22.02.2012 г.

И аз искам...


Да! Досети се уважаеми читателю! И аз искам Бонус!
Вярно е, че отдавна не съм чиновник, но и чиновника и аз имаме по една уста и по един гъз. Що той взема бонуси, а аз не?! Като разумен препатил човек въобще не питам за началническите бонуси... Тук не става въпрос за уравниловка или Лениновото 1 : 3. Просто питам.
Днес Иван Костов пред някакъв микрофон много точно обясни за какво би трябвало да се дават бонуси (преди години му викаха премии, но все тая...). На публиката тук е известно, че не съм фен на Костов нито в битността му на политик, нито на икономист, но виж като администратор е от най-добрите, та ако не е и най-добрия. Та питам защото, ако чиновниците (не ги наричам държавни защото така, поради нечия глупост, много се стеснява кръгът) бяха изпълнили половината от Костовите изисквания никой нямаше и да се заинтересува защо вземат бонуси.
Четох някъде, че прагът на бедността през тази година се вдигнал от 211 лв. до 2011 г. на 236 лв. месечно през 2012 г. (без коментар). Демек, с 25 лв. се е увеличила цената на човешкият живот. Тъй като „бонуси“ много ми прилича на термин от компютърните игри то ще си позволя да ползвам и друг термин от тази малко позната за мен област.
Но преди това, ето последните новини по темата „бонуси“, които са от Министерствотона земеделието. Там, във фонд „Земеделие“ са раздадени около 1 000 000 лв., а в самото министерство – 800 000 лв., или общо 1 800 000 лв. Ако разделим тази сума на парите, определящи границите на бедността или на живота ако щете, то ще се получи, че по стандарти до края на 2011 чиновниците само от Министерство на земеделието и фонда са получили 8 531 „животчета“, а по цената на човешкият живот през 2012 г. са получили само 7 627 „животчета“. Няма да се учудя ако някой виден политик-тепигьоз нарече това икономия на държавни средства... На който му се занимава лесно може да изчисли колко „животчета“ е получила Нешева, колко този или онзи, колко заедно, колко поотделно, но с това няма да се промени нищо. Това е положението.
Тук лесно бих могъл да завърша, но все пак не мога да не задам въпроса: Защо се прави това?
Отговорът е елементарен. Направете си труда и проверете колко софиянци са на държавна заплата? Колко семейства зависят от нея? Какъв е процентът на държавната администрацията из това, което е останало извън София?
А сега си представете какво ще се върти из главата на един държавен храненик, когато догодина или когато и да е се яви пред избирателната урна; представете си компютърния монитор и наредените в долния (или някой друг ъгъл) „животчета“, които въпросната електорална единица е получила под формата на заплата, бонуси или някаква „далаверка“. Е, за кой ще гласува хранения човек?
По тези и някои други причини Големият Бонусен Скандал след някой ден ще отшуми. Някой ще изгори, на друг ще му подръпнат ушите, вълната на Възмущението ще премине през медии, форуми и блогове и така до следващия Голям ........... Скандал. Но, уважаеми, мисля, че сме наясно. Всеки от нас си е направил сметката и знае с колко „животчета“ разполага, коя ръка да целува за тях и докъде да си простира черджето...
Другото е, ако перифразирам един виден съвременен мозък, „Тути Фрути Аламинути“...

П.П. Не искам да обезценявам ничий труд, но по разкази на очевидци и по мои спомени тези, които наистина работят получават най-малко „животчета“. Така е било и преди 1944 г., и до 1989 г., че и след това...

4 коментара:

  1. Нищо ново не сме научили, нищо старо не сме забравили. Звучи ли ти познато?

    ОтговорИзтриване
  2. Коментирах в блога на Юруков по един друг повод (радостта на един министър, че е глобен на пътя), но е свързано и с този:

    "Ще се съглася с това, че само с тояга не става… Трябва и морков. Но морков дето може да бъде преглътнат, а не да те задави…
    Освен това не правилно да се говори за старание, чакащо допълнителна отплата, а за съвестно изпълнение на поетите задължения, очакващо същото отношение от другата страна.
    Това ме подсеща за бонусите в здравната каса. При обявени свободни работни места със средна заплата 450лв/месец за 40 часова работна седмица в София, при толкова много бедни работещи, някак си става неприлично управителката на нашата взаимоспомагателна каса да вземе „бонус“ в размер на повече от 40 минимални работни заплати. При нейната заплата това може да изглежда несъществена сума, но в очите на мнозинството си е лакомия."

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Стимули и санкции трябва да има, поне докато съществуват причините за тях :)
      Разбира се, че нещата са относителни. Моя позната изпада в криза и се изживява като просякиня по центъра, когато не може да похарчи днес 1 - 2 хиляди лева за „много важни неща“. От друга страна, има хора, за които „прага на бедността“ е желана сума - на месец...
      Все пак, изкуството на съществуването е в баланса и от управляващите - които и да са, се очаква да създават възможности всеки да пддържа своя баланс, но тъкмо от тях идват проблемите.

      Изтриване