Благодаря на всички приятели от мрежата, които ме ободриха и зарадваха в тези тежки за мен дни. Благодаря и на най-близките ми хора, които направиха всичко зависещо от тях, за да продължа да живея.
Въпреки това остана някаква неудовлетвореност. С постинга си „Просто благодарност“ не исках да натрапвам вниманието върху здравните проблеми от житието на бедний ми Slavuncho. Исках да се получи по-скоро дискусия върху проблемите на здравеопазването в страната, защото всеки – рано или късно, опира до него. Не се получи и ето днес отново по този въпрос се пише и говори.
Не искам да обсъждам как бе съсипана българската икономика с нейните подотрасли. Не искам да мисля за състоянието на българската наука и култура. Това са области от живота, които пряко рефлектират върху неговото качество, но аз се убедих в едно: тогава, и само тогава, когато човек е здрав той може да осъществи житейските си планове и да се впише пълноценно в обществото. В противен случай, той се превръща в едно повече или по-малко изплашено същество, което вегетира, очаквайки най-лошото...
За това аз сега се питам: Кому е необходимо да съсипе българското здравеопазване и лекарското съсловие? Защо го прави? Кака е тази последна гавра с българите?
На фона и зад кулисите на периодично задействания сценарий „тракторите идват!“, в който участват добре охранени „селяни“ и техника за милиони и „непреходни“ профсъюзни „лидери“ се довършва последното престъпление към българската народност.
Един ден това ще се разбере и от политическата класа и от нейния елит или както щете наречете тези разбойници – уплашеният човек и за електорат не става и тогава прехода ще завърши...
