30.09.2009 г.

Кой и защо дърпа дявола за опашката?

Рибново. Славяново. Гледаме, слушаме, четем. Всеки си прави изводи, има мнение. Според мен са възможни няколко варианта. 1. Определени кръгове, не само ислямистки, се опитват да противопоставят хората на религиозен и етнически признак. Смешно е в началото на ХХI век, но с такива смешки е изпълнена човешката история - чий идол е по-, кой народ е най-... 2. Умишлено се създават условия този, който е над Христос, Мохамед, Буда, Тангра и Великата мечка, да покаже силната си ръка. Между впрочем, ако някой ден започнат да Го зографисват, около главата Му няма да грее нимб, а ще е очертана рамката на телевизионния екран. Както и да е. Та, чрез тези провокирани „сблъсъци“, които Той ще разпореди да бъдат потушени и това ще стане с цялата сила на държавната машина, материалът ще разбере, че има власт и сила, които да го пазят от религиозни, етнически, икономически и всякакви сексуални посегателства. Да живей! 3. ..... 4. ..... и 5-то, и т.н. а, кой ще отнесе четвъртития е ясно - аз и ти, и децата ни, и...

28.09.2009 г.

Гробовете в София свършват*

Е, и това все някога трябваше да се случи. Ние все се раждаме и умираме, а Земята е една и съща. За мен гробищата са паметник на човешката глупост. Освен древноегипетските вярвания и ранносоциалистическите такива, май няма друга позната практика за запазване на тялото**. В първият случай като материално обиталище на възкръсналата душа, във втория - от някаква мания за безсмъртно величие. Всички останали религии и идеологии приемат, че носител на личността е душата, която след смъртта се отделя от тялото и нататък е ясно... Всекиму според фантазията. За мен, като дълбоко невярващ, е лесно обяснимо това разбиране. Тук искам да вметна, че невярата ми в богове и богини като че ли започва да се пропуква... Дълбоко в мен се заражда едно особено чувство към Бат Бойко, но това е друга тема, много е лично... Та, по темата. Напълно разбирам притесненията на чиновника в цитираната статия. Преди близо година си отиде мой близък човек. Погребахме ме го в "Бакърена фабрика". За около 10-тина месеца шопското поле пое още стотици тела и мястото свършва, но хората не престават да мрат. Между другото - все по-млади. Ако имате път натам, но - пожелавам да е на собствен ход :), загледайте се в надписите. Имам чувството, че младото и средното поколение, в не малка част, не са избягали в чужбина, а под земята... За себе си съм спокоен. Имам три гроба в Централните гробища, откупени за „вечни“ времена! В този смисъл, няма да затрудня особено наследниците :))). Въпреки черния хумор, проблема си стои. И отново идва неразбирането. За какво е цялата дивотия?! Съвременните религии не изискват полагането на тялото под земята***. Налага го културната традиция, но тя възниква, когато на планетата са живяли неповече от 10 - 15 милиона човека. На цялата. Сега сме шест милиарда (6 000 000 000)! Скоро ситуацията ще заприлича на описаната от Саймък в "Гробищен свят" с „малката“ разлика, че сега Земята я ползваме и живи, и умрели. Има и добра новина, както се казва - най-плодовитите нации горят покойниците си и това е една от причините ситуацията все още да не е излязла от контрол. Знам, че толкова дълбоко вкоренена традиция се променя много трудно. За много хора, написаното тук може да прозвучи кощунствено, но... такива са реалностите, а и изводите от елементарната логика. Гробовете в София, и не само, свършват. Разширяването на гробищата, не само по посочените в публикацията причини, е неразумно. Остава очевидното решение - изгаряне на телата. Пък, който иска да положи урна с праха на близкия човек в домашния си пантеон и да слага периодично пред нея сладки и варено жито... О, да!Вече чувам френетичните възгласи на обединените софийските хлебарки... Мисля, че е важно на Земята да има място за живите и те да се чувстват добре. Човек, ако не е намерил място в спомените на близките и приятелите си, в земята ли ще намери покой... * Публикацията на News.dir.bg можете на намерите тук. ** Разбира се, и други народи са практикували балсамация на останките - най-ранните общества, южноамериканските култури и т.н., но целта на повествованието не е ретроспекция на погребалните ритуали. *** Ако това не е така, моля да бъде простено незнанието ми.

Тикви

Купих тиква. От "Била". Обичам печена тиква и този път реших да ескпериментирам. До сега винаги минавах през някой пазар или спирах до купчината с тиквите на някоя улица и купувах. Хубава, голяма, свинска тиква или цигулка, или... каквато попадне. Прибирах се доволен, изпичах я и... и, който обича печена тиква ще ме разбере. Тиквата от "Била" е съвсем различна. И като форма, и като съдържание. Още като я разполових, останах приятно изненадан, че по-голямата част от тиквата е тиква, а не дупка със семки. Една шепичка, колкото да не я помисля за нетиква и толкоз. Има приятен тиквен цвят, който е неповторим. Тези, които не обичат тикви, мислят друго, но... Бат Бойко ще им прости! Опече се за нула-време, а аромата й предизвика раздвижване у съседите. Приятните изненади продължиха. Оказа се невероятно вкусна. Кората й тънка, като цигарена хартия. Хапнах си едно парче, примижах от удоволствие и като ме налегнаха едни мислиии... "А сега! Тиквата чудесна, но българска ли е?! Май не е... Може да я от турско, я от гръцко или от другата страна на океана. Толкова много тиква в една тиква, толкова фина корица... Не умеем да ги правим такива. Що пък да не е френска, или немска. Немците какви тикви имат! Не може да е българска. Нашите са дебелокори, като я разрежеш се отваря хралупка дето малко кученце не може да запълни, пък що семье има... Печеш, печеш, сложиш камък за контрола. Камъка се опече, а българската тиква все сурова!" Така и не знам от къде е тиквата, но следващият път като ида в "Била" ще проверя. Ако е българска, ще се извиня на нашите тиквари. Щото и на тях, като не всеки българин, всичко друго, изключая тях самите, им е виновно - я градушка, я липсата на пари, я... Само Бат Бойко не им е виновен. Ние, всички, сме му виновни на него! П.П. Ако някой служител от рекламния отдел на "Била" прочете това постингче, може да ме предложи за едно хонорарче. Срам-несрам ама ще си го взема...

За мишките и за мен

По това време на годината мишките се прибират в къщите ни. Идва зима и търсят начин да я преживеят. За някои хора - държа да подчертая - не само жени, мишката е страшен звяр. При вида й в ужас се катерят по маси и по столове, кълчат се като лолитки във фолк-дискотека и надават душесмразителни писъци... Странна работа. Способни са на какви ли не постъпки, които са пряка опасност за живота и здравето им - претичват пред фучащите автомобили, пушат здраво, вземат наркотици, живеят в София, женят се дори! А от мишката ги е страх... С мишоците сме в странни отношения. Всяка година по това време старателно залагам капаните (имам четири), слагам парченце кашкавал - от мляко, и... шоуто започва*. Често проверявам**, има ли нещо в капана и ако се е хванало мишле го пускам. Не ми е идвало на ум да ги давя, мачкам и т.н. Животинка. Търси начин да преживее. До сега не съм се будил от болка, защото мишка е загризала палеца ми - примерно. Все пак, успях да стана за смях на всички, които ме познават. Упорито ме убеждават, че мишките, които пускам***, след това отново се връщат. Така съм ловил по не повече от 2 - 3 през сезона. Хващам я, тя си хапва кашкавалчето, пускам я - връща се пак да се почерпи... Може и така де е, но никой не може да отрече, че мишките ме уважават. В къщи никога не са нападали храна, дрехи, книги и т.н. Приютяват се за зимата, не ми правят бели и напролет отново хукват по поляните. В интерес на истината имам случай на нанесени щети. Миналата година доста едър мишок останал в антрето затворен през нощта. Чух, че нещо стърже и рови, но ме домързя да стана. Сутринта намерих ъгъла на вратата добре изгризан. Все пак, не можал да избяга - от другата страна има висок праг. По захапката личеше, че е сериозен звяр. Заредих най-големият капан и след двайсетина минути резето хлопна. Май бях хванал мишия цар - опашката му стърчеше от капана, а очичките му - вперени в мен с очакване. Може да е решил, че като е толкова голям, няма да го пусна, а ще опъна кожата му пред камината... Пуснах го, разбира се. Оттогава не съм го виждал. Не му се сърдя. Вратата се оправя, а свободата е безценна. Спомнете си граф Монте Кристо що нещо изрови... Вярно е, че в нашите реклами дон Кихот предпочита салама пред нея, но това е друга тема... Та, тъй живеем с моите квартиранти година след година. Очаквам някой ден и царицата им да дойде на гости, но няма да я целувам, щото... знае ли човек... * Имах стадо котки до пролетта на миналата година, но Ари (предишният ми пес), като поотрасна ги прогони. Не от злоба - искаше да си играе с тях, но това не им хареса. Котаците препспиваха в бараката на комшията, а при мен идваха само за хранене. Тоя... карай да върви, не ми се пише за него! Все пак, същия де, намери начин и ги изтрепа. Пречели му! Абе, що ли ................................................................................................ - тук може да се вметнат всички псувни и клетви по негов адрес, не само заради котките, но - нейсе! Бат Бойко ще го накаже!!! ** Ако остане по-дълго в капана мишока умира. От стрес ли, от що ли - не знам, но предпочитам да остават живи. *** Все пак, аз си ги хващам, аз си ги пускам!

26.09.2009 г.

Роби на езика или Йессърия

Ситуацията е идентична с предишният постинг. Надавам едно ухо към новините и... о, чудо! Научавам, че освен мързеливи сме и потресающо незнаещи Английски Език! Младо репортерче скрило микрофон и камерка, шета из София и задава сакралният въпрос: do you speak english? Получава нормалният отговор: no! След поредица от no-та се разбра какво го мъчи пича - как щели да се чувстват чуждите туристи в София?! И извода - много зле! Няма с кого да си похортуват, няма кой да им каже с угодна усмивка и чупка в кръста: yes sir, one moment please и т.н.Мъка. Мъка! Дива Балканска страна, мрачни субекти се лутат по мръсни улици и говорят на... български!!! Казаха някакъв процент на българите знаещи или по-скоро ползващи английски. Оказа се малко под средния за Европа. Накрая смотолевиха, че в маджарско 70 и повече % не го знаели и още подобни локуми по темата. В този ред на мисли си задавм няколко елементарни въпроса: 1. По-лош език ли е българският от английския? Ми, не е. За мен е по-добър. Още повече - роден. За английският да си мислят поданниците на кралицата и американците. 2. Защо трябва да знаем английски? За да обслужваме чуждите туристи? Не съм против изучаването на който и да е език. Напротив. Но, ако утре китайците заемат мястото на американците, каква ще стане тя?! Чужд език се учи за да ти послужи, а не чрез него да служиш в собствената ти страна. Нека уважаемите да вземат един английско-български разговорник и да дерзаят. Все ще се оправят някак си... Някой да не би да е написал над Wall street, с по-едри букви на кирилица ул. "Стена"... Тук не става въпрос за някакво езиково патриотарство или за "драснипалниклечица". Напълно съм наясно за мястото на английският в съвременното общество. Преди време немският е бил езикът на търговията, френският на изкуството и т.н. През последните десетилетия английският се наложи като универсален език, което има своите преходни причини. Всичко това обаче не може да ни лишава от правото и самоуважението в България да говорим и пишем на български. Не само с жените си...

22.09.2009 г.

Роби на труда

Слушам новините по една телевизия и дочувам за някакво европейско изследване, от което се разбира, че сме най-мързеливите в Европа. И как стигнали до този извод? Ами, не сме искали да работим на повече от едно място! При датчаните и холандците процента на работещите на две и повече места е близо 10 %. У нас - 0,8 %! И започват едни изводи, изводи... Щото много работели, за това били добре. Интересно защо никой не си спомня за опустошените от тези народи колонии, които и до сега са еквивалент на мизерия и скотско съществуване?! Кратко обръщение към историята ще ни припомни от къде зарпочва "разцвета" на държавите от т.нар. "западна демокрация"... В началото на 90-те години на миналия век бях останал без работа. Изкарах няколко месеца и след като се убедих, че в магазина не искат дипломи, а пари се хванах на една, че после на втора, та и на трета работа. Не забогатях. Единственото, което постигнах е, че на фона на общата мизерия, семейството ми бе нахранено и облечено. Толкоз. А ако не бях от София и нямах жилище? Ако нямах кола? Ако нямах минимална база зад гърба си? На колко места трябваше да работя?! Така нещата продължиха до 2002 - 2003 г., след което здравословни проблеми ме принудиха да си седна на задника... И сега никой от семейсството не е гладен или бос, но все още се питам: Кому беше необходимо това?! Всеки горе-долу грамотен икономист може да отговори и този отговор ще бъде верен в голяма степен не само за нашите условия. Въпросът е, защо е необходима подобна политика в Развитите Демократични Общества?! Там стандарта на живот не е по-висок от нашия. Той просто е различен. Но как е постигнат? Кои са потърпевшите? Кой може да си позволи да плати $15 000 за една вечер в хотел и т.н. Идеята е проста и гениална. Работиш повече - потребяваш повече, работиш още повече - потребяваш още повече... Пенсионират те на 70 години, посмъртно... И накрая - един простичък въпрос: защо все забравяме, че имаме по една уста и по един задник, и не можем да бъдем на повече от едно място едновременно.

18.09.2009 г.

За устната хигиена...

"– Политиката – прекъсна го сенаторът – е много сложна и изключително практична работа. Трябва да гледаш на нея практично. Не можеш да си позволиш да подхождаш емоционално. Първото нещо, което трябва да запомниш, е никога да не подхождаш емоционално към нищо. Е, добре е да изглеждаш емоционален. Понякога това има известно въздействие върху електората. Но преди да си позволиш това, трябва вече внимателно да си обмислил всичко. Можеш да проявяваш емоции за ефект, но никога защото наистина си развълнуван. – Така, както го казвате, не ми звучи много добре, сенаторе. На човек му остава малко гаден вкус в устата. – Естествено, зная – отвърна старецът. – Познавам този вкус от собствен опит. Просто изключи мозъка си за него, това е всичко. Разбира се, чудесно е да си велик държавник и хуманист, но преди да станеш държавник, трябва да си мръсен политик. Първо трябва да те изберат. А това никога не може да стане, без да се почувстваш малко мръсен." Клифърд Саймък, "Децата на нашите деца" Без коментар. Всичко е казано. Само ми е интересно какъв ли дъхът на нашите политици... Брррр!

Виновен

Но, на първо място, благодарен! За метрото, което Ми построи Бойко Борисов,за да отивам на работа. И на мен ми върши точно толкова работа, колкото и на Станишев, но аз съм благодарен! Благодарен съм и за спестените безсънни нощи, в които бих броил пенсийката си, а сега ще мога да работя докато, ами докато... Абе, за всичко съм благодарен! Не са минали и 100-те дни на Бойко Борисов, но вече повечето неща са ясни. Кристално ясни! Виновен съм, защото не разбирам нищо от демокрация. Мислех си, че познавам добре различните идеи, въртяли се между ушите на философи, идеолози и тем подобни от древността до наши дни и тяхната обществена и социална реализация. Въпреки това, нашенската действителност ме изумява всеки ден. Ето и днес. Бойко Борисов предлага еврокомисар. Познайте от първият път за какво става дума... и защо се чувствам виновен. Накрая, ще си позволя да ви предложа една невинна игра. Моля, направете подходящите заменки в стиховете. Пример: заменяме 9-ти септември с Бойко Борисов... после е лесно :) "Девети септември ми купи палтенце И каза: Честито, честито, момченце! Девети септември ми купи сандалки. -Да припкат - заръча - краченцата малки! А после ми сложи в ръката геврече -Хапни си! - Девети септември ми рече. ... Накрая, дечица, каква изненада! И знаменце даде ми той за парада. Изтичах при баба, разказах й всичко. А баба въздъхна: -Ех, внуче, добричко. Такъв е, такъв е ни е празникът - харен. И всеки го среща сега благодарен. Той дава на всинца дрешки, закуски и розово слага по детските бузки. А старият дядо, засмян, се обади: Девети септември и младост ни даде."

17.09.2009 г.

Границите на глупостта?

Въпросът е реторичен. Въпреки че знам отговорът все по-често съм принуден да си го задавам. И, все пак, има ли край човешката глупост? Има ли ваксина срещу нея? Ето ви две новини от последните 24 часа: „3 млн. литра мляко изливат на полето в Белгия“ и „Гладуващите надхвърлят 1 милиард“... Простата сметка показва, че на всеки гладуващ биха се паднали по 3 гр. мляко - нищо работа, но само това ли е?! Подобни „протести“ не са новост в най-демократичното и най-развитото „западно“ общество. От известно време намират последователи и у нас. Все пак, виновни ли са фермерите за ниските изкупни цени? Не са! Виновни ли са гладуващите за мизерното си съществуване? Не са! Елементарната логика натрапва изводът кой е виновен и как могат да се решат тези проблеми... За съжаление, човешката глупост, съчетана с човешката алчност ни докараха до ръба на съществуването на цивилизацията. Не са виновни богове, богини и тем подобни. Не са виновни разни нострадамуси и техните тълкуватели. Виновни са политическата, икономическата и социалната структура на обществото. Все резултат на глупостта и алчността...

15.09.2009 г.

Салама, Санчо...

Пия си сутрешното кафе и преглеждам новинарските RSS-ки. Плъзгайки поглед по случилото се спирам - от самата новина се разбира колко е важно да знаеш къде и кога да спреш! Та заковавам на новината: спираш на пешеходна пътека - ядеш салам, не спираш - ядеш... даа, повечето сме го яли. Децата* не са - те нямат спирачки! От нас могат да се учат всички, които правят реклама. Сигурно си има английска дума за правячите, но аз не я знам, sorry! Е, те това е начин да си пробутваш саламите и то с помощта на КАТ**. Не е лошо авангардният почин да се поеме и от хлебарите. На едната пешеходна пътека салама, на другата - хляба... Лелеее, що пенсионери ще припалят трошките, дето гният пред блоковете, и ще се юрнат по улиците! Ще спират на всеки ъгъл, че може да натискат и периодично клаксона - както е било в зората на автомобилното нашествие...*** Тази инициатива може да се въведе и за работещите. Свършил си работата - саламче, навел си се пред шефа - хлебче... Може и обратното. Дилемата "свободата или салама" не само, че не е нова, но май става и особено актуална. Тъй де! Какво ли още ще ни дойде до главата... * Не честитя следващата учебна година и не изпадам в умиление защото, по мое дълбоко убеждение, човек се учи докато е жив. Което не значи, че се учи от грешките си, но това е друга тема... ** Искам да отхвърля съмненията, че съм против спазването на Закона за движение по пътищата, с цялата условност на това понятие у нас. Трябва да се спазва. Спазвам го и аз, доколкото "пътната" обстановка позволява... Не съм и тъмен балкански субект, който виждайки пешеходна пътека, дава газ за да премине преди нещастните пешеходци. Не съм! Спирам! Европеец съм! Хау (демек, "казах")! *** Питам се, какво решение ще намери КАТ за бабите, с внуче или без, които като сърнички претичват пред колите, където си поискат?!

12.09.2009 г.

Фантазии

Някои казват, че границата между фантастика и фентъзи е много тънка, почти невидима. Други, стигат по-далеч - фентъзито произлизало от фантастиката или обратното?! Мисля си*, че двете са много различни в същността си. Да ги сравняваме днес е същото, както преди години да направят паралел между "Градът на Слънцето" на Томазо Кампанела и приказките на братя Грим. Фентъзи романите станаха възможни след прогреса на компютрите, с разширените им функции на пишещи машини и великите опции на текстовите редактори copy-paste. Така се появиха "тухлите", допълвани от "фантастичните" сериали, в които от неолита до цивилизациите на Вега, всички владеят перфектно източни бойни изкуства и говорят на английски... Фентъзи - приказки, с малко картинки, за пораснали трудночетящи деца. Фантастиката или научната фантастика е литература, в която крайният резултат е получен от впечатляващата ерудиция на автора, често енциклопедични знания и пребогата фантазия. Тя е по-скоро социално инженерство, прогноза за възможното бъдеще на обществото, често пъти - предупреждение... За съжаление, дори и тези умове не са могли да предвидят все по-разголващата ни действителност! Какво ли ни чака утре?! Ами, четете! Препоръчвам ви фантастиката от 60-те и 70-те години на миналият век :) И, не само англоезичната... * Тук не правя опит за научно или псевдонаучно изследване на проблема. Просто размисли...

10.09.2009 г.

Поредното "най-велико"...

От снощи българската душевност, бит и култура бяха обогатени от поредната "супер продукция" на Нова телевизия "Цената на истината". Поредната помия с участници и водещи извратеняци и публика - в залата и пред екрана, от - меко казано, воайори. Въпроси от сорта "Спал ли си с баба си?" и "Как мечтаеш да пречукаш майка си?" се задават безпардонно и се приемат с каменно изражение... Глас свише оценява казаното на истина или неистина, като се ръководи от показанията на едно от най-големите "изобретения" на американската научна мисъл - детекторът на лъжата. Точността, с която този детектор, определя казаното като истина и лъжа е крайно съмнителна и това заключение не е мое, и не е от вчера, но... важното е шоуто да продължава... В крайна сметка мисля, че не е важно дали казаното е вярно или не. Важен е въпросът, важен е отговорът и диагнозата, която ги обединява. Всъщност, до тук с коментарите по самото "събитие". Всеки може сам да прецени коя програма да "цъкне" и да се "забавлява" или "информира". За СЕМ също няма да пиша - споменах ги вече в един постинг - стига им! Интересно ми е друго - какви разговори ще водят децата в първият учебен ден, пък и преди него? Ще си спомнят за последният симфоничен концерт, на който са ги завели родителите?! Ще обсъдят прочетена книга?! Познахте, разбира се! Ще обсъждат в подробности това, което се обсъжда в голяма част от българските семейства: коя чалгаджика от кого/кои е бременна; кой е гей, и коя лесбийка; как се става от травестит "мнооого готин мъж" и т.н. Все важни, обществено значими теми, които напират в най-гледаното време на телевизиите и, безспорно, ни сближават все повече с ценностите на цивилизацията... Ще си позволя да се запитам, рискувайки да стана известен с моята наивност, граничеща с глупост: защо не направихме шоу като "Какво? Къде? Кога?"?! Имаше някакъв опит, но... На лайняно* жълтите продуценти, режисьори, сценаристи, водещи, участници и гледащи мога да дам една безплатна идея, въпреки че в нея има много "хляб" - направете вариант на споменатото предаване с "подходящи" въпроси и отговори, като участниците разиграват невинни сценки на кръвосмешение, содомия и некрофилия... Ще стане много "яко"! И, ако може, да е всяка вечер от 20 до 22 часа, с две повторения през деня. На края, на евентуален аргумент от сорта: "това е най-гледаното шоу еди-къде си..." ще отговоря с думите на Майкъл Мур: “Капиталистът ще ти продаде и въжето, с което възнамерява да се обеси, ако може да изкара някой долар от него. Имам чувството, че на тях всъщност не им пука какво аз мисля или в какво вярвам”. * Реших да вмъкна малко свежест в поста. Страхувам се с този сух и постен език, на фона на показваното и говореното по медиите, да не стане прекалено скучен...

7.09.2009 г.

Граници

В събота и неделя се мотах около западната ни граница - Ждрелото на Ерма, Банкя (Трънско) и т.н. От този край е половината ми рода, но всъщност, бях на гости при кумеца ми. Той си ме знае какъв кашкавал-турист съм и на повечето места ме разнасяше с кола. Е, някъде изминахме и по стотина крачки пеша - истинско изпитание! Какво може да каже човек - като всяко кътче в България и тук - красота, тишина и пак красота. Застанем срещу някой хълм, а той ми сочи - "По билото минава границата! Там е сръбско...". Заведе ме до една къща - половината е в България, другата половина - в Сърбия! В шубраците нещо се белее... Оказа се, гранична пирамида. Пред храстите - България, зад храстите - Сърбия. Или обратното. Зависи от гледната точка. Там, в тези храсталаци, цъфна отново, с цялата си красота, човешката глупост. Граница! Политическа граница! Кому е нужна, освен на видиотената част от човечеството, която вместо да обслужва останалите по определение, си е присвоила "тегобата" да ръководи съдбите им. Пак ще повторя старата приказка за зелника: не е луд този, дето го яде, а този който му го дава! Та, в тази връзка - границите и тяхното съществуване, прочетох днес (цък), за последните мераци на бащите на американската нация, които - очевидно, искат да станат и бащи на планетата, а Президента Им, като общ Бащица. Както вървят нещата, в скоро време ще трябва да искаме и разрешение да спим с жените си от местното Му представителство (за сега, все още посолство). Разбира се, като преди това са ни снимали отпред и отзад, че даже и на скенер, че и пръстови отпечатъци и ДНК профил... Знае ли обикновеният, простичък землянин, кое ще застраши сигурността Им?! Да Живей!!!