22.11.2010 г.

За консервите и... за Тофлър

Така. Есенната консервна кампания - поне за мен, завърши вчера със „слагането на зелето“. Така е правил баща ми, също и дядо ми, сигурно и прадядо ми. Докато баща ми и дядо ми са били уважавани държавни чиновници с име и преди, и „след девети“, то за прадядо ми Иван знам само, че на сто и кусур години се качил на крушата да я бере, паднал, счупил крак и така се затрил...
Разбира се в зелеполагането има някои разлики, но те са главно в използваните съдини, а не в технологията. Аз не използвам каца, първо защото татковата се затри някъде и, второ, много по-лесно е с пластмасов бидон. Който слага зеле, знае. Що се отнася до разликата във вкуса - има я, но да не бъдем крайни естети, щото животът е кратък... Вероятно има разлика и в зелето, но докато не започна производство на мое, каквото има на пазара - това е! Е, няма да раздувам лакърдии за някакъв козел, нито как орехът е станал по-висок от къщата. Зелето ми не е за продан. Все пак, искам да подчертая една особеност, която - поне за мен, е много важна. Много хора, когато мислят за кисело зеле, си представят единствено зелката, нарязана на салата, с олио и червен пипер и задължително ракия (може и водка, може и уиски, но защо да хабим киселото зеле?!) или същата зелка увила се на сарми или затрупала патка, гъска, прасешко или тлъста домашна кокошка.
Малко кулинарно отклонение - не използвайте пуйка или бройлер, дори и от хладилника на Стефка Берова. Пуйката е суха. Нека си я ядат американците - те си знаят защо. Бройлерът пък е животно, което приготвено по какъвто и да е начин предизвиква погнуса в кварталните мачки, а при Чочко - не знам. Дори и не съм си помислял да му предложа. Та нали с него сме симбиоти, адаши и на такъв риск не бих го подложил. Тук бих се обърнал с един апел към младите, пък и не толкова младите екоактивисти. Не знам дали някой ще плати за това, но в името на здравето си - дори и психичното, проверете как се отглежда бройлер. Как за няколко седмици милото малко пухкаво лайняножълто същество се напомпва до планина от месо, коли се, доналива се с вода и се предлага на пазара. Пискате за ГМО и други измишльотини, а бройлери и други фрайчикъни набивате всеки ден...
Да се върнем на киселото зеле и другото, което има в бидона. Докато не съм забравил искам да кажа, че киселото зеле и зелевия сок не могат и не трябва да съществуват разделени в нашето съзнание. След шкембе-чорбата няма друго кулинарно творение, което да е в състояние след тежък ден, последван от юнашка нощ, да отвори очите ти и да върне вярата, че си жив и светът е хубав! Ако отнякъде изскочи младеж, като оня със содата, и ми каже, че същия ефект има примерно алказалцер, най-уважително бих му казал..., но да простим заблудите на младостта. За да добие зелевият сок неповторим вкус, в тензух увивам парчета от дюля (със семьето), една-две ябълки, настърган хрян, кочан-два царевица и поставям вързопчето в сърцето на бидона. При претакането, то отдава хубавинята си на сока и става такъв елексир, че се пие с удоволствие дори и от трезви...
Тези неща ги пиша поради две причини. Втората е написаното в един е-вестник, за проучване на Галъп, което показа, че над 2/3 от българите си приготвят зимнина. Споделям направените изводи и намирам, че „турянето на туршия“ е оправдано. Мисля, че не става въпрос само за икономически причини. За човек, а не бройлер, е много важно да знае какво туря в устата си. Имам не един и двама приятели, които нямат лози, но купуват грозде и си правят и вино, и ракия. Просто искат да знаят какво пият. Ако не знаеш какво пиеш, на другия ден и зелевия сок може да не ти помогне...
Кой може да ми посочи хубаво сладко от дюли на пазара. Не конфитюр. Сладко. Няма такова! И това се отнася за повечето „буркани“, които си правим. Не е за подценяване и другия момент - как се прави зимнината. Кое е за предпочитане: да вложиш собствена, качествена продукция или, след дълго избиране и пазарене, което си отделен кеф, да намериш най-хубавото (разбира се, все българско...) на пазара и с мерак да направиш каквото искаш. Алтернативата е да си спомним ученическите и студентските бригади по полетата и консервни комбинати и как се „работеше“ там. Някои се опитват да се правят на „граждани“ и твърдят, че щом сме в ЕС такива байганьовщини трябва да останат в миналото. На такива ще кажа „да ви е сладко сушито“, но не забравяйте и „бурканите на баба“. Не рекламните. Истинските. Щото най-характерно за палачинката е, че се обръща...
Тук просто не мога да не вмъкна едно преживяване от съботния пазар, което ме докара до истеричен смях. Вече лесно истерясвам, което значи, че остарявам. Но, напазарували сме и плащаме на касата на хипергастронома. След нея, поставка за вестници. В „24 часа“ или „Труд“, на първа страница, изтипосано огромно заглавие „В МВР има таен списък на гейове“! Защо бе Цецо „цап-царап“ Цветанов?! Защо таен???!!! Та днес е обидно да си обикновен хетеросексуален мъж. Всеки се пише гей, а те таен! Да се смееш ли, да плачеш ли...
Но да се върна към първата причина за словоблудството ми тази нощ. Мисля, че вече съм споменавал някъде, че когато чета книги - без значение на хартия или файлове, не мога да чета само една. Обикновено си отварям отделни десктопи за файловете, а книги, с пъхнати между страниците картончета, листчета, календарчета и т.н., могат да се видят навсякъде. Та ето какво пише в една книжка с автор Фьодор Бурлацки - „Новото мислене * Диалози и размисли за технологичната революция и нашите реформи“, Партиздат, София 1988 г. Апропо, за успокоение на тези, които се притесняват от това, че издателството е „Партиздат“, искам да кажа, че книгата е носена на баячка, обаяна е и не носи комунистическа зараза. Все пак, ако при някой се получи пробив, вината не е моя! Та, в следващият цитат авторът, който е поканил у дома си в Москва Алвин Тофлър, води диалог с него. Двамата обсъждат „Третата вълна“.
Ето какво казва Тофлър:
„Промените, които стават днес, и тези, които ни очакват занапред, неотклонно ще се засилват. В близките 10 - 15 години ще се извършват не дребни, а революционни промени. Изменя се структурата на обществото, изменя се формата на производство. Цялата структура на културата и на социалните институции ще претърпи радикални промени. ... Мисля, че ключ към анализа на тези процеси е понятието „демасовизация. Промишлената революция - „втората вълна“ от промени - създаде цяла верига от масови общества. ... Всяко индустриално общество, независимо дали е капиталистическо или социалистическо, източно или западно, се ръководи от определени принципи. Стандартизация, централизация, максимализация, гигантомания, дезинформация, специализация, синхронизация - пришълците от Марс навсякъде биха открили едно и също.
... Такава беше динамиката на индустриализацията. Това, което сега става е истинска диалектическа революция. Истинската революция не е продължение на процеса на масовизация. Това е начало на нов процес  - на демасовизация. ... Понятието демасовизация може да се обясни като начало на нов начин на производство. Това не е централизация, не е стандартизация. Това е нещо противоположно - децентрализация, дестандартизация (ех, Миро! ех, Найденов! - възклицанието е мое, sl.)), дебюрократизация. ... Маркс казва, че най-развитата форма на производство е масовата продукция. Хенри Форд мислеше по същия начин. Всеки капиталист и комунист това повтаря. Но сега най-прогресивна форма е демасовизираната форма на производство. Масовата форма на производство днес е изостанала форма. ... Преди промишлената революция производството не беше масово. След това настъпи период на промишлена революция - масово производство на стоки за употреба, а сега започваме да се движим обратно - от масово производство към индивидуализирани поръчки, но на основата на висока технология. Това е спирала.“
и т.н., и т.н. Както винаги, хубаво е да се прочете цялата книга. Постарах се с тези извадки да предам идеята. Надявам се, че се е получило.

Към казано от Тофлър бих допълнил само, че протичат едновременно два - на пръв поглед, противоречащи си процеса - на демасовизация и на глобализация. Противоречието е мнимо, а едновременността на процесите е логична, но... ако продължа зелето ще втаса, а аз няма да съм свършил... За това проблемът е under construction :)
Докато construction, да живей малкото автохтонно частно стопанство!
Не на консервите от супера, не на ментетата в бутилките и в живота!
Да се забранят бройлерите!

Благодаря за търпението!

18 коментара:

  1. :-)
    Славунчо, не свършвай със зелето. Сега като стегне студа иде време за луканки. Че и купешките луканки крият изненади. Винаги можеш да залагаш има ли месо. :-)
    А съвременният глобалист иска всичко сега и веднага. Ей ги на, моите пиленца, с които ви запознах преди 5 месеца още не са готови за ядене. :-) Първото ще падне на Петльовден чак. Друго си е да си стане бройлерчето за 40 дена, да го хванеш за кълките, да го прекараш над парата и като тръснеш, кокалите остават в ръката, а в чинията се струпва купче антибиотици и хормони. Ех, нямат време младите. ;-) Между другото има теория, че хормоните в месото създават толкова много гейове.
    Айде, добро утро и спорен ден. Да ти стане хубаво зелето. И ракийката. :-)

    ОтговорИзтриване
  2. Наборе,поздравления за обзора!Съгласен съм с него от начало докрай и не мога нищо да добавя!:)

    ОтговорИзтриване
  3. :) Аз всичките яхнии си ги готвя с домашно приготвен гювеч, дето и да искам, няма откъде да купя такъв.
    Купуваме понякога само разни насипни туршии от каци, каквито нито имаме, нито има къде да ги денем. :)

    ОтговорИзтриване
  4. :-))))
    Маестрално Приятелю, маестрално!
    Много Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  5. Нещо, това с демасовизацията ми се губи като пример от обкръжението.
    Дай нещо по-така, за да си го сглобя като идея в главата! :)

    ОтговорИзтриване
  6. mem, не гледам домашни животинки, а само любимци, щото като дойде времето да ги употребя по предназначение, няма кой да заколи хайванчето. Аз не мога. Мисля догодина да взема 4 - 5 ярки и 1 петел. Ей така, за яйца и... отдавна не съм чувал петел да пее :). Преди да го направя ще се консултирам с теб :) Пък за клането - като спрат да снасят мога да ги пусна в близките храсти. Да вземат да се развъдят диви кокошки :)))
    За гейовете не знам. Мисля, че болшинството се правят на такива. Мода, ще мине... Лошото е, че досаждат с тяхната „борба за идентичност“. С кой се борят? Аз не натрапвам никому хетеросексуалността си и не я размахвам по площадите. Младежка работа, но забравят, че сега времето е друго. Нищо чудно да останат изненадани след време като внучето каже: Абе, дядо! Дядооо! Ти какво правиш между тези чичковци с перата...

    ОтговорИзтриване
  7. Наборе, благодаря! Заслугата е повечето на Тофлър. От мен са битовизмите :)))

    ОтговорИзтриване
  8. Gloxy-Floxy това е смисълът на демасовизацията. Първо е качеството. По това спор няма. Второ е оптимизацията на разходите на суровини и материали, а от там и на финансовите. Няма домакиня, която да „затвори“ 200 гювеча, като знае, че за сезона и трябват 100.
    А, в интерес на истината, киселото зеле го правя най-вече заради сока. Не че чак толкоз пия, но ми харесва :)

    ОтговорИзтриване
  9. Благодаря, Приятелю! Ти си още млад, но след някоя годинка ще разбереш, че когато на стар човек не му се спи чудеса прави :)))

    ОтговорИзтриване
  10. valsodar, Тофлър дава такъв пример: при съвременното ниво на технологиите е възможно едно цехче, с подходящата техника и технология, днес да произведе 10 бройки от един детайл и 5 от друг. На следващия ден, като пренастрои машините ще направи 300 бр. от трето и т.н. Аз бих казал: защо трябва всички да дъвчат бигмакове? Оставете време и възможност на всеки да направи сандвича си в къщи както му харесва.
    Е, нетрябва да се пропуска и незначителната подробност, че Тофлър казва тези думи през 1988 г., като има пред вид индустриализираните държави...

    ОтговорИзтриване
  11. :-)
    Като дойде време, Славунчо направо ще ти излюпя хубави, здрави селски пиленца. А петлетата какви красиви станаха - като гренадири. Особено единият е класика. :-)

    ОтговорИзтриване
  12. Има един момент, който е интересен и това е в идеята, да не зацикляш в една идея, а да си гъвкав и да реагираш спрямо текущата потребност на пазара.
    В случая, някак си... няма да се вържат ниски цени от масово производство - доколко прилагането й ще е рентабилно и печелившо се пита? Едва ли скоро ще се наложи във всички сфери, по-скоро в тези, където има ограничено търсене позволяващо ниска серия на производство.

    ОтговорИзтриване
  13. Аз за това подчертах, че е добре да се прочете цялата книга. В нея се разглеждат и тези въпроси, които са резонни. Все пак, говорим за преходни процеси. Вероятно и двете крайности ще се запазят още във времето и ще съществуват съвместно, в зависимост от развитието на конкретнта страна.
    От друга страна, не е задължително щом Тофлър е казал нещо, то да стане :)

    ОтговорИзтриване
  14. йееееееее! постче за чудо и приказ!

    Тофлърът съм го чела някогИШ, ще препрочета, още повече че изскочиха две книжлета от библиотеката докато търсех нещо друго.

    а зелето - ех, зелето - още го слага тати. ако разрешиш, ще му принтна съдържанието на тензуха от твоя бидон.

    консервите го слага мама, и сладко от дюли имаме - въпреки преклонната си възраст аз още само помагам. самостоятелно съм способна само на лютеница и моята става най-хубава в цялата фамилия, по данни от най-компетентната ми леля :-))); хубави сладка пък прави дъщеря ми.

    та така, пак да кажа - великолепен пост - възхвала на истинското и е радост да се чете.

    поздрави!

    ОтговорИзтриване
  15. :) Благодаря!
    В препрочитането има нещо особено. Четеш, препрочиташ и винаги е различно. По пътя на елементарната логика книгата, като съдържание, е постоянна величина, следователно с нас нещо става...
    А за зелето :), разбира се, че нямам против. Ще се радвам ако ви хареса така.
    Слагането на зеле е мъжка работа. Все пак, при мен така се стекоха нещата, че нито бившата, нито настоящата женъ благоволиха да научат нещо от майка ми, да не говорим за дъщерите. Тя беше страхотен майстор на сладка, баници и т.н. Като видях накъде вървят нещата, взех няколко урока от нея и сега правя хубави сладка, точа кори и правя баница... Е, не се научих да бродирам от нея, но... сигурно ехидно се подсмихва там някъде, горе...
    Дааа, извинявай. Стана малко тъжно :)
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  16. Еййййй! :) Препоръките ти за приготвянето на зелето, slavuncho, са не по-малко яки от онези за приготвянето на сланина с лук за хапване! :)

    ОтговорИзтриване
  17. Българите може да сме всякакви, но поне знаем какво да ядем :)))

    ОтговорИзтриване