22.07.2009 г.

Беззаконие или диктатура

Бих казал - и двете! Комисията на Кушлев подава един от многобройните вече сигнали, че нещата отиват натам. Потъпкването на презумпцията за невинност не е прищявка на Кушлев. Този принцип, изведен още в Римското право, и без това не се тачи много у нас. Особено напористи в това отношение са журналистите, налучкат ли откъде духа вятъра. Оправданието, че това било и "европейска практика" няма стойност. На някои острови в Тихият океан все още похапват враговете си, но това приемлива практика ли е?! Конфискуването на имущество без съд и присъда е стара европейска практика и никой не би могъл да оспори тази теза. Да си спомним Рим, гоненията на политическите противници, гоненията над християните, после на християните над по-малко християните... Хитлер пък си беше намерил етно-сексуално оправдание: цигани, евреи, славяни, курви и педераси - в пещите, но преди това им вадеха златните коронки, стрижеха косите и т.н. И това все в лелеяната Европа! Мострата на демокрацията... Цирковете и в "парламентарния ни живот" не престават. Партии, като СДС/ДСБ и РЗС - с по един файтон електорат, искат да "знаят", да "участват" и т.н. във властта. Това не е ли подмяна на вота? Подмяна е! Но и това е "европйска практика"... Та така, "демокрацията" е първата стъпка към диктатурата. Втората е беззаконието. След това нещата се развиват по известен сценарий. Все пак, трябва да призная, че на България може би й е необходима диктатура. Днес и сега. Видя се, че по "другите начини" вече двадесет години не можем да отскочим от дъното, а дори и рием надолу... В такъв случай би трябвало да има мъже и жени, които ясно да заявят: ще има диктатура, защото ..., чрез нея ще постигнем следното ..., след 10 години ще има избори за Велико народно събрание и т.н. Би трябвало, но няма да се намерят. Това не е "европейска практика"... Тогава какво ни пречи да си спомним Чили!? След военен преврат свалиха правителството на социалиста Алиенде и на власт дойде Генерал Пиночет. По оценки на тогавашната "демократична" общност, която в голяма степен съвпада със сегашната, страната се изправи на крака, повишиха се икономическите показатели и т.н. Е, това, че поизтрепаха малко народ по стадионите, че конфискуваха малко имущество е "цената", която плати днешно Чили. Ами какво, да ги почваме! Първото имуществото, после главите. Може и обратното, като в древния Рим. Вторият стълб на западно-европейската цивилизация, след Елада...

17.07.2009 г.

Пак Чочо

Покрай другите глупости се сетих, че отдавна обещах да публикувам снимките на Чочо. Можете да ги видите тук. Първите са правени на 14.05., когато го взех, а последните на 28.06. Расте ламята и не му пука... Какво ли чудо ще излезе :)

Малееей, имало и таквоз нещо...

Чета си аз новините по мрежата и изведнъж ченето ми удари клавиатурата! Препрочитам, прибирам ченето, то пък очите ми изскочиха... За какво ли иде реч? Ами ето: "РЗС: Съюзът на европейските консерватори и реформисти не подкрепя съвместни документи с „Атака”. Това, че самоопределилите се като "десни" - ГЕРБ, СДС+ДСБ и РЗС, започнаха да се ритат по кокалчетата не ме учудва. Циркът ще стане пълен, като се наложи на президента да връчи мандат на БСП за правителство. Те тогава не ми се мисли каква ще настане... Но да се върнем на моят потрес. Вече не се чудя защо изборната активност в "нормалните" европейски държави е ниска. Вижте какви съюзи имат само - "Съюз на европейските консерватори и реформисти". Е, какъв е този съюз, уважаеми дами и господа, избиратели?! Звучи ми като дървено желязо, малко бременна или нещо такова. Да не би пък да са конформисти? Знае ли ги човек - европейска работа! А ние се подигравахме на нашата коалиция от леви, средни и средно-десни, всичките с либерални разбирания. Защо?!

15.07.2009 г.

Дрескод

Демек, каква абичка да турнеш, като си между хората по определен повод. Вчера много се говорй за дрескода на депутатите. Такъв бил, онакъв бил, радостни мрънкаха журналистите. Радостни, щото имаха за какво да драскат и да блеснат с "познанията" си. Ъв корс, дрескода е въпрос на стайлинг, бът... Дълго можем да бръщолевим така, а речта "на мама и на татка" ще остане някъде по лавиците с олдфешън меморис. Не съм от най-изявените радетели на чистият български език. До голяма степен, това понятие е ефимерно във времето. Всеки език се развива, но трябва да има и някакви граници. За липсата на такива говори и факта, че признатият за най-добър оратор в българското народно събрание, се казва Лютви Местан. Знайно откъде и как са навлезли турцизмите в българският език. След Освобождението речта е изпъстрена с множество заемки от руски, френски, немски. През 1944 г. започва втората вълна от руски термини във всички области на живота. Сега пък, добрият тон изисква да се правиш на американец в речника и изговора... Очевидно, ниската обща култура и, като следствие, ниското самочувствие, водят до стремеж да блеснеш с "Нещо" - език, облекло, поведение, и това определено "върви" в чалгаелита. Тук е мястото да благодарим на историческата ни съдба, че не сме близо до Китай и Япония. В противен случай, как ли щяха да мяукат родните папагали! Пък и с една ръка трябваше да си придърпват очите... мъка...

14.07.2009 г.

Демокрация с човешко лице...

Даа, дори и в "най-великата демокрация" - САЩ, някои са по-демократично обгрижени. Ако отмъкнеш 13 млрд. долара излежаваш присъдата си в условия, на които биха завидели много, не само български, пенсионери. Ако откраднеш 1 300 долара, черните братя има да ти набиват... "капачките" докато им мине мерака. За мен е необяснимо такова решение на "най-съвършенната съдебна система в света"! Нормалната човешка логика се води от презумпцията, че колкото повече си крал, толкова повече трябва да бъдеш репресиран от обществото. И, тъй като бодро крачим по стъпките на Големият Брат, няма да се учудя ако утре някой от големите айдуци на България бъде случайно осъден и постовен в условия, за които простите (тук, не в смисъл на обикновените) български граждани да мечтаят. Имам пред вид: сигурен покрив над главата, топла храна три пъти дневно, безплатно медицинско обслужване и някои други малки екстри в американски стил...

13.07.2009 г.

Не е луд тоя дето яде зелника...

Поредният господ за пореден път се изходи крайно неподготвен: "Надявам се да не се случва да отзовавам депутати", каза Бойко Борисов, цитиран от БНР". Предполагам, че го е казал "на майтап" с ехидната усмивка модел "думам ти щерко, сещай се снахо". До сега, по думите на Станишев, цъфтяхме. Сега, с този Юнак, май ще вържем... Не знам, но балонът, надут от "народното доверие", става все по-голям. По повърхността му се преливат цветове като на сапунен мехур... Когато се пукне, повярвалите ще останат с пръст в... (по избор), но не само те ще останат прее..., пардон - разочаровани... Случаят с Маниака пък съвсем не е за коментар! Той, Маниака де, сам бил пожелал да се оттегли!!! Щеше да е смешно, но е жалко. Много жалко...

12.07.2009 г.

А аз се бях притеснил...

В последното десетилетие на две съседни близкоизточни страни се обръща специално внимание - Иран и Ирак. На Ирак и го обърнаха отвсякъде по най-демократичен начин. Наред е Иран. А защо ли? Защо цялата "демократична общност" е загрижена за "демокрацията" в тази страна? Между другото, пази боже от такава загриженост, казват - примерно, иракчаните... Е, какво толкова мрънкат - най-много демократично да те обесят, ама пък те дават по телевизора! Та, пийвам си сутрешното кафе, навън времето ранномайско и к'во даправя - чета RSS-ки. И ето (цък) какво научавам. Дааа, каква демокрация, какви нечестни избори - а пропо, това сме го виждали в Румъния, България, Украйна, Грузия и т.н. Очевидно "демократичната общност" се е втресла за своите стратегически политически и, най-вече, икономически интереси. Другото е вятър и мъгла...

11.07.2009 г.

Формулата на успеха

По какво се различават бедните от богатите страни? По това, по което се различават бедните от богатите* хора. Едните анализират действителността и се опитват да предвидят бъдещето, другите се реят на крилете на мегаломанията и дремят сред облаците на безхаберието. Та ето (цък) за какво става дума. Ще организираме кръг от Формула 1! Интересното е, че в същото време японците се отказват от това начинение. Реторичният ми въпрос - чия икономика е по-силна остава на заден план. Главният въпрос е защо японското общество успя за 64 години, след разгром през II-та световна война, две ядрени атаки и американско "присъствие"** на територията си да е това ниво. И, защо българското общество, 130 години след освобождението си, е на друго. Колкото и да е рисковано, ще се опитам да дам един възможен отговор. Японците приспособяват света към себе си. Пречупват всичко през тяхната самобитност и му придават ново качество. Българите се приспособяваме към света. През тези 130 години това е модела за поведение на управляващите. Copy - ту от Европа, ту от Русия, ту от САЩ, а след това paste - все у България. Резултатът е виден. И този, който сега се къпе във вълните на народната любов, не остава по назад. Предвижда на ключови постове в държавното управление назначаването на хора, които знаели как се прави това или онова еди къде си! Нациите са като хората. Всяка има своите интереси, история, култура и т.н. и се развива благодарение на тях. Както хората, така и нациите, които не се съобразяват със своите дадености и копират модели на поведение са повтарячи, губещи и не се развиват. Напротив, влошават се. Което се наблюдава и у нас... * не само в парично изражение :). ** някои смятат, че то е в основата на японското икономическо развитие, но такава позиция показва само едно - непознаване на историята и културата на Япония.

10.07.2009 г.

Кой ти го тури жено... името твое...

В последният брой на списание "Икономист", с коментари по събитията у нас, на пръв поглед нищо ново. Оценки, даване на акъл и т.н. Познато. Както обикновено, "ключа от бараката" е в края, където между другото се споменава за "нарастващото руско влияние, особено в енергетиката". Тъй де, борбата за влияние между Русия и Европа, а в най-новата история и САЩ, определя битието ни на Балканите. И няма никакво значение кой е на власт - леви, десни, център. Няма значение как се казва Лидерът - Сергей Станишев, Бойко Борисов или Петър Петров. Важното е да "усети" кой е силния на деня в света и да танцува по неговата свирка. Ако може да предвиди и малко напред, в бъдещето, още по-добре - и за него, и за страната. Ако не може - влиятелните чичковци от съответната "велика" сила, с активната помощ на местните кирякстефчовци, му скрояват шапката. Та това е проблемът ни през последните 150 - 200 години и, както вървят нещата - проблема, който още доста време ще определя живота ни.

8.07.2009 г.

Съветникът от Дондуков № 2

Човек, когато сбърка, трябва да си признае. Така печели уважение. Когато продължава да си вре носа там, където не трябва, става най-малкото смешен. И, докато "пропуските" са допустими за обикновения човек, за един президент не са. Добре е, след като "съветите" ти са дали отрицателни резултати, да си седнеш на онуй нещо и да си траеш. Най-много да поздравиш победителите и да ги оставиш да се оправят със своите отговорности. За мен има две причини за демонстрираното "бащинско" поведение от страна на президента. Или си е повярвал много, или играе. Ако е първото не е добре, но най-вече за него. Ако е второто - пак не е добре, но за нацията. Има голяма вероятност "съветите", които дава, да са изказани публично с ясното съзнание, че няма да бъдат приети именно по тази причина. Това също е начин да насочваш събитията. Нещо от сорта на: "Не можеш да скочиш в пропастта... Кой, АЗ ли не мога?!"... Вече не веднъж съм писал за абсолютната ненужност на президентската институция в нашите условия. Няма да се връщам на "факторите", които ни я натресоха. Ясно е едно - в този й вид и с тези функции тя е излишна и, още повече, вредна. Според мен, по-добре е структурирана власта в САЩ, във Франция и в другите т.нар. "президентски републики. Мисля, че този вариант е добър и за нас, но... Интересното е, че - поне засега, никой нито иска премахването й, нито преминаването към президентска република. Бъдещето ще покаже :)

6.07.2009 г.

Какво разбрах в следизборната нощ

Изводът, след като изслушах търпеливо новопредставените, е плачевен. За мен. Разбрах, че с моето негласуване съм проявил величайша, граничеща с престъпление, безотговорност към родината, обществото, децата ми, внуците, кученцето, папагала... и себе си дори. Разбрах и още нещо. Щом не съм човек с "дясно" мислене (?!) а приори съм ретрограден, тъп, идиот и... все в този порядък. Какво ми оставаше в три часа след полунощ?! Като човек, който дори не е и с "ляво" или "центристко" такова реших, че трябва да взема бързи мерки за моето очовечаване и повишаване на интелекта ми. "От къде да започна?!" - прозвуча в нощта. С неориентираният си мозък реших, все пак да се върна към източниците на цивилизацията и щом е така, защо не от Китай. Ето какво прочетох в една книжка: "Към края на периода (475 - 221 г., пр.н.е - б.м.), класическият даоизъм се превръща в средство за открит протест срещу лицемерието. Щом обществото е корумпирано, мрежата от истини и лъжи може да се избегне само ако човек стои настрана. Така се появява една житейска алтернатива- отшелничеството. По-късно този начин на живот се възприема не само от даоистите, но и от някои най-великите китайски поети и художници. Отшелничеството в никакъв случай не се разглежда като бягство от отговорност, а символизира запазването на личното достойнство и индивидуалната свобода." Ева Уонг, "Даоизъм", стр.37, изд. АРАТРОН, 2002 г. Тези редове ми донесоха няколко часа благодатен сън и ми дадоха сили спокойно да дочакам времето, когато ще лъснат гъзовете на маймуните...

3.07.2009 г.

Поводи за размисъл VII

От 26.06., та до сега нямах мрежа. Български граждани задигнали парче кабел и... Както и да е. И така, радвайки се на позабравената "услуга", се шматкам из нета. И ето какво намерих: Еврейская притча "Книга хасидского Мастера" У одного хасидского Мастера всегда лежала рядом книга. И он никому не разрешал заглядывать в неё. Когда никого не было поблизости, он закрывал окна и двери, и люди думали: «Теперь он читает». А когда кто-то приходил, он бережно отставлял книгу подальше. Он запрещал даже касаться её! И конечно, все сгорали от интереса. Когда Мастер умер, первое, что сделали его ученики, — ведь никто уже не мог запретить им, — они бросились к таинственной книге; она, должно быть, содержала нечто значительное. Но, открыв её, они очень разочаровались. Лишь на первой странице было что-то написано, остальные же были совершенно пусты. На первой странице было написано лишь одно предложение: «Когда вы способны стереть различие между оболочкой и содержимым — вы становитесь мудрым».