9.11.2010 г.

Екзистенциален въпрос

Коя от двете професии - проституцията* или курвалъка* е по-стара?
Ето един въпрос, над който, драги ми читателю, е време да се замислим. Време е сега, защото в мрачното ни преддесетоноемврийско минало проституцията бе здраво овладяна от който трябваше, а курвалъка се приемаше по-скоро като приятно изживяване с неголяма полза за противната страна...
Сами разбирате, че ми е трудно да пиша в навечерието на 10 ноември. Ръцете треперят, гърлото е стегнато, а в ъгълчето на лявото ми око блести сълза... Колко добре е казано от лирическият герой: „Каква я мислехме, а каква стана?!“. Но, да оставим оценките на историците, които не са забравили достойноството на професията си и да вървим напред.
Както стана традиция преди всяко начинание искам да ви уверя, че ще дам „всичко от себе си на 110 %“ за успеха на това писание.
Та, на въпроса.
Мисля, че няма да възникне диспут по това, че при проституцията, проблемите са предимно биологични. За проститутът** има две важни неща: здраве и подходяща възраст. Останалото е въпрос на разбиране. От друга страна, никой не може да отрече високия финансов морал и джентълменското поведние на тези професионалисти***. Колко простичко е казано: „Десит леа сфирката и шъ останиш доволен!“. И е така, както са ми разказвали, драги дами и господа, бивши другари и другарки. Всяко действие е предварително договорено, оценено и изпълнено. Плащаш, чукаш и бегаш. Нема туй-онуй. Никой не ти набива капачките: „Аз ви построих магистрали, пък вие...“, „Аз дадох пари за...“. Дал си, ама си дал от моите пари от данъци, но, това е друга тема...
Какво е положението с курвалъка? Картинката е коренно различна. Искам да предупредя да не се плъзнете по наклонената плоскост и да търсите единство и борба на противоположностите, Ин и Ян, Бог и Дявол и тем подобни. Нищо подобно. При курвалъка единственото валидно правило е „Прееби другарче!“. За тази цел са впрегнати лъстиви погледи, джокондовски усмивки, кръшни врътки и - най-вече, обещания, обещания, обещания... докато наобещавания забрави какво са му обещавали. Друга характерна разлика между двете професии е финансовата страна на нещата. Както изяснихме, при проституцията всичко е ясно. При курвалъка е точно обратното. В неравната борба влизат всички инструменти: спонсорства, консултации, „ще ти дам еди-колко си, ако направиш еди-какво си“****, парламентарни речи и въпроси, интервюта пред „някои“ медии и т.н. По-важното е, че в този случай няма причинно-следствена връзка между обещаното и полученото. Обикновено, по-добре обещаващия оставя другия с пръст..., където му е по-удобно да си го завре. Или както каза един известен блогър по друг повод „Студената вода не помга!“.
Третата съществена разлика е в морално-етичен аспект. Може ли да се сравни високият морал на проституиращите с пълната липса на такъв у курварстващите?! Не и не! Курварстващия иска да изглежда винаги в бяло. За него е елементарно да изпрати някой на пангара, дори за това, че не ходел редовно на лекции! Каква низост! За съжаление, характерна за целия ни курварстващ елит... И, за още по-голямо съжаление този елит са курвите, а курварите са там някъде, отвън, наоколо...
Накрая, за пълнота на изказа, трябва да призная, че не изследвах някои практики от недалечното минало, примерно: „Арап дава тебе чорап“ или култовата „Сех или Бох“, но... друг път.
И отговорът на въпроса, поставен в началото. Според мен, проституцията е далеч по-високо в степенуването на обществените ценности. Тя е рожба на парично-стоковите отношения и връзки; с ясни договорни отношения, изчистени от елементарни човешки слабости, проституцията има само външна и повърхностна прилика с курвалъка. Истината, която се опитах несмело да разкрия, както и цялата известна история человеческа сочат, че курвалъка и курвенските номера са изконни дадености в нашия живот и, по-специално, в този на различните елити.
На натрапващият се въпрос „Къде е мястото на журналистиката в цялата тази галмация?“ отговорът е ясен...

* Моля да се има пред вид, че в това изследване се визира нетолкова физическата, а морално-етичната страна на проблемите. (б.а.)
** Използвам тази форма вместо традиционната - проститутка, заради европейското мислене на някои граждани, като така се предпазвам и от обвинения в сексизъм. Несправедливо е едно реално присъствие да се обозначава единствено в женски род. Използва се дори термина „мъжка проститутка“, което отново навява тъга. Та нима не познавате Проститути?! Ами, огледайте се... (б.а.)
*** Ето един пример за подражание за този, който разбира за какво става дума. (б.а.)
**** Някои наричат това корупция, но според мен корупията е далеч по-широко понятие и може да се приеме като еманация на курвалъка. (б.а.)

2 коментара:

  1. И на политиците, и на журналистите, им се ще хем да са курви, хем проститутки. Те друго не могат да бъдат и ги разбирам в липсата им на избор. Ама от тая неопределеност идват някакви беди за някакви хора.

    ОтговорИзтриване
  2. Всъщност, според мен, проституцията е далеч по-почтена професия от политиката или от нейната креатура журналистиката.

    ОтговорИзтриване