Мързел

От облачетата, върху които бях полегнал, размишлявайки по световните проблеми; от пърхащите „ами ако“ и „понеже щото“, се сгромолясах пред добрият ми стар лаптоп и замигах учудено. Теглих една бърза, но не много страстна благословия, че за кой ли път - падайки, не успях да хвана пеша на някакъв шлифер дето се замота пред очите ми, но... следващия път. След няколко мига втренчен в екрана, разбрах какво ме свлече на Земята малко преди да осъзная пряката зависимост между цените на петрола в България и цените на същия на N-тата борса на Майна си гъзина, която веднага щеше да ми даде отговор и за изменението на ценовите равнища на магданоза на Женския пазар, повлияни от Dow Jones Industrial Average, но... късмет! Даа, проза. Забравил за света, вглъбен в себе си, усетих едно странно чувство под лъжичката, което обикновено означава само едно: Глад! Бързо отхвърлих мисълта да сляза до едно хубаво кръчменце в Родното, но не съвсем, Му Място или да смъцъфръцам нещо от хладилника. И едното, и другото предполагаха сериозни физически и интелектуални усилия с неясен краен разултат. Тогава именнно или именно тогава - не съм много сигурен, ме осени спомена за нещо хем бързо, хем вкусно. Не съм егоист и за това давам рецептата на зинтересувалите се: Продукти: 1 голяма глава стар кромид лук; парче сланина - според възможностите; ръчен хляб - може и „заводски“, но в никакъв случай диетичен; сол и чубрица - на вкус; Начин на приготвяне: обелената голяма глава стар кромид лук се поставя между две дъски - може и кухненски, и с няколко силни, точни и ловки удара с юмрук се смачква до неузнаваемост; посолява се; сланината се нарязва на тънко, но не на „вестник“ - все пак, в къщи сме, не на кръчма; отчупва се парче хляб, поръсва се с чубрица, меткаме отгоре парченце сланина, парченце лук, лапваме и така... до изчерпване на количествата. Това е! Това хапнах на обяд днес. Обяда премина весело, в смях до сълзи. Не от лука, разбира се. Старите корави гладиатори, родени в Банишора и израсли в Коньовица, някакъв си лук не може да ни просълзи! Просто, докато хрупах, си представих втрещените физиономии на приятели и познати, на келнерите и персонала в някои софийски (и не само) кръчми, на знайни и незнайни гурмани, на гладни, но горди, интелектуалци, ако ме видеха пред тази трапеза. Пълен потрес и ужас! Но, за какво са старите овчарски рецепти, ако не за да ни спасят от глад, когато ни мързи дори едни яйца да си изпържим! ПП. Щях да пропусна! При възможност/необходимост, гореописаното се полива с ракия. Ако нямате запаси от култовата „Академик Неделчев“ може да използвате прясната „Генерал Бойко Борисов“; ако нямате ракия - може и вино, червено, разбира се! Като български европеец Не ви препоръчвам разни бири, водки, коняци, уиски, плодови и бели вина, ликьори, менти, та дори и табуретачная. Усещането не е същото...