27.09.2008 г.

Подкрепете!

Курвенска професия

Гледам предаването на Божидар Димитров "Памет българска". Сетил се да дъвче дъвката за имотите на българите в Одринска тракия. Режисьора пусна заставка с известни факти - за изтребването на българите по тези земи и унищожаване на имуществото им. Всички българи са били изнасилвани. Всички - жени, мъже, деца, старци и оживелите след насилията и кланетата натирили в България. Не се знаят от днес тези факти, базирани на документи, филми, снимки, спомени... Всичко това се случва в началото на ХХ век, преди по-малко от 100 години! Колко български журналисти повтарят, и потретват, и подесетват тези факти всеки ден, 365 дни в годината?! Ще отговорят, че не е европейско да колим свинете без музика и да споменаваме за унищжаването на хиляди хора. Ще кажат, че подклаждаме етническо противопоставяне! Какво ни пука?! Истината е на наша страна и това може да се чуе от всеки, но най често неофициално... Иначе - мълчание... Докато по въпроса за т.нар. преименуване на турците в края на 80-те години на миналия век в България се разисква надълго и нашироко. Българските творци направиха филми за това. Българските журналисти ни самооплюват с най-страстни епитети и посипват главата ни с пепел. Българските държавни мъже се извиняват официално на турците. Същите - посинели и почервенели, стиснаха ръце и създадоха етническата партия ДПС. Най-вече да угодят на някой отвън, да покажат колко сме европейци, демократи, дупедавци, гъзолизци... Сега риват, че същите идват в България, като у дома си, и гласуват под строй... - както си и тръгнаха към любимото отечество. Същите позволиха по Българската Национална телевизия да има новини на турски. Същите позволиха на българска земя да се издигат пометници на терористи, отговорни за смъртта на невинни хора и около тях да се правят сборища в тяхна памет. Сравнете турските изстъпления на българските земи и преименуването на турците в България, между които има-няма 80 години разлика. Сравнете ги! И разберете - не става въпрос за отмъщение или гонения към турския етнос. Става въпрос за истината и последствията за съзнанието на бъдещото поколение българи! А иначе, журналистиката и политиката са най-древните курвенски професии. Коя е по-курвенска, и коя е по-древна - те да се разберат, така и така си бъркат по дупките. Проституцията не е курвенска професия. Тези жени работят и продават телата си. Не душите си!
На вниманието на: Българският даскал Българският родител Българският ученик! Министерството на образованието може да се самосезира… сега всички го правят… * * * * * Върви, народе възродени, към светла бъднина върви С книжовността, таз сила нова, съдбините си поднови! Върви към мощната просвета, в световните борби върви, От длъжност неизменно воден – и Бог ще те благослови! Напред! Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, гдето знаньето живей! … и така нататък… Така е написал Стоян Михайловски през 1892 г. Преди 116 години. През ХІХ век. Прекрасни стихове. * * * * * Висок съм 1 и 80. Тежа 120 кг. Не съм в най-добрата си физическа форма, но и още не съм сдал съвсем багажа. Та, каква е връзката между грейналите души и моите килограми?! Преди няколко дни се наложи да вдигна раницата на племенничката ми – ученичка в ІV клас. Веднага подчертавам – подходих несериозно! С елегантно движение реших да я метна на задната седалка в колата. Какво пък толкова – ученическа чанта! На нейните години се пердашехме с чантите (тогава носехме чанти, а не раници!), пързаляхме се през зимата върху тях, закуската често бе с вкус на мастило… Ако някой се чуди, как не сме чупили калемите и плочите за писане ще кажа, че не беше чак толкова отдавна – едва някъде през средата на 60-те години на ХХ век J. Носехме по някой учебник, две-три тетрадки, мастилница, перодръжка и… толкова! Но, по-близо до темата. Елегантното движение, започнало така небрежно, се превърна в борба за удържане на „раничката”. Със сетни усилия успях да не извикам, и устисках гюлето, попаднало в ръцете ми! Изплуваха спомени за сандъчето с патрони в казармата или малко чувалче с цимент… Ужас! Теглих една възпитана майна, като за пред хлапе, а то ме погледна и каза: „А-а, днеска имаме само четири часа. Когато имаме шест е още по-тежка!”. Каза го безразлично – свикнала е… Спомените от учението на дъщерите ми са по-различни. Май тогава гюлетата бяха по-леки, а пък и аз бях по-млад… Все пак – и те мъкнеха някакви куфари на гърбовете си, купуваха се тетрадки, флумастери и какво ли още не в огромни количества. Действието се развиваше в средата на 90-те години на далечният ХХ век. Тогава се е зародила тенденцията – със зората на това, в което сме… Ако тенденцията се запази, след 10 години ще трябва да подаря на внучката количка, с която да си добутва/довлачва до школото необходимото й за деня! * * * * * Потресаващо е! Умопомрачително е! Безотговорно е! Плачете деца! Не сте виновни вие… През 2008 година, в началото на новият век, на новото хилядолетие, когато пред всяко дърво по министерства и ведомства има компютър, на който да си реди пасианса, децата ни нямат компютри. Те мъкнат двайсет килограмови раници. Пишат върху тетрадки с химикалки. Учат от безумни писания, набедени за учебници. Седят на стари чинове. Дишат прахта от тебеширите. Стоят в студени класни стаи. Слушат истеричните крясъци на даскалиците, когато не стачкуват, разбира се. …Напред! Науката е слънце, което във душите грей!... та-рааа, та-ра, та-ра,та-та-тааа… За сведение на чукундурите от полителита и държавната администрация, ръководена от „за всичко ставащото недоразумение” в света около нас има интернет, има сървъри, работни станции, софтуер, позволяващи децата да разберат, че живеят през 2008 година, а не през 1908! Знам как биха ми отговорили по-горе набедените: няма пари, няма подготвени кадри, работим, предвидили сме и т.н. Бих им отвърнал: има и пари, има и подготвени хора! Не работите и не предвиждате! Няма администратори, няма политици, няма държавници! От вас чеп за зеле не става и това ви е ясно. Знаете, че ако слънцето на знанието огрее душите ни, вие много скоро ще си отидете с раничките на гръб…

13.09.2008 г.

Къде го чукаш, къде се пука!

Вчера, 12.09.2008., дълбоко уважаваният депутат и председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред г-н Минчо Спасов и дълбоко уважаваният шоумен от bTV г-н Николай Бареков, в сутрешният блок на същото това тв изнесоха поредния спектакъл. Моабета беше по повод на парите изхарчени за Специални Разузнавателни Средства - 95 млн.лв. Сума значителна и впечатляваща на фона на лъсналия ни отвсякъде задник. Няма да коментирам случая - какъв е смисъла! Бой, охо-бохо и похарчени пари не се връщат... Кой, как, защо? Който могъл, както могъл, защото могъл... Жувот! По-интересното е, че ни в клин, ни в ръкав, г-н Спасов пусна "бомбата", както веднага я оцени грейналия обслужващ "журналист". Имал подозрение (?!), че силите на нашето разузнаване били хвърлени в шпиониране на страните от ЕС и САЩ, а към Русия интереса бил незначителен. Извода е ясен - службите третират ЕС и САЩ като врагове, а Русия като СССР, демек - "Вечна дружба". Последваха фриволни политически забележки, щедро подкрепени от Бареков. Думите на Спасов не ми се коментират. Интересно ми бе, че на каменното му лице се появи далечно подобие на усмивчица... Той сам, в началото на разговора подчерта, че винаги обмисля преди да каже нещо. Тук всичко е ясно. Впечатляющ беше Бареков! Ми как можело така да се прави! Ако сме искали да знаем нещо за новите ни съюзници и братя по оръжие, ми просто трябвало да ги попитаме! Ами те Веднага Всичко щели да ни кажат! Всичко - ей така, обаждаме се и ни казват... Усилията трявало да се насочат към Русия, защото... следват лафове ала късен Рейгън, ранен Буш... От такива идиоти, и стотици подобни,като горе описаните сме на това дередже! В този свят Никой, Нищо не си казва ей така. От такива беше съсипано МВР, БНА, разузнаването и... всичко останало. Този начин на мислене води само до едно - разпад на дъравата в обозримо бъдеще. И ако това е простимо за един пишман журналист, то за един народен представител в българското Народно събрание е недопустимо!

9.09.2008 г.

Георги Марков - една мистична смърт

Известният с това как е убит, а не толкова с творчеството си, писателят Георги Марков отново стана дъвка на медиите. Нови разкрития, нови факти - тинтири-минтири... Няма да преповтарям известното и казаното. Просто винаги съм се питал - аджеба, защо? Написал нещо против Тодор Живков - нито е първото, нито е единственото, нито е най-доброто. Избягал - ако беше само той, панделка да му вържеш. И все пак - защо цялата държавна машина, в съучастие и активно съдействие на съответните съветски служби, подготвя и реализира това убийство? Със специални технически средства, по начин, който показва, че се е разчитало да остане неразкрито! Каквото и да говорим за Живков последното, което се сещам е, че беше емоционален. И само защото някой от свитата му написал нещо ще разпореди такова сложно планиране, сътрудничество с КГБ и реализация. Ако беше само заради това - просто щяха да го гръмнат, някъде по лондонските сокаци, а не в центъра на метрополията и с такава организация. Ако беше само заради това - просто щяха да изтрепят още сума ти народ и в България, и по света... Защо? Някой ден, но не сега, ще разберем...

Стоенчо Ганев - ваклото агне на партията

Видимо възмъжал, добил черти на гуру, над нещата Стоенчо цъфна в студиото на Коритаров и замрънка свойте мантри. Всичките лоши - той добър, всичките корумпирани - той в бяло и т.н. Коритаров му тегли една баданарка - демек, неговите анализи били... и т.н. Че не са били, не са. Че не са и анализ - и това не е... Няма и как да е. При мислене, останало в началото на 90-те, дори и визията на доволстващ американец не помага. Когато царя навремето снизходи към нас, се появи и Стоенчо - сега се извинява... Не би било лошо да се извини за всичко от 1989 г. насам, но... Някои наши "анализатори" му придават мистичен облик - видите ли, дойде ли Стоян Ганев в България "нещо" ще става. Да, става - Стоян Ганев посети България - нищо повече!