27.04.2009 г.

Поредната пандемия или поредния фишек

То се видя, че и добрият стар Космос вече едва ни търпи, но... Е, става въпрос за "свинският грип". След "лудите" крави и грипавите кокошки, прасетата решиха да не останат по назад. От ранната утрин, та до сега, чух какви ли не страхотии по масмедиите. Дори почувствах леко неразположение, което елиминирах бързо с подходящо дишане :). Разбрах, че в Лондон се е събрала групата "Кобра", чиито членове се срещали само когато е застрашена националната им сигурност! Въх! Кокошият грип "ходеше" по китайците предимно. Разбра се, че свинският има афинитет към мексиканците... За китайците - ясно, на много държавни елити са греда в окото - по разбираеми съображения. Мексиканците кому нещо са сторили?! Тихо си мексиканстват и това е! Все пак, като се поразмислим, май има нещо общо с американските национални интереси. Американците нямат национална сигурност, те имат национални интереси - навсякъде по света! Може би е дошло време да "понакажем" малко мексиканската икономика... Да затворим границите, да изтепаме свинете... Разбира се, в България нещата винаги протичат в друго измерение. В София се събра групата "Ламя". Оттам "изтече" сензационната информация, че източникът на свинската инфлуенца е Нардоното събрание. Пренесена е в Мексико от български народен слуга, отишъл там да слугува на народните интереси... Олеле! Свършвам, че ми загоряха пържолите :)))

24.04.2009 г.

3 (три) "темички"

1. Старата развратница - Софето, отново се разчепи пред "големците" от ЕС и не само. Че то пред кой да го направи - за нас ли?! Всичко е блокирано, санирано, елиминирано, шантавизирано и умопомрачително до болка познато тъпо. Щели да идват "Някои" и за това на столичани трябва да им се разгони столичанството. До дупка. Командировали полицаи от цялата страна за да осигурят спокойствието на "Гостите"! Добре че нямам роднини в провинцията - щото, нали се сещате, какво става сега там при силно намаленото присъствие на миховчетата. Но в България, хеле пък в София, не е важно спокойствието и сигурността на българите. Важното е, че БСП и ДПС искат да убият бат Бойко! Мръсници... Оставете го бе, той сам ще се затрие... 2. Покрай останалите измекяри е дошъл и някакъв, основал организация срещу корупцията. Пишели писма в немско до кандидат-депутати, в което обясняват колко е грозно и непочтено да се купуват гласове на изборите. Е, това е косвено признание, че тази практика я има при чистите и непорочните евросветци, а ние дори не подозирахме... Ще ми се да попитам този евроюнак: "А по-хубаво и почтено ли е да обещаваш като на циганска свадба и след изборите да се правиш на ущипана мома?!". Реторичен въпрос... Или и тази практика е характерна само за българите, а не за белите хора от бяла Европа под бялото слънце на евроидиотизма?! Всъщност, какво значение има как ще протекат изборите, след като учениците на Лещански вече предрекоха колко порочни, фалшиви и нелегитимни ще са те... Ами сигурно ще са, след като политическите трупове и техните пророци няма да вземат и 1 % от вота. 3. Най-хубавото - за най-накрая. Вече няма да се водят говеда по митинги и стачки. То и наличните са достатъчни. Нямало да може да се протестира пред НС, П и МС. Правилно! На Бонсови поляни може. И в мрежата може, все още...

21.04.2009 г.

В аптеката

Чакам си днес в една аптека да взема лекарство. Нахълтват две млади дами и едната, с гласче като на руса настъпена мишка, започва да разпитва как върви продажбата на антибиотиците. Очевидно - дистрибуторка на лекарства. След като й отговориха, че не върви хич, разбираемо се разстрои. Започна да разпитва кои лекари от близката поликлиника (или както се казва там сега) какви лекарства предписват. Спомена името на един лекар, но философски заключи, че неговите пациенти са предимно възрастни хора и вероятно за това предписва по-малко антибиотици. Демек - пенсионерите нямат пари, което си е вярно. След това спомена името на детски педиатър и когато разбра, че и той не предписва "достатъчно" - според нея, антибиотици със заплашителен гласец изръмжа: "Ще я видим тази работа!". Очевидно в този момент ме забеляза и млъкна многозначително... Защо пиша за тази тривиална случка? Ами за да предложа поредното доказателство за правотата на това, с което ви занимавах толкова време - вижданията на неполитическото движение "Духът на Времето. Много хора сигурно ще се възмутят от поведението на тази жена. Още повече, че тя - на видима възраст (човек никога не знае при жените...) около 30 години, вероятно има деца и т.н. Сигурен съм, че на нейните деца не дава от антибиотиците, които продава, при най-малката хрема или профилактично. Както знаят младите родители, пък и бабите и дядовците, тази практика е широка разпространена. Хлапето кихне - антибиотик, боли го коремчето - антибиотик, ожули колената - антибиотик... Кое принуждава тази, предполагам добра съпруга и майка, да се стреми да трови чуждите деца? Отговорът е елементарен - паричната система, конкуренцията, стремежа за оцеляване. При тези условия няма друг модел на поведение. Само така тя ще печели достатъчно и ще осигури възможност на своите деца да живеят по-добре. Само за сметка на парите и здравето на другите. Това е положението. Не я оправдавам. Само моля, който реши да ме убеждава, че в други - разбирай "бели", страни е различно, че там морала и бизнес етиката са други, че дори у нас има честни бизнесмени, които с пот на челото изкарват залъка си, добре да подбере аргументите си. Няма да му е лесно. П.П. Приемам, разбира се, тезата, че за това са виновни Станишев, Доган и царя - заедно и поотделно, защото те априори са виновни за всичко. Като дойде на власт добрият Бойко Борисов всичко ще се оправи :))) Дупе да ни е яко...

17.04.2009 г.

В кой свят живеем?

Светът на сънищата свършва с утрото. Ставам, пускам телевизора, правя си кафе и се започва една... по bTV – едно, по Нова – друго, Канала – пълна мешавица, цък на друг канал... Странна работа, само езикът един и същ – български, но не съвсем („пичка пиче пичиво“ – а де, що е то? - сутрешен вулгарен спазъм или „печка пече печиво“, както и да е...). Всичко останало - различно. И „акцентите“, и „опонентите“, и „истините“... Интересното е, че едни и същи маймуни, които прескачат от телевизия на телевизия, чудесно се адаптират към съответния свят. Говорят, меко казано, различни неща в два последователни дни, но с един апломб и ведра усмивка на лице. Между другото, наричам този тип усмивка американска. За мен тя е събирателна за цялата имагинерност на медийния паноптикум. Ако излезем от т.нар. „американски“ близък план ще видим, че зад усмихващият се също се усмихва някой, но по друга причина или пък софийски помияр му рупа оная работа, но... кой ти гледа това. Важното е – едър план, компютърно бели зъби и невероятна усмивка. Всичко е наред. Я кажете „мушмурок“ широко усмихнати. Трудна работа! А хората го могат... Както обикновено се отплеснах, извинете ме, но вярвам, че сте свикнали... Та, за световете... Видно е, че светът е такъв какъвто плащачът (спонсорът, собственикът) го искат. Дори до там, че и прогнозите за времето са различни... Чудно ми е. Ако си само от един свят – на „Левски“ или на „ЦСКА“, на „левите“ или „десните“, на Нова или bTV – как се живее?! Сигурно е по-лесно. Не си задаваш въпроси, а караш по сценарий. Ама друг го бил написал – какво от това, нали е „наш“ човек, нали е „по-малкото зло“... Реших да се фокусирам, да се върна в „моя“ свят. Излизам на двора – сливите цъфнали, черешата и тя, люляците напъпили... така беше и по „Живково“ време, така е и сега, така и ще бъде – поне докато аз съм тук. Поглеждам се в огледалото – същото магаре, но вече не младо, а дърто, повтарящо грешките за да се убеди, че наистина е сгрешило, а не защото така казват и..., и т.н. Важното за мен е, че моят свят не се променя от това кой е на власт в София, Москва или Вашингтон. Променям го аз. Е, с променлив успех :)

13.04.2009 г.

Проектът "Венера" * Глава ХІ и Заключение

Глава единадесета. Начин на живот С какво ще се занимават хората? От древни времена основното занимание на човека е да се труди за оцеляването си. Това е отношението към труда и е запазено в днешната култура. В миналото хората трябвало да открият вода и да я доставят до жилищата си; сечели горите и използвали дървата за отопление и осветление. Тогава те не можели да си представят, водата може да дойде само с едно завъртане на кранчето, светлината и топлината с едно натискане на копчето. Всичко това би им се сторило магия. Древните сигурно биха се запитали какво ще правят ако са освободени от обременителният труд за тяхното оцеляване и за съществуването на племето. Необходимост от освобождаване на хората от постоянен натиск Хората, свободни от дългове, опасности и страхове се държат много по-дружелюбно, за разлика от поведението им в стресови ситуации. Ако е премахната нуждата от търговия и пари, като предпоставка за съществуването, то ще изчезне и агресивното и антиобщественото поведение. Хората няма да бъдат натоварени със задължения, които изискват много сили, време и енергия. Няма да е необходимо да похабим живота си в борба за връщането на кредити, права за здравеопазване, средства за образование, застраховки, данъци; няма да е необходимо да живеем в непрекъснат стрес от възможността да загубим работата си или да слезем на дъното на социалната стълбица, заради поредната икономическа криза. Освобождаването от оковите и премахването на условията, които пораждат завист, алчност и съперничество, ще даде нов смисъл на човешкият живот. Главната цел при създаването на новата обществена система е формирането на съвършенно различна мотивация, която няма нищо общо с егоизма и егоцентризма, със стремежа към богатство, собственост и власт. Новите ценности ще насочват хората към развитие на творческите им способности, към защита на околната среда, премахване на дефицита и, най-главното – грижата за другите и взаимопомощта. Ще се акумулират средства и време за интелектуално и духовно развитие, възможност да намерим и оценим мястото си в обществото. Дори и при тези условия, многостранно развития човек ще чувства недостиг на време – независимо, че няма да е необходимо да работи за оцеляването си. Хората ще участват в общественият живот, ще искат да научат все повече и повече за себе си и света, в който живеят. Те ще имат възможност са влияят и променят върху всичко това. Не съществува понятието „утопия“, защото то предполага статичност и неизменност. Жизнеспособността на всяка обществена система напълно се определя от способността й да се изменя и развива. Днес повечето хора не са готови за тези промени или повлияни от емоциите, или заради своето невежество. Отхвърлили грижата за оцеляване, хората могат да използват своето време за личните си интереси, да се обучават в нещата, които ги увличат. Безплатното образование дава възможност за безкрайни възможности да опознаем света, хората и нас самите. Градовете на бъдещето фактически ще се превърнат в университети, в които хората ще творят и живеят. Така се откриват съвършено нови възможности, за които не можехме и да мечтаем, заробени от безкрайната борба за оцеляване и надмощие. Такъв свят е невъзможен ако е ограничен от силата на парите. Представете си свят, открит за всеки, който желае да пътешества – без граници и изкуствени препятствия. В него можете да контактувате с хора от целият свят, можете да им помагате, да обменяте идеи и знания. Това е свят без безкрайно просене на пари за научни и медицински изследвания. Изследователските и научните центрове ще бъдат достъпни за всеки, който иска да вземе участие в тяхната дейност и да се учи в тях. Подобен подход ще бъде възприет в цялото общество. Вместо налагаща се тясна специализация хората ще могат да се развият всестранно и пълноценно, вървейки по пътя на познанието и откриването на света в неговата пълнота. Общуването между хората ще бъде в основата на решаването на проблемите мирно и без насилие. Идеята да скръстим ръце или да се пенсионираме ще остане в миналото. За първи път хората ще живеят в общество, в което може да се разбере какво значи да не стига времето да направиш всичко, което искаш. Всичко казано до тук не означава, че нашият живот ще бъде идеален. Винаги ще има проблеми, които ще изискват решение. Все пак, този подход ще подобри значително материалният и духовният живот на хората. Как ще се разпределят ресурсите В света на бъдещето продуктите и услугите ще се разпределят в нарочни центрове без да е необходимо използването на пари или други форми на обмен. Необходимите за производството суровини и материали ще бъдат доставяни автоматично в производствените съоръжения, като се използват най-съвременните технологии, пълна автоматизация и кибернетизация. Системата за обратна връзка ще осигурява необходимото количество без да се налага свръхпроизводството на някой продукт, като същевременно дефицита отпада като заплаха за нашето съществуване. В условията на паричната система хората живеят максимално близо до местоработата си и техният начин на живот е диктуван от размера на доходите им. Много богати хора, чрез начина си на живот, показват финансовият си статут. В ресурсно ориентираната икономика това поведение ще загуби смисъла си и всичко построено ще бъде съобразено с интересите на обществото, функционалността или личните вкусове на обитателя. Семейни ценности Въпреки, че последните постижения на науката и техниката са фантастични трябва да разберем, че основните промени ще бъдат не в сферата на технологиите, а в нашият начин на живот. В повечето случаи съвременната обществена система предполага, че съпрузите трябва да работят. Паричната система е препятствие за семейните отношения и не дава възможност за отделяне на достатъчно време за децата. Родителите нямат време за тях, а трябва да се вземат под внимание и стреса, и проблемите, които са предизвикани от бързо растящите цена на живота, въобще. Именно, с оглед на пълноценното развитие на семейството, нашата система се показва в цялата си пълнота. Свободният достъп до продуктите и услугите ще направят домът ви по комфортен, а премахването на парите ще ви освободи като личности и като семейство от стреса и повечето конфликти. Този обществен модел е създаден за да могат хората да правят това, което искат, за да може всеки да покаже своят потенциал, да осъществи мечтите си без намеса на държавните институции и без финансова принуда. Заключение Днешните конфликти между хората са причинени от разликите в ценностните системи и ограничения достъп до предметите от първа необходимост. Ако успеем да оздравим цивилизацията на бъдещето, усилията ще бъдат насочени към решаването на общочовешките проблеми. Те са възстановяването на разрушената околна среда, разработката на иновационни технологии, проблемите по увеличаването на добивите от селското стопанство, усъвършенстване на комуникациите и т.н. Хората, освободени от финансовата система, ще бъдат свободни в избора си на начин на живот, занимания и интереси. В резултат на всичко това, хората ще живеят по-дълго, ще бъдат по-здрави и по-щастливи. Мерилото за успех в новата система е степента на осъществяване на собствените идеи, а борбата за власт и богатство. Когато образованието и ресурсите станат достъпни за всички човешкият потенциал ще е настина безкраен. © 2007 ▪ Жак Фреско и Роксана Медоуз Други разработки на Жак Фреско можете да намерите на уебсайта: http://www.TheVenusProject.com Venus Project, Inc 21 Valley Lane Venus, Florida 33960 USA fresco@TheVenusProject.com meadows@TheVenusProject.com

10.04.2009 г.

Проектът "Венера" * Глава Х

Глава десета. Вземане на решения и закони Вземане на решения При вземането на решения използваме научния метод и компютърните системи, имащи обратна връзка с околната среда. Компютрите ще бъдат свързани с електронни датчици по цялата Земя. Решенията се вземат на базата на непосредствената връзка с околната среда. В резултат на това ще бъде създадена хуманна и високо развита цивилизация, която е насочена към всеки жител на планетата, а не към определена личност или секта. Тези връзки могат да бъдат представени като глобална нервна система. Човешкото тяло автоматично на инфекциите. Когато порежем пръста си не се провеждат някакви „клетъчни заседания“ по получената от мозъка информация за инфекцията. Нервната система изпраща антитела в засегната зона автоматично. Тази самостоятелна реакция на нервната система е еквивалентна на работата на ресурсно-ориентираната икономика. Трябва да си зададем следният въпрос: „Коя ще бъде най-висшата ценност за нашата нова култура?“. Доколкото необходимостта от пари е отпаднала и новата цел е мирното съвместно съществуване на хората, то отговора е ясен. В резултат ще получим чист въздух, вода и земя, ефективен транспорт, постоянно усъвършенствано образование, добро здравеопазване, конструктивни обществени отношения и градове, в които ще се ползваме от всичко това. Ето по-хуманния и рационален метод за изграждане на цивилизация, върху основите на научния метод, а не върху мнението и догадките на едно или група лица. По време на прехода към напълно кибернетичен процес на управление и разпределение на ресурсите, новите технологии ще се внедряват с цел отстраняване на човешките грешки. Тези машини могат да ни дадат реална информация, в която субективния фактор е минимизиран. Ще бъде избегнато и влиянието на изключително емоционалните решения и фантазии при вземането на важни решения. Постепенно хората ще имат все по-малка роля в процеса по вземане на решения. Обществото ще започне да функционира независимо от изкуственият интелект и процесите по вземане на решения от машините, които ще управляват всички ресурси за доброто на човечеството. Закони Законите, в най-добрият случай, са нужни за контрол върху населението, но се използват избирателно. Контрола по спазването на законите изисква много средства и усилия. Други съвременни системи за контрол над човешкото поведение са патриотизма, религията, пропагандата и национализма. Всички закони, написани някога, са в услуга за запазване на конкретното статукво. Въпреки това, законите никога не стигат до същността на проблемите. Те са нарушавани непрекъснато, включително и от техните автори. Когато законите не отговарят на законите на физическата среда те са нарушавани. Цената е колосални икономически лишения, дори и в най-богатите страни, но независимо колко закони са приети, проблемите остават същите. В действителност, това е илюстрация на цялата нефункционалност на съвременното общество. Да разгледаме нещата по-подробно. Необходимостта от закони е характерна за обществата, изградени върху дефицит. Ако всички ресурси са в изобилие, кому са нужни те? Ако предметите от първа жизнена необходимост са в изобилие не е нужно да ги контролираме. В ресурсно-ориентираната икономика социалната отговорност не е принудена, не е под заплаха от адски мъки или обещания за райски наслади. Охраната на природата не се основава на награди и наказания. Механизмът за превенция на престъпленията трябва да бъде „вграден“ в жизнената среда, като въобще се изключи възможността за такова поведение. Най-простият пример е обществото, в което всички предмети са свободно достъпни в достатъчно количество – това ще изкорени кражбите. В тези случаи не е необходимо да има закони за борба с престъпността и изпълнение на наказания. Тези прояви на антисоциално поведение показват дефектите на нашето общество. Така ще изключим необходимостта от повечето закони. За да се прекратят пътно-транспортните произшествия, действайки според научния метод, не е необходимо да има закон, ограничаващ скоростта на 90 км/ч. Просто транспортната система ще бъде конструирана така, че катастрофи няма да има. За това е необходимо да се използват иновациите в управлението на транспортните потоци – монорелсов транспорт, системи за автоматично управление на автомобилите и т.н. Общество, което действително е загрижено за хората, просто премахва необходимостта от съществуването на закони. Създават се такива условия за живот, при които всеки ще има всичко необходимо, независимо от неговата расова, етническа и религиозна принадлежност. Когато законодателите приемат закони, хората вярват, че това е в тяхна полза и защита. В действителност, законите са страничен продукт на дефицита. Ако контролираме човешкото поведение, създавайки закони и при това не изменяме условията за живот, които водят до нарушаване на тези закони, това противоречи на логиката и здравия смисъл. Вместо да разчитаме на провалените методи за наказание и изолация, трябва да обърнем внимание на реалните проблеми в обществото. Глада, бедността, разврата, бездомниците, недоволните от живота, децата, лишени от цел и интереси, насилието по медиите, стреса в семейния живот и отрицателното отношение към работата не могат да съществуват в цивилизования сват. Ресурсно-ориентираната икономика ще внесе съществени промени в човешките отношения и законодателната система ще стане излишна. Това ще бъде постигнато за сметка на нова ценностна система, зависеща от нуждите на хората. Всички световни ресурси и технологични разработки ще бъдат общочовешка собственост. Това е задължително условие. Ако бъде приложено в целият свят ще станем свидетели на изчезването на войните, наркоманията, алчността и другите проблеми, породени от безкрайната надпревара за власт и пари. Обществото трябва да разбере, че всичко в природата е подчинено на естественият закон. той не може да бъде нарушен без сериозни последствия за всеки от нас и обществото, като цяло. Естественият закон доминира над всички живи системи. Без вода,слънце и въздух никой не може да оцелее. Естественият закон е непреодолим. Същество, което няма възможност да се храни отпада, заболява и умира. Прилагането на природните закони към човешкото поведение Човешкото поведение е част от природните закони и се подчинява на влиянието на външни сили. То се определя от огромно количество взаимодействащи си промени в околната среда. Същото се отнася и до агресивното поведение. То е в зависимост от жизнения опит; фактори, свързани с храненето през различните етапи от живота и ред други, свързани помежду си, условия на околната среда. Когато видим куче-водач на слепец си мислим: „Това е добро куче“. Когато видим куче, лаещо и нападащо хора, казваме: „Това е лошо куче“. Кучето може да бъде обучено да помага на хората или да бъде агресивно към тях. Двете животни могат да бъдат от една и съща порода или дори от едно кучило. Разликата в поведението се проявява от разликата във възпитанието. Ето още един пример. Представете си семейство древни римляни, които гледат християни, хвърлени на арената сред диви животни. Днес, това се приема с ужас и бихме предположили, че тези хора са сънували само кошмари. Съвсем не е било така. Тази жестокост тогава се е приемала за вид спорт, за част от културата на обществото. И към лъвовете, и към християните отношението било еднакво презрително. Представете си наш съвременник, летец-изтребител, добре обучен във военните дела, възпитан с пренебрежение към другите култури и убеждения. Той също няма да загуби съня си от това, че е свалил 20 самолета на противника и е унищожил няколко населени места. Напротив, той ще грее от щастие, когато получи медал за това и ще „украси“ самолета си със символи на своите победи. Този пилот е отражение на своята култура, както и римското семейство. Това, което наричаме „съвест“ и „морал“ не е определено от някой свише. Тези понятия, в значителна степен се определят от географското положение, епохата и индивидуалното възпитание. Разбират ли или не разбират хората, живеещи в паричната система, но те са манипулирани непрекъснато от средствата за масова информация. Най-силните убеждения в хората се внушават чрез книгите, филмите, телевизията, религията, модата и техните близки. Дори понятията за добро и зло са част от културното наследство и жизнения опит. Този метод за управление не изисква груба сила и е толкова успешен, че повечето хора не осъзнават, че са манипулирани. Основните ценности във всяка обществена система не се формират от обикновените хора. Най-често, това е системата от възгледи на основната управляваща група – църквата, армията, банките, корпорациите, управляващия елит или техните комбинации. Тези групи разработват тайна програма за развитие на обществото, вкл. съдебната система, данъците и др. структури, служещи на техните интереси и поддържащи вечната илюзия, че обществените ценности се определят от обществото. разбира се, управниците подтискат всяко отклонение от зададения курс, което може да им навреди. На основата на научното разбиране, че поведението е част от тези природни закони, които управляват и другите процеси, в условията на ресурсно-ориентираната икономика системата на образованието значително ще еволюира. Ще се наблегне върху изучаването на процесите на развитие на събитията и усвояване на аналитични навици, а не на механичното запаметяване на факти. Обучението в диалогична форма ще замени лекциите. Разбирането на семантиката е навик, който може значително да подобри качеството на общуване между хората и ще помогне на учащите се значително по-добре да си сътрудничат. Смисъла е в това, че хората няма да станат по-“духовни“, а ще бъдат създадени такива условия, при които враждебното поведение и егоцентризмът ще изчезнат. Ако искаме нашите деца да имат наистина духовни и конструктивни отношения с другите хора, за да може всеки да стане пълноправен член на това общество, трябва да се движим в тази посока. Трябва да създадем среда, условия, които ще допринесат за желания резултат. Обучението не трябва да е монотонно, принудително и конкурентно. То трябва да създава жизнен опит към коопериране и взаимопомощ. Един от ограничителните фактори в човешките системи е неумението ни бързо да виждаме връзките между събитията и явленията, с които околната среда формира нашето мислене, ценности и поведение. Когато говорим за околната среда, ние имаме пред вид всички взаимодействащи си променливи, които влияят от раждането върху начина ни на мислене.

Проектът "Венера" * Глава ІХ

Глава девета. Морските градове Границите на океана Живота на нашата планета се поддържа от водните потоци. Това е кръвоносната система на планетата – реки, езера, морета, океаните, снега, леда, дъжда, подземните води и водоносните хоризонти. Водата е в безкраен кръговрат. Слънчевата топлина, въртенето на Земята и силите на Кориолис поддържат жизнения цикъл на биосферата, включително и на хората. Често говорим за неизползваните участъци от сушата, но почти винаги забравяме за неусвоените от нас ресурси на морските простори. Човечеството хиляди години използва водните пространства за улов на риба и транспорт, но едва сега започваме да осъзнаваме огромния потенциал на безкрайните възможности, скрити в морските дълбини. Моретата и океаните са съкровищниците на нашата планета, от които можем да получим всичко необходимо. Замърсяване на световният океан в миналото През август 1970 г. армията на САЩ умишлено изхвърля в Атлантическият океан контейнери, съдържащи 67 тона нервно паралитичен газ. Най-лошото е, че мястото е недалеч от основната артерия поддържаща живота на Земята – Гълфстрийм. Това налага почистването на океана належащо. Военно-морските сили, рибарските кораби, пътническите лайнери и крайбрежните градове използват океана като място за изхвърляне на отходните си води. Замърсяването на околната среда е една от най-големите заплахи за човечеството. Влошаването на здравето, болестите и смъртността са пряко свързани със замърсяването на крайбрежните води. По крайбрежието на Южна Азия живеят 825 милиона души без елементарни пречистващи съоръжения. Не е трудно да се разбере защо замърсяването на крайбрежните води е най-голямо в света. Като се прибави и риска от цъфтежа на токсични водорасли, което е причина за смъртта на огромно количество риба и унищожението на кораловите рифове1. Дейностите, разрушаващи световният океан са много. Големи търговски траулери нанасят вреди на екосистемата на повърхността и дъното. Техните мрежи остъргват дъното и убиват организмите, живеещи там, унищожават храната им и жизнената им среда2. Тази екосистема е в основата на процеса по възстановяване на организмите. Този процес носи повече вреда за океана от изсичането на горите на земята. Едно тралене убива от 5 до 20 % от морските животни и това продължава денонощно, в продължение на много години3. Погрешната потребителска политика е „създала“ огромни безжизнени пространства в Мексиканският залив, около делтата на Мисисипи. Разрушителните капиталистически методи доведоха морето до предела на неговите възможности за оцеляване. Големите, успешно размножаващи се популации от риби са на границите на измирането. Морските обитатели и кораловите рифове бързо изчезват и това е следствие от нашият начин на живот. От друга страна това води и до заплаха за нас, която е следствие на нашето безразличие и варварска самонадеяност. Новото отношение към „паяжината“ на живота С въвеждането на ресурсно-ориентираната икономика радикално ще се измени ценностната ни система. Тогава никой няма да може да забогатява за сметка на грешките от миналото. Главната ни цел ще бъде да заличим последствията от тези грешки и да осигурим здрава и ефективна околна среда. Ако към океаните се отнасяме грижливо те могат с лекота да осигурят повече от достатъчно ресурси за изхранването на целият свят. Световният океан може да поддържа милиарди животи със своето богатство и разнообразие, осигурявайки ни полезна храна. По-голямата част от морските обитатели са съсредоточени близо до повърхността. Все пак, живота тържествува и в най-дълбоките части на океана, където не прониква слънчева светлина. Великите океански течения, движени от въртенето на Земята, пресичат океаните на планетата. Тези течения преминават с различна скорост, дълбочина и посока. Гълфстрийм за една секунда пренася 30 милиона куб.м. вода. Този обем пет пъти превишава дебита на всички сладководни реки на Земята. Теоретично, този потенциал е еквивалентен на милиарди ватове в денонощие. Толкова се произвежда от две големи АЕЦ, замърсяващи околната среда и представляващи ядрена заплаха. Добавете към това силата на вятъра и вълните, даващи ни неизчерпаем потенциал от източници на електроенергия. Енергия може да бъде поличена и от биомасата чрез преобразование на органическите отпадъци в горива. На морското дъно и в морската вода има огромно количество метали и минерали, които могат да бъдат използвани за преодоляването на ресурсния дефицит. За извличането на тези суровини са необходими нови технологии, които не разрушават морското дъно. Морските градове Колонизацията на океаните е последната територия, непокорена от човека на Земята. Започването на масово строителство на морски селища е неизбежно и тези градове ще станат едно от великите постижения на ХХІ век. За максималното използване на океана - този щедър източник на ресурси е необходимо да започне строителство на огромни съоръжения, предназначени за изследване и разработка на неговите ресурси. Морската промишленост може да осигури прясна вода, чиста енергия, полезни изкопаеми, което ще ни помогне в бъдеще за преодоляване на ресурсния дефицит. Изграждането на морски градове ще ни помогне да решим проблемите с пренаселването и ще осигури за всички благоприятни условия за живот на сушата и във водата. Тези водни селища могат да бъдат построени навсякъде на планетата. Тяхното управление ще се осъществява чрез автоматични компютъризирани системи свързани с глобалната информационна система. Водните ресурси са ни необходими за оцеляване и имат ключова роля за живота на Земята. Експлоатация Много морски градове могат да бъдат използвани и като учебни заведения или научни центрове, в които студентите от цял свят могат да изучават океанологията и да изследват морските дълбочини, теченията, да правят прогнози за климата, да следят за чистотата на водата, да правят геологически изследвания. В тези дейности широко ще се използват дистанционно управляеми роботи и подводни апарати. Морските платформи могат да се използват като стартови площадки за излитане на космически кораби. Разположени близо около екватора, те ще дават възможност да се икономисва значително количество енергия, използвайки центробежната сила на Земята. Центробежната сила на екватора е най-голяма и това ще даде допълнително ускорение на космическите апарати за излизане на геостационарна орбита. За обслужване на полярните орбити стартовите площадки ще бъдат разположени на западното крайбрежие на САЩ. Все пак, ще има и области от океана, в които няма да се допуска човешко присъствие. Такива природни резервати само по себе са съкровища и ще бъде по-добре да бъдат запазени в естественият им вид. Такива ареали да Карибският и Изумруденият шелф, където са най-чистити води и най-красивите рифове в западното полукълбо. Водите там се променят от Гълфстрийм от прекрасно тъмносиньо до проблясващи отенъци на зеленото. Подобни места има и на юг в Тихият океан, има и на много други места по света, където хиляди километри от крайбрежието не са докоснати от човешка ръка. Много от тях ще се използват като водни резерати за изпълнение на общочовешката задача – опазване и защита на околната среда. Начин на живот в морските градове Морските градове предоставят голям избор от завладяващи занимания и увлечения за милионите си обитатели. Тези мегаполиси могат да бъдат построени под или над водата. В подводните паркове, през огромните илюминатори, жителите ще могат да наблюдават природните чудеса и цялата красота на подводният свят – огромен естествен аквариум от прозореца на вашият дом. Седейки зад компютрите си хората ще могат да комуникират с делфините и другите видове. Потапянията ще стават чрез подводни шлюзове. Хората ще могат да участват в изследвания, морски плавания, гмуркания с акваланги. Хората ще използват всички възможности, които предлага морският град, при това - без да нарушават баланса на морският свят. Строителство Огромните морски съоръжения могат да бъдат строени под и над водата. Тези конструкции представляват забележителни инженерни проекти с въздушни и морски съдове, оборудвани със средства за дълбоководно потапяне. За максимална ефективност тези градове ще имат кръгла форма, а многоетажните домове ще бъдат построени от предварително напрегнат бетон, усилен с най-здравите композитни материали от въглеродни влакна. Някои от градовете ще бъдат плаващи, други на опори укрепени за дъното, обградени с вълнорези, защитени от силните ветрове и големите вълни. В по-дълбоките води градовете ще бъдат закотвяни, други ще се придвижват със собствени двигатели. С помощта на подвижни колони с диаметър 6 метра тези съоръжения ще могат да се фиксират към морското дъно на дълбочина до 50 метра. Много от морските съоръжения могат да бъдат построени в технически развитите области, а след това да бъдат буксирани до постоянното си място на секции или целите, както това става сега с нефтодобивните морски платформи. От секциите могат да се моделират съоръжения с различно предназначение, а при необходимост ще бъдат демонтирани и премествани. Някои закотвени надводни конструкции ще изпълняват ролята на морски бази за добив на полезни изкопаеми. Тези куполообразни съоръжения могат да бъдат напълно автоматизирани и специализирани за изпълнение на различни задачи. Всички морски проекти трябва да предвиждат максимална безопасност за околната среда. Преди да започнем колонизацията на океана задължително трябва да пресметнем всички възможни странични ефекти за хидросферата на планетата. Енергия Ние можем да построим хиляди платформи, на които са монтирани мощни турбини, задвижвани от морските ветрове. Такива вятърни турбини и слънчеви батерии ще бъдат поставяни на горните палуби. Студените води от дъното на океана могат да бъдат използвани за производство на електричество на принципа на топлинната помпа, което ще даде възможност за непрекъснато получаване на енергия, значително надвишаваща нуждите на населението. Морско стопанство Морското стопанство включва отглеждането на различни морски култури и развъждане на риби, като тези дейности се съчетават естествено. Морските платформи са оборудвани със слънчеви батерии, опреснители за вода, хидропонни ферми. Разбира се, цялото морско стопанство трябва да бъде обвързано в единна система за усвояване на океана. Трябва да бъдат взети всички мерки за избягване на намеса в природните процеси, които са помогнали на човечеството в неговото оцеляване през вековете. Транспортни средства До морските градове ще има достъп чрез самолети, надводни и подводни морски съдове. Те ще бъдат оборудвани със съоръжения за товаро-разтоварни работи. Големи кораби ще бъдат използвани за пренасяне на продукти и хора между морските градове. Компютърните системи за аеронавигация ще осигурят безопасно придвижване във всички посоки. Сътрудничество Координираната информационна система между морските градове и връзката им с другите човешки общности ще осигури достатъчно ресурси. За да се постигне тази цел трябва да работим заедно, като признаем, че ресурсите на Земята са на всички. Ако не можем да приемем такова решение, при протичащите процеси на интензивна експлоатация, замърсяването на океана може да стане необратимо.

7.04.2009 г.

Политическата екология – що ли е то?

Екология. Много странна думичка. Звучи като заклинание, тайнствено и застрашително. Погледнато обективно, екологията1 има своят предмет, дейности и цели – като всяка наука. За съжаление, както повечето науки, тя също се използва безогледно - като смокинов лист, с който се прикриват политически и/или икономически намерения. Тя е ключът към различни проекти – от туристическото „Мажино“ по българското Черноморие до софийската боклучарска епопея; от интересите на петролните компании до границите на човешката глупост. Все в името на „опазването на околната среда“ се вършат безобразия със страшни последици – не само по света, но и у нас. При необходимост от политическа подкрепа за вземане на определено решение неизкушеният гражданин е затрупван от числа, таблици, диаграми, оценки, които доказват само едно – конкретното „екологично“ решение е най-доброто. От него няма да пострадат нито мушичките, нито пчеличките, нито цветенцата и най-малко пък венецът на творението, т.е. - ние с вас... За съжаление истината е друга. Няма повече или по-малко добро екологично решение. Човешкото действие или е вредно или не е за биосферата. Няма екологична катастрофа от местно значение или замърсяване на определен регион. Екологичната катастрофа е глобална и от нея няма къде да се скрием. Няма евтино екологично решение. Всяко действие за опазване на околната среда е по-скъпо от всяко действие за нейното разрушаване. Такъв е резултатът от политическата и икономическа среда, в която живеем. Не искам да споря с адептите на свободният пазар, конкуренцията и печалбата. Призивите на еколозите са гласове в пустиня. Когато икономическата ефективност определя поведението на субектите в обществото екологична политика не може да има. Ще си позволя да припомня, че икономическа ефективност означава с по-малко разходи да постигнеш по-голяма печалба. Къде е тук екологията? Какво значение имат призивите, че определени действия или бездействия ще имат последствия след десет или двадесет години, когато трябва да се оцелее днес и сега! След това – я камилата, я камиларя... В тези условия може да има само политическа екология, с която се прикриват единствено политически и икономически амбиции. Както при останалите „политически“ дейности не е важно да вярваш в това, което казваш. Важно е да вярват на казаното от теб. Изводът, който съм направил за себе си е, че за решаване на проблемите на обществото промените трябва да започнат от неговата „светая светих“ - условията на икономическата игра. В тази връзка, правя опит да ви запозная с една алтернатива, която предлага „Проектът „Венера“. Идеите, залегнали в него до голяма степен съвпадат или са близки до моите разбирания. ______________ 1. Посочвам статията от Уикипедия. Не е много академично :), но за мрежови хора - като нас, е достатъчно.

4.04.2009 г.

Празник на патерица

Вчера се навършиха 100 и кусур години от обявяването на София за столица. Чудо големо и с далечни последствия. Ако не беше се случило и днес щях да живея в родния си град, а не в селото на ББ - но това в личен план. В обществен - днес София щеше да е нормален град, с минерални извори, с прекрасна планина, малки селца околовръст, а не квартали и т.н. Но не би! Някои - мамка им!, решили тук да бъде столицата и... ще замълча, за да не обидя някой. Не съм привърженик на лозунга: "София на софиянци" щото е неизпълним, а и какво значи "софиянец"?! Събуждат се някакви асоциации със софийските кучета - представители на тути породи, но... пак ще замълча. Даа! Търновските "боляри" и пловдивските "тракийци" дълги години ронеха крокодилски сълзи защо Велико Търново, респективно Пловдив, не са столици на България. То не бяха "аргументи", то не бяха "Факти", то не бе плюене по София... Ама се усетиха и млъкнаха! Откривам подписка за преместването на столицата в... където и да е и по-най-бързият начин! Ееех, мечти, мечти...

2.04.2009 г.

Хората с качулките

Гледам новини и си мисля. Трудно е да се съчетаят двете неща едновременно - едното не предполага другото, но... правя каквото мога. Последните часове всички показват демонстрациите в Лондон срещу седянката на Г-20. Сцени, които видяхме преди време във Франция, Гърция, че и у нас пред Народното събрание - в нашенски вариант, разбира се. Какво е повтарящото се в тях освен "справедливият гняв" на тълпата? Хората с качулки. Те крещят, хвърлят предмети по полицаите, бият, но усърдно крият лицата си... Един качулат нашенец в Гърция, обясняваше пред телевизионен репортер, че така си спестявали неприятностите с полицията. Сигурно е само заради това... Винаги съм се отнасял с недоверие към "героите", особено анонимните. Лесно е да се бориш за човешки правдини по площадите и по мрежата, скрит под качулка или зад нищо незначещ ник. Ако си намериш и подходящо оправдание можеш да вършиш безобразия на воля. Все пак - знае се, един ден маските падат...