30.07.2010 г.

Nanoset? Нет!

Моята полиция, за кой ли път, греши (за да не използваме друг термин).
Ето малко информация за проблем, по който вече писах днес.
Не знам за другите тракери, но написаното (по информация на ГДБОП) „Потребителите са изпращали съобщения от мобилните си телефони, за да получат код за достъп до съдържанието на сайтовете.“ е невярно за nanoset.
Достъпът до съдържанието на nanoset.net беше напълно свободен за сваляне. Дори нямаше прочутите рейтинги за сийд. Можеше (!) да изпратиш SMS ако искаш да гледаш нещо онлайн, но можеше и да не го правиш, тъй че...
Не ми се спори до колко законно е съществуването на торент тракерите.
Ясно е, че моята полиция просто угодничи пред Някой, щото ако не го правеше..., но и по тези теми не ми се пише...
Трябва да се намерят механизми, труда на хората, които „правят“ книги, филми, музика и т.н., да се заплаща. От друга страна, само монолитно гранитно паве може да си представи, че в един свят, в който всеки мобилен телефонен апарат има камера, във всеки втори дом има скенер, а на всеки компютър „записвачка“ може да се продължава по този начин...
А иначе, Моята полиция ме пази, но кой ме пази от нея :)))

Рахатлък

Чета си, че в 20 родопски села ще раздадат 100 спрея за мечки. По 5 спрея на село. Спрейовете били за гризли, но се надявали да помогнат и срещу нашенските мечки. Както се казваше преди много години „Надежда говежда...“.
Често се мотам из Родопите. Кога по работа, кога за кеф. Тази събота и неделя пак ще съм натам. Трудно се сещам за 20 родопски села с по над 5 човека население, но... Щом така са решили! Хора няма, но виж джамии дал този, дето дава. Кой е ходил знае, че пред тях софийската е като кошара пред дворец. Когато се насели отново този край да има къде да се събират хората... дръжавна политика.
Вчера - като че ли съм знаел, подкастрих брадата. Да не вземе някоя баба да ме сбърка, че и на ръст, и на image съм се докарал. Не че нещо, ама ще ме разкиха и ще трябва да се лекувам :)))

В мрежата всичко е спокойно...

„Нещо“ става с nanoset.net. Втори ден е недостъпен. Моята полиция ме пази, още не ме бие... Да им... върви всичко по вода и днес, и утре, и до 12.12.2012...

26.07.2010 г.

Който не работи, не греши!

Не разбирам този смешен плач, това хейтъро-интелигентско мърморене!
Да! Моята Полиция ме пази и греши, но... не винаги...
Ще завърша с последната песен „Златна Добруджа“ на непреходния бард, чието творчество не коментирам - да не стане грешка...

А пропо, ако бях от този край сериозно бих се замислил. Днес Златна, утре...

18.07.2010 г.

Жегааааа

Поглеждам към телевизора и виждам Дянков да мърда устнички, а срещу него, наведена леко напред, втренчено го фиксира една девойка. Това било съвременния български телевизионен вариант на „тет а тет“ или на 4 очи и 2 сърца... Той говори, тя го гледа. После Тя говори, Той я гледа... Ай сиктир бе, млади хора сте! 'Земете се начуруликайте, а вие се гледате като мачароци... Жега...
И на мен ми е жега, но никой не ме гледа. Жената спи, кучето спи, а аз съм дневна стража (от нощната ме уволниха). К'во да правя - чета си пак Макиавели. Естествено „Владетелят“. Каква хрумка при превода на заглавието, какъв предговор от акад. Кирил Василев... дерзай перо! Както и да е - за пореден път се чудя на какво толкова се втрисат хората, които са го чели - Макиавели, разбира се, не предговорящия... Че се прокрадват някои мисли, прокрадват се! И 'кво от това?! Става ли ми по-хладно? Цъ, но като прочетеш, все пак, следващият цитат ти става гадно. Гадно, че за 500 години нищо не сме проумели.
Ето го и него:"И понеже не може да няма добри закони там, къ­дето има добри войски, и където има добри войски, винаги има и добри закони, аз ще отмина въпроса за законите и ще се спра само на войските.“ (Макиавели, „Владетелят“, гл. XII)
Аз ще спра преди войските. Не само заради жегата, но като ни знам войската, какво да се тревожа за законите?! Пък, като се продължи тази мисъл, за к'во са ми войски и закони - моята полиция ме пази...
Айде, аз бегам към хладилника, че ми измръзна бирата... 

14.07.2010 г.

Що така бе, хора?

Напоследък, най-вече в мрежата, но и по разни надписи в магазини (не кварталните!) и т.н., срещам следния правопис: кайсий, вместо кайсии; мерудий, вместо мерудии... ясно е за какво става въпрос. От доста време не чета вестници и не знам там как е положението. Не мога да разбера това мода ли е, що ли е... Във всеки случай, няма нищо общо с правописа.


Все пак, за да не помисли някой, че се възприемам като корифей в правописа признавам, че аз също не пиша 100 % правилно. Правя грешки с пълният член, слагам повече или по-малко запетайки, но... мерудий...

Въпроси

Препрочитам си аз „Задочни репортажи за България“ на Георги Марков. Сега не съм в настроение да обсъждам написаното там или пък личността на автора. Ще споделя само фактите.
Ето какво ме подразни. Цитирам част от „900 метра живот“:

„Един мой приятел веднъж каза, че не желае да идва повече в клуба, защото това му съсипвало нервната система.
„Знаеш ли – каза той, – още като прекрача прага, аз трябва да се превърна на компютър и светкавично да съобразя не само кой е пред мене, но и какво е днешното му положение. Аз трябва да знам как е минало заседанието в ЦК тази сутрин, кой какво е казал, кой е отишъл по дяволите и кой идва на негово място и съответно с това да реша къде да седна, кого да поздравя, кому какво да кажа, защото не бива да допускам грешки.“
Приятелят ми беше момче на кариерата и той наистина успя да я направи, превръщайки се в компютър.“

Тук идва мястото на въпросите. За какви компютри пише автора, когато в описваното време дори калкулаторите „ЕЛКА“ още не бяха излезли! Известно е, че Георги Марков отива в Италия през 1969 г. В периода 1975 - 1978 г. пише своите „Задочни репортажи...“, откъси от които и аз съм слушал по „Свободна Европа“.
Изкушените знаят, че в периода 1963 - 1971 г. върви третото поколение компютри. Става въпрос за машини, които пълнят огромни зали, работят с перфокарти или ленти и се използват основно от научните работници и военните. В голямата си част техните функции и възможности са секретни или непознати в соцлагера. Една от причините е и известната постановка на съветската научна мисъл, че кибернетиката и генетиката са буржоазни измислици. Не може да става и дума за гражданственост на компютрите като машини или на техните функции. Майкрософт е създадена през 1975 г. Ще кажете, по това време научно-фантастичната литература дава информация по тези въпроси. Да, ама не. Запознатите могат да потвърдят, че по това време за компютри в НФ не се говореше...
Та така, напират въпросите:
1. Тези редове плод на гениални догадки на двама български интерлектуалци ли са?
2. Възможно ли е това да е по-късно дописване от някой на „Репортажите...“, което по същество е фалшификация?
3. Ако е така, кое е написано от Г. Марков и кое от неизвестния „някой“... и т.н.
Въпроси много, а отговори...

13.07.2010 г.

Про и анти

Не откривам топлата вода нито колелото. Написаното по-долу може да се прочете в различни вариации, но... нали и аз трябва да дам своя принос към ноосферата или към каквото е там.
Чета разни блогове през последните дни. Не че не съм го правил и преди, но сега чета и тези, които по различни причини не ми харесват. Всъщност, подтика дойде от постинга на Владимир Иванов (krizt) „Медии ли са блоговете?“. Та така, четох, четох и... нищо. Картинката е същата, поне за последните 150-тина години. Едните сме за Русия, СССР, Русия. Другите против Русия, СССР, Русия.  Едните сме за Германия, Франция, Англия и напоследък вкупом за САЩ. Другите сме против. Едните виждаме причините за националните ни нещастия единствено в любимците на другите и спасението на нацията единствено и само идващо от собствените любимци...
Сигурно има, но поне аз не срещнах блогъри, които се интересуват само и единствено от България. Блогъри, които разпознават гредата в нашето око, а не само сламката в чуждото. Повечето сме първосигнални. Някой напише нещо някъде и юруш! Основната блогърска маса се люшва към „за“ или „против“. Добрите/лоши американци и добрите/лоши руснаци са виновни за всичко! Тук не пиша за политици и партии защото те са на същото дередже. Лашкат се насам-натам като пияни гугутки. Все пак, за разлика от повечето блогъри, те могат да топнат пръстче в кацата с меда и за това сменят честичко и екипите. Процеса е описан достатъчно добре от класиците. Нашите. Не руските и не американските...
Общо взето Блогария е разделена на малки и големи общности съобразно предочитания Спасител и те са в голяма степен изолирани. Четат се помежду си и рядко влизат в конфликти. Подкрепят се едни други - ох, докосна ме!, въх, размисли ме!, хи-хи, усмихна ме! и т.н. Според мен конфликти има само там, където блогърите се познават и реално, а не само виртуално. Тогава „врагът“ е истински. Иначе как да се скарам с kokorcho, примерно (ако има такъв да ме прощава), като не знам точно какво е? Все едно да се разсърдя на някой канак от Нова Каледония... Така в тези затворени общества кипват бури в чаша вода, водят се малки битчици, но общо взето самочувствието е високо, а бъдещето - ведро. Ние сме добрите! Те са лошите!
Има и една трета група, която е голяма и най-ранообразна. Това са блогърите, които кръжат над нещата. За тях всичко е ясно, те го знаят, те са най-умни и пърхат волни над проблемите. Обикновено това са артистични натури и, ако не друго, поне са забавни... Най-досадни от тази група, а и от всички останали са тези, които се изживяват като Арбитри. Те могат всичко, разбират от всичко, знаят всичко... Заради оцеляване и набиране на нови „поседователи“ често използват мимикрията - „слизат“ на и под средното ниво, според техните представи, и контактуват с простосмъртните... Наричам тази малка, но непоколебима групичка неспасяемите. Единственото, за което мечтая в Блогария е да не ме причслите към тях :)))

5.07.2010 г.

Отче наш...

Всички знаят какъв ден е днес, няма да натяквам. Тази бележка е породена от един паралел, който ми наложи Гласът от Телевизора.
Аржентинският футболен отбор, начело с големия футболист и малък човек Марадона бил посрещнат почти триумфално. Въпреки, че германците им скъсаха .ъза на световното, аржентинците си искали Марадона. Нормално. Там го боготворят въпреки всичките му простотии...
Нещо подобно става и тук, в едно селце, чието име не запомних. Преди година всички местни подкрепили Бойко Цветанов, тогава все още - Борисов. Днес всички са наясно за какво става дума. Магазина работи само на вересия, хората по зле от всякога, но... подкрепят Спасителя! Даже му пожелават втори, по-успешен мандат! И да бяха само хората от това селце лесно, а то...
Ето какво ни родее с далечните братя аржентинци - простотията!

Без коментар!

Нашата полиция

Ако някой някъде предава
своето отечество и слава,
ако клетвата за дълг прегази -
моята полиция ме пази.

Ако някое продажно братство
граби от народното богатство,
истината днес е само тази -
родната полиция ме пази.

Ако някой вярата убива
и престъпниците сам прикрива,
ако някой пред лъжата лази -
нашата полиция ме пази.

Припев: Хора, подарете цвете,
хора, запомнете ни добре!
Гордост е да служиш в редовете
на България и МВР!


Текст: Евтим Евтимов
Музика: Тончо Русев
Аранжимент: Пламен Велинов
Изпълнява: Веселин Маринов