30.11.2012 г.

За кокошките и хората...

-->

В написаното има продуктово позициониране!
Довечера половината от децата ще идват на гости. Жената е в командировка и аз, като съвестен родител, реших да сготвя Нещо. Хванах от фризера Нещо по-едричко и още снощи го оставих да се размразява...
Гледам сутринта снощното голямо Нещо бая се посмалило, а около него вода, вода... само риби и жаби няма. Чета на етикета с какво ще гощавам част от борчонаследниците и ето: фирмата е „Лотос“ ООД, Димитровград. Купил съм си, като ми е бил толкоз акъла, „продукт от пил.месо – пиле“, тежащо 1,956 кг. за 7,80 лв. Брех, мама му! Като е такова пилето, каква ли ще е кокошката, а петела, но... да не се отклонявам. Между другото, все пак, някой скоро да е виждал кокошка или петел, макар и нещастни?
Та измервам аз новото количество „продукт от пил.месо – пиле“, след като се поизцеди и се оказва, че е около 1,5 кг. Брех, пак мама му! Не ми се занимава с прости сметки, но май съм си купил „златното пиле“! Попрочетох тук-таме това-онова, пр. това, след което обърнах внимание и на етикета на „продукт от пил.месо – пиле“. Оказва се, че всичко е наред. Производителя си е посочил съвестно, че в Нещото има 25 % вода и разни други работи. Колко е самото пиле не е ясно, но... който не чете етикети – като мен, да чете, а не постфактум да псува!
Тъй де, всичко е законно, дори имало и европейска практика. Мамка им юропейска!

Какви сме били прости преди години. Ядехме разни нещастни кокошки, пък вътре в едно пликче – какъв садизъм!, но при социализма е така – вътрешностите... Можеш да си направиш супичка, можеш..., но стига носталгия! Паля колата и с мръсна газ по магистралите, да се отблагодаря комуто трябва...
Още много мога да беснея и словоблудствам по темата, а и по други, но да бъдем оптимисти, да бъдем демократи, да дадем всичко от себе си и да се забавляваме. Това е! Иначе ще станем като гърците, както ни плаши Голямото Страшно Плашило. Ех! А дано!
...Пак се сетих, че сме в следдоматенореволюционна обстановка. Как грее Слънцето, как цъфтят теменугите... Лошите са в миша дупка. Добрите – на кучето в задника. Ята черни гарвани продължават да кръжат над Парламента... и не само там... Защо ли?

Между другото, маането, с което започват тези гневни готварски бележки, носи и поука. Чуваме, че българинът не винаги е бил келешът от рекламите, а подхващал и дряновицта, когато трябва. Лошото е, че нашата жена вече е болна 23 години и няма изгледи да се оправи, дори и лекарски грешки не помагат. Остава едно – бой и никаква псевдоеврохуманност. Иначе ще ядем до насита „продукт от чов.месо – уй“ - само политически, разбира се, но не е сигурно...

28.11.2012 г.

Зекария Сичин


Представям ви първата книга от поредицата „Хрониките на Земята“ - Дванадесетата планета. Автор е Зекария Сичин.
Защо книжката е на руски, а не на български? Отговорът е лесен – заради качеството. Българският/те превод/и май са правени от руски и то традиционно бездарно и още ред технически подробности. В крайна сметка, който иска да си я чете в оригинал, на руски, на български..., а който иска хич да не я чете.


Четейки книги като тази започвам да си задавам тъпи въпроси.
Вижте цивилизацията на шумерите. С нейните болежки и проблеми, с нейните пословици... И това е преди някакви 5 – 6 хиляди години.
Единият от основните въпроси е свързан с т.нар. „задгробен живот“ (за предгробния е ясно), преражданията, живота след смъртта и тем подобни.
Християните мога да ги разбера. Човек се ражда, живее и според това как е живял, неговият бог го възкръсва, когато му дойде времето, оценява и... едните у лево, другите у десно... Има някаква логика. Дава ти се шанс веднъж да живееш в съответствие с християнските канони. Кой каквото могъл направил. Не ми се вярва в Рая да има повече от стотина човека, а май и те са много. Всичко друго се пържи, пече, вари, виси на ченгели и т.н. в т.нар. „адски мъки“. Там, ние – българите, сме най-добре щото сме свикнали...
Малко на кестерме ми идва цялата дандания с разните карми, прераждания и усъвършенствания. Ще карам по-накратко. Който е чел – ще ме разбере, който не е – да е!
Та тъй. От доста време търся да намеря в писаната история някакво доказателство, макар и мънинко, за това, че нещо се е променило у житието-битието човешко, хеле пък у неговата душевност, а най-паче духовност. Цъ! Няма!
Каквото е било, така е и така ще бъде, во веки веков. Амин!
Ето ви и цитат от представяната книга:
Шумерские пословицы, которые на две тысячи лет старше библейской Книги Екклезиаста, содержат похожие мысли и остроумные наблюдения:
«Все равно умрем – давай все растратим! А жить то еще долго – давай копить!»
«Не пытайтесь воскресить бедняка».
«Не сердце, а слово – мать ненависти».
«Счастье – в женитьбе, а если подумать, то в разводе».
«Тот, у кого много серебра, может быть, и счастлив. Тот, у кого много ячменя, может быть, и счастлив.Но тот, у кого нет совсем ничего, спит спокойно».
«В городе без собак хозяйничает лиса».“
Без превод, за да не изпадам в излишни колизии.
Ако вярваме, че предишния ни живот определя следващия, ако вярваме, че чрез последователни прераждания се подлагаме на изтънчени и необходимо-неизбежни изпитания, за да достигнем божествено съвършенство то, аджеба, що сме си все на този акъл?!
Да. Прогрес и развитие има – в сферата на науката, технологиите и техниката, но „прогрес и развитие“ ли са това и накъде отиваме? Очевадно, никаква вяра не помага да станем от хора на човеци. Май трябва още дълго да се чака да открием нашите производители – извънземни, богове или каквото е там, за да ни ниспослат истината за нас си.
Или пък животът тук, на Земята, е някаква космическа забавачка, чиято учебна програма всеки трябва да премине. Или...
По умозрителен път или чрез вяра няма да стане.
Как ли? Ех, ако знаех... Май чашата трябва да се изпие до дъно.

22.11.2012 г.

Анонс


Ето и втория том на Хайтов за „троянските коне“ в България. Бих го нарекъл „том на заблудите“, особено в оценките за някои хора, появили се незнайни след пукването на демокрацията през 1989 г. у нас... Разбира се, това е мое мнение, а не трябва да се забравят и изминалите 10 години, които дадоха възможност на много „характери“ да се „развият“ в една или друга посока.
Все пак, в основното и главното Хайтов е прав. Безкръвното отмиране на България и българите продължава, „отродяването“ е в пълен ход, обществото и процесите в него се движат уверено в посоката, която „предсказа“ Хайтов.
А иначе, кой човек, колкото и голям да е той, се е разминал със заблудите си...


„Доматената революция“ е на прага ни. Може би, в друга държава, пред друг парламент този донкихотовски жест ще „хване дикиш“, но нашите политици от доматите, макар и развалени, ще си направят мезе...
Друго трябва. Не домати.

20.11.2012 г.

Анонс


Хлябът, за нас – българите, е „основно ястие“ в менюто. Похапваме хляб с всичко, дори и с картофи. Няма да забравя изумлението на домакините ни в Банска Бистрица преди години, когато поискахме хляб заедно с „месото с картофи“, което ни бяха поднесли и..., но историята е дълга и друг път ще я разкажа.
Е, сега има сериозни опити да ни европеизират, а някои дори наричат това цивилизоване, като ни накарат да не ядем хляб, а повече плодове и зеленчуци, които за мезе не са лоши, но...; да пием бира и вино вместо ракия; да харесваме точно определен тип жени и/или мъже; да не слагаме богата трапеза, а да сме „гурме“ (каквото и да значи това!); да се храним бързо, а да не мезим дъъълго и т.н. Може и да стане, ама надали... Все пак опитите за дресировка продължават.
Но, на темата. Книжката на Невяна Кънчева „Хляб от фурната и хлебопекарната“, която ви представям в Библиотеката е полезен наръчник за тези, които искат да разнообразят трапезата си. Сигурно има още стотици рецепти за хляб, но и с тези може да се започне.
Добър апетит и наздраве!

14.11.2012 г.

Щастливчики


Кои сме ние, българите? Днес се видя. Ние сме щастливите деца на България, на Европа, на света дори! Оборихме всякакви прогнози на някакви агенцийки, че сме бедни, нещастни, безрадостни...
Няма такова нещо, дами и господа, другарки и другари, аркадашлар!
Ня-ма!
Днес Европа стачкува. Тези, които облажваме, са гневни, искат работа, борят се за правда и свобода. Бият ги по площадите, но те са заедно, сплотени и не се знае докъде ще стигнат в борбата си. Нека да е докрай!
Срам ме е като гледам новините. Из София се мотат дърти призраци с престилчици и каскети надписани „КНСБ“ и „Подкрепа“ - двете мършави брантии, които 23 играят в миманса на Прехода храстче „х“ и храстче „у“. Удобни, уютни за много преходници организации. Членовете, мъкнейки се погребално бавно по площадите, мънкат някакви мантри; шефовете - стари, изтъркани до блясък, муцуни размахват партийните си протези... Срам ме е.
Това е.
Бяхме щастливи и доволни през турското робство, през новото царство, при Живков, а през последните 23 години сме най-щастливи. Цъфнахме и при ББ вече връзваме... Дупе да ни е яко.
Така. Облекчих се, отхвърлих стреса, вече и аз съм щастлив като свободна кокошка и доволен като прасе, което колят под трелите на Бетовен... Ха, наздраве!

13.11.2012 г.

Циркът е тук


Подчертавам, че не съм вярващ. Нито християнин, нито някакъв друг. За мен религията и политиката вървят ръка за ръка от началото на човешката история, като религията има известна преднина. Склонността на голяма част от хората да вярват в небивалици е била, е и ще бъде използвана за прякото им управление, независимо от тяхното желание. Политиката разширява възможностите на религията и добавя нови средства за влияние върху мисленето. Най-елементарният пример е с провеждането на т.нар. избори. Участващите в тях в много по-голяма степен вярват, отколкото знаят, а тези, които знаят, или не гласуват или гласуват точно заради това.
Смъртта на патриарх Максим събуди дремещите страсти и началото на цирка, наречен „избор на патриарх на БПЦ“, е факт. В общественото пространство се изсипват водопади от слова, в които – ако човек повярва, трябва да е наистина голям абдал.
Изборът ще бъде предопределен от баланса на висши църковни, политически и финансови интереси. В това няма нищо „българско“. Не откриваме топлата вода. Такива са правилата на играта по света и у нас. Позоваването на канони, морал, досиета и т.н. са само част от нея.
Кой ще бъде „новият“ патриарх или министър-председател, или президент няма съществено значение. Важното е той да изпълнява волята на тези, които са го поставили на този пост. Известна особеност у нас е, че поради исторически и геополитически дадености, кукловодите са представители на небългарски интереси, но... каквото е – такова.


Казвам ли нещо ново в горните няколко реда. Не. Въпреки това, дощя ми се да споделя мнението си по тези проблеми. Дори и един човек, прочел написаното, да успее да се издигне над глупостта на ежедневието, ще бъде добре... Мислещите и знаещите хора могат да променят реалността. Вярващите крепят статуквото – най-често несъзнателно.

10.11.2012 г.

Анонс

-->
Хайтов.
„Троянските коне в България“, т.1

Каквото и да спомена за него – лошо или добро – ще се намери някой, който да каже и по-лошо, и по-добро от мен.
Лоши думи за Хайтов аз нямам. Чувствам го близък, въпреки че не го познавам лично.
Колко прозрения и колко „пропуснати ползи“ от това, че т.нар. полителит не ги е чул, не ги чува и няма да ги чуе!
Притеснява ме и това, че някои партии днес развяват името му като знаме. Няма лошо – ако си спомнят за това и след изборите.
Все пак Хайтов не е на никоя партия.
Той е Българин от България.

–––––––––––––––––
Моля, обърнете внимание на новия начин за работа с Библиотеката!