tag:blogger.com,1999:blog-74988251036418828382024-03-13T12:03:25.618+02:00Vox clamantis in deserto... и въпреки всичко, пиша това, което мисля и мисля това, което пишаslavunchohttp://www.blogger.com/profile/10696147206339077402noreply@blogger.comBlogger556125tag:blogger.com,1999:blog-7498825103641882838.post-74213428900967314072013-03-18T13:49:00.002+02:002013-03-18T13:57:45.664+02:00Подмяна на вота<style type="text/css">P { margin-bottom: 0.21cm; }</style>
<br />
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Почти
през целият „преход“ една от дъвките
на видни и по-малко такива демократи е
подмяната на народния вот, когато някой
депутат, избран с гласовете на определена
партия, по някакви причини напусне
парламентарната група и стане „независим“.
Надава се вой, сочене с пръст, обвинения
в предателство...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Какво
забравят демократите-обвинители?
Забравят нещо, което трябва да знаят
наизуст и да спазват, за което са се
клели. Ето какво гласи чл.67 от <a href="http://www.parliament.bg/bg/const" target="_blank">Конституцията</a>:</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<br /></div>
<div align="JUSTIFY" style="text-indent: 2cm;">
„<span style="font-weight: normal;">Чл.67.</span>(1)
Народните представители представляват
не само своите избиратели, а и целия
народ. Обвързването със задължителен
мандат е недействително.</div>
<div align="JUSTIFY" style="text-indent: 2cm;">
(2) Народните
представители действат въз основа на
Конституцията и законите в съответствие
със своята съвест и убеждения.“</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<br /></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Какво
излиза? Всичките претенции са
неконституционни, а в главите на
електората се набиват лъжи, които
преследват единствено тясно политически
цели. Забележете и ал.2. Става въпрос за
съвест и убеждения, а не за защита на
партийни, да не говорим за частни,
интереси.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
И
друго, уважаеми читатели. Някой може ли
да ми посочи в кой текст от Конституцията
се визират т.нар. „парламентарни групи“?
Навсякъде са визирани единствено и само
народните представители и това е правилно
във връзка с чл.67, ал.1.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Вижте
и <a href="http://parliament.bg/bg/rulesoftheorganisations/#l4th" target="_blank">„Правилника за организацията идейността на Народното събрание“</a> и,
по-специално, неговата Глава 4 Парламентарни
групи. Той изцяло е конструиран върху
презумпцията, че народните представители
не са независими, а като такива изпълняват
и преследват партийни интереси.
Действително в чл.13, ал.1 се казва:</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<br /></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<b>„<span style="font-weight: normal;">Чл.13.</span></b>(1)
Народните представители могат да
образуват парламентарни групи, отговарящи
на регистрацията им в Централната
избирателна комисия за изборите за
41-во НС.“ (правилниците на другите НС
не са съществено по-различни - б.м.)</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<br /></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Т.е.,
те – народните представители „могат“,
което значи, че ако искат не правят това,
да образуват парламентарни групи, но
по-нататък в текста се изисква, ако го
направят, парламентарните групи да
отговорят на регистрацията им в ЦИК.
Няма друг шанс, а и в целия текст на
„Правилника...“ нещата са написани
така, че никой и да не си помисля да прави
нещо по-различно. Максимално са орязани
правата на т.нар. независими депутати,
което се посочваше като голямо постижение
на демокрацията.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Питам
се, къде тогава отидоха представителите
на целия народ? Как ще се погледне –
най-вече в медиите, ако депутат от
партийна група А гласува за предложение
на депутати от партийна група Б, защото
смята, че тяхното предложение е добро
(и по-добро от това на „неговата“
парламентарна група) за България. Тук,
разбира се, не включвам декларации,
обръщения и други каламбури. Става
въпрос за закони, които регулират
икономиката, съдебната система и т.н.
Показателната е гледката, когато се
обяви „гласуването по групи“. Обикновено
е предопределено, смут настава само
когато в редиците се появи „предател“.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Смятам,
че тази „практика“ е изцяло порочна и
противоконституционна. Не искам да
знам, че така е в цял свят и, особено, в
най-развитите демокрации – обикновено
се посочват Европа и САЩ. Интересувам
се само от България в конкретния случай.
Всяка страна има своите икономически,
политически, исторически и културни
дадености, с които трябва да се съобразим.
Също, когато се ползват подобни „примери“,
не трябва да се забравя, че интересите
и целите на политическите елити Там, не
са по-различни от тези на нашите депутати.
Не мисля, че Там всичко е розово, а у нас
– черно, с отенъци на сиво по периферията.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Именно
това е подмяната на вота – когато се
използва представителната демокрация
за тясно партийни и лични цели. Вярно
е, че в предизборната борба,
кандидат-депутатите стъпват на партийни
платформи, но – кажете ми, коя партия,
в предизборните си обещания и властови
фантазии, вещае лошо за България? Всички
обещават като на циганска сватба. Същото
се отнася и за така лелеяните мажоритарни
кандидати.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Избраният
за народен представител трябва да спазва
и буквата, и духа на Конституцията.
Трябва да защитава и работи за интересите
на всички българи, а не само за тези,
които са го избрали. Тук трябва да се
прибавят и потрошените пари за т.нар.
„срещи с избирателите“. Питам: С кои
избиратели? От „неговият“ избирателен
район? А, защо не с избиратели из цялата
страна? Нали, по конституция, е техен
представител...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
В
Народното събрание трябва, и е задължително,
да се гласува по съвест – на първо място.
Не може да се гласува „против“ само
защото предложението е направено от
управляващите или опозицията, въпреки
че – макар и рядко, то е в полза на
държавата...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Очевидно
е, че партиите не са (или вече не са)
най-добрия начин за реализиране на
възможните политики. Трябва да се намери
начин партиите да не се капсулират в
своите идеологически (доколкото ги има)
пашкули. Мисля, че отдавна те не са
организации на хора, които искат да
постигнат определени икономически и
политически цели в името на обществения интерес. Според мен, преди
избори, и не само, е необходимо хората
да се обединяват около определена идея
и начините за реализирането ѝ, но тези
структури не трябва да са трайни във
времето. Обединили са се, избран е техен
кандидат за народен представител, който
е убеден в замисленото, гласува съобразно
убежденията си и т.н. За следващите
избори се организира друга структура
с други или подобни цели и задачи,
предлага същия човек (ако е свършил
работа) или някой друг и така се върви
напред...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Това,
което предлагам, едва ли е най-смисленото
и най-доброто. Вариантите са много. За
мен е важно да се разбере, че партиите
и партийните групи са тумор в демократичните
процедури, преграда за реализиране на
представителната демокрация. Трябва
да се мисли и по-посока на развитие на
пряката демокрация при съвременното
развитие на средствата за комуникация
и т.н., но не трябва да се забравя, че едно
спиране на тока може да провали и
най-прекрасните замисли...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<br /></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<br /></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<span style="font-size: x-small;">Навсякъде
в текста под „демокрация“ разбирам
начините за участие на гражданите в
управлението, а не визирам някаква
„западна“ или източна“, „лява“ или
„дясна“ такава. Важно е да се знае
историята на демокрацията, но трябва
да се търсят и нови пътища. А на раделите
на „истинската“ демокрация в древна
Гърция препоръчвам внимателно да
препрочетат за какво става дума.</span></div>
slavunchohttp://www.blogger.com/profile/10696147206339077402noreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-7498825103641882838.post-87998868768045305722013-03-12T10:51:00.001+02:002013-03-12T19:58:49.048+02:00Кадры решают всё<style type="text/css">P { margin-bottom: 0.21cm; }</style>
<br />
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<span style="font-family: Arial;">В
годините след '89 година <a href="http://www.navigator.lg.ua/arts.php?mode=r&art=r0056" target="_blank">тези думи на Сталин</a> се цитират с ирония, пренебрежение и,
главно, с отрицателен политически
подтекст. Както в повечето случаи, с
характерния за нашата „политическа
класа“ емоционален елемент, като
рационалността е останала там някъде...,
защото просто е неизгодна.</span></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<span style="font-family: Arial;">Сталин
не открива топлата вода. Управляващите
още от древността са знаели този
управленски принцип и са се придържали
към него с различен успех. Подбора на
хората, с които се заобикаля управляващият/те
е съществен и в голяма степен определящ
за постигане на целите, които си е
поставил/и. Той е мерило за интелигентността
на лидера. Слабият управител се заобикаля
с хора, които не надвишават нивото му и
така изпъква на фона им. Обикновено
резултатите от тази „политика“ са
плачевни.</span></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<span style="font-family: Arial;">Спомням
си средата на 80-те години, когато в
списание ЭКО (Экономика и организация
промышленого производства), прочетох
един материал за подбора и подготовката
на управленските кадри във Франция,
който ме впечатли. Читателят ще ми
прости, че не посочвам брой, година и
т.н., но – честно казано, не ми се рови
из библиотеката. Както и да е. Та в него
се описваше как се наблюдават френските
младежи – ученици и студенти, как по
определени критерии се подбират
най-добрите, как – завършили висше
образование – веднага или след известно
време, се насочват към специална школа
– висше училище, в което се подготвя
управленския потенциал на френската
държава. Самото завършване на това
училище не е гаранция за висш административен
пост, но така се създава „база данни“,
от които може да се избира...</span></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<span style="font-family: Arial;">Колкото
и еретично да звучи днес, но така стояха
нещата и в „комунистическа“ България.
Чрез системата на т.нар. „номенклатура“
успешно се подготвяха кадри за работа
в партийния и държавния апарат, в сферата
на икономиката. „Комунистическата“
власт бе оценила и разбрала ролята на
подготвените хора в управлението и след
изстъпленията от първите години на
„народната“ власт, когато „бившите“
и техните наследници не са били допускали
до участие в управлението и до образование,
нещата постепенно се нормализират.
Безспорно е, че до последните дни на
Живковото управление важеха забрани
за наследници на особено изявени –
главно фашистки „деятели“; вярно е, че
40 години след „победата“ на 9 септември
отнякъде изскачаха нови АБПФК (активни
борци против фашизма и капитализма –
за информация на по-младите читатели)
и т.н. Така е. Идеалната власт все още е
само в писанията на утопистите.</span></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<span style="font-family: Arial;">Добре
е известно, че – в основата си, днешният
политически и управленски елит, произхожда
именно от тази номенклатура. Има и
изключения, но както се казва те
потвърждава правилото. Реално погледнато,
не би и могло да бъде иначе. За подготовката
на тези хора „комунистическата“ власт
отделяше значителни средства и внимание.
Днес е прието да се вярва, че промените
в България са започнали през '89-та година.
Да, ама не, както казваше известния Петко
Бочаров, успешно оцелял по времето на
три „строя“.</span></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<span style="font-family: Arial;">До
началото на 80-те години престижно, а и
задължително в някаква степен, бе
обучението в СССР. На хората, завършили
там, пътят към средни и високи позиции
в партийното, държавното и икономическото
управление бе широко отворен. След 1980
година – малко по-рано или малко по-късно,
започна пренасочване на децата на
най-висшата номенклатура към учение и
подготовка „на Запад“ и това лесно
може да се проследи в техните биографии.
Започна подготовката на бъдещия
управляващ елит и тенденциите и целта
бяха ясни. Тук искам да подчертая, че
тогава не съм имал пророчески или
„дисидентски“ сънища. Картинката
започна да ми се изяснява около 1990
година, но това – в личен план.</span></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<span style="font-family: Arial;">Писането
до тук не е с цел да възхвалявам или
обвинявам някой, а по-скоро <a href="http://www.facebook.com/slavcho.ivanov.71/posts/365899733525108?notif_t=like" target="_blank">реплика към президента</a>, който обяви, че хората в
новото правителство ще са все хора,
които били започнали „от нулата“. Не
е и не може да е така. Не става. Аз не знам
защо любителите на Бойко Борисов забравят
неговата партийна БКП биография, а
вярват на небивалиците, които той си
„спомня“. Продължавам да твърдя, че с
биографията, която той разказва, няма
никакъв начин да влезеш и завършиш
школата в Симеоново и това е най-малкото.
Не знам защо се забравя и биографията
на най-харесваната министърка (въпреки
„европейските“ норми,но според
българските такива, когато един човек
е мъж е министър, а когато е жена -
министърка) от неговия кабинет Лиляна
Павлова, CV-то на министър Николай Младенов
и т.н., и т.н. Ако трябва да продължа с
изреждането на имена ще ми се наложи да
спомена 99 % от политическия, държавния
и икономическия елит след 1990 година...
Същото се оказа и за най-спрягания за
служебен премиер.</span></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<span style="font-family: Arial;">Народната
памет е къса и избирателна. На едни той
– народът, прощава всичко, други са
вечно виновни без право на замяна, а
трети – просто забравя. Огромна роля
за това има и пропагандата, която днес
се олицетворява главно от телевизиите
и електронните медии.</span></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<span style="font-family: Arial;">Не
искам да соча с пръст никого. Искам да
припомня, че когато се оценява един
човек, неговите действия и генерираните
очаквания, трябва да се имат пред вид и
историческите дадености, и реалността.
Другото е конюнктурна пропаганда и
мимикрия, „за да не се изложим пред
чужденците“, забравяйки, че и при тях
е същото...</span></div>
slavunchohttp://www.blogger.com/profile/10696147206339077402noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-7498825103641882838.post-37208957699001298182013-03-11T18:05:00.001+02:002013-03-11T18:06:04.665+02:00Конституция на Република България (1991 г.)<div style="text-align: justify;">
Конституцията може да свалите от <a href="https://www.box.com/s/bplzk186co078jfkw6q2" target="_blank">Библиотеката</a> или от <a href="http://www.parliament.bg/bg/const" target="_blank">сайта на Народното събрание</a>.</div>
<div style="text-align: justify;">
Може ли някой да каже какво точно не му харесва в тази Конституция, защо и как мисли, че може да се промени.</div>
<div style="text-align: justify;">
Благодаря.</div>
slavunchohttp://www.blogger.com/profile/10696147206339077402noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-7498825103641882838.post-76921469266211808392013-03-08T14:08:00.000+02:002013-03-08T14:08:10.541+02:00Мнение
<style type="text/css">P { margin-bottom: 0.21cm; }</style>
<br />
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
В
началото на това писание искам да
подчертая, че не съм член и не представлявам
интересите на никоя партия, асоциация,
фондация, обществено движение, група и
т.н. от български или небългарски произход
и сфера на действие. Изразено е личното
ми мнение на български гражданин.
Написаното може да се използва без
ограничения.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<br />
</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Ситуацията
в държавата изисква обмислени и отговорни
тактически решения, които да стабилизират
обществото. Всякакви опити за търсене
и реализиране на цели, обслужващи нечия
идеология са ненавременни. Възцаряването
на „вечна обич“ и „вечна правда над
света“ може и трябва да почака. Сега
не е време за революции и смени на модели
и системи. Резултатите са предсказуеми.
Трябва да се опази и стабилизира
държавата. Хората са гладни.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<br />
</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<b>Политика</b></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
В
сегашната криза, обхванала обществото,
трябва да се изясни важният въпрос
относно служебното правителство.
Неговото създаване и функциониране са
първият политически акт на единствената
легитимно действаща институция –
президента. Подчертавам – Президента,
а не гражданина Росен Плевенлиев. Сега
не е време за лични, политически и
„обществени“ войнички. Проблеми в
поведението (меко казано) – лично,
политическо и обществено, могат да се
намерят на <b>всеки</b>. Написано е в една
дебела книга: ...който е безгрешен, пръв
да хвърли камък...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<a href="http://www.blogger.com/blogger.g?blogID=7498825103641882838" name="ctl00_PlaceHolderContent_uxTextLabel"></a>
Да се върнем към съставянето и правомощията
на служебното правителство. Те са
определени от Конституцията и РЕШЕНИЕ
№ 20 от 23 декември 1992 г. по конституционно
дело № 30 от 1992 г., докладчик съдията
Александър Арабаджиев (Обн., ДВ, бр. 1 от
05.01.1993 г.). Всички други тълкувания на
медийни еднодневки, политолози, социолози,
обикновени юристи, както и платени и
безплатни врачки и гадатели са спекулативни
внушения в нечия полза.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Служебното
правителство трябва да изпълни
предвидените от закона задачи. Неговите
действия трябва да са съобразно закона,
както и прозрачни и разбираеми за
обществото. Формите за контрол могат
да бъдат разнообразни, но не трябва да
се институциализират. Никога не трябва
да се забравя въпросът зададен отдавна
от един разумен човек: Кой ще контролира
контролиращите?</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Моралната
и политическата отговорност за създаването
на служебното правителство са на
президента. Служебното правителство
отговаря и пред закона за действията
си. Трябва да им са даде възможност да
изпълнят ролите си. Всякакви прогнози
и обикновени заклинания са деструктивни,
обслужват лични и политически цели и
не водят до решаването на проблемите,
а до тяхното задълбочаване.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<br />
</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<b>Икономика
и управление</b></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Служебното
правителство може и трябва да започне
промяната на икономическите условия.
Действията на правителствата след '89
година в областта на икономиката (и не
само, разбира се) бяха хаотични,
безпринципни и насочени към решаване
на лични и партийни интереси.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
На
първо място трябва да се даде на хората
възможността да работят. Трябва да се
дадат улеснени и преференциални
възможности на българските граждани
да използват всички форми на икономическа
инициативност и активност. Сега те са
задръстени от безобразна бюрокрация и
фискални пречки, които правят безсмислени
или невъзможни опитите в тази насока.
Така могат да бъдат увеличени заетостта
и доходите на гражданите. Особено
внимание трябва да обърне на балансите
на отделните икономически отрасли, като
се даде приоритет на науката и
производството. Всякакви надежди и
щения за „чужди инвестиции“, „европейски
фондове“ и тем подобни могат да се
използват, но на тях не може да се разчита
за възстановяване на икономиката. Това
може да стане само с български ум, труд
и средства. Действията и бездействието
в тази насока са определящи за
съществуването на нацията и държавата.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Друг
важен проблем, който може да бъде решен
по-безболезнено (по тази причина го
разглеждам на второ място) от служебното
правителство и е пряко свързан с
икономиката, е драстичното съкращение
на държавната администрация, оптимизиране
и рационализиране на нейната дейност
в полза на гражданите. Там е погребан
много жив производителен труд, който
трябва да се освободи за икономиката,
а не да получава пари за преливане от
пусто в празно и опазване на лични и
партийни интереси. Елементарно е да се
направи сравнение как и с колко се
управляват градове по-многочислени от
държавата ни и с не по-малко политически,
икономически и социални проблеми.
Казаното се отнася и за всички останали
политически, икономически и социални
структури подвластни на правомощията
на това правителство.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Разбира
се, належащи са и други мерки, сред които
е осигуряване на свежи пари, съживяването
на селското стопанство, насочване на
икономическите връзки и интереси към
Русия, Китай, Япония, Индия и страни от
Южна Америка и т.н. Може да се направи
още много или да се поставят основи за
в бъдеще, но това е от правомощията на
служебното правителство. Аз не съм си
поставил задачата да бъда изчерпателен
поради липса на достатъчно информация,
а и мащабите са такива, че проблемите
трябва да се обсъждат и решават от екипи
от специалисти.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<br />
</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<b>Социална
сфера</b></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Действащите
закони дават достатъчно свобода, права,
но и отговорности на гражданите. На този
етап е достатъчно законите да се
изпълняват от управляващите и от
гражданите. С неизпълнението на закона
не могат да се правят компромиси.
Незнанието на закона не е извинение за
никой.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Най-важният
социален проблем на България сега е
демографската криза. Това е националния
интерес и въпрос за оцеляването на
нацията. Проблемът не е партиен. Служебното
правителство трябва да започне обмислени
и законови действия в тази насока. Време
няма.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Трябва
да се разреши на пенсионерите не само
да съществуват, но и да живеят.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Решаването
на социалните проблеми е в пряка
зависимост от икономиката. Само работеща
и произвеждаща икономика може да позволи
да се решат проблемите с раждаемостта
и отглеждането и възпитанието на децата,
пенсионерите и безработицата. Тук са и
проблемите на образованието и... и още
много други. Приоритетите, които ще си
постави служебното, а и следващите го
партийни правителства, ще покажат
доколко те са български.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<br />
</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<b>Бъдеще</b></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<br />
</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Трябва
да се подчертае, че проблемите по
управлението на обществото в негов
интерес не са политически. Политиката
е средство за реализиране на идеите на
група хора по отношение на пътищата за
развитие на обществото. Българското
общество е ситуация, в която трябва да
се постигне национално политическо
съгласие по най-важите приоритети.
Безпредметно е да се спори сега кое
по-добро – лявото, дясното или центъра.
Ако се обърнем към религията, може да
се каже – няма значение на кой господ
се молим, важното е да помогне. Не
призовавам да се заличат партиите и
идеологическите, каквото и да значи
това, различия между тях. Не сме нито в
подходящото време, нито на подходящото
място. Различията са преодолими, когато
е поставено под въпрос съществуването
на 99 % от българите.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Ако
няма българи, няма България, няма партии,
няма... нищо.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Искам
да предложа, в съвсем ограничен обем,
виждания за бъдещата политика.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Конституцията
определя разделението на властта на
законодателна, изпълнителна и съдебна.
В този смисъл, избирането на
министър-председател и, по негово
предложение, на министерски съвет от
единствения законодателен орган –
Народното събрание, не ми се струва
особено логично. Създават се условия
партиите да се борят единствено и само
да овладеят изпълнителната власт чрез
мнозинството си в парламента. Резултатите
от това поведение са болезнено видими.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Според
мен, президентът трябва да назначава
министър-председателя и правителството,
които да изпълняват политиката и
законите, създавани в Народното събрание.
Не е необходимо правителството да се
структурира и назначава съобразно
политическото представителство в
парламента. Правителството не трябва
да е създател на политика, а изпълнител
на политиката на Народното събрание,
която се формира демократично. Тук не
става въпрос за президентска република.
Цялата политическа и законодателна
власт е в ръцете на избраното Народно
събрание. Президентът – пряко избран
от народа може да поеме отговорностите
по създаването и конструирането на
изпълнителната власт. Разбира се, такава
стъпка подлежи на обсъждане и разбиране,
най-малкото защото е свързана с промяна
на конституцията.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Друг
важен проблем е преосмислянето, с оглед
стратегията за развитие на България,
степента на ангажираност към структурите
на ЕС и НАТО. Политиците ни повтарят
като мантри тези абревиатури и ги ползват
за оправдание и очакване на мана небесна.
Няма да дойде. ЕС и НАТО на са създадени
в интерес на България. Тяхната роля е
да опазят общества с друга историческа
съдба и роля в човешката цивилизацията,
с други ценности и култура, с други
интереси.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
България
трябва да бъде неутрална страна и това
е смислен въпрос за национален референдум.
Слугинажат на политическата класа по
отношение на ЕС, НАТО и САЩ трябва да се
прекрати. Политическата класа и обществото
трябва да възприемат единствено и само
българските национални интереси за
своя програма. За интернационализъм и
глобализъм някой ден ще дойде време, но
не в обозримото бъдеще. Това бъдеще
трябва да бъде предвидено и търсено в
една стратегическа визия на национално
съгласие за развитието на България.
Светът е богат и разнообразен. Трябва
да се развиват отношенията не само с
посочените по-горе държави и организации,
а и с всички останали, съобразно с
националните ни интереси, а не с
идеологическите, политическите или
историческите митове и легенди.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Накрая
за ролята на гражданите в съществуването
на държавата.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
За
осъществяването на контрол и влияние
върху трите власти има всички законови
и политически предпоставки. Необходимо
е всеки от нас да познава законите и да
знае какво иска, защо го иска и –
евентуално да предложи как да се направи.
Така всеки от нас е фактор в обществото.
Навлизането на граждански/обществени
структури във властта няма да доведе
нито до по-добър контрол, нито до по-добро
управление. Те ще бъдат асимилирани и
обезсмислени. Естествено е, когато
действията на политици и управляващи
са в разрез с нашите разбирания за морал,
законност и национални интереси да
искаме тяхната смяна. Това трябва да
стане не „на юруш“, не под влиянието
на, макар и добре прикрити, нечии интереси,
а на основание на нашата информираност,
знание, анализи и воля за действие.
Незнаещият е слепец, който може да бъде
поведен навсякъде. Време е да прогледнем.</div>
slavunchohttp://www.blogger.com/profile/10696147206339077402noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-7498825103641882838.post-60542151922216766172013-03-06T17:14:00.000+02:002013-03-06T18:24:45.577+02:00Размисли<style type="text/css">P.sdfootnote { margin-left: 0.5cm; text-indent: -0.5cm; margin-bottom: 0cm; font-size: 10pt; }P { margin-bottom: 0.21cm; }A.sdfootnoteanc { font-size: 57%; }</style>
<br />
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Гледам,
слушам, чета и се убеждавам, че който и
да предложат за премиер все ще го оплюят.
И господ да предложат, и на него кусур
ще намерят. Аз веднага ще посоча един.
Създал жената – хубаво!, ама поне да си
беше свършил работата като хората, а
то... чудиш се – в зависимост от случая
– полуфабрикат ли е, богиня ли е, що ли
е... Както и да е. По-добре жени, отколкото
магистрали или атомно-ядрени елцентрали...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
И Мен
да предложат – същата работа, въпреки
че нямам сестра, не съм гей (пропуснах
времето, но то никога не е късно...) и имам
куче от министър-председателска (в
оставка) порода. Е, не съвсем, но почти...
Знам ли какво и кога ще науча за мене
си. Като не знаеш – стой си в къщи. Който
го е страх от мечки не ходи в гората, а
аз имам страх от високо...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<br /></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Трябва
да се съобразяваме с гласа на народа.
Глас народен, глас божи. Вярно е, че този
„народ“ е около 5 до 6 хиляди души, със
зор и то голям, за цялата страна. Това
на около 7 000 000 са около <b>0,085 %</b><span style="font-weight: normal;">,
но да не бъдем маанджии<a class="sdfootnoteanc" href="http://www.blogger.com/blogger.g?blogID=7498825103641882838#sdfootnote1sym" name="sdfootnote1anc"><sup>1</sup></a>...
Той, премиерът (в оставка), искаше да
работи маанджия, но всъщност си е
обикновен лъжец. Очевидно добър, щото
някои пак си го искат за такъв...</span></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<br /></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<span style="font-weight: normal;">Уважаеми
читатели! Не съм против протестите, дори
напротив, но... преди да се протестира
трябва да се </span><b>мисли</b><span style="font-weight: normal;">.
и по време на протеста пак трябва да се
</span><b>мисли</b><span style="font-weight: normal;">, по
всяко време пак трябва да се </span><b>мисли</b><span style="font-weight: normal;">.
Та нали то – мисленето, би трябвало да
ни е присъщо. Сапиенси сме, аджеба, ако
не друго.</span></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<span style="font-weight: normal;">Не
може, а и не трябва, да се юрнеш на улицата
преди да си помислил защо го правиш, как
ще го направиш, какво ще поискаш, какво
ще дадеш. Останалото е шменти-капели и
мъгла, мъгла в главите, мъгла в душите...
Всъщност, може. Може, но ако повярваш
(ех, тази вяра!) на някое „гласче“
нашепващо ти ундурми. Гласчето
мазно-сладникаво набива ли набива в
празните междуушия и няма да мине много
време и ще си зададем – за кой ли път? -
екзистенциалния въпрос: „що ли ги
ручахме жабетата?“.</span></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<span style="font-weight: normal;">Вярно
е, че на полителита не може да се вярва.
На никой от тях – заедно и поотделно, и
това го повтарям не от днес и не от вчера.
Все пак, полителита поне знае какво
иска. И ние знаем. Но как да се доверя и
на протестиращите, които и това не
знаят?! На техните мрънканици биха
завидели всички социалутописти.</span></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<span style="font-weight: normal;">Някой
ще каже – ако не друг, то поне премиерът
(в оставка), че най-лесно се намират
недостатъци, а най-трудно работещи
решения. Така е. Това е най-лесното и
най-трудното нещо. И за да се убедите,
че не летя една педя над земята, мога да
обещая: когато истината ме озари ще ви
уведомя. Вервайте ми...</span></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<br /></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<span style="font-weight: normal;">ПП.
На много от турцизмите не съм предложил
обяснение, поради убеждението ми, че
турски поназнайваме, но трънски не.
Радвайте се, че няма китайцизми, но в
скоро време и до тях ще опрем...</span></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<br /></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<br /></div>
<div id="sdfootnote1">
<div class="sdfootnote">
<a class="sdfootnotesym" href="http://www.blogger.com/blogger.g?blogID=7498825103641882838#sdfootnote1anc" name="sdfootnote1sym">1</a><i>Маанджия</i>
– който намира <i>маана (маану),</i> демек –
недостатъци, кусури. Трънско-български
речник.</div>
</div>
slavunchohttp://www.blogger.com/profile/10696147206339077402noreply@blogger.com9tag:blogger.com,1999:blog-7498825103641882838.post-9724837876801298322013-03-01T11:35:00.000+02:002013-03-01T11:35:24.966+02:00Карл Маркс и Фридрих Енгелс
<style type="text/css">P { margin-bottom: 0.21cm; }</style>
<br />
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Предполагам
какви реакции ще възбуди между ушите на
демократите-„пуристи“ тази книжка –
„Манифест на комунистическата партия“ (!)
от К. Маркс и Ф. Енгелс.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Ауу!
Комунистическа партия!</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Ауу!
Маркс и Енгелс!</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Уверявам
ви, дами и господа, не е заразно!</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Четох
Библията и не станах християнин.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Четох
Корана и не станах мюсюлманин.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
И от
„Манифеста...“ няма да станете комунисти.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
На
тези, които ще мрънкат, че сме яли попарата
на „комунягите“ ще кажа само, че малко
са чели и още по-малко са разбрали...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Повече
трябва да се чете дами и господа, другарки
и другари, а трябва и да се мисли. Това
е единственият начин, когато отидем на
протест или се изявим „по телевизията“
да не дрънкаме откровени глупости –
най-често, под нечие влияние. Само така
ще избегнем нови 23 години (повече или
по-малко) „преход“, който се вижда на
хоризонта...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
По
този повод не мога да не се съглася с
думите на президента Плевенлиев, че
преди да стъпчеш Конституцията трябва
да я прочетеш...</div>
slavunchohttp://www.blogger.com/profile/10696147206339077402noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-7498825103641882838.post-23118418893623406362013-02-28T08:56:00.001+02:002013-02-28T08:56:51.731+02:00Самюъл Хънтингтън
<style type="text/css">P { margin-bottom: 0.21cm; }</style>
<br />
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Представям
ви Самюъл Хънтингтън и неговата „Сблъсъкът
на цивилизациите и преобразуването на
световния ред“.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Книгата
отдавна е на пазара и вероятно за много
от вас, които се интересуват, не е новост.
Въпреки това, ето няколко думи и от мен
по конкретен повод. Разбира се, те в
никакъв случай не се съотнасят с
цялостните внушения и идеи на автора,
а са опит да намерим България в света...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<br />
</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Ако
приемем тезите на автора, представени
в тази книга, или поне някои от тях, ще
разберем защо нямаме никаква причина
– нито политическа, нито икономическа,
а най-малкото културологична да бъдем
в НАТО и ЕС или пък в двете заедно.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
В
началото на Трета част Самюъл Хънтингтън
прави анализ на ситуацията на Балканите
след края на Студената война. Липсата
на мнение за България е показателна и
за това не са виновни американците.
Апропо – към днешна дата едва ли би
имало сериозна преоценка на позицията
на Хънтингтън. Виновници са нашите
дупедавци-политикани, които заради
личните си интереси забравиха и род, и
родина... Виновници сме и ние. И тези,
който гласуваме, и тези, които негласуваме.
Ние допуснахме и – най-вероятно, отново
ще дадем гласовете си за някой от
„политическия елит“ - „ново лице“
(или забравено старо) или ще останем
„гордо“ в къщи... Ние помагаме за
страшната демографската криза, за
невероятната неграмотност, за... това,
което сме и ако не открием бързичко „Кои
сме?“ ще бъдем забравени... Самоопределението
е най-важната ни стратегическа задача
днес. Тази книга ни помага да разберем
какви не сме... Едва след това трябва да
решим Накъде и с Кой да вървим.</div>
slavunchohttp://www.blogger.com/profile/10696147206339077402noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7498825103641882838.post-67814804196557811422013-02-27T10:21:00.000+02:002013-02-27T10:21:04.238+02:00Само забравено старо
<style type="text/css">P { margin-bottom: 0.21cm; }</style>
<br />
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Гледам,
слушам, чета и се чудом чудя как от
уредените си хралупки изпълзяха
Разбирачите. За известно време бяха се
покрили. Похапваха си от запасите, криеха
се зад тъмните стъкла на лимузините си
и чакаха..., и дочакаха своя миг на слава.
Плъзнали са по всички медии и философстват,
обобщават, обясняват „Какво да се
прави?“. Те знаят!</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
На
първо място знаят да оцеляват. Те не се
хващат на изчанчения дарвинизъм, че
оцелявал най-умния, най-богатия,
най-красивия, най-... Не! Дарвин подчертава,
че оцелява най-приспособимия и те са
точно такива.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
А
хората на улицата искат Хляб и в прекия,
и в преносния смисъл. Искат да живеят
добре. Свободата (?) и другите финтифлюшки
са след това. Те не знаят какво значи
„смяна на системата“, хабер си нямат
за какво им е „нова конституция“,
„мажоритарния избор“ е панацея, повтарят
чутото един от друг, а този, който им
пуска тези „мухи“, се крие. Крие се
защото е от Разбирачите и то от Големите
Разбирачи. Вярно е, че един ден и на него
ще лъсне задника, но какво от това?!</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Сега
медиите търсят „новите лидери“. Няма
лошо – ще ги изпратят да учат ум и разум
в САЩ, а като се върнат може да им дадат
по някое „ток шоу“ да водят... Те за това
търсят „новите лидери“ - за да има на
кого да запушат устата...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
В
първите дни на протестите имах някакви
илюзии. Много бързо се смиха и остана
разочарованието. Настава време на
Обещанията. И срещу Обещанията на
Обещавачите дори Одисеевите предпазители
не помагат...</div>
slavunchohttp://www.blogger.com/profile/10696147206339077402noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-7498825103641882838.post-22767849577356041622013-02-08T10:35:00.001+02:002013-02-08T10:35:35.483+02:00Карл Сейгън<div style="text-align: justify;">
Представям ви двете последни книги на <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB_%D0%A1%D0%B5%D0%B9%D0%B3%D1%8A%D0%BD" target="_blank">Карл Сейгън</a> <a href="https://www.box.com/s/u4b08nwkla273wsti43v" target="_blank">„Свят, населен с демони“</a> и <a href="https://www.box.com/s/texatjja37gntu7ykppi" target="_blank">„Милиарди и милиарди“</a>. Авторът стана известен у нас с телевизионния сериал „Космос“ през 80-те години. Популярността му може да се сравни със сегашните турски сериали, но Цицерон отдавна го е казал: O tempora, o mores...<br /> Ето ви два цитата от тези книги, които ме впечатлиха особено с точния изказ на някои мои размисли по съответния повод.<br /> <br /> „В академичните среди се наблюдава укрепването на едно странно мнение, което извежда корените си от 60-те години на XX в. — че всички твърдения са еднакво произволни и че определенията „вярно“ и „невярно“ са заблуда. Може би това е някакъв опит за реванш срещу учените, които дълго време твърдят, че литературната критика, религията, естетиката и голяма част от философията и етиката всъщност са просто субективни мнения — тъй като не могат да бъдат демонстрирани като теореми от Евклидовата геометрия, нито да бъдат проверени посредством експеримент.“<br /><div style="text-align: right;">
„Свят, населен с демони“</div>
<br /> „Томас Джеферсън е проповядвал, че демокрацията е непрактична, освен ако хората са образовани. Според него независимо от това колко строго Конституцията и законите защитават народа, богатите, силните и безскрупулните винаги ще се изкушават да подкопаят основите на едно управление, осъществявано от и за обикновените хора. Противоотровата в случая се свежда до силна подкрепа за изразяването на непопулярни възгледи, масова грамотност, дискусии по реално съществуващи проблеми, общо познаване на критичното мислене и скептицизъм към заявеното от властимащите. Всичко това са основни съставни части на научния метод.“<br /><div style="text-align: right;">
„Милиарди и милиарди“</div>
<br /> През годините често си задавах въпроса къде „изчезна“ Сейгън, защо не се споменава името му. Тези две книги дават отговор, поне за нашата страна. Някои ще го обвинят в краен материализъм и скептицизъм, което автоматично го противопоставя на един маргинализиран нарцистичен „елит“, отдал се на мистицизъм, показно религиозно усърдие и духовна чалга без край. По този повод само ще кажа, че да, Карл Сейгън е материалист и скептик, и твърде аргументирано отстоява позициите си, но същевременно е изключително толерантен към хората с мислене, различно от неговото и това е присъщо на умовете, обременени със знание.</div>
slavunchohttp://www.blogger.com/profile/10696147206339077402noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7498825103641882838.post-81445095361888003742013-01-28T10:57:00.002+02:002013-01-28T11:08:06.610+02:00Смисълът на безсмислието<style type="text/css">
<!--
@page { margin: 2cm }
P.sdfootnote { margin-left: 0.5cm; text-indent: -0.5cm; margin-bottom: 0cm; font-size: 10pt }
P { margin-bottom: 0.21cm }
A.sdfootnoteanc { font-size: 57% }
</style>
<br />
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Изводът
от вчерашния референдум, за мен, е един
– т.нар. „партиен елит“, заедно и
поотделно, е ненужен. Всяко партийно
лидерче и подлидерче се обяви за
победител. Резултатите бяха тълкувани
както дявола чете евангелието, т.е. както
им изнася. Разбира се, класацията по
простотия отново се печели от
министър-председателя и неговите вицета
с голяма преднина. С природното си
дебелоочие и тепигьозлък г-н Борисов
първо коментира някакви спортни
резултати, а след това благоволи да
избълва поредните си глупости някак
свързани с преките му задължения. Г-н
Цветанов – умен, красив и нещастен от
несподелена любов, присъедини набързо
80-те процента негласували към моментната
кауза на ГЕРБ, като „забрави“, ако
въобще го е знаел, че при т.нар. демокрация
това е т.нар. демократично право. Другите
– какво да ги коментирам? Народът го е
казал: „Хвани единия, удари другия“...
- празнота между ушите и уста-ламя, дето
ем лапа, ем плещи непрекъснато.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Тук
му е мястото на едно немного лирично
отклонение. В далечните ми юношески
години из махалата бе популярна една
девойка, която хем можеше да прави
фелацио, хем не спираше да плямпа –
природна даденост... Та и досега, като
ми се мерне политик, все за нея се досещам.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Та,
под влияние на плебисцита и на стадния
(социалния) инстинкт, продължих да въртя
из главата си „актуалните“ проблеми.
Така бавно и в страдание (няма само г-н
Цветанов да страда, я!) стигнах до друг
извод – малко по-широк от предишния.
Задавам си въпросът: ако има демократично
избрани управляващи за какво е нужно
допитването до народа и обратното. Някой
диалектик<a class="sdfootnoteanc" href="http://www.blogger.com/blogger.g?blogID=7498825103641882838#sdfootnote1sym" name="sdfootnote1anc"></a><span style="color: red;"><span style="font-size: x-small;">1</span></span> би казал, че това е единство и борба на
противоположностите, което води до
обществено развитие и т.н. Да, но аз не
съм диалектик, дори се гордя с това, че
не съм и „демократично мислещ“, каквото
и да значи...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Според
мен, едното от двете – избори и референдуми,
е излишно и напразно губене на обществена
енергия.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Когато
се правят „демократични избори“
мат'рялът упълномощава с правото му на
суверен да се разпорежда определена
група хора. Те – умни, честни и компетентни,
за определен период от време дават
всичко от себе си над 100% за благото на
тези, които са им осигурили тази възможност
за изява и – най-вече – привилегия...
При тези дадености не е необходим
референдум, дори и демократичен. Та нали
тези хора, непрекъснато подновяващи
си автомобилите и още по-непрекъснато
повишаващи си доходите са все между нас,
с ръка върху пулса на избирателите. Те
знаят „какво иска народа“ и с политиката
си претворяват в дела щенията му. Тогава
защо е необходимо, по някакъв повод, те
да връщат своите отговорности към
избирателите? Неразбираемо.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Другият
начин е управлението чрез референдуми.
Няма политически елит и подобни завери,
а администрация от експерти, които
решават проблемите, а когато възникне
непреодолимо разногласие между тях, се
провежда допитване и носителите на
властта решават. Компетентни ли са да
го направят? А защо да не са? Когато
трябва да „избират“ политици са, когато
е за друго – не са. Така ли?</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Разбира
се, никой политик не пуска кокала сам.
Те за това си организират избори, пък
като съвсем не могат да се разберат и
революции (френски, великоруски, нежни,
пролетно-арабски и др.), умиротворяват
с миротворци и, иначе казано, контролират
нещата. Големият въпрос на нашето време
е как да им се отнеме този политически
и икономически тотален контрол. Това
трябва да стане без да се самоизтребваме
за техните каузи, пардон – интереси, и
да даваме живот си заради смяна на
поколенията им или присламчване на още
някои. Това е въпросът.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Някой
би казал „Чрез референдум!“. Може би...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<br /></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<br /></div>
<div id="sdfootnote1">
<div class="sdfootnote">
<span style="color: red;">1</span>Това
не е мръсен комунист, който яде новородени
на закуска. Диалектиката не е измислена
от Маркс, Ленин, че дори и Хегел, но...
който иска да знае – знае, а ако не знае
– ще научи.</div>
</div>
slavunchohttp://www.blogger.com/profile/10696147206339077402noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7498825103641882838.post-49282039283503358432013-01-24T20:43:00.001+02:002013-01-24T22:22:05.386+02:00Ноам Чомски<style type="text/css">
<!--
@page { margin: 2cm }
P { margin-bottom: 0.21cm }
</style>
-->
<br />
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Не
откривам Ноам Чомски сега. Ровейки из
файловете намерих тази лекция - <a href="https://www.box.com/s/c29h14xau7hhfxyb01a5" target="_blank">„Медиите под контрол“</a>, и реших
да ви я представя.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Възможно
е някой да го е забравил (е, не съвсем) –
като мен. Възможно е за друг да е първа
среща. Надявам се да прочетете текста.
Да, всичко е много познато. Актуално.
Много актуално. Кара те да се замислиш
за избори, за референдуми, екопротести
и нееко такива, за атентати и войни, за
ВМЗ, гр. Сопот, за медийната политика и
т.н., и т.н., а е само двайсетина страници...</div>
slavunchohttp://www.blogger.com/profile/10696147206339077402noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7498825103641882838.post-27356362044972835182013-01-23T09:30:00.003+02:002013-01-23T09:32:41.432+02:00Въздържам се<style type="text/css">
<!--
@page { margin: 2cm }
P { margin-bottom: 0.21cm }
</style>
-->
<br />
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Няма
да си направя труда да гласувам на
„Първия демократичен референдум“ в
най-новата ни история. Тепегьозите ни
набутаха в ЕС и НАТО, където не ни е
мястото без референдум, а сега за очевидни
неща търсят „мнението на народа“ баш
преди изборите, пък и кашони с документи
намират. Циркаджии... Не искам да участвам
в лошо режисирана и скъпа самодейна
пиеска. За тази година ми е достатъчен
спектакъла, разиграл се в НДК.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Сценката
„покушение срещу демокрацията (разбирай
Доган)“ даде храна на лешоядите и
разнообрази дъдняването около Референдума.
Само едно лирическо отклонение. Всички
(вече) са много възмутени и потресени
от саморазправата с Октай. Да, това не
биваше да става. Обвиняват присъстващите
там членове на ДПС, но тяхната реакция
е донякъде обяснима. За мен е необяснима
реакцията на хиените с камери, микрофони
и фотоапарати, които, с потекла слюнка,
щракаха и щракаха, и никой от тях не си
мръдна пръста да отърве човека, който
пребиваха пред очите им... Пардон, пред
камерите, на които те – очевидно, са
само стативи. Същото се отнася и за
журналистите, който „отразяваха“, за
полицаите, които „охраняваха“ и тем
подобни. Те това е четвъртата или не
знам коя си власт. И да бяха убили човека
пак щяха да продължат да ни информират...
Ексик!</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Но да
се върнем на ядрената (атомната)
енергетика. Фидосова ни ограмоти по
тънкостите. Дано и тя да е разбрала за
какво говори. Както и да е.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Аз
съм за развитието на ядрената енергетика.
Не споделям страховете на тези, които
са против нея от екологична, хуманна и
т.н. гледна точка. Спомнете си само за
дебатите около автомобилите в началото
на миналия век и горещия спор дали
скоростта от над 60 км/ч не е смъртоносна
за човека. Да, аварии стават. Три майл
айлънд, Чернобил, Фукушима са уроци,
които не могат да бъдат пренебрегнати,
но ако се върнем при автомобилите и
осъзнаем колко човека загиват или са
осакатени на ден при катастрофите с тях
нещата придобиват различни измерения.
Да не забравяме, че и скоростта от 60 км/ч
отдавна е в миналото, но не искам да
влизам в такъв спор защото е безсмислен,
а и всеки има право на своето мнение.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Според
мен, е крайно време да се спре използването
на твърди горива и петролни продукти
за добив на енергия. Трябва да се разшири
приложението на слънчевата, термалната
и вятърната енергия, огромния потенциал
на приливите и отливите и т.н. Не знам
защо бе „забравен“ термоядреният
синтез и дали се работи по него. Май
това, което не се отразява в медиите не
съществува...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Това
е моето разбиране най-общо за енергетиката.
Но на този Референдум енергетиката е
последното, за което мислят „играчите“
в него. Резултатите ще бъдат използвани
по най-груб политически тертип. Всеки
ще е победител, както на всички
„демократични“ избори, а като цяло ще
загубят българите и в частност –
енергетиката. Не искам да участвам в
мръсните игрички на политическия елит.
Енергетиката ще продължи да се развива
по света и у нас въпреки всичките лъжи
и референдуми. Лошото е, че един ден ще
съжаляваме, че вместо да се дърляме по
избори и референдуми, вместо да хвърляме
домати по парламента не сме се захванали
и не сме натикали виновните там, където
има е мястото...</div>
slavunchohttp://www.blogger.com/profile/10696147206339077402noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7498825103641882838.post-72017760782779733942013-01-22T13:17:00.000+02:002013-01-24T20:52:32.738+02:00Арнолд Тойнби<style type="text/css">
<!--
@page { margin: 2cm }
P { margin-bottom: 0.21cm }
</style>
<br />
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Интересът
ми към „Изследване на историята“ от
Арнолд Тойнби бе предизвикан от
предварителна информация и предговора
на проф. д-р Андрей Пантев, който уважавам
като учен.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Авторът
е интелигентен и ерудиран, книгата се
чете с удоволствие – що се отнася до
стила и израза. За съжаление представянето
на историческите събития и факти, както
и направените изводи е неубедително и
не можах да приема основните тези на
Тойнби дори и в най-общ план.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Убедих
се и в това, че не сме се отървали от
цитатничеството, конформизма и обикновения
снобизъм при споменаването на някой
автор. Нагаждането към конюнктурата
кара сега много историци (и не само)
остро да празнословят по адрес, примерно,
на Маркс и да превъзнасят Тойнби. Преди
1989 г. правеха обратното, но аз не съм им
съдник. Просто бих посъветвал такива
хора да прочетат написаното от човека,
който превъзнасят или заклеймяват, за
да не изпадат в жалки ситуации...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Все
пак, искрено препоръчвам да прочете
тази книжка. Всеки сам може да си изгради
мнение. Още повече, една книга нищо не
може да ви вземе. Може само да ви даде.</div>
slavunchohttp://www.blogger.com/profile/10696147206339077402noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7498825103641882838.post-43318590740196798172013-01-19T19:02:00.000+02:002013-01-19T19:08:16.429+02:00Атентат<style type="text/css">
<!--
@page { margin: 2cm }
P { margin-bottom: 0.21cm }
</style>
-->
<br />
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.04cm;">
Случайно
„хванах“ атентата срещу Доган няколко
минути след неговото ставане. Погледах
телевизия, почетох в мрежата и картинката
хич не е добра.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.04cm;">
Все
пак, завиждам на мнозинството експерти,
които успяха да определят станалото
като инсценировка и предложиха на
скучаещата публика неочаквано
съботно-следобедно забавление. И тъй
като до сега никой не се е сетил аз ще
ви предложа очевидната версия, която
се изплъзва на коментаторите.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.04cm;">
Това
е работа на Хизбула и само нейна! Разбира
се, не трябва да забравяме и дългата
ръка и извратения мозък на „Ал Кайда“.
Те са и никой друг! Да ме прощава и
президентът Путин, но като че ли виждам
и неговата коварна усмивка из зад
ъгъла...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.04cm;">
Както
и да е. Цветанов ще ни сервира разработката
Д.О.Г.А.Н., като несмея и да предположа
как се разшифрова тази абревиатура. Те
си знаят.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.04cm;">
Мисля,
че и на най-големия разбирач на „тея
работи“, а и на масовия сеирджия трябва
да им е ясно, че няма никакво, освен
морално – разбира се, значение дали
това е истински опит за покушение или
театро. За морала на никой не му пука,
още по-малко в случая. От случилото се
печелят две партии и техните лидери –
ДПС на Ахмед Доган и ГЕРБ на Бойко
Борисов. Сега зависи от тях – лидерите,
и от техните партии как ще разиграят
козовете си...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.04cm;">
Лошото
е за нас – българите, и за България, че
няма печеливш ход. Всичко бе видяно „на
живо“, вече се „върти“ и по световните
мрежи. Оттук нататък или ДПС ще получи
още повече от това, което има, за което
заявка направи Лютви Местан, или Бойко
Борисов и обкръжение ще ни зарадват с
демократична полицейщина по американски,
на която министърът на вътрешните работи
и вицепремиер на Република България бе
обучаван надлежно и дълго в САЩ. Този
„шамар върху българската демокрация
и етническата толерантност“ (слагам
думите в кавички не защото цитирам
някого, а да предпазя някой наистина
голям балък да не помисли, че наистина
има такива неща по нашата територия) е
възможно да предизвика сериозно етническо
напрежение и преначертаване на
политическата и географската карта на
България, което се подготвя от години и одобрен и подкрепян откъдето трябва.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.04cm;">
Във
всички случаи този смешен – за някои,
„инцидент“ вещае много лошо обозримо
бъдеще.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.04cm;">
Както
винаги в такива случаи най-много ще се
радвам ако се окажа лош пророк...</div>
slavunchohttp://www.blogger.com/profile/10696147206339077402noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7498825103641882838.post-41060915290201703282013-01-04T20:25:00.001+02:002013-01-24T20:53:18.878+02:00Юрген Граф<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Скуката
около Краят на света, поредното Раждане
на поредния Спасител, Воаяжът на Главния
промоутър на „Кока Кола“, или Санта
Клаус, или Дядо Коледа, или Дядо Мраз,
или комшията Пешо и тем подобни ме
накараха да се зачета в една книжка на
Юрген Граф - „Митът за Холокоста“,
понеже апетитът идва с четенето намерих
още една - „Крах мирового порядка“ от
същия автор. Признавам си, че те са
странен избор, дори за такива скучни
дни, но...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Стана
ми интересно, защото не се бях замислял
по тези въпроси. Приемах нещата като
даденост, по инерция, докато Граф не ми
представи и друга гледна точка.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Въобще,
спора около това, колко точно евреи или
неевреи са избити в концлагерите и
как или не са, е обикновен цинизъм на
пръв поглед. За всеки човек смъртта е
еднократен и краен акт, поне тук и сега.
Дали са 6 милиона или 6 човека не е ли все
едно?!</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Въпросът
е в друго. Доколко и въобще може да се
вярва на който и да е политически елит,
защитаващ интересите си. И трябва да се
подчертае – не интересите на народа-суверен,
който му е поверил да го управлява към
светли бъднини, а именно своите – на
същият този елит, интереси...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Напинят
и размисли за това колко е, да кажем
странна, паметта на хората и народите.
Хитлер бил човеконенавистник и убиец,
а Александър, дори наречен „велики“
имал детска мечта да завладее света!
Браво! И Цезар, и Наполеон..., а Хитлер
бил убиец и психопат. Другите завладявали
света с хляб и сол... Глупости!</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Питам
се и друго - виновна ли е практиката на
свободна продажба на оръжие в САЩ за
ставащото там? Май не, защото и книги се
продават свободно, но колко ги купуват?
Значи е въпрос на възпитанието, а не на
предмета на продажба.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
А
цялата дандания около пушенето не е ли
игра на тютюневите компании - забранения
плод е по-сладък и увеличава продажбите...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
И за
лагерите, и за оръжието, и цигарите, и
за тероризма става въпрос за въздействие
върху масовото съзнание с политически,
да ги наречем, цели...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Някой
ще възрази, че има граници и в манипулирането,
че и в лъженето. Няма. Спомнете си
„причините“ за войните във Виетнам,
Ирак, Афганистан, а сега е ред и на Сирия
и Иран. Спомнете си 11 септември ..., спомнете
си...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Някой
ще каже, ами България, ами СССР, ами... Не
се притеснявайте. И тук има да лъскат
задници, но поради естеството на системата
нещата се бавят... Всичко ще излезе на
яве, но... каква ли полза?!</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Честно
казано, мен ме вълнуват по ежедневни
неща. Примерно, страшната демографска
ситуация у нас, но на никой (елитарен)
не му пука. По медиите „въртят“ едни и
същи тъпотии, а важните неща се замитат...
докато е възможно. Какво значение има
как ще се развият съдбите на евреи,
американци, руснаци или папуаси, щом до
някоя година българи и България няма
да има?!</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Такива
работи. Препоръчвам ви тези две книжки
не защото съм анти-..., а защото дават и
друга гледна точка. Къде е истината?
Баналният отговор е „някъде по средата“,
но за да намерим „средата“ трябва да
знаем за различните мнения.</div>
slavunchohttp://www.blogger.com/profile/10696147206339077402noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7498825103641882838.post-69747383367556311212012-12-16T12:54:00.000+02:002012-12-16T13:03:56.315+02:00Симптоми<style type="text/css">
<!--
@page { margin: 2cm }
P { margin-bottom: 0.21cm }
</style>
-->
<br />
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Какво
е усещането да стреляш по невинни хора
– мъже, жени и деца, затворени в някое
училище?</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Какво
е усещането да поставиш бомба или да я
взривиш със себе си на многолюдно
обществено място?</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Какво
е усещането да риташ и газиш възрастен
човек и да снимаш стореното с телефона
си?</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Какво
е усещането възбуден да наблюдаваш в
мрежата как бебе прави фелацио някому?</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Какво
е усещането...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Никога
няма да разбера.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Не
пиша за тези „новини“, които ни намират
ежеминутно навсякъде, не защото махам
пренебрежително с ръка и мисля, че съм
„над нещата“. Не пиша защото нямам
разбиране за тези страни на „човешката
природа“. Дотолкова нямам, че понякога
мисля, че всичко това не се случва. А и
това човешката природа ли е?!</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Мисля,
че не. Това са симптомите на болестите
на съвременното общество и колкото то
е по-развито, според съвременните ни
представи, толкова тези симптоми са
по-силни.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Политиците
от САЩ налагат демокрация по света,
съобразно т.нар. „американски“ интереси,
но не могат да създадат условия за
елементарна човещина в страната си.
Оценяват и съдят другите с божествена
непримиримост и гняв, а всъщност...
Забравете лицемерните филми, вижте
фактите.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Не
по-различно е по света и у нас.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Цигани
и турци се гаврят с историята ни. Пияни
учителки и учители вилнеят из класните
стаи. Четиридесет (!!!) процента от младите
хора в България не се занимават с Нищо...,
а политиците говорят ли, говорят. Не
спират.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Не
пиша, защото често вече нямам думи.
Болестите на това общество са нелечими.
Някои чакат краят на света, но той е
настъпил. Безсмислени са всякакви напъни
за еволюции, революции, макар и доматени,
и тем подобни.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Необходимо
е ново Начало, но без Ной.</div>
slavunchohttp://www.blogger.com/profile/10696147206339077402noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-7498825103641882838.post-30454540236851758382012-11-30T11:57:00.000+02:002012-11-30T12:01:07.984+02:00За кокошките и хората...<style type="text/css">
<!--
@page { margin: 2cm }
P { margin-bottom: 0.21cm }
</style>
-->
<br />
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
<iframe allowfullscreen="allowfullscreen" frameborder="0" height="315" src="http://www.youtube.com/embed/yVllGdXyD4U" width="420"></iframe> </div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
<br /></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
В
написаното има продуктово позициониране!</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
Довечера
половината от децата ще идват на гости.
Жената е в командировка и аз, като
съвестен родител, реших да сготвя Нещо.
Хванах от фризера Нещо по-едричко и още
снощи го оставих да се размразява...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
Гледам
сутринта снощното голямо Нещо бая се
посмалило, а около него вода, вода... само
риби и жаби няма. Чета на етикета с какво
ще гощавам част от борчонаследниците
и ето: фирмата е „Лотос“ ООД, Димитровград.
Купил съм си, като ми е бил толкоз акъла,
„продукт от пил.месо – пиле“, тежащо
1,956 кг. за 7,80 лв. Брех, мама му! Като е
такова пилето, каква ли ще е кокошката,
а петела, но... да не се отклонявам. Между
другото, все пак, някой скоро да е виждал
кокошка или петел, макар и нещастни?</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
Та
измервам аз новото количество „продукт
от пил.месо – пиле“, след като се поизцеди
и се оказва, че е около 1,5 кг. Брех, пак
мама му! Не ми се занимава с прости
сметки, но май съм си купил „златното
пиле“! Попрочетох тук-таме това-онова,
<a href="http://dnes.dir.bg/news/naredba-meso-pileshko-mzh-12505413" target="_blank">пр. това</a>, след което обърнах внимание и
на етикета на „продукт от пил.месо –
пиле“. Оказва се, че всичко е наред.
Производителя си е посочил съвестно,
че в Нещото има 25 % вода и разни други
работи. Колко е самото пиле не е ясно,
но... който не чете етикети – като мен,
да чете, а не постфактум да псува!</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
Тъй
де, всичко е законно, дори имало и
европейска практика. Мамка им юропейска!</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
<br /></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
Какви
сме били прости преди години. Ядехме
разни нещастни кокошки, пък вътре в едно
пликче – какъв садизъм!, но при социализма
е така – вътрешностите... Можеш да си
направиш супичка, можеш..., но стига
носталгия! Паля колата и с мръсна газ
по магистралите, да се отблагодаря комуто трябва...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
Още
много мога да беснея и словоблудствам
по темата, а и по други, но да бъдем
оптимисти, да бъдем демократи, да дадем
всичко от себе си и да се забавляваме.
Това е! Иначе ще станем като гърците,
както ни плаши Голямото Страшно Плашило.
Ех! А дано!</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
...Пак
се сетих, че сме в следдоматенореволюционна
обстановка. Как грее Слънцето, как цъфтят
теменугите... Лошите са в миша дупка.
Добрите – на кучето в задника. Ята черни
гарвани продължават да кръжат над
Парламента... и не само там... Защо ли?</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
<br /></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
Между
другото, маането, с което започват тези
гневни готварски бележки, носи и поука.
Чуваме, че българинът не винаги е бил
келешът от рекламите, а подхващал и
дряновицта, когато трябва. Лошото е, че
нашата жена вече е болна 23 години и няма
изгледи да се оправи, дори и лекарски
грешки не помагат. Остава едно – бой и
никаква псевдоеврохуманност. Иначе ще
ядем до насита „продукт от чов.месо –
уй“ - само политически, разбира се, но
не е сигурно...</div>
slavunchohttp://www.blogger.com/profile/10696147206339077402noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7498825103641882838.post-71402901804263855112012-11-28T09:26:00.000+02:002013-01-24T20:54:14.225+02:00Зекария Сичин<style type="text/css">
<!--
@page { margin: 2cm }
P { margin-bottom: 0.21cm }
</style>
<br />
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.04cm;">
Представям
ви първата книга от поредицата „Хрониките
на Земята“ - Дванадесетата планета.
Автор е Зекария Сичин.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.04cm;">
Защо
книжката е на руски, а не на български?
Отговорът е лесен – заради качеството.
Българският/те превод/и май са правени
от руски и то традиционно бездарно и
още ред технически подробности. В крайна
сметка, който иска да си я чете в оригинал,
на руски, на български..., а който иска
хич да не я чете.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.04cm;">
<br /></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.04cm;">
<br /></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.04cm;">
Четейки
книги като тази започвам да си задавам
тъпи въпроси.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.04cm;">
Вижте
цивилизацията на шумерите. С нейните
болежки и проблеми, с нейните пословици...
И това е преди някакви 5 – 6 хиляди години.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.04cm;">
Единият
от основните въпроси е свързан с т.нар.
„задгробен живот“ (за предгробния е
ясно), преражданията, живота след смъртта
и тем подобни.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.04cm;">
Християните
мога да ги разбера. Човек се ражда, живее
и според това как е живял, неговият бог
го възкръсва, когато му дойде времето,
оценява и... едните у лево, другите у
десно... Има някаква логика. Дава ти се
шанс веднъж да живееш в съответствие с
християнските канони. Кой каквото могъл
направил. Не ми се вярва в Рая да има
повече от стотина човека, а май и те са
много. Всичко друго се пържи, пече, вари,
виси на ченгели и т.н. в т.нар. „адски
мъки“. Там, ние – българите, сме най-добре
щото сме свикнали...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.04cm;">
Малко
на кестерме ми идва цялата дандания с
разните карми, прераждания и
усъвършенствания. Ще карам по-накратко.
Който е чел – ще ме разбере, който не е
– да е!</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.04cm;">
Та
тъй. От доста време търся да намеря в
писаната история някакво доказателство,
макар и мънинко, за това, че нещо се е
променило у житието-битието човешко,
хеле пък у неговата душевност, а най-паче
духовност. Цъ! Няма!</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.04cm;">
Каквото
е било, така е и така ще бъде, во веки
веков. Амин!</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.04cm;">
Ето
ви и цитат от представяната книга:</div>
<div align="JUSTIFY" lang="ru-RU" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
„<span style="font-family: Arial, sans-serif;"><span style="font-size: small;">Шумерские
пословицы, которые на две тысячи лет
старше библейской Книги Екклезиаста,
содержат похожие мысли и остроумные
наблюдения:</span></span></div>
<div align="JUSTIFY" lang="ru-RU" style="margin-bottom: 0cm; page-break-after: avoid; page-break-inside: avoid; text-indent: 2cm;">
<span style="font-family: Arial, sans-serif;"><span style="font-size: small;"><i>«Все равно
умрем – давай все растратим! А жить то
еще долго – давай копить!»</i> </span></span>
</div>
<div align="JUSTIFY" lang="ru-RU" style="margin-bottom: 0cm; page-break-after: avoid; page-break-inside: avoid; text-indent: 2cm;">
<span style="font-family: Arial, sans-serif;"><span style="font-size: small;"><i>«Не пытайтесь
воскресить бедняка».</i> </span></span>
</div>
<div align="JUSTIFY" lang="ru-RU" style="margin-bottom: 0cm; page-break-after: avoid; page-break-inside: avoid; text-indent: 2cm;">
<span style="font-family: Arial, sans-serif;"><span style="font-size: small;"><i>«Не сердце, а
слово – мать ненависти».</i> </span></span>
</div>
<div align="JUSTIFY" lang="ru-RU" style="margin-bottom: 0cm; page-break-after: avoid; page-break-inside: avoid; text-indent: 2cm;">
<span style="font-family: Arial, sans-serif;"><span style="font-size: small;"><i>«Счастье – в
женитьбе, а если подумать, то в разводе».</i>
</span></span>
</div>
<div align="JUSTIFY" lang="ru-RU" style="margin-bottom: 0cm; page-break-after: avoid; page-break-inside: avoid; text-indent: 2cm;">
<span style="font-family: Arial, sans-serif;"><span style="font-size: small;"><i>«Тот, у кого
много серебра, может быть, и счастлив.
Тот, у кого много ячменя, может быть, и
счастлив.Но тот, у кого нет совсем ничего,
спит спокойно».</i> </span></span>
</div>
<div align="JUSTIFY" lang="ru-RU" style="margin-bottom: 0cm; page-break-after: avoid; page-break-inside: avoid; text-indent: 2cm;">
<span style="font-family: Arial, sans-serif;"><span style="font-size: small;"><i>«В городе без
собак хозяйничает лиса».“</i></span></span></div>
<div align="JUSTIFY" style="font-style: normal; margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<span style="font-family: Arial, sans-serif;"><span style="font-size: small;">Без превод, за
да не изпадам в излишни колизии.</span></span></div>
<div align="JUSTIFY" style="font-style: normal; margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<span style="font-family: Arial, sans-serif;"><span style="font-size: small;">Ако вярваме, че
предишния ни живот определя следващия,
ако вярваме, че чрез последователни
прераждания се подлагаме на изтънчени
и необходимо-неизбежни изпитания, за
да достигнем божествено съвършенство
то, аджеба, що сме си все на този акъл?!</span></span></div>
<div align="JUSTIFY" style="font-style: normal; margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<span style="font-family: Arial, sans-serif;"><span style="font-size: small;">Да. Прогрес и
развитие има – в сферата на науката,
технологиите и техниката, но „прогрес
и развитие“ ли са това и накъде отиваме?
Очевадно, никаква вяра не помага да
станем от хора на човеци. Май трябва още
дълго да се чака да открием нашите
производители – извънземни, богове или
каквото е там, за да ни ниспослат истината
за нас си.</span></span></div>
<div align="JUSTIFY" style="font-style: normal; margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<span style="font-family: Arial, sans-serif;"><span style="font-size: small;">Или пък животът
тук, на Земята, е някаква космическа
забавачка, чиято учебна програма всеки
трябва да премине. Или...</span></span></div>
<div align="JUSTIFY" style="font-style: normal; margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<span style="font-family: Arial, sans-serif;"><span style="font-size: small;">По умозрителен
път или чрез вяра няма да стане.</span></span></div>
<div align="JUSTIFY" style="font-style: normal; margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<span style="font-family: Arial, sans-serif;"><span style="font-size: small;">Как ли? Ех, ако
знаех... Май чашата трябва да се изпие
до дъно.</span></span></div>
slavunchohttp://www.blogger.com/profile/10696147206339077402noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7498825103641882838.post-7797349253150665442012-11-22T11:48:00.000+02:002012-11-22T11:48:53.819+02:00Анонс
<style type="text/css">
<!--
@page { margin: 2cm }
P { margin-bottom: 0.21cm }
-->
</style>
<br />
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Ето
и втория том на Хайтов за „троянските
коне“ в България. Бих го нарекъл „том
на заблудите“, особено в оценките за
някои хора, появили се незнайни след пукването
на демокрацията през 1989 г. у нас... Разбира
се, това е мое мнение, а не трябва да се
забравят и изминалите 10 години, които
дадоха възможност на много „характери“
да се „развият“ в една или друга посока.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Все
пак, в основното и главното Хайтов е
прав. Безкръвното отмиране на България
и българите продължава, „отродяването“
е в пълен ход, обществото и процесите в
него се движат уверено в посоката, която
„предсказа“ Хайтов.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
А
иначе, кой човек, колкото и голям да е
той, се е разминал със заблудите си...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<br />
</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
<br />
</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
„Доматената
революция“ е на прага ни. Може би, в
друга държава, пред друг парламент този
донкихотовски жест ще „хване дикиш“,
но нашите политици от доматите, макар
и развалени, ще си направят мезе...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Друго
трябва. Не домати.</div>
slavunchohttp://www.blogger.com/profile/10696147206339077402noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7498825103641882838.post-56282112035051797682012-11-20T13:40:00.000+02:002012-11-20T13:40:31.291+02:00Анонс
<style type="text/css">
<!--
@page { margin: 2cm }
P { margin-bottom: 0.21cm }
-->
</style>
<br />
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
Хлябът,
за нас – българите, е „основно ястие“
в менюто. Похапваме хляб с всичко, дори
и с картофи. Няма да забравя изумлението
на домакините ни в Банска Бистрица преди
години, когато поискахме хляб заедно с
„месото с картофи“, което ни бяха
поднесли и..., но историята е дълга и друг
път ще я разкажа.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
Е,
сега има сериозни опити да ни европеизират,
а някои дори наричат това цивилизоване,
като ни накарат да не ядем хляб, а повече
плодове и зеленчуци, които за мезе не
са лоши, но...; да пием бира и вино вместо
ракия; да харесваме точно определен тип
жени и/или мъже; да не слагаме богата
трапеза, а да сме „гурме“ (каквото и да
значи това!); да се храним бързо, а да не
мезим дъъълго и т.н. Може и да стане, ама
надали... Все пак опитите за дресировка
продължават.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
Но,
на темата. Книжката на Невяна Кънчева
„Хляб от фурната и хлебопекарната“,
която ви представям в Библиотеката е
полезен наръчник за тези, които искат
да разнообразят трапезата си. Сигурно
има още стотици рецепти за хляб, но и с
тези може да се започне.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
Добър
апетит и наздраве!</div>
slavunchohttp://www.blogger.com/profile/10696147206339077402noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-7498825103641882838.post-57286280845912254642012-11-14T21:10:00.001+02:002012-11-14T21:10:22.527+02:00Щастливчики
<style type="text/css">
<!--
@page { margin: 2cm }
P { margin-bottom: 0.21cm }
-->
</style>
<br />
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
Кои
сме ние, българите? Днес се видя. Ние сме
щастливите деца на България, на Европа,
на света дори! Оборихме всякакви прогнози
на някакви агенцийки, че сме бедни,
нещастни, безрадостни...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
Няма
такова нещо, дами и господа, другарки и
другари, аркадашлар!</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
Ня-ма!</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
Днес
Европа стачкува. Тези, които облажваме,
са гневни, искат работа, борят се за
правда и свобода. Бият ги по площадите,
но те са заедно, сплотени и не се знае
докъде ще стигнат в борбата си. Нека да
е докрай!</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
Срам
ме е като гледам новините. Из София се
мотат дърти призраци с престилчици и
каскети надписани „КНСБ“ и „Подкрепа“
- двете мършави брантии, които 23 играят
в миманса на Прехода храстче „х“ и
храстче „у“. Удобни, уютни за много
преходници организации. Членовете,
мъкнейки се погребално бавно по площадите,
мънкат някакви мантри; шефовете - стари,
изтъркани до блясък, муцуни размахват
партийните си протези... Срам ме е.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
Това
е.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
Бяхме
щастливи и доволни през турското робство,
през новото царство, при Живков, а през
последните 23 години сме най-щастливи.
Цъфнахме и при ББ вече връзваме... Дупе
да ни е яко.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
Така.
Облекчих се, отхвърлих стреса, вече и
аз съм щастлив като свободна кокошка и
доволен като прасе, което колят под
трелите на Бетовен... Ха, наздраве!</div>
slavunchohttp://www.blogger.com/profile/10696147206339077402noreply@blogger.com9tag:blogger.com,1999:blog-7498825103641882838.post-72300253303391921242012-11-13T10:15:00.002+02:002012-11-13T10:15:31.332+02:00Циркът е тук
<style type="text/css">
<!--
@page { margin: 2cm }
P { margin-bottom: 0.21cm }
-->
</style>
<br />
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 1.98cm;">
Подчертавам,
че не съм вярващ. Нито християнин, нито
някакъв друг. За мен религията и политиката
вървят ръка за ръка от началото на
човешката история, като религията има
известна преднина. Склонността на голяма
част от хората да вярват в небивалици
е била, е и ще бъде използвана за прякото
им управление, независимо от тяхното
желание. Политиката разширява възможностите
на религията и добавя нови средства за
влияние върху мисленето. Най-елементарният
пример е с провеждането на т.нар. избори.
Участващите в тях в много по-голяма
степен вярват, отколкото знаят, а тези,
които знаят, или не гласуват или гласуват
точно заради това.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 1.98cm;">
Смъртта
на патриарх Максим събуди дремещите
страсти и началото на цирка, наречен
„избор на патриарх на БПЦ“, е факт. В
общественото пространство се изсипват
водопади от слова, в които – ако човек
повярва, трябва да е наистина голям
абдал.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 1.98cm;">
Изборът
ще бъде предопределен от баланса на
висши църковни, политически и финансови
интереси. В това няма нищо „българско“.
Не откриваме топлата вода. Такива са
правилата на играта по света и у нас.
Позоваването на канони, морал, досиета
и т.н. са само част от нея.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 1.98cm;">
Кой
ще бъде „новият“ патриарх или
министър-председател, или президент
няма съществено значение. Важното е той
да изпълнява волята на тези, които са
го поставили на този пост. Известна
особеност у нас е, че поради исторически
и геополитически дадености, кукловодите
са представители на небългарски интереси,
но... каквото е – такова.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 1.98cm;">
<br />
</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 1.98cm;">
<br />
</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 1.98cm;">
Казвам
ли нещо ново в горните няколко реда. Не.
Въпреки това, дощя ми се да споделя
мнението си по тези проблеми. Дори и
един човек, прочел написаното, да успее
да се издигне над глупостта на ежедневието,
ще бъде добре... Мислещите и знаещите
хора могат да променят реалността.
Вярващите крепят статуквото – най-често
несъзнателно.</div>
slavunchohttp://www.blogger.com/profile/10696147206339077402noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-7498825103641882838.post-39603573003057660752012-11-10T17:44:00.000+02:002012-11-10T17:47:32.308+02:00Анонс<style type="text/css">
<!--
@page { margin: 2cm }
P { margin-bottom: 0.21cm }
</style>
-->
<br />
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
Хайтов.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
„Троянските
коне в България“, т.1</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
<br /></div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
Каквото
и да спомена за него – лошо или добро –
ще се намери някой, който да каже и
по-лошо, и по-добро от мен.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
Лоши
думи за Хайтов аз нямам. Чувствам го
близък, въпреки че не го познавам лично.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
Колко
прозрения и колко „пропуснати ползи“
от това, че т.нар. полителит не ги е чул,
не ги чува и няма да ги чуе!</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
Притеснява
ме и това, че някои партии днес развяват
името му като знаме. Няма лошо – ако си
спомнят за това и след изборите.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
Все
пак Хайтов не е на никоя партия.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2.01cm;">
Той
е Българин от България.<br />
<br />
–––––––––––––––––<br />
<span style="color: red;"><span style="font-size: x-small;">Моля, обърнете внимание на новия начин за работа с Библиотеката!</span></span> </div>
slavunchohttp://www.blogger.com/profile/10696147206339077402noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-7498825103641882838.post-91229315471634548982012-10-22T20:18:00.003+03:002012-10-22T20:18:52.288+03:00Достатъчно и необходимо...
<style type="text/css">
<!--
@page { margin: 2cm }
P { margin-bottom: 0.21cm }
-->
</style>
<br />
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Достатъчно
ли е да си дашен, демек – да се продаваш,
като закъсала стара дрогирана магистралка?
Май не е.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Нашият
пишман полителит, незнайно откъде дошъл,
но очевидно накъде бутащ страната,
постъпи и постъпва точно така.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Продава
се и го прави с кеф и за мижав келепирец.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Какво
ли не сториха политиците, заедно и
поотделно, за ДПС като цяло и за турците
(колко са турци и те не знаят, но щом така
се „самоопределят“ - ашколсун!) конкретно?
Всичко им бе дадено, дори и това, което
не бе поискано. А сега, видите ли, к'во
да пра'им – ген. Делов не бил достоен за
почетен гражданин на Кърджали?!
</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Ми,
нищо. Да въведем изучаване на турски и
ислам в училище; да се научим добре да
си подмиваме задниците и да видите после
колко ще ни е по-лесно...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Същата
работа и с циганите. Не знаели с кои
портрети се гаврят. Айде бе! Що не са се
снимали с родата и другите чавета? Нищо.
Нека им се радваме. Те са нашето бъдеще.
Като опънат и президента насред
президентството съвсем ще станем
юропейци. Толерантност му е майката!
Толерантност, толерантност, ама у нас
си е жива простотия... за тридесетина
медни еуро...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
В тоя
ред и на американците позволихме да
вдигнат паметник на разрушителите на
половин София. Евала! Някои големи
демократи все реват за паметника на
съветската армия, синовете и внуците
им го омазват, но по рождените им места
като не са падали американски бомби,
отде да знаят, че там където стъпят
американските интереси трева не никне.
Справка – Хирошима и Нагазаки. Брей,
тея тъпи японци. Поне един паметник да
бяха вдигнали на Енола Гей - майката на
оня американски пилотин, миротворец и
демократизатор! Ще...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Е,
айде баста! Не, че няма и други, на които
да не са се продали народните ни избрани
любимци. Има.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Май
няма кому да не са...</div>
slavunchohttp://www.blogger.com/profile/10696147206339077402noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7498825103641882838.post-23421776347834444692012-10-17T20:35:00.000+03:002012-10-22T10:34:11.431+03:00Анонс<style type="text/css">
<!--
@page { margin: 2cm }
P { margin-bottom: 0.21cm }
</style>
-->
<br />
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
За
романа на Анатолий Рибаков „Трийсет и
пета и други години“ (новото попълнение
в Библиотeката), ме подсети <a href="http://valsodar-valsodar.blogspot.com/">valsodar</a> с негов
пост във Facebook.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Имам
книгата отдавна, но все не стигах до
нея. Както и да е...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Възтрогнат
ли съм – не. Разочарован ли съм – пак
не.</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Романът
е частична анатомия на властта и не
казва нищо ново, а и не би могъл. Трябва
да бъдем омерзени от Сталин и обкръжението
му, но с какво е по-различен той от
подобните нему? Що се отнася до конкретиката
– може да е било така, може да е било
по-лошо, а може и по-добро. Въпрос на
нюанси и авторова интерпретация – все
пак, това е роман. Безспорно е едно –
няма нищо ново под Слънцето – и преди,
и сега...</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Ето
ви и един щрих от съвременността –
Международният съд обвинява Караджич
във военни престъпления. Добре. Добре,
но защо на подсъдимата скамейка не са
президентите на САЩ, които вършеха
същото – именно военни престъпления,
във Виетнам, Кувейт, Ирак, Сърбия,
Афганистан... - можеш ли да ги изброиш
всичките?! Можеш ли да изброиш всички
демократизатори, миротворци, революционери,
пролетарски и национални вождове, които
унищожиха милиони през ХХ век и продължават
и през XXI?</div>
<div align="JUSTIFY" style="margin-bottom: 0cm; text-indent: 2cm;">
Победителите
не ги съдели. Съдят ги – поредните
победители. Не съдят само тези, които
плащат победите.</div>
slavunchohttp://www.blogger.com/profile/10696147206339077402noreply@blogger.com0