При мен положението е такова, каквото го виждате – хем красиво, хем малко страшно. За последните 12 години не е валял такъв сняг. За Чочо е страшен кеф. Не можах да го снимам там, където снегът му е над холката. Първата ми дама, защото в протокола не е предвидено друго, се свира до печката. Зима.
Показват се публикациите с етикет зима. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет зима. Показване на всички публикации
26.01.2012 г.
18.12.2009 г.
28.09.2009 г.
За мишките и за мен
По това време на годината мишките се прибират в къщите ни. Идва зима и търсят начин да я преживеят.
За някои хора - държа да подчертая - не само жени, мишката е страшен звяр. При вида й в ужас се катерят по маси и по столове, кълчат се като лолитки във фолк-дискотека и надават душесмразителни писъци... Странна работа. Способни са на какви ли не постъпки, които са пряка опасност за живота и здравето им - претичват пред фучащите автомобили, пушат здраво, вземат наркотици, живеят в София, женят се дори! А от мишката ги е страх...
С мишоците сме в странни отношения. Всяка година по това време старателно залагам капаните (имам четири), слагам парченце кашкавал - от мляко, и... шоуто започва*. Често проверявам**, има ли нещо в капана и ако се е хванало мишле го пускам. Не ми е идвало на ум да ги давя, мачкам и т.н. Животинка. Търси начин да преживее. До сега не съм се будил от болка, защото мишка е загризала палеца ми - примерно. Все пак, успях да стана за смях на всички, които ме познават. Упорито ме убеждават, че мишките, които пускам***, след това отново се връщат. Така съм ловил по не повече от 2 - 3 през сезона. Хващам я, тя си хапва кашкавалчето, пускам я - връща се пак да се почерпи...
Може и така де е, но никой не може да отрече, че мишките ме уважават. В къщи никога не са нападали храна, дрехи, книги и т.н. Приютяват се за зимата, не ми правят бели и напролет отново хукват по поляните.
В интерес на истината имам случай на нанесени щети. Миналата година доста едър мишок останал в антрето затворен през нощта. Чух, че нещо стърже и рови, но ме домързя да стана. Сутринта намерих ъгъла на вратата добре изгризан. Все пак, не можал да избяга - от другата страна има висок праг. По захапката личеше, че е сериозен звяр. Заредих най-големият капан и след двайсетина минути резето хлопна. Май бях хванал мишия цар - опашката му стърчеше от капана, а очичките му - вперени в мен с очакване. Може да е решил, че като е толкова голям, няма да го пусна, а ще опъна кожата му пред камината...
Пуснах го, разбира се. Оттогава не съм го виждал. Не му се сърдя. Вратата се оправя, а свободата е безценна. Спомнете си граф Монте Кристо що нещо изрови... Вярно е, че в нашите реклами дон Кихот предпочита салама пред нея, но това е друга тема...
Та, тъй живеем с моите квартиранти година след година. Очаквам някой ден и царицата им да дойде на гости, но няма да я целувам, щото... знае ли човек...
* Имах стадо котки до пролетта на миналата година, но Ари (предишният ми пес), като поотрасна ги прогони. Не от злоба - искаше да си играе с тях, но това не им хареса. Котаците препспиваха в бараката на комшията, а при мен идваха само за хранене. Тоя... карай да върви, не ми се пише за него! Все пак, същия де, намери начин и ги изтрепа. Пречели му! Абе, що ли ................................................................................................ - тук може да се вметнат всички псувни и клетви по негов адрес, не само заради котките, но - нейсе! Бат Бойко ще го накаже!!!
** Ако остане по-дълго в капана мишока умира. От стрес ли, от що ли - не знам, но предпочитам да остават живи.
*** Все пак, аз си ги хващам, аз си ги пускам!
Абонамент за:
Публикации (Atom)