22.12.2010 г.

Магьосници

Първо едно уточнение за да сме в крак с европейските изисквания. Щото ако не сме в крак взели, че ни смъцъфръцали някоя апликационна форма (да ни е честита вчерашната, хип-хип-ура!) и иди се оправяй после. Искам да уверя европейските другари, че в заглавието на туй материалче няма и намек за сексизъм. „Магьосници“ е множествено число на „магьосник“ и, в този смисъл, всички европейски изисквания са спазени. За съжаление, поради очевидните несъвършенства в българския език, в сравнение с Големите Европейски Езици – немски, френски и най-вече английски-английски*, „магьосници“ е множествено число и на „магьосница“, което ме кара на тръпна в неведение как биха се приели думите ми там, където не трябва... Искам само да уверя който трябва, че съвестта ми е чиста и за мен ще гарантират ББ, ЦЦ, ФФ, КК и други.
За преход към магьосническата тема ще използвам два стари вица. Те са за женски магьосници. Знам и за мъжки, но от мъжка солидарност ще се въздържа. Първият е за магьосницата с малките гърди. Стои си спокойно тя и има гърди. Вдига ръце – няма гииии. Вторият е класически за това как Марийка взела парите на Иванчо. Единият път оная ѝ работа е отпред, другият път отзад, а Иванчо все плаща, щото толкоз му е акъла...
Аз не знам защо тези народни умотворения не се използват в клипчето за страната, в която магията живее. Камен Во, в борбата си срещу СПИН-а показа, че полетът на творческата фантазия не може да бъде поставен в някакви еснафски рамки. От друга страна ми е чудно защо се хвърлят въобще средства за да уверим света, че България е страна на магьосници. Това се знае още от времето на Тато. Тогава неук плод-зеленчукар живееше по-добре от партиен ръководител на средно ниво защото „чекмеджето го удряше в корема“. Знае ли го номера с чекмеджето Дейвид Копърфилд? Знае грънци! Изчезнал бил Статуята на свободата. Голяма работа. Да я бе оставил в Борисовата (не Бойкоборисовата, а Царборисовата) градина за една нощ циганите така щяха да я скрият, че и магьосник ЦЦ нямаше да я намери...
За съвременните магьосници какво да кажа. Двайсет години ни въртят такива фокуси, омайват ни с такива магии, че колкото и да си прост в един момент викаш „ай сиктир!“. Викаш, викаш ама под сурдинка, щото като те включат в списъка на „Викащите“ и като ти спретнат една полицакцийка директно се местиш в списъка на „Битите и еб.ните“...
Сега с законна гордост научавам, че София, по-скоро полителита ѝ, има напъни да кандидатства за „културна столица“ на Европа през 2019 г. Дааа, поредната магия, но този път насочена към електората, не към Европата. Внушението е, че ние (знае се за кои става дума) и тогава ще бъдем тук, и пак ще бъдем същите. Много е вероятно. Интересно ми е сега София некултурна столица на България ли е или що? Ех, от 1878 г. та до сега една култура ни тресе, особено по Софийско, та не е за разправяне. От тогава насам в София се стича културния и интелектуалния елит на България, с малки изключения. По татово се маскираха като ватмани и кремиковски работници. Сега акцента е върху фолк-певиците и обикновените мошеници. Все пак до 2019 има време. До тогава количествените натрупвания могат да преминат в качествени изменения, както пророкуваше един друг магьосник...
Страна, където магията живее... Ми да живее, като другаде не я пускат!
А ние какъв чепат го търсим тука маа му стара?!**

* Най-съвършен е, разбира се, американският английски, което не можем да пропуснем да отбележим не само заради това, че ушите на нашите другари от посолството на USA не спят, а слухтят и пишат, а от чисто възхищение... Още по „разбира се“ е и това, че тези другари не са като онези мръсници, подлеци, охлюви и сакати хлебарки, които доносничеха, доносничат и ще доносничат защото не са нищо друго освен едни мръсни доносници, служители на ОНАЗИ Държавна сигурност. Нашите другари имат честта и професионалният шанс да работят за такива свещени бизони на демокрацията, като ЦРУ, ФБР, АНС и още десетки други знайни и незнайни демократични институции, основани на честта и зачитането на човешкото достойнство. Те са като Слънцето и въздуха за нас, щото на всеки 15 до 20 минути спасяват света от 6 до 7 пъти и това е единствената причина да ни има и да сме тук. Благодарим.

** Ако някой се пита защо не пиша за идващите празници, не пускам клипчета с весели песнички или анимирани кока-колени човечета, ще се оправдая с вчерашната ми разходка из София. Принудителна, разбира се, тъй като се старая възможно най-рядко да напускам своята Кула от слонова кост. Градът мръсен и мрачен, хората – свили устни, навели очи, прегърбени, забързани, зле облечени, беззъби, в буквалния и преносния смисъл – щъкат по улиците, прескачат локвите и не поглеждат в страни. Да, има магазини, в които продават и от пиле мляко. Има шарени сергии. Има окичени дръвчета и запалени светлинки, но кой ги вижда? Кому са необходими... Засмените, с летен загар и блестящи усмивки не са тук. Техните празници не са за нас. Техните подаръци са нашите състояния... и за това не ме радва идването на Новата година. Тя ще е по-тежка от тази.

2 коментара:

  1. Изписал си много тъжни истини, slavuncho! Аз също не смятам да празнувам (близките ми ще ме принудят да участвам в яденето - пари за подаръци няма, - но няма да се застоя дълго). Има хора, които, заради едни там, "горе", във властта, ще изкарат "празниците" на студа навън, гладни. През това време мнозина от нас ще празнуват (колкото и мизерно да е днес масовото българско празненство) и никой няма да се сети за тези хора и да попита - къде е държавата? И - къде отиват данъците, които всички плащаме?

    ОтговорИзтриване
  2. Станислав Янков, не толкова липсата на пари е причината. Имало е и по-бедни години през последните 20. Лошото е, че убиха илюзиите, с които живеехме. Тези илюзии, които ни даваха сила да кажем: тази година добре, догодина - по-добре...

    ОтговорИзтриване