29.04.2011 г.

Нещо не е баш така...

Поредният протест заради високите цени на горивата мина и замина. Не предизвика нищо друго освен някакво задръстване, което не е прецедент за София, псувните на непротестиращите и слаб медиен интерес.
Всъщност кому „накривиха шапката“ протестите? Май само на техните ко­леги-шофьори и на никой друг. Очевидно, че на шефовете на „Лукоил“ не им пука. В същия ден те обявиха новите, разбирай – по-високите (естествено), цени на горива­та. Правителството и общината доволно потриват ръце, въпреки че формално подкрепят или поне не пречат на стачниците. Едните ще съберат по-голям акциз – сега е предизборно време и всяка стотинка е важна! Другите са фактически подпо­могнати от протеста в техните усилия да увеличат ролята на градския транспорт, за което вземат тихи, пълзящи мерки1.
Протеста, като цяло, доведе и до увеличаване на разхода на гориво, пора­ди по-дългите заобиколни маршрути, карането „първа-втора-спирачка“ и т.н. За мен изводът е еднозначен: полза от протеста имат тези, срещу които е организиран.
До тук добре. Не откривам топлата вода. По-важен е добрият стар въпрос: какво да се прави?
Зареждането за стотинки, задръстването на градовете, икономията – май­ката на мизерията, не вършат работа. Не можем да се откажем и от колите си. Те не са лукс, освен в някои случаи, а необходимост. Всеки „софиянец“ знае, че ако имаш да свършиш три неща, без кола може да отидат три дена. С кола – един предиобяд...
Някой ще каже: Да, ама виж какво става в Гърция, във Франция и т.н. Там хората протестират и постигат целите си, но ние 'щото сме българи... Както и друг път съм подчертавал – цветът на кожата, етноса, народността нямат никакво значе­ние. Ние не сме „по-качествени“ хора от чукчите, нито пък гърците са такива спрямо нас. Ако си мислите, че политиците в Гърция, Франция или където и да е по света са по-загрижени от нашите за своите избиратели, лъжете се. Политиците са еднакви навсякъде и имат единствената грижа да бъдат избрани отново, да бъдат на власт, да ги има! В противен случай те са Никой. Както обичаше да повтаря дядо ми: с по­литика се занимават тези, от които нищо друго не става...
При нас има особена обществено-политическа ситуация. БСП знаят, че имат „твърд“ електорат, който ще гласува за тях каквото и да се случи, както и да управляват, което беше доказано. Същото се отнася и до останалите политически партии от „прехода“. За едни господ е Доган, за други Костов, а конюнктурата носи по вълните си днес Борисов. И, повтарям, няма никакво значение някоя от изброените кифли как ще управлява. Българинът гласува за „неговата“ партия, за „неговия“ чо­век!
Тази обществена нагласа трябва да се промени. Всеки политик трябва да знае, че е „слуга на народа“, а не обратното. Всеки от тях трябва да трепери за поста си. Това и само това е начинът да бъде накаран да работи „на ползу роду“.
Ако продължаваме да мислим, че Борисов, Станишев, Костов са „добри“, но тези около тях крадат и безчинстват, не можем да отидем по-далеч от нагласите на съветското общество по времето на сталинизма.
Начинът е един. Преценка на фактите и мислене, необременено от медий­ни внушения и политически обещания. Вземане на съзнателно решение дали да се гласува и ако да – за Кой и Защо.


1 Някой може да репликира, че това е похвална политика. Може да ми даде пример и с други „евро­пейски“ столици, където министрите ходят с велосипеди на работа. Известни са ми тези факти, но – според мен, тук и сега те не са приложими.

4 коментара:

  1. Не зная, но според мен достатъчно хора вече си правят сметката. Проблемът е твърдият електорат и останалите, чакащи месията.Ако направим сметки ББ дойде на власт с гласовете едва на около 20%.За съжаление толкова идиоти винаги ще се намират:)

    ОтговорИзтриване
  2. Дядоти и дядо ми са членували в една и съща партия - на безпартийните:)

    Според мен, за да се промени нещо, трябва да се премахне монопола на монополите. А те са на всякъде-в политиката, в икономиката, в здравеопазването и т.н.

    ОтговорИзтриване
  3. Владимир Иванов, май не трябва да се сърдим на хората, че не могат или не искат да мислят. Не всекиму е дадено или е научен да го прави. Освен това животът, когато спазваш обществените щампи е много по-лесен и, дори!, по-успешен...
    Можем да подкараме тези хора като стадо, можем да им „вдъхнем“ ремолюционна идея, но това нищо не променя.
    Мисля, че образованието му е майката. Образование след основно, след средно, след висше.
    Ефектът няма да е утре :), но... не виждам друг път.

    ОтговорИзтриване
  4. Емо, не е лесно да се устои на обществените щампи, за които коментирах по-горе. Трудна работа, особено ако имаш семейство, деца и т.н. Ако не друго, трябва да се яде...
    Монопола е естествено продължение на капитала, бил той финансов или политически. Харесва ми концепцията на Вадим Зеланд за махалата, които фактически са монополите в нашето мислене. Трудна работа е борбата с тях...

    ОтговорИзтриване