16.12.2012 г.

Симптоми

-->
Какво е усещането да стреляш по невинни хора – мъже, жени и деца, затворени в някое училище?
Какво е усещането да поставиш бомба или да я взривиш със себе си на многолюдно обществено място?
Какво е усещането да риташ и газиш възрастен човек и да снимаш стореното с телефона си?
Какво е усещането възбуден да наблюдаваш в мрежата как бебе прави фелацио някому?
Какво е усещането...
Никога няма да разбера.
Не пиша за тези „новини“, които ни намират ежеминутно навсякъде, не защото махам пренебрежително с ръка и мисля, че съм „над нещата“. Не пиша защото нямам разбиране за тези страни на „човешката природа“. Дотолкова нямам, че понякога мисля, че всичко това не се случва. А и това човешката природа ли е?!
Мисля, че не. Това са симптомите на болестите на съвременното общество и колкото то е по-развито, според съвременните ни представи, толкова тези симптоми са по-силни.
Политиците от САЩ налагат демокрация по света, съобразно т.нар. „американски“ интереси, но не могат да създадат условия за елементарна човещина в страната си. Оценяват и съдят другите с божествена непримиримост и гняв, а всъщност... Забравете лицемерните филми, вижте фактите.
Не по-различно е по света и у нас.
Цигани и турци се гаврят с историята ни. Пияни учителки и учители вилнеят из класните стаи. Четиридесет (!!!) процента от младите хора в България не се занимават с Нищо..., а политиците говорят ли, говорят. Не спират.
Не пиша, защото често вече нямам думи. Болестите на това общество са нелечими. Някои чакат краят на света, но той е настъпил. Безсмислени са всякакви напъни за еволюции, революции, макар и доматени, и тем подобни.
Необходимо е ново Начало, но без Ной.

30.11.2012 г.

За кокошките и хората...

-->

В написаното има продуктово позициониране!
Довечера половината от децата ще идват на гости. Жената е в командировка и аз, като съвестен родител, реших да сготвя Нещо. Хванах от фризера Нещо по-едричко и още снощи го оставих да се размразява...
Гледам сутринта снощното голямо Нещо бая се посмалило, а около него вода, вода... само риби и жаби няма. Чета на етикета с какво ще гощавам част от борчонаследниците и ето: фирмата е „Лотос“ ООД, Димитровград. Купил съм си, като ми е бил толкоз акъла, „продукт от пил.месо – пиле“, тежащо 1,956 кг. за 7,80 лв. Брех, мама му! Като е такова пилето, каква ли ще е кокошката, а петела, но... да не се отклонявам. Между другото, все пак, някой скоро да е виждал кокошка или петел, макар и нещастни?
Та измервам аз новото количество „продукт от пил.месо – пиле“, след като се поизцеди и се оказва, че е около 1,5 кг. Брех, пак мама му! Не ми се занимава с прости сметки, но май съм си купил „златното пиле“! Попрочетох тук-таме това-онова, пр. това, след което обърнах внимание и на етикета на „продукт от пил.месо – пиле“. Оказва се, че всичко е наред. Производителя си е посочил съвестно, че в Нещото има 25 % вода и разни други работи. Колко е самото пиле не е ясно, но... който не чете етикети – като мен, да чете, а не постфактум да псува!
Тъй де, всичко е законно, дори имало и европейска практика. Мамка им юропейска!

Какви сме били прости преди години. Ядехме разни нещастни кокошки, пък вътре в едно пликче – какъв садизъм!, но при социализма е така – вътрешностите... Можеш да си направиш супичка, можеш..., но стига носталгия! Паля колата и с мръсна газ по магистралите, да се отблагодаря комуто трябва...
Още много мога да беснея и словоблудствам по темата, а и по други, но да бъдем оптимисти, да бъдем демократи, да дадем всичко от себе си и да се забавляваме. Това е! Иначе ще станем като гърците, както ни плаши Голямото Страшно Плашило. Ех! А дано!
...Пак се сетих, че сме в следдоматенореволюционна обстановка. Как грее Слънцето, как цъфтят теменугите... Лошите са в миша дупка. Добрите – на кучето в задника. Ята черни гарвани продължават да кръжат над Парламента... и не само там... Защо ли?

Между другото, маането, с което започват тези гневни готварски бележки, носи и поука. Чуваме, че българинът не винаги е бил келешът от рекламите, а подхващал и дряновицта, когато трябва. Лошото е, че нашата жена вече е болна 23 години и няма изгледи да се оправи, дори и лекарски грешки не помагат. Остава едно – бой и никаква псевдоеврохуманност. Иначе ще ядем до насита „продукт от чов.месо – уй“ - само политически, разбира се, но не е сигурно...

28.11.2012 г.

Зекария Сичин


Представям ви първата книга от поредицата „Хрониките на Земята“ - Дванадесетата планета. Автор е Зекария Сичин.
Защо книжката е на руски, а не на български? Отговорът е лесен – заради качеството. Българският/те превод/и май са правени от руски и то традиционно бездарно и още ред технически подробности. В крайна сметка, който иска да си я чете в оригинал, на руски, на български..., а който иска хич да не я чете.


Четейки книги като тази започвам да си задавам тъпи въпроси.
Вижте цивилизацията на шумерите. С нейните болежки и проблеми, с нейните пословици... И това е преди някакви 5 – 6 хиляди години.
Единият от основните въпроси е свързан с т.нар. „задгробен живот“ (за предгробния е ясно), преражданията, живота след смъртта и тем подобни.
Християните мога да ги разбера. Човек се ражда, живее и според това как е живял, неговият бог го възкръсва, когато му дойде времето, оценява и... едните у лево, другите у десно... Има някаква логика. Дава ти се шанс веднъж да живееш в съответствие с християнските канони. Кой каквото могъл направил. Не ми се вярва в Рая да има повече от стотина човека, а май и те са много. Всичко друго се пържи, пече, вари, виси на ченгели и т.н. в т.нар. „адски мъки“. Там, ние – българите, сме най-добре щото сме свикнали...
Малко на кестерме ми идва цялата дандания с разните карми, прераждания и усъвършенствания. Ще карам по-накратко. Който е чел – ще ме разбере, който не е – да е!
Та тъй. От доста време търся да намеря в писаната история някакво доказателство, макар и мънинко, за това, че нещо се е променило у житието-битието човешко, хеле пък у неговата душевност, а най-паче духовност. Цъ! Няма!
Каквото е било, така е и така ще бъде, во веки веков. Амин!
Ето ви и цитат от представяната книга:
Шумерские пословицы, которые на две тысячи лет старше библейской Книги Екклезиаста, содержат похожие мысли и остроумные наблюдения:
«Все равно умрем – давай все растратим! А жить то еще долго – давай копить!»
«Не пытайтесь воскресить бедняка».
«Не сердце, а слово – мать ненависти».
«Счастье – в женитьбе, а если подумать, то в разводе».
«Тот, у кого много серебра, может быть, и счастлив. Тот, у кого много ячменя, может быть, и счастлив.Но тот, у кого нет совсем ничего, спит спокойно».
«В городе без собак хозяйничает лиса».“
Без превод, за да не изпадам в излишни колизии.
Ако вярваме, че предишния ни живот определя следващия, ако вярваме, че чрез последователни прераждания се подлагаме на изтънчени и необходимо-неизбежни изпитания, за да достигнем божествено съвършенство то, аджеба, що сме си все на този акъл?!
Да. Прогрес и развитие има – в сферата на науката, технологиите и техниката, но „прогрес и развитие“ ли са това и накъде отиваме? Очевадно, никаква вяра не помага да станем от хора на човеци. Май трябва още дълго да се чака да открием нашите производители – извънземни, богове или каквото е там, за да ни ниспослат истината за нас си.
Или пък животът тук, на Земята, е някаква космическа забавачка, чиято учебна програма всеки трябва да премине. Или...
По умозрителен път или чрез вяра няма да стане.
Как ли? Ех, ако знаех... Май чашата трябва да се изпие до дъно.

22.11.2012 г.

Анонс


Ето и втория том на Хайтов за „троянските коне“ в България. Бих го нарекъл „том на заблудите“, особено в оценките за някои хора, появили се незнайни след пукването на демокрацията през 1989 г. у нас... Разбира се, това е мое мнение, а не трябва да се забравят и изминалите 10 години, които дадоха възможност на много „характери“ да се „развият“ в една или друга посока.
Все пак, в основното и главното Хайтов е прав. Безкръвното отмиране на България и българите продължава, „отродяването“ е в пълен ход, обществото и процесите в него се движат уверено в посоката, която „предсказа“ Хайтов.
А иначе, кой човек, колкото и голям да е той, се е разминал със заблудите си...


„Доматената революция“ е на прага ни. Може би, в друга държава, пред друг парламент този донкихотовски жест ще „хване дикиш“, но нашите политици от доматите, макар и развалени, ще си направят мезе...
Друго трябва. Не домати.

20.11.2012 г.

Анонс


Хлябът, за нас – българите, е „основно ястие“ в менюто. Похапваме хляб с всичко, дори и с картофи. Няма да забравя изумлението на домакините ни в Банска Бистрица преди години, когато поискахме хляб заедно с „месото с картофи“, което ни бяха поднесли и..., но историята е дълга и друг път ще я разкажа.
Е, сега има сериозни опити да ни европеизират, а някои дори наричат това цивилизоване, като ни накарат да не ядем хляб, а повече плодове и зеленчуци, които за мезе не са лоши, но...; да пием бира и вино вместо ракия; да харесваме точно определен тип жени и/или мъже; да не слагаме богата трапеза, а да сме „гурме“ (каквото и да значи това!); да се храним бързо, а да не мезим дъъълго и т.н. Може и да стане, ама надали... Все пак опитите за дресировка продължават.
Но, на темата. Книжката на Невяна Кънчева „Хляб от фурната и хлебопекарната“, която ви представям в Библиотеката е полезен наръчник за тези, които искат да разнообразят трапезата си. Сигурно има още стотици рецепти за хляб, но и с тези може да се започне.
Добър апетит и наздраве!

14.11.2012 г.

Щастливчики


Кои сме ние, българите? Днес се видя. Ние сме щастливите деца на България, на Европа, на света дори! Оборихме всякакви прогнози на някакви агенцийки, че сме бедни, нещастни, безрадостни...
Няма такова нещо, дами и господа, другарки и другари, аркадашлар!
Ня-ма!
Днес Европа стачкува. Тези, които облажваме, са гневни, искат работа, борят се за правда и свобода. Бият ги по площадите, но те са заедно, сплотени и не се знае докъде ще стигнат в борбата си. Нека да е докрай!
Срам ме е като гледам новините. Из София се мотат дърти призраци с престилчици и каскети надписани „КНСБ“ и „Подкрепа“ - двете мършави брантии, които 23 играят в миманса на Прехода храстче „х“ и храстче „у“. Удобни, уютни за много преходници организации. Членовете, мъкнейки се погребално бавно по площадите, мънкат някакви мантри; шефовете - стари, изтъркани до блясък, муцуни размахват партийните си протези... Срам ме е.
Това е.
Бяхме щастливи и доволни през турското робство, през новото царство, при Живков, а през последните 23 години сме най-щастливи. Цъфнахме и при ББ вече връзваме... Дупе да ни е яко.
Така. Облекчих се, отхвърлих стреса, вече и аз съм щастлив като свободна кокошка и доволен като прасе, което колят под трелите на Бетовен... Ха, наздраве!

13.11.2012 г.

Циркът е тук


Подчертавам, че не съм вярващ. Нито християнин, нито някакъв друг. За мен религията и политиката вървят ръка за ръка от началото на човешката история, като религията има известна преднина. Склонността на голяма част от хората да вярват в небивалици е била, е и ще бъде използвана за прякото им управление, независимо от тяхното желание. Политиката разширява възможностите на религията и добавя нови средства за влияние върху мисленето. Най-елементарният пример е с провеждането на т.нар. избори. Участващите в тях в много по-голяма степен вярват, отколкото знаят, а тези, които знаят, или не гласуват или гласуват точно заради това.
Смъртта на патриарх Максим събуди дремещите страсти и началото на цирка, наречен „избор на патриарх на БПЦ“, е факт. В общественото пространство се изсипват водопади от слова, в които – ако човек повярва, трябва да е наистина голям абдал.
Изборът ще бъде предопределен от баланса на висши църковни, политически и финансови интереси. В това няма нищо „българско“. Не откриваме топлата вода. Такива са правилата на играта по света и у нас. Позоваването на канони, морал, досиета и т.н. са само част от нея.
Кой ще бъде „новият“ патриарх или министър-председател, или президент няма съществено значение. Важното е той да изпълнява волята на тези, които са го поставили на този пост. Известна особеност у нас е, че поради исторически и геополитически дадености, кукловодите са представители на небългарски интереси, но... каквото е – такова.


Казвам ли нещо ново в горните няколко реда. Не. Въпреки това, дощя ми се да споделя мнението си по тези проблеми. Дори и един човек, прочел написаното, да успее да се издигне над глупостта на ежедневието, ще бъде добре... Мислещите и знаещите хора могат да променят реалността. Вярващите крепят статуквото – най-често несъзнателно.

10.11.2012 г.

Анонс

-->
Хайтов.
„Троянските коне в България“, т.1

Каквото и да спомена за него – лошо или добро – ще се намери някой, който да каже и по-лошо, и по-добро от мен.
Лоши думи за Хайтов аз нямам. Чувствам го близък, въпреки че не го познавам лично.
Колко прозрения и колко „пропуснати ползи“ от това, че т.нар. полителит не ги е чул, не ги чува и няма да ги чуе!
Притеснява ме и това, че някои партии днес развяват името му като знаме. Няма лошо – ако си спомнят за това и след изборите.
Все пак Хайтов не е на никоя партия.
Той е Българин от България.

–––––––––––––––––
Моля, обърнете внимание на новия начин за работа с Библиотеката!

22.10.2012 г.

Достатъчно и необходимо...


Достатъчно ли е да си дашен, демек – да се продаваш, като закъсала стара дрогирана магистралка? Май не е.
Нашият пишман полителит, незнайно откъде дошъл, но очевидно накъде бутащ страната, постъпи и постъпва точно така.
Продава се и го прави с кеф и за мижав келепирец.
Какво ли не сториха политиците, заедно и поотделно, за ДПС като цяло и за турците (колко са турци и те не знаят, но щом така се „самоопределят“ - ашколсун!) конкретно? Всичко им бе дадено, дори и това, което не бе поискано. А сега, видите ли, к'во да пра'им – ген. Делов не бил достоен за почетен гражданин на Кърджали?!
Ми, нищо. Да въведем изучаване на турски и ислам в училище; да се научим добре да си подмиваме задниците и да видите после колко ще ни е по-лесно...
Същата работа и с циганите. Не знаели с кои портрети се гаврят. Айде бе! Що не са се снимали с родата и другите чавета? Нищо. Нека им се радваме. Те са нашето бъдеще. Като опънат и президента насред президентството съвсем ще станем юропейци. Толерантност му е майката! Толерантност, толерантност, ама у нас си е жива простотия... за тридесетина медни еуро...
В тоя ред и на американците позволихме да вдигнат паметник на разрушителите на половин София. Евала! Някои големи демократи все реват за паметника на съветската армия, синовете и внуците им го омазват, но по рождените им места като не са падали американски бомби, отде да знаят, че там където стъпят американските интереси трева не никне. Справка – Хирошима и Нагазаки. Брей, тея тъпи японци. Поне един паметник да бяха вдигнали на Енола Гей - майката на оня американски пилотин, миротворец и демократизатор! Ще...
Е, айде баста! Не, че няма и други, на които да не са се продали народните ни избрани любимци. Има.
Май няма кому да не са...

17.10.2012 г.

Анонс

-->
За романа на Анатолий Рибаков „Трийсет и пета и други години“ (новото попълнение в Библиотeката), ме подсети valsodar с негов пост във Facebook.
Имам книгата отдавна, но все не стигах до нея. Както и да е...
Възтрогнат ли съм – не. Разочарован ли съм – пак не.
Романът е частична анатомия на властта и не казва нищо ново, а и не би могъл. Трябва да бъдем омерзени от Сталин и обкръжението му, но с какво е по-различен той от подобните нему? Що се отнася до конкретиката – може да е било така, може да е било по-лошо, а може и по-добро. Въпрос на нюанси и авторова интерпретация – все пак, това е роман. Безспорно е едно – няма нищо ново под Слънцето – и преди, и сега...
Ето ви и един щрих от съвременността – Международният съд обвинява Караджич във военни престъпления. Добре. Добре, но защо на подсъдимата скамейка не са президентите на САЩ, които вършеха същото – именно военни престъпления, във Виетнам, Кувейт, Ирак, Сърбия, Афганистан... - можеш ли да ги изброиш всичките?! Можеш ли да изброиш всички демократизатори, миротворци, революционери, пролетарски и национални вождове, които унищожиха милиони през ХХ век и продължават и през XXI?
Победителите не ги съдели. Съдят ги – поредните победители. Не съдят само тези, които плащат победите.

16.08.2012 г.

Историческа истина


Колкото и странно да е, това словосъчетание си е пълен нонсенс или по-простичко казано пълна глупост.
От гледна точка на „историческата истина“ за българите, Левски и Ботев са герои, борци за национална независимост и т.н., и т.н.
От същата гледна точка, само че на турците, същите са прототипите на Осама бин Ладен, който по подобие на Ботев пуснал и брада!, и краят им е победа на законността и държавността.
Всъщност и двама са имали късмет, че тогава жизнените национални интереси на някои са съсредоточени само в омиротворяването на племената между Източното и Западното крайбрежие и опаткването на колкото се може повече индианци е било въпрос на краварска, пардон!, каубойска чест.
По отношение на писанията на такива личности като Ботев, Вазов, Заимов и подобните им също трябва да се подхожда от различни гледни точки. Моето скромно мнение е, че в българските учебници въпросните трябва да се изучават от българска позиция, в турските – на държавата Турция, - да си пишат тяхното мнение, ако въобще някой ги споменава, и т.н.
Лошото е, че българо-европейската и българо-американската (имам пред вид частта от Северна Америка, без Канада) братска дружба е не само въздуха и Слънцето за нас. Тя е и Парите, а когато става въпрос за тях няма тинтири-минтири!
Като пример за една добре обмислена историческа гледна точка, която обяснява позицията на тези с парите, е анонсирането на станалото в Хирошима и Нагазаки. Политиците и техните ибрикчии – турцизъм, но като сущий протобългарин не знам как е на татарски, споменават, че тогава някой хвърлил нещо и то взело, че избухнало и заличило един град, после още един..., но Кой? и Защо? с годините все повече и повече се забравя.
За българският младеж – опаа! - тийнейджър, ъв корс, това ще да е дело на Тройната коалиция, зад която прозира изцапаната с кръв ръка на един северен народ (от Молдова нагоре, та до Северния полюс, а също малко в ляво и вдясно), който и когато изтребвали индианците имал интереси по нашите земи, та затова са разни Шипки-мипки и други глогинки...
„Западният“ подобен няма какво да му мисли. Атомните бомбардировки са чиста проба тероризъм и ако някое надемократчено демократче добави и „държавен“ едва ли ще разбере колко близо е до „случилото се“...
По тези въпроси може да се пише още и още, но Комисията за защита от дискриминация е казала най-важното.
След подобни експертни анализи вече не ми трябва да се чудя ние българи ли сме или ...
Да. Точно там сме. В многоточието.

Посвещавам на моят приятел Иван Кюркиев, който тези дни отиде в един по-добър – надявам се, свят.

27.07.2012 г.

Загадка

The Dispute, 12th Century, Artist Unknown - 1600x1200 - ID 8

Докато ровех из разни папки и файлове (има ли тук тавтология е друг въпрос), намерих една картинка, която ме накара да си задам някои въпроси.
Виждате, че окото на десния диспутиращ е изместено нагоре по странен начин. Все едно на някой му се отплеснал инструмента и не е пробил на исканото място.
Да, но... става въпрос за произведение от XII век... Странно.

23.07.2012 г.

Цената на живота


Днес така се случиха нещата, че мисълта ми се отвя към цената на човешкият живот.
Правителството, четох някъде, отпуснало по 10 000 лв. на семейство на спасителите на двете момиченца по Черноморието. Това е актуалната цена у нас. Криза е. С тези пари май не могат да се купят само гумите на някой правителствен автомобил, но... криза е!
Преди години измъкнах при същата ситуация едни девойчета, но имах късмет и аз да изляза. Не съм търсил, а и не са ми предлагали награда. Въпрос на ситуация, на разбиране. Виждаш, че хора се давят. Можеш да ги извадиш, а може и да не го направиш... Какви 10 000, каква държава?! Личен избор и възможност.
Четох някъде, че израелската държава разменяла един свой пленен войник за цяло стадо палестинци. Ми, че как? Един сюблимен солджър на демокрацията може да струва само няколко десетки палестински говеда, терористи, майцеубийци и детеядци. Браво на такава държава. Уважава човешкият живот, но не на всеки...
От Втората световна война е известен случая с пленения син, на Сталин. Когато Хитлер му предложил размяна срещу пленен известен немски генерал, Сталин отговорил: „Не разменям лейтенанти за генерали!“. Въпрос на морал. Който както го разбира.
Пак на няколко места четох как същата тази Израелска държава посрещнала с почести загиналите при атентата в Сарафово и т.н. Браво! Тя наистина им е длъжна. Тяхната смърт е следствие на провежданата политика на техния полителит. Същото правят и американците. То са траурни залпове, то сгъват знамена на баклавички... Мани, мани! Обикновена пропаганда. Да му мислят тези, станали обект на миротворческата им политика. За тях няма тинтири-минтири. Да мрат.
Повдигна се въпросът и за шофьора на автобуса, който загина мърцина. Държавата, разбирай политиците, трябвало да му обърнат повече внимание (?!) и т.н., да го обявят за герой и борец против тероризма. Не ровете кокалите на човека. Нямал късмет – попаднал на неподходящо място, в неподходящо време. Толкова. На всеки от нас се случва. На кой повече, на кой по-малко.
В случая, държавата носи вина за провежданата външна политика, за невъзможността да опази вътрешния ред и сигурността на гражданите, за хаоса и паниката, които бяха допуснати, за смешните действия, предприети след атентата, за...
Моля се само, нашите политикани да не последват примера на своите американски и израелски учители по... по каквото се сетиш. Известно е, че когато текущия Голям брат пръдне, ние се насираме... Треперете. Някакъв дънер по телевизията обясняваше, че на Таймс скуер не можело да се влезне просто така, по човешки. Проверка на багаж, на документи и т.н., с разтреперан от възхищение глас словоблудстваше той... След малко ще слизам към центъра, та се чудя дали да не си облека нещо по-джиджано. Може вече в синята зона да правят снимка, да вземат пръстови отпечатъци и двойна такса... За демокрацията, разбира се.

22.07.2012 г.

Пол Гилдинг „Земята е пълна“




Всеки сам ще направи изводи за себе си от това видео.
Аз не съм съгласен, че съществуващата политическа и финансова система е способна да се самооздрави, доразвие и да продължи да съществува. Автора казва много верни неща, но не му е стигнала смелостта да поиска смяна на системата. Или, просто мисли, че не е необходимо...

20.07.2012 г.

След днешният ден


Когато някои държави поддържат ядрени арсенали, с които може да бъде унищожена Слънчевата система дори, това не е ядрена заплаха. Това е поддържане на равновесието в света и защита на демокрацията.
Когато други държави се опитат или произведат ядрено оръжие и носители, това е страшна заплаха за човечеството и особено за ония, които защитават демокрацията и тези държави трябва да бъдат наказани всячески.
Това се нарича ядрен тероризъм. Кой го упражнява оставям на вас да прецените.
Когато някой хаква сайтове и защити на хегемона на демокрацията и неговите васали, това е кибертероризъм.
Когато хегемона върши същото – вече знаете. Това е защита на демокрацията.
Когато защитниците на демокрацията засипват с напалм някоя държавица, когато я поръсват с обеднен уран, когато избиват цивилното население и заграбват природните богатства, това са все миротворчески операции.
Когато някой протестира и не иска да е прицел, бойно поле и арена на държавните интереси на миротовроците, той е терорист. Подлежи на омерзение, заклеймяване и унищожение навсякъде, където интересите на миротворците са накърнени. Това означава в целият свят. Интересите нямат държавни граници. Държавният тероризъм също.
То не бяха арабски пролети, то не бяха афганистански вечери, иракски бури, сирийски незнам какви си. То не бяха напъни Давид да се представи за Голиат, то не бяха размахвания на юмруци. Нетаняху позна в утайката на кафето си, предполагам, кои са и от къде са терористите още преди да се е разпръснал пушека от взривовете... Интересно защо не публикуваме мненията на „противната“ страна, но пък какво му е интересното? То е ясно...
Какво е това? Лудост някаква, що ли? Не. Обикновена политика...
Лошото е, че е необходима война. Тя е единствения изход в тази икономическа и най-вече политическа ситуация. Така се решават проблемите в обществото, в което живеем. Политиците – и „добрите“, и „лошите“, ще се скрият в своите бункери. Отгоре ще останат тези, които ги взривяват по автобусите и пазарите, ще остане пушечното месо на демокрацията, на християнството, на исляма, че дори и на великоеврейските претенции... Едно не бива да забравят льольовците, обитаващи „големите, стари демокрации“, че дори и „младите“ такива. Тяхното съзнание е точно толкова промито, манипулирано и омърсено, колкото и на нещастника, на който са обещали стотици девици в неговия рай и сит живот на семейството му тук и сега, за да нарами сакчето с взрива.
Е, може и да възникне малко проблемче за политиците – и за „добрите“, и за „лошите“. След „спасителната“ ядрена войничка може да има известен дефицит на обслужващ и гласуващ електорат, но да не се притесняват – глупаците никога не свършват.
Така е днес. Лошото е, че не виждам утре...
Единственото, което искам е да се окажа лош, ама много лош, пророк.

19.07.2012 г.

Кой е виновен?


Поредният доклад. Поредните кьорфишеци. Поредните хлевоустия.
Политиците от всички боѝ се обединиха, взаимно оплюха, но и взаимно оневиниха.
Няма виновен. За тези 23 години няма виновен политик, изправил се с достойнство да каже „Сгреших, народе мой! Простете ми!“. Това е нашенският политикан. Всички го плюят, а той вика дъжд вали...
„Няма безплатен обяд“, твърдят песимистите. Няма и безгрешни хора, твърдят реалистите. В крайна сметка, за всичко ставащо в държавата ни сме виновни ние – и аз, и ти, и той, и гласуващите и негласуващите. Всеки от нас, навършил пълнолетие и разполагащ с гласа си и свободната си воля. Ние допуснахме това да се случва в България и Филип и Жан, Ахмед и Иван, цар и пазвант да ни направят на маймуни. Маймуни и то от най-нещастните. Тези, които в зоологическата градина си блещят задниците или си пърчат пишките за някое бонбонче или бананова коричка.
Да, известни неща. Казвани и предъвквани.
За мен вече е трудно и камък да хвърля върху Грамадата на нашия гняв. Останаха ми само думите.

18.07.2012 г.

Къде е Левски?


Днес, преди 175 години е роден Левски

На кой му пука?!

Преди време някакви зевзеци искаха да го произведат светец. Него, разпопеният. Търсеха си знаме. Универсално знаме.
По време на монархията личността му също е на почит. Дори кръщават един от най-известните футболни клубове на него. На него, радетелят за „свята и чиста република“...
При социализма повтаряха името му като мантра, но забравяха за какво се е пожертвал. Важното бе с трагичен глас да се изрецитира „Левски, Ботев и... загиналите в борбата против фашизма и капитализма...“- Нерде Ямбол, нерде Стамбол...
Един от най-великите ни съвременници – Николай Хайтов, правеше и невъзможното да намери и докаже кокалите му. Наследството на човека са идеите му, не скелета. Но пък Божо Димитров щеше да го нареди между средния пръст на св. Йоан Кръстител и Созополския вампир. Търчете, туристи!
Сега портрета му е задължителен аксесоар на всеки що-годе политик. Не знам, тези същества не ги ли сърби гадно между плешките, когато той ги гледа отзад?

Познавам един поп от малко родопско градче. Млад човек. Сам върши всичко по черквата – и ремонти, и украси... Мисли как хората да дойдат в храма, а не чака.. Направи голям хаир за едно дете. Някой ще каже „Е, и!“. Ами, нищо. Но в него е Левски.
Дядото, дето се оказа най-големият дарител на храм „Александър Невски“ също е Левски. Децата ни, които побеждават по математически олимпиади и IT състезания, в тях е искрицата на Левски.
Познавам много хора, в които Левски живее и се гордея.
Този, който носи Левски в себе си, се отличава по морала, не по парите и постовете му. Всеки от нас може да даде десетки примери за това...

Но, всъщност, на кой му пука!

15.07.2012 г.

Анонс


Новото попълнение в Библиотеката е антиутопията на Джон Уиндъм „Денят на трифидите“. Не бих казал, че е от най-любимите ми книги, но причината да я включа в Библиотеката е, че скоро попаднах на нейна екранизация. На някой от каналите вървеше първа част на едноименен филм. Гледах, гледах и, като човек, който все пак помни прочетеното, стигнах до баналния извод, че освен заглавието и най, ама най-основната идея книгата и филма нямат нищо общо. Типично по холивудски.
Разбира се, не за първи път, се замислих за подмяната. Подмяната като начин на живот, като начин на управление.
Известно е, че демокрация – най-простичко, означава управление на народа. И ето ви отново същия похват. Дори в своите корени – древна Елада, демокрацията не е това, което и се приписва. Да, народът е участвал в управлението, но кой е участвал в народа? Който не знае да си направи справка. Във всеки случай „говорещите животни“ - робите, не са били част от тогавашната демокрация.
Е, живота върви напред, обществото също, което не е много сигурно, но... днес всичко е по-демократично. Днешните „гласуващи животни“ имат къде, къде повече „права“, след които е и правото, и задължението, и гражданската позиция да гласуват за техните овчари.
Нещата са прости. Номерът е да се промъкнеш/измъкнеш от масата на гласуващите в елита на тези, за които гласуват. После е лесно.

Ето и един положителен пример:
Браво, Соня! Едвам се удържам...

11.07.2012 г.

От крушите – круша


Така си е. Няма как от крушите да поникне баобаб.
В последните дни в медиите „върви“ дискусия, която някои определят като историческа. Събитията и личностите от последните десетина години влизали в учебниците по история. Няма лошо. И „вчера“ вече е история.
Спорът на различни интелектуалци, учители и обикновени граждани се завърта по-скоро и отново върху личността на министър-председателя... И се завърта една общонародна простотия та да се чуди човек как не са избрали за министър-председател някой още по-..., както и да е.
Тезата на просветното министерство и на „някои“ интелектуалци е, че изминалите 10-15 години са история и трябва да се изучава в училище, да не се загуби връзката с реалността и..., който иска да прочете – не ми се повтарят общоизвестно-налудничави напъни.
Интересна е позицията на „обикновените“, щях да напиша „простите“, но това е русизъм, граждани. Запитани, те смело и безпардонно дописват, пренаписват или откровено преиначават историята. То са едни „мисли“, то са едни „идеи“, които ме доведоха до заглавието и ме накараха да мисля, че ББ наистина е еманация на нацията или поне на тази част, която го е избрала.
Позицията на голяма част от даскалите, поне за мен, е най-издържана. Прави са завалиите, когато питат как да интерпретират фактологията от учебника, как да дават оценки за факти и хора, как да потушат личните си пристрастия и т.н. Как?! Контрата остава у тях.
През последните дни реших да постегна старата си кола. Части-масти, пари-мари, майстор (добър е!) – знаете как е. Установихме с майстора, че хората, които са конструирали колата, хал-хабер са си нямали, че някой ден тя трябва да се ремонтира. Тук трябва да се отчете разликата между нашенската и европейската представа за ремонт, но... Стигнахме до извода, че тези дизайнери никога не са влизали в канал, не са си оцапали ръцете с масло и т.н., за да сътворят някога новото, но вече 18 годишно чудо (колата ми е „историческа“, но нямам претенции от това...) на техниката и технологията.
Същата работа, но в далеч по отговорна сфера, е и у нас. Някакви политици, някакви чиновници-експерти(!), решават кое е история, от кога е история, до кога е история и кой трябва да „влезе“ в нея. Всичкото това, струпват на главите на учителите, които застават пред електоралните наследници, които трябва да бъдат „светнати“ за последните събития в страната от... учебника по история!
Дааа! Има някои в тази държава не за псуване, а за бой.
Нещата са елементарни, стига да не се опитваш да угодничиш и раболепничиш пред тази или онази историческа личност.
Разбира се, и Борисов и Царя, и Станишев дори, са в историята. Всеки един от нас – повече или по-малко, също е там. От историята не можеш да избягаш. Там не се влиза по заслуги, а поради естеството на материята.
Все пак, когато става въпрос за толкова близки и все още актуални събития, те могат да бъдат отбелязани в учебника като хронологическа таблица за последните години. Това трябва да стане без коментари и финтифлюшки. Който иска да види, да си направи справка и т.н., да има откъде. Това е достатъчно. Не поставяйте най-онеправданите в образователната система на пангара, щото и малкото останали ще избягат. И тогава ще стане наистина страшно. Няма по-страшно от прост народ.
От крушите – круша...

7.07.2012 г.

Наивитет


Бизнесът е като брака. Правиш фирма и за добро и за лошо, и в радост и беда, при печалба и загуба тя си е все твоя. Когато даваш всичко от себе си на 110% (не мога да разбера от къде идват тези +10%, не мога да разбера от къде идват и 100-те %, тъй като е научно доказано, че ползваме само около 1/3 от възможностите на мозъка си, но... това е друга тема), работиш неуморно и се отнасяш отговорно (...и това него разбирам) към парите и печелиш. Тогава всичко е хубаво и красиво, и приказката за пазара и пазарната икономика се лее като трелите на менестрел...
Да, но... лошата държава, която не е стопанин (като че ли ти си...), измисля някаква нова такса, данък или нещо такова. Започваш да губиш. Пена Затварачката остава без бентлито си. О, ужас! Задаваш си сакралния въпрос „Какво да се прави?“
Ми, много е лесно. Калкулираш всички загуби, такси, данъци, бентлито на Пена и т.н. в цената на това, което правиш. Намираш някой льольо (може и да не разбира, но да му тропа чейнето), който да обясни на абдалелектората как ценовия шок, скок и т.н. е формиран от лошата държава, хитрите европейци и, разбира се, предишните управляващи (които и да са те); може да добавим Маркс и Путин за цвят, като незабравяме и китайците (как ли е на китайски „уау“?...) и си готов. Пак печелиш, семейството е добре, Пена още по-добре и отново си в елита, каквото и да значи това...
Досаденият читател ще запита: Добре де, но това си е чиста пазарна икономика, това е действителността, така се прави за да има свобода и демокрация и то толкова, колкото можеш да си закупиш! Къде е наивността?
Ами в това, че дори и за миг, все пак посмях да помисля, че печалбите и загубите са за собственика. Сега печалбите са за собственика, загубите се покриват от купувача. Ми, що не споделим и печалбите бе, уважаеми бизнесмени?
Ми, що... Наивитет! (най-меко казано...)

1.07.2012 г.

Терзания


Не ме интересува кой, с кого и как прави секс. Негова си работа.
Разбира се, има доста хора, които всячески се стараят да докажат, покажат и натрапят на другите какви сексмашини са, колко са нестандартни, колко са онеправдани и т.н. Тяхна си работа, най-често свързана с избиване на комплекси. Човещина...
Интересна ми е една друга страна на човешката природа. Днес, ако попиташ доста хора ще ти кажат, че са християни. Кръстят се, викат най-често „дай, Боже!“, някои припалват свещички, други - дори!, постят. Е, преди 1989 г. много хора също „обичаха“ СССР, БКП, другарят Живков, но това мина. Пак ще припомня потресающата гледка в зората на демокрацията, показана по телевизията – членовете Политбюро в храма „Александър Невски“, подредени като върху мавзолея на Георги Димитров, свели глави, чинно се кръстят. Така започна тяхното „духовно“ извисяване, което не е спряло и сега за техните достойни наследници...
Такива ловки премятания продължават и днес. Преди ден-два се разбра, че бивш член на БКП, след това ревностен привърженик и донякъде лидер на СДС сега е полегнал в скута на Кунева. Ми, израства човека...
Както и да е. Всеки има право да се определя в различни периоди както иска - политически, религиозно, етнически, сексуално, в зависимост от това, къде го стяга чепикът. Все пак, не е лошо, когато и докато се идентифицираш с определена група да поддържаш нейните ценности. Когато се пишеш за голяяям християнин не върви да си гей или обратното поради известните записи в Библията. Това се отнася и за попове, и за посланици и... за всеки. Не може да се кълнеш с ръка върху Библията и същевременно да нарушаваш написаното в нея. Най-малкото – не е прилично. Интересното е, че на гей-християните най-често им пречат човешките закони, които ги поставяли в неравностойно положение. Добре! Човешките закони се променят. Те са писани от хора за хора, но какво да правим с божиите?! Не мога да се сетя някой да е поискал отпадането на определените текстове от Библията, които определят хомосексуализма като тежък грях. Защо така бе, хора? Искайте! Борете се!
Естествено, не изпадам в драматичен идеализъм. Един от най-рядко срещаните добродетели е съвпадението на мисли, думи и дела. Такива сме си – и гейове, и негейове, и християни, и нехристияни, и... всякакви...


ПП. За тези, които не им е известно мога да кажа, че не съм вярващ. Винаги съм искал да знам, а не да вярвам :-)...

29.06.2012 г.

Търси се...


Кой е виновен!
Преди някой ден разбрах, че вина за зулумите в „Студентския“ град има най-вече и най-паче Карл Маркс. Пълният текст на глупотевината можете да прочете тук. Все пак, бих препоръчал на „Майките срещу...“ първо, да се замислят кой създаде условия за ситуацията в т.нар. „Студентски град“ и, второ, защо техните чавета не могат да спрат да пият и да се бият, вместо да си четат книжките. Що се отнася до паметника на Маркс нека направят справка дали подобни случки се случват и около гроба му в Лондон. Ръководството на „университета“ не трябва да маха паметници, а да добави нови. Има достатъчно икономисти, които заслужават да застанат в една алея и мястото на паметника на Маркс е там, независимо от „мислите“ на майките на „бедните“ студенти. Подозирам, че зад напъна им стоят някои видни преди взриватели на мавзолеи и още по-видни по-преди марксисти-ленинци. Поредният„случай“ в „Студентския“ град показва, че пичове-юнаци са се сбили не заради научен спор кой е по-велик – Маркс или Кейнс, примерно, а заради девойки и щото били „леко“ пийнали... Какъв комунизъм, каква демокрация?! Чиста пишкомерщина и... домашно възпитание.
Разбра се, че токът ще поскъпне с 13 %. Виновна е Тройната коалиция. И тук нещата са ясни. Това е логиката на „политическата“ гледна точка. Аз не разбирам икономическата и техническата логика. Очевидно е, че цената на т.нар. „зелена енергия“ се поддържа изкуствено висока и това не е заслуга нито на Тройна коалиция, нито на ГЕРБ дори. Хората, които са около моите години, си спомнят, че към края на 70-те години на ХХ век изведнъж спряха публикациите за електромобили и подобни чудесии. И те бяха невъзможни, и те бяха скъпи. Какво се случва от две-три години насам? Пак „изведнъж“ на пазара бяха представени напълно готови коли с хибридни и алтернативни двигатели, преминали стадия на всякакви „разработки“ и готови за крайния потребител. Лек напън за размисъл ми дава основание да предположа, че лобито на петрола е започнало бавно, но планирано да се пренасочва към нови източници на енергия.
Трудно е да бъда убеден, че добива на петрол е по-евтин и по-рационален от добива на енергия от Слънцето, водата и т.н., и т.н. За екология не говорим – там нещата са неясни. Не от техническа, икономическа или човешка гледна точка, а само и единствено от политическа...
Още по-неясно ми е защо аз и ти, и те, и всички трябва да плащаме от джоба си печалбите на производителите на „зелена енергия“?!
Та по тези причини е добре да не търсим под вола теле, а да мислим по тези „дребни“ въпроси преди да отидем да гласуваме, ако отидем въобще...

14.06.2012 г.

Айде, туристи!


Земя българска. Земя на светци и вампири...
Копнеш тук – светец, копнеш там – вампир, но все пак не можеш да копнеш в Долно Дръндулецово и да находиш нещо. Трябва да е най-паче около и в Созопол, Велико Търново или друга дестинация от Европейско значение. Трябва и подходящо CV за „находката“, щото ей така да покажеш едни кокали не лови окото и не омайва ухото.
Аз имам някакви спомени – от прочетеното, а не от практиката, разбира се, - че срещу вампирите са ползвани дървени, а не метални колове и много чесън, но те не се запазват дълго и... know-how – железни. Скоро, но най-вероятно за следващия туристически сезон, може да открият и неръждавейка, изписана със свещени руни... Близко е до ума, че неръждавейните колове са използвани анално при определени случаи, но да не губим детскта аудитоия...
Интересна е и друга тенденция, отговаряща на културните отклонения на нашето време. Кокалите на „светец“ са интересни, водят към размисъл за неговото житие-битие и т.н., но в тях не се надушва екшън и забавление. Живял и умрял за правата вяра. Ала-бала, или както сега е модерно – бла-бла, без уау!
Вампира е друго нещо. Всичките грехове на Земята са негови и това вече е УаУ! Между другото, питам се, защо не са открити и подходящите зъбни изменения, но и това ще стане. Важно е и друго. Тези ..... румънци, нашите ....... съседи, имат само един вампир и то пак от български произход, както ни уведоми уважаваният от мен проф. Б. Димитров. А вижте ни нас! Юнаци! Вампир, светец; вампир, светец...
Нищо чудно да открием някъде из Северна България, най-вероятно, бащата и майката на Дракула, щото вампирството не е добродетел или занаят – предава се генетично и по кръвен път...

Майкъл Кремо написа „Забранената археология“. По нашите земи процъфтява платената и за това са виновни, разбира се, тройната коалиция, комунизма, турското владичествено присъствие, но най-вече онези знаци, измислени от протокапиталистите – финикийците...

ПП Реших в завещанието си да наложа условие на наследниците да поставят в подходящия момент върху гърдите ми плочка с надпис „Просто човек“. Знам ли какво ще измисли някой проф. Божо или подобен нему, „открил“ кокалите ми...

ПП2 Ако бъде открит човешки скелет със  следи от кучешки зъби да се знае, че е от град София, началото на третото хилядолетие - просто за датировка...

4.06.2012 г.

Стълбовете на обществото


1. Работиш здраво (най-малко на две места).
Даваш всичко от себе си.
И консумираш, консумираш...
Но, незнайно защо, от теб се иска още и още. Т. нар. „цени“ непрекъснато растат и ти работиш още по-здраво, и даваш още повече от себе си, и консумираш все повече, но все по-трудно.

2.За теб работят здраво.
Дават всичко от себе си.
И консумираш, консумираш..., мнооого консумираш.
Но, тези, които за теб работят здраво и дават всичко от себе си могат още и ти им осигуряваш нови и нови „забавления“, и обещаваш, обещаваш..., и консумираш още мнооого повече...

Работиш колкото ти е нужно.
Раздаваш се, но за приятели.
Мислиш, четеш, имаш приятели, радваш се и никога не забравяш, че човек има една уста и един гъз. Стълбовете на обществото (1. и 2.) те ненавиждат, завиждат и облажват, но... к'во ти пука?!

1.06.2012 г.

Върви човечество...


Идва бъдещето, каквото не сме го мислили. Идва духовното израстване на човечеството. На прага сме на семейния, а защо не и на световния мир!
Ето, седнали сме на верандата с женски човек, държим се за ръка и си хортуваме. Слънцето ни гали с лъчите си, попийваме здравословен нектар и се радваме на живота. Из къщата щъкат роботи и роботчета, в семейната лексика вече няма „напазарува ли?“, „изми ли чиниите?“, „пак си пил!“, „с коя си бил?!“, „боли ме главата“ и т.н. баналности. В спалните ни чакат нашите „играчки“ и... всичко е наред. Няма лъжи, няма измами, няма изневери. Настройваш properties както ти е кеф и „партньорката“ мърка, стене или пищи Ja, ja! Wunderbar! и размера няма значение...
Щом размера няма значение, то и разните пишкомерци вече няма да са причина за световни конфликти, пък и хубави Елени ще има за всеки. World Peace и това е!
С „мъжките“ секс роботи нещата ще са по-лесни. Добавяш към вибратора тяло дето се поти и сумти, заспиващо щом „свърши“ и готово...
Спирам! Стига! Днес е Денят на детето... докато има деца...
Мамка му!

28.05.2012 г.

Набор'94 празнува

Винаги съм се стремял да не обвинявам „младите“ за нищо. Първо, защото още не съм толкова стар и, второ, не съм забравил щуротиите, които съм вършил на техните години, че и по-късно...
Все пак, нещата имат своите граници и грубото им погазване е показател не толкова за индивидуалната и родителската простотия, колкото за състоянието на държавата. Изстъпленията на набор'94 са плодовете, които берем от умишлените действия на т.нар. политически елит, който допусна това оскотяване на нацията. 23 години „народните избраници“ правят и невъзможното за да заличат България. Убиваха систематично духовността и мисля, че успяха. Хлапетиите с голите задници след 20-тина години ще ни управляват, а ако ББ още е на власт може и по-рано...
Сигурен съм, че няма друга нация в света, която да отбелязва с младежки оргии денят на писмеността, културата и духовността. То последните три вече не съществуват, тъй че... Учудва ме – но не много, че иначе непрестанно плямпащите „елитни“ политици мълчат. Целта им е постигната. Идващите години ще бъде по-лошо. И отново се потвърждава тезата ми, че няма значение каква е „системата“ - капитализъм, социализъм, монархия, тоталитаризъм или още какво измислите. Важно е какви хора управляват. В този смисъл, трябва изчистим България и това става все по-неотложно.
За мен именно тук е основната вина на режима преди 1989 г. За 45 години той успя да притъпи до изчезване чувството за самосъхранение в хората. Направи обществото аморфно и безразлично. На тази основа през 1989 г. разцъфна и избуя демокрацията. Сега берем плодовете и това е само началото...
Повода за това писание е една публикация в„Комсомольская правда“. Подобни ги има и в Сърбия, Германия и т.н., а най-лошото е, че всичко това става пред очите ни. Позволявам си да пиша и от позицията на баща, който е „изпратил“ абитуриентки две дъщери, и който все още си спомня своя абитуриентски бал, и който го е страх как ли ще „празнуват“ внуците му...
Както и да е. Написаното от мен няма да промени нещата. Остава ми само да пожелая на младежите здраве и да храня надеждицата, че след време ще мислят иначе...

18.05.2012 г.

Откровения


В последните дни по Българско върлува откривателството. Добрите стари услужливи медии ни информират за нови, по-нови и още по-нови открития в нашия политически живот. Все неща, за които никой до сега не знаеше и дори не се е досещал.
Разбра се най-после как е бил създаден СДС. Новина! С двадесет и две годишна давност... Каза се доста за генезиса на Костов и костовизма, но той пак е целият в бяло. Плевенлиев обяви, че пътувал само на Запад от София, с присъщия му инфантилизъм. Вечната Поптодорова усърдно кимаше с глава и се усмихваше... Ех, г-н президент! Трябва да се пътува във всички посоки за доброто на България, но... Бившият президент, вместо да си седне на задника и да си мълчи, тръгна на война да „оправи“ БСП и България. Очевидно се е взел по-насериозно, отколкото трябва. „Изтече“ запис на разговор между млади „социалисти“ за изборни далавери в Сливен. Всички са потресени, омерзени, чистите им политически съвести и души са оцапани от тези бивши комунисти и издънки на още по-бивши такива...
Бих препоръчал на всички, щото се пишат все християни, първо да си спомнят за притчата с камъните. Пише я в Библията – една дебелшка книжка, която може дори да им е на нощното шкафче. Ми, прочетете я бе, аркадашлар! Поне сте грамотни... Второ, да си поогледат родословието за последните стотина години. Ще има какво да научат, ако не си го знаят... Трето, да не злобеят много срещу БСП-то щото, която и друга абревиатура да заместиш от политическия ни паноптикум, които и други имена на политици да заместиш пак ще е верен записа – и по смисъл, и в подробности.
Очевидно вече сме в предизборна ситуация.
За това искам да попитам уважаваните ми сънародници: Не ви ли омръзна да ви правят на маймуни и то – на тъпи маймуни?! Предполагам, знаете как се ловят маймуни с подръчни средства. Слагаш в делва с подходящ отвор лакомство. Маймуната бърка вътре да го вземе, но когато ръката ѝ е взела „нещото“ не може да мине обратно през гърлото на делвата. Т.е., алгоритъмът е: залагаш „лакомствата“, след това събираш маймуните. Разбира се, ако маймунякът се сети да отвори лапата и да пусне кяра ще се освободи, но...
Та тъй, мили граждани и селяни, ако е останал все още някой. Пуснете залъгалките, отворете очи. Ослушайте се, огледайте се, мислете, щото времето да почистим България наближава.

11.05.2012 г.

Да изчистим...


Няма лошо. Нека да изчистим битовите отпадъци. Житейският ми опит показва, че тези, които замърсяват не чистят, но това е друга тема.
Според мен има други приоритети.
Трябва да почистим главите си. Не случайно китайците казват, че болестите започват от там. А защо само болестите? Всичко идва от там, от главите ни. Най-често цитират философа Маркс с неговото „битието определя съзнанието“, но се забравя, че в същата степен и съзнанието определя битието. И тъй като сме хора разумни, можем да вършим поне две неща едновременно – да събираме боклуците от междублоковите пространства и да изхвърляме боклуци от главите си. Е, наистина трябва да се пази и равновесие, но който не може да се справи да върши първо едното, после другото – поредността е без значение.
След като завършим тези дейности, които всъщност са единен процес, продължаващ във времето, можем да се заемем с изчистването на България.
Това може да стане само на избори...

10.05.2012 г.

Настроение

 Мислех да пиша безсмислен апел до Миро, както на галено зове Бареков земеделския министър, да обиколи пазара и да „свали“ цените на доматите, но... по-добре Клептън и Юрая Хип, отколкото Миро, който и да е...






7.05.2012 г.

Много шум за нищо


Сбъднати мечти, попарени надежди, ново начало, край на нещо си и т.н. С това се занимава Европа, че и ние покрай нея, в последните дни. Журналистите пишат за платеното им - кой колкото може. Златно време за социолози, политолози и обикновени дизайнери. Ден година храни.
Има и избиратели, електорат - мат'р'ял по нашенски, които се надяват, припкат към урните, гласуват. Едните преживяват „загубата“, други са в екстаз от „победата“... Така ще бъде догодина и у нас, така ще бъде – както по-всичко личи, още дълги години.
Хората отказват да носят отговорност за живота си и я прехвърлят на други. Представителна демокрация. Тук, разбира се, ще ми опонират, че именно гласуването е поемането на гражданска отговорност и... още много дрън-брън. Може би е така теоретично. Това е съвременната приказка. В нея има място и за свободен пазар, и за конкуренция, и за демокрация. Българската действителност е един от ярките примери за несъстоятелността на тези врели-некипели. Тук цените скачат преди празници, а иначе постоянно растат; тук министри размахват икономически (според тях) лостове и гледат страшно от телевизора; тук преместването на една държавна структура струва по-малко от един добър нов автомобил; тук..., всъщност, какво да изреждам? Всички сме тук и сега и плащаме за глупостта си...
Там е същото, но тамошните актьори са много по-обиграни - толкова, че чак изглежда различно.
Докато не се разбере, че т.нар. избори не носят промяна в живота ни, все ще има не малко кандидати да ни залюлеят в люлката на илюзиите. Тя е толкова прекрасна... и удобна. В които и да са избори побеждават тези, които трябва да победят. Хората, които имат пари, не нарушават юридическите и моралните закони за да се разделят с тях заради кефа на някакъв си народ, който и да е той. Утре и Франция и Гърция ще са същите ако ги погледнем обективно, а не според това „кой, какво казал“. България ще е същата, светът ще е същия. Точно такъв, какъвто искат хората, които могат да си го позволят.

2.05.2012 г.

Анонс


...Как може да се унищожат намеренията?
Чрез унищожаване на възнамеряващите…“
Емил Манов, „Галактическа балада“

Книжката е „Галактическа балада“, а авторът Емил Манов. Написана е през 1971 г.
Това не е фентъзи. Фентъзито е друг гьол, в който други жаби врякат. Там със съвременните „мислещи машини“ немислещи, но добре печелещи, хора набират многотомни саги, които..., но да оставим този жанр настрана. Който го харесва, да си го чете.
„Галактическа балада“ е написана преди 41 години, но трябва да се чете сега. „Тогава“ май много не разбирахме за какво иде реч...
Повод да се върна към нея ми даде една публикация за врагът – истински или измислен, и необходимостта му за съществуването на различните режими... Какво е САЩ без СССР, примерно.
Мислех да напиша доста по-дълго представяне, но тогава щях да навляза в областта на литературния анализ от сорта „Какво е искал да каже автора?“, а това ми е крайно омразно и за това толкоз! Който иска да я прочете, може да си я свали от Библиотеката или да разрови личната си книжна такава. Който не иска, може би вече е щастлив човек...

17.04.2012 г.

А акó...


Ние, хората, наричаме себе си разумни, та даже на квадрат – homo sapiens sapiens! Май, за да се убедим сами в това. Дали и доколко сме разумни се разбира от бегъл прочит на писаната човешка история. Според мен, тя казва еднозначно, че не сме. Жизненият опит сочи същото, но... може да има и други мнения. Поради липса на коригиращ елемент – поне някое извънземно, което да възкликне: „Аферим, брат'чеди, мно'оо сте умни!“, ще трябва да се доверим, предполагам и в бъдеще, на самопреценката си.
Е, няма да крия, че моят1 пес Чочо понякога ме поглежда доста странно след някои действия, бездействия или изказвания и аха да проговори, но... най-вероятно се заблуждавам от самосъжалителен антропоморфизъм.
От няколко дни гледам как две сойки градят гнездо между клоните на елата. Сламчица по сламчица, внимателно и предпазливо. Междувременно отбиха атаките на семейство свраки, които искаха да се настанят на готово. Сега, преди да се приберат у дома, кацат на някое дърво, оглеждат се, кацат на друго, пак се правят на разсеяни и... така. Живеят и правят това, което са правили стотици поколения сойки преди това. Децата им ще повторят същото...
В какво сме по-различни?!
А акó животинките отдавна са открили и знаят „смисълът на живота“?! Ако са разбрали, че най-важното е да се нахраниш, да се размножиш, да отгледаш себеподобни... Да оцелееш, в крайна сметка, и да се радваш на дните, че и на нощите, докато можеш...
Някой ще възрази, че това е твърде животинско, примитивно, низко. Ще ме обвини, че зачерквам висшите духовни сфери, които ни манифестирали като хора. Къде е поезията, къде е артистизмът, къде е полета на духа...
Аз пък си мисля, че сме заслепени от антропоцентризма си.
Знаем ли защо птиците пеят? А китовете? Как се ориентират скитниците в своите дълги походи по звездите и по наземните нишани? Защо не се избиват и насилват помежду си? Защо Чочо, а и всички други кучета, които съм имал, са ме разбирали какво и защо им говоря2, след което очевидно преценяват дали да се съобразят с казаното или не?
Ние, разумните, непрекъснато се раждаме, прераждаме, възкръсваме, израждаме; спасяваме света и вселената; налагаме своя морал и начин на живот на „диваците“; вярваме в щуротии и... все търсим нещо, което го няма...
Човешко, твърде човешко“, както възкликнал онзи немец преди години...

1Дали той е мой или аз съм негов е друг въпрос...
2Далеч съм от мисълта да се сравнявам със Сизар Милан - „Говорещият с кучета“.

14.04.2012 г.

Съботно-вечерни...


Тази вечер реших да послушам новините по bTV-то и ето ти изненада. Гърците, които са в страшна криза, бягали от градовете в селата. Така намалявали разходите си за живот и по-лесно завъртали дребен бизнес. При нас е обратното. Кой откъдето може и както може търчи в София. Последиците са осезаеми, но не към по-добро. Брей, викам си, ето защо толкоз години сме били под гръцко робство, а те под българско никога. Тé заради това ще ядем гръцки, турски и македонски плодове и зеленчуци и ще ни пукат ушите, но няма да ни уври, както се казва, акълът и да си седнем на задниците.
В този ред на мисли същото може да се каже и за турците. Отново ще повторя тезата си, че едва след като са се освободили от нас, турската империя се преобразява в модерна, съвременна държава. Само не ми плачете за кюрди, сериали и т.н. Вижте икономиките и тогава да си говорим...
Още една новина по цитираната телевизия ме разсмя, натъжи и ме накара да прекъсна експеримента „гледане на новини“ овреме. Някаква девойка радостно скандираше, че отново „правителството“ (знаете кой) е изпратило държавния „Фалкон“ да донесе огъня (?) от Йерусалим. Обясни колко е опасно да се превозва открит огън в самолет и т.н. - нещо като оправдание за нуждата от най-квалифицираните правителствени пилоти, а малко след това разказа, че „огъня слизащ от небето“ (знае се от кой е низпослан) бил безопасен, не можел да изгори нищо – демек, напълно безвреден. Тъй, тъй. До тук със смеха. Сетих се, че този PR е донесъл радост на вярващите православни християни у нас. Но, колко са те?! За всички останали това е разхищение на държавни средства. Разбираемо е, ако Синода или „правителството“ бяха извадили сумата от джоба, ама нали се сещате...
Та тъй. Използвах дистанционното по предназначение тъй като ми се стори, че започват жалбите колко е скъпо агнешкото, колко са скъпи яйцата и козунаците. Ми като са ви скъпи, уважаеми, не ги яжте! Колко е лесно! Аз съм голяяям любител на черен хайвер върху малка препечена филийка и хубава руска водка, независимо от количествата, но... като имам пари си угаждам, като нямам пия водката с доматен сок. Това е положението. По правилата на играта в ситуацията, която сме, важи правилото „имаш пари – ядеш агнешко, нямаш пари – спанак и коприва“. Който разчита, че „правителството“ може или трябва да намали цената на която и да е стока е прост глупак и да си носи последствията.
Е, айде стига! И от това писание ползата ще колкото от другите, но... така сме ние малките незначещи паравани на демокрацията, оставени да си пишат/говорят каквото си искат...

7.04.2012 г.

Днес, за първи път от много години, чух, че даже и видях гугутка. Бяха изчезнали някъде - поне в София и околностите. Защо ли се върнаха?
Иска ли питане...

5.04.2012 г.

Мързел

В къщи редовно има поне един разглобен компютър, но този - очевидно, отдавна е забравен...

8.03.2012 г.

Търси...


Преди години обичах да повтарям „Търси жената!“ при всеки подходящ случай. Освен, че звучеше по френски романтично и загадъчно, фразата отговаряше и на моите интереси... Който е живял в онова мрачно време на диктатура и мракобесие знае, че тогава жените трудно се намираха. Имаше комсомолки, комунистки, отечественофронтовки, обединени земеделки и др. и още потръпвам от преживяното с някои от тях...
От двадесетина години ключовата фаза, поне за мен, е друга - „Търси парите!“ и тя по-вярно отразява в безоблачното ни демократично настояще къде са скрити причините за нещата. Всъщност, като „намериш“ парите другите проблеми, които са следствие на липсата им, отпадат. Отпадат в голяма степен, но не напълно, но това е друга тема...
Разсъжденията ми са породени от поведението на медиите през последните дни. Започна активна кампания за реанимиране, рекламиране и популяризиране на днешния ден - 8-ми март, което в началото много ме учуди. Още е пресен спомена как отявлени демократки и по-малко демократи съскаха и плюха от всяка попаднала им трибунка колко жалък, колко унизителен, колко Комунистически (пу-пу) празник е Осми март. По едно време си мислех, че е по-страшно да си празнувал и да празнуваш 8 март, отколкото да си бил доносник на ДС...
Дааа, но палачинката се обърна. Каквото и да говорим за търговците, най-невярно ще бъде да ги наречем глупави. Усетиха се хората, че това е Ден за Бизнес и Печалби и, ето на, отново се заговори с бравурни слова за жената-майка, жената-спътница, жената... и т.н. Започнаха едни реклами за подаръци и подаръчета, за воаяжи и воаяжчета, прически, муцунмейкъри и какво ли не още...
В крайна сметка, за динозавър като мен, това са бурички в чашки вода, които отстъпват само на премиерските такива и по тази причина не трябва да им се обръща много внимание. За мен е по-интересна електоралната нагласа. Когато от някаква трибуна някое чудо на козметиката обяснява, че само прости и неуки селянки и комунистки (!), празнуват 8 март, то голяма част от възрастното население на страната започва да кълне и проклина и да търси вещици. В момента, в който същото чудо или дъщеря му, а вероятно вече и внучката, запеят друга песен (защо ли?), електората отново е сменил „позицията“ си. Уважавам и празнуващите днес, и тези, които не приемат този празник. Моля само за едно – уважавайте се и вие, бе хора!
Въпреки всичко, ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на тези дами, които празнуват и приятен и добър ден за тези, които не празнуват.

24.02.2012 г.

Отново за отнетите „животчета“


Днес отново медийното пространство е покрито с ГМС (голям медиен скандал) „Бонуси“. Вадят се справки, сочат се с пръсти... Когато гръм удари, как ехото заглъхва... в парламента.
Полителитчиците са ясни. Ще носят от девет дерета вода и по гръб няма да паднат. Нямат да върнат и нито един бонусен лев. Ще плещят и ще се прехласват от собствените си гласове и физиономии по телевизора докато... ехото заглъхне...
Защо ли? Ами, по простата причина, че парите, които са заслужили с труда си са 99,9 % законни – смъквам 0,1 % щото някой може да се е прецакал от простотия... Тъй че – пито-платено.
Шумотевицата вдигат основно тепегьозите, които и баща си да са продали, както в оная народна песен, пак няма да им мигне окото и да заявят пред електората, че са чисти като сълза и невинни като агънца. Другата основна част са тези, за които не е потекло, та даже и не е капнало и сега се чувстват толкоз прецакани, та чак им се плаче. Има и една малка група обикновени мърморковци като мен, но на нас кой ли обръща внимание...
Все пак, въпреки старите и известни постановки все още не мога да разбера едно. Защо електората се възмущава сега? Каквото и да е станало, то е законно. Да, ама не било морално! Боже или там каквото си! Нима има още някой, който вярва, че закон и морал имат нещо общо?! Ако има, те са виновни за този 23 годишен цирк, защото..., но това е друга тема. По моето скромно мнение в междуизборното безвремие трябва да се спазва закона. Добър – лош, но закон. В деня на изборите най-добре да се замислим за морала и който наистина го направи, ще се поогледа стреснато събуден и бързо, бързо ще избяга далеч от изборната урна. Трябва да си дадем сметка, че чрез гласуването и изборите ние възпроизвеждаме политическият елит, който след това си гласува законите, които да спазва (повече или по-малко), а електората тогава се сеща за морала, пляска се у морно чело и вика „Брей! Какво стана! Пак същото...“
Това е положението. Кой каквото правил – правил, кака Пена вече не меси банички...

ПП. Да не забравяме и това, че всеки ГМС е един прекрасен „случай“ да се отървеш от междувременно станалите неудобни...

22.02.2012 г.

И аз искам...


Да! Досети се уважаеми читателю! И аз искам Бонус!
Вярно е, че отдавна не съм чиновник, но и чиновника и аз имаме по една уста и по един гъз. Що той взема бонуси, а аз не?! Като разумен препатил човек въобще не питам за началническите бонуси... Тук не става въпрос за уравниловка или Лениновото 1 : 3. Просто питам.
Днес Иван Костов пред някакъв микрофон много точно обясни за какво би трябвало да се дават бонуси (преди години му викаха премии, но все тая...). На публиката тук е известно, че не съм фен на Костов нито в битността му на политик, нито на икономист, но виж като администратор е от най-добрите, та ако не е и най-добрия. Та питам защото, ако чиновниците (не ги наричам държавни защото така, поради нечия глупост, много се стеснява кръгът) бяха изпълнили половината от Костовите изисквания никой нямаше и да се заинтересува защо вземат бонуси.
Четох някъде, че прагът на бедността през тази година се вдигнал от 211 лв. до 2011 г. на 236 лв. месечно през 2012 г. (без коментар). Демек, с 25 лв. се е увеличила цената на човешкият живот. Тъй като „бонуси“ много ми прилича на термин от компютърните игри то ще си позволя да ползвам и друг термин от тази малко позната за мен област.
Но преди това, ето последните новини по темата „бонуси“, които са от Министерствотона земеделието. Там, във фонд „Земеделие“ са раздадени около 1 000 000 лв., а в самото министерство – 800 000 лв., или общо 1 800 000 лв. Ако разделим тази сума на парите, определящи границите на бедността или на живота ако щете, то ще се получи, че по стандарти до края на 2011 чиновниците само от Министерство на земеделието и фонда са получили 8 531 „животчета“, а по цената на човешкият живот през 2012 г. са получили само 7 627 „животчета“. Няма да се учудя ако някой виден политик-тепигьоз нарече това икономия на държавни средства... На който му се занимава лесно може да изчисли колко „животчета“ е получила Нешева, колко този или онзи, колко заедно, колко поотделно, но с това няма да се промени нищо. Това е положението.
Тук лесно бих могъл да завърша, но все пак не мога да не задам въпроса: Защо се прави това?
Отговорът е елементарен. Направете си труда и проверете колко софиянци са на държавна заплата? Колко семейства зависят от нея? Какъв е процентът на държавната администрацията из това, което е останало извън София?
А сега си представете какво ще се върти из главата на един държавен храненик, когато догодина или когато и да е се яви пред избирателната урна; представете си компютърния монитор и наредените в долния (или някой друг ъгъл) „животчета“, които въпросната електорална единица е получила под формата на заплата, бонуси или някаква „далаверка“. Е, за кой ще гласува хранения човек?
По тези и някои други причини Големият Бонусен Скандал след някой ден ще отшуми. Някой ще изгори, на друг ще му подръпнат ушите, вълната на Възмущението ще премине през медии, форуми и блогове и така до следващия Голям ........... Скандал. Но, уважаеми, мисля, че сме наясно. Всеки от нас си е направил сметката и знае с колко „животчета“ разполага, коя ръка да целува за тях и докъде да си простира черджето...
Другото е, ако перифразирам един виден съвременен мозък, „Тути Фрути Аламинути“...

П.П. Не искам да обезценявам ничий труд, но по разкази на очевидци и по мои спомени тези, които наистина работят получават най-малко „животчета“. Така е било и преди 1944 г., и до 1989 г., че и след това...