25.08.2011 г.

Мъжете знаели защо


По всички първични и вторични полови белези съм си мъж. По доходи – не съвсем, но доходите са друга тема. Та, подтикнат от жегата и алчно смучещите бира младежи от рекламите, които сигурно така не са цокали и от бибероните си, реших да се престраша и да опитам „Каменица – лимон“1. Поради липса на опит и ловкост в отварянето на такива бутилки успях да се порежа, но щото съм мъж, който не се е родил където трябва, няма да съдя производителя. Сложих си лепенка и изпих една ракия – за дезинфекция, не от лоши предчувствия.
Както и да е, отворих бутилката и колебливо допрях устни до гърловината. Пийнах малко, след това още малко. Примляснах. Че беше бира, бира беше, ама защо са сипали лимонада вътре?! Вкусът - сугубо странен и нелогичен, най-меко ка­зано, успя да насълзи очите ми. Все пак, попих мъжката сълза и навирих бутилката. Пенѝ се, непенѝ се – пàри са давани, я! Отворих специалната глътка и недоразуме­нието се изля набързо в гърлото ми. Добре, че предвидливо бях приготвил чаша потна ракия, която светкавично последва бирената ми авантюра... Бър-р-р!
Разбира се, споделям, а не налагам мнение. На някой може и да му хареса – бирата, де. Хора всякакви. Като гледам коктейлите по заведенията с какви цветове са... страх! От друга страна, „набира скорост“ изборната реклама. Там каквито тюрлюгювечи са забъркани май смеската бира с лимонада ще ни е най-малкия проблем...

1Моля, постинга ми да не се приема като стоково позициониран!

20.08.2011 г.

Малко ненужна история


Днес е годишнина от победата на българите над византийците на 20 август 917 г. при река Ахелой. Изминали са 1094 години. Няма да коментирам причините, хода на сражението, последствията. Те са добре известни, могат да се прочетат във всеки учебник и отношението е до голяма степен еднозначно, поради отдалечеността във времето.
На 17 август се навършиха 1025 от поражението, което нанесли българите над днешните ни евробратя при прохода Траянови врата през 986 г. Отново без коментар.
Така се случи, че на въпросният 17 август карах по тази част от магистрала „Тракия“, която Бойко Борисов не ми е направил. По искане на екипажа спрях на ТИР паркинга след тунела, по посока София. Беше около обяд. Обикновено не го правя защото там е, меко казано, мръсничко, но... Ще мина без метафизични отклонения за това, как в обедната мараня съм „видял“ препускащите български конници, преследващи бягащите византийци; как съм „чул“ шума на битката, звънтенето на мечовете, сблъсъка на броните, стенанията на умиращите и ликуващите викове на победителите... Паркинга си беше също толкова неуютен както винаги, колите профучаваха по магистралата, Чочо препика една трънка и... нищо. Горещ августовски ден.
Стана ми тъпо и въобще не се изкефих (ако трябва да бъда в крак със съвременния сленг) от почивката, макар и принудителна. Българите от областта Македония щяха да вирнат за случая някоя 20 – 30 метрова статуйка или поне щеше да има скара и бира с „македонска“ музика, дори само заради участието на комитопул Самуил...
Разбира се, тези вехти победи, днес не са интересни за българския „елит“. Идват избори и това е достатъчно основание да забравят всичко останало. Естествено, че е важно да се чуе и какво е казал този или онзи настоящ или бивш американски каубой-протектор; какво е казал Обама и непрекъснато и по всяко време да се дава гласност на изявите на Генерала...
Не знам защо обвиняваме близки и далечни народи в национализъм и шовинизъм. Не ще да е от завист. Ние, българите, също имаме предостатъчно основание за гордост. Все пак, интересно е какво се случи с народа ни през годините след 1878 г., та станахме какви ли не фили- и фоби-, интернационалисти, глобалисти... Не знаем какъв ще е светът след десет години. Не знаем какъв ще е светът утре. Знам само, че ако продължаваме така България няма да я има. Язък за тези, дето са се трепали и мрели за нея.

3.08.2011 г.

Брей!


Реших да си опека хляб. Най-обикновен. Брашното – типово или ръжено, за по-здравословно (уж), мая, вода и сол. Естествено, първо порових по готварските книги, но там едни питки, едни погачи, баници, бюреци и т.п., но хляб, обикновен хляб, няма. Брей! Като русофил си зададох немедлено въпроса „Какво да се прави?“ и се шмугнах в Google-то. Там – същата работа. „Рецепти за хляб“ да търсиш и да намериш... Като ме потопиха с едни съвети: брашното било такова, но най-вече онакова; един и същи тип се оказа хем най-вредно, хем най-полезно; най-добре било сам да си го смелиш от събрана „на ръка“ пшеница (ръж, овес и т.н. - по избор) на автентичен воденичен камък – по възможност същия, на който полягал Орфей, лелеейки за Евридика... Не се препоръчваше хелоуински костюм, модел FF (Фред Флинстоун), но той май бе по default... За маята нещата се оказаха още по-сложни. Тази, която продават, била пакетирана отрова, жив организъм и то – генно модифициран! „Истинският“ хляб се правел с квас, пък той се приготвял... прочетете си сами! Май водата и солта си останаха вода и сол и нямаше условия водата да е кладенчова, мълчана или утринна роса, а солта само от мините в Чехия... Следваха препоръки какво да се мънка, докато се меси; на колко крака да се стои; какво да прави лявата ръка, какво да прави дясната и къде не може да се почесваш.
Както и да е! Таман реших, че съм стигнал до някакъв резултат, когато започнаха добавките. Оказа се, че в хляба можеш да сложиш всичко: портокалови корички, стафиди, млади пъпки от дюля, парченца салам, останали от предишната вечер, масло, маргарин и т.н. Следваха съветите за ритуалността при месенето и печенето на хляба. По кое време на денонощието да се прави, как да се подготвят ръцете, съдовете и още, и още... Най-безумният бе да не се прави секс в нощта преди месенето. Все пак, тази „препоръка“ се отнасяше до жени и млади булки и аз мъдро реших, че щом не отговарям на това условие – не съм жена или млада булка, очевидно, мога да не го спазвам. Даже перверзното ми подсъзнание „видя“ модифицирана поза от „Камасутра“, при която хем ееш, хем месиш... Друго си е!
Дааа! Четох, четох и се убедих, че ако трябва да спазиш основните препоръки, ритуали и салтанати и, особено изискванията на министър Найденов, не трябва да ядеш хляб. Трябва да стоиш мирно пред него, или да му се кланяш, или да го разглеждаш като тяло нечие, но нищо повече, камо ли да го пипнеш с мръсни ръце или нечестиви помисли...
След дълги мъки и най-вече глад, открих една простичка рецепта, която ще си позволя да споделя с вас, помагайки на някой друг, нежелаещ да спазва исконните традиции, да си приготви хляб. Ето:

Продукти: 1 кг брашно, 12 г прясна мая, 15 г сол, 500 мл вода.
Приготвяне: маята се размива в малко хладка вода; получава се рядка кашица; отделно брашното се пресява заедно със солта и се прави кладенче; в кладенчето се слага маята, която не се оставя да шупне; прибавя се останалата вода; замесва се тесто, като се меси, докато се изглади; след това се разстила върху тава, намазана с мазнина или поръсена с брашно; оставя се на топло, докато втаса; втасалото тесто трябва да увеличи обема си 2 пъти; фурната се загрява на 1800С; хлябът се пече 35 - 40 минути или до готовност; вади се от тавата още докато е топъл; намокря се с вода и се покрива с кърпа, докато изстине; ако се разреже топъл, образува се дебела кора и хлябът става клисав; поднася се студен.
Представете си! Рецептата е взета от „Наша кухня“, изд. 1955 г.!!!
До към 1975 ядяхме подобен хляб. От тогава насетне какво е това нещо, наречено „хляб“, никой не знае. То не беше „заводски“, не беше „турски“... Нейсе.

Това е. Сигурно не е най-добрата, но май е най-човешката...

Българите сме „хлебари“ и ракиджии и вярвам, че ще устоим на опитите да ни направят безхлебни бираджии или употребяващи розе със салата.
В този ред на мисли, спомням си за едно пребиваване с група студенти в Банска Бистрица преди демокрацията у нас да разцъфне. Сервират ни обяд и ние хапваме и се оглеждаме. Тука хляб, тамо хляб... Хляб няма! Аз, като най-български изглеждащ, се заех да уточня проблема с организаторите. Обяснявам им: на нашата маса няма хляб, а те: ми, има картофи. Аз: така е, но няма хляб! Те пак: ми, има картофи. Обяснявам, с остатъците от железните ми нерви: да, но ние сме българи и ядем картофите с хляб и искам на нашата маса да има каквото и да е, но най-вече хляб! Те се усмихнаха снизходително, с разбиране, но поне този проблем отпадна. Имаше и други от цивилизационно естество, но за тях друг път.