Подмяна на вота

Почти през целият „преход“ една от дъвките на видни и по-малко такива демократи е подмяната на народния вот, когато някой депутат, избран с гласовете на определена партия, по някакви причини напусне парламентарната група и стане „независим“. Надава се вой, сочене с пръст, обвинения в предателство...

Какво забравят демократите-обвинители? Забравят нещо, което трябва да знаят наизуст и да спазват, за което са се клели. Ето какво гласи чл.67 от Конституцията:

„Чл.67.(1) Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Обвързването със задължителен мандат е недействително.

(2) Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения.“

Какво излиза? Всичките претенции са неконституционни, а в главите на електората се набиват лъжи, които преследват единствено тясно политически цели. Забележете и ал.2. Става въпрос за съвест и убеждения, а не за защита на партийни, да не говорим за частни, интереси.

И друго, уважаеми читатели. Някой може ли да ми посочи в кой текст от Конституцията се визират т.нар. „парламентарни групи“? Навсякъде са визирани единствено и само народните представители и това е правилно във връзка с чл.67, ал.1.

Вижте и „Правилника за организацията идейността на Народното събрание“ и, по-специално, неговата Глава 4 Парламентарни групи. Той изцяло е конструиран върху презумпцията, че народните представители не са независими, а като такива изпълняват и преследват партийни интереси. Действително в чл.13, ал.1 се казва:

„Чл.13.(1) Народните представители могат да образуват парламентарни групи, отговарящи на регистрацията им в Централната избирателна комисия за изборите за 41-во НС.“ (правилниците на другите НС не са съществено по-различни - б.м.)

Т.е., те – народните представители „могат“, което значи, че ако искат не правят това, да образуват парламентарни групи, но по-нататък в текста се изисква, ако го направят, парламентарните групи да отговорят на регистрацията им в ЦИК. Няма друг шанс, а и в целия текст на „Правилника...“ нещата са написани така, че никой и да не си помисля да прави нещо по-различно. Максимално са орязани правата на т.нар. независими депутати, което се посочваше като голямо постижение на демокрацията.

Питам се, къде тогава отидоха представителите на целия народ? Как ще се погледне – най-вече в медиите, ако депутат от партийна група А гласува за предложение на депутати от партийна група Б, защото смята, че тяхното предложение е добро (и по-добро от това на „неговата“ парламентарна група) за България. Тук, разбира се, не включвам декларации, обръщения и други каламбури. Става въпрос за закони, които регулират икономиката, съдебната система и т.н. Показателната е гледката, когато се обяви „гласуването по групи“. Обикновено е предопределено, смут настава само когато в редиците се появи „предател“.

Смятам, че тази „практика“ е изцяло порочна и противоконституционна. Не искам да знам, че така е в цял свят и, особено, в най-развитите демокрации – обикновено се посочват Европа и САЩ. Интересувам се само от България в конкретния случай. Всяка страна има своите икономически, политически, исторически и културни дадености, с които трябва да се съобразим. Също, когато се ползват подобни „примери“, не трябва да се забравя, че интересите и целите на политическите елити Там, не са по-различни от тези на нашите депутати. Не мисля, че Там всичко е розово, а у нас – черно, с отенъци на сиво по периферията.

Именно това е подмяната на вота – когато се използва представителната демокрация за тясно партийни и лични цели. Вярно е, че в предизборната борба, кандидат-депутатите стъпват на партийни платформи, но – кажете ми, коя партия, в предизборните си обещания и властови фантазии, вещае лошо за България? Всички обещават като на циганска сватба. Същото се отнася и за така лелеяните мажоритарни кандидати.

Избраният за народен представител трябва да спазва и буквата, и духа на Конституцията. Трябва да защитава и работи за интересите на всички българи, а не само за тези, които са го избрали. Тук трябва да се прибавят и потрошените пари за т.нар. „срещи с избирателите“. Питам: С кои избиратели? От „неговият“ избирателен район? А, защо не с избиратели из цялата страна? Нали, по конституция, е техен представител...

В Народното събрание трябва, и е задължително, да се гласува по съвест – на първо място. Не може да се гласува „против“ само защото предложението е направено от управляващите или опозицията, въпреки че – макар и рядко, то е в полза на държавата...

Очевидно е, че партиите не са (или вече не са) най-добрия начин за реализиране на възможните политики. Трябва да се намери начин партиите да не се капсулират в своите идеологически (доколкото ги има) пашкули. Мисля, че отдавна те не са организации на хора, които искат да постигнат определени икономически и политически цели в името на обществения интерес. Според мен, преди избори, и не само, е необходимо хората да се обединяват около определена идея и начините за реализирането ѝ, но тези структури не трябва да са трайни във времето. Обединили са се, избран е техен кандидат за народен представител, който е убеден в замисленото, гласува съобразно убежденията си и т.н. За следващите избори се организира друга структура с други или подобни цели и задачи, предлага същия човек (ако е свършил работа) или някой друг и така се върви напред...

Това, което предлагам, едва ли е най-смисленото и най-доброто. Вариантите са много. За мен е важно да се разбере, че партиите и партийните групи са тумор в демократичните процедури, преграда за реализиране на представителната демокрация. Трябва да се мисли и по-посока на развитие на пряката демокрация при съвременното развитие на средствата за комуникация и т.н., но не трябва да се забравя, че едно спиране на тока може да провали и най-прекрасните замисли...

Навсякъде в текста под „демокрация“ разбирам начините за участие на гражданите в управлението, а не визирам някаква „западна“ или източна“, „лява“ или „дясна“ такава. Важно е да се знае историята на демокрацията, но трябва да се търсят и нови пътища. А на раделите на „истинската“ демокрация в древна Гърция препоръчвам внимателно да препрочетат за какво става дума.

Атентат

-->

Случайно „хванах“ атентата срещу Доган няколко минути след неговото ставане. Погледах телевизия, почетох в мрежата и картинката хич не е добра.

Все пак, завиждам на мнозинството експерти, които успяха да определят станалото като инсценировка и предложиха на скучаещата публика неочаквано съботно-следобедно забавление. И тъй като до сега никой не се е сетил аз ще ви предложа очевидната версия, която се изплъзва на коментаторите.

Това е работа на Хизбула и само нейна! Разбира се, не трябва да забравяме и дългата ръка и извратения мозък на „Ал Кайда“. Те са и никой друг! Да ме прощава и президентът Путин, но като че ли виждам и неговата коварна усмивка из зад ъгъла...

Както и да е. Цветанов ще ни сервира разработката Д.О.Г.А.Н., като несмея и да предположа как се разшифрова тази абревиатура. Те си знаят.

Мисля, че и на най-големия разбирач на „тея работи“, а и на масовия сеирджия трябва да им е ясно, че няма никакво, освен морално – разбира се, значение дали това е истински опит за покушение или театро. За морала на никой не му пука, още по-малко в случая. От случилото се печелят две партии и техните лидери – ДПС на Ахмед Доган и ГЕРБ на Бойко Борисов. Сега зависи от тях – лидерите, и от техните партии как ще разиграят козовете си...

Лошото е за нас – българите, и за България, че няма печеливш ход. Всичко бе видяно „на живо“, вече се „върти“ и по световните мрежи. Оттук нататък или ДПС ще получи още повече от това, което има, за което заявка направи Лютви Местан, или Бойко Борисов и обкръжение ще ни зарадват с демократична полицейщина по американски, на която министърът на вътрешните работи и вицепремиер на Република България бе обучаван надлежно и дълго в САЩ. Този „шамар върху българската демокрация и етническата толерантност“ (слагам думите в кавички не защото цитирам някого, а да предпазя някой наистина голям балък да не помисли, че наистина има такива неща по нашата територия) е възможно да предизвика сериозно етническо напрежение и преначертаване на политическата и географската карта на България, което се подготвя от години и одобрен и подкрепян откъдето трябва.

Във всички случаи този смешен – за някои, „инцидент“ вещае много лошо обозримо бъдеще.

Както винаги в такива случаи най-много ще се радвам ако се окажа лош пророк...

Анонс

Новото попълнение в Библиотеката е антиутопията на Джон Уиндъм „Денят на трифидите“. Не бих казал, че е от най-любимите ми книги, но причината да я включа в Библиотеката е, че скоро попаднах на нейна екранизация. На някой от каналите вървеше първа част на едноименен филм. Гледах, гледах и, като човек, който все пак помни прочетеното, стигнах до баналния извод, че освен заглавието и най, ама най-основната идея книгата и филма нямат нищо общо. Типично по холивудски.

Разбира се, не за първи път, се замислих за подмяната. Подмяната като начин на живот, като начин на управление.

Известно е, че демокрация – най-простичко, означава управление на народа. И ето ви отново същия похват. Дори в своите корени – древна Елада, демокрацията не е това, което и се приписва. Да, народът е участвал в управлението, но кой е участвал в народа? Който не знае да си направи справка. Във всеки случай „говорещите животни“ - робите, не са били част от тогавашната демокрация.

Е, живота върви напред, обществото също, което не е много сигурно, но... днес всичко е по-демократично. Днешните „гласуващи животни“ имат къде, къде повече „права“, след които е и правото, и задължението, и гражданската позиция да гласуват за техните овчари.

Нещата са прости. Номерът е да се промъкнеш/измъкнеш от масата на гласуващите в елита на тези, за които гласуват. После е лесно.

Ето и един положителен пример:

Браво, Соня! Едвам се удържам...

Прав ли е?

Прав ли е Сидеров за Уорлик и американските бази? Прав е!

Но... искрен ли е?

Не е. До сега имаше десетки поводи да направи подобни, че и по-остри изказвания. Сега - преди президентските избори, е смешен и жалък в напъните си. Ако се случи немислимото - да бъде избран за президент, ще забрави за една нощ „изявите“ си и по примера на Първанов, управляващите и опозицията, вкл. извънпарламентарните политически сили (каквото и да означава това), ще заоблизва сладкия американски задник...

Гласувайте за Сидеров!

...Или за някой друг от политическият елит ако намерите някаква разлика.

Ето къде е ключът от бараката...

...и от демокрацията..., както казва Набора: Голям

Смях! Смях до сълзи...

Дежа вю

Спомняте си края на 90-те години на миналия век, когато „нежните“ революции разклатиха и събориха „комунистическите“ режими в Източна Европа. Демокрацията победи в постокомунистическите държави и, една по една, те се присъединиха към НАТО и Европейския съюз. Не мисля, че има наивници, които вярват, че това бе в резултат от „справедливото недоволство“ на хората или някакви други идеологеми, които ви дойдат наум. Тогава една империя се разпадеше и протече нормалния процес на избор на нови господари. Те самите участваха много активно в тези процеси, като се надяваха, че по този начин ще осигурят стратегическо предимство за себе си и източно-европейските страни от буферна зона на СССР ще се превърнат в такава за НАТО и ЕК. Започна процес на политическо присъединяване на „младите демокрации“ към старите такива, който - почти веднага, бе съпроводен и от процеса на отрезвяване от реалността. Присъединяването на източноевропейските държави показа, че с техните икономики и социални системи, развивали се на други принципи през последните десетилетия, те не са нищо друго освен много сериозен икономически, политически и социален товар за „старите демокрации“. Мисля, че разочарованието и в едните, и в другите е голямо, но... кой каквото прави, за себе си го прави. Вижда се, а то трябваше и да се предполага, че не може да се направи жизнен икономически и политически съюз между толкова различни във всяко отношение държави. Особено силно това е изразено в „обединението“ на двете Германии. Въпреки налятите милиарди и въпреки многото общо, което имат помежду си, резултатите не са добри. Разбира се, това е още едно доказателство за тезата, че хората са еднакви в същността си, независимо от етнически, верски, расови и т.н. различия. Несъвместимостта идва от обществено-политическите и икономическите условия, в които те съществуват, но това е друга голяма тема и засега ще я оставя без развитие.

В крайна сметка, в резултат на тези промени в края на ХХ век, Европейският съюз се превърна от развиваща се общност в самодеструктурираща се система с неясно бъдеще. Много е вероятно, това да е била и целта на организаторите на „народното недоволство“. Тук не става въпрос за някаква теория на конспирациите, световни тайни и явни структури и т.н. Процесите в света, особено с развитието на неговата глобализация, са под влиянието на тези, които могат да си позволят - икономически и политически, да ги определят.

Същата картина се наблюдава сега и в страните от Близкия Изток и Магреб.

„Спонтанно“ народно недоволство. Тълпите излизат по площадите и искат демокрация и по-добър живот. Със сигурност ще ги получат заедно с последващите разочарования, но - както е и при хората, всеки трябва да изживее своите грешки. За да се предпазят от тях бе достатъчно да погледнат към Източна Европа и Балканите, но...

Разбира се, има и нюанси, по които „революциите“ се отличават. Те са главно в стотиците жертви, които се дават. Очевидно, тамошните режими не са съгласни бързо да се хванат за палците, както това направиха техните колеги преди двайсетина години. Дърпат се, но така само удължават агонията си.

Показателно за това, че основните играчи в световната политика и икономика са се договорили за бъдещето на региона, са реакциите им, които са повече заради техния имидж на „велики сили“, а нецелят решаването на проблемите в защита на действащите правителства.

Според мен, единствената причина за събитията, които се разигарават не много далеч от нашите граници, е петролът. Не може да се пренебрегне бумът в производството и предлагането на електромобили и строежа на електроцентрали от възобновяеми енергийни източници. Мисля, че това е резултат от сбърканите прогнози за запасите от нефт на територията на тези страни. Очевидно тези запаси ще бъдат изчерпани в съвсем близко бъдеще. От тази гледна точка е нормално поведението на „великите сили“, които се отървават от своите досегашни марионетни партньори, които в бъдеще само могат да им тежат - политически и икономически. Нека не забравяме, че развитието и влиянието на тези страни се определяше единствено и само от петрола на техните територии. Без него те ще се превърнат в крайно изостанали и бедни държави, каквито бяха до преди петдесетина години. Разбира се, когато става дума за Египет, водещ е контрола върху Суецкият канал и безпрепятственото (икономически изгодното) му преминаване...

Лесно е да се прогнозира по-нататъшното развитие на „бунтовете“. Те ще обхванат нови територии и ще продължат докато демокрацията не победи в набелязаните държави. Така вложителите ще запазят интересите си, природните им богатства ще бъдат използвани „до дупка“, а след това... След това ще започне демократичния преход, който ще продължи неизвестно колко години. Народите ще се радват, че вече са демократични и няма да забелязват, че все повече обедняват. Един ден ще им просветне пред очите, но... какво от това?! Те вече вършат това, което се очакваше от тях... Във всеки случай, в този регион се предпоставя една дългосрочна нестабилност. Дали някой ще има полза от нея?

Голям страх

Голям страх тресе US администрацията. Спешно се закриват домейни, блокират се сметки. EveryDNS изхвърли сайта на WikiLeaks със смешни обяснения. Днес се оказва, че и PayPal е блокирала сметката, по която се превеждаха дарения на същите  WikiLeaks. Измислили някаква незаконна дейност, но каква точно...

От ставащото произтичат важни въпроси, очертават се тенденции.

Къде отиде прословутата американска демокрация, правата и свободите, и другите тинтири-минтири*, с които ни надуваха десетилетия главите по разните „свободни“ радиа?! Сега американският полителит се тресе от гняв и страх, че някой вади на показ простотията, и не само, на американската дипломация. Това било незаконна дейност, виждате ли! И онова, с радиата и не само те, беше незаконна дейност, но на кой му пукаше. Прегазването на Ирак, убийството на Садам Хюсеин, също бе незаконно, но на кой му пукаше?! Няма да изреждам цялото беззаконие на американската администрация. Нито му е мястото, нито му е времето, нито аз съм човекът, който трябва да го направи, нито пък тя е единствената. Има време за всичко.

Тенденциите, които се очертават са, че американското правителство среща пълна подкрепа от останалите „демократични“ правителства, та дори и от Китай. Ясно е защо. Призракът на WikiLeaks броди из коридорите на властта из всички държавни администрации, независимо от политическата им мимикрия. Сигурен съм, че и в Северна Корея потръпват от представата какво би станало ако...

Това, че мрежата се прослушва,преглежда, записва и т.н. е ясно всекиму. През годините след създаването ѝ тя стана удобно средство, подпомагащо правителствените стркутури - първо на САЩ, където е измислена, после и на други страни. Първият признак, че духът е изпуснат от бутилката бе споделянето на файлове с информация между потребителите по различни начини. Търпението на „носителите на авторски права“ бе изчерпано с появата на торентите и небивало разрасналото се споделяне на книги, филми, музика, софтуер. Тогава за първи път се забелязаха съвместни действия на „носителите“ с администрациите за ограничаване и спиране на обмена на торенти. С обединени усилия тази цел, в голяма степен бе постигната. Въпреки това, не спряха спешните инициативи за приемане на нови и все по-рестриктивни законопроекти по отношение на интернет, неговото използане, разпространение и възможности за връзка между хората, като акцента се поставя главно върху слогана, че мрежата е обсебена от организаторите на престъпна и терористична дейност. WikiLeaks даде сериозен повод за действие и обединение на полит-икономическите елити, които управляват отделните територии. Мисля, че в скоро време те ще имат значителен успех, със сериозни последици за мрежата и потребителите ѝ. Не вярвам да се допусне отново да бъдат застрашени националните интереси и националната сигурност - колкото и смехотвори да са тези поянтия, на големите и богати държави, които могат да си го позволят. Нали се досещате, че двете цитирани по-горе фирми нямаше да се „самосезират“ ако WikiLeaks бяха публикували документи за България или Бруней...

Все пак аз съм и оптимист. Не най-добрите умове работят за статуквото. Администрациите - представители на политикономическите елити, ще направят всичко за да осигурят безпроблемно съществуване на тези, които им плащат. Според моето скромно мнение това няма да бъде възможно. Изпуснатият дух от бутилката не е един. Много са.

* Бих искал да използвам „шменти-капели“, но те вече са запазена марка на премиера. Да го помним още 50 години, с това, че направи невъзможното за разни Георгидимитровци и Вълкочервенковци, които искаха да изградят плавателен канал около София, а Той го постигна с един прост ремонт на Околовръстното. Да живей!

Пример

Ето ви един конкретен пример, уважаеми съблогъри, от който много хора би трябвало да се почувстват обидени. НП Уорилк, по националното радио, пръска като куха лейка съвети, които никой не му иска, още повече - в качеството, което е.

Ако живеехме другаде, местните тарикати, пардон - управляващи, щяха да реагират  начаса и да предупредят „съветника“ и началниците му, че така не се прави. При още един-два такива дипломатически гафа, защото това е точно такъв случай, щяха да намерят начин да го разкарат от територията. Не, че като дойде друг ще е по-различен, ама ей така - за самочувствие, пък и местните балъци да повярват, че ги управляват „честни“ хора.

Балъците също би трябвало да се почувстват обидени и унизени. Идва някакъв вуйчо и започва систематично да учи какво и как да правят техните тарикати. Същите, които те са избрали с радостни сълзи и викове „да живей!“. Ех, къде е Фори Светулката, този достоен и честен мъж, да поведе масите към истинската истина?! Къде е Желю омерзен да изкриви устни, къде е Йоско горко да заплачи... Нема ги... Поне Кошлука отнекъде да ревне гороломно „наздраве“, но не би!

Както е казал поета: „Като няма оправия, да пием с тази орисия!“ и паднал под масата.

И така, драги българи и българки, управляващи и не такива. Да бяхме се обидили поне този път, но... важното е, че моловете са пълни, а селата празни; важното е, че сме демократи, а не... ай, стига толкова! На това хубаво време се занимавам с глупости. Излизам на двора да си гледам кефа...

Изненадааа!

Ето една интересна статия от Economynews.bg тук.
Няма да акцентирам върху магьосническите методики и спосбности на експертите от БНБ за оценка на икономически процеси. Те или тези, които им пишат законите, ако разбираха нещо от икономика нямаше да сме на това дередже, ама нейсе...
Не съм съгласен и с мнението на авторката за ролята на свободния пазар, но... това е нормално. Всеки има право на своите заблуди. И аз включително :)))
Според мен тук изводите са основно политически. Проблемите идват от неспазването на прословутата Харта за правата на човека от „цивилизования“ Запад и престъпната (спрямо собствения им народ) небрежност и алчност на „българските“ (и не само) „политици“.
Ако се спазваше написаното в Хартата за свободата на придвижване и правото на труд не би имало нужда от съществуващата политическа и икономическа структура.
При съществуващата финансова система някои народи получиха предимства в своето развитие. Значителният им напредък не е благодарение на т.нар. пазарна икономика или демокрацията. Той още по-малко е резултат на някакви национални особности - трудолюбие, дисциплина, ум или нещо подобно. Причините за тези разлики в качеството на живот са единствено и само историческите и географските особености и... малко късмет.
Спазването на написаното в Хартата за правата на човека в цялата му пълнота би довело до сериозни обществено-политически промени, като една от най-бързо проявилите се ще бъдат изравняване на качеството на живот в отделните региони на планетата.
Това, разбира се, не се харесва на хората, които имат пари и власт сега. Именно те са тези, на които въобще не им пука какво ще стане утре. Те знаят, че имат едно голямо предимство. И на българина, и на американеца, и на папуаса му е по-лесно да отиде да „гласува за някой“ или „за по-малкото зло“ или „срещу заплахата от тероризма“, или за някой още по-безумен слоган, отколкото да се замисли...
Трудна работа е мисленето, като че ли не е за всеки... А, така ли е?!

Малко ала навреме...

Не разбирам този вой и този плач по медиите, когато стане въпрос за циганите от България и Румъния и за отношението към тях.

Какво чак толкова ни стряска и възмущава?! Циганите, родени тук, и във Франция правят това, което са свикнали. Нима някой е очаквал да тръгнат с фракове из странство или да изкарват хляба си по различен от известния им начин? Глупости. Циганинът е такъв, какъвто е. Българинът е такъв, какъвто е. Французинът е такъв, какъвто е. Най-голямата глупост е да ги „обединиш“ в Европейски съюз.

Преди да „разцъфне“ демокрацията, по медиите „Свобода“, „Свободна Европа“, БиБиСи и тем подобни, денонощно набиваха в баламурническите ни глави колко Велика и Демократична е Америка, сащо такава е Великобритания, също Германия, хеле пък Франция. Денонощно!

Ние живеехме в мракобесие, нямахме свобода на придвижване, на труд, на... Ако комунистическите режими паднеха, обещаваха християнския и мюсулманския рай заедно и т.н. Припомняха ни „героизма“ на унгарци и чехи и... не ми се повтарят всички простотии, които дрънкаха тогава...

До тук хубаво. Водеше се „студена война“.  „Демокрацията“ победи, „комунизмът“ падна и т.н. Позната история. И какво се случи? Всеки сам може да си отговори. Аз само ще припомня, че нито едно от обещанията, с които ни облъчваха, не се състоя. Къде са свободите, които гарантират равни права и отговорности на един французин, примерно, и на мен? Къде е прословутата Харта за правата на човека? Къде е равното право на труд?

Защо не се възпротивихме на цялата демократична дискриминация, на която бяхме и сме подложени, а сега се разпискахме за циганите. Коя дебела глава още не е разбрала, че за Европата няма български или румънски роми. Има българи-цигани, румънци-цигани, които трябва да си стоят в циганските страни и да не си податават носа навън...

Един ден, когато четат историята на прехода у нас и присъединяването ни към ЕС, децата на нашите деца ще се чудят какви малоумници и пършивци са били дедите им... и това е оптимистичният вариант. В песимистичният, след стотина години най-вероятно никой няма да си спомня за България и Румъния. Какво пък толкоз? Циганите ще са вдигнали катуните и ще са другаде...

С нотка на цинизъм...

Темата е актуална по обясними причини. Като човек, преживял горе-долу едно и също време и преди, и сега* мога да направя някакво сравнение - субективно, разбира се, но чие не е?! И преди живеехме зле, и сега живеем зле. Няма да използвам превъзходни или сравнителни степени. Няма да бъде реално. Който каже, че тогава сме живеели добре, а сега зле и обратното мисля, че не е прав. И преди живеехме добре, и сега живеем добре. Понататък е същото... В по-общ план и преди, и сега имаше хора, които живееха по-добре от другите, и хора, които живееха по-зле от другите. Интересно е, че първите са си същите, но и повече. Същото се отнася и за вторите... Изводът ми е: живеещите много добре сега са повече и живеещите много зле са повече. Тези, които бяха в средата и успяха да се задържат там, са си горе-долу на същото дередже. Има известна разлика в т.нар. надстройка на обществото тогава и т.нар. духовност сега. Тогава имахме светло бъдеще, международна солидарност, вечна българо-съветска дружба, Варшавски договор, демократичен социализъм и т.н. Сега имаме непредсказуемо бъдеще, европейска солидарност (ЕС), американско-българска дружба, НАТО, парламентарна демокрация и т.н. Приликата между преди и сега е, че всички** поддържахме ентусиазирано на думи „социалистическите“ ценности, сега поддържаме ентусиазирано на думи „демократичните“ такива, но всъщност - и преди, и сега на никой не му пука за тези щуротии и всеки гледа да си върже гащите... Има и един нюанс, който не може да се отрече. Преди, свободата на словото не напускаше панелните кухнички или холчета, стигаше, най-много, до кварталната кръчма. Сега тя се лее отвсякъде. Свободата на словото имам пред вид. Залива ни от пресата, от екрана, от радиата... Мрежата е непревзимаемият й кокошарник. Но... на кой му пука?! Е, и за пословоблудствах на тема „Преди и Сега“. Айде, наздраве! Да изкараме до 2013, пък после ще му мислим... * През 1989 г. бях на 32 години. ** Някои ще кажат, че не са, но лъжат. Сега е същото.

Прогрес

Цивилизацията очевидно прогресира. Как се радвахме само на неутронната бомба! Изтрепва де що има, но цялата инфраструктура остава незасегната и победителя се нанася наготово в обезлюдената територия след няколко хиляди години... Красота, но не връх на човешкият гений! Всичко напредва. Никой не може да спре технологичният и обществения прогрес. Никой! Променят се начините за водене на война*. Драстично бих казал. Вече няма: "Напред! В атака! Аз съм след вас!". Прякото участие на човека все повече намалява в бойните действия. Те се превръщат в сблъсък между технологиите на противниците. Защото човешкият живот е ценен. Ценен е не защото "Човек звучи гордо!"... Дрън, дрън! Просто умниците, които цицат ог този свят разбраха, че танка или ракетата не работят,т.е. не носят печалба, не пазаруват, не се размножават за да осигурят бъдещи печалби. В този смисъл, е крайно неприемливо да режеш клона, на който седиш. Като изтрепаш дойните крави на врага, к'во? Нищо! Губиш! Не можеш да внесеш човешки материал от Африка или Индия. Там има много, но те не са образовани, демократично дресирани и подготвени за производство и потребление в името на елитарното великолепие. Там само искат да ядат и да се чукат на воля... Не може, а най-вече, няма смисъл (печалба) от тях... Ето тук излиза на преден план новаторството, прогреса... Вземаш материала от няколко държави - добре е да са от т.нар. "западни демокрации", с него най-лесно се работи. С масирана медийна кампания всяваш ужас от някакво заболяване: свински грип, котешка екзема или куча пъпка - въпрос на фантазия и национални особености. Примерно, в мюсюлманските страни заплахите от свински грип или ухапване от муха-винарка са несериозни. Намираш му подходяща номерация, пр. AHZ24XXXZU.Pro и започваш: тук умрял един, там друг... страшна работа. В един момент обяваваш, че си открил ваксина срещу новия човешки унищожител и... започваш да я продаваш. И к'во става? Печелиш, разбира се! Демократично дресираните производител-потребители грабят новата ваксина, че дори се и презапасяват! Паниката е пълна, но след някой и друг месец светът е спасен - сещате се от кого. О, благодарност! След подобни тренировки на материала, не е трудно да се води войната на бъдещето. Пускаш на вража територия едно вирусче, което предизвиква кихавица, главоболие или разстройство. Изчакваш малко, след това правиш масирана медийна атака. Обясняваш, че това е резултат от мръсните попълзновения на терористи - в най-западно западните демокрации или на комунисти в по-източно западните демокрации и... чакаш! Материала вече знае кой прави ваксините и кой спасява света! Изтрепва лидерите си, носи главите им на тепсия и... и той чака. Чака ваксинката, която си произвел и има готовност да продължи с още по-демократично рвение да работи, да потребява и да се размножава за теб. Елементарно! Разбира се, не всичко е толкова лесно и просто. Освен мюсюлманските страни, където номерата не минават има и един друг регион населен с диви балкански субекти, където цивилизацията трудно си пробива път! Там живеят мрачни диваци, които като чуят грип пият чай с ром или ракия с туршия! Не се ваксинират, не треперят, страшно псуват, че и бият... Но и за тях ще намерим подход. Никой няма да остане недемократизиран. Първо ще им вдигнем цигарите - вредни са, след това - тотален контрол върху производството на домашен алкохол - много е вреден, ниски заплати, високи лихви по кредитите и др. житейски закачки. Има си начини... Вече с години върви кампанията колко мъжкарски и секси е да се наливаш с бира или с вино; колко демократично е да си толерантен към всички, които са нетолерантни към теб и т.н. Надежда ли? Кой губи надежда? Ако не това хилядолетие, следващото вече ще имаме не двама, а ръст от пет на десет хиляди убедени демократи-балканци! Светлото бъдеще идва... * Този постинг се превърна в такъв от коментар на коментара на valsodar и прочита на друг негов постинг, който дава линк (цък) към трети такъв... Може и да не стана много ясно, но по линковете ще ги намерите :)

Айде сиктир с това ретро

След колективното посещаване на театрални постановки (виж постинга ми „Без коменатр“ от 23.10.2009 г., ако искаш) отново déjà-vu! Спомнете си зората на демокрацията. Тогава изпонапускаха затворниците със същите мотиви. Последствията са известни... Хубавото - за затворниците, психично болните и наркоманите е, че като се посмесят с елита български няма разпознаване! Там си остават, за тях песни пеят, избираме ги, преизбираме ги, аплодираме ги, а те ни е*ават както си искат... Ами, явно започваме отначало. Колко са били прави китайците, м*мка им!

Технология на мъглата

Изправя се някой модър левент със „западно“, или без такова, образование и по пионерски бодро заявява: „Иванчо откраднал 5 млн., Пешко - 15, а Гошко и Мите..." и т.н., и т.н. Разбира се, логистиката на изказа е добре изпълнена - пред телевизионни камери, репортерки и друга подобна „информационна“ менажерия. Естествено, следва реакцията на материалният суверен, който наострил уши, оплезил език, чака. Чака да му бъде подхвърлен поредният кокал. В бързината дори не усеща, че кокала е изкуствен - няма парченца месце, няма мозък, само пресована кожа или нещо друго... На следващият ден той - суверена де, разбира, че предишните айдуци са откраднали еди колко си от еди къде си... След това чува порой от забранени думички, от които най-използвана е „ЩЕ“. От видяното и чутото през последните 20 (двадесет) години, спокойно може да се заключи, че електората, освен многото други неща, няма памет и елементарен инстинкт за самосъхранение. Преди и след всеки „демократичен“ избор му повтарят едно и също, вижда едно и също, чува едно и също. Въпросният електорат по един и същи начин търчи да гласува, а след това чака олензен да му подхвърлят поредното кокалче... Който не е съгласен с тази теза нека ми посочи - по години и поименно, кога и кой е осъден след направените „драматични“ разкритя. Май никой, а? 'Що ли?! За мен и Иванчо, и Пешо, и... са невинни до доказване на противното и докато няма влязло в сила съдебно решение, което не подлежи на обжалване, никой няма право да плещи глупости. Който и да е Той. Другото е плямпане на дребни мошеници пред големи абдали. Защо се получава така? Защото мошениците знаят, че в главата на средностатистическият абдал се въртят мислите: „този път“ няма да е така, „тези“ няма да са същите...

Виновен

Но, на първо място, благодарен! За метрото, което Ми построи Бойко Борисов,за да отивам на работа. И на мен ми върши точно толкова работа, колкото и на Станишев, но аз съм благодарен! Благодарен съм и за спестените безсънни нощи, в които бих броил пенсийката си, а сега ще мога да работя докато, ами докато... Абе, за всичко съм благодарен! Не са минали и 100-те дни на Бойко Борисов, но вече повечето неща са ясни. Кристално ясни! Виновен съм, защото не разбирам нищо от демокрация. Мислех си, че познавам добре различните идеи, въртяли се между ушите на философи, идеолози и тем подобни от древността до наши дни и тяхната обществена и социална реализация. Въпреки това, нашенската действителност ме изумява всеки ден. Ето и днес. Бойко Борисов предлага еврокомисар. Познайте от първият път за какво става дума... и защо се чувствам виновен. Накрая, ще си позволя да ви предложа една невинна игра. Моля, направете подходящите заменки в стиховете. Пример: заменяме 9-ти септември с Бойко Борисов... после е лесно :) "Девети септември ми купи палтенце И каза: Честито, честито, момченце! Девети септември ми купи сандалки. -Да припкат - заръча - краченцата малки! А после ми сложи в ръката геврече -Хапни си! - Девети септември ми рече. ... Накрая, дечица, каква изненада! И знаменце даде ми той за парада. Изтичах при баба, разказах й всичко. А баба въздъхна: -Ех, внуче, добричко. Такъв е, такъв е ни е празникът - харен. И всеки го среща сега благодарен. Той дава на всинца дрешки, закуски и розово слага по детските бузки. А старият дядо, засмян, се обади: Девети септември и младост ни даде."

Спомени

Тези дни един уважаван от мен блогър публикува постинг*, който сериозно ме накара да се замисля. Не толкова със съдържанието на постинга, колкото с коментарите към него и реакциите на други уважавани блогъри по темата. Искам още в началото да подчертая, че не съдя никого. Не защото съм привърженик на библейските каламбури, а защото съм убеден, че всеки има право на своето мнение и на своята истина. По тази причина не коментирах въпросното четиво, а пиша постинг в моят блог. Та, за какво става дума. Анонимен автор написал някъде своите спомени и оценки за времето между 1955 и 1989 (това е времето, което обхаваща откъса; иначе претенциите за историчност са далеч по-големи). Самият факт на анонимност е впечатляващ. Кому е необходимо да крие самоличността си, особено ако пише с "фактологията" и неподражаемият стил на жълтите (и не само) вестници от началото на 90-те години?! Бих го разбрал, ако пропагандираше, примерно, марксизъм. Не че е опасно, но е крайно непрестижно. Особено пред аудитория, която като види името на Маркс и й настръхва перушината защото... така е прието. Все пак, на едно място се промъква човек, бродещ по Марин Дринов. Предполагам, че става въпрос за квартала, където е ул. "Марин Дринов". За тези, които не им е ясно - това е кварталът, където от началото на ХХ век, та и до сега, живеят главно репресиращи, а не репресирани... Ситуацията ми напомни за написаното от един 20-22 годишен блогър, който със самочувствието на "знаещ" обясняваше как чул от родителите си, че преди 1989 г., в София, било забранено да се целуваш по улиците! За такова поведение можело да отидеш в Белене!!! Хлапето може да е недоразбрало или да помни казаното от прабаба му за 1939 г. например (без Беленето, тогава е имало други актуални местообиталища), но... така се създават градските легенди. На този хлапак мога само да кажа, че преди 1989 г. можеше да изкараш спокойно цялата нощ в Западният парк, Парка на свободата (сега Борисовата градина) и където се сетиш по София. Напротив, сега ако трябва да мина нощем по тези места ще бъде само тежко въоръжен и с охрана... Това и по повод на срашният "страх", който ме бил тресял - без да знам, преди 1989 г. и, който - след прочита на това "творение" би трябвало да осъзная! Е, сега наистина се страхувам и от настоящето, и от бъдещето, но... това си е мой проблем. Не съм го наследил нито от "комунизма", нито от "капитализма", а е предизвикан от "демократичната" ни реалност. Нейсе... Но за въпросните мемоари. На първи прочит прави впечатление, че анонимния "апостол" е имал сериозни проблеми с личното си ограмотяване. Предполагам защото тежкото си детство и неизживяна младост е прекарал по зандани и лагери. Поне да бе взел пример от Желю Желев, Кошлуков, Доган. На тез интелектуални титани комунизмът (ще използвам популярната идеологема, въпреки че тя няма нищо общо с действителността) не само, че не им попречи, но - напротив, стимулира ги в тяхната еволюция до сегашното им ниво... Може да "приложи" и спомените на Богдана Карадочева или Георги Минчев, примерно, за неизразимите им мъки по същото време..., но ще предизвика още повече смях, преливащ в съжаление и... разбиране. Няма да изпадам в конкретика по отделните "изстрадани истини" на лирическият герой. Очевидно той е бил деен участник в събитията, които описва и сега се опитва да си купи индулгенция. Нищо ново... Все пак, не мога да сдържа напиращият смях, когато си представям как измъченият ми баща (от безогледна експлоатация - от какво друго!?), вмерисан на евтин тютюн и гроздова (той не пиеше и не пушеше, но може и аз да не помня добре...) се промъква към къщи в тъмна доба, увил в протритото си палто, купена на черно елхичка, с която да ни зарадва за забранената Коледа... Моите спомени, очевидно повлияни от комунистическата пропаганда и от старческа деменция, са малко по-различни. Откакто се помня, а това е някъде от 1960 г., винаги сме празнували Коледа и Нова година, като нормални хора. Без страх да изнасилят майка ми, да обесят баща ми, а мен да изпратят в ТВУ. Елхите продаваха на пазара "Димитър Петков" и пряката с ул. "Найчо Цанов" (сега приблизително по това трасе минава бул. "Тодор Александров"). Въпреки че в къщи не сме вярващи християни, за Коледа майка винаги приготвяше постни ястия, както е традицията, а след полунощ или на другия ден хапвахме печена патица, баклава и какво ли не още. Мъка... Някой може да си помисли, че в мрачната и студена комунистическа нощ нашият дом е бил някакъв оазис на разкоша, а ние скрити в мазето тихичко сме припявали "Jingle Bells". Ами, не беше така. Наоколо хората се веселяха, хапваха, пийваха, разменяха си подаръци... Е, донесени от Дядо Мраз, а не от Коледа, но поне ги имаше... Дааа..., моите спомени са различни от спомените на "автора" и това е нормално. Ненормално е, че са чак толоква различни. Разбира се, и "тогава", между другото - както и "сега", хората имаха своите проблеми и, отново между другото - не по-различни. И "тогава" се чувствах, и "сега" се чувствам свободен. Не за друго, а защото усещането за свобода е качество на духа и не зависи от това, което някой ни казва, че означавало да сме свободни. Другото са "прозрения" на несретници - имаше ги и "тогава", има ги и "сега"... Винаги ги е имало. * Не пускам линк, защото не искам да се чувствам съучастник в разпространението на подобни "истини".

Късметлии

След кратка едноседмична почивка в едно прекрасно родопско градче - Чепеларе, отново съм в друго прекрасно околософийско градче - Банкя. Не мога да покажа ландшафти с мое участие. Не обичам чукарите и си стоях под сянката на една стара липа с добра компания. Най-важното - на хлад! Седем дни без мрежа си е дълъг период и - тъй като вече мога да си чешам отново крастата, да започваме! Резонният въпрос - Кои са късметлиите? Ами, всички ние - българите. ?! Просто, нашата "синя" революция мина без жертви и големи тупурдии. Като и за първото, и за второто някои още съжаляват... Много по-"интересно" бе в Украйна, Грузия, Сърбия (вж. филма revolution.com), че напоследък и в Ирак... Какво са няколко... десетки, стотици, хиляди - според случая, живота пред олтара на демокрацията и малко "поразрушена" инфраструктура?! Нищо!

Беззаконие или диктатура

Бих казал - и двете! Комисията на Кушлев подава един от многобройните вече сигнали, че нещата отиват натам. Потъпкването на презумпцията за невинност не е прищявка на Кушлев. Този принцип, изведен още в Римското право, и без това не се тачи много у нас. Особено напористи в това отношение са журналистите, налучкат ли откъде духа вятъра. Оправданието, че това било и "европейска практика" няма стойност. На някои острови в Тихият океан все още похапват враговете си, но това приемлива практика ли е?! Конфискуването на имущество без съд и присъда е стара европейска практика и никой не би могъл да оспори тази теза. Да си спомним Рим, гоненията на политическите противници, гоненията над християните, после на християните над по-малко християните... Хитлер пък си беше намерил етно-сексуално оправдание: цигани, евреи, славяни, курви и педераси - в пещите, но преди това им вадеха златните коронки, стрижеха косите и т.н. И това все в лелеяната Европа! Мострата на демокрацията... Цирковете и в "парламентарния ни живот" не престават. Партии, като СДС/ДСБ и РЗС - с по един файтон електорат, искат да "знаят", да "участват" и т.н. във властта. Това не е ли подмяна на вота? Подмяна е! Но и това е "европйска практика"... Та така, "демокрацията" е първата стъпка към диктатурата. Втората е беззаконието. След това нещата се развиват по известен сценарий. Все пак, трябва да призная, че на България може би й е необходима диктатура. Днес и сега. Видя се, че по "другите начини" вече двадесет години не можем да отскочим от дъното, а дори и рием надолу... В такъв случай би трябвало да има мъже и жени, които ясно да заявят: ще има диктатура, защото ..., чрез нея ще постигнем следното ..., след 10 години ще има избори за Велико народно събрание и т.н. Би трябвало, но няма да се намерят. Това не е "европейска практика"... Тогава какво ни пречи да си спомним Чили!? След военен преврат свалиха правителството на социалиста Алиенде и на власт дойде Генерал Пиночет. По оценки на тогавашната "демократична" общност, която в голяма степен съвпада със сегашната, страната се изправи на крака, повишиха се икономическите показатели и т.н. Е, това, че поизтрепаха малко народ по стадионите, че конфискуваха малко имущество е "цената", която плати днешно Чили. Ами какво, да ги почваме! Първото имуществото, после главите. Може и обратното, като в древния Рим. Вторият стълб на западно-европейската цивилизация, след Елада...

А аз се бях притеснил...

В последното десетилетие на две съседни близкоизточни страни се обръща специално внимание - Иран и Ирак. На Ирак и го обърнаха отвсякъде по най-демократичен начин. Наред е Иран. А защо ли? Защо цялата "демократична общност" е загрижена за "демокрацията" в тази страна? Между другото, пази боже от такава загриженост, казват - примерно, иракчаните... Е, какво толкова мрънкат - най-много демократично да те обесят, ама пък те дават по телевизора! Та, пийвам си сутрешното кафе, навън времето ранномайско и к'во даправя - чета RSS-ки. И ето (цък) какво научавам. Дааа, каква демокрация, какви нечестни избори - а пропо, това сме го виждали в Румъния, България, Украйна, Грузия и т.н. Очевидно "демократичната общност" се е втресла за своите стратегически политически и, най-вече, икономически интереси. Другото е вятър и мъгла...

Поводи за размисъл IV

Сега са на мода лихвоточките. Кой, как, колко... Имам лихвоточки. Не малко. Моите родители, като повечето хора през "онова" време, използваха и тази възможност за влагане на пари. Както и да е. Така се завъртя живота, че нямам жилищни нужди, децата ми също нямат. Като слушам и виждам какво става и да имахме пак нямаше да се правя на маймуна за 7 - 8 хиляди лева. Още повече, за да вземеш тези пари, трябва да покажеш(!) документ, че ще ги инвестираш в строителство на жилище!!! Та, ето къде лъсват отново задниците на депутатите. Колко трябва да ти е акъла, че да искаш от хората да "инвестират" 8 000 (осем хиляди) лева?! С толкова пари не можеш да си купиш дори боята за новото жилище! Къде живеят тези хора, какви пари плащат за жилище?! Другата дивотия е въпросният документ. Очевидно е, че с тази сумичка не може да се направи "инвестиция". Какъв е варианта за да си вземеш парите? Намираш строителен предприемач, който да се "навие" да ти даде документа. Естествено, не безплатно. За да вземеш, все пак нещо, ще трябва да се разделиш с 25 или 50 % от сумичката, примерно... Каква загриженост за гражданите, дали парите си на държавата, която ги ползва десетилетия. Даже и срока за подаване на документите ще удължат. Явно, още не всички са се налапали... Тук веднага искам да смачкам националното ни самочуввствие, че нашите депутати са най-крадливи, най-безотговорни, корумпирани и т.н. Виждате каква парламентарна криза се вихри в Англия - бастиона на парламентаризма и демокрацията. Тамошните "народни" избранници по нищо не се различават от нашите. Да не забравяме и друго - там изборите са 100 % мажоритарни. Нещо, за което плачем и ние, включително и аз. Защо тогава резултатите са същите?! Не ми се пише за конгресмени и сенатори, за членовете на руския парламент, за гръцките парламентаристи от "родината на демокрацията" и т.н. Картината е една и съща, независимо от избирателната система. Тогава, за какво става дума и къде е грешката...