2.10.2009 г.

За киселото мляко

Обичам киселото мляко. Спомням си, че когато бях малък, майка ми връчваше една голяма паница, отивах на пазара "Димитър Петков" и там, на ъгъла с "Жданов" ("Пиротска“), продаваха кисело мляко. Продавачите приличаха на сладоледджиите - с бяла престилка, бяла шапка и количка. На количката - наредени "легените" с мляко. Подаваш паницата, чичото взема решетестата лъжица и отрязва колкото си поискал. Киселото мляко заставаше като парче масло или сирене и можеше буквално да се реже с нож. Като се прибаваше и някое от сладката на майка ми... Неописуемо! Както си му е редът, с годините нещата се променяха към по-лошо. Започнаха да продават киселото мляко в стъклени буркани с картонени капачки, след това със станиолени. Накрая се появиха прословутите "кофички" - първо от картон, а след това познатите ни и днес пластмасови контейнерчета... През цялото това време млякото все повече мязаше на айран, а вкуса му все повече се отдалечаваше от онова в "легените"... В зората на демокрацията всеки произвеждаше каквото може и гордо го именуваше Кисело Мляко. Някъде тогава спрях да ям това нещо или по-скоро - нищо. През последните години под името "кисело мляко" продават уникален химичен продукт. Има вида и структурата на паста за зъби - не знам защо още го продават в кофички, а не в тубички. Не се разваля, т.е. - не прокисва. Във вида, купен от магазина, може да престои месеци (за години не знам) без с нищо да се промени вида и "вкуса" му. Между другото, същото важи и за смеската "прясно мляко"... Някои безрасъдно смели родители хранят децата си с тези чудесии! Пази Бойко! Разбира се, същото се отнася и за останалите „млечни“ продукти - тотално разминаване с вкусовите качества от преди само 20 - 30 години. Като повечето българи и за се спасявам по свой си начин. Купувам прясно мляко от един фермер, квася го и... хапвам с удоволствие. За целта се сдобих и с едно негледжосано гърне и така - кеф! Е, няма ги сладката на мама, но... такъв е живота- не можеш да имаш всичко...

8 коментара:

  1. Няма ги сладката:(.И аз си спомням с умиление за това време, само че легените не ги помня. Вземахме домашно квасено мляко. Днес май свикнах с пластмасовите опаковки. Вкусът го няма, но пълнят стомаха. проблемът е с какво точно го пълнят:(.

    ОтговорИзтриване
  2. :)) Жалните ви вопли ме трогнаха!
    Понеже едно от всичките ми превъплъщения е на многоръката Кали, тая есен, докато тичах между компютъра и кухнята, успях да измагьосам 10 бурканчета сладко от къпини. Мога да ви подаря по едно, ама ако не са като на майките ви ...
    :)Славунчо, ако още обитава гореописания район, може да си маже пържените филийки още утре сутрин.

    ОтговорИзтриване
  3. krizt,
    миналата година направих сладко от дюли. Стана като на мама. Е, почти...
    А, за пълненето на стомаха си прав, но и кучето не иска да яде това чудо. На него не му е присъщ нашия прагматизъм и очевидно подушва „качеството“. А „домашното“ излапва във въздуха :)))

    ОтговорИзтриване
  4. Gloxy-Floxy,
    Воплите май са по отминалата младост, но нейсе... :)
    За "кухнята" на мама скоро попаднах на приятен виц: 10 годишен син се мръщи на сготвеното от майка му - не му харесва. Тя го гали с разбиране по главата и тихо говори "Яж мама, яж! След 20 години има да натякаваш на жена си как прекрасно съм готвила...".
    Трогнат съм от предложението за сладкото, но през 2000 г. успях да се измъкна от София и живея на вилата си в Банкя. От друга страна, поради възрастови изменения, не хапвам вече нито сладко, нито пържени филийки :(

    ОтговорИзтриване
  5. :)Не съм засегната, защото през нощта сама достигнах до тая промисъл, че според съвременните разбирания ви предлагам отрова.

    ОтговорИзтриване
  6. изобщо, движението напред си е едно връщане назад :-))) колкото по-съвременни технологии навлизат, толкова по-често си правя и най-обикновени неща сама.

    предлагат ни чисти отрови като храна, а после - пушенето било вредно :-)))

    ОтговорИзтриване
  7. Gloxy-Floxi,
    как бих си хапнал от отровата..., но като малък май се натрових повече от необходимото :)
    За мен съвременните разбирания за това кое е вредно и кое - полезно са продиктувани изключително от интересите на компаниите-производители. Тъй че - нула внимание на „полезните“ и „вредните“ съвети. Тялото (подсъзнанието?, душата?) само разбира и търси нужното :)

    ОтговорИзтриване
  8. Aria,
    има доста учени, които мислят, че регресираме, а не еволюираме и аз съм склонен да се съглася с тях.
    Колкото до цигарите - като гледам какво е качеството им май ще започна да садя тютюн :)

    ОтговорИзтриване