16.11.2009 г.

С нотка на цинизъм...

Темата е актуална по обясними причини. Като човек, преживял горе-долу едно и също време и преди, и сега* мога да направя някакво сравнение - субективно, разбира се, но чие не е?! И преди живеехме зле, и сега живеем зле. Няма да използвам превъзходни или сравнителни степени. Няма да бъде реално. Който каже, че тогава сме живеели добре, а сега зле и обратното мисля, че не е прав. И преди живеехме добре, и сега живеем добре. Понататък е същото... В по-общ план и преди, и сега имаше хора, които живееха по-добре от другите, и хора, които живееха по-зле от другите. Интересно е, че първите са си същите, но и повече. Същото се отнася и за вторите... Изводът ми е: живеещите много добре сега са повече и живеещите много зле са повече. Тези, които бяха в средата и успяха да се задържат там, са си горе-долу на същото дередже. Има известна разлика в т.нар. надстройка на обществото тогава и т.нар. духовност сега. Тогава имахме светло бъдеще, международна солидарност, вечна българо-съветска дружба, Варшавски договор, демократичен социализъм и т.н. Сега имаме непредсказуемо бъдеще, европейска солидарност (ЕС), американско-българска дружба, НАТО, парламентарна демокрация и т.н. Приликата между преди и сега е, че всички** поддържахме ентусиазирано на думи „социалистическите“ ценности, сега поддържаме ентусиазирано на думи „демократичните“ такива, но всъщност - и преди, и сега на никой не му пука за тези щуротии и всеки гледа да си върже гащите... Има и един нюанс, който не може да се отрече. Преди, свободата на словото не напускаше панелните кухнички или холчета, стигаше, най-много, до кварталната кръчма. Сега тя се лее отвсякъде. Свободата на словото имам пред вид. Залива ни от пресата, от екрана, от радиата... Мрежата е непревзимаемият й кокошарник. Но... на кой му пука?! Е, и за пословоблудствах на тема „Преди и Сега“. Айде, наздраве! Да изкараме до 2013, пък после ще му мислим... * През 1989 г. бях на 32 години. ** Някои ще кажат, че не са, но лъжат. Сега е същото.

6 коментара:

  1. Точно ! Кратко и ясно си го определил ...Аз "тогава" бях на 33...символика :)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря :)
    Позволявам си да бъде толкова категоричен защото се опирам не само на своя опит. През 1944 г. баща ми е бил на 30 години и моят живот в много отношения се стече като неговия...
    За съжаление ние не се опираме на жизненият опит на бащите и дедите си, а повтаряме като папагали това, което ни внушават „силните на деня“ чрез своите глашатаи

    ОтговорИзтриване
  3. Нали?! И може би една голяма част от "ценообразуването" на мирния преход е, че приемственоста на "силните на деня" се предава по пряка родова линия...За глашатаите не е задължително, но и там помага...
    ---------
    Няколко месеца след десетоноемврийската шашма един англичанин бе цитиран в новопрохождащата уж демократична преса :"Щом са биле 45 години, толкова горе-долу ще минат докато се оправите".
    Тогава еуфорията спомогна думите му да се приемат от мнозинството като проява на типичен английски черен хумор...Забравих му името, но думите му помня...Почти половината мина :)))

    ОтговорИзтриване
  4. Сега сме, горе-долу, на дереджето на 1964 г. Вероятно ще последва 10-15 години „възход“, интензивно „капиталистическо строителство“ и след това нов пирует на 360 градуса. Ако спазя родовата традиция :) може да се наложи да преживея и някаква форма на нов 9-ти септември..., но - да сме живи и здрави!
    Що се отнася до „роднинските връзки“ във властта то, веднага след 9.IX.1994 г. е имало доста бракове между партизани/партизанки и деца на богати буржоазни фамилии. Така хем агнето цяло, хем вълка сит. Същото се повтори и след 10.11.1989 г. Разбира се, нищо ново под слънцето. Както се казва, това е традиционна практика в световната история. Идеите са си идеи - винаги се намират глупаци, които да мрат за тях... Парите са друго нещо. Там грешки не се допускат.

    ОтговорИзтриване
  5. Той, поета си го е казал, макар, че е имал друго предвид (а кой знае?!) : "Първите паднаха в кърви, последните станаха първи"..
    Не е изключено и да го е взаимствал от Библията, но -както и да е ....
    Жалкото е, че покрай играта на думи се проиграват съдби и животи...

    ОтговорИзтриване
  6. Не съм привърженик на Дарвин, но на практика оцеляват най-приспособимите :)

    ОтговорИзтриване