1.06.2011 г.

Не разбирам


Днес е 1 юни. Децата, които могат, празнуват. Е, не им е много ясно защо, но възрастните така казват и нека свикват. Празник. Аху-иху! Добре, че все още в празниците не ни копират съвсем. А, може би, умишлено не го допускаме. Необходимо ни е умилението, необходима ни е сълзата в крайчеца на окото. Искаме нещо да си спомним, да се върнем към детската чистота, но... май не се получава.
Не искам да развалям ничий празник, пък и писанието ми е за друго.

Утре е 2 юни - Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.
Между другото, искам да напомня на някои неграмотници, че този ден не е за празник. Този ден е за преклонение, за възпоменание, за размисъл. Това не означава, че през другите дни на годината те – загиналите, трябва да отсъстват от нашето съзнание – напротив, но така е устроен човекът. Ден на това, ден на онова... имаше и Ден на овчаря – Гергьовден. Тогава идеолозите на ленинизма1 се опитваха да унищожат църковната традиция, като я заменят с „нови символи и ритуали“. Християните направили същото преди някое и друго хилядолетие с езическите „символи и ритуали“, но не успели напълно. Езическото минало продължава да се кикерчи и да живее и в новите, и в най-новите „условия“. Същите издигали олтарите си върху езически светилища. Комунистите рушеха черквите, но поне не строяха върху тях домове на овчарите... Както и да е. История. Повтаря се.
В този ред на мисли, а и извън него, искам да кажа няколко думи за кокалите, които оставяме след смъртта си. Някои ги наричат „тленни останки“, за да подчертаят разликата с душата, която е нетленна. На по-извисените души скелета или частите от него се наричат „мощи“. Някои вярват в тяхната сила (?), прекланят им се, целуват ги, нахвърлят в сандъчета и т.н.
За тези неща се сетих покрай започналия отново спор около енигмата: „Къде са костите на Левски?“. Сигурно никога няма да се разберат кой е крив и кой прав, а и какъв е смисълът от цялата дандания?
Какво ще се промени от Делото на Апостола на свободата, ако намерим костите му и започнем да ги „почитаме“, положени в златен реликварий?! Нищо! Какво се промени, като наредиха останалото от убитите в Батак в сандък, опяха го и „станаха“ светци?! Нищо, разбира се! Нима споменът за тях бе изгубен? Нима някога стореното зло ще бъде забравено?
Не съм религиозен и, по логиката на „духовните“ хора, би трябвало да съм материалист. Би трябвало да се прекланям пред материалните човешки останки, а не пред Духа и Делото на Човека. Да, но тъкмо вярващите в духовното се тресат пред някоя бедрена кост или фаланга от среден пръст, което е необяснимо за разума. Бивши членове на БКП пък, като Б. Борисов и Б. Димитров, дълбоко разкаяли се и праведни христиени сега, започнаха да подскачат като топчета за пинг-понг от радост, че намерили нечии кокалчета на брега на морето. Щели да превърнат България в туристическа дестинация! Къде го чукаш, къде се пука. Разбира се, от БПЦ никой не реагира. А и защо? Повече туристи в храма, повече сребърници в копанката...
Оставам с впечатлението, че най-големите „духовници“ са и най-големи материалисти. Като не вярваш, че написаното в Библията може да убеди искащите да вярват, започваш да влачиш костите на някой светец по стъгди и по мегдани. Като не вярваш, че Георги Димитров е нещо за България, изтъпанчваш изсушеното му тяло в центъра на столицата. Като не си сигурен, че ще спечелиш изборите, раздаваш кюфтета и бира на корем...
И ми се ще пак накрая да попитам: кое е по-важно?
Костите на Левски или неговото дело.
Черепа на Ботев – да видим от коя страна е пробит, или стиховете му.
Открили черепа на Раковски и направили възстановка по него. Не изглеждал точно като на рисуваните портрети. Е, и? Изглежда като мен, като теб. Не е негър. Не влагам нищо обидно към негрите, но би било учудващо за нашия регион... Все пак, ако някоя холивудска компания направи филм за него може и индианец да го изтипоса. Не реагирахме, когато холивудци ни показаха какъв снажен негър бил Орфей, та за Раковски с томахавка ли някой ще се обади...
Тъй е то и май още някое време тъй ще бъде...

1 Умишлено не използвам клишето „марксистко-ленинските“ или „комунистическите“ идеолози тъй като, според мен, марксизъм, ленинизъм и комунизъм са много различни неща.

8 коментара:

  1. Хубаво е, че напомняш за утре. За един народ е важно да се припомня пътя, по който е минал. Да помни, че историята са писали обикновени хора, а щом е така значи и ние можем, ако искаме.

    ОтговорИзтриване
  2. Е, за „необикновените“ хора си има диагноза - мутанти :)

    ОтговорИзтриване
  3. Напоследък се навъдиха много, а Козлодуй и Белене още не са аварирали. Май е генетично:)

    ОтговорИзтриване
  4. Много грозно се използват образите на героите ни за политпропаганда, днес за пореден път го доказаха с абсурдите в речите си.

    ОтговорИзтриване
  5. Владимир Иванов, не знам! Аз като полагах образователните си темели генетиката беше буржоазна измислица :)))

    ОтговорИзтриване
  6. valsodar, властимеющите мислят героите за глупаци. Кой от тях ще загърби имот, пари, жени и т.н. и ще се юрне да се бие за имагинерното Отечество... Но, от друга страна, героите са много „удобни“. Да си видял кабинет на висш държавник без портрета на Левски? А какво общо имат?

    ОтговорИзтриване
  7. 4% само от великите българи са родени през началото на миналият век - един поет, един композитор и двама писатели. Останалите 96% са възрожденци, князе, ханове, царе и патриарси.
    За последните 80 години не се е родил ни един българин, който да може да влезе в категорията им.
    За мен този прост факт води до едни много тревожни изводи относно бъдещето на нацията ни.

    ОтговорИзтриване
  8. Добре знаеш, че историята си прави странни шеги. Ако се пренесем няколкостотин години напред във времето, страх ме е да си помисля, кои може да са се наредили в пантеона :)

    ОтговорИзтриване