30.12.2010 г.

Накъде си ръгнал, българино?!

Дааа, естонски икономисти, чиито управляващи въвеждат еврото от сакралния ден 01.01.2011 г. (защо ли маите мълчат по въпроса?) твърдят, че това е все едно да си купиш билет за „Титаник“. По нашите краища му се вика да си купиш фабрика на 8 септември 1944 г. Все пак между двата случая има разлика от познавателно значение. Никой не е предполагал, че „Титаник“ въобще може да потъне и купуването на билет е просто лош късмет. При нас нещата са различни. На 08.09.1944 г., средно интелигентен човек би могъл да предположи* какво предстои и да не си купува фабрика. Същото е и с естонците. Въпреки очевадния провал на ЕС, а с него и на еврото (или обратното) естонските управници налагат светъл еврооптимизъм. Защо ли?
Другата дестинация, в която се случват странни неща е Франция. Там управниците решили да въведат данък върху таблетите. Няма лошо. Тяхна си е държавата, техни са си избирателите ще ги дерат както искат. Само обърнете внимание на мотивите: „Подобен данък се взима и в други европейски страни. Въвеждането му е продиктувано от съображения за защита на авторското право. Предполага се, че когато купува чист компактдиск за запис или плейър, рано или късно човек нарушава закона за авторското право, като копира на CD или записва в паметта на плейъра видео и аудио. Тъй като е много трудно да се докажат подобни нарушения, законодателите по подразбиране облагат с данък „неблагонадеждните” продукти.“. Е, те това ако не е евроцинизъм...
Веднага се набиват два въпроса.
1. Защо Microsoft отново е недосегаем? Защо ли?
2. Това е по-скоро въпрос-предложение, което Борисов & Цо, ако не бяха заети с търчането на майна си гъзина в Бразилия, щяха да оценят. Защо не се въведе такъв данък и върху кухненските ножове и ние да бъдем първи в ЕС с този проект? Защо?
Веднага в главата ми възникнаха и ред други приложения на въпросния подход. Да има такъв данък, освен другите рзбира се, и за колите, и...
Аха! Добре, че съм умно момче, та се сещам овреме да спра да пиша глупости. Ми то при колите и ножовете става въпрос за нашия живот, а при таблетите за авторското право!
Оооо, на кой му пука, мършо за твоят живот? Я бегом към ЕС, където е светлото бъдеще! Там ще разбереш кое е право и кое - криво! И гледай да си у първите 2 800, щото след тях инфаркт-минфаркт - риткаш край пътя...
Е, това е. За тази година стига.
Весели празници!
Пък догодина ще видим...

* Колкото предположи и на 10.11.1989 г., но... нейсе.

28.12.2010 г.

Анджела Ходорковски

Виновна ли беше Анджела Дейвис за греховете, в които я обвиняваха преди години в САЩ?
Не знам.
Виновен ли е Михаил Ходорковски?
Не знам.
Какво общо има „онзи китаец“ с борбата за мир?
Не знам.
Къде е допирната точка между Нобел и мира?
Не знам.
Знам, че руснаците се отучиха да дават акъл на другите как да живеят. Поне официално. Американците, напротив, стават все по-нагли. И официално, и неофициално.
Политика.

По софтуера ще ги познаете

Линус Торвалдс
Колкото и да величаем или плюем руснаците, в зависимост от тиквите, които ни управляват, те пак са с едни гърди пред нас. Не в строежа на магистрали, разбира се. Путин разпоредил в Русия да започне използването на Linux от държавната администрация. Поучително. Същото направиха и други държави и това би трябвало да накара тиквите у нас да се замислят. Разбира се, получи се оксиморон. Мислещ нашенски управник... Е па, такова животно нема.
Разказвал съм вече какви далаверки стават с лицензирането на продуктите на Microsoft. Убеден съм, че тази „практика“ продължава. Не мога да си обясня нежеланието на тиквите да използват дистрибуциите на Linux, които са безплатни и, ако не са по-добри, по нищо не отстъпват на прескъпите продукти на Microsoft и подобните на него, освен с личен интерес.
Няма да описвам предимствата на свободния софтуер пред платения. Всеки сам трябва да се убеди в тях. Все пак, добрият управник се познава и по това - налага по-ефективни решения на по-ниска цена. Така демонстрира, че интересите на управляваните са пред тези на управляващите. Не искам да величая Путин и неговата администрация. Те имат своите грешки, но за тях да си ги критикуват руснаците. Още повече, това решение нито е първо, нито последно по отношение на използването на Linux в държавните учреждения. За мен е важно „наш'те“ какви ги вършат.
Както винаги, проблемът има и друга страна. Сигурен съм, че и вие сте били свидетели на хаоса, който настъпва в една организация, която сменя използвания софтуер. Наблюдавал съм го в банки, пощи, фирми и т.н. Но за това софтуера ли е виновен?!
И накаря, като куриоз ще ви разкажа за последния ми досег с нашенската администрация. Трябваха ми някои файлове с бланки от Агенцията по вписванията. Влязох в сайта и веднага бях предупреден, че мясото, което посещавам е несигурно и опасно. Пренебрегнах предупреждението и свалих необходимите файлове. Обикновени файлове на Microsoft Word. Отварям с уърда - маймуни. Отварям с OpenOffice - същата работа. Пробвах още няколко редактора - без успех. Най-странното от всичко бе, че използвания шрифт от агентите по вписванията бе възможно най-класическия Times New Roman и, въпреки това, не можеше да се конвертира! Както и да е. Добре, че съм стара къща . Накрая изрових един шрифт, с който успях да конвертирам маймуняците до четимост... Това обикновено се получава, когато програмисти - обикновено рода на шефовете, вземат по някой лев за да „донапишат“ готов продукт, за да е „по-пригоден“ за нуждите на ведомството, с което го съсипват непоправимо. Но... това е друга тема.

Допълнение:

Днес рожден ден има Линус Торвалдс - човекът, който направи днешният ни разказ възможен :). Честито!

24.12.2010 г.

Комшийски...

Преди ден-два синкявите недоразумения предложиха България да се отдели от Румъния, щото те (румънците) ни пречели по пътя за ЕС. Какъв го дирим на този път е друг въпрос. Както обикновено, те пак нещо не са разбрали. Ако съдим по тази случка в румънският парламент, а и не само по нея, не те на нас, а ние на тях пречим и то много.
Ако се върнем малце назад в историята няма да намерим случай някой от нашите борци за свобода, докато са били в Румъния или Сърбия, да е бил убит и предаден на турците. Това им се е случило след като стъпили на родна земя. И убите и хвърлените в зандана са били щастливци, в сравнение с онези, настигнати от „народната любов“ и „уважение“ след Освобождението ни...

22.12.2010 г.

Магьосници

Първо едно уточнение за да сме в крак с европейските изисквания. Щото ако не сме в крак взели, че ни смъцъфръцали някоя апликационна форма (да ни е честита вчерашната, хип-хип-ура!) и иди се оправяй после. Искам да уверя европейските другари, че в заглавието на туй материалче няма и намек за сексизъм. „Магьосници“ е множествено число на „магьосник“ и, в този смисъл, всички европейски изисквания са спазени. За съжаление, поради очевидните несъвършенства в българския език, в сравнение с Големите Европейски Езици – немски, френски и най-вече английски-английски*, „магьосници“ е множествено число и на „магьосница“, което ме кара на тръпна в неведение как биха се приели думите ми там, където не трябва... Искам само да уверя който трябва, че съвестта ми е чиста и за мен ще гарантират ББ, ЦЦ, ФФ, КК и други.
За преход към магьосническата тема ще използвам два стари вица. Те са за женски магьосници. Знам и за мъжки, но от мъжка солидарност ще се въздържа. Първият е за магьосницата с малките гърди. Стои си спокойно тя и има гърди. Вдига ръце – няма гииии. Вторият е класически за това как Марийка взела парите на Иванчо. Единият път оная ѝ работа е отпред, другият път отзад, а Иванчо все плаща, щото толкоз му е акъла...
Аз не знам защо тези народни умотворения не се използват в клипчето за страната, в която магията живее. Камен Во, в борбата си срещу СПИН-а показа, че полетът на творческата фантазия не може да бъде поставен в някакви еснафски рамки. От друга страна ми е чудно защо се хвърлят въобще средства за да уверим света, че България е страна на магьосници. Това се знае още от времето на Тато. Тогава неук плод-зеленчукар живееше по-добре от партиен ръководител на средно ниво защото „чекмеджето го удряше в корема“. Знае ли го номера с чекмеджето Дейвид Копърфилд? Знае грънци! Изчезнал бил Статуята на свободата. Голяма работа. Да я бе оставил в Борисовата (не Бойкоборисовата, а Царборисовата) градина за една нощ циганите така щяха да я скрият, че и магьосник ЦЦ нямаше да я намери...
За съвременните магьосници какво да кажа. Двайсет години ни въртят такива фокуси, омайват ни с такива магии, че колкото и да си прост в един момент викаш „ай сиктир!“. Викаш, викаш ама под сурдинка, щото като те включат в списъка на „Викащите“ и като ти спретнат една полицакцийка директно се местиш в списъка на „Битите и еб.ните“...
Сега с законна гордост научавам, че София, по-скоро полителита ѝ, има напъни да кандидатства за „културна столица“ на Европа през 2019 г. Дааа, поредната магия, но този път насочена към електората, не към Европата. Внушението е, че ние (знае се за кои става дума) и тогава ще бъдем тук, и пак ще бъдем същите. Много е вероятно. Интересно ми е сега София некултурна столица на България ли е или що? Ех, от 1878 г. та до сега една култура ни тресе, особено по Софийско, та не е за разправяне. От тогава насам в София се стича културния и интелектуалния елит на България, с малки изключения. По татово се маскираха като ватмани и кремиковски работници. Сега акцента е върху фолк-певиците и обикновените мошеници. Все пак до 2019 има време. До тогава количествените натрупвания могат да преминат в качествени изменения, както пророкуваше един друг магьосник...
Страна, където магията живее... Ми да живее, като другаде не я пускат!
А ние какъв чепат го търсим тука маа му стара?!**

* Най-съвършен е, разбира се, американският английски, което не можем да пропуснем да отбележим не само заради това, че ушите на нашите другари от посолството на USA не спят, а слухтят и пишат, а от чисто възхищение... Още по „разбира се“ е и това, че тези другари не са като онези мръсници, подлеци, охлюви и сакати хлебарки, които доносничеха, доносничат и ще доносничат защото не са нищо друго освен едни мръсни доносници, служители на ОНАЗИ Държавна сигурност. Нашите другари имат честта и професионалният шанс да работят за такива свещени бизони на демокрацията, като ЦРУ, ФБР, АНС и още десетки други знайни и незнайни демократични институции, основани на честта и зачитането на човешкото достойнство. Те са като Слънцето и въздуха за нас, щото на всеки 15 до 20 минути спасяват света от 6 до 7 пъти и това е единствената причина да ни има и да сме тук. Благодарим.

** Ако някой се пита защо не пиша за идващите празници, не пускам клипчета с весели песнички или анимирани кока-колени човечета, ще се оправдая с вчерашната ми разходка из София. Принудителна, разбира се, тъй като се старая възможно най-рядко да напускам своята Кула от слонова кост. Градът мръсен и мрачен, хората – свили устни, навели очи, прегърбени, забързани, зле облечени, беззъби, в буквалния и преносния смисъл – щъкат по улиците, прескачат локвите и не поглеждат в страни. Да, има магазини, в които продават и от пиле мляко. Има шарени сергии. Има окичени дръвчета и запалени светлинки, но кой ги вижда? Кому са необходими... Засмените, с летен загар и блестящи усмивки не са тук. Техните празници не са за нас. Техните подаръци са нашите състояния... и за това не ме радва идването на Новата година. Тя ще е по-тежка от тази.

20.12.2010 г.

Пенсионерски чалъми

Апел!
Уважаеми пенсионери, социално слаби и обикновени прости потребители! Носете фотото, което виждате у лево винаги със себе си. Може като значка на ревера, може увеличено на гърдите. Важно е да е на видно място. Така ще се разбере чий човек сте и няма да ви вземат за будала. Ще ви „удрят“ само в кантара.

По същество
Уважаеми будали! Азбучна истина е, че един ветеринар, физкултурник* или пожарникар не могат да знаят какви са икономическите лостове, с които могат да въздействат върху цените на пазара в случаи като този. Голяма част от вас също могат да незнаят как се прави това. Но... подобни знания не са ваше задължение. Вие искате (би трябвало), когато сте гласували за някой да ви управлява, той да е в състояние да въведе ред в държавата. В държава, за която се предполага, че е демократична и още повече - член на Европейският съюз, ред се въвежда не с „шменти капели“, обиколки по пазарите и тържищата и полицейски акции (пр. „Мандарините“). Ред се въвежда с политически и икономически лостове и механизми. Който не го умее да си ходи в родното място и там да кротува.
Да, ама у нас важи поговорката „Ахмак лозе копа, юнак вино пие“. След като избрахте юнаците да ви управляват сега приемете с достойноство ролята на ахмаци.
А наздраве!

* Той дори и в Уикипедия не е сам...

18.12.2010 г.

И некои вапроси

Брей! Нещо се разписах днес...

Избрали моя любимец ЦЦ за политик на годината. Ясно е, че щом не казвам любимка, става въпрос за мъжкото ЦЦ. Въпреки това и женското ЦЦ, погледнато под определен ъгъл, може да ни наведе на погрешни изводи, но... до тук!
Та тъй. Избрали го хората. Хубаво! Въпросчето ми е тези 39,8 %* от гласовете с какво реално измерение са. Т.е., те са процент от 10, 100, 1 000, 10 000 човека, които са участвали в класирането. Тези хора каква извадка са от слушателите на самото радио, въобще от населението и т.н. Има ли разбивка по групи и т.н. Демек, има ли този процент някаква статистическа стойност? Щото ако няма въпросния „политик на годината“ може да бъде определен предварително и да му се припишат някакви проценти, което най-вероятно се е случило. Като гледам снимката по награждаването, участниците май са станали за малко от масата за да се щракнат за историята.
За да намаляане на съмненията е прието да се публикуват данни за проведеното гласуване. Брой участници, разпределени по възраст, социално положение, образование и т.н. В противен случай, като отново се връщам към снимката, ако ББ е гласувал за себе си, с присъщия си егоцентризъм; ЦЦ също е гласувал за себе си, по разбираеми причини, а пък РР е гласувал за ЦЦ, защото е предпочел по-малкото зло**, то резултата е ясен.. Възможно е да са накарали и сервитьора да се подпише за масовка, но отново да спрем до тук! Все пак, не мога да не спомена, че „секретността“ при различните проучвания се използваше в едно друго време. Тогава знаехме, че сме преизпълнили плана, но колко е бил самият план... Тайна!

* Според сайта на „Дарик радио“ - 29,7, но... айде да не се вглеждаме чак толкоз. Като минат през още някоя медия ще станат към 75%...

** Което не е много сигурно, че е такова!

Некои съобръжения...

Бойко Борисов, цитати.
Изказванията са в хронологичен ред с разлика от няколко дни. Разбира се, въпросният е имал значително по-добри постижения, като за един ден е сменял поняколко пъти позицията си, но тук става въпрос за важни неща, а не за електорални кьорфишеци:
Цитат 1 "една стотна от това, което е построил за България той (Тодор Живков - б.м.) и което е направено за тези години, да направим, би било огромен успех за всяко правителство";
Циатат 2 „Иначе за целия режим на Тодор Живков е отрицателна оценката ми. Те са убили дядо ми“.
Този път не си правих труда да посочвам източниците. Неговите думи се свеждат до нашето съзнание по всички възможни комуникационни канали и едва ли някой ги е пропуснал.
На това - Бойковото мислене (що за феномен е това?), простонародному казват „раздвоение на личността“. Има си и медицински термин, но както вървят нещата, скоро няма да има доктор, който да му постави диагноза. Та, според мен - простият икономист, това е и разтрояване, и разчетворяване, и n-оряване на това нещо, за което не съм сигурен дали е личност.
Той не е виновен. Такъв си е...
Ние какво сме виновни?!
Аааа, някои гласуваха за батман, други за по-малкото зло...
Другият път да мислят какви ги вършат.

17.12.2010 г.

I have a dream

Мислех да пиша за това, че България е най-тъжното място на света; за това, че отново пробутват дъвката с досиетата, което означава, че в държавата става нещо важно и ни отвличат вниманието от него; за това, че Живков направил 250 км. магистрали за 35 години, а ГЕРБ щели да направят същото за четири; за това, че лекарите, учените, учителите не са най-големите хайдуци; за това, че...
В един момент се усетих, че заедно с още много други българи, бутам по склона нагоре кълбото на ГЕРБ, оплетено от безпардонни лъжи, мъгляви обещания, убити надежди... Кълбото, което всеки ден става все по-голямо. То расте от нашата болка, от гнева ни, от безизходицата, в която живуркаме. Ще стигнем ли върха, ще го хвърлим ли в пропастта или като митичния Сизиф ще продължим да падаме, да ставаме и да започваме отново при идването на поредния Спасител?

Имам мечта!
Да съм спокоен, да съм щастлив, да имам бъдеще. Това да се случи в родната ми страна, с моите деца и внуци, с близките ми. Да съм убеден, че ме управляват хора, които искат същото за тях и за останалите.
Имам мечта...

16.12.2010 г.

Зимна приказка

Като всяка приказка тя е само за някои. За повечето е кошмар и люти псувни.
Днес ми се наложи да отида до общината в Банкя. Не поради разчистеният път или някакви други екстри, а по простата причина, че преди време дадох необходимите пари за подходящото возило, без проблем се измъкнах от преспите, които ме заобикалят, и стигнах до „пътят на бай Тошо“. Така си ги знаем още от преди години. Живков го ползваше, за да стигне бързо до резиденцията си, а сега същото прави неговият фен Бойко.
Както и да е, добрах се до малкото кръгово и за малко да ме отнесе един огромен снегорин. Лопатата му заемаше цялото платно, а той си пердашеше с над 50 км./ч. Пътят разчистен - свети! Свърших каквото имах из Банкя и тръгвам да се прибирам. Пред мен същия снегорин. Мощният двигател бълва огън и жупел, а лопатището подхвърля по шепа сняг встрани от пътя. На тясното място пред МВР-то насрещните коли се катереха по тротоара. Нямаше как да се разминат с „ловеца на снежинки“. Теснотия... баш дет нетрябва... Нейсе, минахме и малко по-надолу срещу нас лети друго такова чудо. И то бълва кълба дим от огромния си двигател, и то лети с висока скорост, и то хвърля по една шепичка встрани от пътя... На споменатото кръгово „моят“ ловец обърна някак си и отново се понесе към Банкя по отдавна почистения път. Дето има една приказка „луд умора нема, само се поти“.
Разбира се, нямам пред вид шофьорите на снегорините. Така им е наредил някой местен натегач, така правят. Семейства хранят, заплата и място пазят. Представям си как са им набили капачките на сутрешния „развод“. „Паднат ли две снежинки караш от точка А до точка Б и обратно до второ нареждане!“ Ама има ли смисъл, няма ли; що се харчи залудо гориво и техника; не е ли по-необходима другаде? Кой смее да зададе такива въпроси?! Кой смее да мисли щом Той е заповядал да се „ловят снежинките още във въздуха“... Въобще, мисленето не процес, присъщ на борисовчетата - от най-голямото до последното. Мисленето изисква да имаш нещо между ушите, пък нещото да е научено да мисли; да е попрочело някой и друга книжка; да се е пообразовало - реално, не на ужким...
Мислещият човек задава въпроси. Търси отговори. На него не можеш да му кажеш да „лови снежинки във въздуха“. Една от най-омразните и неприсъщи дейности на мислещия човек е да върши безсмислени неща...
Като се прибрах, прегледах източниците си за информация, чух се с някои приятели и гъзовете на маймуните лъснаха. София отново е непочистена, блокирана от снега. Магистрала „Тракия“ е труднопроходима. До Перник се пътува два часа! На ловците пречели колите... И това при един безобиден, мижав снежец. Дано такъв продължи да превалява, щото иначе жална ни майка и на борисовчетата също. Техният Мирилайлай няма да е виновен. Целият в бяло, ще се поотърси от снега като българско овчарско куче (?), демек - каракачанка, и ще посочи виновниците. На тяхно място ще дойдат нови и с още по-голямо рвение ще ловят всичко дето лети из въздуха. Дано не хванат само някой американски самолет, прелитащ в учебен полет, че ще настъпят Големия брат по мазола... Редиците има са винаги пълни и стегнати, щото гладни послушковци по нашата родна земя бол. Такива вече ги ражда българската майка послушна... Циганките са по-ербап!
Някой, устискал да стигне до тук, ще каже „Ей! Няма угодия за този! Като не е почистено лошо, като е почистено - пак лошо! И все Бойко Борисов виновен!“. Ако този някой, все пак, е проследил червената нишка в повествованието, ще да е разбрал, че предлагам просто да не се продават хладилници на ескимоси.
Когато homo sapiens sapiens иска да направи нещо, той прилага необходимите и достатъчни усилия за това. Тази практика е присъща и за другите, не толкова sapiens видове. За съжаление има homo, за които е естествено да блъскат главата у стената, да вадят със задниците си пирони и въобще - да творят чудеса. Въпрос на нагласа, на възпитание, на образование, та ако щете и на морал - каквото и да значи това!

15.12.2010 г.

Гатанка



За коя от партиите, подредени по азбучен ред, скандира публиката:
а) БСП
б) ДПС
в) ДСБ
г) РЗС
д) СДС?
Срещу кого е ясно.

Детска градина

Нещото, което е останало от СДС, иска да се отзоват всички посланници, които имат отношение към бившата ДС. Браво! Така трябва, но трябва да бъдем принципни. Със същият аршин да бъдат мерени и българите - агенти на руските, американските, израелските, китайските и всички останали разузнаватени служби и службички. Щото дори и на синьото нещо е ясно, че просто дипломати няма. Не е имало и няма да има. Поне докато светът е такъв, какъвто е. Разбира се, за тях е табу дори да си помислят за агентите на американските служби у нас, щото от там идва чичко-демократко-паричко, а те не са ЧАК толкова глупави, за да ритат срещу ръжена...
Не е ясно защо тези хора не са били премахнати от предишните управляващи. Очевидно, били са полезни. :) Малкият* Паси казва, че е знаел за това положение, знаели са и другите външни министри - преди и след него. Вероятно, причината за новопоникналата съвест на „старите“ ни „демократи“ е, че в момента някой от „бившите“ КДС-ри е сгафил сериозно и сега погват всички. От друга страна е дошло време да настаним някои наши хора в чужбина - къде за награда, къде за да се отървем от тях...
Преди всичко въпросните „борци“ за чистотата на дипломатическото ни тяло не е лошо да се поучат от своя пишман ортак ББ. Да прочетат приличния анализ, смекчен от диломатически изкривявания, на бившия посалнник на Германия у нас**. Той нелошо описва „качествата“ на ББ и на избирателите му, и на търпящите го...

* Малък като човек, а не като син на Големия Паси...
** Потресаващо. Докато пишех тези няколко реда, изказването на Щрамайер, което беше публикувано в dir.bg, изчезна безследно. Успях да го открия в klassa.bg...

14.12.2010 г.

Поради що

Преди има-нема двайсетина години беше голема радост, голем купон! Идеше първата свободна Коледа след 45 години мракобесие, тоталитаризъм, комунизъм, живковизъм и още сума ти -изми. На едни тези години не им стигаха, на други им бяха много. Едните скачаха да се стоплят, другите - щото не са червени... Между другото, този слоган от зората на демокрацията - „който не скача е червен“, по идиотизъм надмина творбите от ранния соц, но нейсе... И така, какво да преповтарям? Свидетели сме на този преход, вече над двадесет годишен. Ако устискаме още малко и току-виж сме надминали напъна на евреите. Въпросът ми е оти ги ручахме жабетата теа дни и месеци, и години?! За какъв *й бяха песните и пляските по площадите? За какво бе всичко това, когато сега на власт е фен на бай Тошо; когато ГЕРБ е по-милиционеризирана от някогашната БКП; когато национализацията вече не е мръсна дума, а напротив! Остава само да си спомним крилатата фраза на Ленин за „експроприацията на експроприаторите“ и сме готови за нови 45 години... Е, има някои разлики. Бойко Борисов по-скоро мяза на Вълко Червенков, а не на Тодор Живков. Разрушават се незаконните колиби, дворците си стоят. А пропо, сещам се за разрушени черкви след Девети, но дворците и тогава си остават здрави... Нацонализират се частни пенсионни фондове, а „скромните“ перачници на сивата икономика са недокоснати...
Все пак, най-интересното е, че и в Унгария, която още по Тошово време считахме, че е далеч пред нас и по дисиденство, и по въстания, действат по същия начин. Чрез национализация на частните пенсионни фондове държавата ще си връзва бюджета...
Какъв извод може да направим? Ами, простичък. И преди, и след нежните революции кукловодите - поне за България и Унгария, са едни и същи...

10.12.2010 г.

Едно към едно

Позволих си да копирам тази информация „едно към едно“. Думите са безсилни на фона на проведения диалог и неговото съдържание. И ТЕЗИ хора ни управляват...
 
Премиерът: Като падне снежинка, да я хващате във въздуха
БНР/Хоризонт - 10 Декември 15:11
Строителният министър Росен Плевнелиев е обещал на премиера Бойко Борисов при падането на първия сняг “да бъдем по-перфектни“ в почистването от германците. Това става ясно от стенограмата на последното правителствено заседание.
В диалога Борисов-Плевнелиев премиерът казва: “Отсега искам да чакате с метли и снегорини, като падне снежинка, да я хващате във въздуха! Ако прочета: “Снегът пак ги изненада“, ще бъда много ядосан. Затова ви предупреждавам: в петък ще вали сняг!“.
В отговор министър Плевнелиев уверява министър-председателя, че властите ще бъдат перфектни.“

Надежда

Май се ражда нещо интересно!

9.12.2010 г.

Къде е на Киро кирията?


В тази връзка ви предлагам две истории. Едната беше, другата е и ще бъде.
И в двете се разказва как човек се ражда, расте, учи, работи, пенсионира се и умира.
В първия случай от раждането до завършване на образованието или до навършване на 18 години за човекът имаше осигурено безплатно здравеопазване, образование и някои други екстри, примерно: ниски цени на книгите, билетите за кино и театър и т.н., т.е. - културните развлечения (некултурните всеки си осигуряваше сам...). Разбира се, безплатен обяд няма и тези социални придобивки се плащаха от високият дял на вземанията от заплатите на работещите. По приблизителни изчисления тогава всеки работещ вземаше около 1/3 от заплатата си. Останалите 2/3 покриваха споменатите по-горе плащания, пенсиите и издръжката на държавата. Така стояха нещата най-схематично.
Умишлено не визирам политическата страна защото, по мое дълбоко убеждение, човекът не се интересува дали го управляват комунисти или демократи, дали живее в тоталитаризъм или демокрация. Човек просто иска да живее добре.
Тук е мястото за лиричното отклонение. Моите родители се пенсионираха, съответно майка ми на 50 г., а баща ми на 55 (ако не се лъжа). Пенсиите им стигаха и оставаха, както се казва, а те бяха само държавни служители на средно ниво. Тъй като тогава работническата класа бе хегемон имаше нейни представители, които взимаха в пъти по-големи пенсии. Но, както и да е...
Какво става сега? Всичко се плаща, че и отгоре. Въпреки това държавата продължава да експроприира по-голяма част от доходите на хората, респективно на фирмите, като непрекъснато налага все нови и нови данъци, такси и какви ли не вече измишльотини. Да си задаваме ли все още въпроса къде се корени „сивата“ икономика. Любознателните могат да направят справка как и колко често се изменят финансовите закони преди и след 1989 г. Елементарната логика показва, че издръжката на държавата сега е в пъти по-голяма. Очевидно - ако леко перифразирам крилатия израз на демократолюбците, демокрацията е не само най-лошото управление измислено до сега, но и най-скъпото...
Лесно е да се установи статистически каква е била средната продължителност на живота преди 1989 и сега. Същото се отнася и за производителността на труда, броят на заетите и т.н. Ако вярваме на политическото говорене сега всички положителни показатели би трябвало да са по-високи, а отрицателните по-ниски. Защо тогава не се пенсионираме на 45 години?!
Ще кажете „сега много се краде“. Така е, но аз не съм от крадящите, а и вие – щом чете тук, не сте от тях. Една от функциите на държавата е да озапти крадците, но... тя май е най-големия хайдук.
Въпроси могат да се зададат много. Знам, че всеки го прави и си отговаря, доколкото може. Въпреки това, защо трябва да работя 40 години, за да се пенсионирам. Ако започна веднага след средното образование, това означава пенсиониране на 58-59 години - ако имам непрекъснат трудов стаж, без безработица и т.н.; ако уча висше образование и искам магистърска степен, това са още 6 години, т.е. пенсионирането отива на 64-65 години и то при условие, че започна да следвам веднага след като завърша средно... При ниската продължителност на живота и високата заболеваемост това означава, че... Може да се пише още много.
Като пропусна голяма част от доводите, мога да си направя следния извод: на днешната държава (не само българската) са и необходими човеци, които да плащат от раждането до смъртта си за това, че са живи! За раждането ще платят родителите, а за погребението - наследниците, респективно - борчонаследниците. Държавата, вместо да обслужва гражданите и да съществува за тяхно добро, се превърна в организъм, който изземва все повече и повече от тези, от които формално произтича властта, а следователно и самата държава.
Мисля, че е ясно, но все пак искам да подчертая, че не става въпрос за носталгия по миналото; за разни -изми и други политически „проекти“. Въпросът е единствено и само за оцеляването! Не за друго, а за простото физическо оцеляване...

* След вчерашната случка, ще посочвам веднага от къде съм преписвал, щото се оказа, че юнаците от  Dir.bg се връткат повече от ББ.

8.12.2010 г.

Умник, с извинение

Зам.министърът на външните работи, някой си Димитър Цанчев, казал на бат Бойко при посрещането на пожарникарите, които гасиха пожари в Израел, че „това, което са направили огнеборците през тези няколко дни, дипломацията не може да го направи за 20 години“. Ми к'ъв го дървиш там тогава бе, дипломат такъв. Зарязвай дипломацията и грабвай шланга! То бива да си тъп, то бива да си нагъл слагач, ама пък чак толкоз!

Послепис
Моля коленопреклонно г-н Цанчев да ме извини. Бях гнусно подведен. Не той, началникът му, първия пожарникар на републиката е изрекъл крилатия израз! Прощавай Митко! Всичко казано по твой адрес се отнася за Бойко Борисов, без извинение.

7.12.2010 г.

Ако това ви е демокрацията...

Един китаец стана Нобелов лауреат за мир. Браво! Сигурно е борбен човека. Иска в Китай да се възцари най-хубавата демокрация - американската. Но не това е толкова важно. Важното е, че САЩ все още имат някакъв авторитет из Европата и се мъчат да го използват до край. Какъв да бъде лауреата, ако не китаец. Китай е като трън, че и нещо по-голямо, в задника и на Европа, и на САЩ. Очевидно, империята на злото се е преместила в Китай. Така стана преди години и със Сахаров, и със Соложеницин. Така стана и с един чешки драмутрг, и с един полски електротехник... Тук не можем да не се гордеем с управляващите ни пожарникар и физкултурник, та дори и само заради това, че и двама са с ви'шо и то все от престижни софийски, а не цурцулевски, вузове...
Дали има още някой, който им се връзва на номерата - не на пишман писателите и електротехниците, а на американците, не е ясно. Ще се разбере, но като за всяко знание ще трябва да се плати...
Съвсем различна е съдбата на основателят на Уикилийкс Джулиан Асандж. Ах, този мръсник! Ми то само като ги погледнеш двамата ти става ясно кой е лауреата за мир, и кой сексуален маниак... Католическата църква, която е в основата на западаната демокрация, има достатъчно опит в лова на вещици и тяхното публично изгаряне. Освен това, какъв може да бъде праправнук на разбойници, с каквито е била населена Австралия?! Е, и Северна Америка, разбира се, но като имаш пари да плащаш комуто трябва, тези неща се забравят...
Много е интересно активното участие на Швеция и в двата случая. Интересно е и това, че срещу Асандж са повдигнати обвинения за сексуален тормоз, а не за шпионаж или за уронване на националните интереси на САЩ или нещо подобно. Може би искат да минат по бързата процедура. Известно е, че за обвинене в сексуален тормоз ти трябват „добри“ свидетели и нищо друго. Три каки, че и по-малко, да се оплачат, че ги е щипнал по задника - улете човека. Внушението е, че на такъв мерзък тип, с пълна липса на морал, не може да се вярва и следователно... и т.н., и т.н.
В крайна сметка, отношението към двете персони ще бъде добър лакмус за това, кой за какво се бори на таз планета. Преди години студентите вървяха по „Г.Г.Деж“ (сега „Велико Търново“) към американското посолство и скандираха „US Help!“. Сега могат да изприпкат до новото посолство и там да кажат бавно и членоразделно „Go Home!“, но едва ли ще го направят, утре имат празник... Е, пожелавам им да са здрави и все така ученолюбиви.

5.12.2010 г.

Моментна снимка

Две събития от последните дни правят моментна снимка на умствените и моралните дадености на най-многочисленото племе обитаващо територията, някога наричана „България“ и неговото очевадно опростачаване.
Първото е, че племенният съвет определи най-много пари от бюджета да се отделят през 2011 година за министерството на вътрешните работи. Какви ги изприказваха по този повод вожда, заместник-вожда и другите заместник-вождове няма да повтарям.
Второ, стана известно, че за последният месец, благодарение на упоритото преследване на учените от БАН, оттам са напуснали 180 такива. Оказва се не феодални старци, а млади хора. Такова гонение спрямо науката не са си позволявали нито комунисти, нито фашисти, нито турците дори. Да, но Вожда и неговите ибрикчии могат. Добре им се плаща. Тях няма да ги помним 50 години, но него със сигурност. И псувни ще се носят по негов адрес, и клетви ще кълнат тези, които ще оцелеят тук.
Днес обаче, половината и повече от племето му се радва и го обича. Гласува за него, песни пее и стихове пише. Толкоз им е акъла...
Както вървят нещата по родната територия, страх и ужас ме обзема като си помисля какъв ще бъде следващия племенен идол. Както вървят нещата май ще си вдигна дъртия задник, ще сменя племето и територията и отдалеч ще гледам сеира. Защото интересното едва започва...

4.12.2010 г.

Голям страх

Голям страх тресе US администрацията. Спешно се закриват домейни, блокират се сметки. EveryDNS изхвърли сайта на WikiLeaks със смешни обяснения. Днес се оказва, че и PayPal е блокирала сметката, по която се превеждаха дарения на същите  WikiLeaks. Измислили някаква незаконна дейност, но каква точно...
От ставащото произтичат важни въпроси, очертават се тенденции.
Къде отиде прословутата американска демокрация, правата и свободите, и другите тинтири-минтири*, с които ни надуваха десетилетия главите по разните „свободни“ радиа?! Сега американският полителит се тресе от гняв и страх, че някой вади на показ простотията, и не само, на американската дипломация. Това било незаконна дейност, виждате ли! И онова, с радиата и не само те, беше незаконна дейност, но на кой му пукаше. Прегазването на Ирак, убийството на Садам Хюсеин, също бе незаконно, но на кой му пукаше?! Няма да изреждам цялото беззаконие на американската администрация. Нито му е мястото, нито му е времето, нито аз съм човекът, който трябва да го направи, нито пък тя е единствената. Има време за всичко.
Тенденциите, които се очертават са, че американското правителство среща пълна подкрепа от останалите „демократични“ правителства, та дори и от Китай. Ясно е защо. Призракът на WikiLeaks броди из коридорите на властта из всички държавни администрации, независимо от политическата им мимикрия. Сигурен съм, че и в Северна Корея потръпват от представата какво би станало ако...
Това, че мрежата се прослушва,преглежда, записва и т.н. е ясно всекиму. През годините след създаването ѝ тя стана удобно средство, подпомагащо правителствените стркутури - първо на САЩ, където е измислена, после и на други страни. Първият признак, че духът е изпуснат от бутилката бе споделянето на файлове с информация между потребителите по различни начини. Търпението на „носителите на авторски права“ бе изчерпано с появата на торентите и небивало разрасналото се споделяне на книги, филми, музика, софтуер. Тогава за първи път се забелязаха съвместни действия на „носителите“ с администрациите за ограничаване и спиране на обмена на торенти. С обединени усилия тази цел, в голяма степен бе постигната. Въпреки това, не спряха спешните инициативи за приемане на нови и все по-рестриктивни законопроекти по отношение на интернет, неговото използане, разпространение и възможности за връзка между хората, като акцента се поставя главно върху слогана, че мрежата е обсебена от организаторите на престъпна и терористична дейност. WikiLeaks даде сериозен повод за действие и обединение на полит-икономическите елити, които управляват отделните територии. Мисля, че в скоро време те ще имат значителен успех, със сериозни последици за мрежата и потребителите ѝ. Не вярвам да се допусне отново да бъдат застрашени националните интереси и националната сигурност - колкото и смехотвори да са тези поянтия, на големите и богати държави, които могат да си го позволят. Нали се досещате, че двете цитирани по-горе фирми нямаше да се „самосезират“ ако WikiLeaks бяха публикували документи за България или Бруней...
Все пак аз съм и оптимист. Не най-добрите умове работят за статуквото. Администрациите - представители на политикономическите елити, ще направят всичко за да осигурят безпроблемно съществуване на тези, които им плащат. Според моето скромно мнение това няма да бъде възможно. Изпуснатият дух от бутилката не е един. Много са.

* Бих искал да използвам „шменти-капели“, но те вече са запазена марка на премиера. Да го помним още 50 години, с това, че направи невъзможното за разни Георгидимитровци и Вълкочервенковци, които искаха да изградят плавателен канал около София, а Той го постигна с един прост ремонт на Околовръстното. Да живей!

3.12.2010 г.

Поука

Няма да блесна с оригиналност, но медийния шум налага да се припомни на полителита да прочете приказката за „Лъжливото овчарче“. Не е лошо, когато заемаш героични пози на обидена госпожица по някой конкретен случай, да си спомниш какви си ги дрънкал и вършил преди това.
Не препоръчвам на тази пасмина „Приказка за стълбата“.
Няма да я разберат...

Буря, буричка, буренце...

Парламента - Народното събрание, демек - отново гъмжи като разбунен кошер. Пак има виновни, невинни, нечули и неразбрали. Народът, от когото властта произтича, но къде отива не се знае, отново въси вежди и глухо дрънчи с клавиатури.
Из медии, кръчми и блогове се върти поредния демократичен цирков етюд: някакви депутати отишли да папат и да лапат нови телефончета през работно време! Въх!
А Вие, Народе какво очаквахте?! Защо не ги поогледахте като ги избирахте? Защо тогава не помислихте? Защо тогава не си казахте „ааа, тоя/тея не стават“?
Сега и да се тресете в титаничен гняв, и да скърцате страшно със зъби файда няма. Щом сте ги избрали ще ги търпите! Добри, лоши - това е...
Пък догодина на общинските и президентските избори внимавайте. Преди да се завирате по тъмни стаички и да пускате пликчета в урнички, мислете!
Паак помислете! И още един път... Ааа, видяхте ли какво измислихте? Не! Подушихте го! Е, другият път повече...

2.12.2010 г.

Реторика

Вредно ли е управлението на ГЕРБ и неговият формален лидер Бойко Борисов за България?
Не!
Убийствено е!
В това се убеждавам всеки ден.
А вие?

Дръжте се, пичове!

Защо не споменавам и колежките? Ами те си се държат, в смисъл на поддържат...
След това лирично отклонение, ето и новината „Роботи се възпроизвеждат сами“! Разбира се, аз не съм елементарен ретроград и горещо поддържам самовъзпроизвеждането на роботите. Хубаво е да има повече роботи, за да има кой да работи вместо нас. Вижда се, че много не ни бива в тази област. Не е лошо и да има разнообразие - функционално и цветово, примерно.
От друга страна, уважаеми мъжове, съполовници и сътръпезници, роботите може да се окажат нашето спасение за оцеляването ни, в буквалния смисъл.
Веднага ще ме запитате „Защо?!“ Ами, огледайте се. Жените карат по-хубави коли от нас, лъжат по-добре от нас, вземат повече пари от нас, пият повече от нас... В самозадоволително отношение също са по-улеснени. Не им трябва да надуват кукли, да имат здрави ръце или да задържат картината на фокус. Сменят батериите и готово. Ако няма батерии, подръчни материали колкото искаш, пък и само малкото пръстче на лявата ръка да им е здраво - всичко е наред. От обществено-морална и клюкарска гледна точка също са по-добре. Когато две от техния вид се прегръщат и целуват трудно можеш да направиш разлика дали търсят поза, в която по-добре да се ухапят или си правят охо-бохо. При нас, знаете добре, не е така. Ако си хнанал някой „приятел“ за ръка, под ръка, преметнал си я през рамото му или го гледаш по продължително време в очите, работата е ясна - неопитни педераси се правят на пийнали авери... да бе, да! Обичливковци...
Какво следва от всичко това? Те, жените, са по-готови от нас да се самовъзпроизвеждат. Инвитрото ще поевтинее, за клониране ще се намерят пари и... разбира се, познахте от първият път! Няма да раждат мъже, ще се клонират и ние с вас оставаме на доизмиране... Ще кажете, че световните конспирации се въртят от евреи, комунисти и т.н. Хе! Я си спомнете, кой нощем ви нашепваше за първи път колко гаден е „оня евреин“ от първия етаж или безпардонния комунист над вас! Дааа, и с примери, подсказващи личен опит...
И така, всекиму вече е ясно, защо самовъзпроизвеждането на роботите е важно за самовъзпроизвеждането на мъжете. Ако ония, железните, след като достатъчно се самоусъвършенстват, вземат да измислят някое инкубаторче и за нас, в което да си хвърляме семеньцето, цена няма да имат! ...Само да е нещо по-мекичко, с дунапренче тук-там, щото... да. А, и вграден лубрикантор. Важно е!
След като осмислих написаното, видях и картините от бъдещето. Жените си водят малки женички за ръка и им се радват. Мъжете ходят на риба и ритат футбол със своите копия. С поотрасналите пийват по някое... Всичко е мир и любов. Както папата преди време драснал една черта на картата, Сюприим Робот разделил Земята на две. Няма ревност, няма изневери, няма: Що се напи пак така бе, свиньо? и/или Пак ли при оная шльокавица беше?. Всичко е красиво и бяло. За жените единия полюс, за мъжете - другия. Роботите? Роботите се препичат върху силиция край солените води...

30.11.2010 г.

Що така бе, Миме?

Вчера Набора написа един постинг с призив, към който се присъединявам. По тази причина няма да раздавам квалификации и да упражнявам словеса по повод на едни хора. Просто ще задам няколко въпроса.
1. Защо 29 (двадесет и девет) годишната Калина Илиева бе назначена за шеф на фонд „Земеделие“ с две (2!), пак повтарям - две (2) години трудов стаж? Дребните провинения, като подправяне на диплома за висше образование и т.н. са си на нейната съвест.
2. Защо хора с две (две) висши образования, взети не във Вселенския университет по мениджмънт и физкултура, находящ се в преоборудвания ТКЗС-двор на Цурцулево и с по-голям трудов стаж, не могат да си намерят работа? Въпросът не е личен, както изглежда. Познавам не един и двама такива люде. Така е. За „съжаление“, такива са ми познатите и приятелите, и близките, и обкръжението - хора четмовни и писмовни, и не само. Чувствам се галеник на съдбата, че нямам дори познати от управляващите... и преди, и сега.
3. Защо млади хора, на годините на въпросната персона или по-млади, също не могат да намерят средсттва за препитание? Разбирате, че не става въпрос за шефове на фондове, банки, зам.министри и обикновени синекури. Искат работа, която да им позволи да живеят така, че да не мислят за странство. Работа, с която да могат да отгледат и изучат децата си. Работа, която да им позволи да се чувстват хора. Хора, а не европейци или не знам какви си. Европеец да си е лесно. Човек, почти невъзможно...
Въпросите са много. Всеки от вас може да добави не един и не два. Но, нека да остане нещо и за след Нова година... Като например, удължаването на магистралите, води ли до намаляване на износа на бели робини, поради очевадната възможност да работят „у дома“ при по-добри условия...

ПП. А ето тук нещо "ново" по темата Консултанти...

25.11.2010 г.

Български легенди

Бедни сме били, гладни сме били... Турците ни виновни, след тях "комунистите", сега пък най-последно бат Бойко с шайката си. Още американците, руснаците и кой ли друг, не се сещам.
Не е вярно! Никой не ни е виновен на нас, родените на тази територия. Сами сме си виновни, щото сме прости. Ама много прости!
Днешният всенароден щурм към магазините на Lidl го доказа за пореден път!
Вместо цялата пасмина, която се е втурнала от ранни зори за "нещо по-еФтинко", да застане като народ пред парламента, пред министерския съвет, пред президенството и да запита защо не може да живее нормално и да изгони хайдуците, окупирали се там, те търчат за банани!
Никога не съм харесвал казаното от Петко Славейков. Смятал съм, че е пресилено и невярно, но вече с чисто сърце, без угризения и съмнения, мога и аз да кажа: "не сме народ, а мърша!".

За гредите и за очите

Чета си сутрешната мрежа и тихо потрепервам.
В две държави, все още, са събрани световния страх и ужас - България и Румъния. Тук вилнее корупция, организирана престъпност, демек - мафията е на власт, нарушават се човешките права, икономиката е тъмносива, люляците не цъфтят и кучтата вият гладни.*
Всички ни сочат с пръст. Саркози - един неподправен ангел, е от най-дейните. Интересно защо отношението му към унгарските цигани не е такова, като към нашите и румънските. Може би, защото кръвта на вода не става?! Още няколко „европейски“ държави не ни щат в Шенген. Защо ли? В техните страни слънцето грее ли, грее и феи в бяла премяна фъркат из небесата... Всеки истински европеец, чул за корпуция и престъпност изпада в несвяст и напуканите му устни тихо шепнат: българите идат! румънците са след тях! (или обратното). Разните англосаксонски, френски и финландски убавици бързо полягат с надежда, щото между другото сме и търговци на бели робини, та на някоя може и да и излезе късмета... Мъка!
Вчера се разбра и друго. Не че отдавна не се знаеше, но нали колкото по-високо се качва маймуната, толкова повече лъсва задника ѝ. Разбра се кой управлява на тази територия. На български политик, чийто симпатизант не съм, но все пак той е български политик, а не мексикански нарктрафикант или афганистански талибан, бе отнета визата за влизане в САЩ. Бил заплаха за националната сигурност на поднебесната империя! Въй, кви е заплахи раждала, ражда и сега таз територия! В страна, в която няма престъпност, няма корупция, няма проституция, няма нищо друго, освен пърхащи ангели, се страхуват от Румен Петков?! Страхуват се, щото Цветан „физкулт-ура-ура“ Цветанов бил казал нещо... Трперете българи, треперете румънци! До няколко дни тук могат да нахлуят справедливи и добри американски умиротворители, да обесят бат Бойко за мъдурите пред Народното събрание и да започнат прочистването на териториите. Нима случилото се в Ирак не беше щото някъде някой нещо казал, а в световния страж на мира и демокрацията го подочули? Нима Садам не им бе приятел, като нашата пуйка, която не пропусна да изврещи радостно по горепосочения повод? Реторични въпроси...
От гореказанато призтича логично развитие. Според мен България и Румъния трябва да се обединят. Това да стане пълноценно, не на федеративен или някакъв друг палиативен принцип. Новата конфигурация може да се нарече Бълрум или Румбъл, все тая, и да се превърне в нов играч на Европейския континент, като географско понятие. Щом ни свързват все в лошото, що пък ние да не се обединим за хубаво?! Това може да даде началото на една балканска структура, чието време май назря. Ако някоя тиква още не е разбрала, че не могат да се турат под един похлупак англичани, французи, германци, българи, румънци и т.н., вече би трябвало да ѝ е светнало. Разноплеменните конфигурации никога не са се пробразували в трайни съюзи, особено ако има крещящи икономически и културологични различия между компонентите. Тук не става въпрос за някакво изравняване на нивата във времето. Нито едните, нито другите са по-добри или по-лоши. Те просто са различни. Тези различия са формирани с векове и ще трябва да се изчакат векове за да се изгладят по естествен път, а не юрбулешката...
Преди малко кучките на съседа се разлаяха и излязох да видя какво става. Той идва един-два пъти в седмицата да ги храни и те още лаят...  Моят добре охранен и мълчалив пазач ме посрещна още на вратата с една цепеница за огрев в устата. Демек, на ти цепеница, дай бисквитка! Корумпира ме неговата... ей! Чакай много да не говоря, щото по нашия закон и примането и даването на подкуп е все престъпление...

* Започвам да си припомням юношеските и младежките години, когато същите трели се носеха от „Свободна Европа“, „Свобода“ и ВВС. Тогава се заслушвах в тях. След 1989 г. разбрах, че това са били песните на сирените за одисеевия кораб, но... Сега българи и румънци ни идентифицират със съответните цигански общности; сега уж вече сме европейци, ама съвсем не съвсем... Някой ще каже, че и преди, и сега ние сме си виновни. Може и така да е, може и да не е... Да иде при невинните, ние тук сами ще се оправяме.

22.11.2010 г.

За консервите и... за Тофлър

Така. Есенната консервна кампания - поне за мен, завърши вчера със „слагането на зелето“. Така е правил баща ми, също и дядо ми, сигурно и прадядо ми. Докато баща ми и дядо ми са били уважавани държавни чиновници с име и преди, и „след девети“, то за прадядо ми Иван знам само, че на сто и кусур години се качил на крушата да я бере, паднал, счупил крак и така се затрил...
Разбира се в зелеполагането има някои разлики, но те са главно в използваните съдини, а не в технологията. Аз не използвам каца, първо защото татковата се затри някъде и, второ, много по-лесно е с пластмасов бидон. Който слага зеле, знае. Що се отнася до разликата във вкуса - има я, но да не бъдем крайни естети, щото животът е кратък... Вероятно има разлика и в зелето, но докато не започна производство на мое, каквото има на пазара - това е! Е, няма да раздувам лакърдии за някакъв козел, нито как орехът е станал по-висок от къщата. Зелето ми не е за продан. Все пак, искам да подчертая една особеност, която - поне за мен, е много важна. Много хора, когато мислят за кисело зеле, си представят единствено зелката, нарязана на салата, с олио и червен пипер и задължително ракия (може и водка, може и уиски, но защо да хабим киселото зеле?!) или същата зелка увила се на сарми или затрупала патка, гъска, прасешко или тлъста домашна кокошка.
Малко кулинарно отклонение - не използвайте пуйка или бройлер, дори и от хладилника на Стефка Берова. Пуйката е суха. Нека си я ядат американците - те си знаят защо. Бройлерът пък е животно, което приготвено по какъвто и да е начин предизвиква погнуса в кварталните мачки, а при Чочко - не знам. Дори и не съм си помислял да му предложа. Та нали с него сме симбиоти, адаши и на такъв риск не бих го подложил. Тук бих се обърнал с един апел към младите, пък и не толкова младите екоактивисти. Не знам дали някой ще плати за това, но в името на здравето си - дори и психичното, проверете как се отглежда бройлер. Как за няколко седмици милото малко пухкаво лайняножълто същество се напомпва до планина от месо, коли се, доналива се с вода и се предлага на пазара. Пискате за ГМО и други измишльотини, а бройлери и други фрайчикъни набивате всеки ден...
Да се върнем на киселото зеле и другото, което има в бидона. Докато не съм забравил искам да кажа, че киселото зеле и зелевия сок не могат и не трябва да съществуват разделени в нашето съзнание. След шкембе-чорбата няма друго кулинарно творение, което да е в състояние след тежък ден, последван от юнашка нощ, да отвори очите ти и да върне вярата, че си жив и светът е хубав! Ако отнякъде изскочи младеж, като оня със содата, и ми каже, че същия ефект има примерно алказалцер, най-уважително бих му казал..., но да простим заблудите на младостта. За да добие зелевият сок неповторим вкус, в тензух увивам парчета от дюля (със семьето), една-две ябълки, настърган хрян, кочан-два царевица и поставям вързопчето в сърцето на бидона. При претакането, то отдава хубавинята си на сока и става такъв елексир, че се пие с удоволствие дори и от трезви...
Тези неща ги пиша поради две причини. Втората е написаното в един е-вестник, за проучване на Галъп, което показа, че над 2/3 от българите си приготвят зимнина. Споделям направените изводи и намирам, че „турянето на туршия“ е оправдано. Мисля, че не става въпрос само за икономически причини. За човек, а не бройлер, е много важно да знае какво туря в устата си. Имам не един и двама приятели, които нямат лози, но купуват грозде и си правят и вино, и ракия. Просто искат да знаят какво пият. Ако не знаеш какво пиеш, на другия ден и зелевия сок може да не ти помогне...
Кой може да ми посочи хубаво сладко от дюли на пазара. Не конфитюр. Сладко. Няма такова! И това се отнася за повечето „буркани“, които си правим. Не е за подценяване и другия момент - как се прави зимнината. Кое е за предпочитане: да вложиш собствена, качествена продукция или, след дълго избиране и пазарене, което си отделен кеф, да намериш най-хубавото (разбира се, все българско...) на пазара и с мерак да направиш каквото искаш. Алтернативата е да си спомним ученическите и студентските бригади по полетата и консервни комбинати и как се „работеше“ там. Някои се опитват да се правят на „граждани“ и твърдят, че щом сме в ЕС такива байганьовщини трябва да останат в миналото. На такива ще кажа „да ви е сладко сушито“, но не забравяйте и „бурканите на баба“. Не рекламните. Истинските. Щото най-характерно за палачинката е, че се обръща...
Тук просто не мога да не вмъкна едно преживяване от съботния пазар, което ме докара до истеричен смях. Вече лесно истерясвам, което значи, че остарявам. Но, напазарували сме и плащаме на касата на хипергастронома. След нея, поставка за вестници. В „24 часа“ или „Труд“, на първа страница, изтипосано огромно заглавие „В МВР има таен списък на гейове“! Защо бе Цецо „цап-царап“ Цветанов?! Защо таен???!!! Та днес е обидно да си обикновен хетеросексуален мъж. Всеки се пише гей, а те таен! Да се смееш ли, да плачеш ли...
Но да се върна към първата причина за словоблудството ми тази нощ. Мисля, че вече съм споменавал някъде, че когато чета книги - без значение на хартия или файлове, не мога да чета само една. Обикновено си отварям отделни десктопи за файловете, а книги, с пъхнати между страниците картончета, листчета, календарчета и т.н., могат да се видят навсякъде. Та ето какво пише в една книжка с автор Фьодор Бурлацки - „Новото мислене * Диалози и размисли за технологичната революция и нашите реформи“, Партиздат, София 1988 г. Апропо, за успокоение на тези, които се притесняват от това, че издателството е „Партиздат“, искам да кажа, че книгата е носена на баячка, обаяна е и не носи комунистическа зараза. Все пак, ако при някой се получи пробив, вината не е моя! Та, в следващият цитат авторът, който е поканил у дома си в Москва Алвин Тофлър, води диалог с него. Двамата обсъждат „Третата вълна“.
Ето какво казва Тофлър:
„Промените, които стават днес, и тези, които ни очакват занапред, неотклонно ще се засилват. В близките 10 - 15 години ще се извършват не дребни, а революционни промени. Изменя се структурата на обществото, изменя се формата на производство. Цялата структура на културата и на социалните институции ще претърпи радикални промени. ... Мисля, че ключ към анализа на тези процеси е понятието „демасовизация. Промишлената революция - „втората вълна“ от промени - създаде цяла верига от масови общества. ... Всяко индустриално общество, независимо дали е капиталистическо или социалистическо, източно или западно, се ръководи от определени принципи. Стандартизация, централизация, максимализация, гигантомания, дезинформация, специализация, синхронизация - пришълците от Марс навсякъде биха открили едно и също.
... Такава беше динамиката на индустриализацията. Това, което сега става е истинска диалектическа революция. Истинската революция не е продължение на процеса на масовизация. Това е начало на нов процес  - на демасовизация. ... Понятието демасовизация може да се обясни като начало на нов начин на производство. Това не е централизация, не е стандартизация. Това е нещо противоположно - децентрализация, дестандартизация (ех, Миро! ех, Найденов! - възклицанието е мое, sl.)), дебюрократизация. ... Маркс казва, че най-развитата форма на производство е масовата продукция. Хенри Форд мислеше по същия начин. Всеки капиталист и комунист това повтаря. Но сега най-прогресивна форма е демасовизираната форма на производство. Масовата форма на производство днес е изостанала форма. ... Преди промишлената революция производството не беше масово. След това настъпи период на промишлена революция - масово производство на стоки за употреба, а сега започваме да се движим обратно - от масово производство към индивидуализирани поръчки, но на основата на висока технология. Това е спирала.“
и т.н., и т.н. Както винаги, хубаво е да се прочете цялата книга. Постарах се с тези извадки да предам идеята. Надявам се, че се е получило.

Към казано от Тофлър бих допълнил само, че протичат едновременно два - на пръв поглед, противоречащи си процеса - на демасовизация и на глобализация. Противоречието е мнимо, а едновременността на процесите е логична, но... ако продължа зелето ще втаса, а аз няма да съм свършил... За това проблемът е under construction :)
Докато construction, да живей малкото автохтонно частно стопанство!
Не на консервите от супера, не на ментетата в бутилките и в живота!
Да се забранят бройлерите!

Благодаря за търпението!

17.11.2010 г.

Кючек-хоро

Преди хиляди години един грък запалил библиотека, за да остане името му в историята. Аз няма да го спомена, но този тип успял. Името му се помни и се знае. Е, никой не го произнася с уважение и любов, но той не е претендирал за тях. Искал е просто да го запомнят...
На този фон не разбирам какво иска управляващата част от елита днес. Да закрият Българската академия на науките, Софийския университет? Защо?!
Та те - елита, вече са там, в историята. Подсвирват, подвикват окуражително, леко пийнали и добре хапнали, а ние вече двадесет и една години сме се навървили на Страшимировото хоро, но с чалга аранжимент...
И я няма Капанката да впие зъби в ръката на полковника...

15.11.2010 г.

Euroпеец

Карам си аз днес добрата стара (началото на 1992) тойотка и се радвам на трафика. Чудна кола е тази тойотка. Почти не харчи, но някой от предишните собственици ѝ сложил и газ... фантазия за минимизиране на транспортните разходи! При това непрекъснато намаляване на цената на газта, направо е кеф. Оня ден беше 1,27 лв., днес вече 1,30, а ББ обеща :))) още да намалее. Както и да е! Количката е с две врати, двигателче 1,3 и изглежда японския дизайнер я е предвидил за една японка с две чавета, които взема от училище след работа или за чаве и пазарска торба, или за гаджета-японци, които с малка чанта пътуват за някъде по японски пътища.
Японска им работа! Аз качвам в нея освен мен (1,80 м/120 кг) и жена ми (сравнима с мен - не обичам дребни жени!) още четири човека на задната седалка! Е, не чак колкото нас, но не са и японци... Когато отиваме някъде с Чочко задната седалка е само негова. Няма да коментирам и къде минавам с нея. Горди собственици на разни пишман-джипове се споглеждат с недоумение, когато аз продължавам, а те спират и се чудят какво да правят..., но и тойотата, макар и рядко, се разваля.
„Гръмна“ ми радиатора! От предния капак шурнаха кълба пара и... всеки шофер ще ме разбере. Имах едно шишенце с два литра вода, сипах го, но... Банкя далече!
Останал ми е спомен от мрачния и тягостен москвичено-ладов соц какво се прави когато ти се скъса ремъка. Така, в един мрачен и студен социалистически юнски ден, притиснат под похлупака на развихрилия се развит социализъм и под тежкия поглед на ТЖ, маскирал се като тигърче пред задното стъкло, в което със сигурност имаше микрофон, монтиран от ДС, стана точно това. Тогава - млад, неразумен и неженен, приех с охота поръката на кварталната ОФ организация да проуча къв го дири парясницата Х (по обясними причини не споменавам имена) по ливадите след околовръстното. За осигуряване на прикритието към мен бе прикрепена другарката У, също млада, неразумна и неженена... След като установих причината за аварията, погледнах другарката У строго и непохотливо и тихо просъсках „Сваляй чорапогащника!“. Е, те оттогава не съм вижадал толкоз радост у две женски очи! С учудваща рутина тя смъкна найлона и, не разбрах защо, кокетно се усмихна... Аз не обръщах внимание на друго освен на изпълнението на поставената ми ответствена задача. Ловко увих чорапогащите около ролките на мястото на ремъка и... нататък не е интересно. Соцреализъм...
От тези години ми е останал и друг спомен. За това, какво да направиш, когато ти „гръмне“ радиатора и, тъй като спасение не ме дебнеше от никъде, спомените нахлуха услужливо... Огледах се и, както очаквах, на има-няма 200 м. баничарница! А и при соца, и при това, което е, каквото и да е то, в баничарниците продават Боза. В българските, разбира се. По другия ЕС не знам как е, но сигурно си нямат боза, което не е добре. Та, грабнах с треперещи ръце едно еднолитрово шишенце с боза и припкам към колата. Мислех да си взема и баничка - хубава и мазна, но реших да не предизвиквам съдбата. Отзад предното стъкло жената се пули. „За какво ли ми е тази боза?“ - въпроса се натрапва от погледа ѝ. Ех, младост! Тук само да вметна - сериозните мъже си патим единствено от стари коли и млади жени, но... по тази тема - друг път.
Вдигам предния капак, отвивам тапата на радиатора и се започва една... Удрям един як гълток боза, хайде 100 - 200 грама в радиатора, пак гълток, пак в радиатора... и така до изчерпване на количеството.
Метнах се в японското чудо, припалих - пушка! Няма тойота, която да не може да запали. Подкарвам, а резултатите от „ремонта“ повече от добри и така, с песен, към къщи.
Е, за малко да подкарам през нивите, щото като ме напуши един смях - мани, мани! Представих си какви старсти съм възбудил у някой european. От някакъв стар и невзрачен таралясник изскача тъмен  - в прекия и преносния смисъл, балкански субект. Дългокос, брадясал, с нездрав блясък в очите и леко див поглед той се понася към някаква барака. Грабва оттам пластмасово шише с кафява течност и започва страхотията. Изсипва част от течността в гърлото си, част в радиатора на тарлясника и така няколко пъти. След това тръшва капака на това, което кара, и с радостни възгласи се отнася нанякъде...
Ако е имал късмета да ме снима, скоро - уважеми съблогърчета и събългарчета (среден род, за да избегна сексизма), ще ме гледате по ютюбето; ако ли е нямал, през годините няма да заглъхва преданието как в Europe сипват в радиаторите на колите син антифриз, а в София, България на същото място изливат нещо кафеникаво, от което сладко, сладко си отпиват, с примлясване...

12.11.2010 г.

На гол корем... космонавт

Соломон „Ревльото“ Паси предложил, а Джеймс „Подкрепата“ Уорлик подкрепил, български космонавт да фърка с американски астронавти!
Браво! Так держать, мистерр Паси! Като видиш някой демократичен Гошо на екраните в Хюстън пак има да ми ривеш, и пак никой няма да те попита „За чия сметка?“...
Уорлик дипломатично заявил, че „България има огромни традиции в областта на компютърните науки и космоса“. Пак не си в час, мили мой. Точното време е „имаше“, защото вече няма. Традициите са забравени, а носителите им... кой знае къде са. До това дередже стигнахме със съвместните ти усилия, твоите и на твоите предшественици, активно подкрепяни от продажния ни „елит“. Стигнахме до там, че на двама парашутисти от сбиротъка, който още наричаме „армия“, се пада по един (1) парашут!

Ех, Набуко, Набуко...,
колко мъки знаеш,
колко тайни криеш...

11.11.2010 г.

Когато светнат лампите

Разбра се, че на първо четене за бюджета са гласували само „ГЕРБ“ и „Атака“. Костов и тези, дето се шматкат около него, се е въздържал. За нашият пишман премиер това трябва да бъде една голяма синя лампа, която да го накара силно да се замисли (е, колкото може...) накъде е ръгнал. Като на ченге би трябвало да му е пределно ясно, че когато светнат лампите, очаквай да завие сирената...

10.11.2010 г.

9.11.2010 г.

Екзистенциален въпрос

Коя от двете професии - проституцията* или курвалъка* е по-стара?
Ето един въпрос, над който, драги ми читателю, е време да се замислим. Време е сега, защото в мрачното ни преддесетоноемврийско минало проституцията бе здраво овладяна от който трябваше, а курвалъка се приемаше по-скоро като приятно изживяване с неголяма полза за противната страна...
Сами разбирате, че ми е трудно да пиша в навечерието на 10 ноември. Ръцете треперят, гърлото е стегнато, а в ъгълчето на лявото ми око блести сълза... Колко добре е казано от лирическият герой: „Каква я мислехме, а каква стана?!“. Но, да оставим оценките на историците, които не са забравили достойноството на професията си и да вървим напред.
Както стана традиция преди всяко начинание искам да ви уверя, че ще дам „всичко от себе си на 110 %“ за успеха на това писание.
Та, на въпроса.
Мисля, че няма да възникне диспут по това, че при проституцията, проблемите са предимно биологични. За проститутът** има две важни неща: здраве и подходяща възраст. Останалото е въпрос на разбиране. От друга страна, никой не може да отрече високия финансов морал и джентълменското поведние на тези професионалисти***. Колко простичко е казано: „Десит леа сфирката и шъ останиш доволен!“. И е така, както са ми разказвали, драги дами и господа, бивши другари и другарки. Всяко действие е предварително договорено, оценено и изпълнено. Плащаш, чукаш и бегаш. Нема туй-онуй. Никой не ти набива капачките: „Аз ви построих магистрали, пък вие...“, „Аз дадох пари за...“. Дал си, ама си дал от моите пари от данъци, но, това е друга тема...
Какво е положението с курвалъка? Картинката е коренно различна. Искам да предупредя да не се плъзнете по наклонената плоскост и да търсите единство и борба на противоположностите, Ин и Ян, Бог и Дявол и тем подобни. Нищо подобно. При курвалъка единственото валидно правило е „Прееби другарче!“. За тази цел са впрегнати лъстиви погледи, джокондовски усмивки, кръшни врътки и - най-вече, обещания, обещания, обещания... докато наобещавания забрави какво са му обещавали. Друга характерна разлика между двете професии е финансовата страна на нещата. Както изяснихме, при проституцията всичко е ясно. При курвалъка е точно обратното. В неравната борба влизат всички инструменти: спонсорства, консултации, „ще ти дам еди-колко си, ако направиш еди-какво си“****, парламентарни речи и въпроси, интервюта пред „някои“ медии и т.н. По-важното е, че в този случай няма причинно-следствена връзка между обещаното и полученото. Обикновено, по-добре обещаващия оставя другия с пръст..., където му е по-удобно да си го завре. Или както каза един известен блогър по друг повод „Студената вода не помга!“.
Третата съществена разлика е в морално-етичен аспект. Може ли да се сравни високият морал на проституиращите с пълната липса на такъв у курварстващите?! Не и не! Курварстващия иска да изглежда винаги в бяло. За него е елементарно да изпрати някой на пангара, дори за това, че не ходел редовно на лекции! Каква низост! За съжаление, характерна за целия ни курварстващ елит... И, за още по-голямо съжаление този елит са курвите, а курварите са там някъде, отвън, наоколо...
Накрая, за пълнота на изказа, трябва да призная, че не изследвах някои практики от недалечното минало, примерно: „Арап дава тебе чорап“ или култовата „Сех или Бох“, но... друг път.
И отговорът на въпроса, поставен в началото. Според мен, проституцията е далеч по-високо в степенуването на обществените ценности. Тя е рожба на парично-стоковите отношения и връзки; с ясни договорни отношения, изчистени от елементарни човешки слабости, проституцията има само външна и повърхностна прилика с курвалъка. Истината, която се опитах несмело да разкрия, както и цялата известна история человеческа сочат, че курвалъка и курвенските номера са изконни дадености в нашия живот и, по-специално, в този на различните елити.
На натрапващият се въпрос „Къде е мястото на журналистиката в цялата тази галмация?“ отговорът е ясен...

* Моля да се има пред вид, че в това изследване се визира нетолкова физическата, а морално-етичната страна на проблемите. (б.а.)
** Използвам тази форма вместо традиционната - проститутка, заради европейското мислене на някои граждани, като така се предпазвам и от обвинения в сексизъм. Несправедливо е едно реално присъствие да се обозначава единствено в женски род. Използва се дори термина „мъжка проститутка“, което отново навява тъга. Та нима не познавате Проститути?! Ами, огледайте се... (б.а.)
*** Ето един пример за подражание за този, който разбира за какво става дума. (б.а.)
**** Някои наричат това корупция, но според мен корупията е далеч по-широко понятие и може да се приеме като еманация на курвалъка. (б.а.)

8.11.2010 г.

Българско слънчице

Скоро оставих пред очите ми да се пренесе един от филмите на Джеки Чан - „Шанхайско слънце“. Той е от тези хубави филми, които не те натоварват и докато ги „гледаш“ можеш да правиш каквото друго искаш. Но... магията на киното е силна. Въпреки невниманието в съзнанието ми е останал такъв епизод, който днес услужливо изскочи: Джеки Чан и неговият партньор разбират, че за да бъдат заловени „жив или мъртъв“ са дадени награди. Първи попада на разлепеният си по кръчмата и бръснарницата фейс  напетият рус американец. За главата му дават $ 500! Това е повод за гордост и чувство за превъзходство над „китаеца“. Русият кравар обяснява, че така му се вдига рейтинга сред момите от Дивия запад! След малко виждат, че за „чайната“ дават $ 1 000 и... и се започнаха едни разправии, но това е друга тема...
За тази сценка се досетих, когато днес прочетох, че за убийството на ББ давали 400 000 евро. Както се казва - без коментар!
Искам да уточня някои неща:
1. Не пожелавам никому да бъде убит или да му бъде причинено по някакъв начин зло. Не бих могъл да падна до нивото на елита. Все пак, на повърхността ме държат някое и друго поколение четмовни и писмовни предци...
2. Световната и нашенската практика показват, че когато някой трябва да бъде физически отстранен, бива отстранен. Няма бодигардове, няма туй, няма онуй! Ажиотажа и цирковете около Пристигащият Американски Президент (има се пред вид този на САЩ) не будат нищо повече от насмешка, съжаление и откровено негодувание срещу Най-Влиятелният човек на света, заради загубеното време и нерви! Между другото, според „Форбс“ „най-влиятелен“ вече е китайският президент, но американците едва ли са научили...
3. Не мисля, че разумен човек, запознат с експерименталното управление на ГЕРБ през последната година и нещо, би се притеснил от ББ или от който и да е от неговият екип. От „материалчето“ посочено по-горе, може да се направи извод,че зад такъв „проект“ за атентат стоят престъпните структури. Не съм сигурен. Тези хора може да са всякакви, но не са глупави, за да хвърлят парите си по кьорфишеци... Виж, в главата на някой добре пийнал и леко хапнал нашенски интелектуалец би могла да прескочи подобна Мисъл, но... докато разбере какво е помислил то ще му е минало.

4.11.2010 г.

Ашколсун

Ето една теза, която подкрепям с две ръце. Не веднъж съм писал за тези проблеми и позицията на Цветанов в случая е напълно адекватна. Надявам се, че вътрешният министър е наясно какви интереси ще засегне. На някой може да му се струва, че всичко това е далеч от големите антикризисни действия и ограничаването на престъпността. Съвсем не е така.
Сега остава само добрите намерения да се реализират ефикасно законодателно и административно.
Все пак оставам силно предпазлив оптимист, докато не се видят реални резултати...

1.11.2010 г.

Сбъднати очаквания

Днес вместо будители имаме тикви. Хлапетата, вместо да чуят нещо за род и родина, кривят физиономии в тон с холидувските традиции, щедро поощрявани от техните мами и... разни други субекти. Всеобща простота... Кой да им каже, че Хелоуин има толкова общо с Вси-те светии, колкото дядо Коледа със свети Клаус. Пък и да им каже, кой ще го чуе?! Спокойно можем да използваме, който и да е шаблон - „На Шипка всичко е спокойно“, „На Западния фронт нищо ново“ и т.н. Жабите крякат, кучата си лаят, а кервана с камилите цапа през блатото нанякъде...
И както винаги, и е така, и не е така...
От кочинката заедно с равномерното грухтене, започнаха да се дочуват и емоционални изквичавания. Цветанов имал това, пък нямал онова; Първанов знаел началото на азбуката, Борисов - края; Александър Петров тъй, пък Яне - гей; Меглена Кунева нещо казала, друг и отговорил или обратното... Има ли значение?!
Разбира се, интелигентий мой читателю, позна! От първият път. 
Идат избори...

ПП: Видях, че братовчедите на Дилма Русеф я поздравили. И аз я поздравявам! Знае ли човек от коя трънка ще изскочи заек...

25.10.2010 г.

Пример

Ето ви един конкретен пример, уважаеми съблогъри, от който много хора би трябвало да се почувстват обидени. НП Уорилк, по националното радио, пръска като куха лейка съвети, които никой не му иска, още повече - в качеството, което е.
Ако живеехме другаде, местните тарикати, пардон - управляващи, щяха да реагират  начаса и да предупредят „съветника“ и началниците му, че така не се прави. При още един-два такива дипломатически гафа, защото това е точно такъв случай, щяха да намерят начин да го разкарат от територията. Не, че като дойде друг ще е по-различен, ама ей така - за самочувствие, пък и местните балъци да повярват, че ги управляват „честни“ хора.
Балъците също би трябвало да се почувстват обидени и унизени. Идва някакъв вуйчо и започва систематично да учи какво и как да правят техните тарикати. Същите, които те са избрали с радостни сълзи и викове „да живей!“. Ех, къде е Фори Светулката, този достоен и честен мъж, да поведе масите към истинската истина?! Къде е Желю омерзен да изкриви устни, къде е Йоско горко да заплачи... Нема ги... Поне Кошлука отнекъде да ревне гороломно „наздраве“, но не би!
Както е казал поета: „Като няма оправия, да пием с тази орисия!“ и паднал под масата.
И така, драги българи и българки, управляващи и не такива. Да бяхме се обидили поне този път, но... важното е, че моловете са пълни, а селата празни; важното е, че сме демократи, а не... ай, стига толкова! На това хубаво време се занимавам с глупости. Излизам на двора да си гледам кефа...

22.10.2010 г.

Дилемата на стария блогър

Чета си днес из нета новините и естествено чупливите ми коси започнаха да се изправят, а брадата ми да почернява наново. Оказва се, че правителството одобрило изменения в НК, според които всеки, който пишейки или говорейки публично накара някой да се чувства обиден, може да лежи до 4 години. Веднага давам пример. Ако напиша, че Дянков* ми прилича на паламуд, веднага мога да стягам торбето за ЦЗ-то**... Аз не бих нарекъл Дянков паламуд, щото студено пушения такъв си е страхотно мезе за бяло вино, става и за ракия, става за всичко, което имаш под ръка. Дянков за нищо не става. Ето, пак обида! Щом постна в блога едно лично мнение, че същия не върши работата си както трябва, той отново веднага може и да се обиди на некомпетентност и... айде пак в ЦЗ-то. Няма да се разпростирам с повече примери за обидени управляващи. Те са в правото си. Каква е тази антидемократична слободия? Те ще управляват, а разни драскачи и викачи ще ги обиждат! Не може така! И в ЕС не може така, и по бреговете на Танганайка не може така, и Пена на Вуте не дава да я обижда вече, щото Вуте с тея доходи как да я обиди качествено, завалията...
Силно притеснен от заформящата се ситуация, направих една бърза ретроспекция на блога си, която ме притесни още по-силно. С тези мои писания съм направо за „Синг-синг“ и то за повече от 4 години. Не ме ли е срам? Срам ме е, но повече ме е яд! Яд ме е на себе си защото очевидно не съм ги обиждал както трябва щом продължават да вършат каквото се сетят. За съжаление, не съм само аз този, който не обижда квалитетно. Това, от друга страна навежда на мисълта, че обидите не вършат рабта и вече трябва да има бой...
Питам се и друго. Какво ще стане, ако аз - редовия гражданин, се почувствам обиден от някое фриволно подмятане, характерно за изказа  на министър-председателя? Ще мога ли да го вкарам в кауша за 4 години, няма ли да мога... Е, разбира се, няма да мога. Те за това са си написали тези допълнения - те да вкарват в затвора, а не обратното...
Та, дилемата ми беше дали да спра да пиша обидни слова за полителита и, по-специално, за управляващият му орган в момента или да се отдам на други занимания... Мога, примерно, да си копам градинката или, ако все пак реша нещо да постна, това да бъдат фотокопията на първите десет плочки от Епоса за Гилгамеш.
Все пак, докато пишех тези няколко реда, разума надделя над чувствата и... досещате се. Гилгамеш няма шансове.

* Да ме извини г-н Дянков, ползвам го като пример, всеки може да замести на негово място името на който се сети.
** ЦЗ - Централен затвор, София.

21.10.2010 г.

За коня и за кокошката

Кражбата на цветни метали обикновено се приписва на циганите. Това е така, но само донякъде. Те са преките изпълнители. Висят по стълбовете с високо напрежение, често загиват, мъкнат металите до приемните пунктове и печелят някакви пари. До тук с кокошката.
Истинската далавера започва от изкупвателните пунктове за вторични суровини. Започва и завършва на най-високите етажи от полиелита. Умишлено не обяснявам как се стига до там, да имаш милиони в банкови сметки, пред които хонорарите на Доган са дребни суми за закуска.  Мисля, че това е добре известно, където трябва. На който не е известно се досеща. Комуто пък не е известно и не се досеща, да търчи и да гласува за този или онзи пореден спасител.
Тук не визирам никой от моите любими управляващи. Тази история не започва от тях, а както се вижда и няма да свърши с тях...
Спомням си, как преди петнайсетина години, като служители в едно министерство, предлагахме мерки за справяне с този проблем. Предлагахме, защото ни бяха възложили такава задача. Цинизма е съществена част от политическата игра. Написахме един проект за изменение на нормативната база, който минимизираше възможностите на преките извършители и тези над тях. Щастливи и доволни от добре свършената работа, чакахме някой да ни похвали. Да, ама... нали се досещате. Бяха приети нормативни мерки по този проблем, но те нямаха нищо общо с нашите усилия. В крайна сметка се получи така, че действията на всички по веригата бяха улеснени...
По-впечатляващо бе друго. Нашите предложения бяха оплюти и разпарчетосани от представители на всички политически сили. Същото се получаваше, кой знае защо, и с цените и акциза на тютюна, на течните горива, на... на какво ли не.
Елементарният извод се налага. Няма добри и лоши в полителита. Разликите са само в степента на крадливост и безочливост. И тук е мястото, след приказката за коня и кокошката, да си спомним тази за зелника..

20.10.2010 г.

Настоятелна обява

Консултирам всякакви (високо платени) проекти: от стратегии за развитието на популациите от мравки в Юкатан, през целия обществено-политически спектър дейности; наука - особено граничните области, включително и как се дресира гризли чрез пощипване по задника.
Вместо препоръки:
Пръв учител: Ахмед „Сокола“ Доган;
Личен пример: Цветан „Орлицата“ Цветанов (ЦОЦ).

Изработвам оправдателни разходни документи всякакви.
Консултирах се с шефа на НАП Красимир Стефанов и той, след като се обади на ББ и ЦОЦ обеща, че моите документи ще „минават“ през всякави (и пред всеки) проверки на тази територия. Единествено НП Уорлик може (!) да си позволи да се усъмни в някои от тях в подходящ момент.
Към препоръките, цитирани с гордост по-горе, могат да се добавят и:
Красимир „Свързочника“ Стефанов;
НП „Не си отивай“ Уорлик.

Всяко нещо с времето си

Този пост е инспириран от написаното от Набора днес.
От началото на тази година спрях цигарите. Именно „спрях“, а не „отказах“. Отказването е волеви процес, а спирането е от липса на необходимост. Спря да ми се пуши и аз спрях да пуша. Интересно. След 40 години върло тютюнджийство и изведнъж... край. Направих това не заради здравето си, въпреки че според мнението и на селския фелдшер, не трябва и да мисля за пушене. Когато попитах джипито си „ако спра да пуша ще живея ли качествено още 20 години?“, той се подсмихна иронично. Малко преди това ми бе обяснил, че в гърдите си нося бомба, която не се знае кога ще гръмне...  Тъй че логиката е „и да пушиш, и да не пушиш - все тая“.
Така се включих в братството на непушачите, които винаги са ми били странни птици... Не съм от активните врагове на тютюневия дим. В крайна сметка, всеки да решава сам за себе си. Антипушаческите кампании са ми смешни. Още един начин да отвлечеш хората от проблемите им...

От няколко дни изрових старите си лули. Купих си и тютюн и сега припалвам по една лула на ден, но не всеки ден :). Чувствам се добре и това е важното. Някои казват, че пушенето на лула е по-малко вредно от това на цигари. Може и така да е. Какво значение има? Аз не се сещам за нещо полезно в един живот, който сам по-себе си е вреден.
Сега, като минаха години, разбрах защо навремето не пропуших лула. Опитах, но... не тръгна. Простичко е. Много неща се определят от начина на живот. Когато всяка минута от денонощието е планирана, когато търчиш като изоглавен да правиш карира, да печелиш пари, да омайваш жени е... нема как да пушиш лула! Сутрин, още не отворил очи, палиш цигара, засмукваш кафето - обикновено „нес“ със студена вода - за по-бързо,  и така цял ден. Дръпваш бързо, оставяш я някъде, палиш следващата и бързаш, бързаш... Ако спреш за малко и се замислиш може и да те споходи някое спасително решение, но... няма време!
В един момент, поради редица комплексни (обикновено) причини, сядаш на задника и се оглеждаш. Осъзнаваш, че вече ти викат „дядо“ и т.н. Не знам дали е хубаво или лошо, но е нормално. Ето това е момента, в който можеш да започнеш да пушиш лула. Правиш турско кафе - на бавен огън; излизаш на двора или на терасата, сядаш спокоен - бавно; натъпкваш лулата - бавно; разпалваш я с кеф и с още по-голям кеф отпиваш глътка кафе, подръпваш от лулата, пускаш дима през ноздрите и, с поглед зареян нанякъде, се чудиш защо си бил такъв глупак, примерно, преди десет години...
След като си преполовил лулата и кафето разбираш, че тази сценка преди 5 или 10 години е била сугубо немислима; също толкова немислима, както и сега ако скочиш, запалиш цигара, метнеш се на колата и запрашиш нанякъде... За пари, жени, кариера...

15.10.2010 г.

Ех, Балкан ти роден ваш

Чета днес с яд и възмущение, че изтеглят от пазара някои продукти от лейбъла (!) „Стара планина“ щото в тях имало соя. Мрачните ми чувства идат от това, че не успях да ги опитам. Вината си е само моя, разбира се. Влязох в един магазин, попитах има ли „Стара планина“ и продавачката ми показа 2 (две) наденички, които по нищо не се различаваха - поне на външен вид от техните посестрими не„Стара планина“, освен по двойната (2) цена. Погледах, погледах пък ги върнах. Имал съм пресантиман...
От друга страна, ако вярваме на диетолозите соята е супер полезна и не знам защо са тези ох! и ах! Май пак става въпрос за вътрешнофирмено изяждане - по-напредничаво мислещите икономисти от мен му викат конкуренция :)))
Ако теглим чертата и се поогледаме по рафтовете на магазините ще разберем, че повечето от хранителните стоки не са за ядене. Но... ядем ги, какво да правим.
Все пак, верен на оптимизма си и на девиза „Винаги може да стане по-лошо!“, аз реших за себе си проблема. Започнах подготовката и организацията на автохтонно (самозадоволяващо се*) стопанство. Имам достатъчно обработваема земя и сега разчертавам, къде ще бъдат доматите и къде салатите. Догодина ще ви покажа (на снимки, разбира се), какво значи домат „Славунчо“, краставица „Славунчо“... за надениците ще трябва да се почака. Ракия и вино мисля да си разменям с други автохтонни производители, които имат излишъци. На следващия етап мисля да стана енергийно независим. Имам чуден кладенец. Ще лепна някоя и друга слънчева батерия, ветрогенератор...
Та това е бъдещето, дами и господа! Самозадоволявайте се, мастурбирайте на воля, а за отявлените садо-мазо феновете избори ще има пак, ще има! Да не се притесняват...

* Не го написах така заради отявления сексизъм, двусмислие и стаения в този термин пълзящ социализъм.