Търси...

Преди години обичах да повтарям „Търси жената!“ при всеки подходящ случай. Освен, че звучеше по френски романтично и загадъчно, фразата отговаряше и на моите интереси... Който е живял в онова мрачно време на диктатура и мракобесие знае, че тогава жените трудно се намираха. Имаше комсомолки, комунистки, отечественофронтовки, обединени земеделки и др. и още потръпвам от преживяното с някои от тях...

От двадесетина години ключовата фаза, поне за мен, е друга - „Търси парите!“ и тя по-вярно отразява в безоблачното ни демократично настояще къде са скрити причините за нещата. Всъщност, като „намериш“ парите другите проблеми, които са следствие на липсата им, отпадат. Отпадат в голяма степен, но не напълно, но това е друга тема...

Разсъжденията ми са породени от поведението на медиите през последните дни. Започна активна кампания за реанимиране, рекламиране и популяризиране на днешния ден - 8-ми март, което в началото много ме учуди. Още е пресен спомена как отявлени демократки и по-малко демократи съскаха и плюха от всяка попаднала им трибунка колко жалък, колко унизителен, колко Комунистически (пу-пу) празник е Осми март. По едно време си мислех, че е по-страшно да си празнувал и да празнуваш 8 март, отколкото да си бил доносник на ДС...

Дааа, но палачинката се обърна. Каквото и да говорим за търговците, най-невярно ще бъде да ги наречем глупави. Усетиха се хората, че това е Ден за Бизнес и Печалби и, ето на, отново се заговори с бравурни слова за жената-майка, жената-спътница, жената... и т.н. Започнаха едни реклами за подаръци и подаръчета, за воаяжи и воаяжчета, прически, муцунмейкъри и какво ли не още...

В крайна сметка, за динозавър като мен, това са бурички в чашки вода, които отстъпват само на премиерските такива и по тази причина не трябва да им се обръща много внимание. За мен е по-интересна електоралната нагласа. Когато от някаква трибуна някое чудо на козметиката обяснява, че само прости и неуки селянки и комунистки (!), празнуват 8 март, то голяма част от възрастното население на страната започва да кълне и проклина и да търси вещици. В момента, в който същото чудо или дъщеря му, а вероятно вече и внучката, запеят друга песен (защо ли?), електората отново е сменил „позицията“ си. Уважавам и празнуващите днес, и тези, които не приемат този празник. Моля само за едно – уважавайте се и вие, бе хора!

Въпреки всичко, ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на тези дами, които празнуват и приятен и добър ден за тези, които не празнуват.