28.01.2013 г.

Смисълът на безсмислието


Изводът от вчерашния референдум, за мен, е един – т.нар. „партиен елит“, заедно и поотделно, е ненужен. Всяко партийно лидерче и подлидерче се обяви за победител. Резултатите бяха тълкувани както дявола чете евангелието, т.е. както им изнася. Разбира се, класацията по простотия отново се печели от министър-председателя и неговите вицета с голяма преднина. С природното си дебелоочие и тепигьозлък г-н Борисов първо коментира някакви спортни резултати, а след това благоволи да избълва поредните си глупости някак свързани с преките му задължения. Г-н Цветанов – умен, красив и нещастен от несподелена любов, присъедини набързо 80-те процента негласували към моментната кауза на ГЕРБ, като „забрави“, ако въобще го е знаел, че при т.нар. демокрация това е т.нар. демократично право. Другите – какво да ги коментирам? Народът го е казал: „Хвани единия, удари другия“... - празнота между ушите и уста-ламя, дето ем лапа, ем плещи непрекъснато.
Тук му е мястото на едно немного лирично отклонение. В далечните ми юношески години из махалата бе популярна една девойка, която хем можеше да прави фелацио, хем не спираше да плямпа – природна даденост... Та и досега, като ми се мерне политик, все за нея се досещам.
Та, под влияние на плебисцита и на стадния (социалния) инстинкт, продължих да въртя из главата си „актуалните“ проблеми. Така бавно и в страдание (няма само г-н Цветанов да страда, я!) стигнах до друг извод – малко по-широк от предишния. Задавам си въпросът: ако има демократично избрани управляващи за какво е нужно допитването до народа и обратното. Някой диалектик1 би казал, че това е единство и борба на противоположностите, което води до обществено развитие и т.н. Да, но аз не съм диалектик, дори се гордя с това, че не съм и „демократично мислещ“, каквото и да значи...
Според мен, едното от двете – избори и референдуми, е излишно и напразно губене на обществена енергия.
Когато се правят „демократични избори“ мат'рялът упълномощава с правото му на суверен да се разпорежда определена група хора. Те – умни, честни и компетентни, за определен период от време дават всичко от себе си над 100% за благото на тези, които са им осигурили тази възможност за изява и – най-вече – привилегия... При тези дадености не е необходим референдум, дори и демократичен. Та нали тези хора, непрекъснато подновяващи си автомобилите и още по-непрекъснато повишаващи си доходите са все между нас, с ръка върху пулса на избирателите. Те знаят „какво иска народа“ и с политиката си претворяват в дела щенията му. Тогава защо е необходимо, по някакъв повод, те да връщат своите отговорности към избирателите? Неразбираемо.
Другият начин е управлението чрез референдуми. Няма политически елит и подобни завери, а администрация от експерти, които решават проблемите, а когато възникне непреодолимо разногласие между тях, се провежда допитване и носителите на властта решават. Компетентни ли са да го направят? А защо да не са? Когато трябва да „избират“ политици са, когато е за друго – не са. Така ли?
Разбира се, никой политик не пуска кокала сам. Те за това си организират избори, пък като съвсем не могат да се разберат и революции (френски, великоруски, нежни, пролетно-арабски и др.), умиротворяват с миротворци и, иначе казано, контролират нещата. Големият въпрос на нашето време е как да им се отнеме този политически и икономически тотален контрол. Това трябва да стане без да се самоизтребваме за техните каузи, пардон – интереси, и да даваме живот си заради смяна на поколенията им или присламчване на още някои. Това е въпросът.
Някой би казал „Чрез референдум!“. Може би...


1Това не е мръсен комунист, който яде новородени на закуска. Диалектиката не е измислена от Маркс, Ленин, че дори и Хегел, но... който иска да знае – знае, а ако не знае – ще научи.

24.01.2013 г.

Ноам Чомски

-->
Не откривам Ноам Чомски сега. Ровейки из файловете намерих тази лекция - „Медиите под контрол“, и реших да ви я представя.
Възможно е някой да го е забравил (е, не съвсем) – като мен. Възможно е за друг да е първа среща. Надявам се да прочетете текста. Да, всичко е много познато. Актуално. Много актуално. Кара те да се замислиш за избори, за референдуми, екопротести и нееко такива, за атентати и войни, за ВМЗ, гр. Сопот, за медийната политика и т.н., и т.н., а е само двайсетина страници...

23.01.2013 г.

Въздържам се

-->
Няма да си направя труда да гласувам на „Първия демократичен референдум“ в най-новата ни история. Тепегьозите ни набутаха в ЕС и НАТО, където не ни е мястото без референдум, а сега за очевидни неща търсят „мнението на народа“ баш преди изборите, пък и кашони с документи намират. Циркаджии... Не искам да участвам в лошо режисирана и скъпа самодейна пиеска. За тази година ми е достатъчен спектакъла, разиграл се в НДК.
Сценката „покушение срещу демокрацията (разбирай Доган)“ даде храна на лешоядите и разнообрази дъдняването около Референдума. Само едно лирическо отклонение. Всички (вече) са много възмутени и потресени от саморазправата с Октай. Да, това не биваше да става. Обвиняват присъстващите там членове на ДПС, но тяхната реакция е донякъде обяснима. За мен е необяснима реакцията на хиените с камери, микрофони и фотоапарати, които, с потекла слюнка, щракаха и щракаха, и никой от тях не си мръдна пръста да отърве човека, който пребиваха пред очите им... Пардон, пред камерите, на които те – очевидно, са само стативи. Същото се отнася и за журналистите, който „отразяваха“, за полицаите, които „охраняваха“ и тем подобни. Те това е четвъртата или не знам коя си власт. И да бяха убили човека пак щяха да продължат да ни информират... Ексик!
Но да се върнем на ядрената (атомната) енергетика. Фидосова ни ограмоти по тънкостите. Дано и тя да е разбрала за какво говори. Както и да е.
Аз съм за развитието на ядрената енергетика. Не споделям страховете на тези, които са против нея от екологична, хуманна и т.н. гледна точка. Спомнете си само за дебатите около автомобилите в началото на миналия век и горещия спор дали скоростта от над 60 км/ч не е смъртоносна за човека. Да, аварии стават. Три майл айлънд, Чернобил, Фукушима са уроци, които не могат да бъдат пренебрегнати, но ако се върнем при автомобилите и осъзнаем колко човека загиват или са осакатени на ден при катастрофите с тях нещата придобиват различни измерения. Да не забравяме, че и скоростта от 60 км/ч отдавна е в миналото, но не искам да влизам в такъв спор защото е безсмислен, а и всеки има право на своето мнение.
Според мен, е крайно време да се спре използването на твърди горива и петролни продукти за добив на енергия. Трябва да се разшири приложението на слънчевата, термалната и вятърната енергия, огромния потенциал на приливите и отливите и т.н. Не знам защо бе „забравен“ термоядреният синтез и дали се работи по него. Май това, което не се отразява в медиите не съществува...
Това е моето разбиране най-общо за енергетиката. Но на този Референдум енергетиката е последното, за което мислят „играчите“ в него. Резултатите ще бъдат използвани по най-груб политически тертип. Всеки ще е победител, както на всички „демократични“ избори, а като цяло ще загубят българите и в частност – енергетиката. Не искам да участвам в мръсните игрички на политическия елит. Енергетиката ще продължи да се развива по света и у нас въпреки всичките лъжи и референдуми. Лошото е, че един ден ще съжаляваме, че вместо да се дърляме по избори и референдуми, вместо да хвърляме домати по парламента не сме се захванали и не сме натикали виновните там, където има е мястото...

22.01.2013 г.

Арнолд Тойнби


Интересът ми към „Изследване на историята“ от Арнолд Тойнби бе предизвикан от предварителна информация и предговора на проф. д-р Андрей Пантев, който уважавам като учен.
Авторът е интелигентен и ерудиран, книгата се чете с удоволствие – що се отнася до стила и израза. За съжаление представянето на историческите събития и факти, както и направените изводи е неубедително и не можах да приема основните тези на Тойнби дори и в най-общ план.
Убедих се и в това, че не сме се отървали от цитатничеството, конформизма и обикновения снобизъм при споменаването на някой автор. Нагаждането към конюнктурата кара сега много историци (и не само) остро да празнословят по адрес, примерно, на Маркс и да превъзнасят Тойнби. Преди 1989 г. правеха обратното, но аз не съм им съдник. Просто бих посъветвал такива хора да прочетат написаното от човека, който превъзнасят или заклеймяват, за да не изпадат в жалки ситуации...
Все пак, искрено препоръчвам да прочете тази книжка. Всеки сам може да си изгради мнение. Още повече, една книга нищо не може да ви вземе. Може само да ви даде.

19.01.2013 г.

Атентат

-->
Случайно „хванах“ атентата срещу Доган няколко минути след неговото ставане. Погледах телевизия, почетох в мрежата и картинката хич не е добра.
Все пак, завиждам на мнозинството експерти, които успяха да определят станалото като инсценировка и предложиха на скучаещата публика неочаквано съботно-следобедно забавление. И тъй като до сега никой не се е сетил аз ще ви предложа очевидната версия, която се изплъзва на коментаторите.
Това е работа на Хизбула и само нейна! Разбира се, не трябва да забравяме и дългата ръка и извратения мозък на „Ал Кайда“. Те са и никой друг! Да ме прощава и президентът Путин, но като че ли виждам и неговата коварна усмивка из зад ъгъла...
Както и да е. Цветанов ще ни сервира разработката Д.О.Г.А.Н., като несмея и да предположа как се разшифрова тази абревиатура. Те си знаят.
Мисля, че и на най-големия разбирач на „тея работи“, а и на масовия сеирджия трябва да им е ясно, че няма никакво, освен морално – разбира се, значение дали това е истински опит за покушение или театро. За морала на никой не му пука, още по-малко в случая. От случилото се печелят две партии и техните лидери – ДПС на Ахмед Доган и ГЕРБ на Бойко Борисов. Сега зависи от тях – лидерите, и от техните партии как ще разиграят козовете си...
Лошото е за нас – българите, и за България, че няма печеливш ход. Всичко бе видяно „на живо“, вече се „върти“ и по световните мрежи. Оттук нататък или ДПС ще получи още повече от това, което има, за което заявка направи Лютви Местан, или Бойко Борисов и обкръжение ще ни зарадват с демократична полицейщина по американски, на която министърът на вътрешните работи и вицепремиер на Република България бе обучаван надлежно и дълго в САЩ. Този „шамар върху българската демокрация и етническата толерантност“ (слагам думите в кавички не защото цитирам някого, а да предпазя някой наистина голям балък да не помисли, че наистина има такива неща по нашата територия) е възможно да предизвика сериозно етническо напрежение и преначертаване на политическата и географската карта на България, което се подготвя от години и одобрен и подкрепян откъдето трябва.
Във всички случаи този смешен – за някои, „инцидент“ вещае много лошо обозримо бъдеще.
Както винаги в такива случаи най-много ще се радвам ако се окажа лош пророк...

4.01.2013 г.

Юрген Граф

Скуката около Краят на света, поредното Раждане на поредния Спасител, Воаяжът на Главния промоутър на „Кока Кола“, или Санта Клаус, или Дядо Коледа, или Дядо Мраз, или комшията Пешо и тем подобни ме накараха да се зачета в една книжка на Юрген Граф - „Митът за Холокоста“, понеже апетитът идва с четенето намерих още една - „Крах мирового порядка“ от същия автор. Признавам си, че те са странен избор, дори за такива скучни дни, но...
Стана ми интересно, защото не се бях замислял по тези въпроси. Приемах нещата като даденост, по инерция, докато Граф не ми представи и друга гледна точка.
Въобще, спора около това, колко точно евреи или неевреи са избити в концлагерите и как или не са, е обикновен цинизъм на пръв поглед. За всеки човек смъртта е еднократен и краен акт, поне тук и сега. Дали са 6 милиона или 6 човека не е ли все едно?!
Въпросът е в друго. Доколко и въобще може да се вярва на който и да е политически елит, защитаващ интересите си. И трябва да се подчертае – не интересите на народа-суверен, който му е поверил да го управлява към светли бъднини, а именно своите – на същият този елит, интереси...
Напинят и размисли за това колко е, да кажем странна, паметта на хората и народите. Хитлер бил човеконенавистник и убиец, а Александър, дори наречен „велики“ имал детска мечта да завладее света! Браво! И Цезар, и Наполеон..., а Хитлер бил убиец и психопат. Другите завладявали света с хляб и сол... Глупости!
Питам се и друго - виновна ли е практиката на свободна продажба на оръжие в САЩ за ставащото там? Май не, защото и книги се продават свободно, но колко ги купуват? Значи е въпрос на възпитанието, а не на предмета на продажба.
А цялата дандания около пушенето не е ли игра на тютюневите компании - забранения плод е по-сладък и увеличава продажбите...
И за лагерите, и за оръжието, и цигарите, и за тероризма става въпрос за въздействие върху масовото съзнание с политически, да ги наречем, цели...
Някой ще възрази, че има граници и в манипулирането, че и в лъженето. Няма. Спомнете си „причините“ за войните във Виетнам, Ирак, Афганистан, а сега е ред и на Сирия и Иран. Спомнете си 11 септември ..., спомнете си...
Някой ще каже, ами България, ами СССР, ами... Не се притеснявайте. И тук има да лъскат задници, но поради естеството на системата нещата се бавят... Всичко ще излезе на яве, но... каква ли полза?!
Честно казано, мен ме вълнуват по ежедневни неща. Примерно, страшната демографска ситуация у нас, но на никой (елитарен) не му пука. По медиите „въртят“ едни и същи тъпотии, а важните неща се замитат... докато е възможно. Какво значение има как ще се развият съдбите на евреи, американци, руснаци или папуаси, щом до някоя година българи и България няма да има?!
Такива работи. Препоръчвам ви тези две книжки не защото съм анти-..., а защото дават и друга гледна точка. Къде е истината? Баналният отговор е „някъде по средата“, но за да намерим „средата“ трябва да знаем за различните мнения.