29.09.2011 г.

Възможност за избор

Познавам различни хора. Добри и лоши. Повечето - и такива, и онакива, всякакви. Българи, цигани, сърби, англичани, турци, арменци, руснаци, евреи, немци... Виж, китайци не познавам, но предполагам, че сигурно има и добри китайци, и лоши китайци. И те - нито само бели, нито само черни.
Добри политици не познавам.
Ако някой познава, да иде да гласува. Избори идат. Личи по всичко...

22.09.2011 г.

Размисли


Честит празник, на всички, които намират основание за празнуване.
Аз не намирам такова, защото българската независимост за тези 103 години винаги е била опосредствана.
До 1944 г. от разните европейски „велики“ сили – в зависимост от това какви -фили или -фоби са били на власт у нас. Иначе казано, в зависимост от това чий интерес им е клатил феса.
В периода от 1944 до 1989 г. правилно тази дата се споменаваше под сурдинка. Празнувахме победата на ВОСР защото през този период нашата независимост от другите (освен от СССР, разбира се) я имаше благодарение на този факт.
От 1989 г., сега и докато се налага, съвсем спокойно можем да отбелязваме подобаващо 4 юли, Денят на независимостта на САЩ. Без миитинги, но и без пуйка – не се яде много по нашите краища. Барбекюто е достатъчно. Каквото и да говорим, където и да членуваме, независимостта ни днес е благодарение само и единствено на зависимостта ни, изразена по един брилянтен начин от който и да е пореден посланик на САЩ през последните 22 години.
В този ред на утешителни размисли, искам да споделя за едно изследване на Cisco, което поставя разни обамчета, меркелчета, саркозита, борисовчета и още няколко десетки тем подобни в странна ситуация. Те се борят с кризи, правят се на плейбои/ойки, мислят се за велики, но... Но кризата не е икономическа, а на обществото; бъдещето не е на пенсионерите – както бе написал някой (щото ставали много), а на младите; човекът все по-малко е аристотеловото „zoon politikon“ или марксовото „обществено животно“, а все повече осъзнава своята уникалност.
Тук не става въпрос за възхвала на глобализацията. Тя ще състои, но не по начина, по който си я представят изброените по-горе смешковци. Някои твърдят, че Мрежата е опасна, обезличаваща и т.н., и т.н. Аз мисля точно обратното. Мрежата постепенно, бавно, но сигурно остъргва наслоенията, получени от националности, идеологии, религии като изважда на преден план индивидуалността, личността. Спиралата на развитието ни връща там, откъдето сме тръгнали, но на едно по-високо ниво.

19.09.2011 г.

Анонс

Днес качих в „Библиотеката“ едно произведение на Карл Маркс - „Към критиката на политическата икономия“.
Няма да хваля или критикувам Карл Маркс. Има доста платени и/или неосведомени ентусиасти, които да правят това.
По мое дълбоко убеждение човек сам трябва да направи изводите си за една книга, след като я прочете, разбира се.
И все пак, който иска да чете, който иска да не чете.