Сбъднати
мечти, попарени надежди, ново начало,
край на нещо си и т.н. С това се занимава
Европа, че и ние покрай нея, в последните
дни. Журналистите пишат за платеното
им - кой колкото може. Златно време за
социолози, политолози и обикновени
дизайнери. Ден година храни.
Има
и избиратели, електорат - мат'р'ял по
нашенски, които се надяват, припкат към
урните, гласуват. Едните преживяват
„загубата“, други са в екстаз от
„победата“... Така ще бъде догодина и
у нас, така ще бъде – както по-всичко
личи, още дълги години.
Хората
отказват да носят отговорност за живота
си и я прехвърлят на други. Представителна
демокрация. Тук, разбира се, ще ми
опонират, че именно гласуването е
поемането на гражданска отговорност
и... още много дрън-брън. Може би е така
теоретично. Това е съвременната приказка.
В нея има място и за свободен пазар, и
за конкуренция, и за демокрация.
Българската действителност е един от
ярките примери за несъстоятелността
на тези врели-некипели. Тук цените скачат
преди празници, а иначе постоянно растат;
тук министри размахват икономически
(според тях) лостове и гледат страшно
от телевизора; тук преместването на
една държавна структура струва по-малко
от един добър нов автомобил; тук...,
всъщност, какво да изреждам? Всички сме
тук и сега и плащаме за глупостта си...
Там
е същото, но тамошните актьори са много
по-обиграни - толкова, че чак изглежда
различно.
Докато
не се разбере, че т.нар. избори не носят
промяна в живота ни, все ще има не малко
кандидати да ни залюлеят в люлката на
илюзиите. Тя е толкова прекрасна... и
удобна. В които и да са избори побеждават
тези, които трябва да победят. Хората,
които имат пари, не нарушават юридическите
и моралните закони за да се разделят с
тях заради кефа на някакъв си народ,
който и да е той. Утре и Франция и Гърция
ще са същите ако ги погледнем обективно,
а не според това „кой, какво казал“.
България ще е същата, светът ще е същия.
Точно такъв, какъвто искат хората, които
могат да си го позволят.
Наскоро прочетох една новина - учени правят остров в открито море до Ка;ифорния. С други думи, ще бъдат независими от законите на САЩ. Интерсно ми е, колко хора биха се събрали на изкуствен остров в Черно море, за да живеят извън родния политико-икономически ъпсурдистан?
ОтговорИзтриване:) Мисля, че американците са поразглезени през последните 60-70 години от изобилието, което им се струпа. Не знам доколко ще са независими, но данъците си ще плащат на САЩ, ако запазят гражданството си. Зависи много и от това каква икономическа парадигма ще приложат...
ИзтриванеНие сме остров. Остров Абсурдистан. Няма къде да отидем. Някои избраха Терминал 2, но много останаха тук и както се вижда голяма част си харесват ББ и компания. В Абсурдистан подавляващото мнозинство са абсурдистанци, което е нормално...
Азимов, в „Голото слънце“ описва крайната индивидуализация и изолиране на индивидите. Май това е и нашето бягство. Всеки на своя остров... Както сочи близката ни и по-далечна история за повече не ни бива.
Mисля, че имаш право. А колото до вожда...ще си го изберат отново, за съжаление.
ОтговорИзтриване