15.10.2009 г.

Книгите

Някои съжаляват, че не могат да преспят с всички жени на света - при жените не знам дали битуват такива мераци по отношение на мъжете; други, че не могат да изпият всичкото вино* на света - пак става въпрос за мъжката половина на човечеството. Не мислете, че критикувам тези хора. Из главата ми също са се, са и ще се въртят подобни мисли. Както е казал един, чието име не е прието да се споменава, "Човек** съм и нищо човешко не ми е чуждо"... Сега ме е налегнал друг въпрос - защо не мога да прочета всички книги на света?! Този екзистенциален, както биха казали някои, въпрос ме тормози не защото нямам какво да правя, а защото се захванах да си преподреждам библиотеката - дейност енергоемка във физическо и умствено отношение. Всяка книга, предполага спомени. Не само за написаното в нея, но и за времето на прочит, обстановката, повода... Приятно занимание, свързано с много емоции и, както редко се случва, все положителни. Трябваше на времето да се запиша в Библиотекарския, но...*** Както и да е. Убедил съм се, че във всяка книга има поне една причина за да я прочетеш. Не става въпрос за "модерните" или "нашумелите" книжки, за които причината е посочена, предпоставена и рекламирана. Просто, за да узнаеш своята причина за съществуването на една книга, трябва да я прочетеш. Никой не може да ти я преразкаже... Та тъй. Искам да мога да прочета всичките книги на света. Знам, че няма да мога, но.. би било прекрасно! * истината е, че става въпрос за ракия, но за да спазим традицията на изящната словесност... Заменете виното с ракия в рубаите на Омар Хайям и ще усетите пошлостта, а не философската възвишеност на стиха. Представете си Ботев, ревнал "силна, силна ракия дайте" и какво - революционер или пияндурник, изберете сами... ** тук искам да успокоя феминистките, че няма колизия между първото и четвъртото изречение. Човекът трудно би могъл да каже "Мъж съм и...", поради известни причини. Би могло да се помисли за мъжката женственост и женската мъжественост, но така отивам далеч от темата, пък и проблема е необятен... *** мама не ме пусна :(. Носеше му се славата, че там са все едни стръвнициии... Не, че в Икономическия ги нямаше, но казармените и студентските спомени нямат край и за това, засега, дотук.

4 коментара:

  1. Донякъде ти завиждам.Самият аз отдавна съм се примирил,че няма да успея да прочета всичко. Напоследък наблягам на препрочитане на вече четеното и откривам нови неща в него.

    ОтговорИзтриване
  2. Разликата във възприятието на една книга, прочетена на 20 и на 30 години, примерно, е голяма. По някой път - неочаквано голяма :)

    ОтговорИзтриване
  3. Е, вече съм ги свела до 50-тина заглавия, които периодично препрочитам и откривам нови неща, които преди са ми убягвали. И някои новоизлязли, разбира се - да не изоставам от процесите ;-)))

    ОтговорИзтриване
  4. Това с препрочитането още повече усложнява нещата. Хем има толкова непрочетени книги, хем има и прочетени - любими! А има и още толкова неща за правене :)))

    ОтговорИзтриване