15.09.2009 г.

Салама, Санчо...

Пия си сутрешното кафе и преглеждам новинарските RSS-ки. Плъзгайки поглед по случилото се спирам - от самата новина се разбира колко е важно да знаеш къде и кога да спреш! Та заковавам на новината: спираш на пешеходна пътека - ядеш салам, не спираш - ядеш... даа, повечето сме го яли. Децата* не са - те нямат спирачки! От нас могат да се учат всички, които правят реклама. Сигурно си има английска дума за правячите, но аз не я знам, sorry! Е, те това е начин да си пробутваш саламите и то с помощта на КАТ**. Не е лошо авангардният почин да се поеме и от хлебарите. На едната пешеходна пътека салама, на другата - хляба... Лелеее, що пенсионери ще припалят трошките, дето гният пред блоковете, и ще се юрнат по улиците! Ще спират на всеки ъгъл, че може да натискат и периодично клаксона - както е било в зората на автомобилното нашествие...*** Тази инициатива може да се въведе и за работещите. Свършил си работата - саламче, навел си се пред шефа - хлебче... Може и обратното. Дилемата "свободата или салама" не само, че не е нова, но май става и особено актуална. Тъй де! Какво ли още ще ни дойде до главата... * Не честитя следващата учебна година и не изпадам в умиление защото, по мое дълбоко убеждение, човек се учи докато е жив. Което не значи, че се учи от грешките си, но това е друга тема... ** Искам да отхвърля съмненията, че съм против спазването на Закона за движение по пътищата, с цялата условност на това понятие у нас. Трябва да се спазва. Спазвам го и аз, доколкото "пътната" обстановка позволява... Не съм и тъмен балкански субект, който виждайки пешеходна пътека, дава газ за да премине преди нещастните пешеходци. Не съм! Спирам! Европеец съм! Хау (демек, "казах")! *** Питам се, какво решение ще намери КАТ за бабите, с внуче или без, които като сърнички претичват пред колите, където си поискат?!

2 коментара:

  1. И аз го прочетох и си посмях. За бабите и внуците обаче не се замислих, но предполагам, че са включени в цялостната стратегия.. Очаквам КАТ до няколко дни да помисли и за пешеходците, иначе ще пресичам само на червено.

    ОтговорИзтриване
  2. Ако пресичаш на червено няма саламче :)
    Все пак, проблемът с пешеходците е сериозен. Вчера пресякох София на длъж и на шир няколко пъти и след края на изпитанието се почувствах като изстискан лимон. Не ми е проблем карането - шофирам от 30-тина години, пък и колата ми е удобна. До това състояние ме докара нервното напрежение - всичко живо припка през платното, прескача огради, мантинели..., а пешеходната пътека или подлеза са на 5 - 10 метра! Добре, че не ми се налага да го правя често.
    Лошото е, че с йезуитският текст за "съобразената с пътните условия скорост" в ЗЗД, само ако си спрял не могат да ти измислят нарушение, но и това не е съвсем сигурно...

    ОтговорИзтриване