23.07.2012 г.

Цената на живота


Днес така се случиха нещата, че мисълта ми се отвя към цената на човешкият живот.
Правителството, четох някъде, отпуснало по 10 000 лв. на семейство на спасителите на двете момиченца по Черноморието. Това е актуалната цена у нас. Криза е. С тези пари май не могат да се купят само гумите на някой правителствен автомобил, но... криза е!
Преди години измъкнах при същата ситуация едни девойчета, но имах късмет и аз да изляза. Не съм търсил, а и не са ми предлагали награда. Въпрос на ситуация, на разбиране. Виждаш, че хора се давят. Можеш да ги извадиш, а може и да не го направиш... Какви 10 000, каква държава?! Личен избор и възможност.
Четох някъде, че израелската държава разменяла един свой пленен войник за цяло стадо палестинци. Ми, че как? Един сюблимен солджър на демокрацията може да струва само няколко десетки палестински говеда, терористи, майцеубийци и детеядци. Браво на такава държава. Уважава човешкият живот, но не на всеки...
От Втората световна война е известен случая с пленения син, на Сталин. Когато Хитлер му предложил размяна срещу пленен известен немски генерал, Сталин отговорил: „Не разменям лейтенанти за генерали!“. Въпрос на морал. Който както го разбира.
Пак на няколко места четох как същата тази Израелска държава посрещнала с почести загиналите при атентата в Сарафово и т.н. Браво! Тя наистина им е длъжна. Тяхната смърт е следствие на провежданата политика на техния полителит. Същото правят и американците. То са траурни залпове, то сгъват знамена на баклавички... Мани, мани! Обикновена пропаганда. Да му мислят тези, станали обект на миротворческата им политика. За тях няма тинтири-минтири. Да мрат.
Повдигна се въпросът и за шофьора на автобуса, който загина мърцина. Държавата, разбирай политиците, трябвало да му обърнат повече внимание (?!) и т.н., да го обявят за герой и борец против тероризма. Не ровете кокалите на човека. Нямал късмет – попаднал на неподходящо място, в неподходящо време. Толкова. На всеки от нас се случва. На кой повече, на кой по-малко.
В случая, държавата носи вина за провежданата външна политика, за невъзможността да опази вътрешния ред и сигурността на гражданите, за хаоса и паниката, които бяха допуснати, за смешните действия, предприети след атентата, за...
Моля се само, нашите политикани да не последват примера на своите американски и израелски учители по... по каквото се сетиш. Известно е, че когато текущия Голям брат пръдне, ние се насираме... Треперете. Някакъв дънер по телевизията обясняваше, че на Таймс скуер не можело да се влезне просто така, по човешки. Проверка на багаж, на документи и т.н., с разтреперан от възхищение глас словоблудстваше той... След малко ще слизам към центъра, та се чудя дали да не си облека нещо по-джиджано. Може вече в синята зона да правят снимка, да вземат пръстови отпечатъци и двойна такса... За демокрацията, разбира се.

Няма коментари:

Публикуване на коментар