30.11.2012 г.

За кокошките и хората...

-->

В написаното има продуктово позициониране!
Довечера половината от децата ще идват на гости. Жената е в командировка и аз, като съвестен родител, реших да сготвя Нещо. Хванах от фризера Нещо по-едричко и още снощи го оставих да се размразява...
Гледам сутринта снощното голямо Нещо бая се посмалило, а около него вода, вода... само риби и жаби няма. Чета на етикета с какво ще гощавам част от борчонаследниците и ето: фирмата е „Лотос“ ООД, Димитровград. Купил съм си, като ми е бил толкоз акъла, „продукт от пил.месо – пиле“, тежащо 1,956 кг. за 7,80 лв. Брех, мама му! Като е такова пилето, каква ли ще е кокошката, а петела, но... да не се отклонявам. Между другото, все пак, някой скоро да е виждал кокошка или петел, макар и нещастни?
Та измервам аз новото количество „продукт от пил.месо – пиле“, след като се поизцеди и се оказва, че е около 1,5 кг. Брех, пак мама му! Не ми се занимава с прости сметки, но май съм си купил „златното пиле“! Попрочетох тук-таме това-онова, пр. това, след което обърнах внимание и на етикета на „продукт от пил.месо – пиле“. Оказва се, че всичко е наред. Производителя си е посочил съвестно, че в Нещото има 25 % вода и разни други работи. Колко е самото пиле не е ясно, но... който не чете етикети – като мен, да чете, а не постфактум да псува!
Тъй де, всичко е законно, дори имало и европейска практика. Мамка им юропейска!

Какви сме били прости преди години. Ядехме разни нещастни кокошки, пък вътре в едно пликче – какъв садизъм!, но при социализма е така – вътрешностите... Можеш да си направиш супичка, можеш..., но стига носталгия! Паля колата и с мръсна газ по магистралите, да се отблагодаря комуто трябва...
Още много мога да беснея и словоблудствам по темата, а и по други, но да бъдем оптимисти, да бъдем демократи, да дадем всичко от себе си и да се забавляваме. Това е! Иначе ще станем като гърците, както ни плаши Голямото Страшно Плашило. Ех! А дано!
...Пак се сетих, че сме в следдоматенореволюционна обстановка. Как грее Слънцето, как цъфтят теменугите... Лошите са в миша дупка. Добрите – на кучето в задника. Ята черни гарвани продължават да кръжат над Парламента... и не само там... Защо ли?

Между другото, маането, с което започват тези гневни готварски бележки, носи и поука. Чуваме, че българинът не винаги е бил келешът от рекламите, а подхващал и дряновицта, когато трябва. Лошото е, че нашата жена вече е болна 23 години и няма изгледи да се оправи, дори и лекарски грешки не помагат. Остава едно – бой и никаква псевдоеврохуманност. Иначе ще ядем до насита „продукт от чов.месо – уй“ - само политически, разбира се, но не е сигурно...

2 коментара:

  1. Съжалявам за случката, която те е сполетяла. :-( И аз отдавна се чудя откъде да си купя пиле, дето като го свариш, да пусне една жълта мазнинка със специфичен аромат и вкус.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мани, мани... Не можах да хапна от това нещо. Пусна още вода, тъй че стана около 50 % продукт и 50 % вода, а и цялото беше някак натрошено, смазано...
      Тази животинка, за която пишеш, може да се намери само някъде по селата, но не се сещам някой познат да гледа кокошки, че да му се примоля за една...

      Изтриване