Даа! Ето част от истината за „свободата“ в мрежата. Повечето неща там са така технологизирани, че обикновен човек - като мен, не може да осъзнае. Та, в тази връзка се чудя дали писаните правила няма да се окажат по-добри в един момент...
Показват се публикациите с етикет свобода. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет свобода. Показване на всички публикации
19.02.2012 г.
5.02.2012 г.
За правната култура или културата на правото и още нещо...
Пиша този постинг, подтикнат от публикувания в блога на Владимир Кабрански текст на споразумението ACTA, така коментирано в последните дни. Разгоря се „сериозна“ дискусия, но – питам се, колко човека са прочели споразумението? А колко са го разбрали?
Не ме учудва поредния фарс, който властимеющите изиграха, когато трябва да се вземат важни за обществото решения. Впрочем, ако бяха публикували текста и организирали някаква дискусия вероятно тя щеше да мине като „буря в чаша вода“, както благоволи да се изрази един държавен чиновник. Не съм сигурен дали поради вопиющата управленска недостатъчност или поради пренебрежителното отношение към електората това не беше направено. Сега духа на споразумението избяга в мрежата и нещата са силно замъглени. Всеки нещо пише, всеки за нещо се бори, но не става ясно точно за какво. Има „за“, има „против“, а на повечето не им пука. Такава е общата картинка.
Все пак моят напън е обусловен от друго и то се крие във вторият от зададените по-горе въпроси. Става въпрос за разбирането, а следователно и за знанието на т.нар. „нормативни документи“ - Конституцията, законите, правилниците и т.н., които са важна част от съдържанието на законодателната уредба на всяка държава. Известно е, че незнанието на закона не оправдава неговото нарушаване. Знанието му също.
Аз съм далеч от мисълта да ставам защитник на полуграмотните – независимо дали е по-тяхна или не вина, които само с това се оправдават. Ще ми се да знам, колко от т.нар. „интелигентни“ граждани могат да разберат и обяснят разумно за Що иде реч в някой произволно взет „нормативен“ документ. Някои само се „ориентират“; други „схващат“ около половината с разума си, другата половина – интуитивно; трети са „компетентни“ на 60 – 70 %... Над последните са специалистите в съответната област на правото, действащите юристи и някои особено умствено надарени личности. В крайна сметка излиза, че никой не е предпазен от незнание, поради неразбиране, на закона. Дори изявените правници в една област, в друга може да се окаже, че са запознати само с основните принципи. Става въпрос, примерно, за търговско право, за наказателно право, без да се имат пред вид вътрешните им подразделения, и т.н...
Ако се върнем към тъй нашумялата ACTA положението е точно същото. Напълно съм съгласен с Emo Georgiev, който твърди, че това не е търговско споразумение. То е формализирано като такова само за удобството на заинтересованите лица и за по-лесна легализация пред обществото. Според мен ACTA е неуспешна компилация на няколко правни направления, като – надявам се, неумишлено, е списана и достатъчно неразбираемо. Разбира се, аз не съм корифей в никоя област на правото. Аз съм обикновен икономист, научен „по служба“ от живота „да чете“ нормативни документи.
Баща ми беше юрист и това ми даде да се докосна рано до юриспруденцията. Аз все още не мога да преодолея младежкото невинно неразбиране на причините за изписването томове по наказателно право, примерно, когато можеш да напишеш: „Не кради!“, „Не убивай!“ и т.н. Тук не визирам християнските божи заповеди. Става въпрос за общочовешки ценности, които не са свързани с идеологии, политики, религии. Какво по-ясно от това „Не кради!“?! Защо толкоз трябва да се пише за „присвояването“, за „отнемането на собственост“ и да се измислят какви ли още нещеш финтифлюшки, за да кажеш някому, че е крадец и да го осъдиш точно заради това?!
Неразбираемите закони, изпълнени с витиевати фрази и неясни послания, допринасят единствено за увеличаване на престъпността и са причина за нарастване силата на властта, под предлог за „овладяване на положението“.
Някой може да каже, че искам да опростя проблемите, да ги снизя и т.н.
Аз не искам да вулгаризирам правото. Искам това, което е написано в закона, в правилника, в наредбата да е разбираемо за всеки грамотен човек. Разбирането на закона ще изясни и улесни неговото прилагане, ще увеличи и броят на изпълняващите го.
ПП. Разбирам, че темата е много обширна и трудно може да бъде дори и най-общо конкретизирана. Тя обхваща целият ни „цивилизован“ начин на живот, в който – умишлено или не, сме забравили, че Нещата са прости. Сложността не е присъща на природата на нещата и на нещата от природата. Неразбирането на това и излишното усложняване води единствено до увеличаване на несвободата с нашето информирано съгласие.
31.01.2012 г.
Декларация
Цитат:
Напъва ме да декларирам, защото се чувствам задължен от изказването на чиновникът Колев, че:
Първо. Не съм младеж, в контекста на неговата словесна полюция, а и не ме наричат „блогър“ - имам си име и то е ясно изписано. Демек, не съм анонимен...
Второ. Нито големи, нито малки телекомуникационни компании нито ме подбуждат, нито ме възбуждат. В кухината между ушите все още имам нещо, което ми позволява сам да преценявам какви да ги върша.
Трето. Чиновникът Явор Колев, който дори е и началник на сектор в държавната структура ГДБОП да вземе да си спомни от чии данъци получава заплатата си и оттам да си направи извода чии интереси да защитава в бъдеще.
Като ще си правим просташки намеци и аз мога да попитам, а на него кои компании му плащат хонорари за дивотиите, които върши?! Както се казва: Питам и отговор не чакам...
Славчо Иванов
15.02.2011 г.
Обикновен цинизъм
Е, сега го закъсахме...
Вече усещам как във врата ми диша интернет-миротворец и следи всяко докосване до клавиатурата. Спокоен съм за американските „национални интереси“ и американската „национална сигурност“. Спокоен съм за „демокрацията“, каквото и да означава това...
4.12.2010 г.
Голям страх
Голям страх тресе US администрацията. Спешно се закриват домейни, блокират се сметки. EveryDNS изхвърли сайта на WikiLeaks със смешни обяснения. Днес се оказва, че и PayPal е блокирала сметката, по която се превеждаха дарения на същите WikiLeaks. Измислили някаква незаконна дейност, но каква точно...
От ставащото произтичат важни въпроси, очертават се тенденции.
Къде отиде прословутата американска демокрация, правата и свободите, и другите тинтири-минтири*, с които ни надуваха десетилетия главите по разните „свободни“ радиа?! Сега американският полителит се тресе от гняв и страх, че някой вади на показ простотията, и не само, на американската дипломация. Това било незаконна дейност, виждате ли! И онова, с радиата и не само те, беше незаконна дейност, но на кой му пукаше. Прегазването на Ирак, убийството на Садам Хюсеин, също бе незаконно, но на кой му пукаше?! Няма да изреждам цялото беззаконие на американската администрация. Нито му е мястото, нито му е времето, нито аз съм човекът, който трябва да го направи, нито пък тя е единствената. Има време за всичко.
Тенденциите, които се очертават са, че американското правителство среща пълна подкрепа от останалите „демократични“ правителства, та дори и от Китай. Ясно е защо. Призракът на WikiLeaks броди из коридорите на властта из всички държавни администрации, независимо от политическата им мимикрия. Сигурен съм, че и в Северна Корея потръпват от представата какво би станало ако...
Това, че мрежата се прослушва,преглежда, записва и т.н. е ясно всекиму. През годините след създаването ѝ тя стана удобно средство, подпомагащо правителствените стркутури - първо на САЩ, където е измислена, после и на други страни. Първият признак, че духът е изпуснат от бутилката бе споделянето на файлове с информация между потребителите по различни начини. Търпението на „носителите на авторски права“ бе изчерпано с появата на торентите и небивало разрасналото се споделяне на книги, филми, музика, софтуер. Тогава за първи път се забелязаха съвместни действия на „носителите“ с администрациите за ограничаване и спиране на обмена на торенти. С обединени усилия тази цел, в голяма степен бе постигната. Въпреки това, не спряха спешните инициативи за приемане на нови и все по-рестриктивни законопроекти по отношение на интернет, неговото използане, разпространение и възможности за връзка между хората, като акцента се поставя главно върху слогана, че мрежата е обсебена от организаторите на престъпна и терористична дейност. WikiLeaks даде сериозен повод за действие и обединение на полит-икономическите елити, които управляват отделните територии. Мисля, че в скоро време те ще имат значителен успех, със сериозни последици за мрежата и потребителите ѝ. Не вярвам да се допусне отново да бъдат застрашени националните интереси и националната сигурност - колкото и смехотвори да са тези поянтия, на големите и богати държави, които могат да си го позволят. Нали се досещате, че двете цитирани по-горе фирми нямаше да се „самосезират“ ако WikiLeaks бяха публикували документи за България или Бруней...
Все пак аз съм и оптимист. Не най-добрите умове работят за статуквото. Администрациите - представители на политикономическите елити, ще направят всичко за да осигурят безпроблемно съществуване на тези, които им плащат. Според моето скромно мнение това няма да бъде възможно. Изпуснатият дух от бутилката не е един. Много са.
* Бих искал да използвам „шменти-капели“, но те вече са запазена марка на премиера. Да го помним още 50 години, с това, че направи невъзможното за разни Георгидимитровци и Вълкочервенковци, които искаха да изградят плавателен канал около София, а Той го постигна с един прост ремонт на Околовръстното. Да живей!
Абонамент за:
Публикации (Atom)