30.11.2009 г.

Мързел

От облачетата, върху които бях полегнал, размишлявайки по световните проблеми; от пърхащите „ами ако“ и „понеже щото“, се сгромолясах пред добрият ми стар лаптоп и замигах учудено. Теглих една бърза, но не много страстна благословия, че за кой ли път - падайки, не успях да хвана пеша на някакъв шлифер дето се замота пред очите ми, но... следващия път. След няколко мига втренчен в екрана, разбрах какво ме свлече на Земята малко преди да осъзная пряката зависимост между цените на петрола в България и цените на същия на N-тата борса на Майна си гъзина, която веднага щеше да ми даде отговор и за изменението на ценовите равнища на магданоза на Женския пазар, повлияни от Dow Jones Industrial Average, но... късмет! Даа, проза. Забравил за света, вглъбен в себе си, усетих едно странно чувство под лъжичката, което обикновено означава само едно: Глад! Бързо отхвърлих мисълта да сляза до едно хубаво кръчменце в Родното, но не съвсем, Му Място или да смъцъфръцам нещо от хладилника. И едното, и другото предполагаха сериозни физически и интелектуални усилия с неясен краен разултат. Тогава именнно или именно тогава - не съм много сигурен, ме осени спомена за нещо хем бързо, хем вкусно. Не съм егоист и за това давам рецептата на зинтересувалите се: Продукти: 1 голяма глава стар кромид лук; парче сланина - според възможностите; ръчен хляб - може и „заводски“, но в никакъв случай диетичен; сол и чубрица - на вкус; Начин на приготвяне: обелената голяма глава стар кромид лук се поставя между две дъски - може и кухненски, и с няколко силни, точни и ловки удара с юмрук се смачква до неузнаваемост; посолява се; сланината се нарязва на тънко, но не на „вестник“ - все пак, в къщи сме, не на кръчма; отчупва се парче хляб, поръсва се с чубрица, меткаме отгоре парченце сланина, парченце лук, лапваме и така... до изчерпване на количествата. Това е! Това хапнах на обяд днес. Обяда премина весело, в смях до сълзи. Не от лука, разбира се. Старите корави гладиатори, родени в Банишора и израсли в Коньовица, някакъв си лук не може да ни просълзи! Просто, докато хрупах, си представих втрещените физиономии на приятели и познати, на келнерите и персонала в някои софийски (и не само) кръчми, на знайни и незнайни гурмани, на гладни, но горди, интелектуалци, ако ме видеха пред тази трапеза. Пълен потрес и ужас! Но, за какво са старите овчарски рецепти, ако не за да ни спасят от глад, когато ни мързи дори едни яйца да си изпържим! ПП. Щях да пропусна! При възможност/необходимост, гореописаното се полива с ракия. Ако нямате запаси от култовата „Академик Неделчев“ може да използвате прясната „Генерал Бойко Борисов“; ако нямате ракия - може и вино, червено, разбира се! Като български европеец Не ви препоръчвам разни бири, водки, коняци, уиски, плодови и бели вина, ликьори, менти, та дори и табуретачная. Усещането не е същото...

25.11.2009 г.

Марионетки и кукловоди - допълнение

Ето какво е написал Клифърд Саймък в „Къщата на гагарите" през 1977 г. Преди 32 години! „...Днес имаме работа с тотално управлявано общество. Живеем, сковани от правила, превърнати сме в цифри – номер на социалната осигуровка, номер на данъчното досие, номер на кредитната карта, номера на чековете и спестовните книжки, номера на куп други неща. Губим човешкия си облик и в повечето случаи охотно се съгласяваме, защото тая игра на цифри сякаш прави живота ни по-лек, ала най-често защото никой не си дава труда да вдигне шумотевица. Почнали сме да вярваме, че човек, който вдига шум, върви против обществото. Ние сме като празноглави пилци – пърхаме, търчим, грачим и кудкудякаме, но щом ни подкарат, вървим натам, накъдето ни насочват. Рекламните агенции ни казват какво да купуваме, политиците ни учат какво да мислим и макар да го знаем, ние не протестираме. Понякога ругаем правителството, ако изобщо съберем куража да изругаем когото и да било. Сигурен съм, че не правителството трябва да проклинаме, а по-скоро шефовете на световния бизнес. Свидетели сме на възхода на многонационални корпорации, които не дължат нищо на нито едно правителство, които мислят и планират в глобални мащаби, които разглеждат човешките маси като нещо средно между работна сила и потребителска общност, част от която може да притежава и капиталовложения. Според мен това е заплаха срещу свободната воля и човешкото достойнство; необходим е философски подход, който би ни позволил да я премахнем.“ И к'во от това! Някой да го е чул?!

Марионетки и кукловоди

След високодоходните манипулации за „лудата крава“ и „птичият грип“, които донесоха луди печалби и изпратиха някои в облаците, не бе трудно за средно интелигентния човек да се досети, че „свинския грип“ е поредния кьорфишек, както се оказа и доказа. Разбира се, човешката глупост няма спирачки и доста загрижени чичковци направиха хубави пари от нея... Не беше трудно да се досетим и за манипулативните позиции на най-различни учени и научни „заведения“, които размахват плашилата на „глобалното затопляне“ и „настъпващият ледников период“. Завесата повдигат руски хакери. В крайна сметка, хубаво или лошо е да разбереш кой и как ти дърпа конците?! Не знам. Страхувам се, че ако се демитологизира светът около нас ще разберем, че не царя, а ние сме голи. Голи и безпомощни...

20.11.2009 г.

Въздухари

Така преди години, като деца, наричахме екземплярите, които сутринта говореха и обещаваха едно, на обяд друго, а вечерта - още по-друго. Въздухари наричахме и тези, които пред теб говорят едно, пред друго - друго, а пред трети - още по-друго. Въздухарят лъжеше, мамеше, крадеше, клюкареше и всичкото това единствено и само в негов интерес. Детството е времето на „вечните“ приятелства, на платоничната любов, на великите стремежи и смелите мечти. Въздухарите нямаха нищо от това, но сега - като се замисля, стигам до извода, че не им е и липсвало... Въздухарите не могат да се разпознаят по външния им вид. Те могат да бъдат яки момчета, с текезесарски манталитет и народняшки сленг; могат да бъдат и мънички, слабички мухльовци, които невинно мигат докато ти забиват нож в гърба. Всякакви могат да бъдат. Трудно се разпознават. Единствените сигурни признаци за отркиването на въздухарят са неговата брутална хамелеонщина и неговите дела. Когато бяхме малки знаехме как да се отнасяме с тях. Перманентен профилактичен бой и пълно презрение. Когато порастнах разбрах, че това не е променяло нищо, а само е задълбочавало проблема им, но... в детските години хората са по-искрени и не оправдават действията си с целесъобразността. Даа, въздухарите... Защо ли се сетих за тях в тази слънчева ноемврийска утрин?!

17.11.2009 г.

За мишката, за книжката, за google и за още нещо...

Някога някой „интелигент“ снесе премъдростта, че мишката (компютърната) ще изяде книжката, щото виждате ли децата не четат, щото по цял ден са пред компютъра; не играят - по-същата причина, и още милион подобни идиотизми. Няма да ги изреждам всичките. Познати са. Както обикновено се случва, децата са по-мъдри от нас. Четат си книжките, играят си с мишките и още ред други джаджи и не им пука за нашите премъдрости. Някои от тях, един ден, ще започнат да се вайкат заради нещо друго, грабнало вниманието на децата им и т.н. Живота си тече. Повод за написаното до тук ми даде едно изказване на Умберто Еко. Признавам си, че не съм прочел нищо от него, но от този факт нито той - надявам се, нито аз се чувстваме притеснени. Обръщам му внимание дотолкова, че е известна личност и според „културните традиции“ на западните демокрации сума ти народ ще препапагали думите му с трагизма и предопределеността, която носят... Все пак, не мога да разбера как един инструмент, какъвто всъщност е google, може да бъде опасен?! По смисъла в думите му и един чук може да е зараден с куп предизвикателства: можеш да си смажеш пръста с него, можеш да го изпуснеш върху главата на минувач и т.н., но от друга страна, ако някой не бе измислил чука и сега можеше да си връзваме набедрените превръзки с лико... Разбира се, Ековите внушения са далеч по-дълбоки, философски, психологически, пропити с мъка по заг(н)иващото младо поколение... Мъка! Е, за да избягам от грубия строително-кофражистки бит, ще припомня за един друг инструмент, който бе оплюван и осмиван, но промени света и няколко поколения - легендата fender stratocaster... Можем ли да го сравним с цигулката?! Разбира се! И двата са посвоему гениални, но инструменти, а как ще бъдат използвани зависи само от нас.

16.11.2009 г.

С нотка на цинизъм...

Темата е актуална по обясними причини. Като човек, преживял горе-долу едно и също време и преди, и сега* мога да направя някакво сравнение - субективно, разбира се, но чие не е?! И преди живеехме зле, и сега живеем зле. Няма да използвам превъзходни или сравнителни степени. Няма да бъде реално. Който каже, че тогава сме живеели добре, а сега зле и обратното мисля, че не е прав. И преди живеехме добре, и сега живеем добре. Понататък е същото... В по-общ план и преди, и сега имаше хора, които живееха по-добре от другите, и хора, които живееха по-зле от другите. Интересно е, че първите са си същите, но и повече. Същото се отнася и за вторите... Изводът ми е: живеещите много добре сега са повече и живеещите много зле са повече. Тези, които бяха в средата и успяха да се задържат там, са си горе-долу на същото дередже. Има известна разлика в т.нар. надстройка на обществото тогава и т.нар. духовност сега. Тогава имахме светло бъдеще, международна солидарност, вечна българо-съветска дружба, Варшавски договор, демократичен социализъм и т.н. Сега имаме непредсказуемо бъдеще, европейска солидарност (ЕС), американско-българска дружба, НАТО, парламентарна демокрация и т.н. Приликата между преди и сега е, че всички** поддържахме ентусиазирано на думи „социалистическите“ ценности, сега поддържаме ентусиазирано на думи „демократичните“ такива, но всъщност - и преди, и сега на никой не му пука за тези щуротии и всеки гледа да си върже гащите... Има и един нюанс, който не може да се отрече. Преди, свободата на словото не напускаше панелните кухнички или холчета, стигаше, най-много, до кварталната кръчма. Сега тя се лее отвсякъде. Свободата на словото имам пред вид. Залива ни от пресата, от екрана, от радиата... Мрежата е непревзимаемият й кокошарник. Но... на кой му пука?! Е, и за пословоблудствах на тема „Преди и Сега“. Айде, наздраве! Да изкараме до 2013, пък после ще му мислим... * През 1989 г. бях на 32 години. ** Някои ще кажат, че не са, но лъжат. Сега е същото.

12.11.2009 г.

За ситите и за гладните

Поредният идиотизъм тресе световното медийно пространство. Призивът е типичен пример за поставяне на каруцата пред коня, както бе казал онзи, чието име е неприлично да се споменава. Трябва им на тези хора един финансов пицар, пицар-финансист или друга някаква родителска грешка. Много харчат! С парите, които пръскат за дивотии, на 500 човека да помогнат да „стъпят“ на крака ще има несравнимо повече полза от тяхната солидарност, петиции и др. тинтири-минтири. Започвам да мисля, че световният комунизъм е победил там, където най-малко се очакваше... Все пак, не е зле да си спомним, че някъде бе казано: „Дай на човек една риба и той ще е сит днес. Научи един човек да лови риба и той ще е сит цял живот.". И това е първата стъпка. По-важно е да се променят обществените, политическите и икономическите отношения така, че подобни унизителни за всяко човешко същество състояния да станат невъзможни, но... май още е много рано.

10.11.2009 г.

Вечно живата

Вчера, една от лелите на жена ми, ни даде от нейната зимнина - да опитаме кое как е станало. Между другите вкуснотии имаше и лютеница. Не с „момиченце“, не с „хорце“, дори и не на някоя фирма, чието име навява мисли за италианското средиземноморие... Обикновена, селска лютеница. Докато си хапвах от нея, леко примижал от спомени и удоволствие, разбрах какво е основното предимство на нашенската консерва. Вътре нямаше подсладители, набухватели, уголемители, стабилизатори, консерватори и всичките останали физико-химически добавки, които оформят „букета“ на купешката консерва. Всеки зеленук бе набран „на ръка“, внимателно измит, нарязан и смесен с останалите. Нямаше дръжки от домати, чушки и отпадъци, приметени с някоя „доза“ от пода, чиито „вкус“ - макар и добре смлени, се усеща... Е, това са част от причините, поради които предпочитам „домашното“ пред продаваните смески на консервната, колбасарската и... и въобще на хранителната промишленост. Тук-таме по земята хората се усещат колко е важно да знаят какво пъхат в устата си и немалки групи ентусиасти се опитват да ни върнат към нормалната храна. Иначе, разликата между сегашните сурогати, с които се храним и хапчетата, радващи въображението на писателите-фантасти отпреди 30-40 години, е едниствено във формата... Накрая, за да предпазя евентуалния читател от умилителни възгласи: Да! Ауу! Колко вярно! Така е в България щото..., а в нормалните страни какви неща правят... и т.н., изрично подчертавам, че визирам не само нашата хранителна промишленост. Тя следва, и то със закъснение, тенденциите на световните производители, като внася и своя „принос“ за тяхното подобряване...

6.11.2009 г.

Прогрес

Цивилизацията очевидно прогресира. Как се радвахме само на неутронната бомба! Изтрепва де що има, но цялата инфраструктура остава незасегната и победителя се нанася наготово в обезлюдената територия след няколко хиляди години... Красота, но не връх на човешкият гений! Всичко напредва. Никой не може да спре технологичният и обществения прогрес. Никой! Променят се начините за водене на война*. Драстично бих казал. Вече няма: "Напред! В атака! Аз съм след вас!". Прякото участие на човека все повече намалява в бойните действия. Те се превръщат в сблъсък между технологиите на противниците. Защото човешкият живот е ценен. Ценен е не защото "Човек звучи гордо!"... Дрън, дрън! Просто умниците, които цицат ог този свят разбраха, че танка или ракетата не работят,т.е. не носят печалба, не пазаруват, не се размножават за да осигурят бъдещи печалби. В този смисъл, е крайно неприемливо да режеш клона, на който седиш. Като изтрепаш дойните крави на врага, к'во? Нищо! Губиш! Не можеш да внесеш човешки материал от Африка или Индия. Там има много, но те не са образовани, демократично дресирани и подготвени за производство и потребление в името на елитарното великолепие. Там само искат да ядат и да се чукат на воля... Не може, а най-вече, няма смисъл (печалба) от тях... Ето тук излиза на преден план новаторството, прогреса... Вземаш материала от няколко държави - добре е да са от т.нар. "западни демокрации", с него най-лесно се работи. С масирана медийна кампания всяваш ужас от някакво заболяване: свински грип, котешка екзема или куча пъпка - въпрос на фантазия и национални особености. Примерно, в мюсюлманските страни заплахите от свински грип или ухапване от муха-винарка са несериозни. Намираш му подходяща номерация, пр. AHZ24XXXZU.Pro и започваш: тук умрял един, там друг... страшна работа. В един момент обяваваш, че си открил ваксина срещу новия човешки унищожител и... започваш да я продаваш. И к'во става? Печелиш, разбира се! Демократично дресираните производител-потребители грабят новата ваксина, че дори се и презапасяват! Паниката е пълна, но след някой и друг месец светът е спасен - сещате се от кого. О, благодарност! След подобни тренировки на материала, не е трудно да се води войната на бъдещето. Пускаш на вража територия едно вирусче, което предизвиква кихавица, главоболие или разстройство. Изчакваш малко, след това правиш масирана медийна атака. Обясняваш, че това е резултат от мръсните попълзновения на терористи - в най-западно западните демокрации или на комунисти в по-източно западните демокрации и... чакаш! Материала вече знае кой прави ваксините и кой спасява света! Изтрепва лидерите си, носи главите им на тепсия и... и той чака. Чака ваксинката, която си произвел и има готовност да продължи с още по-демократично рвение да работи, да потребява и да се размножава за теб. Елементарно! Разбира се, не всичко е толкова лесно и просто. Освен мюсюлманските страни, където номерата не минават има и един друг регион населен с диви балкански субекти, където цивилизацията трудно си пробива път! Там живеят мрачни диваци, които като чуят грип пият чай с ром или ракия с туршия! Не се ваксинират, не треперят, страшно псуват, че и бият... Но и за тях ще намерим подход. Никой няма да остане недемократизиран. Първо ще им вдигнем цигарите - вредни са, след това - тотален контрол върху производството на домашен алкохол - много е вреден, ниски заплати, високи лихви по кредитите и др. житейски закачки. Има си начини... Вече с години върви кампанията колко мъжкарски и секси е да се наливаш с бира или с вино; колко демократично е да си толерантен към всички, които са нетолерантни към теб и т.н. Надежда ли? Кой губи надежда? Ако не това хилядолетие, следващото вече ще имаме не двама, а ръст от пет на десет хиляди убедени демократи-балканци! Светлото бъдеще идва... * Този постинг се превърна в такъв от коментар на коментара на valsodar и прочита на друг негов постинг, който дава линк (цък) към трети такъв... Може и да не стана много ясно, но по линковете ще ги намерите :)

5.11.2009 г.

Quo vadis, Domine?

О, мъка! О, стрес! И тях ли?! Щастлив от новата придобивка - последната версия на операционната ми система, радостно щъкам из мрежата. Изведнъж пред очите ми, с цялата си демоничност, изпъква „Котка прихвана свински грип“! Наистина, за сега само в Америка, но... от там най-лесно се прихваща всичко... И тях не ги пожалиха, Valsodare! Сега и за тях марли, ваксини, хапчета, топло чайче, ветеринар (!)... Че то и по кучетата и по конете ходело! Естествено, веднага взех мерки! Дадох на Чочо най-хубавият кокал, който му бях скрил във фризера за Коледа и ударих някоя и друга бърза пуканица... Профилактиката е важна! Профилактикатааа... хлъц...

2.11.2009 г.

За смисъла на нещата

Прегледах последните си постинги и, логично, би трябвало в чест на 100-те дни* на Бойко Борисов да обобщя написаното, да придам по-голяма сила на изказа, да... Да, ама не! Този човек е дотолкова самовлюбен, самодоволен, самодостатъчен, че мяза на турски пехливанин, намазан с мас - всичко се хлъзга по него и той блести на слънцето на народната любов. Далеч съм от самочувствието, че той или някои от обкържението му, четат написаното от самотни блогъри, като мен. По тази причина пишех за омаяните му избиратели. За това, да не се изпълни заплахата му, че ако „някои“ много знаят, ще предизвика предсрочни избори и „народа“ ще му даде пълното си доверие. Демек, ще има мнозинство в парламента, а защо не и конституционно мнозинство. Ако съм откровен, това не е невъзможен сценарий... Начело на Чалгария трябва да е Чалгаджия, докато... докато на тези, които поддържаха със същият плам и унес Луканов, Виденов, Костов, Симеон и Станишев им бъде създаден друг медиен герой -спасител, удобен за момента... Тогава, под цирковото шапито светлините ще заблестят по-ярко, ще поразмесят цветовете, ще разместят муцуните и в центъра, под трапеца, отново ще бъде издигната Избирателната Урна - сивмол на бъдещето на нашите деца, внуци, родители-пенсионери, на свободата, на демокрацията, на по-малкото зло, на... лепете по стените й хрумнали ви лозунги. Всичко, което напишете ще бъде вярно! Следва познатата „демократична процедура“ с участието на основният материал на демокрацията - електората, и ето го „Някой“, целият в бяло, повежда България там, където и налъмите не цъфтят. В този ред на мисли, взех решение в блога си да не се занимавам повече с българска политика, политици и тем подобни. Не за друго, а защото е безсмислено, а извършването на безсмислени действия е най-голямото унижение за моя разум. * Впрочем, на феновете на тази „демократична традиция“, ще си позволя да препоръчам да се поинтересуват откъде започва тя...