Нещо не е баш така...

Поредният протест заради високите цени на горивата мина и замина. Не предизвика нищо друго освен някакво задръстване, което не е прецедент за София, псувните на непротестиращите и слаб медиен интерес.

Всъщност кому „накривиха шапката“ протестите? Май само на техните ко­леги-шофьори и на никой друг. Очевидно, че на шефовете на „Лукоил“ не им пука. В същия ден те обявиха новите, разбирай – по-високите (естествено), цени на горива­та. Правителството и общината доволно потриват ръце, въпреки че формално подкрепят или поне не пречат на стачниците. Едните ще съберат по-голям акциз – сега е предизборно време и всяка стотинка е важна! Другите са фактически подпо­могнати от протеста в техните усилия да увеличат ролята на градския транспорт, за което вземат тихи, пълзящи мерки¹.

Протеста, като цяло, доведе и до увеличаване на разхода на гориво, пора­ди по-дългите заобиколни маршрути, карането „първа-втора-спирачка“ и т.н. За мен изводът е еднозначен: полза от протеста имат тези, срещу които е организиран.

До тук добре. Не откривам топлата вода. По-важен е добрият стар въпрос: какво да се прави?

Зареждането за стотинки, задръстването на градовете, икономията – май­ката на мизерията, не вършат работа. Не можем да се откажем и от колите си. Те не са лукс, освен в някои случаи, а необходимост. Всеки „софиянец“ знае, че ако имаш да свършиш три неща, без кола може да отидат три дена. С кола – един предиобяд...

Някой ще каже: Да, ама виж какво става в Гърция, във Франция и т.н. Там хората протестират и постигат целите си, но ние 'щото сме българи... Както и друг път съм подчертавал – цветът на кожата, етноса, народността нямат никакво значе­ние. Ние не сме „по-качествени“ хора от чукчите, нито пък гърците са такива спрямо нас. Ако си мислите, че политиците в Гърция, Франция или където и да е по света са по-загрижени от нашите за своите избиратели, лъжете се. Политиците са еднакви навсякъде и имат единствената грижа да бъдат избрани отново, да бъдат на власт, да ги има! В противен случай те са Никой. Както обичаше да повтаря дядо ми: с по­литика се занимават тези, от които нищо друго не става...

При нас има особена обществено-политическа ситуация. БСП знаят, че имат „твърд“ електорат, който ще гласува за тях каквото и да се случи, както и да управляват, което беше доказано. Същото се отнася и до останалите политически партии от „прехода“. За едни господ е Доган, за други Костов, а конюнктурата носи по вълните си днес Борисов. И, повтарям, няма никакво значение някоя от изброените кифли как ще управлява. Българинът гласува за „неговата“ партия, за „неговия“ чо­век!

Тази обществена нагласа трябва да се промени. Всеки политик трябва да знае, че е „слуга на народа“, а не обратното. Всеки от тях трябва да трепери за поста си. Това и само това е начинът да бъде накаран да работи „на ползу роду“.

Ако продължаваме да мислим, че Борисов, Станишев, Костов са „добри“, но тези около тях крадат и безчинстват, не можем да отидем по-далеч от нагласите на съветското общество по времето на сталинизма.

Начинът е един. Преценка на фактите и мислене, необременено от медий­ни внушения и политически обещания. Вземане на съзнателно решение дали да се гласува и ако да – за Кой и Защо.

1 Някой може да репликира, че това е похвална политика. Може да ми даде пример и с други „евро­пейски“ столици, където министрите ходят с велосипеди на работа. Известни са ми тези факти, но – според мен, тук и сега те не са приложими.

Самоубийствено безрасъдство...

Забележителна е упоритостта, с която повтаряме грешките си. Опасността идва от това, че с всяка нова спирала на по-високо ниво в технологиите и „познанието“ ни за света, тези грешки се задълбочават и мисля, че някои от тях вече са довели до непоправими последици. Ето пример от последните дни. Япония бе ударена от земетресение от девета степен по скалата на Рихтер. Освен другите щети, природното бедствие доведе и до срив в някои от ядрените централи на японците, като положението е най-тежко в АЕЦ „Фукушима“ 1. Пряко са застрашени живота и здравето на стотици хиляди хора. Това беше повод да си припомним и други аварии в атомни електроцентрали, особено тази в Чернобил. Освен припомнянето, дойде и знанието, че не само престъпните тоталитарни комунистически режими са крили от своите граждани за реалните опасности, но това е друга тема от областта на пещерната пропаганда...

Къде е коренът на глупостта? Известно е, откакто съществува човечеството, че върху Земята ежесекундно се изливат огромни количества енергия доставяни ни пряко и безплатно от „нашата“ звезда – Слънцето. Изчислено е, че само неговата енергия е достатъчна за съществуването на нашата цивилизация с всичките ѝ екстри. Тук въобще не споменавам енергията на приливите, на вятъра, на геотермалните източници, на вулканите... Какво правим ние? Някой, някога измислил получаването на електро- и топлоенергия чрез изгарянето на въглища, заменени по-късно от петролни деривати. Когато се разбрало, че вместо тях може да се използват реакциите на разпада на някои тежки елементи, „умните глави“ се юрнали да приспособят новото „гориво“ към стария алгоритъм за производство на енергия. Какво се получило? Получили се неимоверно скъпо струващи постоянно дислоцирани ядрени бомби, които са „отворени“ за въздействието на природните стихии, на човешки грешки и човешка недобронамереност. Така вместо чистата и безплатна енергия от Слънцето ние използваме смъртно опасните, вредните и прескъпите ядрени електроцентрали. Разбира се, една от основните причини за тяхното съществуване е факта, че като продукт от тях се получава „материал“ за ядрените арсенали на съответната държава и май това е единствената „полза“ от съществуването им.

Самоунищожителната ни дейност по осигуряване на енергия за „развитието“ ни има и ред други и все негативни прояви. Да си спомним водевила у нас около АЕЦ „Козлодуй“ и още нероденото АЕЦ „Белене“. Колко глупости се изписаха и – по-лошо, направиха само около тях! Каква беше причината за войните в Персийския залив? Всекиму е ясно, че те нямаха нищо общо нито с международното право, нито с демокрацията, нито с опазването на мира и човешките права. Единствената цел бе петролът, а като допълнителна екстра – кой каквото можа да отмъкне от иракското историческо наследство... Същият е проблемът и с Либия, и с Афганистан и навсякъде, където се водят войни все за свобода и демокрация...

Има ли решение? Има, разбира се, но за да бъде осъзнато и взето трябва да слезем от клоните на самодоволството, да изпълзим от пещерите на безпросветността и да разберем, че ние сме част от Универсума, а не обратното...

PS. Ето и още някои поводи за размисъл.