7.07.2012 г.

Наивитет


Бизнесът е като брака. Правиш фирма и за добро и за лошо, и в радост и беда, при печалба и загуба тя си е все твоя. Когато даваш всичко от себе си на 110% (не мога да разбера от къде идват тези +10%, не мога да разбера от къде идват и 100-те %, тъй като е научно доказано, че ползваме само около 1/3 от възможностите на мозъка си, но... това е друга тема), работиш неуморно и се отнасяш отговорно (...и това него разбирам) към парите и печелиш. Тогава всичко е хубаво и красиво, и приказката за пазара и пазарната икономика се лее като трелите на менестрел...
Да, но... лошата държава, която не е стопанин (като че ли ти си...), измисля някаква нова такса, данък или нещо такова. Започваш да губиш. Пена Затварачката остава без бентлито си. О, ужас! Задаваш си сакралния въпрос „Какво да се прави?“
Ми, много е лесно. Калкулираш всички загуби, такси, данъци, бентлито на Пена и т.н. в цената на това, което правиш. Намираш някой льольо (може и да не разбира, но да му тропа чейнето), който да обясни на абдалелектората как ценовия шок, скок и т.н. е формиран от лошата държава, хитрите европейци и, разбира се, предишните управляващи (които и да са те); може да добавим Маркс и Путин за цвят, като незабравяме и китайците (как ли е на китайски „уау“?...) и си готов. Пак печелиш, семейството е добре, Пена още по-добре и отново си в елита, каквото и да значи това...
Досаденият читател ще запита: Добре де, но това си е чиста пазарна икономика, това е действителността, така се прави за да има свобода и демокрация и то толкова, колкото можеш да си закупиш! Къде е наивността?
Ами в това, че дори и за миг, все пак посмях да помисля, че печалбите и загубите са за собственика. Сега печалбите са за собственика, загубите се покриват от купувача. Ми, що не споделим и печалбите бе, уважаеми бизнесмени?
Ми, що... Наивитет! (най-меко казано...)

Няма коментари:

Публикуване на коментар