26.12.2011 г.

Уточнение


Книгата „Семь великих тайн Космоса“ не е написана от Николай Рьорих. Автор е Степан Викентиевич Стулгинскис, който е съставил въпросната книга, която фактически представлява сборник от работите на Е. П. Блаватска, А. Безант и Н. К. Рьорих.
Разрових повече покрай този текст защото се различава като език от написаното от Рьорих и заради някои несъответствия във времето, очевидно привнесени от съставителя.
Все пак, първоначално се подведох по нашето издателство „Гуторанов“, което издава книга под това име и като автор е посочен Н. Рьорих. Когато се разрових из руските сайтове много трудно открих текстова форма на книгата. В повечето случаи това бяха аудио книги, което е учудващо. Оказа се, че и в библиографията на Н. К. Рьорих няма произведение с такова или близко заглавие.
Фактът за авторството не отнема ни най-малко от качествата на книгата. Авторът е един от най-известните почитатели на Н. Рьорих в Русия и очевидно е компетентен в разглежданите проблеми. Друга негова книга „Въведение в Агни Йога“, напълно подкрепя това мнение.
Моля да ме извините.

23.12.2011 г.

А може би...


Представям ви ново попълнение в „Библиотека“ - книгата на Николай Рьорих „Семь великих тайн Космоса“. Не мисля да коментирам нито автора, нито книгата. За фамилията Рьорих е изписано толкова, че ако някой има неясноти лесно ще ги попълни. За книгата - едно от най-омразните ми неща е да пиша „какво е искал да каже автора“. Каквото е искал да каже, той го е казал. Другото са измишльотини на тъй наречените критици във всички области на живота, които с това си изкарват хляба и не само. Що се отнася до личното ми мнение, то може да бъде част от дискусия, а не повод за нея.
Качвам в „Библиотека“ руския текст на книгата не заради друго, а заради поредните своеволия на преводача, който дори е останал анонимен. Когато човек има определени политически, религиозни или лични съображения, добре е да ги манифестира от свое име, а не да допълва или отнема написаното от други.
Приятно четене или препрочитане.

П.П. Сега установих, че известно време връзката с „Библиотека“ май е била повредена, но никой не се е оплакал. Сега всичко е наред. Моля тези,  които ги интересува, своевременно да пишат за проблеми, за да мога да ги отстраня.

10.12.2011 г.

Мнение


През 1984 г. моите родители ми подариха книгата на Джеймс Фрейзър „Златната клонка“. Дълги години - 27 :), стоя в библиотеката, попоглеждах я и така не я прочетох. Исках да натрупам повече знания, за да разбера по-добре написаното. Имах големи очаквания, които – както и в случая, са съпроводени с големи разочарования..
Тази есен (2011 г.), на жизнения път в средата :), реших, че натрупванията са преминали в качествени изменения и се заех с въпросното четиво.
Оценката за автора и книгата му е дадена от по-компетентни от мен хора. Все пак, очаквах, че освен подробното излагане на фактите ще намеря анализ и отговори на някои въпроси, които ме вълнуват. За съжаление, това не стана.
Изводът, който направих за себе си е, че „Златната клонка“ е едно обширно и подробно изследване на човешката глупост. За съжаление, и то непълно... Все пак, добре е книгата да се прочете. Дори само за да разрушим някои илюзии.
Електронният вариант на книгата може да намерите в „Библиотеката“.

2.12.2011 г.

Постскриптум


Благодаря на всички приятели от мрежата, които ме ободриха и зарадваха в тези тежки за мен дни. Благодаря и на най-близките ми хора, които направиха всичко зависещо от тях, за да продължа да живея.
Въпреки това остана някаква неудовлетвореност. С постинга си „Просто благодарност“ не исках да натрапвам вниманието върху здравните проблеми от житието на бедний ми Slavuncho. Исках да се получи по-скоро дискусия върху проблемите на здравеопазването в страната, защото всеки – рано или късно, опира до него. Не се получи и ето днес отново по този въпрос се пише и говори.
Не искам да обсъждам как бе съсипана българската икономика с нейните подотрасли. Не искам да мисля за състоянието на българската наука и култура. Това са области от живота, които пряко рефлектират върху неговото качество, но аз се убедих в едно: тогава, и само тогава, когато човек е здрав той може да осъществи житейските си планове и да се впише пълноценно в обществото. В противен случай, той се превръща в едно повече или по-малко изплашено същество, което вегетира, очаквайки най-лошото...
За това аз сега се питам: Кому е необходимо да съсипе българското здравеопазване и лекарското съсловие? Защо го прави? Кака е тази последна гавра с българите?
На фона и зад кулисите на периодично задействания сценарий „тракторите идват!“, в който участват добре охранени „селяни“ и техника за милиони и „непреходни“ профсъюзни „лидери“ се довършва последното престъпление към българската народност.
Един ден това ще се разбере и от политическата класа и от нейния елит или както щете наречете тези разбойници – уплашеният човек и за електорат не става и тогава прехода ще завърши...

30.11.2011 г.

Просто благодарност


През последната седмица група български лекари от кардиологията и кардиохирургията на болница „Токуда“ направиха поредното си чудо. Сложиха ми два байпаса, една клапа, която сега „цъка“ под брадичката ми и... и толкоз. Целият персонал, любезен и внимателен, се постара принудителният ми престой да бъде възможно най-щадящ за психиката и физиката ми. Не ми поискаха нищо – нито преди, нито след операцията.
Така беше през тази година и в Окръжна болница, и в Транспортна болница; така беше по-отдавна и във Военна болница, и в МВР-болница, и V-та градска; същото може да се каже и за екипите от „Пирогов“ и II-ра градска, „ремонтирали“ ме още по-отдавна...


Помня с уважение и благодарност името на всеки от тези хора – лекари, сестри, санитарки. Някой ще каже, че те просто са свършили работата си. Така е, но за мен е важно, че го направиха.


Все пак, не мога да не спомена личният ми лекар д-р Коленков и кардиологът, който ме консултира – д-р Стояновски. Решенията и действията им през последните години имат съществено значение за да четете написаното тук.

20.11.2011 г.

Предложение


Някакъв депутат от ГЕРБ предложил да няма, ама хич, ДДС при продажбата на електромобили. Прекрасно! Ще си купя няколко. То било само за фирми, но аз имам Фирма. Вярно е, че от години е „замразена“, но ще я размразя. Що ли? Ами така е, няма да разберете докато ми чете глупостите, а не мислите да бизнес... Със спестените пари от ДДС-то ще мога да закупя повече „човешки части“, ще мога да гледам повече овце и още повече картофи. Продукцията ще разкарвам по села и паланки с електромобилите, а за мен ще си купя „Майбах“. Дааа, бах или не – не помня, но... важното е далаверата да се точи!
Все пак, за да спи спокойно Дянков, предлагам ДДС-то за книгите да се вдигне двойно. Няма как, трябва да има баланс. Балансът е висшия пилотаж в икономиката. Вчера чух съобщение на статистиката, че цените на плодовете и зеленчуците паднали. И за тях двойно ДДС! Ще падат! Всички цени се вдигнали с около 25 % (!), а те ще падат! Бах цените!
Е, не че народа се е юрнал да купува електромобили и книги, но... важна е идеята.
И друго ме гложди аджеба, мозъкът спада ли към „човешките части“ или е само консуматив. Въпросът е важен, щото човек като си влага парите трябва да го прави разумно и спекулативно. Ще се търсят ли „мозъци“, няма ли да се търсят... that is the question.

18.11.2011 г.

Прочетено...

Борисов казал, че „ще боли, ще режем отвсякъде“ по повод на предстоящите „реформи“.
Що не го каза това преди изборите бе, човек?!
Ми, нека ни боли, като ни е толкоз акъла...
Като че ли не го знаехте.

17.11.2011 г.

Виц на деня (редактиран)

Прочетох в dir.bg този виц:
„Питат политически социолог :
-Кога две политически партии могат да направят коалиция ?
-Когато политическите им програми си приличат като две капки боза...“
При това условие аз бих задал въпроса:
„Кои две политически партии не могат да направят коалиция?...“

15.11.2011 г.

Защо ли?

Чета следизборно послание на премиера: „Гледайте овце!“.
Е, и кво?!
Гледам. Всяка сутрин гледам една в огледалото и да не би да съм цъфнал и вързал...
Абе, чувствувам, че нещо не е така, ама...

1.11.2011 г.

31.10.2011 г.

Стари, но златни

Всеки народ заслужава управниците си, което бе доказано за пореден път.

16.10.2011 г.

Луди, та им лесно...

Хората по света протестираха вчера.
Защо ли?
У нас никой не протестира.
У българско е най- добре.
Няма за какво да излизаме по стъгди и по мегдани.
Високи заплати, още по-високи пенсии, демографски взрив, стандарт на живот, за който протестиращите по света могат само да мечтаят!
Така е като им е лабава демокрацията. Нямат магистрали, нямат инвеститори. Що е кокал по нашите земи все е на светец. Малко след ракинята сме измислили и уискито, но не е добило популярност. В ония времена ядките, демек мезето за него, били малко та... Виж, домати е имало. Кой пие ракиня без салатка от домати?! В Южна Америка били още диви, но по нашите земи вече имало няколко сорта, което скоро ще се докаже...
Ония нека си протестират. Ние ще изчакаме. Когато ония работеха, ние протестирахме и ето на – къде са те, къде сме ние! Хак им е! Да са протестирали когато трябва.
Ние трябва първо да си изберем Президент и Вицетому – не Винету, а негов заместник, на Президента де. Важни хора. Ако се заслушаш какви ги говорят, няма как да не се запиташ „А как живяхме до сега без ........ (попълни името на любимите кандидати)?“. Ония за това и протестират най-вече. Нямат си такъв министър-председател, нямат такива министри, нямат такива депутати, а сега като виждат какви президентски кадри имаме от злоба и завист изскочили на улиците – искат и те, ама няма!
Та така. Ще гледаме сеира на протестиращите, докато се напротестират, а ние ще се приведем, но леко, да попремине бурята, пък после ще видим... Време има.

10.10.2011 г.

Вервайте му

     Божидар Димитров - кой не е слушал за него?!, отново удиви Европа, света, но не и българите. Което си е така, така си е!
    На видния архелог и познавач искам само да припомня отдавна известния, но - кой знае защо, не получил голяма популярност надпис от 20-те години на Х век. Той гласи:
          „Дирли-дирли-дишка,
           мома свири на пишка...“
                         Черноризец Храбър
    За съжаление, запазен е само този красноречив фрагмент, но той поставя французите, които претендират (както се вижда - крайно неоснователно) за пионери в оралната любов, на колене.
     Ние не само се досещаме, но сме и сигурни, че е така: юнакът е пил „ракиня“ преди, по време и след това, което му е причинила неизвестната мома.
     От днес никакви минети, фелацио или орална любов.
     Само „свирки“ и „ракиня“!
     Пазете Българското!

29.09.2011 г.

Възможност за избор

Познавам различни хора. Добри и лоши. Повечето - и такива, и онакива, всякакви. Българи, цигани, сърби, англичани, турци, арменци, руснаци, евреи, немци... Виж, китайци не познавам, но предполагам, че сигурно има и добри китайци, и лоши китайци. И те - нито само бели, нито само черни.
Добри политици не познавам.
Ако някой познава, да иде да гласува. Избори идат. Личи по всичко...

22.09.2011 г.

Размисли


Честит празник, на всички, които намират основание за празнуване.
Аз не намирам такова, защото българската независимост за тези 103 години винаги е била опосредствана.
До 1944 г. от разните европейски „велики“ сили – в зависимост от това какви -фили или -фоби са били на власт у нас. Иначе казано, в зависимост от това чий интерес им е клатил феса.
В периода от 1944 до 1989 г. правилно тази дата се споменаваше под сурдинка. Празнувахме победата на ВОСР защото през този период нашата независимост от другите (освен от СССР, разбира се) я имаше благодарение на този факт.
От 1989 г., сега и докато се налага, съвсем спокойно можем да отбелязваме подобаващо 4 юли, Денят на независимостта на САЩ. Без миитинги, но и без пуйка – не се яде много по нашите краища. Барбекюто е достатъчно. Каквото и да говорим, където и да членуваме, независимостта ни днес е благодарение само и единствено на зависимостта ни, изразена по един брилянтен начин от който и да е пореден посланик на САЩ през последните 22 години.
В този ред на утешителни размисли, искам да споделя за едно изследване на Cisco, което поставя разни обамчета, меркелчета, саркозита, борисовчета и още няколко десетки тем подобни в странна ситуация. Те се борят с кризи, правят се на плейбои/ойки, мислят се за велики, но... Но кризата не е икономическа, а на обществото; бъдещето не е на пенсионерите – както бе написал някой (щото ставали много), а на младите; човекът все по-малко е аристотеловото „zoon politikon“ или марксовото „обществено животно“, а все повече осъзнава своята уникалност.
Тук не става въпрос за възхвала на глобализацията. Тя ще състои, но не по начина, по който си я представят изброените по-горе смешковци. Някои твърдят, че Мрежата е опасна, обезличаваща и т.н., и т.н. Аз мисля точно обратното. Мрежата постепенно, бавно, но сигурно остъргва наслоенията, получени от националности, идеологии, религии като изважда на преден план индивидуалността, личността. Спиралата на развитието ни връща там, откъдето сме тръгнали, но на едно по-високо ниво.

19.09.2011 г.

Анонс

Днес качих в „Библиотеката“ едно произведение на Карл Маркс - „Към критиката на политическата икономия“.
Няма да хваля или критикувам Карл Маркс. Има доста платени и/или неосведомени ентусиасти, които да правят това.
По мое дълбоко убеждение човек сам трябва да направи изводите си за една книга, след като я прочете, разбира се.
И все пак, който иска да чете, който иска да не чете.

25.08.2011 г.

Мъжете знаели защо


По всички първични и вторични полови белези съм си мъж. По доходи – не съвсем, но доходите са друга тема. Та, подтикнат от жегата и алчно смучещите бира младежи от рекламите, които сигурно така не са цокали и от бибероните си, реших да се престраша и да опитам „Каменица – лимон“1. Поради липса на опит и ловкост в отварянето на такива бутилки успях да се порежа, но щото съм мъж, който не се е родил където трябва, няма да съдя производителя. Сложих си лепенка и изпих една ракия – за дезинфекция, не от лоши предчувствия.
Както и да е, отворих бутилката и колебливо допрях устни до гърловината. Пийнах малко, след това още малко. Примляснах. Че беше бира, бира беше, ама защо са сипали лимонада вътре?! Вкусът - сугубо странен и нелогичен, най-меко ка­зано, успя да насълзи очите ми. Все пак, попих мъжката сълза и навирих бутилката. Пенѝ се, непенѝ се – пàри са давани, я! Отворих специалната глътка и недоразуме­нието се изля набързо в гърлото ми. Добре, че предвидливо бях приготвил чаша потна ракия, която светкавично последва бирената ми авантюра... Бър-р-р!
Разбира се, споделям, а не налагам мнение. На някой може и да му хареса – бирата, де. Хора всякакви. Като гледам коктейлите по заведенията с какви цветове са... страх! От друга страна, „набира скорост“ изборната реклама. Там каквито тюрлюгювечи са забъркани май смеската бира с лимонада ще ни е най-малкия проблем...

1Моля, постинга ми да не се приема като стоково позициониран!

20.08.2011 г.

Малко ненужна история


Днес е годишнина от победата на българите над византийците на 20 август 917 г. при река Ахелой. Изминали са 1094 години. Няма да коментирам причините, хода на сражението, последствията. Те са добре известни, могат да се прочетат във всеки учебник и отношението е до голяма степен еднозначно, поради отдалечеността във времето.
На 17 август се навършиха 1025 от поражението, което нанесли българите над днешните ни евробратя при прохода Траянови врата през 986 г. Отново без коментар.
Така се случи, че на въпросният 17 август карах по тази част от магистрала „Тракия“, която Бойко Борисов не ми е направил. По искане на екипажа спрях на ТИР паркинга след тунела, по посока София. Беше около обяд. Обикновено не го правя защото там е, меко казано, мръсничко, но... Ще мина без метафизични отклонения за това, как в обедната мараня съм „видял“ препускащите български конници, преследващи бягащите византийци; как съм „чул“ шума на битката, звънтенето на мечовете, сблъсъка на броните, стенанията на умиращите и ликуващите викове на победителите... Паркинга си беше също толкова неуютен както винаги, колите профучаваха по магистралата, Чочо препика една трънка и... нищо. Горещ августовски ден.
Стана ми тъпо и въобще не се изкефих (ако трябва да бъда в крак със съвременния сленг) от почивката, макар и принудителна. Българите от областта Македония щяха да вирнат за случая някоя 20 – 30 метрова статуйка или поне щеше да има скара и бира с „македонска“ музика, дори само заради участието на комитопул Самуил...
Разбира се, тези вехти победи, днес не са интересни за българския „елит“. Идват избори и това е достатъчно основание да забравят всичко останало. Естествено, че е важно да се чуе и какво е казал този или онзи настоящ или бивш американски каубой-протектор; какво е казал Обама и непрекъснато и по всяко време да се дава гласност на изявите на Генерала...
Не знам защо обвиняваме близки и далечни народи в национализъм и шовинизъм. Не ще да е от завист. Ние, българите, също имаме предостатъчно основание за гордост. Все пак, интересно е какво се случи с народа ни през годините след 1878 г., та станахме какви ли не фили- и фоби-, интернационалисти, глобалисти... Не знаем какъв ще е светът след десет години. Не знаем какъв ще е светът утре. Знам само, че ако продължаваме така България няма да я има. Язък за тези, дето са се трепали и мрели за нея.

3.08.2011 г.

Брей!


Реших да си опека хляб. Най-обикновен. Брашното – типово или ръжено, за по-здравословно (уж), мая, вода и сол. Естествено, първо порових по готварските книги, но там едни питки, едни погачи, баници, бюреци и т.п., но хляб, обикновен хляб, няма. Брей! Като русофил си зададох немедлено въпроса „Какво да се прави?“ и се шмугнах в Google-то. Там – същата работа. „Рецепти за хляб“ да търсиш и да намериш... Като ме потопиха с едни съвети: брашното било такова, но най-вече онакова; един и същи тип се оказа хем най-вредно, хем най-полезно; най-добре било сам да си го смелиш от събрана „на ръка“ пшеница (ръж, овес и т.н. - по избор) на автентичен воденичен камък – по възможност същия, на който полягал Орфей, лелеейки за Евридика... Не се препоръчваше хелоуински костюм, модел FF (Фред Флинстоун), но той май бе по default... За маята нещата се оказаха още по-сложни. Тази, която продават, била пакетирана отрова, жив организъм и то – генно модифициран! „Истинският“ хляб се правел с квас, пък той се приготвял... прочетете си сами! Май водата и солта си останаха вода и сол и нямаше условия водата да е кладенчова, мълчана или утринна роса, а солта само от мините в Чехия... Следваха препоръки какво да се мънка, докато се меси; на колко крака да се стои; какво да прави лявата ръка, какво да прави дясната и къде не може да се почесваш.
Както и да е! Таман реших, че съм стигнал до някакъв резултат, когато започнаха добавките. Оказа се, че в хляба можеш да сложиш всичко: портокалови корички, стафиди, млади пъпки от дюля, парченца салам, останали от предишната вечер, масло, маргарин и т.н. Следваха съветите за ритуалността при месенето и печенето на хляба. По кое време на денонощието да се прави, как да се подготвят ръцете, съдовете и още, и още... Най-безумният бе да не се прави секс в нощта преди месенето. Все пак, тази „препоръка“ се отнасяше до жени и млади булки и аз мъдро реших, че щом не отговарям на това условие – не съм жена или млада булка, очевидно, мога да не го спазвам. Даже перверзното ми подсъзнание „видя“ модифицирана поза от „Камасутра“, при която хем ееш, хем месиш... Друго си е!
Дааа! Четох, четох и се убедих, че ако трябва да спазиш основните препоръки, ритуали и салтанати и, особено изискванията на министър Найденов, не трябва да ядеш хляб. Трябва да стоиш мирно пред него, или да му се кланяш, или да го разглеждаш като тяло нечие, но нищо повече, камо ли да го пипнеш с мръсни ръце или нечестиви помисли...
След дълги мъки и най-вече глад, открих една простичка рецепта, която ще си позволя да споделя с вас, помагайки на някой друг, нежелаещ да спазва исконните традиции, да си приготви хляб. Ето:

Продукти: 1 кг брашно, 12 г прясна мая, 15 г сол, 500 мл вода.
Приготвяне: маята се размива в малко хладка вода; получава се рядка кашица; отделно брашното се пресява заедно със солта и се прави кладенче; в кладенчето се слага маята, която не се оставя да шупне; прибавя се останалата вода; замесва се тесто, като се меси, докато се изглади; след това се разстила върху тава, намазана с мазнина или поръсена с брашно; оставя се на топло, докато втаса; втасалото тесто трябва да увеличи обема си 2 пъти; фурната се загрява на 1800С; хлябът се пече 35 - 40 минути или до готовност; вади се от тавата още докато е топъл; намокря се с вода и се покрива с кърпа, докато изстине; ако се разреже топъл, образува се дебела кора и хлябът става клисав; поднася се студен.
Представете си! Рецептата е взета от „Наша кухня“, изд. 1955 г.!!!
До към 1975 ядяхме подобен хляб. От тогава насетне какво е това нещо, наречено „хляб“, никой не знае. То не беше „заводски“, не беше „турски“... Нейсе.

Това е. Сигурно не е най-добрата, но май е най-човешката...

Българите сме „хлебари“ и ракиджии и вярвам, че ще устоим на опитите да ни направят безхлебни бираджии или употребяващи розе със салата.
В този ред на мисли, спомням си за едно пребиваване с група студенти в Банска Бистрица преди демокрацията у нас да разцъфне. Сервират ни обяд и ние хапваме и се оглеждаме. Тука хляб, тамо хляб... Хляб няма! Аз, като най-български изглеждащ, се заех да уточня проблема с организаторите. Обяснявам им: на нашата маса няма хляб, а те: ми, има картофи. Аз: така е, но няма хляб! Те пак: ми, има картофи. Обяснявам, с остатъците от железните ми нерви: да, но ние сме българи и ядем картофите с хляб и искам на нашата маса да има каквото и да е, но най-вече хляб! Те се усмихнаха снизходително, с разбиране, но поне този проблем отпадна. Имаше и други от цивилизационно естество, но за тях друг път.

22.07.2011 г.

Изводи

Резултатите от последното преброяване в България ми дават основание за следните изводи:
  1. Материалът не е добър, но не и лош. Общо взето, картинката е безработен, висшист, пенсионер (в азбучен ред), като някои са в повече от една позиция;
  2. Управлението на страната е лошо през последните десет години. Същото може да се каже и за последните двадесет. Спомнете си ги...

17.07.2011 г.

Новина

БСП номинира Ивайло Калфин за кандидат президент.
И к'во от това?!

9.07.2011 г.

Манталитет


Ползвайте автентичната, докато можете...
Умишлено пазя моя двор от бетон и цемент. Старая се колкото се може по-малко да изглежда като градинка пред някой блок в комплексите. Причините са няколко: не харесвам бетонираната природа; мисля за децата си – някой ден може да решат да го организират по друг начин и товава трябва да разбиват цементовите грамади и др. т.п.... Около София изпонастроиха къщи с огради като на средновековни замъци, отвътре ходиш само по плочки, бетонни пътеки, мраморни чешми и гипсови статуи. Има и растителност – някоя палма в саксия. Няма маймуни по палмите. Те щъкат из къщите... Преди време често повтаряха френски документален филм „Градината“. На сравнително голяма площ Градинарят пазеше и обгрижваше всяко храстче, дръвче, стръкче от дадеността, която имаше. Добавяше и по нещо от себе си, но много внимателно и с много вкус... Хареса ми едно паднало дърво, превърнато в мост над поточето... Красота. Мисля си, че някой от описаните по-горе, отдавна да го е хвърлил в камината или на „барбекюто“. Да вметна само – още не мога да разбера защо забравихме хубавата нашенска дума „скара“ и я заменихме с това чудо, но... това е друга тема, макар и близка.
Повод за тези разхвърляни и непоръбени размисли е неувяхващия идиотизъм на Бибито, който щял да бетонира и лунната пътека, само пари да имал...
Ето ви още един повод да гласувате за него без да се замисляте. Ще имате бетонирани и армирани лунни пътеки, а на всеки 100 метра барбекюта; между тях масички с мощите (кокаляка) на известни и неизвестни мъченици за правата вяра по левче парчето...
Познахте от първият път без дори да задам въпроса! Най-много на лунното стъргало ще са братята-гърци, на които помагаме да запазят доходите си – няколко пъти по-високи от нашите... Дано и те ни отговорят с добро, както са го правили през последните 1 000 – 1 500 години...
Амин, дай Бибито!

1.07.2011 г.

Страхове


Скоро, някъде из мрежата, попаднах на новината, че група ентусиасти искат обявяването на Джулая за някакъв общоевропейски празник – не запомних точно на що. Теглих една дълга и насърчителна и забравих.
Днес отново идеята изплува в главата ми. То в нея място много – започна и лупинги да върти и удари някъде, дето са скрити страховете.
Уплаших се, че ще ми откраднат част от младостта. Ще я поевропейчат, костюмират, лустросат и вместо бира или нещо по-твърдо ще чакат Слънцето с кола в ръка. И без цигарен дим, разбира се... Ужас!
Представих си как след година-две-три някъде - на брега на морето, новоизбрания Президент, вдигнал молитвено ръце към изгряващото Слънце (виж картинката) тихо припява и леко притъпква под звуците на July Morning... Кошмар.
Май и Слънцето се стресна от тази перспектива и днес хич и не се появява, но кому е нужно то? Важна е общоевропейската идея за Слънце, а и събитието можем да преместим в по-удобно време – някъде по залез... Кой ще се аби да става толкоз рано?!

Предвкусвайки закономерния въпрос веднага отговарям: Естествено, че ББ е Слънцето! Що за неразбиране...

27.06.2011 г.

Прогрес


Прогрес и то значителен, дами и господа!
Вече не сме материал, а кучета. За времето, през което ни управлява Борисов очевидно претърпяхме достойна метаморфоза. Цачева не е претърпяла такава щото безогледно, по материалистически, облиза задника на благодетеля си. Мъченица! Като не ѝ дават повече... Все пак, искам да ѝ обърна внимание, че да държиш нещо здраво и да го обгрижваш с много любов не е едно и също, освен в някои случаи, които могат да бъдат предмет на сексологията, но не и на политиката. От друга страна, ако Борисов се отнасяше с гражданите на държавата, която е „взел“ - както сполучливо се изрази самият той (под аренда ли, що ли?), както аз се отнасям с кучето си ехеее... Но, да не изпадам в борисовщина.
От посещението Борисово в Созопол има и друго послание. Мазохистите, дори и в Новия Йерусалим, не свършват. Вместо да го освиркат или поне да го оставят сам да си реже лентите те искат да се снимат с него! Е, те с такива верни кучета се подкарва стадото към урните. Аферим! Машшала! Так держать!

Ето и оригинала:

Божееее! Колко радост има на този свят, Божееей! Ехей! Quo vadis?!

24.06.2011 г.

Ден на смеха


Е, днес нещата наистина излизат от контрол. Освен, че времето е тегаво ме налегна и такъв смях..., а с това болно сърце не съм за бурни емоции!
Тук можете да откриете широкия списък на номинираните кандидати на БСП за кметове и президент. Типично за тази партия един интелигентен, но непремълчаващ човек отпада – Костадин Паскалев. Това не е смешно.
От предложените ме шокира името на Зорка Първанова. Другите няма да ги коментирам. Всеки един от тях е способен да загуби „достойно“, дори и не съвсем!
Еклектиката на списъка ме накара и аз да се включа с някои предложения, въпреки че не съм член на БСП или на която и да е друга политическа парадигма.
Мисля, че е недопустимо отсъствието на член от фамилията Живкови в списъка. Това трябва да се поправи! Защо да не включим и Осама – посмъртно, въпреки че той би бил по-подходящ за заместник на Обама... Мислех да конкретизирам, но ме домързя от жегата. За това предлагам: да се „пусне“ в компютъра членската маса на БСП и на случаен принцип – каквото излезе! Кандидатът/ката ще бъдат точно толкова избираеми, колкото ако ги обмислят на всички форуми на всякакви нива. Спестете ни масрафа, господа!
На края искам да поправя „малко“ г-н Данаилов. Никой вече ни ги гледа „малко с усмивка“. Направо си е с много насмешка...

Край! Стига толкова за днес! Отивам да си пия ракията, което трябваше да направя по-рано, ама пустия напън да се изкажеш. Май навлизам във втория (последния) пубертет...

Ако не беше жалко, щеше да е смешно


В края на седмицата две „новини“ правят впечатление в медиите.
Първата е за „връщането на стотици хиляди българи от чужбина до 2020 г.“. Очевидно, това правителство живее в някакъв свой, герберов, свят. Такива прогнози биха могли да си позволят политици, които се изживяват като членове на Политбюро от преди 20 и повече години или са постигнали национален консенсус по бъдещото развитие на страната през следващите десетина години, или са чак толкова заблудени, че дори наяве виждат преизбирането им в този период. Както се казва, и в трите случаи „не им се отваря парашута“. Тогава за какво става въпрос? Всеки мислещ човек ще каже „предизборни финтифлюшки“. Добре, но като се имат пред вид резултатите от последните избори и предвижданията за предстоящите, изпъква въпросът: колко са мислещите хора в България? Въпросът е толкоз актуален, че не бих се учудил ако през 2020 ГЕРБ си е на власт...
Другата страна на мечтанията се опитва да вземе под внимание причините, които накараха стотици хиляди българи да напуснат страната. По моето скромно мнение през последните 20 години те са 99,99% икономически. Т.е., за да се върнат тези хора тук те трябва да печелят по-добре от там. В „печалбата“ включвам и качеството на живот и т.н. - не става въпрос само и единствено за пари. На човек му се ще да се отнасят към него като с човек, а не като с материал или нещо друго подобно. Дянков пак е размахвал някакви листчета и числа. Голяма част от баламурниците, които останахме тук може и да му повярва, но тези, които видяха възможността за друг живот ще чакат, ако трябва, и до 2040 г. преди да си помислят дори за България. Десет или двадесет години са дълъг период за един човешки живот и думите на министрите звучат по-скоро като подигравка, отколкото като предизборен лозунг.
В тази връзка, чудя се как реагират българите извън страната на тези смехории. Може би е добре да му пратят по някое писъмце или мейлче, ако въобще им се занимава с глупости. Аз мисля, че те и сами го разбират, но все пак да си кажа. Простотиите, които ръсят министрите не са за тях. Те са насочени към старите им родители, към близките им в България. Посланието е ясно „Гласувайте за ГЕРБ и ще видите .........!“. Всеки може да запълни празното пространство с това, което иска да види. А аз, защото съм тъп и упорит, отново ще попитам мислещите хора в България: „Не се ли нагледахте!“...
Другата новина е свързана с това какви ги е ръсил по европейските форуми формалния лидер на ГЕРБ Борисов. Аз за пореден път изпаднах в потрес от думите на това недовършено във всяко отношение същество, особено що се отнася до частта им, в която дава акъл на „братята гърци“ какво да правят. То не са поговорки, то не са примери, то не е струяща от всякъде държавническа и житейска мъдрост...
Имам мечта. Братята така да го харесат, че да си го вземат при тях. Може да му спретнат една резиденция около Делфи и ето го новото чудо на света! Дори нарицателния Бендер не раздавал толкова от това, което няма...
Е, на нас не ни остава друго освен да пием по една студена вода. Само ми се ще да честитя на борисовите поклонници подписването на „Евро +“. Няма да коментирам. По въпроса се изказаха доста експерти. Един такъв юнак – сега целия в бяло, преди години така „тайно и полека“, ни уреди със спирането на някои блокове на АЕЦ „Козлодуй“ (добре, че не продаде спирането на всичките, че сега как щяхме да помагаме на братята гърци...).
В крайна сметка, народната мъдрост остава в сила: Това, което сам си направиш, друг не може да ти направи!

Гласувайте за ГЕРБ и подставените от тях!

23.06.2011 г.

И аз, и ти, друже сме идиоти


В последните дни общественото внимание бе фокусирано върху действията на някакъв пишлегар дето „изрисува“ Паметника на съветската армия в София. Оценките бяха от гениално до извратено, разни малоумници подскачаха наоколо радостни или покрусени, а от кметицата (с новата ѝ прическа като каска на войник от вермахта) разбрахме, че не е партизанка... Ми, то всяко нещо с времето си.
Дааа, разбираемо е. По такива вааажни, цивилизационни въпроси българинът не може да стои безмълвен. Трябва да има Гражданска позиция. В ранната пречистваща утрин около монумента бил забелязан дори кмета на Долно Цурцулево с ролетка в ръка. Мерил от тук, мерил от там и смотолевил, че ще направи постъпки „където трябва“ паметника да бъде преместен на мегдана и долноцурцулевчани да му се радват и да го обгрижват. Дошла му дори идея да заформи около него рок фестивал на ВИСове* от 70-те. Така Долно Цурцулево ще се издигне до „нивото“ на Разлог, пък после в благородна конкурента борба ще атакуват постиженията на геронторока в Каварна...
Случи се и друга случка, но за нея съм сигурен, че ще остане незабелязана. Най-много някой журналист или блогър да драснат нещо; „националните“ телевизии да отделят по няколко секунди във вечерните си емисии и всичко бързо ще заглъхне като аплаузите, под които Борисов прерязва поредната лента...
Интересното идва после – когато започнем да плащаме.
На пазарно-административното недоразумение ДКЕВР, воглаве с лицето Ангел Семерджиев, му бе казано да реши цената на „нощния“ ток да се повиши съобразно с исканията на топлофикациите. И въпреки първоначалното дърпане „експертите“, начело с най-големия такъв, клекнаха. Защо ли?
Както винаги, особено интересни са оправдателните „аргументи“. Някой си Илия Николаев заявил, че нощната енергия в цяла България била неестествено евтина!? Искрено се надявам въпросният да няма нищо общо с икономическата професия. Определянето на която и да е цена като „неестествено евтина“ би предизвикало, меко казано, присмех, но не и у нас. Другият икономико-енергиен корифей – Семерджиев, пък заявил "България е уникална в целия свят, защото изобщо има нощна тарифа и въобще цената й на тока е близка до тази на отоплението. Обикновено във всички страни електроенергията е доста по-скъпа". У-ни-кал-но! Щом нещо е по-скъпо по света дай да вдигнем цените. Бравос! Нема лошо! Но, интересно е защо никой не говори за цената на работната сила и не прави сравнения с други страни. Е, то е ясно. Ако някой го направи то ще лъснат голите задници на управляващите през последните 20 години.
Разбира се, такива анализи има и те не са секретни. Въпреки това българинът ще е „за “или „против“ Паметника на съветската армия или този пред американското посолство; той се интересува повече от това с кой/коя се чука някой ритнитопковец или какво и къде си е сложила някоя фолкпевица, а нехае за сметките, които ще плаща в най-близкото бъдеще...
В крайна сметка, за кой ли пореден път се доказва верността на извода, че всеки народ си заслужава управляващите.


* За младежите, ВИС – вокално инструментален състав. Примерно, „Щурците“, „Песняри“ и т.п.

17.06.2011 г.

Анонс

Уважаеми читателю!
Искам отново нескромно да ти обърна внимание върху страничката от блога, наречена „Библиотека“. Там можеш да откриеш ново попълнение, което ангажира вниманието ми през последните дни, а именно Лев Гумильов и неговата „Етногенезисът и биосферата на Земята“.  На пръв поглед - скучно. Нищо драматчно, нищо динамично, нищо, с което да отнемеш от цененото си време...
Да, но не е така! Поне според мен.
Прочетох я „на един дъх“ и мисля пак да я прочета :). Информацията, която съдържа; начина на мислене; начина на представяне на „известни“ неща - всичко това не ми позволи да осмисля напълно прочетеното от първия път. Е, всеки с възможностите си, но - все пак, препоръчвам най-горещо да „хвърлиш“ един поглед. Ако не друго, поне няма да съжаляваш.
Приятно четене!

14.06.2011 г.

Страшното идва


Ето една от последните оценки за задлъжнялостта на САЩ. Числата са шокиращи, дори е трудно да си ги представим. Това, че гръцката, португалската или някоя друга икономика ще дадат фира е регионална трагедия. Сриването на американската ще бъде световен трус, пред който някои земетресенийца и цунамчета ще ни се сторят като люлчино полюшване и повей на вятъра.
Тези факти са известни отдавна. Вероятно този колапс ще бъде с положителни дълготрайни последици за света, но за тези, които ще го преживеем, ще се сбъдне китайското проклятие „да живееш в интересни времена!“...
На този фон недоумение буди поведението на нашите правителства, които за поред път в най-новата ни история избраха за Голям брат губещата страна. Тук могат да се припомнят съюза ни с Германия на Хитлер, прегръдките и целувките със СССР и сега САЩ. Видна е пълната липса на осмислена и самостоятелна външна политика, на национални приоритети още след 1878 г.
Това ме кара за пореден път да се запитам кой спечели от това, че ни „освободиха“ от Турция – ние или турците, които се отърваха от нас... Въпросът е злъчен и подронващ „националното ни самочувствие“, но фактите са неоспорими. Турция от изостанала феодална империя за тези години се прероди в съвременна държава със значително влияние в региона. А ние, ние си знаем... Пак сме в трета класа на потъващия „Титаник“ и шансове за спасение няма никакви.

12.06.2011 г.

Умиление

Ето какво е казал Той днес:

На въпрос кога ще бъдат вдигнати пенсии и заплати, премиерът отговори:"Когато започнете още по-добре да работите. Ще се вдигнат, когато направим инфраструктурата, когато си оправим държавата и започнем да правим пари." 
 Някой филистер ще запита: „Кога е това Когато?“.
Аз бих отговорил вместо Него: „Когато - тогава!“
Друг „резонен“ въпрос: „А пенсионерите и те ли, такова, трябва да работят „още по-добре“?
„И те, разбира се! Като не искат - да мрат!“ - така бих отговорил аз.

На друг журналистически въпрос към премиера как работи самият той, Борисов отговори: "Може би най-добре от всички." Така Борисов се самооцени по време на посещението си в Етрополе, където направи първа копка на започващата реконструкция на уличната мрежа.

Ми тъй де! Тъпи журналисти, тъпи въпроси. 

Апел:
Хора! Сънародници! Съблогари! Знайни и незнайни гласоподаватели! Електорат материален или материален електорат!
Аз няма да мога да се устискам и ще... гласувам за Него!
А вие?
Всъщност, какво ли питам...

1.06.2011 г.

Не разбирам


Днес е 1 юни. Децата, които могат, празнуват. Е, не им е много ясно защо, но възрастните така казват и нека свикват. Празник. Аху-иху! Добре, че все още в празниците не ни копират съвсем. А, може би, умишлено не го допускаме. Необходимо ни е умилението, необходима ни е сълзата в крайчеца на окото. Искаме нещо да си спомним, да се върнем към детската чистота, но... май не се получава.
Не искам да развалям ничий празник, пък и писанието ми е за друго.

Утре е 2 юни - Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.
Между другото, искам да напомня на някои неграмотници, че този ден не е за празник. Този ден е за преклонение, за възпоменание, за размисъл. Това не означава, че през другите дни на годината те – загиналите, трябва да отсъстват от нашето съзнание – напротив, но така е устроен човекът. Ден на това, ден на онова... имаше и Ден на овчаря – Гергьовден. Тогава идеолозите на ленинизма1 се опитваха да унищожат църковната традиция, като я заменят с „нови символи и ритуали“. Християните направили същото преди някое и друго хилядолетие с езическите „символи и ритуали“, но не успели напълно. Езическото минало продължава да се кикерчи и да живее и в новите, и в най-новите „условия“. Същите издигали олтарите си върху езически светилища. Комунистите рушеха черквите, но поне не строяха върху тях домове на овчарите... Както и да е. История. Повтаря се.
В този ред на мисли, а и извън него, искам да кажа няколко думи за кокалите, които оставяме след смъртта си. Някои ги наричат „тленни останки“, за да подчертаят разликата с душата, която е нетленна. На по-извисените души скелета или частите от него се наричат „мощи“. Някои вярват в тяхната сила (?), прекланят им се, целуват ги, нахвърлят в сандъчета и т.н.
За тези неща се сетих покрай започналия отново спор около енигмата: „Къде са костите на Левски?“. Сигурно никога няма да се разберат кой е крив и кой прав, а и какъв е смисълът от цялата дандания?
Какво ще се промени от Делото на Апостола на свободата, ако намерим костите му и започнем да ги „почитаме“, положени в златен реликварий?! Нищо! Какво се промени, като наредиха останалото от убитите в Батак в сандък, опяха го и „станаха“ светци?! Нищо, разбира се! Нима споменът за тях бе изгубен? Нима някога стореното зло ще бъде забравено?
Не съм религиозен и, по логиката на „духовните“ хора, би трябвало да съм материалист. Би трябвало да се прекланям пред материалните човешки останки, а не пред Духа и Делото на Човека. Да, но тъкмо вярващите в духовното се тресат пред някоя бедрена кост или фаланга от среден пръст, което е необяснимо за разума. Бивши членове на БКП пък, като Б. Борисов и Б. Димитров, дълбоко разкаяли се и праведни христиени сега, започнаха да подскачат като топчета за пинг-понг от радост, че намерили нечии кокалчета на брега на морето. Щели да превърнат България в туристическа дестинация! Къде го чукаш, къде се пука. Разбира се, от БПЦ никой не реагира. А и защо? Повече туристи в храма, повече сребърници в копанката...
Оставам с впечатлението, че най-големите „духовници“ са и най-големи материалисти. Като не вярваш, че написаното в Библията може да убеди искащите да вярват, започваш да влачиш костите на някой светец по стъгди и по мегдани. Като не вярваш, че Георги Димитров е нещо за България, изтъпанчваш изсушеното му тяло в центъра на столицата. Като не си сигурен, че ще спечелиш изборите, раздаваш кюфтета и бира на корем...
И ми се ще пак накрая да попитам: кое е по-важно?
Костите на Левски или неговото дело.
Черепа на Ботев – да видим от коя страна е пробит, или стиховете му.
Открили черепа на Раковски и направили възстановка по него. Не изглеждал точно като на рисуваните портрети. Е, и? Изглежда като мен, като теб. Не е негър. Не влагам нищо обидно към негрите, но би било учудващо за нашия регион... Все пак, ако някоя холивудска компания направи филм за него може и индианец да го изтипоса. Не реагирахме, когато холивудци ни показаха какъв снажен негър бил Орфей, та за Раковски с томахавка ли някой ще се обади...
Тъй е то и май още някое време тъй ще бъде...

1 Умишлено не използвам клишето „марксистко-ленинските“ или „комунистическите“ идеолози тъй като, според мен, марксизъм, ленинизъм и комунизъм са много различни неща.

30.05.2011 г.

Това е човекът


Какво му трябва на Човек?
  • Добра и достъпна храна.
  • Добър и достъпен1 секс.
  • Жилище, легло, маса, стол, баня, тоалетна.
  • Поне още един Човек, с който да споделя живота си.
  • Куче.
  • Вярна и достъпна информация.
  • Време и възможност за мислене.
Сигурно пропускам някоя дреболия. Всеки сам може да допълни списъка. Още повече това е постинг, а не някакъв сериозен анализ.
Веднага усещам, как някой потрива ръце, открил „слабото“ място. Няма я Работата!
Ами няма я. „Неразумните“ животни полагат усилия, с които осигуряват необходимото за себе си, за малките си. Ние, „разумните“ хора Работим. Щастливи, устремени, ненаситни трупаме ненужни вещи, строим ненужни сгради и искаме още, и още... Ако по някаква причина „останем без работа“, не знаем какво да правим. Изпадаме в стрес. В „по-добрия“ случай, намираме и втора, че и трета „работа“, за да печелим още, и още, да купим по-нова кола, по-голяма къща в по-престижен квартал, да... Накрая, наследниците, свели погледи да скрият бляскави очи (от яд или от радост, рядко от мъка), под гъгнивото мънкане на свещеник, ни изпращат с ня­кое старо костюмче и скъп ковчег. Костюмчето не се вижда от цветята, но ковчегът се вижда от роднините... И така. Вече сме наплодили, в общия случай, деца и внуци, които вървят по нашият път работейки...
Някои казват, че за Човека било присъщо да търси състезание, борба и чрез тях, да се самодокаже и утвърди. Трудолюбието било добродетел. Да се разда­ваш на 110% процента – лична и гражданска доблест. Присъщи на Човека били също ненаситността, омразата към ближния, покварата. Присъщо му било да иска и да има все повече и повече. Хората измислили морала, религиите, политиката за да поощрят или заклеймят „същностните“ си черти...
Законен е въпросът: „Кои хора?“. Ами, Мислещите хора. Те, единиците2, успели да убедят мнозинството (не е демократично, но върши работа), че трябва да работят повече и повече, да потребяват още и още, а „когато се наложи“ да отидат и да дадат живота си за някакви – без значение какви, ценности. Е, Мислещите хора „забравили“ да кажат на Работещите, че всичко това се прави за да живеят Те по-добре, а Работещите да мислят, че живеят/ще живеят по-добре...

Аз за това мечтая за времето, когато ще се осъзнаем като Homo sapiens, а не като Homo operis. Присъщи ще бъдат Размисъла и Действието, а не Работата...
Е, който иска да работи, да си купи къща с шест тоалетни, но – както про­шепнал Рангел Вълчанов, като няма шест гъза за какво му е?!


1 Моля т.нар. „антикомунисти“ да не ме обвиняват, че искам да направя жените „общи“. Това са само техните несбъднати и несподелени перверзии... Още повече, всички общества до сега оправдаваха фактически, че мъжете са общи. Какво пък, жените да не са по-лоши от нас. В едно общество, в което хората са независими финансово, политически, религиозно и физически от други хора сексът вероятно ще е такъв – добър и достъпен и за двата основни пола, и за междинните състояния.
2 Вижте някъде по статистиките какъв е делът на много богатите и на останалите. Може по страни, може и глобално...

На гол корем чифте пищови

Аз спя спокойно! А ти?
Министърът без армия, но с министерство, и то голяяяяяяямо министерство, г-н Аню Ангелов отново показа завидни тактически умения и мащабно стратегическо мислене.
Това, че са върнали Страшилището на океаните е нещо нормално. Потрошиха милион и половина от твоите и от моите пари, разходиха се и ето ги пак тук - ни лук яли, ни лук мерисали, демек - и работата не е свършена, и парите са похарчени. Да не забравяме! Моите и твоите пари...
Както и да е, свикнахме...
По-интересен е друг момент от програмната реч на АА. България била под непосредствена заплаха от ракетен удар! Леле-мале, беж! От къде ще дойде не се казва, но то е ясно - от гнездото на терорирзма, където и да е то или - по-точно, то е там, където кажат нашите по-големи „съюзници“ братята американци.
Господинът министър сигурно знае, че България до сега е подлагана на бомбардировки два пъти. През Втората световна, от днешните ни приятели англичани и американци и преди няколко години от „приятелския“ огън на американските (отново! що ли така?) ракети. Е, верно. Трябва да сме благодарни, че уцелиха „само“ Горна Баня. София не успяха. Ако бяха ударили „без да искат“, както правят по света с болници, училища и т.н., някоя от столичните спални... е, пак щяхме да сме им благодарни, но малко по-малко...
Та тъй. Заплахата, поне исторически, е локализирана. Ама АА не чете история, а от откакто ББ откъсна от сърцето си Божо Димката, дори няма кой да им подскаже...
Според изказването на АА, България била готова да обсъжда всякакви варианти за участие в противоракетната система на НАТО. Както казват анализаторите на „Кама Сутра“ всяка поза е добра, ако задоволява и двете страни. Тъй де! Ама тъй ли е...

28.05.2011 г.

Следствия

НАТО щяло да се заеме и със сигурността в Интернет.
Е, какво да се прави, и най-хубавите приказки свършват, и то без happy end.
Аз пък ще си увелича биопроизводството на плодове и зеленчуци и ще намаля online-на. Не само заради НАТО, но и поради краставичата ешерихия коли, която след птичия и свинския грип идва да порази човечеството. Ар-ма-ге-дон!
При мен пък един домат проговори, но аз бързо го замезих с достатъчно ракия, което предизвика страни реакции в главата и корема ми. За главата не се притесних. Няма за какво. Виж корема е важен. Тамън се бях решил да го лекувам с едно рекламирано лекарство, но се отказах. В клипчето се твърди, че едно хапче е достатъчно за прекратяване на разстройството - стомашното, а не душевното. Тогава защо ми продават блистер от шест (!) хапчета?! При мен разстройството е изключение, а не правило. Поне да бяха написали, че дават другите пет хапчета гратис или плащаш едно - получаваш шест, или... е, стига! Това вече е занимание за индивиди с душевно разстройство. А аз не съм такъв! Ха-ха-ха... ха-ха
Друг биопродукт - пъпеш-запъртък се зарадва, че хванали/предали Ратко Младич. Тиквата го запита кога ще му направят компания съответнте натовски и/или американски генерали, а той и отвърна просто: „Тиква!“.
Единия от циганите, дето ми кара оборската тор, много прилича на Осама, ама аз си трая, че ако разбере Обама, отиде ни държавицата след някоя хирургическа операция на неговите миротворци...
Тъй е то. Сега дебна кой зеленчук ще пропее и ако е като Веско Маринов ще го ям - не заради музиката, заради текста. Ако е близо до Ian Gillan ще се разберем и ще огранича салата само до домати и лук. Той, моят лук, е преносител на бубонна чума, но при правилно подбрани количества ракия няма страшно! Няма...

П.П. Не стана дума за ББ, Уорлик и демокрацията, но... те си знаят.

20.05.2011 г.

Смело, товарищи, в бою

Поставени в безизходица от управленската и интелектуалната си немощ двамата тъпунгери - водачите на ГЕРБ и АТАКА, няма накъде другаде да избягат освен в полето на етническата и религиозната омраза, с която да съберат себеподобните си и да се задържат още малко на власт.
В първите дни от управлението на Борисов, по няколко пъти на ден, бях в потрес от това до къде може да стигне простотията, дебелащината, вопиющата некомпетентност, елементарната липса на мисловна дейност и т.н. После свикнах. Вече не му обръщам внимание. Ще го преживеем и поне ще сме живи свидетели на „дейността“ на най-елементарното същество, управлявало някога по тези земи...
Съществото все пак може да остави и някакъв проблясък на държавническа мисъл и действие в полза на България,  като озапти това психо-физиологично недоразумение Сидеров и следващите го елементарии. В противен случай в България ще се случат лоши, много лоши неща.
Тези, които още не са изперкали съвсем мисля, че ще се съгласят, че не са ни виновни турците, гърците, евреите, сърбите, циганите, руснаците, американците, друговерците, неверниците и т.н. Виновни сме ние самите, тези, които са ни направили, техните производители... и така до Кубратовия сноп с пръчки...
Другите да вървят да гласуват. За който искат. Все е тая...

16.05.2011 г.

Прав ли е?

Прав ли е Сидеров за Уорлик и американските бази? Прав е!
Но... искрен ли е?
Не е. До сега имаше десетки поводи да направи подобни, че и по-остри изказвания. Сега - преди президентските избори, е смешен и жалък в напъните си. Ако се случи немислимото - да бъде избран за президент, ще забрави за една нощ „изявите“ си и по примера на Първанов, управляващите и опозицията, вкл. извънпарламентарните политически сили (каквото и да означава това), ще заоблизва сладкия американски задник...
Гласувайте за Сидеров!
...Или за някой друг от политическият елит ако намерите някаква разлика.

5.05.2011 г.

Жица

Всичко е бизнес


Треперете Зли Сили!
Известният от близкото минало отец Гелеменов1 е получил озарение, което споделя с нас. Благодарим.
Учените доказаха, че водата има памет, та какво остава за колата втора употреба или някое яке „на старо“! Колко умопомрачителна и нему угодна, а и на такива като него, е простичката идея за ежегодния водосвет? Какво са 10 лева на година за щастието да караш „чиста“ кола и да носиш осветени гащи! Предположението, че отчето ще се обзаведе с нова кола и модни парцалки, пък и ще задели някой лев за небогоугодни дела, е породено от мрачна завист. Все пак, бих му предложил екзорсистките ритуали да бъдат изпълнявани не веднъж годишно, а веднъж месечно. Не е лошо да си спомни и средновековните практики в тази област и да ги приложи към „елита“ ни... Варианти много, важното е алъш-вериша да върви!
В тази връзка, не е лошо и съответните комисии и подкомисии да се самосезират, за да може нашите съграждани, изповядващи други вери да не останат ощетени...

Дааа, за човешката глупост метадон няма измислен.


1„Отец“ не е първото му име, а обозначава ранга на служител на едно от популярните вероизповедания.

2.05.2011 г.

Пир на демокрацията

Обама уби Осама.
Едни умират, други се раждат.
Животът продължава.
Глупаците не свършват...

29.04.2011 г.

Нещо не е баш така...

Поредният протест заради високите цени на горивата мина и замина. Не предизвика нищо друго освен някакво задръстване, което не е прецедент за София, псувните на непротестиращите и слаб медиен интерес.
Всъщност кому „накривиха шапката“ протестите? Май само на техните ко­леги-шофьори и на никой друг. Очевидно, че на шефовете на „Лукоил“ не им пука. В същия ден те обявиха новите, разбирай – по-високите (естествено), цени на горива­та. Правителството и общината доволно потриват ръце, въпреки че формално подкрепят или поне не пречат на стачниците. Едните ще съберат по-голям акциз – сега е предизборно време и всяка стотинка е важна! Другите са фактически подпо­могнати от протеста в техните усилия да увеличат ролята на градския транспорт, за което вземат тихи, пълзящи мерки1.
Протеста, като цяло, доведе и до увеличаване на разхода на гориво, пора­ди по-дългите заобиколни маршрути, карането „първа-втора-спирачка“ и т.н. За мен изводът е еднозначен: полза от протеста имат тези, срещу които е организиран.
До тук добре. Не откривам топлата вода. По-важен е добрият стар въпрос: какво да се прави?
Зареждането за стотинки, задръстването на градовете, икономията – май­ката на мизерията, не вършат работа. Не можем да се откажем и от колите си. Те не са лукс, освен в някои случаи, а необходимост. Всеки „софиянец“ знае, че ако имаш да свършиш три неща, без кола може да отидат три дена. С кола – един предиобяд...
Някой ще каже: Да, ама виж какво става в Гърция, във Франция и т.н. Там хората протестират и постигат целите си, но ние 'щото сме българи... Както и друг път съм подчертавал – цветът на кожата, етноса, народността нямат никакво значе­ние. Ние не сме „по-качествени“ хора от чукчите, нито пък гърците са такива спрямо нас. Ако си мислите, че политиците в Гърция, Франция или където и да е по света са по-загрижени от нашите за своите избиратели, лъжете се. Политиците са еднакви навсякъде и имат единствената грижа да бъдат избрани отново, да бъдат на власт, да ги има! В противен случай те са Никой. Както обичаше да повтаря дядо ми: с по­литика се занимават тези, от които нищо друго не става...
При нас има особена обществено-политическа ситуация. БСП знаят, че имат „твърд“ електорат, който ще гласува за тях каквото и да се случи, както и да управляват, което беше доказано. Същото се отнася и до останалите политически партии от „прехода“. За едни господ е Доган, за други Костов, а конюнктурата носи по вълните си днес Борисов. И, повтарям, няма никакво значение някоя от изброените кифли как ще управлява. Българинът гласува за „неговата“ партия, за „неговия“ чо­век!
Тази обществена нагласа трябва да се промени. Всеки политик трябва да знае, че е „слуга на народа“, а не обратното. Всеки от тях трябва да трепери за поста си. Това и само това е начинът да бъде накаран да работи „на ползу роду“.
Ако продължаваме да мислим, че Борисов, Станишев, Костов са „добри“, но тези около тях крадат и безчинстват, не можем да отидем по-далеч от нагласите на съветското общество по времето на сталинизма.
Начинът е един. Преценка на фактите и мислене, необременено от медий­ни внушения и политически обещания. Вземане на съзнателно решение дали да се гласува и ако да – за Кой и Защо.


1 Някой може да репликира, че това е похвална политика. Може да ми даде пример и с други „евро­пейски“ столици, където министрите ходят с велосипеди на работа. Известни са ми тези факти, но – според мен, тук и сега те не са приложими.

20.04.2011 г.

Друга песен (продължение)

Павлик Морозов
Управляващите все повече испедехенцват и оскотяват.
Оказва се, че ако донесеш за това, че са ти „направили“ фалшив автопреглед, то ще получиш 200 лв. награда. Браво на партайгеносе Министъра на транспорта!
Аз бих му предложил и варианта ако някое дете чуе в къщи, че баща му споделя с облекчение, че е „минал“ с трошката на преглед и отърчи в МВР-то (или където трябва) да му се даде награда от 300 лв. Стоте лева бонус ще са за това, че е предал баща си...
Не е лошо PR-ите на ГЕРБ да включат сказката за Павлик Морозов в учебника за първи клас, та дори и в предучилищната, за да не стават грешки!
Идете и гласувайте!
Ако се почувствате предадени от наследника си - не се сърдете. 300 лева са пари, ей!
Тук се чувства и ръката на Дянков. Стиска се министъра! Я да сметнем колко ще са 30 сребърника след 2 000 години развитие на цивилизацията. Май бая повече от 200 - 300 лева.
И защо ручахме жабетата толкова години, та ни стана байгън от доносници и тем подобни?! Защо обезглавихме дипломацията? Ми то на ГЕРБ си им трябват доносниците и то съвсем на дребно. Ми утре за 500 лв. награда някой ще те натопи за всичките грехове човешки... И к'во? Гилотини ли да сложим по борисовите метростанции???
Да ме прощавате, но ако останат тези типове на власт до тази Нова година България няма да я има.
Гласувайте! Те ще ви оправят!

19.04.2011 г.

Друга песен







Новият Учител!
Днес в Пещера, утре в големите градове, в навечерието на изборите - в цялата страна...

Гласувайте! Да не пропуснете!

За Бъдещето на Децата си...

16.04.2011 г.

15.04.2011 г.

Защо затвориха фирмения регистър?

Ами, то е ясно.
Гласувайте!
Така ще закрием и държавата...

---------

Някоя си Надежда Нейнски била готова за Президент.
Ми, на Чочко кв'о му е!? И по-хубав, и по-умен!
Чочко
Нейнски

12.04.2011 г.

Мечти...

Юрий Алексеевич Гагарин
Преди 50 години, на днешният ден, Юрий Алексеевич Гагарин стана първият човек в писаната история, излетял в Космоса. Разбира се, той можеше да се казва Ханс или Джо, но има ли значение?
За самото събитие и за Гагарин е написано много, направени са филми, изпяти са песни... Аз не мога да добавя нищо повече. Видял съм Гагарин на неговото първо посещение в България през 1961 г., но не си спомням. Бил съм на четири години, когато моите родители ме завели на посрещането... Сигурно събитието е запечатано в паметта ми, но не мога да го „извикам“. Мога друго. Мога да си спомня как мечтаехме като деца. Как „виждхме“ далечното бъдеще - примерно, след 50 години :). Помня какво пишеха фантастите тогава, и то не само руските... По нашите тогавашни представи сега, през второто десетилетие на XXI век, трябваше да изследваме далечни планети, отдавна да имаме бази на Луната и Марс... Тогава никой нямаше днешните идиотски представи за извънземните, наложени ни от Холивуд. Вярвахме, че когато два разума се срещнат във Вселената, те не могат да си причинят зло...
Очевидно, не сме „познали“. През тези 50 години бе постигнато много в областта на космонавтиката, но - по моето скромно мнение, бе пропуснато (или засекретено) хилядократно повече. Вина за това носят политиците от всички страни. Пишкомерците наложиха надпревара във въоръжаването и разделението на хората. Потрошиха билиони долари с болните си мозъци. За това сега излизането в орбита все още е „новина“. За това сега познаваме по-малко земните океани, дори и от околоземното пространство...


Поискайте мечтите си. Знаете от кого.

11.04.2011 г.

Гласувайте за Президент!


Не се учудвайте! Наистина призовавам целокупното българско пълнолетно и правоспособно население да гласува за Президент. Няма значение за кого. Просто идете до урните, затворете очи, хванете една от бюлетините и гласувайте. Защо трябва да си губите времето с разни пропаганди, предизборни циркове и т.н. Виждате, че и самите партии не знаят кого да ви предложат. Сините с нюансите щели да са готови до края на април; ГЕРБ и БСП - през юли; ЯЯ пак ще раздава флашки...
Вярвам, че както политиците се отнасят към народа (електоралната част1), така и народа трябва да се отнася към тях в цялото им единство и великолепие. Нима има някой, който сериозно да вярва, че за президентската кандидатура не са започнали борбите, размислите и плащанията още след започването на втория мандат на Първанов?! Е и? За пет години не можаха да се начудят2, та сега ли? Както гледам, на електората му стана все едно дали го чукат или го лъжат, даже на голяма част започна да им харесва и едното, и другото, че и двете заедно... Това са причините, поради които ви призовавам да отприпкате до урните и да гласувате за Президент.
По същия начин можете да гласувате за Кмет и Общински съветници; за Министри и Министър-председател; за Евродепутати... Последните 22 години доказаха, че е важно – в личен план, да влезеш един път в полителита, след това всичко е розово! Колкото и да се цепиш, каквото и образование да имаш или да нямаш, каквито и щети (в личен план – облаги) да нанесеш на държавата и обществото е без значение... Пример? До сега никой не разстреля без съд и присъда тези, които измислиха връщането на земята в „реални граници“, да речем...
Та тъй! Идете и гласувайте! От вас нищо не зависи. Ако успеете, поне продайте гласа си на някой, та да изкарате малко лъвчета - за разкарването...
А! И не ги плашете с разни „граждански общества“. Те – обществата, дори и у мен, предизвикват смях, досада и съжаление...



1 Другите просто не ги интересуват. Малкият ми внук няма две години и не гласува. Сравнително добри чепици за него са около 70 лв. Малко по-малко добри – около 40 лв. Има и по 10 – 15 лв., но... Това са цени при демографска криза и известен доход на родителите, които са между 20 и 30 годишни! Обувки, които хлапето ще носи има-няма два месеца! Само заради такива примери политиците трябва да си заврат главите в задниците и да мълчат, но това няма да се случи. Аз съм почти сигурен, че детските обувки в България са най-евтини в сравнение с другите страни от ЕС. Търчете и гласувайте!
2 Под „начудване“ разбирайте цялата политическа порнография – покупко-продажба, корупция, извиване на ръце и пряко преебаване...

30.03.2011 г.

За тука има, за тука нема...


Малеееей! Страшилището на океаните!
За пенсии, заплати, социални плащания, за (..................) - можете да попълните по избор, пари нема. Що па да има? Българинът и българката са търпеливи говеда. Ще промърморят, ще се поразходят около магазини и бензиностанции и ще си седнат на задника. Като им пуснеш по някое предизборно обещание дори ще се позамислят, ама мъничко, и в изборният ден ще се юрнат към урните. Циганите поне го правят за пари, а ние от едната простотия...
Виж, да хвърлят по милион и половина (1 500 000) лева на месец за разходката на фрегатата „Дръзки“ има. Вече изтече информация, че Кадафи, като разбрал за този дързък ход, така се стреснал, че решил да стане член на ГЕРБ и да основе либийски филиал на фирмата. В този момент три гледачки и пет врачки му баели срещу уплах. Ех, страшни български юнаци явяват се в съня му... Бум! И го няма Кадафито! Бум! И в Камбоджа, Ирак и Афганистан всичко е спокойно. Бум! И „Дръзки“ е господар на моретата и океаните, а от българските рейнджъри се плашат дори талибаните и на терористите мамите вече оплакват чадата си...
Срамотно е! Срамотно е, уважаеми сънароднички и сънародници, да давате гласовете си на такива ненаиграли се цезаровци да управляват парите ви. Защото за това става дума, скъпи съгражданки и съграждани, в крайна сметка – за парите ни. Всичките дивотии, които вършат управляващите и преди, и сега са с нашите пари. Не с техните. С нашите! И, ако се сетите за това преди да пуснете бюлетина с „любимите“ ви политици и да им позволите да управляват парите ви, а следователно и живота ви, помислете. Ако помислите достатъчно няма да асфалтирате сами дупките по пътя пред вас. Няма някакъв нереализиран ветеринар на единия ден да ви убеждава колко вода има в бройлерите, а два дни след това благ рекламен гласец да ви обяснява как в бройлерите на фирмата „Градус“ нямало и капка такава...
Ще да ме прощават и днешните, и вчерашните айдуци ама бройлерите са от един кокошкарник. Друг няма.

18.03.2011 г.

Самоубийствено безрасъдство...


Забележителна е упоритостта, с която повтаряме грешките си. Опасността идва от това, че с всяка нова спирала на по-високо ниво в технологиите и „познанието“ ни за света, тези грешки се задълбочават и мисля, че някои от тях вече са довели до непоправими последици. Ето пример от последните дни. Япония бе ударена от земетресение от девета степен по скалата на Рихтер. Освен другите щети, природното бедствие доведе и до срив в някои от ядрените централи на японците, като положението е най-тежко в АЕЦ „Фукушима“ 1. Пряко са застрашени живота и здравето на стотици хиляди хора. Това беше повод да си припомним и други аварии в атомни електроцентрали, особено тази в Чернобил. Освен припомнянето, дойде и знанието, че не само престъпните тоталитарни комунистически режими са крили от своите граждани за реалните опасности, но това е друга тема от областта на пещерната пропаганда...
Къде е коренът на глупостта? Известно е, откакто съществува човечеството, че върху Земята ежесекундно се изливат огромни количества енергия доставяни ни пряко и безплатно от „нашата“ звезда – Слънцето. Изчислено е, че само неговата енергия е достатъчна за съществуването на нашата цивилизация с всичките ѝ екстри. Тук въобще не споменавам енергията на приливите, на вятъра, на геотермалните източници, на вулканите... Какво правим ние? Някой, някога измислил получаването на електро- и топлоенергия чрез изгарянето на въглища, заменени по-късно от петролни деривати. Когато се разбрало, че вместо тях може да се използват реакциите на разпада на някои тежки елементи, „умните глави“ се юрнали да приспособят новото „гориво“ към стария алгоритъм за производство на енергия. Какво се получило? Получили се неимоверно скъпо струващи постоянно дислоцирани ядрени бомби, които са „отворени“ за въздействието на природните стихии, на човешки грешки и човешка недобронамереност. Така вместо чистата и безплатна енергия от Слънцето ние използваме смъртно опасните, вредните и прескъпите ядрени електроцентрали. Разбира се, една от основните причини за тяхното съществуване е факта, че като продукт от тях се получава „материал“ за ядрените арсенали на съответната държава и май това е единствената „полза“ от съществуването им.
Самоунищожителната ни дейност по осигуряване на енергия за „развитието“ ни има и ред други и все негативни прояви. Да си спомним водевила у нас около АЕЦ „Козлодуй“ и още нероденото АЕЦ „Белене“. Колко глупости се изписаха и – по-лошо, направиха само около тях! Каква беше причината за войните в Персийския залив? Всекиму е ясно, че те нямаха нищо общо нито с международното право, нито с демокрацията, нито с опазването на мира и човешките права. Единствената цел бе петролът, а като допълнителна екстра – кой каквото можа да отмъкне от иракското историческо наследство... Същият е проблемът и с Либия, и с Афганистан и навсякъде, където се водят войни все за свобода и демокрация...
Има ли решение? Има, разбира се, но за да бъде осъзнато и взето трябва да слезем от клоните на самодоволството, да изпълзим от пещерите на безпросветността и да разберем, че ние сме част от Универсума, а не обратното...

PS. Ето и още някои поводи за размисъл.