27.06.2011 г.

Прогрес


Прогрес и то значителен, дами и господа!
Вече не сме материал, а кучета. За времето, през което ни управлява Борисов очевидно претърпяхме достойна метаморфоза. Цачева не е претърпяла такава щото безогледно, по материалистически, облиза задника на благодетеля си. Мъченица! Като не ѝ дават повече... Все пак, искам да ѝ обърна внимание, че да държиш нещо здраво и да го обгрижваш с много любов не е едно и също, освен в някои случаи, които могат да бъдат предмет на сексологията, но не и на политиката. От друга страна, ако Борисов се отнасяше с гражданите на държавата, която е „взел“ - както сполучливо се изрази самият той (под аренда ли, що ли?), както аз се отнасям с кучето си ехеее... Но, да не изпадам в борисовщина.
От посещението Борисово в Созопол има и друго послание. Мазохистите, дори и в Новия Йерусалим, не свършват. Вместо да го освиркат или поне да го оставят сам да си реже лентите те искат да се снимат с него! Е, те с такива верни кучета се подкарва стадото към урните. Аферим! Машшала! Так держать!

Ето и оригинала:

Божееее! Колко радост има на този свят, Божееей! Ехей! Quo vadis?!

24.06.2011 г.

Ден на смеха


Е, днес нещата наистина излизат от контрол. Освен, че времето е тегаво ме налегна и такъв смях..., а с това болно сърце не съм за бурни емоции!
Тук можете да откриете широкия списък на номинираните кандидати на БСП за кметове и президент. Типично за тази партия един интелигентен, но непремълчаващ човек отпада – Костадин Паскалев. Това не е смешно.
От предложените ме шокира името на Зорка Първанова. Другите няма да ги коментирам. Всеки един от тях е способен да загуби „достойно“, дори и не съвсем!
Еклектиката на списъка ме накара и аз да се включа с някои предложения, въпреки че не съм член на БСП или на която и да е друга политическа парадигма.
Мисля, че е недопустимо отсъствието на член от фамилията Живкови в списъка. Това трябва да се поправи! Защо да не включим и Осама – посмъртно, въпреки че той би бил по-подходящ за заместник на Обама... Мислех да конкретизирам, но ме домързя от жегата. За това предлагам: да се „пусне“ в компютъра членската маса на БСП и на случаен принцип – каквото излезе! Кандидатът/ката ще бъдат точно толкова избираеми, колкото ако ги обмислят на всички форуми на всякакви нива. Спестете ни масрафа, господа!
На края искам да поправя „малко“ г-н Данаилов. Никой вече ни ги гледа „малко с усмивка“. Направо си е с много насмешка...

Край! Стига толкова за днес! Отивам да си пия ракията, което трябваше да направя по-рано, ама пустия напън да се изкажеш. Май навлизам във втория (последния) пубертет...

Ако не беше жалко, щеше да е смешно


В края на седмицата две „новини“ правят впечатление в медиите.
Първата е за „връщането на стотици хиляди българи от чужбина до 2020 г.“. Очевидно, това правителство живее в някакъв свой, герберов, свят. Такива прогнози биха могли да си позволят политици, които се изживяват като членове на Политбюро от преди 20 и повече години или са постигнали национален консенсус по бъдещото развитие на страната през следващите десетина години, или са чак толкова заблудени, че дори наяве виждат преизбирането им в този период. Както се казва, и в трите случаи „не им се отваря парашута“. Тогава за какво става въпрос? Всеки мислещ човек ще каже „предизборни финтифлюшки“. Добре, но като се имат пред вид резултатите от последните избори и предвижданията за предстоящите, изпъква въпросът: колко са мислещите хора в България? Въпросът е толкоз актуален, че не бих се учудил ако през 2020 ГЕРБ си е на власт...
Другата страна на мечтанията се опитва да вземе под внимание причините, които накараха стотици хиляди българи да напуснат страната. По моето скромно мнение през последните 20 години те са 99,99% икономически. Т.е., за да се върнат тези хора тук те трябва да печелят по-добре от там. В „печалбата“ включвам и качеството на живот и т.н. - не става въпрос само и единствено за пари. На човек му се ще да се отнасят към него като с човек, а не като с материал или нещо друго подобно. Дянков пак е размахвал някакви листчета и числа. Голяма част от баламурниците, които останахме тук може и да му повярва, но тези, които видяха възможността за друг живот ще чакат, ако трябва, и до 2040 г. преди да си помислят дори за България. Десет или двадесет години са дълъг период за един човешки живот и думите на министрите звучат по-скоро като подигравка, отколкото като предизборен лозунг.
В тази връзка, чудя се как реагират българите извън страната на тези смехории. Може би е добре да му пратят по някое писъмце или мейлче, ако въобще им се занимава с глупости. Аз мисля, че те и сами го разбират, но все пак да си кажа. Простотиите, които ръсят министрите не са за тях. Те са насочени към старите им родители, към близките им в България. Посланието е ясно „Гласувайте за ГЕРБ и ще видите .........!“. Всеки може да запълни празното пространство с това, което иска да види. А аз, защото съм тъп и упорит, отново ще попитам мислещите хора в България: „Не се ли нагледахте!“...
Другата новина е свързана с това какви ги е ръсил по европейските форуми формалния лидер на ГЕРБ Борисов. Аз за пореден път изпаднах в потрес от думите на това недовършено във всяко отношение същество, особено що се отнася до частта им, в която дава акъл на „братята гърци“ какво да правят. То не са поговорки, то не са примери, то не е струяща от всякъде държавническа и житейска мъдрост...
Имам мечта. Братята така да го харесат, че да си го вземат при тях. Може да му спретнат една резиденция около Делфи и ето го новото чудо на света! Дори нарицателния Бендер не раздавал толкова от това, което няма...
Е, на нас не ни остава друго освен да пием по една студена вода. Само ми се ще да честитя на борисовите поклонници подписването на „Евро +“. Няма да коментирам. По въпроса се изказаха доста експерти. Един такъв юнак – сега целия в бяло, преди години така „тайно и полека“, ни уреди със спирането на някои блокове на АЕЦ „Козлодуй“ (добре, че не продаде спирането на всичките, че сега как щяхме да помагаме на братята гърци...).
В крайна сметка, народната мъдрост остава в сила: Това, което сам си направиш, друг не може да ти направи!

Гласувайте за ГЕРБ и подставените от тях!

23.06.2011 г.

И аз, и ти, друже сме идиоти


В последните дни общественото внимание бе фокусирано върху действията на някакъв пишлегар дето „изрисува“ Паметника на съветската армия в София. Оценките бяха от гениално до извратено, разни малоумници подскачаха наоколо радостни или покрусени, а от кметицата (с новата ѝ прическа като каска на войник от вермахта) разбрахме, че не е партизанка... Ми, то всяко нещо с времето си.
Дааа, разбираемо е. По такива вааажни, цивилизационни въпроси българинът не може да стои безмълвен. Трябва да има Гражданска позиция. В ранната пречистваща утрин около монумента бил забелязан дори кмета на Долно Цурцулево с ролетка в ръка. Мерил от тук, мерил от там и смотолевил, че ще направи постъпки „където трябва“ паметника да бъде преместен на мегдана и долноцурцулевчани да му се радват и да го обгрижват. Дошла му дори идея да заформи около него рок фестивал на ВИСове* от 70-те. Така Долно Цурцулево ще се издигне до „нивото“ на Разлог, пък после в благородна конкурента борба ще атакуват постиженията на геронторока в Каварна...
Случи се и друга случка, но за нея съм сигурен, че ще остане незабелязана. Най-много някой журналист или блогър да драснат нещо; „националните“ телевизии да отделят по няколко секунди във вечерните си емисии и всичко бързо ще заглъхне като аплаузите, под които Борисов прерязва поредната лента...
Интересното идва после – когато започнем да плащаме.
На пазарно-административното недоразумение ДКЕВР, воглаве с лицето Ангел Семерджиев, му бе казано да реши цената на „нощния“ ток да се повиши съобразно с исканията на топлофикациите. И въпреки първоначалното дърпане „експертите“, начело с най-големия такъв, клекнаха. Защо ли?
Както винаги, особено интересни са оправдателните „аргументи“. Някой си Илия Николаев заявил, че нощната енергия в цяла България била неестествено евтина!? Искрено се надявам въпросният да няма нищо общо с икономическата професия. Определянето на която и да е цена като „неестествено евтина“ би предизвикало, меко казано, присмех, но не и у нас. Другият икономико-енергиен корифей – Семерджиев, пък заявил "България е уникална в целия свят, защото изобщо има нощна тарифа и въобще цената й на тока е близка до тази на отоплението. Обикновено във всички страни електроенергията е доста по-скъпа". У-ни-кал-но! Щом нещо е по-скъпо по света дай да вдигнем цените. Бравос! Нема лошо! Но, интересно е защо никой не говори за цената на работната сила и не прави сравнения с други страни. Е, то е ясно. Ако някой го направи то ще лъснат голите задници на управляващите през последните 20 години.
Разбира се, такива анализи има и те не са секретни. Въпреки това българинът ще е „за “или „против“ Паметника на съветската армия или този пред американското посолство; той се интересува повече от това с кой/коя се чука някой ритнитопковец или какво и къде си е сложила някоя фолкпевица, а нехае за сметките, които ще плаща в най-близкото бъдеще...
В крайна сметка, за кой ли пореден път се доказва верността на извода, че всеки народ си заслужава управляващите.


* За младежите, ВИС – вокално инструментален състав. Примерно, „Щурците“, „Песняри“ и т.п.

17.06.2011 г.

Анонс

Уважаеми читателю!
Искам отново нескромно да ти обърна внимание върху страничката от блога, наречена „Библиотека“. Там можеш да откриеш ново попълнение, което ангажира вниманието ми през последните дни, а именно Лев Гумильов и неговата „Етногенезисът и биосферата на Земята“.  На пръв поглед - скучно. Нищо драматчно, нищо динамично, нищо, с което да отнемеш от цененото си време...
Да, но не е така! Поне според мен.
Прочетох я „на един дъх“ и мисля пак да я прочета :). Информацията, която съдържа; начина на мислене; начина на представяне на „известни“ неща - всичко това не ми позволи да осмисля напълно прочетеното от първия път. Е, всеки с възможностите си, но - все пак, препоръчвам най-горещо да „хвърлиш“ един поглед. Ако не друго, поне няма да съжаляваш.
Приятно четене!

14.06.2011 г.

Страшното идва


Ето една от последните оценки за задлъжнялостта на САЩ. Числата са шокиращи, дори е трудно да си ги представим. Това, че гръцката, португалската или някоя друга икономика ще дадат фира е регионална трагедия. Сриването на американската ще бъде световен трус, пред който някои земетресенийца и цунамчета ще ни се сторят като люлчино полюшване и повей на вятъра.
Тези факти са известни отдавна. Вероятно този колапс ще бъде с положителни дълготрайни последици за света, но за тези, които ще го преживеем, ще се сбъдне китайското проклятие „да живееш в интересни времена!“...
На този фон недоумение буди поведението на нашите правителства, които за поред път в най-новата ни история избраха за Голям брат губещата страна. Тук могат да се припомнят съюза ни с Германия на Хитлер, прегръдките и целувките със СССР и сега САЩ. Видна е пълната липса на осмислена и самостоятелна външна политика, на национални приоритети още след 1878 г.
Това ме кара за пореден път да се запитам кой спечели от това, че ни „освободиха“ от Турция – ние или турците, които се отърваха от нас... Въпросът е злъчен и подронващ „националното ни самочувствие“, но фактите са неоспорими. Турция от изостанала феодална империя за тези години се прероди в съвременна държава със значително влияние в региона. А ние, ние си знаем... Пак сме в трета класа на потъващия „Титаник“ и шансове за спасение няма никакви.

12.06.2011 г.

Умиление

Ето какво е казал Той днес:

На въпрос кога ще бъдат вдигнати пенсии и заплати, премиерът отговори:"Когато започнете още по-добре да работите. Ще се вдигнат, когато направим инфраструктурата, когато си оправим държавата и започнем да правим пари." 
 Някой филистер ще запита: „Кога е това Когато?“.
Аз бих отговорил вместо Него: „Когато - тогава!“
Друг „резонен“ въпрос: „А пенсионерите и те ли, такова, трябва да работят „още по-добре“?
„И те, разбира се! Като не искат - да мрат!“ - така бих отговорил аз.

На друг журналистически въпрос към премиера как работи самият той, Борисов отговори: "Може би най-добре от всички." Така Борисов се самооцени по време на посещението си в Етрополе, където направи първа копка на започващата реконструкция на уличната мрежа.

Ми тъй де! Тъпи журналисти, тъпи въпроси. 

Апел:
Хора! Сънародници! Съблогари! Знайни и незнайни гласоподаватели! Електорат материален или материален електорат!
Аз няма да мога да се устискам и ще... гласувам за Него!
А вие?
Всъщност, какво ли питам...

1.06.2011 г.

Не разбирам


Днес е 1 юни. Децата, които могат, празнуват. Е, не им е много ясно защо, но възрастните така казват и нека свикват. Празник. Аху-иху! Добре, че все още в празниците не ни копират съвсем. А, може би, умишлено не го допускаме. Необходимо ни е умилението, необходима ни е сълзата в крайчеца на окото. Искаме нещо да си спомним, да се върнем към детската чистота, но... май не се получава.
Не искам да развалям ничий празник, пък и писанието ми е за друго.

Утре е 2 юни - Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.
Между другото, искам да напомня на някои неграмотници, че този ден не е за празник. Този ден е за преклонение, за възпоменание, за размисъл. Това не означава, че през другите дни на годината те – загиналите, трябва да отсъстват от нашето съзнание – напротив, но така е устроен човекът. Ден на това, ден на онова... имаше и Ден на овчаря – Гергьовден. Тогава идеолозите на ленинизма1 се опитваха да унищожат църковната традиция, като я заменят с „нови символи и ритуали“. Християните направили същото преди някое и друго хилядолетие с езическите „символи и ритуали“, но не успели напълно. Езическото минало продължава да се кикерчи и да живее и в новите, и в най-новите „условия“. Същите издигали олтарите си върху езически светилища. Комунистите рушеха черквите, но поне не строяха върху тях домове на овчарите... Както и да е. История. Повтаря се.
В този ред на мисли, а и извън него, искам да кажа няколко думи за кокалите, които оставяме след смъртта си. Някои ги наричат „тленни останки“, за да подчертаят разликата с душата, която е нетленна. На по-извисените души скелета или частите от него се наричат „мощи“. Някои вярват в тяхната сила (?), прекланят им се, целуват ги, нахвърлят в сандъчета и т.н.
За тези неща се сетих покрай започналия отново спор около енигмата: „Къде са костите на Левски?“. Сигурно никога няма да се разберат кой е крив и кой прав, а и какъв е смисълът от цялата дандания?
Какво ще се промени от Делото на Апостола на свободата, ако намерим костите му и започнем да ги „почитаме“, положени в златен реликварий?! Нищо! Какво се промени, като наредиха останалото от убитите в Батак в сандък, опяха го и „станаха“ светци?! Нищо, разбира се! Нима споменът за тях бе изгубен? Нима някога стореното зло ще бъде забравено?
Не съм религиозен и, по логиката на „духовните“ хора, би трябвало да съм материалист. Би трябвало да се прекланям пред материалните човешки останки, а не пред Духа и Делото на Човека. Да, но тъкмо вярващите в духовното се тресат пред някоя бедрена кост или фаланга от среден пръст, което е необяснимо за разума. Бивши членове на БКП пък, като Б. Борисов и Б. Димитров, дълбоко разкаяли се и праведни христиени сега, започнаха да подскачат като топчета за пинг-понг от радост, че намерили нечии кокалчета на брега на морето. Щели да превърнат България в туристическа дестинация! Къде го чукаш, къде се пука. Разбира се, от БПЦ никой не реагира. А и защо? Повече туристи в храма, повече сребърници в копанката...
Оставам с впечатлението, че най-големите „духовници“ са и най-големи материалисти. Като не вярваш, че написаното в Библията може да убеди искащите да вярват, започваш да влачиш костите на някой светец по стъгди и по мегдани. Като не вярваш, че Георги Димитров е нещо за България, изтъпанчваш изсушеното му тяло в центъра на столицата. Като не си сигурен, че ще спечелиш изборите, раздаваш кюфтета и бира на корем...
И ми се ще пак накрая да попитам: кое е по-важно?
Костите на Левски или неговото дело.
Черепа на Ботев – да видим от коя страна е пробит, или стиховете му.
Открили черепа на Раковски и направили възстановка по него. Не изглеждал точно като на рисуваните портрети. Е, и? Изглежда като мен, като теб. Не е негър. Не влагам нищо обидно към негрите, но би било учудващо за нашия регион... Все пак, ако някоя холивудска компания направи филм за него може и индианец да го изтипоса. Не реагирахме, когато холивудци ни показаха какъв снажен негър бил Орфей, та за Раковски с томахавка ли някой ще се обади...
Тъй е то и май още някое време тъй ще бъде...

1 Умишлено не използвам клишето „марксистко-ленинските“ или „комунистическите“ идеолози тъй като, според мен, марксизъм, ленинизъм и комунизъм са много различни неща.