25.10.2010 г.

Пример

Ето ви един конкретен пример, уважаеми съблогъри, от който много хора би трябвало да се почувстват обидени. НП Уорилк, по националното радио, пръска като куха лейка съвети, които никой не му иска, още повече - в качеството, което е.
Ако живеехме другаде, местните тарикати, пардон - управляващи, щяха да реагират  начаса и да предупредят „съветника“ и началниците му, че така не се прави. При още един-два такива дипломатически гафа, защото това е точно такъв случай, щяха да намерят начин да го разкарат от територията. Не, че като дойде друг ще е по-различен, ама ей така - за самочувствие, пък и местните балъци да повярват, че ги управляват „честни“ хора.
Балъците също би трябвало да се почувстват обидени и унизени. Идва някакъв вуйчо и започва систематично да учи какво и как да правят техните тарикати. Същите, които те са избрали с радостни сълзи и викове „да живей!“. Ех, къде е Фори Светулката, този достоен и честен мъж, да поведе масите към истинската истина?! Къде е Желю омерзен да изкриви устни, къде е Йоско горко да заплачи... Нема ги... Поне Кошлука отнекъде да ревне гороломно „наздраве“, но не би!
Както е казал поета: „Като няма оправия, да пием с тази орисия!“ и паднал под масата.
И така, драги българи и българки, управляващи и не такива. Да бяхме се обидили поне този път, но... важното е, че моловете са пълни, а селата празни; важното е, че сме демократи, а не... ай, стига толкова! На това хубаво време се занимавам с глупости. Излизам на двора да си гледам кефа...

22.10.2010 г.

Дилемата на стария блогър

Чета си днес из нета новините и естествено чупливите ми коси започнаха да се изправят, а брадата ми да почернява наново. Оказва се, че правителството одобрило изменения в НК, според които всеки, който пишейки или говорейки публично накара някой да се чувства обиден, може да лежи до 4 години. Веднага давам пример. Ако напиша, че Дянков* ми прилича на паламуд, веднага мога да стягам торбето за ЦЗ-то**... Аз не бих нарекъл Дянков паламуд, щото студено пушения такъв си е страхотно мезе за бяло вино, става и за ракия, става за всичко, което имаш под ръка. Дянков за нищо не става. Ето, пак обида! Щом постна в блога едно лично мнение, че същия не върши работата си както трябва, той отново веднага може и да се обиди на некомпетентност и... айде пак в ЦЗ-то. Няма да се разпростирам с повече примери за обидени управляващи. Те са в правото си. Каква е тази антидемократична слободия? Те ще управляват, а разни драскачи и викачи ще ги обиждат! Не може така! И в ЕС не може така, и по бреговете на Танганайка не може така, и Пена на Вуте не дава да я обижда вече, щото Вуте с тея доходи как да я обиди качествено, завалията...
Силно притеснен от заформящата се ситуация, направих една бърза ретроспекция на блога си, която ме притесни още по-силно. С тези мои писания съм направо за „Синг-синг“ и то за повече от 4 години. Не ме ли е срам? Срам ме е, но повече ме е яд! Яд ме е на себе си защото очевидно не съм ги обиждал както трябва щом продължават да вършат каквото се сетят. За съжаление, не съм само аз този, който не обижда квалитетно. Това, от друга страна навежда на мисълта, че обидите не вършат рабта и вече трябва да има бой...
Питам се и друго. Какво ще стане, ако аз - редовия гражданин, се почувствам обиден от някое фриволно подмятане, характерно за изказа  на министър-председателя? Ще мога ли да го вкарам в кауша за 4 години, няма ли да мога... Е, разбира се, няма да мога. Те за това са си написали тези допълнения - те да вкарват в затвора, а не обратното...
Та, дилемата ми беше дали да спра да пиша обидни слова за полителита и, по-специално, за управляващият му орган в момента или да се отдам на други занимания... Мога, примерно, да си копам градинката или, ако все пак реша нещо да постна, това да бъдат фотокопията на първите десет плочки от Епоса за Гилгамеш.
Все пак, докато пишех тези няколко реда, разума надделя над чувствата и... досещате се. Гилгамеш няма шансове.

* Да ме извини г-н Дянков, ползвам го като пример, всеки може да замести на негово място името на който се сети.
** ЦЗ - Централен затвор, София.

21.10.2010 г.

За коня и за кокошката

Кражбата на цветни метали обикновено се приписва на циганите. Това е така, но само донякъде. Те са преките изпълнители. Висят по стълбовете с високо напрежение, често загиват, мъкнат металите до приемните пунктове и печелят някакви пари. До тук с кокошката.
Истинската далавера започва от изкупвателните пунктове за вторични суровини. Започва и завършва на най-високите етажи от полиелита. Умишлено не обяснявам как се стига до там, да имаш милиони в банкови сметки, пред които хонорарите на Доган са дребни суми за закуска.  Мисля, че това е добре известно, където трябва. На който не е известно се досеща. Комуто пък не е известно и не се досеща, да търчи и да гласува за този или онзи пореден спасител.
Тук не визирам никой от моите любими управляващи. Тази история не започва от тях, а както се вижда и няма да свърши с тях...
Спомням си, как преди петнайсетина години, като служители в едно министерство, предлагахме мерки за справяне с този проблем. Предлагахме, защото ни бяха възложили такава задача. Цинизма е съществена част от политическата игра. Написахме един проект за изменение на нормативната база, който минимизираше възможностите на преките извършители и тези над тях. Щастливи и доволни от добре свършената работа, чакахме някой да ни похвали. Да, ама... нали се досещате. Бяха приети нормативни мерки по този проблем, но те нямаха нищо общо с нашите усилия. В крайна сметка се получи така, че действията на всички по веригата бяха улеснени...
По-впечатляващо бе друго. Нашите предложения бяха оплюти и разпарчетосани от представители на всички политически сили. Същото се получаваше, кой знае защо, и с цените и акциза на тютюна, на течните горива, на... на какво ли не.
Елементарният извод се налага. Няма добри и лоши в полителита. Разликите са само в степента на крадливост и безочливост. И тук е мястото, след приказката за коня и кокошката, да си спомним тази за зелника..

20.10.2010 г.

Настоятелна обява

Консултирам всякакви (високо платени) проекти: от стратегии за развитието на популациите от мравки в Юкатан, през целия обществено-политически спектър дейности; наука - особено граничните области, включително и как се дресира гризли чрез пощипване по задника.
Вместо препоръки:
Пръв учител: Ахмед „Сокола“ Доган;
Личен пример: Цветан „Орлицата“ Цветанов (ЦОЦ).

Изработвам оправдателни разходни документи всякакви.
Консултирах се с шефа на НАП Красимир Стефанов и той, след като се обади на ББ и ЦОЦ обеща, че моите документи ще „минават“ през всякави (и пред всеки) проверки на тази територия. Единествено НП Уорлик може (!) да си позволи да се усъмни в някои от тях в подходящ момент.
Към препоръките, цитирани с гордост по-горе, могат да се добавят и:
Красимир „Свързочника“ Стефанов;
НП „Не си отивай“ Уорлик.

Всяко нещо с времето си

Този пост е инспириран от написаното от Набора днес.
От началото на тази година спрях цигарите. Именно „спрях“, а не „отказах“. Отказването е волеви процес, а спирането е от липса на необходимост. Спря да ми се пуши и аз спрях да пуша. Интересно. След 40 години върло тютюнджийство и изведнъж... край. Направих това не заради здравето си, въпреки че според мнението и на селския фелдшер, не трябва и да мисля за пушене. Когато попитах джипито си „ако спра да пуша ще живея ли качествено още 20 години?“, той се подсмихна иронично. Малко преди това ми бе обяснил, че в гърдите си нося бомба, която не се знае кога ще гръмне...  Тъй че логиката е „и да пушиш, и да не пушиш - все тая“.
Така се включих в братството на непушачите, които винаги са ми били странни птици... Не съм от активните врагове на тютюневия дим. В крайна сметка, всеки да решава сам за себе си. Антипушаческите кампании са ми смешни. Още един начин да отвлечеш хората от проблемите им...

От няколко дни изрових старите си лули. Купих си и тютюн и сега припалвам по една лула на ден, но не всеки ден :). Чувствам се добре и това е важното. Някои казват, че пушенето на лула е по-малко вредно от това на цигари. Може и така да е. Какво значение има? Аз не се сещам за нещо полезно в един живот, който сам по-себе си е вреден.
Сега, като минаха години, разбрах защо навремето не пропуших лула. Опитах, но... не тръгна. Простичко е. Много неща се определят от начина на живот. Когато всяка минута от денонощието е планирана, когато търчиш като изоглавен да правиш карира, да печелиш пари, да омайваш жени е... нема как да пушиш лула! Сутрин, още не отворил очи, палиш цигара, засмукваш кафето - обикновено „нес“ със студена вода - за по-бързо,  и така цял ден. Дръпваш бързо, оставяш я някъде, палиш следващата и бързаш, бързаш... Ако спреш за малко и се замислиш може и да те споходи някое спасително решение, но... няма време!
В един момент, поради редица комплексни (обикновено) причини, сядаш на задника и се оглеждаш. Осъзнаваш, че вече ти викат „дядо“ и т.н. Не знам дали е хубаво или лошо, но е нормално. Ето това е момента, в който можеш да започнеш да пушиш лула. Правиш турско кафе - на бавен огън; излизаш на двора или на терасата, сядаш спокоен - бавно; натъпкваш лулата - бавно; разпалваш я с кеф и с още по-голям кеф отпиваш глътка кафе, подръпваш от лулата, пускаш дима през ноздрите и, с поглед зареян нанякъде, се чудиш защо си бил такъв глупак, примерно, преди десет години...
След като си преполовил лулата и кафето разбираш, че тази сценка преди 5 или 10 години е била сугубо немислима; също толкова немислима, както и сега ако скочиш, запалиш цигара, метнеш се на колата и запрашиш нанякъде... За пари, жени, кариера...

15.10.2010 г.

Ех, Балкан ти роден ваш

Чета днес с яд и възмущение, че изтеглят от пазара някои продукти от лейбъла (!) „Стара планина“ щото в тях имало соя. Мрачните ми чувства идат от това, че не успях да ги опитам. Вината си е само моя, разбира се. Влязох в един магазин, попитах има ли „Стара планина“ и продавачката ми показа 2 (две) наденички, които по нищо не се различаваха - поне на външен вид от техните посестрими не„Стара планина“, освен по двойната (2) цена. Погледах, погледах пък ги върнах. Имал съм пресантиман...
От друга страна, ако вярваме на диетолозите соята е супер полезна и не знам защо са тези ох! и ах! Май пак става въпрос за вътрешнофирмено изяждане - по-напредничаво мислещите икономисти от мен му викат конкуренция :)))
Ако теглим чертата и се поогледаме по рафтовете на магазините ще разберем, че повечето от хранителните стоки не са за ядене. Но... ядем ги, какво да правим.
Все пак, верен на оптимизма си и на девиза „Винаги може да стане по-лошо!“, аз реших за себе си проблема. Започнах подготовката и организацията на автохтонно (самозадоволяващо се*) стопанство. Имам достатъчно обработваема земя и сега разчертавам, къде ще бъдат доматите и къде салатите. Догодина ще ви покажа (на снимки, разбира се), какво значи домат „Славунчо“, краставица „Славунчо“... за надениците ще трябва да се почака. Ракия и вино мисля да си разменям с други автохтонни производители, които имат излишъци. На следващия етап мисля да стана енергийно независим. Имам чуден кладенец. Ще лепна някоя и друга слънчева батерия, ветрогенератор...
Та това е бъдещето, дами и господа! Самозадоволявайте се, мастурбирайте на воля, а за отявлените садо-мазо феновете избори ще има пак, ще има! Да не се притесняват...

* Не го написах така заради отявления сексизъм, двусмислие и стаения в този термин пълзящ социализъм.

12.10.2010 г.

Животът е циничен

Днес Владимир Иванов и Gloxy-Floxy написаха постинги, свързани с музиката. И двамата засягат различни проблеми, които ме навяха на някои мисли, колкото и да е учудващо, но няма да им правя разбор - всеки може да ги прочете.
Искам да вметна, че още от ученическите години най-мразя да правя разбор на литературни произведения. Какво искал да каже авторът?! Ами, каквото искал го е казал. Всеки, в зависимост от възможностите на междуушието си, ще го разбере. В тази връзка, не коментирам и блогърите, които пишат поезия. Радвам им се, чета това, което ми харесва, но не коментирам. Какво да му напиша? Нещо от рода „ах! твоите стихове ме докоснаха“ - въй! или „денят ми започна красиво с...“ - дрън-дрън! Човекът си излял душата (който може, щото това е божа дарба), а ти му обясняваш какво е направил!
Както и да е. Да се върнем на музиката. Обичам да слушам всяка хубава музика. Разбира се, съответно моите разбирания за хубава. Това, че на някой Зимата на Вивалди му приличала на Пролет, си е негова работа...
Лошото е, че преди годни, по Тошово време, възможностите за избор на музика бяха силно огранчени. Имам пред вид т.нар. поп музика. В интерес на истината тогава имаше значителтно по-добра от днес възможност да се слуша класика във всичките ѝ жанрове. От поп музиката с добро качество бяха родните, съветските и песните от другите соц.страни. Всъщност, какво да обяснявам. Хората, които са около моите години знаят и помнят. По-младите, ако ги интересува, да питат родителите си или бабите и дядовците...
Та, защо животът е циничен? Ами защого сега имам всякаква звукоизвличаща, звукозаписваща и звуковъзпроизвеждаща техника, за която в „онези“ години дори не съм мечтал. Имам музика на всякакви носители. Записал съм близо терабайт с неща, които харесвам и... и не ми се слуша. Вече предпочитам тишината...
Всъщност, нищо му няма на живота. Аз просто остарявам :)

8.10.2010 г.

Ибрикчии

Това е. Изчаках няколко дни, но страстите не стихват.
Моето семейство е от пострадалите от хуманните миротворчески бомбардировки над София. Може би за това, защото помня разказите на баща ми и на майка ми за преживяното през тези радостни за България дни, не мога и няма да се съглася с присъствието на този паметник в София, в България.
Нормално е някой, дошъл от майната си от другата страна на океана или набеден виден представител на интелигенцията на Горно Нанадолнище или някое друго китно селце, да се лезят около позорният стълб. Те толкова знаят и толкова могат. Единият да се огъзи, да си сложи звездният флаг на гърба, олезен в господарска усмивка, а нашенецът да му подмие задника и да го олиже, щото българските хавлии много стържат...

Добре са избрали мястото на паметника кирякстефчовци. Пред американското посолство - де не може да се плюе по него, щото ония приятели, приятели, ама стрелят по-всичко, което накърнява техните интереси, където и да е по света. Бойко Борисов и неговият кадрови потенциал можеха да се замислят. Все пак, трудно е, но можеха. Голяма част от софиянци са избягали в Банкя през онези години, вместо да седят и да се наслаждават как разрушават града им. Та по този повод, мястото на паметника беше в Банкя, на мястото на шадравана. Не знам само колко време щеше да изкара...
Въпреки всичко, мисля че трябва да сме благодарни на американците. В сравнение с бомбардировките над Дрезден, Хирошима, Белград, нашите са като каубойски закачки, приятелски огън... Що пък, к'во пречи едно паметниче измежду толкова по-големи простотии...

ПП. Прави впечатление отсътвието на Борисов, който открива всичко на тази територия - София и околностите, а след това и цялата страна. Решил е да се прави на хитър, да не се документира на този позорен фотос. Въпреки всичко, аз го виждам. Там е, заедно с всички като него - предатели на съвременна България.

7.10.2010 г.

Моята полиция

Тази сутрин разбили по най-селски начин колата на голямата дъщеря. Счупено с отверка стъкло на шофьора, откраднат CD плейър и т.н. Тя взела, че повикала полиция и полицията се заела да снема отпечатъци! Майтап!
През това време още няколко съседи ѝ казали, че са пострадали по същия начин, но не сметнали за нужно да безпокоят полицаите. Те ловят финансови босове, осуетяват попълзновенията на исляма... Иначе, всеки си прави каквото и както иска, хеле пък у Софето...
От тези нагли кражби пищят сума ти софиянци от няколко месеца. Хората упорито говорят, че това е банда от Перник. Но... какво от това?! Разбира се, реакцията е никаква. Крадците на джипа на Капанов ги хванаха за 25 мин., но това очевидно е било стечение на обстоятелствата. Единият бил с няколко десетки доказани кражби, другият също. Нещо не разбирам. Крадеш един път - сгрешил си, крадеш втори път - случва се, крадеш трети път - явно ти е станало навик и ти е харесало - айде 10 години в ЦЗ-то. Да, ама ние сме хуманисти и демократи. Вече и прасетата колим по европейски - под звуците на Деветата симфония...
На края искам най-сериозно да обърна внимание на гражданите. Ако видите, че разбиват вашата кола или нечия друга В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не стреляйте или по никакъв друг начин не увреждайте извършителя. Законите ни са такива, че айдука ще ви осъди и има да плащате обезщетения докато свят светува, че може и наровете да поотъркате. Много зависи за какво си е платил човека, чиито интегритет сте нарушили.
Какво може да направите? Разбрахте, че няма смисъл да се обаждате на полицията. Може тихо да се приберете, на другия ден да отстраните щетите с надеждата, че няма да повторят и тихичко да попсувате... Кой ли? Големият Обещавко, разбира се! Защо ли? Ами спомнете си какво ви обещаваше преди повече от година...
Прав ли съм? Не съм! Тройната коалиция му пречеше и пречи... Не е виновен Той!...
Ай, сиктир! Веско, дай тон! Двете брантии (авторите на музиката и текста) на мяяяястъ!, хооодъм маршшш!, и такааа... всичко заедно:

Ако някой някъде предава
своето отечество и слава,
ако клетвата за дълг прегази -
моята полиция ме пази.

Ако някое продажно братство
граби от народното богатство,
истината днес е само тази -
родната полиция ме пази.

Ако някой вярата убива
и престъпниците сам прикрива,
ако някой пред лъжата лази -
нашата полиция ме пази.

Припев: Хора, подарете цвете,
хора, запомнете ни добре!
Гордост е да служиш в редовете
на България и МВР!


Текст: Евтим Евтимов
Музика: Тончо Русев
Аранжимент: Пламен Велинов
Изпълнява: Веселин Маринов


6.10.2010 г.

Ние и те

Ние подкрепяме Турция за ЕС.
Гърция - Сърбия.
Спомнете си нашите реакции по отношение на американските действия в бивша Югославия и гръцките такива. Да не забравяме и отношението към Македония...
Спомнете си нашите доходи, за които аха да излезем да протестираме пък вземем, че се откажем. Спомнете си и това, че гърците протестират срещу проекти за намаляване на техните доходи, които са в пъти по-големи от нашите!
Тук не трябва да се търси вина на ББ. Той може да прави само фасони като мома-зорлийка и да поддържа партийната линия. В геополитиката няма глупаци - не се задържат. Там могат да го потупат по рамото, да му се порадват като на екзотичен Кинг-Конг, но... дотам!
Политиците ни продадоха страната ни на американците още преди 1989 г. След тази дата я дадоха цялата. Реално няма България. Има зона, където властват единствено и само интересите на САЩ и нищо не се случва без тяхната благословия. Не случайно, основен играч при избора на НС и Президент, а и в целият ни обществен живот е ДПС.
Да сте чували в Гърция да има подобна партия?!
И резонният въпрос: Къде сме ние и къде са те...

5.10.2010 г.

Лесно е...

Продължават дебатите по преливане от пусто в празно. Умилителни са сутрешно-обедно-вечерните изявления на мъжествения ни премиер министър*. Кой ли го слуша вече?** Все пак, за него тези изяви са като въздуха и Слънцето, запълва малкия екран и гласът му ни изпълва с... разнопосочни чувства. Писъците на ибрикчиите му от МС и НС не са интересни. В края на краищата Той усира, пардон - оправя нещата.
Какъв е проблемът? Финансов, разбира се.
Става въпрос за дребните, и не толкова, сумички, които смъкват от всеки пълнолетен за данъци, такси, здравеопазване, социално осигуряване и подобни. Истината е, че тези пари имат едно единствено предназначение - финансово осигуряване на съществуването на държавната машина и изхранване на хрантутниците, които я управляват и използват, т.е. - политиците. Тук трябва да се каже с чисто сърце, че за това положение на нещата нашите моментни управляващи нямат никакъв принос. Такива са правилата на играта в общество, изградено върху финасова система, чийто смисъл са печалбата и конкуренцията. Тогава какво им остава (на управляващите)? Ами, просто да играят по правилата на играта. Да покажат поне елементарни възможности и познания в областта на управлението, икономиката и политиката най-общо. Точно това не се случва и няма да се случи. Все пак, дано съм лош пророк. Вярата в Бащицата в един момент ще угасне. Ще свършат бушоните - лошите подчинени на добрия лидер... Тогава?! Тогава ще се появи друг като него и нови вярващи в Спасителя ще се юрнат към урните... Често повтаряща се мила световна картинка.
Защо, все пак, казвам, че е лесно да се решат проблемите. Ако спазваме правилата на пазарната икономика би трябвало всяка стотинка, която спечелим, да управляваме и да използваме по наше решение. В този смисъл, не е необходимо да се задължаваме да плащаме някому за нещо си. Мигар сме толкова неразумни, че не можем да отделим пари за здравето си и, когато се наложи, да платим на лекаря за труда му? Нима не знаем, че след младостта и зрелостта идва старостта? Нима е трудно да отделяме от доходите си за този период от живота? Най-интересното е, че когато сами управляваме парите си, имаме възможност, когато му дойде времето, да оставим остатъка на надледниците ни. Сега плащаш вноски и осигуровки, но след 35-40 години трудов стаж***, като ритнеш камбаната година-две преди или след заветната пенсия къде отиват парите ти, които си „внасял“ цял живот? Нима децата ти ги наследяват? Дръжки!
Наистина е лесно, но... къде е уловката и защо никъде по света не се прилага такава схема. Отговорът е още по-лесен. Ако всеки управлява живота си и преценява сам какво и как да даде за общото благо, кому са нужни измислените държави, съюзи, граници, идеологии, религии? Кому са нужни политиците, като еманация на робството, което сами си налагаме?!
Тогава и само тогава когато сам да управляваш парите си ще бъдеш свободен.
До тогава ще чакаш някой трътльо да се изтъпани от телевизора и нагло да заяви: „Аз Давам за това и онова!“. Освен елементарна липса на възпитание, това изказване показва и тотална липса на уважение към тези, които са го избрали.
На останалите ни остава само да пишем подобни пасквили или да псуваме... Всеки според настроението си.

* За тази оценка определено съм повлиян въжделенията на изстрадали девици, мъченици от тежък климактериум и „мъжаги“ с нереализирано ашлашко детство.
** Всъщност, има кой. Тези от *.
*** Страхотно понятие! Нима не влагаме собственото си здаве и ум в парите, които изработваме? Какъв стаж? Пред кого и за кого...

4.10.2010 г.

Връзката

Борисов, Борисооов! Американците имат едно основно предимство - далече са. През девет планини в десета, през девет морета в десето. Внимавай като ручаш жабетата с посланиците. САЩ далеко, пък и като нямат далавера изчезват по-бързо от ланския сняг. Францията ей къде е. На един *уй място. Ако се мери с твоето самочувствие сме си направо съседи... Както и да е.
Като се правиш на мъж пред френският посланник (Франция), бъди такъв и пред местния ти шериф Уорлик (САЩ). Той откакто тъпче българската земя не си е затворил Голямата Уста.
Но, Борисов, колкото и да се пънеш за мъж, не ставаш. Да си мъж не е физиология, а характер и точно там ти е слабото място... Ще да ме прощаваш.

Кажи ми, кажи, бедний народе...

Хубаво е да се чете и знае Ботев.
Трябва да се чете и трябва да се знае Ботев!
Няма да е лошо да се изучава и наизустява от набедените за журналисти и, за да не бъда обвинен в елементарен сексизъм и крайна вулгарност на изказа, ще спра до тук...
Ето ви два примера, за това какво занимава органа за равновесие на представителите на „четвъртата власт“.
Някоя си Дилма Русев щяла да става президент на Бразилия! Е, и! Какво от това?! Моите извинения пред г-жа Русев, не я познавам, нямам нищо против нея. Надявам се да бъде един от най-успешните президенти на Бразилия, но... това е от интерес за бразилците. Мен не ме интересува!
Мен ме интересува защо с моите пари данъчните хвъркат над полите на Витоша за да снимат „луксозни имоти“??? Защо не си седнаха на дебелите гъзове, не отвориха Google Earth и не се насладиха безплатно на гледката?!
Та тъй. Ако имаха поне капка мозък, освен гръбначния, с който пазят безгръбначното си равновесие, щяха да се запитат защо замазват очите на хората с неща, коиото са толкова далеч от проблемите им. Нямаше да търчат около ББ и радостно да пискат, а да го попитат като не може повече защо не си ходи?!
Щяха, ама нещат...