28.09.2009 г.

Гробовете в София свършват*

Е, и това все някога трябваше да се случи. Ние все се раждаме и умираме, а Земята е една и съща. За мен гробищата са паметник на човешката глупост. Освен древноегипетските вярвания и ранносоциалистическите такива, май няма друга позната практика за запазване на тялото**. В първият случай като материално обиталище на възкръсналата душа, във втория - от някаква мания за безсмъртно величие. Всички останали религии и идеологии приемат, че носител на личността е душата, която след смъртта се отделя от тялото и нататък е ясно... Всекиму според фантазията. За мен, като дълбоко невярващ, е лесно обяснимо това разбиране. Тук искам да вметна, че невярата ми в богове и богини като че ли започва да се пропуква... Дълбоко в мен се заражда едно особено чувство към Бат Бойко, но това е друга тема, много е лично... Та, по темата. Напълно разбирам притесненията на чиновника в цитираната статия. Преди близо година си отиде мой близък човек. Погребахме ме го в "Бакърена фабрика". За около 10-тина месеца шопското поле пое още стотици тела и мястото свършва, но хората не престават да мрат. Между другото - все по-млади. Ако имате път натам, но - пожелавам да е на собствен ход :), загледайте се в надписите. Имам чувството, че младото и средното поколение, в не малка част, не са избягали в чужбина, а под земята... За себе си съм спокоен. Имам три гроба в Централните гробища, откупени за „вечни“ времена! В този смисъл, няма да затрудня особено наследниците :))). Въпреки черния хумор, проблема си стои. И отново идва неразбирането. За какво е цялата дивотия?! Съвременните религии не изискват полагането на тялото под земята***. Налага го културната традиция, но тя възниква, когато на планетата са живяли неповече от 10 - 15 милиона човека. На цялата. Сега сме шест милиарда (6 000 000 000)! Скоро ситуацията ще заприлича на описаната от Саймък в "Гробищен свят" с „малката“ разлика, че сега Земята я ползваме и живи, и умрели. Има и добра новина, както се казва - най-плодовитите нации горят покойниците си и това е една от причините ситуацията все още да не е излязла от контрол. Знам, че толкова дълбоко вкоренена традиция се променя много трудно. За много хора, написаното тук може да прозвучи кощунствено, но... такива са реалностите, а и изводите от елементарната логика. Гробовете в София, и не само, свършват. Разширяването на гробищата, не само по посочените в публикацията причини, е неразумно. Остава очевидното решение - изгаряне на телата. Пък, който иска да положи урна с праха на близкия човек в домашния си пантеон и да слага периодично пред нея сладки и варено жито... О, да!Вече чувам френетичните възгласи на обединените софийските хлебарки... Мисля, че е важно на Земята да има място за живите и те да се чувстват добре. Човек, ако не е намерил място в спомените на близките и приятелите си, в земята ли ще намери покой... * Публикацията на News.dir.bg можете на намерите тук. ** Разбира се, и други народи са практикували балсамация на останките - най-ранните общества, южноамериканските култури и т.н., но целта на повествованието не е ретроспекция на погребалните ритуали. *** Ако това не е така, моля да бъде простено незнанието ми.

4 коментара:

  1. Прах при прахта - ясно си е казано :)

    И ако човек не живее с делата си, ако не е оставил спомен в другите за себе си - живял ли е наистина?!

    Дали на някой от заминалите си им пука особенно, какво е отношението към костюма с който са изиграли ролшта си сред нас? :)

    Не мисля.
    По-скоро ги вълнуват чувствата, с които ги споменаваме :)))

    ОтговорИзтриване
  2. хм, май се налага временно да спрем да мрем :-)))
    аз бих предпочела като му дойде времето да изгорят каквото е останало от тленните ми останки. имам и по-оригинални хрумвания по темата, междувпрочем :-))) на последно място бих поискала да лежа на "парцел".

    ОтговорИзтриване
  3. valsodar,
    ако сме крайни материалисти за нас съществуване след смъртта няма, тъй че на кой за какво да му пука?!
    От друга страна всички книжки, които съм прочел по въпросите за душата и нейната безкрайна същност, доказват (?!), че личността в това състояние въобще не я интересуват земните тегоби, тъй че...
    Единственото ми утешение е, че един ден ще узная истината. Дори за миг...

    ОтговорИзтриване
  4. Aria,
    честно казано - все ми е едно!
    Каквото решат наследничките :)

    ОтговорИзтриване