Краят на глупостта?

Поводите за написването на тази оптимистична утопия са няколко. На първо място е постинга на kalbotobg; на второ – един природен феномен, който до сега не бях наблюдавал – грееше слънце и валеше сняг! Тук се обръщам с благодарност към доставчика ми на еленергия и предоставилите му тази възможност защото, ако не бяха те, с нос забоден в компютъра, едва ли щях да обърна внимание на природното чудо. Всъщност, спирането на тока, прекъсна писането ми на коментар към въпросния постинг и ме накара да погледна през прозореца, тъй че... в крайна сметка – надеждата ми, че човешката глупост ще има край, ме накара да се словоизливам. Между другото – колебанията в елзахранването продължават с пълна сила. Много е вероятно да гръмне и този компютър – трети поред, но удържат ли се ръцете блогърски?! Та след тази мъглява (щото съм бесен!) интродукция, да се върнем на темата – свободата в мрежата и стремежа на администрацията да я следи и, евентуално, контролира. Тема, която аз си позволих да разширя драматично, както ще се убедите. Ще задам един реторичен въпрос: "Трябва ли службите за сигурност да си вършат работата?". Трябва, разбира се. Тази тяхна работа е свързана основно с набиране, обработка и анализ на информация. Въз основа на тази информация се правят изводи и "лошите" отиват където им е мястото. До тук добре. Теоретично е така. Но... Защо така остро реагираме против намесата? Защото липсва доверие. Ние, гражданите, нямаме доверие нито на службите, нито на администрацията. Защо ли? Ами, всеки може да даде своя отговор. Добре. Къде е лошото? Лошото е, че имаме удивително къса памет – пак като граждани. Сега за всичко са виновни БСП, ДПС и НДСВ, със съответните им лидери. Тази вина в бъдеще ще се конкретизира (от последните часове – „случаят“ с Държавната агенция по приходите) и има, макар и малка, вероятност след изборите да ни управлява друга партия или коалиция. И какво от това?! Сега, политици, на които мястото им е ако не в затвора, то – най-много в кварталната кръчма, да разказват спомени, изведнъж се изпъчиха с целия си гьонсурат да обясняват какво светло бъдеще ни чака ако изберем тях! И имат претенции за мнозинство, и т.н. Други, които още не са имали възможност „да се пробват“ на... гърба ни, вече мазно се изливат по медиите у нас, а навън си търсят по-добър материал... За това припомням за късата ни памет. Забравихме кой продаде дружествата за електроснабдяване, чистотата, водата; забравихме кой продаде (това е точната дума – къде отидоха парите? Никой не казва...) АЕЦ „Козлодуй“ и т.н., и т.н. Забравихме кой кой беше през годините и какви ги вършеше. Хак ни е! На изборите пак ще търчи народа към урните. Да избира! Демокрация. Краставици... Поредния nonsensus. Ръководителят на парламентарната група на НДСВ се изцепи в един от най-гледаните сутрешни блокове, че връщането на изискванията на БДС (Български държавен стандарт) е все едно да върнем социализма с плановата икономика! А де... Какво да отговориш? Нищо. Той дори не се аргументира и не е необходимо. На какво разчита. На късата памет, но и на още нещо – на нашата емоционалност. Колко от нас си задават въпроса, когато наближи време за избори: „По-добре ли живея след четири годишното управление на .......... (може да заместите с хайдушката абревиатура, на която желаете политическа сила)? Как се представиха преди като управляващи? А като опозиция? „Новите“ какво обещават?“ и т.н. Колко от нас прочетоха програмните и предизборните пасквили, дори на любимите си политически сили? Няма такива работи! Ще четем, ще мислим, айде бе, ние да не сме .......... (епитет по избор). Повечето от нас казват: „Е, те тия са! Щото са .......... (възможна е всякаква аргументация!). Отношението ни по-най важните въпроси е основано на късата памет и емоции. Разделени сме на сини, червени и... tutti colori... манджа с грозде.... Показателно е, че при защитата на различни политически сили се използват едни и същи аргументи... Междувременно, тока пак спря. Пак погледах през прозореца, видях хубавия си голям двор, в който щъкат разни животинки, дори помияра на съседа. Няма ред. Така е, защото хубавото ми голямо куче хвана нанякъде и още не се е върнало... Цари хаос, но ако вярваме на една теория, това е по-висша форма на подреденост и т.н. - няма да се отплесвам... Нали съм почитател на Вадим Зеланд и транссърфинга – не ми пука за нищо и всичко ми е наред... В крайна сметка, за да остана верен на принципа да не критикувам без да предложа вариант за оправия, бих казал: за да живеем нормално трябва да си спомним, че сме разумни на квадрат (homo sapiens sapiens - такова име сме си дали на нашия модел хуманоид) и да мислим, преди да вземем важни решения. Всеки запознат с работата на администрацията, пък и всеки средно интелигентен, може да обясни, че до определено ниво нещата се вършат от експерти (специалисти) в съответната област. Иначе работата съвсем няма да върви. Над тях започват политическите назначения. При тях нямат значение интелигентността, образоваността, почтеността и т.н. Важното е да са верни на съответната партия! Тези недоразумения се намесват пряко и некомпетентно в работата на подчинените им специалисти с едничка цел – лична и партийна изгода. Защо тогава не се питаме: за какво са ни партиите и техните протежета? Освен, че се хрантутят на наш гръб, каква е ползата от тях? Ама, това било демокрацията. В конкурентната борба на различните идеи за бъдещето, народа избирал най-доброто! Трънки... Виждате го „най-доброто“ и по света, и у нас. Всеки мислещ човек взема решения, имайки пред вид някакви показатели, които му подсказват какви биха били последствията от неговите действия при различни стойности на тези показатели. Лелеее... Тук не е необходима идеология, политика, вяра и т.н. Въпрос на възможности: за подбор на показателите, за събиране на информация, аналитично мислене, изводи и вземане на решение. Просто е. Същевременно и сложно. Защото трябва да си компетентен специалист в съответната област. За това техническите решения се вземат от инженери, икономическите от икономисти, лекуваме се при лекари, а не при литератори и т.н. Защо тогава безропотно приемаме, че има някаква висша каста, някакъв полителит, чиито състав разбира от всичко??? Защо не оставим управлението на държавните и обществени структури в ръцете на специалисти, а го даваме на посредствени обещавачи? Доколкото съм запознат, в теориите за управление на системи никъде не се споменава за партии, идеологии, религии и тем подобни. Няма. Подчертавам – на всякакви системи – технически, финансови, социални. Принципите се променят, но въз основа на развитието на знанието, а не на развинтената политическа фантазия. Когато изхвърлим политиката от живота ни и оставим управлението в ръцете на специалисти, можем да говорим за гражданско общество или общество на гражданите. В такъв случай ще можем да търсим отговорност от вземащите решения и ще въздействаме ефективно върху работата им. Демокрацията или управлението на народа, особено когато е 100 % опосредствано, е залъгалка за наивници. Такива са и другите съвременни „форми“ на държавно управление. Решенията за развитието на обществото не могат да бъдат политически, защото по своята същност са безсмислени, но изгодни някому, но не на самото обществото. Решенията могат да бъдат експертни, в зависимост от възможностите на съответната система. В тази връзка е глупаво да копираме това, което правят други хора при други дадености... Според мен, това е разумният подход. А това, че някой обещава да въведе ред, да има прозрачност, да .......... (пожелайте си нещичко) и т.н. е поредният опит да си хапнеш хубаво от обществената баница, пък за материала – трохите. Къде е оптимизма? И къде утопията? Е, и на мен не ми е много ясно, но като спре тока отново, ще погледам през прозореца – може истината да е там, някъде навън...