Арнолд Тойнби

Интересът ми към „Изследване на историята“ от Арнолд Тойнби бе предизвикан от предварителна информация и предговора на проф. д-р Андрей Пантев, който уважавам като учен.

Авторът е интелигентен и ерудиран, книгата се чете с удоволствие – що се отнася до стила и израза. За съжаление представянето на историческите събития и факти, както и направените изводи е неубедително и не можах да приема основните тези на Тойнби дори и в най-общ план.

Убедих се и в това, че не сме се отървали от цитатничеството, конформизма и обикновения снобизъм при споменаването на някой автор. Нагаждането към конюнктурата кара сега много историци (и не само) остро да празнословят по адрес, примерно, на Маркс и да превъзнасят Тойнби. Преди 1989 г. правеха обратното, но аз не съм им съдник. Просто бих посъветвал такива хора да прочетат написаното от човека, който превъзнасят или заклеймяват, за да не изпадат в жалки ситуации...

Все пак, искрено препоръчвам да прочете тази книжка. Всеки сам може да си изгради мнение. Още повече, една книга нищо не може да ви вземе. Може само да ви даде.

Зекария Сичин

Представям ви първата книга от поредицата „Хрониките на Земята“ - Дванадесетата планета. Автор е Зекария Сичин.

Защо книжката е на руски, а не на български? Отговорът е лесен – заради качеството. Българският/те превод/и май са правени от руски и то традиционно бездарно и още ред технически подробности. В крайна сметка, който иска да си я чете в оригинал, на руски, на български..., а който иска хич да не я чете.

Четейки книги като тази започвам да си задавам тъпи въпроси.

Вижте цивилизацията на шумерите. С нейните болежки и проблеми, с нейните пословици... И това е преди някакви 5 – 6 хиляди години.

Единият от основните въпроси е свързан с т.нар. „задгробен живот“ (за предгробния е ясно), преражданията, живота след смъртта и тем подобни.

Християните мога да ги разбера. Човек се ражда, живее и според това как е живял, неговият бог го възкръсва, когато му дойде времето, оценява и... едните у лево, другите у десно... Има някаква логика. Дава ти се шанс веднъж да живееш в съответствие с християнските канони. Кой каквото могъл направил. Не ми се вярва в Рая да има повече от стотина човека, а май и те са много. Всичко друго се пържи, пече, вари, виси на ченгели и т.н. в т.нар. „адски мъки“. Там, ние – българите, сме най-добре щото сме свикнали...

Малко на кестерме ми идва цялата дандания с разните карми, прераждания и усъвършенствания. Ще карам по-накратко. Който е чел – ще ме разбере, който не е – да е!

Та тъй. От доста време търся да намеря в писаната история някакво доказателство, макар и мънинко, за това, че нещо се е променило у житието-битието човешко, хеле пък у неговата душевност, а най-паче духовност. Цъ! Няма!

Каквото е било, така е и така ще бъде, во веки веков. Амин!

Ето ви и цитат от представяната книга:

„Шумерские пословицы, которые на две тысячи лет старше библейской Книги Екклезиаста, содержат похожие мысли и остроумные наблюдения:

«Все равно умрем – давай все растратим! А жить то еще долго – давай копить!»

«Не пытайтесь воскресить бедняка».

«Не сердце, а слово – мать ненависти».

«Счастье – в женитьбе, а если подумать, то в разводе».

«Тот, у кого много серебра, может быть, и счастлив. Тот, у кого много ячменя, может быть, и счастлив.Но тот, у кого нет совсем ничего, спит спокойно».

«В городе без собак хозяйничает лиса».“

Без превод, за да не изпадам в излишни колизии.

Ако вярваме, че предишния ни живот определя следващия, ако вярваме, че чрез последователни прераждания се подлагаме на изтънчени и необходимо-неизбежни изпитания, за да достигнем божествено съвършенство то, аджеба, що сме си все на този акъл?!

Да. Прогрес и развитие има – в сферата на науката, технологиите и техниката, но „прогрес и развитие“ ли са това и накъде отиваме? Очевадно, никаква вяра не помага да станем от хора на човеци. Май трябва още дълго да се чака да открием нашите производители – извънземни, богове или каквото е там, за да ни ниспослат истината за нас си.

Или пък животът тук, на Земята, е някаква космическа забавачка, чиято учебна програма всеки трябва да премине. Или...

По умозрителен път или чрез вяра няма да стане.

Как ли? Ех, ако знаех... Май чашата трябва да се изпие до дъно.

Анонс

-->

За романа на Анатолий Рибаков „Трийсет и пета и други години“ (новото попълнение в Библиотeката), ме подсети valsodar с негов пост във Facebook.

Имам книгата отдавна, но все не стигах до нея. Както и да е...

Възтрогнат ли съм – не. Разочарован ли съм – пак не.

Романът е частична анатомия на властта и не казва нищо ново, а и не би могъл. Трябва да бъдем омерзени от Сталин и обкръжението му, но с какво е по-различен той от подобните нему? Що се отнася до конкретиката – може да е било така, може да е било по-лошо, а може и по-добро. Въпрос на нюанси и авторова интерпретация – все пак, това е роман. Безспорно е едно – няма нищо ново под Слънцето – и преди, и сега...

Ето ви и един щрих от съвременността – Международният съд обвинява Караджич във военни престъпления. Добре. Добре, но защо на подсъдимата скамейка не са президентите на САЩ, които вършеха същото – именно военни престъпления, във Виетнам, Кувейт, Ирак, Сърбия, Афганистан... - можеш ли да ги изброиш всичките?! Можеш ли да изброиш всички демократизатори, миротворци, революционери, пролетарски и национални вождове, които унищожиха милиони през ХХ век и продължават и през XXI?

Победителите не ги съдели. Съдят ги – поредните победители. Не съдят само тези, които плащат победите.

Историческа истина

Колкото и странно да е, това словосъчетание си е пълен нонсенс или по-простичко казано пълна глупост.

От гледна точка на „историческата истина“ за българите, Левски и Ботев са герои, борци за национална независимост и т.н., и т.н.

От същата гледна точка, само че на турците, същите са прототипите на Осама бин Ладен, който по подобие на Ботев пуснал и брада!, и краят им е победа на законността и държавността.

Всъщност и двама са имали късмет, че тогава жизнените национални интереси на някои са съсредоточени само в омиротворяването на племената между Източното и Западното крайбрежие и опаткването на колкото се може повече индианци е било въпрос на краварска, пардон!, каубойска чест.

По отношение на писанията на такива личности като Ботев, Вазов, Заимов и подобните им също трябва да се подхожда от различни гледни точки. Моето скромно мнение е, че в българските учебници въпросните трябва да се изучават от българска позиция, в турските – на държавата Турция, - да си пишат тяхното мнение, ако въобще някой ги споменава, и т.н.

Лошото е, че българо-европейската и българо-американската (имам пред вид частта от Северна Америка, без Канада) братска дружба е не само въздуха и Слънцето за нас. Тя е и Парите, а когато става въпрос за тях няма тинтири-минтири!

Като пример за една добре обмислена историческа гледна точка, която обяснява позицията на тези с парите, е анонсирането на станалото в Хирошима и Нагазаки. Политиците и техните ибрикчии – турцизъм, но като сущий протобългарин не знам как е на татарски, споменават, че тогава някой хвърлил нещо и то взело, че избухнало и заличило един град, после още един..., но Кой? и Защо? с годините все повече и повече се забравя.

За българският младеж – опаа! - тийнейджър, ъв корс, това ще да е дело на Тройната коалиция, зад която прозира изцапаната с кръв ръка на един северен народ (от Молдова нагоре, та до Северния полюс, а също малко в ляво и вдясно), който и когато изтребвали индианците имал интереси по нашите земи, та затова са разни Шипки-мипки и други глогинки...

„Западният“ подобен няма какво да му мисли. Атомните бомбардировки са чиста проба тероризъм и ако някое надемократчено демократче добави и „държавен“ едва ли ще разбере колко близо е до „случилото се“...

По тези въпроси може да се пише още и още, но Комисията за защита от дискриминация е казала най-важното.

След подобни експертни анализи вече не ми трябва да се чудя ние българи ли сме или ...

Да. Точно там сме. В многоточието.

Посвещавам на моят приятел Иван Кюркиев, който тези дни отиде в един по-добър – надявам се, свят.

Загадка

The Dispute, 12th Century, Artist Unknown - 1600x1200 - ID 8

Докато ровех из разни папки и файлове (има ли тук тавтология е друг въпрос), намерих една картинка, която ме накара да си задам някои въпроси.

Виждате, че окото на десния диспутиращ е изместено нагоре по странен начин. Все едно на някой му се отплеснал инструмента и не е пробил на исканото място.

Да, но... става въпрос за произведение от XII век... Странно.

От крушите – круша

Така си е. Няма как от крушите да поникне баобаб.

В последните дни в медиите „върви“ дискусия, която някои определят като историческа. Събитията и личностите от последните десетина години влизали в учебниците по история. Няма лошо. И „вчера“ вече е история.

Спорът на различни интелектуалци, учители и обикновени граждани се завърта по-скоро и отново върху личността на министър-председателя... И се завърта една общонародна простотия та да се чуди човек как не са избрали за министър-председател някой още по-..., както и да е.

Тезата на просветното министерство и на „някои“ интелектуалци е, че изминалите 10-15 години са история и трябва да се изучава в училище, да не се загуби връзката с реалността и..., който иска да прочете – не ми се повтарят общоизвестно-налудничави напъни.

Интересна е позицията на „обикновените“, щях да напиша „простите“, но това е русизъм, граждани. Запитани, те смело и безпардонно дописват, пренаписват или откровено преиначават историята. То са едни „мисли“, то са едни „идеи“, които ме доведоха до заглавието и ме накараха да мисля, че ББ наистина е еманация на нацията или поне на тази част, която го е избрала.

Позицията на голяма част от даскалите, поне за мен, е най-издържана. Прави са завалиите, когато питат как да интерпретират фактологията от учебника, как да дават оценки за факти и хора, как да потушат личните си пристрастия и т.н. Как?! Контрата остава у тях.

През последните дни реших да постегна старата си кола. Части-масти, пари-мари, майстор (добър е!) – знаете как е. Установихме с майстора, че хората, които са конструирали колата, хал-хабер са си нямали, че някой ден тя трябва да се ремонтира. Тук трябва да се отчете разликата между нашенската и европейската представа за ремонт, но... Стигнахме до извода, че тези дизайнери никога не са влизали в канал, не са си оцапали ръцете с масло и т.н., за да сътворят някога новото, но вече 18 годишно чудо (колата ми е „историческа“, но нямам претенции от това...) на техниката и технологията.

Същата работа, но в далеч по отговорна сфера, е и у нас. Някакви политици, някакви чиновници-експерти(!), решават кое е история, от кога е история, до кога е история и кой трябва да „влезе“ в нея. Всичкото това, струпват на главите на учителите, които застават пред електоралните наследници, които трябва да бъдат „светнати“ за последните събития в страната от... учебника по история!

Дааа! Има някои в тази държава не за псуване, а за бой.

Нещата са елементарни, стига да не се опитваш да угодничиш и раболепничиш пред тази или онази историческа личност.

Разбира се, и Борисов и Царя, и Станишев дори, са в историята. Всеки един от нас – повече или по-малко, също е там. От историята не можеш да избягаш. Там не се влиза по заслуги, а поради естеството на материята.

Все пак, когато става въпрос за толкова близки и все още актуални събития, те могат да бъдат отбелязани в учебника като хронологическа таблица за последните години. Това трябва да стане без коментари и финтифлюшки. Който иска да види, да си направи справка и т.н., да има откъде. Това е достатъчно. Не поставяйте най-онеправданите в образователната система на пангара, щото и малкото останали ще избягат. И тогава ще стане наистина страшно. Няма по-страшно от прост народ.

От крушите – круша...

Малко ненужна история

Днес е годишнина от победата на българите над византийците на 20 август 917 г. при река Ахелой. Изминали са 1094 години. Няма да коментирам причините, хода на сражението, последствията. Те са добре известни, могат да се прочетат във всеки учебник и отношението е до голяма степен еднозначно, поради отдалечеността във времето.

На 17 август се навършиха 1025 от поражението, което нанесли българите над днешните ни евробратя при прохода Траянови врата през 986 г. Отново без коментар.

Така се случи, че на въпросният 17 август карах по тази част от магистрала „Тракия“, която Бойко Борисов не ми е направил. По искане на екипажа спрях на ТИР паркинга след тунела, по посока София. Беше около обяд. Обикновено не го правя защото там е, меко казано, мръсничко, но... Ще мина без метафизични отклонения за това, как в обедната мараня съм „видял“ препускащите български конници, преследващи бягащите византийци; как съм „чул“ шума на битката, звънтенето на мечовете, сблъсъка на броните, стенанията на умиращите и ликуващите викове на победителите... Паркинга си беше също толкова неуютен както винаги, колите профучаваха по магистралата, Чочо препика една трънка и... нищо. Горещ августовски ден.

Стана ми тъпо и въобще не се изкефих (ако трябва да бъда в крак със съвременния сленг) от почивката, макар и принудителна. Българите от областта Македония щяха да вирнат за случая някоя 20 – 30 метрова статуйка или поне щеше да има скара и бира с „македонска“ музика, дори само заради участието на комитопул Самуил...

Разбира се, тези вехти победи, днес не са интересни за българския „елит“. Идват избори и това е достатъчно основание да забравят всичко останало. Естествено, че е важно да се чуе и какво е казал този или онзи настоящ или бивш американски каубой-протектор; какво е казал Обама и непрекъснато и по всяко време да се дава гласност на изявите на Генерала...

Не знам защо обвиняваме близки и далечни народи в национализъм и шовинизъм. Не ще да е от завист. Ние, българите, също имаме предостатъчно основание за гордост. Все пак, интересно е какво се случи с народа ни през годините след 1878 г., та станахме какви ли не фили- и фоби-, интернационалисти, глобалисти... Не знаем какъв ще е светът след десет години. Не знаем какъв ще е светът утре. Знам само, че ако продължаваме така България няма да я има. Язък за тези, дето са се трепали и мрели за нея.

На припек

Времето се позатопли и рушителите на съвременна България пак изпълзяха от дупките. Двама видни такива - Иво Инджев и Мартин Заимов дори сколасали да застанат начело на протест за разрушаване на Паметника на съветската армия. Няма да коментирам житието-битието на двете марионетки. Познато е, а някои дори ги харесват. Особено Инджев и то, когато е целият в бяло... Както и да е. Техен си проблем.
Наскро един от бомбаджиите, които се опитаха неколкоратно да разрушат мавзолея на Георги Димитров, дори се опитваше да стане и кмет на София, та съвсем да я довърши. Голям смешник беше, но защо не е сред днешните завалии не знам. И той ще пропълзи отнякъде. Избори идат...

Аз бих предложил на същите кирякстефчовци да разрушат първо „Александър Невски“, като несъмнен символ на щенията на прадядовците на тези, които са се изтипосали на Паметника на съветската армия, но черквите сега не са на дневен ред. Ще им дойде и на тях времето...
С такива политици и идеолози ще продължим да затъваме и то ускорено. Не искам да обиждам интелигентния читател и да споменавам за световните практики в такива случаи. Не искам да припомням кои практикуваха най-усърдно разрушаването на паметници и черкви. Хората знаят и помнят.
Добре е чрез действията си да умножаваме знаещите и помнещите. Изборът на чалгаджиите ще изтърпим още някое време. Въпросът е после какво ще правим?