28.12.2009 г.

Zeitgeist Activist Orientation Video Guide

Който има очи да види, който има уши да чуе.
Който поразмисли и иска да спори и да обсъжда е добре дошъл :)
Филма можете да изтеглите, без да нарушите нечии авторски права, оттук Zeitgeist Activist Orientation Video Guide, както и:
Zeitgeist Addendum и Zeitgeist II Addendum

24.12.2009 г.

Модерация...

Не ми се ще да пиша този постинг, но... както се казва, той е по истински случай, но аз ще се опитам да му придам по общоблогърско значение :)
Всекиму от нас е известно, че е възможно да включим модерация на коментарите към нашите откровения, т.е. да ограничим в някаква степен напъните на разни келеши да се правят на интересни на наш гръб.
По принцип съм против модерацията на коментарите. Използвал съм я само един път и то не в този блог. Както и да е.
Не съм против личния избор на всеки да въведе свои правила в блога си. Както вече казах, модерацията се установява обикновено, когато някой/някои започнат да спамят из блога, да пишат простотии и т.н. По тази причина, изпълнен с разбиране, попълвам цифрички,буквички, чакам одобрение и т.н., защото знам, че съответния блогър е имал причина да въведе тези ограничения и тя не отпаднала, щом не ги е премахнал. Възможно е и просто така да му харесва. Въпрос на вкус!
С известна гордост искам да кажа, че каквито и ограничения да е имало за коментиране на някой блог, не ми се беше случвало, направен от мен коменатр да не бъде допуснат, т.е. да не бъде одобрен. Предполагам, защото никога не съм бил злонамерен или съм се опитвал да обидя или подиграя някого. Коментарите ми не са образец на епистоларното изкуство, но винаги са добронамерени, дори когато не съм съгласен с автора на постинга.
Но, както се казва, за всяко нещо има първи път. Коментирах един постинг в един блог като зададох основателен и уместен въпрос. Коментарът ми не бе одобрен и нямаше никакъв отговор! Мисля, че причината е само една. Написаното не отговаряше на замисъла на автора и отговорът би бил крайно неудобен за него. Според мен, това е израз на безсилие да защитиш тезите си в нормален спор. Както и да е!
Отделих прекалено внимание на незначителен факт. Не съм обиден или нещо такова, защото може да ме обиди само човек, когото познавам и уважавам, а не нищо незначещ ник и претенциозен аватар, зад които се крият смехотворни амбиции. Само ми е тъжно за някои, които му се връзват на глупостите...
Баста.

23.12.2009 г.

Когато те настъпят по мазола...

Тогава боли! Съвестта* се събужда, кипва от възмущение и...
Ето за какво става дума. От и до столичното летище имаше 3 (три) превозни средства: „маршрутка“ № 30 и автобуси №№ 84 и 284. От днес „маршрутката“ я няма. По неизвестни причини. За да стигнеш до „вратата към света“ трябва или да се натъпчеш в някой от посочените автобуси - ако дойде и ако можеш. Вторият начин е да си „вземеш“ такси и тук мисля е „ключа от бараката“.
Има и други, природосъобразни, начини за придвижване на големи разстояния, но... (пропускам поредица предколедни пожелания!).
Тук персоналната ми съвест очаква, че „съответните органи ще се самосезират**“ и ще изяснят на чий ... му трябваше да премахне част от алтернативните средства за достигане на целта! Изразявам се малко витиевато, но който трябва ще разбере***...


* Не гражданската, тя спи дълбоко. За персоналната иде реч. Тя леко дремуца, но когато някой засегне Интересите ти!!! О-о-о!
** Какъв термин! Самосезиране! Звучи ми като мастурбация с административен уклон...
*** Тук съвестчицата ми, въпреки лабавите протести на гражданската и посестрима, тайничко се надява, че напъните на МВР за контрол над WWW, няма да останат безрезултатни...

22.12.2009 г.

Честито!

Честито, братя сърби!
И вие захапахте дебелия... Мислех, че ще ви се размине, но... вижте къде сме ние, за да разберете къде ще сте вие съвсем скоро. Чакаме ви...

Честито, братя българи!
МВР засилва закрилата си над нас. Вече ще трябва много да внимаваме какво и къде пишем. Но, радвайте се - мисленето, все още, не е под контрол!
В тази връзка, искам да изкажа едно предложение. По време на предизборната кампания някакви безумци ме убеждаваха, че ако не гласувам нямам право след това да критикувам... В отговор на тази духовна полюция се питам: а защо сега тези, които с такова рвение гласуваха за ГЕРБ и Атака, не поемат единствени върху си благото присъствие на МВР и известните и неизвестните им сателитните служби и службета?
Разбира се, въпроса е реторичен...
Все пак, за кой ли път искам да кажа: помислете дали да гласувате или не; ако решите да гласувате - помислете за кого го правите. След това е късно..., както - надявам се, сами разбирате.

20.12.2009 г.

Тях снегът не ги изненада!

И какво от това!
Ето на какво косъмче виси нашият урбанизиран, компютъризиран, високотехнологичен свят: Мощна буря погреба със сняг Вашингтон!

19.12.2009 г.

За задниците, с любов...

Кое е по-съвършеното създание - кучето или човека?
Според мен е кучето. Може да достигне с език всичките си „потайности“ и редовно ги освежава...
Човек не може! По тази причина непрекъснато налита да олиже някой по-вишестоящ задник с надеждата, че нишестоящия ще си направи съответните изводи и ще обслужи неговия... Така се оформя впечатляваща верига от гъзолизци, която обраства и с „естествени“ отклонения...
Какво ме подтикна към тези предколедни грубо битови размишления?!
Ето: Цветан Цветанов - Политик на 2009 година. С цялото ми неуважение към Бойко Борисов, не мога да отрека, че той спечели безусловно парламентарните избори през същата 2009 година. За всеки е ясно, че ако не беше той никой нямаше да е чул нито за Цветан Цветанов, нито за Цецка Цачева, нито за ГЕРБ, нито...
Но, у нас е така. Медии и политици са в клинч или, по поетично, в позната от сексуалното изкуство „поза 69“... Само у нас ли?

18.12.2009 г.

При мен е така:





















Открийте разликите :)


Не е мечка! Всякакви говеда се въдят из Банкя, но мечки не!
Това е просто Чочко :)))


17.12.2009 г.

iTV Partner или Bulsatcom...

Ако имате удоволствието да живете на спокойствие и по тази причина до вас не достигат кабели, мрежи и др. цивилизационни придобивки, ще ви се наложи да направите избор между iTV Partner и Bulsatcom за да имате Нещо, което вече не новост и за Сомалия, и в Чукотка.
Все пак, на базата на изстрадания ми опит, искренно ви препоръчвам:

ВЗЕМЕТЕ РАЗУМНОТО РЕШЕНИЕ!
ЛОВЕТЕ СИ СИГНАЛА ОТ КОПИТОТО (за София и околностите) И ЗАПАЗЕТЕ НЕРВНАТА СИ СИСТЕМА!
НЕ ПОЛЗВАЙТЕ УСЛУГИТЕ НА iTV Partner или Bulsatcom!
ЗАРАДИ НИКАКВИ ПРОМОЦИИ, ЗАРАДИ НИЩО НА СВЕТА!

Три (3) години бях абонат на iTV Partner! Нямаше как - такъв е договорът. Като не искаш - гледай ефирните от Копитото, ако „хващаш“, ако не - оплачи се на Арменският поп, може и на попадията... Няма да навлизам в подробности. Потърпевшите знаят! В края на миналият месец се отървах от тях!
О, щастие!
О, простотия човешка и най-вече моя...
От iTV Partner та на Bulsatcom...
Апаратурата на последните работѝ ден до пладне и сега... чакам! За 72 часа щели да отстранят проблема. Щели ала не щат!
Все пак у мен мъждука надежда - до Коледа белким ни оправят, пък после ще му мислим...

ПП. За малко да пропусна какви джентлемени са Bulsatcom, с тях се подписва договор „само“ за 18 месеца...
Чух, че имало и Комисия за защита на потребителите, и... Стига! Няма да използвам други такива словосъчетания - да не загубя детската аудитория!

15.12.2009 г.

Новинки

Ето ви два линка от днес:
1. Само ГЕРБ и „Атака“ ще подкрепят електронното следене;
2. Руски медии: В България ще се разположат елементи на ПРО на НАТО
Има ли връзка между тях? Може би... Но, това са проблеми на политиците. Като си се хванал на хорото, трябва да го играеш, та дори и да те стягат чепиците. Друг е въпросът защо си се хванал, кой те придърпа там, но това е друга тема.
От мойта си камбанарийка аз крещя и дано някой ме чуе: Не искам по никакъв начин да бъда следен по Интернет! Не искам!
Все пак, въпреки че съм на средна възраст, не съм наивник. Това, което искат да „преперат“ сега като узаконени и легални начини за работа, съществува още от създаването на мрежата. Спомнете си, къде и кога започва всичко...
Не съм съгласен с тези промени в законите защото съм сигурен, че на политик подадеш ли му пръст, ще ти захапе ръката до рамото. Никой не си направи труда да убеди мен, гражданина, че домогванията на службите са само към „престъпния контингент“. Обясняват ми колко щяла да се повиши личната ми сигурност. Добре, но това ли е начинът?! Ами тогава да въведем тараш при качване и слизане от трамвая, влака или Метрото Което Той Ни Построи! Да се съгласим 24 часа в денонощието полицията да има право да нахълтва в домовете ни по донос на съседите или друга „оперативна информация“! Да ни набиват още при раждането чипче с биометрична информация и така да разберем колко предвидлив е бил Царят от една страна, а от друга - да нямаме проблеми с хаджилъка в USA...
Мога да продължа с правата и свободите, които „съзнателно“ ще поискам да ми бъдат ограничени. Всеки от вас може. Съзнателно, защото в Нардоното събрание са българи - народни представители и, въпреки че не съм гласувал на изборите, по закон те представляват и мен и всеки един в тази държава. Без значение на цветове, партийни квоти и тем подобни демократични инжектопляктофлякторщини!
На тези, които казват: Да следят! Аз не нарушавам законите! Какво ми пука?!, ще кажа: Пазете си задниците! Когато си заровиш главата в пясъка, задникът ти лъсва безпомощно беззащитен...

14.12.2009 г.

Силата на аргументите или аргументите на силата

Скоро гледах един екшън - от най-тъпите. Ама толкова тъп, че на неговият фон мислите ми изпъкваха като матерхорни и чомолунгми. С една дума - напираща гениалност. Не само заради егото си обичам да гледам тъпи филми. Гледайки ги, създаваш впечатление у околните, че се занимаваш с Нещо и никой не те закача, а ти можеш да си мислиш за каквото си искаш. Ако само мислиш, отнесеният ти вид ще предизвика верига от логически заключения, че пак си се върнал в спомените си за съученичката от 9 клас, с която... и т.н. Релетата прещракват и веднага ти намират работа - я туй, я онуй... В една къща Винаги Има Работа! Дори и безсмислена, но по-добре от някакви си спомени, я! Няма да кажа кой е филмът - за някой пък може да е измежду шедьоврите на световното кино. Хора всякакви и аз между тях...
По същество. Докато си мислех за какво ли не, до съзнанието ми долетя една фраза, с приблизително следното съдържание: Той (лирическият герой) бе най-добрият воин на племето, безумно (!)смел и недостижим в изкуството на боя. Заради тези качества те го избраха за вожд!
Брей! Нещо не е така. Защо трябва да изберат най-силният и най-смелият?! Не трябва ли вожд да бъде най-мъдрият и най-умният?! Пък, защото мъдрост и ум не са едно и също и не се предполагат, защо да не са двама, или трима... Физическата сила е хубаво нещо, но е довреме. Смелостта, поне за мен, е пълна липса на фантазия в огромния брой от случаите на нейната проява. Аз предпочитам мъдрият и умният да ме водят напред, но... май такива като мен не сме мнозинство.

11.12.2009 г.

Покана

Уважаеми колеги!
Във Facebook бе създадена група „Обединени български блогъри“.
Наименованието казва много, но за да разберете същността идете и вижте!

10.12.2009 г.

Ликуй, народе!

Днес е ден за празнуване! Цецка Цачева ще произнесе Празнично слово! Ще има Празничен концерт! Скарите ще димят, а по улиците ще се търкалят бъчви, с каквото има...
Това разбрах днес, рано сутринта, слушайки БНР, програма „Хоризонт“!
Поводът за ведрото настроение и ликуване е, че днес е годишнината от Плевенската епопея. Загинали са 40 000 душѝ, защитници на града.
На имбецилно-дебилния колектив на БНР, щото такава Новина не се списува от един човек, бих казал: Днес е ден за преклонение, почит, възпоминание, размисъл, ако щете, но в никой случай не е Празник! Но, журналисти...

3.12.2009 г.

Рекламааа...

Уважаеми приятели!
Ще си позволя да ви обърна внимание върху новият блог „Балканска кръчма“!
Приемат се изстрадани предложения :)))
Елате, пишете и се забавлявайте!

30.11.2009 г.

Мързел

От облачетата, върху които бях полегнал, размишлявайки по световните проблеми; от пърхащите „ами ако“ и „понеже щото“, се сгромолясах пред добрият ми стар лаптоп и замигах учудено. Теглих една бърза, но не много страстна благословия, че за кой ли път - падайки, не успях да хвана пеша на някакъв шлифер дето се замота пред очите ми, но... следващия път. След няколко мига втренчен в екрана, разбрах какво ме свлече на Земята малко преди да осъзная пряката зависимост между цените на петрола в България и цените на същия на N-тата борса на Майна си гъзина, която веднага щеше да ми даде отговор и за изменението на ценовите равнища на магданоза на Женския пазар, повлияни от Dow Jones Industrial Average, но... късмет! Даа, проза. Забравил за света, вглъбен в себе си, усетих едно странно чувство под лъжичката, което обикновено означава само едно: Глад! Бързо отхвърлих мисълта да сляза до едно хубаво кръчменце в Родното, но не съвсем, Му Място или да смъцъфръцам нещо от хладилника. И едното, и другото предполагаха сериозни физически и интелектуални усилия с неясен краен разултат. Тогава именнно или именно тогава - не съм много сигурен, ме осени спомена за нещо хем бързо, хем вкусно. Не съм егоист и за това давам рецептата на зинтересувалите се: Продукти: 1 голяма глава стар кромид лук; парче сланина - според възможностите; ръчен хляб - може и „заводски“, но в никакъв случай диетичен; сол и чубрица - на вкус; Начин на приготвяне: обелената голяма глава стар кромид лук се поставя между две дъски - може и кухненски, и с няколко силни, точни и ловки удара с юмрук се смачква до неузнаваемост; посолява се; сланината се нарязва на тънко, но не на „вестник“ - все пак, в къщи сме, не на кръчма; отчупва се парче хляб, поръсва се с чубрица, меткаме отгоре парченце сланина, парченце лук, лапваме и така... до изчерпване на количествата. Това е! Това хапнах на обяд днес. Обяда премина весело, в смях до сълзи. Не от лука, разбира се. Старите корави гладиатори, родени в Банишора и израсли в Коньовица, някакъв си лук не може да ни просълзи! Просто, докато хрупах, си представих втрещените физиономии на приятели и познати, на келнерите и персонала в някои софийски (и не само) кръчми, на знайни и незнайни гурмани, на гладни, но горди, интелектуалци, ако ме видеха пред тази трапеза. Пълен потрес и ужас! Но, за какво са старите овчарски рецепти, ако не за да ни спасят от глад, когато ни мързи дори едни яйца да си изпържим! ПП. Щях да пропусна! При възможност/необходимост, гореописаното се полива с ракия. Ако нямате запаси от култовата „Академик Неделчев“ може да използвате прясната „Генерал Бойко Борисов“; ако нямате ракия - може и вино, червено, разбира се! Като български европеец Не ви препоръчвам разни бири, водки, коняци, уиски, плодови и бели вина, ликьори, менти, та дори и табуретачная. Усещането не е същото...

25.11.2009 г.

Марионетки и кукловоди - допълнение

Ето какво е написал Клифърд Саймък в „Къщата на гагарите" през 1977 г. Преди 32 години! „...Днес имаме работа с тотално управлявано общество. Живеем, сковани от правила, превърнати сме в цифри – номер на социалната осигуровка, номер на данъчното досие, номер на кредитната карта, номера на чековете и спестовните книжки, номера на куп други неща. Губим човешкия си облик и в повечето случаи охотно се съгласяваме, защото тая игра на цифри сякаш прави живота ни по-лек, ала най-често защото никой не си дава труда да вдигне шумотевица. Почнали сме да вярваме, че човек, който вдига шум, върви против обществото. Ние сме като празноглави пилци – пърхаме, търчим, грачим и кудкудякаме, но щом ни подкарат, вървим натам, накъдето ни насочват. Рекламните агенции ни казват какво да купуваме, политиците ни учат какво да мислим и макар да го знаем, ние не протестираме. Понякога ругаем правителството, ако изобщо съберем куража да изругаем когото и да било. Сигурен съм, че не правителството трябва да проклинаме, а по-скоро шефовете на световния бизнес. Свидетели сме на възхода на многонационални корпорации, които не дължат нищо на нито едно правителство, които мислят и планират в глобални мащаби, които разглеждат човешките маси като нещо средно между работна сила и потребителска общност, част от която може да притежава и капиталовложения. Според мен това е заплаха срещу свободната воля и човешкото достойнство; необходим е философски подход, който би ни позволил да я премахнем.“ И к'во от това! Някой да го е чул?!

Марионетки и кукловоди

След високодоходните манипулации за „лудата крава“ и „птичият грип“, които донесоха луди печалби и изпратиха някои в облаците, не бе трудно за средно интелигентния човек да се досети, че „свинския грип“ е поредния кьорфишек, както се оказа и доказа. Разбира се, човешката глупост няма спирачки и доста загрижени чичковци направиха хубави пари от нея... Не беше трудно да се досетим и за манипулативните позиции на най-различни учени и научни „заведения“, които размахват плашилата на „глобалното затопляне“ и „настъпващият ледников период“. Завесата повдигат руски хакери. В крайна сметка, хубаво или лошо е да разбереш кой и как ти дърпа конците?! Не знам. Страхувам се, че ако се демитологизира светът около нас ще разберем, че не царя, а ние сме голи. Голи и безпомощни...

20.11.2009 г.

Въздухари

Така преди години, като деца, наричахме екземплярите, които сутринта говореха и обещаваха едно, на обяд друго, а вечерта - още по-друго. Въздухари наричахме и тези, които пред теб говорят едно, пред друго - друго, а пред трети - още по-друго. Въздухарят лъжеше, мамеше, крадеше, клюкареше и всичкото това единствено и само в негов интерес. Детството е времето на „вечните“ приятелства, на платоничната любов, на великите стремежи и смелите мечти. Въздухарите нямаха нищо от това, но сега - като се замисля, стигам до извода, че не им е и липсвало... Въздухарите не могат да се разпознаят по външния им вид. Те могат да бъдат яки момчета, с текезесарски манталитет и народняшки сленг; могат да бъдат и мънички, слабички мухльовци, които невинно мигат докато ти забиват нож в гърба. Всякакви могат да бъдат. Трудно се разпознават. Единствените сигурни признаци за отркиването на въздухарят са неговата брутална хамелеонщина и неговите дела. Когато бяхме малки знаехме как да се отнасяме с тях. Перманентен профилактичен бой и пълно презрение. Когато порастнах разбрах, че това не е променяло нищо, а само е задълбочавало проблема им, но... в детските години хората са по-искрени и не оправдават действията си с целесъобразността. Даа, въздухарите... Защо ли се сетих за тях в тази слънчева ноемврийска утрин?!

17.11.2009 г.

За мишката, за книжката, за google и за още нещо...

Някога някой „интелигент“ снесе премъдростта, че мишката (компютърната) ще изяде книжката, щото виждате ли децата не четат, щото по цял ден са пред компютъра; не играят - по-същата причина, и още милион подобни идиотизми. Няма да ги изреждам всичките. Познати са. Както обикновено се случва, децата са по-мъдри от нас. Четат си книжките, играят си с мишките и още ред други джаджи и не им пука за нашите премъдрости. Някои от тях, един ден, ще започнат да се вайкат заради нещо друго, грабнало вниманието на децата им и т.н. Живота си тече. Повод за написаното до тук ми даде едно изказване на Умберто Еко. Признавам си, че не съм прочел нищо от него, но от този факт нито той - надявам се, нито аз се чувстваме притеснени. Обръщам му внимание дотолкова, че е известна личност и според „културните традиции“ на западните демокрации сума ти народ ще препапагали думите му с трагизма и предопределеността, която носят... Все пак, не мога да разбера как един инструмент, какъвто всъщност е google, може да бъде опасен?! По смисъла в думите му и един чук може да е зараден с куп предизвикателства: можеш да си смажеш пръста с него, можеш да го изпуснеш върху главата на минувач и т.н., но от друга страна, ако някой не бе измислил чука и сега можеше да си връзваме набедрените превръзки с лико... Разбира се, Ековите внушения са далеч по-дълбоки, философски, психологически, пропити с мъка по заг(н)иващото младо поколение... Мъка! Е, за да избягам от грубия строително-кофражистки бит, ще припомня за един друг инструмент, който бе оплюван и осмиван, но промени света и няколко поколения - легендата fender stratocaster... Можем ли да го сравним с цигулката?! Разбира се! И двата са посвоему гениални, но инструменти, а как ще бъдат използвани зависи само от нас.

16.11.2009 г.

С нотка на цинизъм...

Темата е актуална по обясними причини. Като човек, преживял горе-долу едно и също време и преди, и сега* мога да направя някакво сравнение - субективно, разбира се, но чие не е?! И преди живеехме зле, и сега живеем зле. Няма да използвам превъзходни или сравнителни степени. Няма да бъде реално. Който каже, че тогава сме живеели добре, а сега зле и обратното мисля, че не е прав. И преди живеехме добре, и сега живеем добре. Понататък е същото... В по-общ план и преди, и сега имаше хора, които живееха по-добре от другите, и хора, които живееха по-зле от другите. Интересно е, че първите са си същите, но и повече. Същото се отнася и за вторите... Изводът ми е: живеещите много добре сега са повече и живеещите много зле са повече. Тези, които бяха в средата и успяха да се задържат там, са си горе-долу на същото дередже. Има известна разлика в т.нар. надстройка на обществото тогава и т.нар. духовност сега. Тогава имахме светло бъдеще, международна солидарност, вечна българо-съветска дружба, Варшавски договор, демократичен социализъм и т.н. Сега имаме непредсказуемо бъдеще, европейска солидарност (ЕС), американско-българска дружба, НАТО, парламентарна демокрация и т.н. Приликата между преди и сега е, че всички** поддържахме ентусиазирано на думи „социалистическите“ ценности, сега поддържаме ентусиазирано на думи „демократичните“ такива, но всъщност - и преди, и сега на никой не му пука за тези щуротии и всеки гледа да си върже гащите... Има и един нюанс, който не може да се отрече. Преди, свободата на словото не напускаше панелните кухнички или холчета, стигаше, най-много, до кварталната кръчма. Сега тя се лее отвсякъде. Свободата на словото имам пред вид. Залива ни от пресата, от екрана, от радиата... Мрежата е непревзимаемият й кокошарник. Но... на кой му пука?! Е, и за пословоблудствах на тема „Преди и Сега“. Айде, наздраве! Да изкараме до 2013, пък после ще му мислим... * През 1989 г. бях на 32 години. ** Някои ще кажат, че не са, но лъжат. Сега е същото.

12.11.2009 г.

За ситите и за гладните

Поредният идиотизъм тресе световното медийно пространство. Призивът е типичен пример за поставяне на каруцата пред коня, както бе казал онзи, чието име е неприлично да се споменава. Трябва им на тези хора един финансов пицар, пицар-финансист или друга някаква родителска грешка. Много харчат! С парите, които пръскат за дивотии, на 500 човека да помогнат да „стъпят“ на крака ще има несравнимо повече полза от тяхната солидарност, петиции и др. тинтири-минтири. Започвам да мисля, че световният комунизъм е победил там, където най-малко се очакваше... Все пак, не е зле да си спомним, че някъде бе казано: „Дай на човек една риба и той ще е сит днес. Научи един човек да лови риба и той ще е сит цял живот.". И това е първата стъпка. По-важно е да се променят обществените, политическите и икономическите отношения така, че подобни унизителни за всяко човешко същество състояния да станат невъзможни, но... май още е много рано.

10.11.2009 г.

Вечно живата

Вчера, една от лелите на жена ми, ни даде от нейната зимнина - да опитаме кое как е станало. Между другите вкуснотии имаше и лютеница. Не с „момиченце“, не с „хорце“, дори и не на някоя фирма, чието име навява мисли за италианското средиземноморие... Обикновена, селска лютеница. Докато си хапвах от нея, леко примижал от спомени и удоволствие, разбрах какво е основното предимство на нашенската консерва. Вътре нямаше подсладители, набухватели, уголемители, стабилизатори, консерватори и всичките останали физико-химически добавки, които оформят „букета“ на купешката консерва. Всеки зеленук бе набран „на ръка“, внимателно измит, нарязан и смесен с останалите. Нямаше дръжки от домати, чушки и отпадъци, приметени с някоя „доза“ от пода, чиито „вкус“ - макар и добре смлени, се усеща... Е, това са част от причините, поради които предпочитам „домашното“ пред продаваните смески на консервната, колбасарската и... и въобще на хранителната промишленост. Тук-таме по земята хората се усещат колко е важно да знаят какво пъхат в устата си и немалки групи ентусиасти се опитват да ни върнат към нормалната храна. Иначе, разликата между сегашните сурогати, с които се храним и хапчетата, радващи въображението на писателите-фантасти отпреди 30-40 години, е едниствено във формата... Накрая, за да предпазя евентуалния читател от умилителни възгласи: Да! Ауу! Колко вярно! Така е в България щото..., а в нормалните страни какви неща правят... и т.н., изрично подчертавам, че визирам не само нашата хранителна промишленост. Тя следва, и то със закъснение, тенденциите на световните производители, като внася и своя „принос“ за тяхното подобряване...

6.11.2009 г.

Прогрес

Цивилизацията очевидно прогресира. Как се радвахме само на неутронната бомба! Изтрепва де що има, но цялата инфраструктура остава незасегната и победителя се нанася наготово в обезлюдената територия след няколко хиляди години... Красота, но не връх на човешкият гений! Всичко напредва. Никой не може да спре технологичният и обществения прогрес. Никой! Променят се начините за водене на война*. Драстично бих казал. Вече няма: "Напред! В атака! Аз съм след вас!". Прякото участие на човека все повече намалява в бойните действия. Те се превръщат в сблъсък между технологиите на противниците. Защото човешкият живот е ценен. Ценен е не защото "Човек звучи гордо!"... Дрън, дрън! Просто умниците, които цицат ог този свят разбраха, че танка или ракетата не работят,т.е. не носят печалба, не пазаруват, не се размножават за да осигурят бъдещи печалби. В този смисъл, е крайно неприемливо да режеш клона, на който седиш. Като изтрепаш дойните крави на врага, к'во? Нищо! Губиш! Не можеш да внесеш човешки материал от Африка или Индия. Там има много, но те не са образовани, демократично дресирани и подготвени за производство и потребление в името на елитарното великолепие. Там само искат да ядат и да се чукат на воля... Не може, а най-вече, няма смисъл (печалба) от тях... Ето тук излиза на преден план новаторството, прогреса... Вземаш материала от няколко държави - добре е да са от т.нар. "западни демокрации", с него най-лесно се работи. С масирана медийна кампания всяваш ужас от някакво заболяване: свински грип, котешка екзема или куча пъпка - въпрос на фантазия и национални особености. Примерно, в мюсюлманските страни заплахите от свински грип или ухапване от муха-винарка са несериозни. Намираш му подходяща номерация, пр. AHZ24XXXZU.Pro и започваш: тук умрял един, там друг... страшна работа. В един момент обяваваш, че си открил ваксина срещу новия човешки унищожител и... започваш да я продаваш. И к'во става? Печелиш, разбира се! Демократично дресираните производител-потребители грабят новата ваксина, че дори се и презапасяват! Паниката е пълна, но след някой и друг месец светът е спасен - сещате се от кого. О, благодарност! След подобни тренировки на материала, не е трудно да се води войната на бъдещето. Пускаш на вража територия едно вирусче, което предизвиква кихавица, главоболие или разстройство. Изчакваш малко, след това правиш масирана медийна атака. Обясняваш, че това е резултат от мръсните попълзновения на терористи - в най-западно западните демокрации или на комунисти в по-източно западните демокрации и... чакаш! Материала вече знае кой прави ваксините и кой спасява света! Изтрепва лидерите си, носи главите им на тепсия и... и той чака. Чака ваксинката, която си произвел и има готовност да продължи с още по-демократично рвение да работи, да потребява и да се размножава за теб. Елементарно! Разбира се, не всичко е толкова лесно и просто. Освен мюсюлманските страни, където номерата не минават има и един друг регион населен с диви балкански субекти, където цивилизацията трудно си пробива път! Там живеят мрачни диваци, които като чуят грип пият чай с ром или ракия с туршия! Не се ваксинират, не треперят, страшно псуват, че и бият... Но и за тях ще намерим подход. Никой няма да остане недемократизиран. Първо ще им вдигнем цигарите - вредни са, след това - тотален контрол върху производството на домашен алкохол - много е вреден, ниски заплати, високи лихви по кредитите и др. житейски закачки. Има си начини... Вече с години върви кампанията колко мъжкарски и секси е да се наливаш с бира или с вино; колко демократично е да си толерантен към всички, които са нетолерантни към теб и т.н. Надежда ли? Кой губи надежда? Ако не това хилядолетие, следващото вече ще имаме не двама, а ръст от пет на десет хиляди убедени демократи-балканци! Светлото бъдеще идва... * Този постинг се превърна в такъв от коментар на коментара на valsodar и прочита на друг негов постинг, който дава линк (цък) към трети такъв... Може и да не стана много ясно, но по линковете ще ги намерите :)

5.11.2009 г.

Quo vadis, Domine?

О, мъка! О, стрес! И тях ли?! Щастлив от новата придобивка - последната версия на операционната ми система, радостно щъкам из мрежата. Изведнъж пред очите ми, с цялата си демоничност, изпъква „Котка прихвана свински грип“! Наистина, за сега само в Америка, но... от там най-лесно се прихваща всичко... И тях не ги пожалиха, Valsodare! Сега и за тях марли, ваксини, хапчета, топло чайче, ветеринар (!)... Че то и по кучетата и по конете ходело! Естествено, веднага взех мерки! Дадох на Чочо най-хубавият кокал, който му бях скрил във фризера за Коледа и ударих някоя и друга бърза пуканица... Профилактиката е важна! Профилактикатааа... хлъц...

2.11.2009 г.

За смисъла на нещата

Прегледах последните си постинги и, логично, би трябвало в чест на 100-те дни* на Бойко Борисов да обобщя написаното, да придам по-голяма сила на изказа, да... Да, ама не! Този човек е дотолкова самовлюбен, самодоволен, самодостатъчен, че мяза на турски пехливанин, намазан с мас - всичко се хлъзга по него и той блести на слънцето на народната любов. Далеч съм от самочувствието, че той или някои от обкържението му, четат написаното от самотни блогъри, като мен. По тази причина пишех за омаяните му избиратели. За това, да не се изпълни заплахата му, че ако „някои“ много знаят, ще предизвика предсрочни избори и „народа“ ще му даде пълното си доверие. Демек, ще има мнозинство в парламента, а защо не и конституционно мнозинство. Ако съм откровен, това не е невъзможен сценарий... Начело на Чалгария трябва да е Чалгаджия, докато... докато на тези, които поддържаха със същият плам и унес Луканов, Виденов, Костов, Симеон и Станишев им бъде създаден друг медиен герой -спасител, удобен за момента... Тогава, под цирковото шапито светлините ще заблестят по-ярко, ще поразмесят цветовете, ще разместят муцуните и в центъра, под трапеца, отново ще бъде издигната Избирателната Урна - сивмол на бъдещето на нашите деца, внуци, родители-пенсионери, на свободата, на демокрацията, на по-малкото зло, на... лепете по стените й хрумнали ви лозунги. Всичко, което напишете ще бъде вярно! Следва познатата „демократична процедура“ с участието на основният материал на демокрацията - електората, и ето го „Някой“, целият в бяло, повежда България там, където и налъмите не цъфтят. В този ред на мисли, взех решение в блога си да не се занимавам повече с българска политика, политици и тем подобни. Не за друго, а защото е безсмислено, а извършването на безсмислени действия е най-голямото унижение за моя разум. * Впрочем, на феновете на тази „демократична традиция“, ще си позволя да препоръчам да се поинтересуват откъде започва тя...

26.10.2009 г.

Айде сиктир с това ретро

След колективното посещаване на театрални постановки (виж постинга ми „Без коменатр“ от 23.10.2009 г., ако искаш) отново déjà-vu! Спомнете си зората на демокрацията. Тогава изпонапускаха затворниците със същите мотиви. Последствията са известни... Хубавото - за затворниците, психично болните и наркоманите е, че като се посмесят с елита български няма разпознаване! Там си остават, за тях песни пеят, избираме ги, преизбираме ги, аплодираме ги, а те ни е*ават както си искат... Ами, явно започваме отначало. Колко са били прави китайците, м*мка им!

За кучетата и политиците

Това не е политик, още по-малко ББ. Това е кучето ми Ширхан. Чистокръвен каракачанец или, както сега вече е узаконено „Българско овчарско куче“(БОК). Купих го през 2001 г. Тогава струваше бая пари, но на мен ми бе писнало да гледам източно-европейски овчарки и... така. Мина някое време и каракачанките станаха модерни. Сещате се защо... Дотолкова модерни, че сега по форуми и сайтове за домашни любимци се предлагат безплатно и на куп. Такова куче изисква доста грижи, като се започне с количеството на храната, простора, та се стигне до особеният му характер, който ако не овладееш... Ширханчо загина точно на шестия си рожден ден от радост и лакомия - превъртане на стомаха и за няколко часа... Сега почива под големия орех в двора ми, където са и другите ми домашни любимци от 30-тина години насам... Та, за последната изцепка на ББ. Политиците трябвло да приличат на БОК, защото...(цък). Няма да споря с ББ за качествата и недостатъците (има и такива) на БОК. Той знае и разбира от всичко, а от кучета най-много... Просто искам да кажа, че никой политик не може да се сравни с никое куче, дори в пожелателно-фантасмагоричен план. ББ, не обиждай БОК, в частност и останалите песове, като цяло! Има други животинки: хиени, хамелеони, червеногъзи павиани и т.н., които можеш да използваш за сравнение...

25.10.2009 г.

За вицовете и хората

Има един мнооого стар, та чак брадат виц, който добре описва днешната ситуация. Ето го и него: „До управниците на една страна достигнали много оплаквания за лошото отношение към затворниците и те издали заповед това да се промени незабавно. И така, една сутрин, надзирателят строил затворниците на двора и в духа на новото отношение към тях, застанал пред Пешо, почесал го по небръснатата гуша и казал с жизнерадостна усмивка: „Гъди-гъди-гъди, кого ще бесим днес?“.“ Та тъй. Евпропейците сигурно са чули този виц и тогава са решили преди и по време на клането прасетата да слушат класическа музика... Така намалявал стреса и месото имало по-добри качества. У нас слушаме чалга; колят ни бавно, с тъп трион; гледаме „риалити“ и напоследък процента на доволните българи достигна рекордните 77%! Между другото, любознателният читател може да направи сравнение с рейтингите на колегите Му преди Него. В тази връзка, не е лошо тези, които могат, да се замислят. Исторически и традиционно първо е „Осанна!“, а след него задължително - „Разпни го!“ и, колкото по-силно е първото, толкова по-мощно е второто...

23.10.2009 г.

Без коментар

„Група от 35 младежи от МГЕРБ - Русе, водена от областния ръководител Стефан Стефанов, посети вчера спектакъла "Фламбе" от Ханох Левин, постановка Александър Беровски. Участваха артистите Мариана Крумова, Ясена Господинова, Венцислав Петков и Крум Берков. Младежите поднесоха цветя на артистите и възторжено ги аплодираха. След спектакъла се състоя кратка среща, на която младежите от МГЕРБ благодариха на артистите за приятното преживяване и декларираха, че с това посещение поставят начало на организираното си посещение на бъдещи спектакли събития като този. На срещата присъства и режисьорът на спектакъла Александър Беровски. Артисти и младежи разговаряха за необходимостта от бъдещи срещи с театралното изкуство и накрая младите гербери пожелаха успех на артистите в предстоящото турне на театъра в град Самара, Русия.“ Поради показателният характер на събитието, копирах цялата информация от тук По-младите читатели могат да не разберат ентусиазма ми, но тези от 35 години нагоре ще се сетят...

22.10.2009 г.

Първосигнална журналистика

Отвлекли някого. Куче убило дете. Някой казал нещо си, друг нещо направил... Цялото журналистическо войнство надава вой и се втурва по „горещата“ новина. Запенени журналисти от женски род* нервно се тресат пред камери, микрофони и обикновени GSM-и. Има дори и с тефтери, ползващи химикалки, което ме кара да съм спокоен за бъдещето. Нашите журналисти са четовни и писмовни**. Всяко медиище, медия или медийка ни убеждава, че „само при тях“ можем... и т.н. Някой да се е почувствал неинформиран?! И така, „новината“ се търкаля из медийното пространство. Не знам точно какво е То, но изглежда в него има голяма черна дупка, щото „новината“ след ден-два изчезва, сякаш никога не я е имало... Не се притеснявайте. Дотъркулва се следващата... Не знам. Може би искам много, но очаквам, когато нещо се е случило, да не ми го повтрят няколко дни до втръсване. Очаквам анализ на фактите, на ситуацията, оценка, изводи... Наистина много искам! Почти няма кой да ми го даде. Добре, че тук-таме е останала някоя журналистическа глава... Иначе, 5 минути след като мечка опасе пчелина на дядо Пешо, щях да знам. Веднага мога да разбера колко бборисовчета са се изправили срещу врага и т.н., но... какво от това?! * Не знам как по друг начин да кажа журналистка. Не е по европейски да се подчертава половата принадлежност на упражняващият някаква професия. От друга страна, за добро или за лошо - бъдещето ще покаже, журналистиката е на 95 % феминизирана... Но, да бъдем европейци! И европейките да бъдат европейци! За европейчетата - не знам. В директивите от Брюксел, Страсбург или от Майна си Гъзина, нищо не се казва за средния род... ** Т.е., могат да напишат нещо и след това да го прочетат. О, радост!

21.10.2009 г.

Технология на мъглата

Изправя се някой модър левент със „западно“, или без такова, образование и по пионерски бодро заявява: „Иванчо откраднал 5 млн., Пешко - 15, а Гошко и Мите..." и т.н., и т.н. Разбира се, логистиката на изказа е добре изпълнена - пред телевизионни камери, репортерки и друга подобна „информационна“ менажерия. Естествено, следва реакцията на материалният суверен, който наострил уши, оплезил език, чака. Чака да му бъде подхвърлен поредният кокал. В бързината дори не усеща, че кокала е изкуствен - няма парченца месце, няма мозък, само пресована кожа или нещо друго... На следващият ден той - суверена де, разбира, че предишните айдуци са откраднали еди колко си от еди къде си... След това чува порой от забранени думички, от които най-използвана е „ЩЕ“. От видяното и чутото през последните 20 (двадесет) години, спокойно може да се заключи, че електората, освен многото други неща, няма памет и елементарен инстинкт за самосъхранение. Преди и след всеки „демократичен“ избор му повтарят едно и също, вижда едно и също, чува едно и също. Въпросният електорат по един и същи начин търчи да гласува, а след това чака олензен да му подхвърлят поредното кокалче... Който не е съгласен с тази теза нека ми посочи - по години и поименно, кога и кой е осъден след направените „драматични“ разкритя. Май никой, а? 'Що ли?! За мен и Иванчо, и Пешо, и... са невинни до доказване на противното и докато няма влязло в сила съдебно решение, което не подлежи на обжалване, никой няма право да плещи глупости. Който и да е Той. Другото е плямпане на дребни мошеници пред големи абдали. Защо се получава така? Защото мошениците знаят, че в главата на средностатистическият абдал се въртят мислите: „този път“ няма да е така, „тези“ няма да са същите...

19.10.2009 г.

Апотеоз на глупостта

13 (тринадесет) души са загинали през изминалото денонощие в ПТП-та. От началото на годината са загинали 726 души, от началото на октомври - 61. Как да се коментира подобна статистика. България е в траур, без да е необходимо да се обявява официално и лицимерно-задължително да скърбим. Ако попитаме ББ, къде са причините, отговорът е ясен: предишното правителство, но така ли е. Мисля, че виновни са всички политици - и предишни, и сегашни. Една от функциите на управлението е контрола върху взетите решения. Ако приемем, че законите са решения, целящи регулиране на обществения живот, то контрола по изпълнението и прилагането на законите е задължение на политиците. Те не го изпълняват. Наказанията за нарушенията при движението по пътищата са смешни. Начините да се отървеш от тях са десетки, някои дори и законни! Докато не се наложат жестоки наказания за нарушаването на ЗДП ще продължаваме да се изтребваме по пътищата. Никакви „демократични“ и „морални“ аргументи не могат да оправдаят случващото се. Не мога да се съглася с аргументите, че в „белите“ държави не е така щото там били цивилизовани и съзнателни. Един път за винаги тази заблуда трябва да се изпари от главите ни ако искаме, излизайки на пътя да се приберем живи от него. Категориите „съзнание“ и „морал“ не съществуват реално в обществено-политическите системи, които се използват днес по света. Не си спомням и някоя такава, в която са имали място, освен в разните утопии. Всеки се разпростира до там в безумията си, докъдето му позволява закона и неговото прилагане. Примери всеки може да си намери сам. Другото е приказки за глупаци.

Метаморфозите на хамелеона

Най-меко казано, проява на лош вкус и пълна липса на съвест и морал е да плюеш (цък) по хранилката и трамплинчето, които някога са те изстреляли донякъде. Последният в кохортата на „прогледналите“ е близкият до сърцето* на много българи ББ. Всичките „десни хора“ и „демократи“**, заспали като „Винаги Верни на Партията“ и събудили се чисти и пречисти, минаха по този път***. Сега блестят по стъгди и по площади, по медии и трибуни, изровили някъде в спомените си, че „...дядо имаше фабрика (!) край Долно Камарци, но като дойдоха комунистите...“ - клишето е с леки нюанси. Интересно защо тези сюблимни спомени за дядото-фабрикант и прадядото-чорбаджия някогашните активни членове на БКП бяха забравили, когато трябваше?! Но... историята се повтаря и, смея да кажа, съвсем не винаги като фарс, а в подробности****... * ееех, ако бе близко и до разума... ** тук, разбира се, са и т.нар. „социалисти“ или „леви“, които имат толкова общо със социалзима и левичарството, колкото и т.нар. „десни“ с идеологиите на десницата. *** Преди години, в детството, използвахме една скоропоговорка при броене на жмичка и други игри, която започваше така: „Леви, десни, кучета бесни....“. **** любознателният читател може да сравни преходните периоди след всяка социално-политическа промяна в произволно избран период, в произволно избрана страна.

15.10.2009 г.

Книгите

Някои съжаляват, че не могат да преспят с всички жени на света - при жените не знам дали битуват такива мераци по отношение на мъжете; други, че не могат да изпият всичкото вино* на света - пак става въпрос за мъжката половина на човечеството. Не мислете, че критикувам тези хора. Из главата ми също са се, са и ще се въртят подобни мисли. Както е казал един, чието име не е прието да се споменава, "Човек** съм и нищо човешко не ми е чуждо"... Сега ме е налегнал друг въпрос - защо не мога да прочета всички книги на света?! Този екзистенциален, както биха казали някои, въпрос ме тормози не защото нямам какво да правя, а защото се захванах да си преподреждам библиотеката - дейност енергоемка във физическо и умствено отношение. Всяка книга, предполага спомени. Не само за написаното в нея, но и за времето на прочит, обстановката, повода... Приятно занимание, свързано с много емоции и, както редко се случва, все положителни. Трябваше на времето да се запиша в Библиотекарския, но...*** Както и да е. Убедил съм се, че във всяка книга има поне една причина за да я прочетеш. Не става въпрос за "модерните" или "нашумелите" книжки, за които причината е посочена, предпоставена и рекламирана. Просто, за да узнаеш своята причина за съществуването на една книга, трябва да я прочетеш. Никой не може да ти я преразкаже... Та тъй. Искам да мога да прочета всичките книги на света. Знам, че няма да мога, но.. би било прекрасно! * истината е, че става въпрос за ракия, но за да спазим традицията на изящната словесност... Заменете виното с ракия в рубаите на Омар Хайям и ще усетите пошлостта, а не философската възвишеност на стиха. Представете си Ботев, ревнал "силна, силна ракия дайте" и какво - революционер или пияндурник, изберете сами... ** тук искам да успокоя феминистките, че няма колизия между първото и четвъртото изречение. Човекът трудно би могъл да каже "Мъж съм и...", поради известни причини. Би могло да се помисли за мъжката женственост и женската мъжественост, но така отивам далеч от темата, пък и проблема е необятен... *** мама не ме пусна :(. Носеше му се славата, че там са все едни стръвнициии... Не, че в Икономическия ги нямаше, но казармените и студентските спомени нямат край и за това, засега, дотук.

Изненадааа

Гледам си вчера една телевизия, щото не мога да гледам две. Не, че не мога да си раздвоя вниманието или нямам два телевизора, а просто нервите ми не издържат, и виждам безплатна реклама на нов седмичник - "Галерия". Останах заинтригуван от обещанията на Патрашкова и взех, че си купих първия брой... От години не чета вестници. Причините за това мисля, че са ясни, но що народ гласува за Него, що и аз да не се подлъжа да си купя бр.1, година 1 на "Галерия"?! Ако разума бе се обадил, трябваше още при вида на първата страница, още на сергията, да се сепна и да не давам 90 ст. за туй нещо. В случая, 90 ст. не са малко пари ако се има пред вид съотношението цена/качество, където качеството клони към минус безкрайност... Убедил съм се - от собствен опит, разбира се, че човек е упорит в грешките си. Не само, че купих туй нещо, но го и зачетох... Ще ви пощадя - няма да го преразказвам! Все пак, беглия ми досег с него ми осигури още 20 години без допир с пресата. Между написалите го са имената на хора, които някои у нас наричат журналисти. Няма да ги споменавам. Ще вземе някой да ги запомни и после - защо Херострат запали библиотеката?! Въпреки всичко, въпреки жаждата за пари, за власт, за слава, човек трябва да има и капчица съвест. Когато и нея я няма се получава това, което у нас се нарича вестник - жълто, сигнално жълто, диарийно жълто и черешката на тортата - за сега, е "Галерия". Да ни е честит!

9.10.2009 г.

Темички

Днес Слънцето ПАК изграя от Изток! Мамка му! Ей, няма акъл това Слънце. Не може така! Всяка сутрин да ни напомня за Ейша, за Раша... Най-накрая Той трябва да оправи нещата. Естествено е Слънцето да изгрява от Запад. След като е огряло с лъчите си най-голямата, а след това и по-малките демокрации, тогава да хвърли и лъч светлинка върху нас, а не обратното. Разбирам Го. За всичко е виновно Предишното правителство. То е заложило капаните, то е променило естествения ход на нещата, но ние вярваме... Днес придворният новинар Бареков олиза поредният американски гъз. Няколко пъти писах по този въпрос. Стига! Дано му е бил по-сладък от Неговия. Е, вероятно поне е бил по-демократично епилиран.... Вчера Той за пореден път показа нивото си. Този път, а защо ли не, в областта на модернистичното изкуство. Кмета на Пловдив зае достойна позиция по „случая Черни“. Наш Бойко отново изцвърка с дребната си душица. За изцепките на чешкия юнак било виновно - знаете кое - предишното правителство! Тази позиция в началото бе естествена, стана интересна, прерастна в смешна, а сега наближава трагикомичната развръзка... Но, такъв си го искахме, такъв си го натресохме... И за това наистина е виновно предишното правителство!

6.10.2009 г.

Дресьори

Играем с Чочо на двора. Хвърлям му гумения кокал* и той - радостен, тича, донася го, дърпаме се, после пак го хвърлям и така... играем. Не ми се хвърлят кокали, още повече гумени, но когато влезе и застане с кокала в уста, и ме погледне с тези негови очи - иди откажи! Докато играем от вътре се чува звъненето на GSM-а ми. Чочо, без да съм му казал нищо, оставя кокала и сяда. Знае, че ще отида и ще се обадя. Знае, че така съм дресиран. Може би му е чудно защо след обаждането никой не ми дава лакомство, но това е труден въпрос и за мен... А имаше времена, Бойко!, какви времена! Телефона звъни, а ти поглеждаш разсеяно и се правиш, че не чуваш. Или знаеш кой се обажда**, или просто не ти се говори... Е, винаги можеше да кажеш, че си бил в „другата“ стая и не си го чул, че... абе, можеше да кажеш всичко. Никой не очакваше да висиш до телефона или - по-лошото, да го мъкнеш навсякъде със себе си! Дааа, хубави времена! Разбира се, за да не попадна отново под атаките на техните отрицатели, веднага ще кажа, че от друга страна, съвсем не бяха хубави. Не ни даваха да се целуваме по улиците, баща ми крадеше елхички и се промъкваше към къщи тайно-потайно за да празнуваме Коледа в мазето, и..,но вече съм писал по тези проблеми, които тогава силно ме подтискаха, ограничаваха правата и свободата ми, както и всички останали човешки права включително и това, че не можех да пътувам свободно до Цурцулево... Мъка! Мъка, която и сега гори душата ми, но нали Бойко слезе в Министерския съвет - значи всичко ще бъде наред! Хвала! Пак се отплеснах! Боря се с този недостатък, но не съм съвършен. Един е съвършен и аз не съм той. Аз съм си аз, както се пее в идиотската реклама на „Кока-кола“, в което Нещо се прави на русокоса девойка, ама като я гледам май ми е набор, че може и кака да излезе... Отплеснах се в отплесването. Не е лесно. Трябва да се науча да пиша подредено. Мислите ми да са разбираеми, без подтекст, намеци, препратки и т.н. Изреченията кратки и стегнати. Точка! Та, за какво идеше реч? А, да! За дресировката. Натрапващ се извод - трябва ми дресьор! За мен***, не за Чочо. Май на всички ни трябва. Бая сме се олабили! Чухте ли последния хит? Ще гледаме охлюви. Те са новият стожер на икономика БГ. За к'во са ни разни енергетики, машиностроенета, селски стопанства, туризми... Охлюва му е майката! Французите много ги лапали. Кой се е сетил? Сигурно Той, разбира се! Дянков или Трайков - има ли значение кой всъщност, само е отразил мисълта Му, която ме огря в ранния вторник. Хубаво де, ама защо не гледаме ориз тогава. Китайците как го набивааат... Но, какво ли разбирам аз - парченцето материал, от геополитически съображения, изисквания на Европа, Световната банка, Международния валутен фонд, СТО, двеста... Пак се отлеснах! За трети път! Точка! Ха... до компютъра ми се материализираха чашка коняк, бонбонче и кафе... и пуричка... Thanks, trainer! Sir! * винаги съм си представял, че за кучето гумения кокал е като за мъжете гумената кукла. Удобен е, лесно се мие и винаги е под ръка... Не съм ползвал нито едно от двете за лични нужди, но мисля, че куклата има и още едно предимство - мълчи! ** пиша за времената, в които телефонният указател на София бе по тънък от днешен фентъзи роман, като в него бяха включени всички телефони - домашни и служебни абонати... *** дебело подчертавам, че така в никакъв случай не омаловажавам усилията положени от: майка ми, лека й пръст; от бившата ми жена; от настоящата такава; от дъщерите ми и други знайни и незнайни боркини за моето очовечаване.

5.10.2009 г.

Пример

Мисля си, че от такива позиции трябва да се учат нашите "политици".

Простотия до шия

или кратък преглед на международното и вътрешното „положение“ :) в началото на седмицата... Отмина поредната демократична процедура по изборите в прародината на демокрацията - Гърция. Резултатите са ясни, пътищата, по които се стигна до тях - също. Пиша това за нашите политикани от кръчми и блогове до мастите „анализатори“ в медиите, които се напъваха всячески да донесат в шепички от десет извора вода в подкрепа на тезата, че само "десните" могли да ни „оправят“ и „извадят“ от кризата. Доста простичък подход. Моят е още по-прост: няма разлика между десни и леви, центристи и тем подобни. Всичките се стремят към власт за лична изгода. Разликата е единствено в това как го правят, но това е въпрос на семейни натрупвания, жизнен опит, лична култура и т.н. В този смисъл се питам, а защо всички демократи от всякакъв род, вид и цвят са против централизираното и/или пирамидалното управление*? Отговорът, поне за мен, отново е простичък. Демокрацията разширява обхвата на полителита и дава възможност на повече лапачи да отръфат от баницата и то на смени, обикновено от четири години. Другото е словесни гарнитури и петифури за подслаждане докато ни „оправят“ за поколения напред... Разбира се, тук могат да се дадат много отрицателни примери с управлението на разни династии или диктатори, при които - на пръв поглед, е било доста по-лошо за „народа“, но има и лъч надежда - нали за това сме „сапиенси“, да се учим от грешките си :). Друго интересно събитие от започващата седмица е интервюто на Ц.Ц. пред 24 часа. Разбира се, основно внимание се обръща на цветановите неволи с ДАНС, и по-скоро с тези, които го ръководят. Според мен, това са вътрешни закачки от ченгеджийницата, но пък дават основание за локуми, хляб и зрелища. Какво повече да искаме! Все пак, направих си труда да прочета написаното до край и намерих интересна информация. Въпрос:- Може би от САЩ, откъдето сега се завърнахте, ще вземете някои практики срещу незаконно придобитото имущество и прането на пари?Отговор:- Ще се възползваме от добрите практики на правоохранителните агенции на САЩ. Ще проведем обучение у нас и на територията на американските агенции за колегите ни от цялата страна. Това ще доведе до по-добро познаване и резултати от съвместната ни работа за годините напред. Ще имаме въъзможност да се възползваме от техните практики. Например един наръчник за корупцията на ФБР, в който са дадени основните параметри за корупционните практики, прилагани в изпълнителната власт. На първо място са обществените поръчки. Изпълнителната власт е голям длъжник на държавата и на обществото. Защото в голямата си част злоупотребите на предишните управляващи формално са законни. Имаме проведена обществена поръчка, спазена е цялата процедура. Но цените и контролът, упражняван за изпълнението на поръчката не съответстват на парите, които е дал българският данъкоплатец. Защото корупцията е в изпълнителната власт. Затова ще преведем наръчника на ФБР и той ще се ползва в учебния процес по фалшивите пари, трафика на хора, корупцията, отнемането на незаконно придобитото имущество. Сега с германски и френски експерти разработваме стратегия на правителството срещу корупцията и организираната престъпност, която ще представим през ноември.“ Е, успокоих се, няма начин да не стане. Щом на такова „ниво“ има разбиране от кой да се учим, бъдещето зарозовява все повече. Все пак, не мога да не се запитам: а защо точно от САЩ ще се учим?! Може би, защото те са недостижима световна сила в корупцията, далаверите и общо в престъпните „практики“?! Заради това ще е! При тях всичко е „най“, сигурно и учебниците са им такива. Надявам се само Ц.Ц. да е взел читанки от типа "step by step" или "for dummies", че като се има пред вид нивото на повечето наши преводачи... * Мисля, че е грешка този вид управление да се свързва непременно с династични или тиранични/диктаторски режими. Имам пред вид управление на научна основа, което използва съвременните постижения на технологиите.

2.10.2009 г.

За киселото мляко

Обичам киселото мляко. Спомням си, че когато бях малък, майка ми връчваше една голяма паница, отивах на пазара "Димитър Петков" и там, на ъгъла с "Жданов" ("Пиротска“), продаваха кисело мляко. Продавачите приличаха на сладоледджиите - с бяла престилка, бяла шапка и количка. На количката - наредени "легените" с мляко. Подаваш паницата, чичото взема решетестата лъжица и отрязва колкото си поискал. Киселото мляко заставаше като парче масло или сирене и можеше буквално да се реже с нож. Като се прибаваше и някое от сладката на майка ми... Неописуемо! Както си му е редът, с годините нещата се променяха към по-лошо. Започнаха да продават киселото мляко в стъклени буркани с картонени капачки, след това със станиолени. Накрая се появиха прословутите "кофички" - първо от картон, а след това познатите ни и днес пластмасови контейнерчета... През цялото това време млякото все повече мязаше на айран, а вкуса му все повече се отдалечаваше от онова в "легените"... В зората на демокрацията всеки произвеждаше каквото може и гордо го именуваше Кисело Мляко. Някъде тогава спрях да ям това нещо или по-скоро - нищо. През последните години под името "кисело мляко" продават уникален химичен продукт. Има вида и структурата на паста за зъби - не знам защо още го продават в кофички, а не в тубички. Не се разваля, т.е. - не прокисва. Във вида, купен от магазина, може да престои месеци (за години не знам) без с нищо да се промени вида и "вкуса" му. Между другото, същото важи и за смеската "прясно мляко"... Някои безрасъдно смели родители хранят децата си с тези чудесии! Пази Бойко! Разбира се, същото се отнася и за останалите „млечни“ продукти - тотално разминаване с вкусовите качества от преди само 20 - 30 години. Като повечето българи и за се спасявам по свой си начин. Купувам прясно мляко от един фермер, квася го и... хапвам с удоволствие. За целта се сдобих и с едно негледжосано гърне и така - кеф! Е, няма ги сладката на мама, но... такъв е живота- не можеш да имаш всичко...

30.09.2009 г.

Кой и защо дърпа дявола за опашката?

Рибново. Славяново. Гледаме, слушаме, четем. Всеки си прави изводи, има мнение. Според мен са възможни няколко варианта. 1. Определени кръгове, не само ислямистки, се опитват да противопоставят хората на религиозен и етнически признак. Смешно е в началото на ХХI век, но с такива смешки е изпълнена човешката история - чий идол е по-, кой народ е най-... 2. Умишлено се създават условия този, който е над Христос, Мохамед, Буда, Тангра и Великата мечка, да покаже силната си ръка. Между впрочем, ако някой ден започнат да Го зографисват, около главата Му няма да грее нимб, а ще е очертана рамката на телевизионния екран. Както и да е. Та, чрез тези провокирани „сблъсъци“, които Той ще разпореди да бъдат потушени и това ще стане с цялата сила на държавната машина, материалът ще разбере, че има власт и сила, които да го пазят от религиозни, етнически, икономически и всякакви сексуални посегателства. Да живей! 3. ..... 4. ..... и 5-то, и т.н. а, кой ще отнесе четвъртития е ясно - аз и ти, и децата ни, и...

28.09.2009 г.

Гробовете в София свършват*

Е, и това все някога трябваше да се случи. Ние все се раждаме и умираме, а Земята е една и съща. За мен гробищата са паметник на човешката глупост. Освен древноегипетските вярвания и ранносоциалистическите такива, май няма друга позната практика за запазване на тялото**. В първият случай като материално обиталище на възкръсналата душа, във втория - от някаква мания за безсмъртно величие. Всички останали религии и идеологии приемат, че носител на личността е душата, която след смъртта се отделя от тялото и нататък е ясно... Всекиму според фантазията. За мен, като дълбоко невярващ, е лесно обяснимо това разбиране. Тук искам да вметна, че невярата ми в богове и богини като че ли започва да се пропуква... Дълбоко в мен се заражда едно особено чувство към Бат Бойко, но това е друга тема, много е лично... Та, по темата. Напълно разбирам притесненията на чиновника в цитираната статия. Преди близо година си отиде мой близък човек. Погребахме ме го в "Бакърена фабрика". За около 10-тина месеца шопското поле пое още стотици тела и мястото свършва, но хората не престават да мрат. Между другото - все по-млади. Ако имате път натам, но - пожелавам да е на собствен ход :), загледайте се в надписите. Имам чувството, че младото и средното поколение, в не малка част, не са избягали в чужбина, а под земята... За себе си съм спокоен. Имам три гроба в Централните гробища, откупени за „вечни“ времена! В този смисъл, няма да затрудня особено наследниците :))). Въпреки черния хумор, проблема си стои. И отново идва неразбирането. За какво е цялата дивотия?! Съвременните религии не изискват полагането на тялото под земята***. Налага го културната традиция, но тя възниква, когато на планетата са живяли неповече от 10 - 15 милиона човека. На цялата. Сега сме шест милиарда (6 000 000 000)! Скоро ситуацията ще заприлича на описаната от Саймък в "Гробищен свят" с „малката“ разлика, че сега Земята я ползваме и живи, и умрели. Има и добра новина, както се казва - най-плодовитите нации горят покойниците си и това е една от причините ситуацията все още да не е излязла от контрол. Знам, че толкова дълбоко вкоренена традиция се променя много трудно. За много хора, написаното тук може да прозвучи кощунствено, но... такива са реалностите, а и изводите от елементарната логика. Гробовете в София, и не само, свършват. Разширяването на гробищата, не само по посочените в публикацията причини, е неразумно. Остава очевидното решение - изгаряне на телата. Пък, който иска да положи урна с праха на близкия човек в домашния си пантеон и да слага периодично пред нея сладки и варено жито... О, да!Вече чувам френетичните възгласи на обединените софийските хлебарки... Мисля, че е важно на Земята да има място за живите и те да се чувстват добре. Човек, ако не е намерил място в спомените на близките и приятелите си, в земята ли ще намери покой... * Публикацията на News.dir.bg можете на намерите тук. ** Разбира се, и други народи са практикували балсамация на останките - най-ранните общества, южноамериканските култури и т.н., но целта на повествованието не е ретроспекция на погребалните ритуали. *** Ако това не е така, моля да бъде простено незнанието ми.

Тикви

Купих тиква. От "Била". Обичам печена тиква и този път реших да ескпериментирам. До сега винаги минавах през някой пазар или спирах до купчината с тиквите на някоя улица и купувах. Хубава, голяма, свинска тиква или цигулка, или... каквато попадне. Прибирах се доволен, изпичах я и... и, който обича печена тиква ще ме разбере. Тиквата от "Била" е съвсем различна. И като форма, и като съдържание. Още като я разполових, останах приятно изненадан, че по-голямата част от тиквата е тиква, а не дупка със семки. Една шепичка, колкото да не я помисля за нетиква и толкоз. Има приятен тиквен цвят, който е неповторим. Тези, които не обичат тикви, мислят друго, но... Бат Бойко ще им прости! Опече се за нула-време, а аромата й предизвика раздвижване у съседите. Приятните изненади продължиха. Оказа се невероятно вкусна. Кората й тънка, като цигарена хартия. Хапнах си едно парче, примижах от удоволствие и като ме налегнаха едни мислиии... "А сега! Тиквата чудесна, но българска ли е?! Май не е... Може да я от турско, я от гръцко или от другата страна на океана. Толкова много тиква в една тиква, толкова фина корица... Не умеем да ги правим такива. Що пък да не е френска, или немска. Немците какви тикви имат! Не може да е българска. Нашите са дебелокори, като я разрежеш се отваря хралупка дето малко кученце не може да запълни, пък що семье има... Печеш, печеш, сложиш камък за контрола. Камъка се опече, а българската тиква все сурова!" Така и не знам от къде е тиквата, но следващият път като ида в "Била" ще проверя. Ако е българска, ще се извиня на нашите тиквари. Щото и на тях, като не всеки българин, всичко друго, изключая тях самите, им е виновно - я градушка, я липсата на пари, я... Само Бат Бойко не им е виновен. Ние, всички, сме му виновни на него! П.П. Ако някой служител от рекламния отдел на "Била" прочете това постингче, може да ме предложи за едно хонорарче. Срам-несрам ама ще си го взема...

За мишките и за мен

По това време на годината мишките се прибират в къщите ни. Идва зима и търсят начин да я преживеят. За някои хора - държа да подчертая - не само жени, мишката е страшен звяр. При вида й в ужас се катерят по маси и по столове, кълчат се като лолитки във фолк-дискотека и надават душесмразителни писъци... Странна работа. Способни са на какви ли не постъпки, които са пряка опасност за живота и здравето им - претичват пред фучащите автомобили, пушат здраво, вземат наркотици, живеят в София, женят се дори! А от мишката ги е страх... С мишоците сме в странни отношения. Всяка година по това време старателно залагам капаните (имам четири), слагам парченце кашкавал - от мляко, и... шоуто започва*. Често проверявам**, има ли нещо в капана и ако се е хванало мишле го пускам. Не ми е идвало на ум да ги давя, мачкам и т.н. Животинка. Търси начин да преживее. До сега не съм се будил от болка, защото мишка е загризала палеца ми - примерно. Все пак, успях да стана за смях на всички, които ме познават. Упорито ме убеждават, че мишките, които пускам***, след това отново се връщат. Така съм ловил по не повече от 2 - 3 през сезона. Хващам я, тя си хапва кашкавалчето, пускам я - връща се пак да се почерпи... Може и така де е, но никой не може да отрече, че мишките ме уважават. В къщи никога не са нападали храна, дрехи, книги и т.н. Приютяват се за зимата, не ми правят бели и напролет отново хукват по поляните. В интерес на истината имам случай на нанесени щети. Миналата година доста едър мишок останал в антрето затворен през нощта. Чух, че нещо стърже и рови, но ме домързя да стана. Сутринта намерих ъгъла на вратата добре изгризан. Все пак, не можал да избяга - от другата страна има висок праг. По захапката личеше, че е сериозен звяр. Заредих най-големият капан и след двайсетина минути резето хлопна. Май бях хванал мишия цар - опашката му стърчеше от капана, а очичките му - вперени в мен с очакване. Може да е решил, че като е толкова голям, няма да го пусна, а ще опъна кожата му пред камината... Пуснах го, разбира се. Оттогава не съм го виждал. Не му се сърдя. Вратата се оправя, а свободата е безценна. Спомнете си граф Монте Кристо що нещо изрови... Вярно е, че в нашите реклами дон Кихот предпочита салама пред нея, но това е друга тема... Та, тъй живеем с моите квартиранти година след година. Очаквам някой ден и царицата им да дойде на гости, но няма да я целувам, щото... знае ли човек... * Имах стадо котки до пролетта на миналата година, но Ари (предишният ми пес), като поотрасна ги прогони. Не от злоба - искаше да си играе с тях, но това не им хареса. Котаците препспиваха в бараката на комшията, а при мен идваха само за хранене. Тоя... карай да върви, не ми се пише за него! Все пак, същия де, намери начин и ги изтрепа. Пречели му! Абе, що ли ................................................................................................ - тук може да се вметнат всички псувни и клетви по негов адрес, не само заради котките, но - нейсе! Бат Бойко ще го накаже!!! ** Ако остане по-дълго в капана мишока умира. От стрес ли, от що ли - не знам, но предпочитам да остават живи. *** Все пак, аз си ги хващам, аз си ги пускам!

26.09.2009 г.

Роби на езика или Йессърия

Ситуацията е идентична с предишният постинг. Надавам едно ухо към новините и... о, чудо! Научавам, че освен мързеливи сме и потресающо незнаещи Английски Език! Младо репортерче скрило микрофон и камерка, шета из София и задава сакралният въпрос: do you speak english? Получава нормалният отговор: no! След поредица от no-та се разбра какво го мъчи пича - как щели да се чувстват чуждите туристи в София?! И извода - много зле! Няма с кого да си похортуват, няма кой да им каже с угодна усмивка и чупка в кръста: yes sir, one moment please и т.н.Мъка. Мъка! Дива Балканска страна, мрачни субекти се лутат по мръсни улици и говорят на... български!!! Казаха някакъв процент на българите знаещи или по-скоро ползващи английски. Оказа се малко под средния за Европа. Накрая смотолевиха, че в маджарско 70 и повече % не го знаели и още подобни локуми по темата. В този ред на мисли си задавм няколко елементарни въпроса: 1. По-лош език ли е българският от английския? Ми, не е. За мен е по-добър. Още повече - роден. За английският да си мислят поданниците на кралицата и американците. 2. Защо трябва да знаем английски? За да обслужваме чуждите туристи? Не съм против изучаването на който и да е език. Напротив. Но, ако утре китайците заемат мястото на американците, каква ще стане тя?! Чужд език се учи за да ти послужи, а не чрез него да служиш в собствената ти страна. Нека уважаемите да вземат един английско-български разговорник и да дерзаят. Все ще се оправят някак си... Някой да не би да е написал над Wall street, с по-едри букви на кирилица ул. "Стена"... Тук не става въпрос за някакво езиково патриотарство или за "драснипалниклечица". Напълно съм наясно за мястото на английският в съвременното общество. Преди време немският е бил езикът на търговията, френският на изкуството и т.н. През последните десетилетия английският се наложи като универсален език, което има своите преходни причини. Всичко това обаче не може да ни лишава от правото и самоуважението в България да говорим и пишем на български. Не само с жените си...

22.09.2009 г.

Роби на труда

Слушам новините по една телевизия и дочувам за някакво европейско изследване, от което се разбира, че сме най-мързеливите в Европа. И как стигнали до този извод? Ами, не сме искали да работим на повече от едно място! При датчаните и холандците процента на работещите на две и повече места е близо 10 %. У нас - 0,8 %! И започват едни изводи, изводи... Щото много работели, за това били добре. Интересно защо никой не си спомня за опустошените от тези народи колонии, които и до сега са еквивалент на мизерия и скотско съществуване?! Кратко обръщение към историята ще ни припомни от къде зарпочва "разцвета" на държавите от т.нар. "западна демокрация"... В началото на 90-те години на миналия век бях останал без работа. Изкарах няколко месеца и след като се убедих, че в магазина не искат дипломи, а пари се хванах на една, че после на втора, та и на трета работа. Не забогатях. Единственото, което постигнах е, че на фона на общата мизерия, семейството ми бе нахранено и облечено. Толкоз. А ако не бях от София и нямах жилище? Ако нямах кола? Ако нямах минимална база зад гърба си? На колко места трябваше да работя?! Така нещата продължиха до 2002 - 2003 г., след което здравословни проблеми ме принудиха да си седна на задника... И сега никой от семейсството не е гладен или бос, но все още се питам: Кому беше необходимо това?! Всеки горе-долу грамотен икономист може да отговори и този отговор ще бъде верен в голяма степен не само за нашите условия. Въпросът е, защо е необходима подобна политика в Развитите Демократични Общества?! Там стандарта на живот не е по-висок от нашия. Той просто е различен. Но как е постигнат? Кои са потърпевшите? Кой може да си позволи да плати $15 000 за една вечер в хотел и т.н. Идеята е проста и гениална. Работиш повече - потребяваш повече, работиш още повече - потребяваш още повече... Пенсионират те на 70 години, посмъртно... И накрая - един простичък въпрос: защо все забравяме, че имаме по една уста и по един задник, и не можем да бъдем на повече от едно място едновременно.

18.09.2009 г.

За устната хигиена...

"– Политиката – прекъсна го сенаторът – е много сложна и изключително практична работа. Трябва да гледаш на нея практично. Не можеш да си позволиш да подхождаш емоционално. Първото нещо, което трябва да запомниш, е никога да не подхождаш емоционално към нищо. Е, добре е да изглеждаш емоционален. Понякога това има известно въздействие върху електората. Но преди да си позволиш това, трябва вече внимателно да си обмислил всичко. Можеш да проявяваш емоции за ефект, но никога защото наистина си развълнуван. – Така, както го казвате, не ми звучи много добре, сенаторе. На човек му остава малко гаден вкус в устата. – Естествено, зная – отвърна старецът. – Познавам този вкус от собствен опит. Просто изключи мозъка си за него, това е всичко. Разбира се, чудесно е да си велик държавник и хуманист, но преди да станеш държавник, трябва да си мръсен политик. Първо трябва да те изберат. А това никога не може да стане, без да се почувстваш малко мръсен." Клифърд Саймък, "Децата на нашите деца" Без коментар. Всичко е казано. Само ми е интересно какъв ли дъхът на нашите политици... Брррр!

Виновен

Но, на първо място, благодарен! За метрото, което Ми построи Бойко Борисов,за да отивам на работа. И на мен ми върши точно толкова работа, колкото и на Станишев, но аз съм благодарен! Благодарен съм и за спестените безсънни нощи, в които бих броил пенсийката си, а сега ще мога да работя докато, ами докато... Абе, за всичко съм благодарен! Не са минали и 100-те дни на Бойко Борисов, но вече повечето неща са ясни. Кристално ясни! Виновен съм, защото не разбирам нищо от демокрация. Мислех си, че познавам добре различните идеи, въртяли се между ушите на философи, идеолози и тем подобни от древността до наши дни и тяхната обществена и социална реализация. Въпреки това, нашенската действителност ме изумява всеки ден. Ето и днес. Бойко Борисов предлага еврокомисар. Познайте от първият път за какво става дума... и защо се чувствам виновен. Накрая, ще си позволя да ви предложа една невинна игра. Моля, направете подходящите заменки в стиховете. Пример: заменяме 9-ти септември с Бойко Борисов... после е лесно :) "Девети септември ми купи палтенце И каза: Честито, честито, момченце! Девети септември ми купи сандалки. -Да припкат - заръча - краченцата малки! А после ми сложи в ръката геврече -Хапни си! - Девети септември ми рече. ... Накрая, дечица, каква изненада! И знаменце даде ми той за парада. Изтичах при баба, разказах й всичко. А баба въздъхна: -Ех, внуче, добричко. Такъв е, такъв е ни е празникът - харен. И всеки го среща сега благодарен. Той дава на всинца дрешки, закуски и розово слага по детските бузки. А старият дядо, засмян, се обади: Девети септември и младост ни даде."

17.09.2009 г.

Границите на глупостта?

Въпросът е реторичен. Въпреки че знам отговорът все по-често съм принуден да си го задавам. И, все пак, има ли край човешката глупост? Има ли ваксина срещу нея? Ето ви две новини от последните 24 часа: „3 млн. литра мляко изливат на полето в Белгия“ и „Гладуващите надхвърлят 1 милиард“... Простата сметка показва, че на всеки гладуващ биха се паднали по 3 гр. мляко - нищо работа, но само това ли е?! Подобни „протести“ не са новост в най-демократичното и най-развитото „западно“ общество. От известно време намират последователи и у нас. Все пак, виновни ли са фермерите за ниските изкупни цени? Не са! Виновни ли са гладуващите за мизерното си съществуване? Не са! Елементарната логика натрапва изводът кой е виновен и как могат да се решат тези проблеми... За съжаление, човешката глупост, съчетана с човешката алчност ни докараха до ръба на съществуването на цивилизацията. Не са виновни богове, богини и тем подобни. Не са виновни разни нострадамуси и техните тълкуватели. Виновни са политическата, икономическата и социалната структура на обществото. Все резултат на глупостта и алчността...

15.09.2009 г.

Салама, Санчо...

Пия си сутрешното кафе и преглеждам новинарските RSS-ки. Плъзгайки поглед по случилото се спирам - от самата новина се разбира колко е важно да знаеш къде и кога да спреш! Та заковавам на новината: спираш на пешеходна пътека - ядеш салам, не спираш - ядеш... даа, повечето сме го яли. Децата* не са - те нямат спирачки! От нас могат да се учат всички, които правят реклама. Сигурно си има английска дума за правячите, но аз не я знам, sorry! Е, те това е начин да си пробутваш саламите и то с помощта на КАТ**. Не е лошо авангардният почин да се поеме и от хлебарите. На едната пешеходна пътека салама, на другата - хляба... Лелеее, що пенсионери ще припалят трошките, дето гният пред блоковете, и ще се юрнат по улиците! Ще спират на всеки ъгъл, че може да натискат и периодично клаксона - както е било в зората на автомобилното нашествие...*** Тази инициатива може да се въведе и за работещите. Свършил си работата - саламче, навел си се пред шефа - хлебче... Може и обратното. Дилемата "свободата или салама" не само, че не е нова, но май става и особено актуална. Тъй де! Какво ли още ще ни дойде до главата... * Не честитя следващата учебна година и не изпадам в умиление защото, по мое дълбоко убеждение, човек се учи докато е жив. Което не значи, че се учи от грешките си, но това е друга тема... ** Искам да отхвърля съмненията, че съм против спазването на Закона за движение по пътищата, с цялата условност на това понятие у нас. Трябва да се спазва. Спазвам го и аз, доколкото "пътната" обстановка позволява... Не съм и тъмен балкански субект, който виждайки пешеходна пътека, дава газ за да премине преди нещастните пешеходци. Не съм! Спирам! Европеец съм! Хау (демек, "казах")! *** Питам се, какво решение ще намери КАТ за бабите, с внуче или без, които като сърнички претичват пред колите, където си поискат?!

12.09.2009 г.

Фантазии

Някои казват, че границата между фантастика и фентъзи е много тънка, почти невидима. Други, стигат по-далеч - фентъзито произлизало от фантастиката или обратното?! Мисля си*, че двете са много различни в същността си. Да ги сравняваме днес е същото, както преди години да направят паралел между "Градът на Слънцето" на Томазо Кампанела и приказките на братя Грим. Фентъзи романите станаха възможни след прогреса на компютрите, с разширените им функции на пишещи машини и великите опции на текстовите редактори copy-paste. Така се появиха "тухлите", допълвани от "фантастичните" сериали, в които от неолита до цивилизациите на Вега, всички владеят перфектно източни бойни изкуства и говорят на английски... Фентъзи - приказки, с малко картинки, за пораснали трудночетящи деца. Фантастиката или научната фантастика е литература, в която крайният резултат е получен от впечатляващата ерудиция на автора, често енциклопедични знания и пребогата фантазия. Тя е по-скоро социално инженерство, прогноза за възможното бъдеще на обществото, често пъти - предупреждение... За съжаление, дори и тези умове не са могли да предвидят все по-разголващата ни действителност! Какво ли ни чака утре?! Ами, четете! Препоръчвам ви фантастиката от 60-те и 70-те години на миналият век :) И, не само англоезичната... * Тук не правя опит за научно или псевдонаучно изследване на проблема. Просто размисли...

10.09.2009 г.

Поредното "най-велико"...

От снощи българската душевност, бит и култура бяха обогатени от поредната "супер продукция" на Нова телевизия "Цената на истината". Поредната помия с участници и водещи извратеняци и публика - в залата и пред екрана, от - меко казано, воайори. Въпроси от сорта "Спал ли си с баба си?" и "Как мечтаеш да пречукаш майка си?" се задават безпардонно и се приемат с каменно изражение... Глас свише оценява казаното на истина или неистина, като се ръководи от показанията на едно от най-големите "изобретения" на американската научна мисъл - детекторът на лъжата. Точността, с която този детектор, определя казаното като истина и лъжа е крайно съмнителна и това заключение не е мое, и не е от вчера, но... важното е шоуто да продължава... В крайна сметка мисля, че не е важно дали казаното е вярно или не. Важен е въпросът, важен е отговорът и диагнозата, която ги обединява. Всъщност, до тук с коментарите по самото "събитие". Всеки може сам да прецени коя програма да "цъкне" и да се "забавлява" или "информира". За СЕМ също няма да пиша - споменах ги вече в един постинг - стига им! Интересно ми е друго - какви разговори ще водят децата в първият учебен ден, пък и преди него? Ще си спомнят за последният симфоничен концерт, на който са ги завели родителите?! Ще обсъдят прочетена книга?! Познахте, разбира се! Ще обсъждат в подробности това, което се обсъжда в голяма част от българските семейства: коя чалгаджика от кого/кои е бременна; кой е гей, и коя лесбийка; как се става от травестит "мнооого готин мъж" и т.н. Все важни, обществено значими теми, които напират в най-гледаното време на телевизиите и, безспорно, ни сближават все повече с ценностите на цивилизацията... Ще си позволя да се запитам, рискувайки да стана известен с моята наивност, граничеща с глупост: защо не направихме шоу като "Какво? Къде? Кога?"?! Имаше някакъв опит, но... На лайняно* жълтите продуценти, режисьори, сценаристи, водещи, участници и гледащи мога да дам една безплатна идея, въпреки че в нея има много "хляб" - направете вариант на споменатото предаване с "подходящи" въпроси и отговори, като участниците разиграват невинни сценки на кръвосмешение, содомия и некрофилия... Ще стане много "яко"! И, ако може, да е всяка вечер от 20 до 22 часа, с две повторения през деня. На края, на евентуален аргумент от сорта: "това е най-гледаното шоу еди-къде си..." ще отговоря с думите на Майкъл Мур: “Капиталистът ще ти продаде и въжето, с което възнамерява да се обеси, ако може да изкара някой долар от него. Имам чувството, че на тях всъщност не им пука какво аз мисля или в какво вярвам”. * Реших да вмъкна малко свежест в поста. Страхувам се с този сух и постен език, на фона на показваното и говореното по медиите, да не стане прекалено скучен...

7.09.2009 г.

Граници

В събота и неделя се мотах около западната ни граница - Ждрелото на Ерма, Банкя (Трънско) и т.н. От този край е половината ми рода, но всъщност, бях на гости при кумеца ми. Той си ме знае какъв кашкавал-турист съм и на повечето места ме разнасяше с кола. Е, някъде изминахме и по стотина крачки пеша - истинско изпитание! Какво може да каже човек - като всяко кътче в България и тук - красота, тишина и пак красота. Застанем срещу някой хълм, а той ми сочи - "По билото минава границата! Там е сръбско...". Заведе ме до една къща - половината е в България, другата половина - в Сърбия! В шубраците нещо се белее... Оказа се, гранична пирамида. Пред храстите - България, зад храстите - Сърбия. Или обратното. Зависи от гледната точка. Там, в тези храсталаци, цъфна отново, с цялата си красота, човешката глупост. Граница! Политическа граница! Кому е нужна, освен на видиотената част от човечеството, която вместо да обслужва останалите по определение, си е присвоила "тегобата" да ръководи съдбите им. Пак ще повторя старата приказка за зелника: не е луд този, дето го яде, а този който му го дава! Та, в тази връзка - границите и тяхното съществуване, прочетох днес (цък), за последните мераци на бащите на американската нация, които - очевидно, искат да станат и бащи на планетата, а Президента Им, като общ Бащица. Както вървят нещата, в скоро време ще трябва да искаме и разрешение да спим с жените си от местното Му представителство (за сега, все още посолство). Разбира се, като преди това са ни снимали отпред и отзад, че даже и на скенер, че и пръстови отпечатъци и ДНК профил... Знае ли обикновеният, простичък землянин, кое ще застраши сигурността Им?! Да Живей!!!

28.08.2009 г.

Пандемия му е майката! 2

Вече писах един път по този въпрос - за свинският грип, но... както се казва - изникнаха нови факти. Както се вижда от тук като основен производител на ваксината се е наложила американската фармацевтична компания "Бакстър". Това може само да ни радва щото "що е америчко все йе хорошо". Няма да се даваме на някакви швейцарци, я! Да си правят часовниците, които вече никой не купува, а ваксината да я оставят на нас. Демек, на американците. Дали ще сме поредната република или последният щат няма значение. Важно е знамето българско да се вей с пълна сила, а в неговата сянка далаверата да върви, да върви... Както и да е, вижда се, че става въпрос за поръчки за милиони, следователно и за също толкова големи печалби... Но, това са отминали кахъри. Интересното е друго. Защо ли пък, вече никъде не се споменава за масовите откази от ваксинация, направени от лекари и сестри?! По нашият край му викат "медийно затъмнение". Не знам как е на други места и на други езици, особено на втория майчин - американски английски. Подчертавам, американски! Не някакъв друг, обикновен английски! Между другото, много хубав език. На български, за да напсуваш някой, половин ден трябва да му обясняваш каква е майка му, сестра му, леля му и т.н. Мъка! На американски английски като го фъкнеш един път и си му казал всичко! Много easy, много smart! Не съм привърженик на теорията на конспирацията, предпочитам теорията на относителността и теорията на хаоса, но случващото се натъква някои мисли. Ще ми се да споделя, че ако всичко се окаже само една голяма финансова далавера, можем да отдъхнем облекчено. Още повече, още малко и батбойко като ни оправи и нас, ще отиде да оправи и тях, и другите земни кълбета... Колко му е! Лошото е, че - според мен, в театъра със свинският грип са намесени много сериозни геополитечески интереси и цели, за които я разберем, я не разберем, но във всички случаи ще бъде постфактум и много късно...

26.08.2009 г.

Само тези три...

Както е тръгнало премиерът, минстър-председателят и кмет на София, без да е все още президент и народно събрание, ще изпозабрани бая част от използвания речник. Започна с "ще", сега наред дойдоха "замразяване" и "спиране"... Какво ли ни чака до Нова година?! То, и без това, от омайния и сладък е останало толкова малко, станал е толкова easy..., толкова мяучещ... Смея да предложа на гореизброения консервативно-реформаторска риформа на езика. Достатъчни са три (3) думички: "равнииииис", "мирррррно", "нагъъъъъзиссс"! По-ентусиазираните могат да започнат сухите тренировки веднага. Без "равнис" и "мирно" :)))

25.08.2009 г.

Промъкнала се мисъл....

Препрочитам Саймък и се чудя как, след написаното от него, се стигна до днешното "фентъзи"... Не се чудя как от Симеон Велики се стигна до бат Байко. Работата е ясна...

12.08.2009 г.

Шопска салата, ВТ кутия и голяма сливова

Чета и слушам, и... псувам! Вече толкова всичко ни е наред, че се хванахме със сърбите да си мерим салатите. Кой ги бил измислил, кога и защо. Всичко това гарнирано с куп "доказателства" и "автентичен" фолклор. Няма да влизам в този спор. Като отида "на кръчма", поръчвам това, което ми се ще в момента. Дали ще бъде бьов строганов или добрата стара свинска пържола е проблем, повлиян единствено от моментното ми настроение и разположението на звездите. Другото е проза... Това е моята позиция на "потребител". Друго би трябвало да е, но не е, отношението на държавният чиновник и българският политик. На тях трябва да им, но не им, пука за българските интереси. Ще припомня само случая с най-известните марки български цигари преди 10 - 15 години. Тогава, една неизвестна швейцарска - ако не ме лъже паметта, фирма патентова в Русия марките "БТ", "Стюардеса", "Ту-134" и още някои, и така, на практика, спря износа на български цигари на този огромен пазар... Как да наречем това? Безхаберие или "корупция"? Отговор няма! Няма и да има... За тези, които искат да се поупражняват на тема "гражданското общество в условията на демокрацията" ще припомня, че таквоз животно нема и по света, и у нас. Такова съществува само в политическата реторика, с единствената цел да ни внуши, че сме това, което не сме и да забравим за истинските носители на отговорността...

9.08.2009 г.

Размисъл

Даа, когато Кутията на Пандора е отворена, не ни остава нищо друго освен след четири години да седнем на гъзовете си и да помислим с главите си... ако, евентуално, има избори...

8.08.2009 г.

Въпроси

„Работата не е заек. Няма да избяга!“ Въпросът ми към съучастниците в мрежата е: Знаете ли друг народ, достигнал до такава мъдрост? Аз не знам! И за да отхвърля всякакви съмнения относно моята позиция твърдо заявявам, че такава дълбочина в разбирането на живота може да носи само един древен и умен народ. Веднага някой ще възрази с поговорката: „Не оставяй днешната работа за утре!“ и довода, че тя също е плод на народа ни. Ресто!, както бе казал един наш поет, по друг повод. Подобна нелепица може само да е привнесена от някое племе, присъединило се на по-късен етап към българите. Лесно е да се провери, например чрез метода използващ митохондриалната ДНК. Освен всичко друго, той е и пряко доказателство, че за генетичните аберации* са виновни жените, но това е друга тема... Може би, моята позиция е обусловена от хроничният мързел, с който се гордея. Никога, дори в най-безпросветните ми години, не съм намирал работливостта за качество, а мързелът за порок. Тъкмо обратното! Едно от удоволствията, които ме зареждат с енергия, е пасивното наблюдение на безплодните усилия на някой да постигне безсмислени резултати. Единственото, с което мога да помогна в такъв случай, е отронил се от морните ми устни съвет, обикновено преминаващ покрай ушите на заблудения работохолик, но това си е за негова сметка. От низините, над които се рее моят свободен дух, дочувам изпит от умора гласец: „Дааа, ама ако не бяха работливите, още да сме в пещерите!“. Свещена простота! А за какво са ни GSM-ите, самолетите, компютрите и т.н., и т.н.?! Май само да създават работа на работливите... За какво друго?! Ама тогава нямало да я има и мрежата и как ще достигнат посланията ми до толкова хора? И какво от това? Сега като достигат та що? Щяхме да си лежим групичка мързеливци под някоя сянка и да си разменяме послания. Всъщност, какво значение има дали ще те чуят 10 човека или 1 милион? Между нас нямаше да е Нютон щото на кой изграден мързеливец ще му хрумне нещо за притеглянето, ако го удари ябълка по главата?! Достойният за уважение извод е - ябълките са узрели, гледай къде ще падне следващата! * използвам „аберации“, а не „отклонения“ щото първото ми звучи по-нежно, а второто много чернобилски...

6.08.2009 г.

Спомени

Тези дни един уважаван от мен блогър публикува постинг*, който сериозно ме накара да се замисля. Не толкова със съдържанието на постинга, колкото с коментарите към него и реакциите на други уважавани блогъри по темата. Искам още в началото да подчертая, че не съдя никого. Не защото съм привърженик на библейските каламбури, а защото съм убеден, че всеки има право на своето мнение и на своята истина. По тази причина не коментирах въпросното четиво, а пиша постинг в моят блог. Та, за какво става дума. Анонимен автор написал някъде своите спомени и оценки за времето между 1955 и 1989 (това е времето, което обхаваща откъса; иначе претенциите за историчност са далеч по-големи). Самият факт на анонимност е впечатляващ. Кому е необходимо да крие самоличността си, особено ако пише с "фактологията" и неподражаемият стил на жълтите (и не само) вестници от началото на 90-те години?! Бих го разбрал, ако пропагандираше, примерно, марксизъм. Не че е опасно, но е крайно непрестижно. Особено пред аудитория, която като види името на Маркс и й настръхва перушината защото... така е прието. Все пак, на едно място се промъква човек, бродещ по Марин Дринов. Предполагам, че става въпрос за квартала, където е ул. "Марин Дринов". За тези, които не им е ясно - това е кварталът, където от началото на ХХ век, та и до сега, живеят главно репресиращи, а не репресирани... Ситуацията ми напомни за написаното от един 20-22 годишен блогър, който със самочувствието на "знаещ" обясняваше как чул от родителите си, че преди 1989 г., в София, било забранено да се целуваш по улиците! За такова поведение можело да отидеш в Белене!!! Хлапето може да е недоразбрало или да помни казаното от прабаба му за 1939 г. например (без Беленето, тогава е имало други актуални местообиталища), но... така се създават градските легенди. На този хлапак мога само да кажа, че преди 1989 г. можеше да изкараш спокойно цялата нощ в Западният парк, Парка на свободата (сега Борисовата градина) и където се сетиш по София. Напротив, сега ако трябва да мина нощем по тези места ще бъде само тежко въоръжен и с охрана... Това и по повод на срашният "страх", който ме бил тресял - без да знам, преди 1989 г. и, който - след прочита на това "творение" би трябвало да осъзная! Е, сега наистина се страхувам и от настоящето, и от бъдещето, но... това си е мой проблем. Не съм го наследил нито от "комунизма", нито от "капитализма", а е предизвикан от "демократичната" ни реалност. Нейсе... Но за въпросните мемоари. На първи прочит прави впечатление, че анонимния "апостол" е имал сериозни проблеми с личното си ограмотяване. Предполагам защото тежкото си детство и неизживяна младост е прекарал по зандани и лагери. Поне да бе взел пример от Желю Желев, Кошлуков, Доган. На тез интелектуални титани комунизмът (ще използвам популярната идеологема, въпреки че тя няма нищо общо с действителността) не само, че не им попречи, но - напротив, стимулира ги в тяхната еволюция до сегашното им ниво... Може да "приложи" и спомените на Богдана Карадочева или Георги Минчев, примерно, за неизразимите им мъки по същото време..., но ще предизвика още повече смях, преливащ в съжаление и... разбиране. Няма да изпадам в конкретика по отделните "изстрадани истини" на лирическият герой. Очевидно той е бил деен участник в събитията, които описва и сега се опитва да си купи индулгенция. Нищо ново... Все пак, не мога да сдържа напиращият смях, когато си представям как измъченият ми баща (от безогледна експлоатация - от какво друго!?), вмерисан на евтин тютюн и гроздова (той не пиеше и не пушеше, но може и аз да не помня добре...) се промъква към къщи в тъмна доба, увил в протритото си палто, купена на черно елхичка, с която да ни зарадва за забранената Коледа... Моите спомени, очевидно повлияни от комунистическата пропаганда и от старческа деменция, са малко по-различни. Откакто се помня, а това е някъде от 1960 г., винаги сме празнували Коледа и Нова година, като нормални хора. Без страх да изнасилят майка ми, да обесят баща ми, а мен да изпратят в ТВУ. Елхите продаваха на пазара "Димитър Петков" и пряката с ул. "Найчо Цанов" (сега приблизително по това трасе минава бул. "Тодор Александров"). Въпреки че в къщи не сме вярващи християни, за Коледа майка винаги приготвяше постни ястия, както е традицията, а след полунощ или на другия ден хапвахме печена патица, баклава и какво ли не още. Мъка... Някой може да си помисли, че в мрачната и студена комунистическа нощ нашият дом е бил някакъв оазис на разкоша, а ние скрити в мазето тихичко сме припявали "Jingle Bells". Ами, не беше така. Наоколо хората се веселяха, хапваха, пийваха, разменяха си подаръци... Е, донесени от Дядо Мраз, а не от Коледа, но поне ги имаше... Дааа..., моите спомени са различни от спомените на "автора" и това е нормално. Ненормално е, че са чак толоква различни. Разбира се, и "тогава", между другото - както и "сега", хората имаха своите проблеми и, отново между другото - не по-различни. И "тогава" се чувствах, и "сега" се чувствам свободен. Не за друго, а защото усещането за свобода е качество на духа и не зависи от това, което някой ни казва, че означавало да сме свободни. Другото са "прозрения" на несретници - имаше ги и "тогава", има ги и "сега"... Винаги ги е имало. * Не пускам линк, защото не искам да се чувствам съучастник в разпространението на подобни "истини".