14.06.2011 г.

Страшното идва


Ето една от последните оценки за задлъжнялостта на САЩ. Числата са шокиращи, дори е трудно да си ги представим. Това, че гръцката, португалската или някоя друга икономика ще дадат фира е регионална трагедия. Сриването на американската ще бъде световен трус, пред който някои земетресенийца и цунамчета ще ни се сторят като люлчино полюшване и повей на вятъра.
Тези факти са известни отдавна. Вероятно този колапс ще бъде с положителни дълготрайни последици за света, но за тези, които ще го преживеем, ще се сбъдне китайското проклятие „да живееш в интересни времена!“...
На този фон недоумение буди поведението на нашите правителства, които за поред път в най-новата ни история избраха за Голям брат губещата страна. Тук могат да се припомнят съюза ни с Германия на Хитлер, прегръдките и целувките със СССР и сега САЩ. Видна е пълната липса на осмислена и самостоятелна външна политика, на национални приоритети още след 1878 г.
Това ме кара за пореден път да се запитам кой спечели от това, че ни „освободиха“ от Турция – ние или турците, които се отърваха от нас... Въпросът е злъчен и подронващ „националното ни самочувствие“, но фактите са неоспорими. Турция от изостанала феодална империя за тези години се прероди в съвременна държава със значително влияние в региона. А ние, ние си знаем... Пак сме в трета класа на потъващия „Титаник“ и шансове за спасение няма никакви.

Няма коментари:

Публикуване на коментар