30.11.2009 г.

Мързел

От облачетата, върху които бях полегнал, размишлявайки по световните проблеми; от пърхащите „ами ако“ и „понеже щото“, се сгромолясах пред добрият ми стар лаптоп и замигах учудено. Теглих една бърза, но не много страстна благословия, че за кой ли път - падайки, не успях да хвана пеша на някакъв шлифер дето се замота пред очите ми, но... следващия път. След няколко мига втренчен в екрана, разбрах какво ме свлече на Земята малко преди да осъзная пряката зависимост между цените на петрола в България и цените на същия на N-тата борса на Майна си гъзина, която веднага щеше да ми даде отговор и за изменението на ценовите равнища на магданоза на Женския пазар, повлияни от Dow Jones Industrial Average, но... късмет! Даа, проза. Забравил за света, вглъбен в себе си, усетих едно странно чувство под лъжичката, което обикновено означава само едно: Глад! Бързо отхвърлих мисълта да сляза до едно хубаво кръчменце в Родното, но не съвсем, Му Място или да смъцъфръцам нещо от хладилника. И едното, и другото предполагаха сериозни физически и интелектуални усилия с неясен краен разултат. Тогава именнно или именно тогава - не съм много сигурен, ме осени спомена за нещо хем бързо, хем вкусно. Не съм егоист и за това давам рецептата на зинтересувалите се: Продукти: 1 голяма глава стар кромид лук; парче сланина - според възможностите; ръчен хляб - може и „заводски“, но в никакъв случай диетичен; сол и чубрица - на вкус; Начин на приготвяне: обелената голяма глава стар кромид лук се поставя между две дъски - може и кухненски, и с няколко силни, точни и ловки удара с юмрук се смачква до неузнаваемост; посолява се; сланината се нарязва на тънко, но не на „вестник“ - все пак, в къщи сме, не на кръчма; отчупва се парче хляб, поръсва се с чубрица, меткаме отгоре парченце сланина, парченце лук, лапваме и така... до изчерпване на количествата. Това е! Това хапнах на обяд днес. Обяда премина весело, в смях до сълзи. Не от лука, разбира се. Старите корави гладиатори, родени в Банишора и израсли в Коньовица, някакъв си лук не може да ни просълзи! Просто, докато хрупах, си представих втрещените физиономии на приятели и познати, на келнерите и персонала в някои софийски (и не само) кръчми, на знайни и незнайни гурмани, на гладни, но горди, интелектуалци, ако ме видеха пред тази трапеза. Пълен потрес и ужас! Но, за какво са старите овчарски рецепти, ако не за да ни спасят от глад, когато ни мързи дори едни яйца да си изпържим! ПП. Щях да пропусна! При възможност/необходимост, гореописаното се полива с ракия. Ако нямате запаси от култовата „Академик Неделчев“ може да използвате прясната „Генерал Бойко Борисов“; ако нямате ракия - може и вино, червено, разбира се! Като български европеец Не ви препоръчвам разни бири, водки, коняци, уиски, плодови и бели вина, ликьори, менти, та дори и табуретачная. Усещането не е същото...

24 коментара:

  1. Точно! Другият култов вариант е пастърма със стар чесън. Хубаво е пастърмата да се нареже на тънко, след това да се начука и претопли малко..Сол не трябва, хлябът- желателно да е домашен ,а виното - мавруд ...

    ОтговорИзтриване
  2. :)) Изкусител ли го раздаваш днес?
    На не чак толкова старата, не чак толкова корава и не точно гладиаторка (в смисъл, че предпочитам фехтуването, като елегантността, която ми съответства),родена в град на царе и боляри, принизена до натурализирана ючбунарка и потекоха лигите.
    Ей сега ще издам постановление утре да ми бъде доставена сланина, останалото ще го пропусна ... :)

    ОтговорИзтриване
  3. Ех, Кръстю,
    добре, че тук-таме е останал по някой динозавър като нас, та младите, ако искат, да има кой да попитат какво се яде, какво се пие...
    Като ги гледам как набиват „макдоналдс“ и „кентъки... не знам какво си“, жал ми става... Пък после що след третата бира започват да правят глупости...

    ОтговорИзтриване
  4. @Gloxy-Floxy,
    само за една ючбунарка, макар и натурализирана, такъв обяд може да прозвучи изкусително :)))
    Казвам го от опит, защото къщата ни беше на „Пиротска“ и „Алдомировска“, където сега се издига недоразумението Зона Б-18. Винаги е имало спор дали Ючбунар е форпоста на Коньовица, свързващото звено между Банишора и Коньовица или самостоятелна единица. Май и трите са верни...
    Не мисля, че си се принизила, обитавайки тази легендарна част на София. Да не забравяме, че там са родени и/или израсли личности като Вапцаров, Димитров, Иван Славков, моя милост и още плеяда знайни и незнайни разбойници :)))
    От фехтовка не разбирам много, но винаги съм си представял използваните там средства като много удобни за шашлик или за начинаещи пчелари :)))

    ОтговорИзтриване
  5. Хехехе Приятелю, стана ми някак хубаво.
    Трябва да направиш готварска "динозавърска" книга със старински рецепти. ;-)))
    Много благодарности и поздрави!

    ОтговорИзтриване
  6. Приятелю, здравей!
    И аз благодаря за идеята, но нещата не са толкова лесни!
    С такава епохална задача сам човек не може да се справи!
    Според мен, първо - трябва да се сформира сериозен творчески колектив от хора, запознати с материята; второ - колектива трябва да се сработи за постигане на поставените цели; трето - трябва да се седне на подходяща маса и докато не изпълни задачата никакво ставане!
    :))) Приятен ден и на теб!

    ОтговорИзтриване
  7. :) Когато дойдох да обитавам Ючбунар преди 20 години беше автентичен някак и уникалната красота и излъчване, които помниш от детството си, още съществуваха. Даже и хора,по-млади с по 10 години от мен, родени в квартала, имат едно такова сакрално отношение към него, което приемам. Макар и не за дълго имах удоволствието да живея в тая атмосфера.
    Но към днешна дата по мое собствено определение обитавам ивицата Газа-от едната страна са евреите, от другата са арабите. Циганите, наркоманите и кварталните престъпници даже не знам къде да ги вместя в тая картинка ... еле пък новото строителство. Просто сме един цирк...
    А за фехтовката, не че имам реален опит, просто оръжието е адекватно към телосложението ми. Гладиаторският меч ... просто не бих могла да го вдигна :), а имам маниера да се простирам според тоягата си.

    ОтговорИзтриване
  8. :) ... според възможностите си.
    Не знам каква точно фройдистка грешка роди тая "тояга". Извинявай!
    Хубав ден!

    ОтговорИзтриване
  9. За книжката : Препечена филия ,натрита с чесън и намазана със свинска мас и поръсена със шарена сол...За пиене- може зелева чорба със ситно накълцан праз и малко лют пипер...

    ОтговорИзтриване
  10. @ Gloxy-Floxy - Вероятно подсъзнателно сте свързали рецептата с овчарския бит и от там -тояга (не сте се сетили за по-правилната дума "гега" :)))))

    ОтговорИзтриване
  11. Култова рецепта!

    Мързелът винаги е водел до чист прагматизъм, когато се практикува правилно! :)

    ОтговорИзтриване
  12. :) По-добре да не знам наистина как съм сътворила грешката. Току-виж съм научила нещо лошо за себе си, а кому е нужно това :)?
    Но след тая филия с чесън не знам дали ще намеря сила да вляза в тая тема отново. Вие сте решили да убиете невинната ми душа с изкушения :))!

    ОтговорИзтриване
  13. @Gloxy-Floxy,
    не ме питай как в точно описаната от теб „атмосфера“ съм отгледал две дъщери :(. Не сам, разбира се.
    За щастие, през 2000-та се махнах оттам и сега, вследствие на чудното свойство на мозъка да забравя лошото, детските спомени ме радват и натъжават, малко...
    За „тоягата“. Не съм привърженик на Фройд. Обяснавам си нещата с новата роля на жената в съвременното общество. Четох някъде, че на телефоните, на които можеш да се оплачеш от домашно насилие, се обаждали все повече мъже...
    Може би, това ти е било „под ръка“, за това си се сетила :)))

    ОтговорИзтриване
  14. Кръстю,
    не става така! От вратата - за краката! Къде отидоха сформирането и сработването на колектива?! Сядането на масата също пропускаш!!!
    Въпреки това, с надеждата, че в по-добри времена ще изпълним цялата програма, мисля да пусна един постинг със станалите вече три рецепти - 1 от мен и 2 от теб и да предложа на народа да се включи с други автентични гозби. Може пък да не знаем някоя :)
    Ако нямаш нищо против да се пишем съавтори, казвай :)

    ОтговорИзтриване
  15. ПП. Кръстю,
    всъщност, май е по-добре да направя един bgmandja.blogspot.com, например, пък там - който иска да публикува. Какво ще кажеш?

    ОтговорИзтриване
  16. valsodar,
    още от времето, когато мама загрижено ми казваше: „Ех, сине! Ако те болеше, колкото те мързеше...“ разбрах, че мързелът е една от ракетите-носители на прогреса и оттогава с всички сили се старая да не падна от нея :)))
    Какво ще кажеш за едно такова блогче - bgmandja? Знам, че си отявлен кулинар и ценител на българската кухня :)

    ОтговорИзтриване
  17. Gloxy-Floxy,
    душата винаги остава невинна, но коремчето си иска папо :)))

    ОтговорИзтриване
  18. Да си призная не съм опитвал такава гозба, но по начина, по който я описваш ми звучи доста апетитно, та реших ще набавя продуктите от животински произход (останалите ги имам на склад)и ще се насладя на автентичния вкус на тази, как я нарече "стара овчарска рецепта".Поздрави и Наздраве

    ОтговорИзтриване
  19. Не е лошо. Само, че това - mandja - някак е много обобщаващо. Книги на тема "Стара българска кухня" има много и едва ли ще допринесем с нещо ново...
    Нашето е нещо като -"Минимум материал- максимум ефект на тема -изберете българското позабравено".
    Само ,че това е много тромаво, а сега ще ходя на доктор, пък ти ако искаш помисли :)))

    ОтговорИзтриване
  20. Валентин Михалев,
    да ти е сладко и наздраве!
    Все пак, щом ти е за първи път, трябва да предупредя, че известно време след похапването не са препоръчителни близки срещи с противния пол. Ефектът може да е потресаващ :)))

    ОтговорИзтриване
  21. Кръстю,
    прав си. Върти ми се нещо из главата като „Юнашка среща“ или „Староселски мераци“, или „Връз тревътъ до уфцътъ“, примерно, но с изписването на латиница ще настане веселба :)))

    ОтговорИзтриване
  22. Да,това можем да го решим и по-късно. Тъй, като аз работя на два ,или три компютра, които не са в мрежа, ти предлагам следното : Отвори една папка, или лист ,копирай ги там, а за после,ще видим. Даже може да го фиксираш за четене в дясно,в блога си. Като се сетим за някоя рецепта, ще я пущаме във вид на коментар (независимо в коя статия),ти я копираш и добаяш на мястото.Пък като се насъберат, ще видим...Впрочем, те винаги ще са на разположение в блога ти и може да им сложиш каквото и да е заглавие, без да се притесняваш от латиницата. Аз не претендирам за авторство, то и без това не съм :))
    Основното е, че не зная кога ще се сетя за нещо, не знам при теб как е...

    ОтговорИзтриване
  23. Грешка - в ляво в блога ти :)))
    Твоят е завъртян обратно на моя.

    ОтговорИзтриване
  24. Кръстю,
    какво авторство? Това са изстрадани народни творения, които никой не взема на сериозно. По сайтове и готварски книги са все едни засукани рецепти коя „на баба“, коя „на дядо“, а разликата често е само в това дали чушките се слагат цели или на ситно...
    Имаше една руска книжка с подобни „бързи и лесни“ неща за хапване и май бе кръстена „Ергенска кухня“ :)
    Ще се поразровя из възможностите на блога. Може да се направи нещо като пощенска кутия и там всеки да пуска по нещо... ще го измислим...

    ОтговорИзтриване