9.03.2009 г.

Гледам, слушам и... не вярвам на нищо

До сега гледах и слушах как двама подлидери на дясното - ген. Атанасов (ДСБ) и Иван Сотиров (СДС) "обсъждаха" камила ли е Иван Костов или не е. Не съм фен на Костов, не се етикетирам и като "десен" човек - поради безмислието на подобно определение. И така, докато пусках дребните им ежби на ретранслация, изведнъж се разбра, че между двете велики сини сили има и още един проблем. СДС иска, а ДСБ не иска, на ръководни постове да бъдат допускани и издигани до ръководни постове бивши членове на БКП. Естествено, Атанасов се потресе от възмущение, последваха реплики и т.н. Тезата бе, че до 1989 г. в България е имало около 1 млн. членове на БКП, не можем да им отречем правото да променят позицията си, да се осъзнаят и т.н., но е крайно неморално, непочтено и... дрън-брън... и не трябва да бъдат издигани на ръководни постове в СДС, в листите за депутати... абе, да си стоят тихо и мирно в СДС и да си траят... Интересното е друго. Иван Сотиров се представи като главен секретар на СДС и трябва да знае "кой кой е" в тази партия. И той знае, че вече два, а ако не и три мандата, един от големите градове на България е управляван от кмет, член на СДС, подкрепян от СДС, но и активен член на БКП до 1989 г.. Същият, доколкото се разбра от разговора, сега ще поеме и важни функции около изборите... Какви са отдавна известните изводи: 1. Нищо не се е променила през последните 65 години. За периода до 1989 г. е известно, че бяха преследвани бивши членове на профашистки организации, полицаи, жандармеристи, кулаци и т.н. След тази дата, пак се преследваха номенклатурчици, ченгета, доносници и какви ли не още. (моля всичките тези етикети да се четат в кавички, поради тяхната конюктурност и неопределеност) Цялото присъствие на десницата в политическия живот на България е на тази основа. И горният пример не е единствен или някакво изключение. 2. През този 65 годишен период политиката и идеологията нямаха абсолютно никакво значение. Винаги е ставало въпрос за решаване на междуличностни проблеми или заграбване на нечие имущество. Примери? Това е последното, което би ни затруднило... 3. Печелившите за периода са индивидите "винаги верни на партията". На подходящата, разбира се. 4. Жалко за привържениците на този или онзи, които не виждат обикновеното лицемерие, продиктувано от келепир. Голям келепир... П.П. Преди 1944 г. всичко ли е било идеално? По разкази на очевидци - не, но тяхното мнение винаги е субективно, естествено. По документи - не съм чак такъв наивник, че да вярвам на документи. Те най-лесно се манипулират... Остават устните предания и митове :)

9 коментара:

  1. Разликата преди 1944 е главно в липсата на сегашните комуникации и значителния дял на селското стопанство в икономиката. Чел съм за "делавери" по ония времена.
    Всъщност, когато е писал за "Бай Ганйо", Алеко Константинов дори е посмекчил картинката, но тъй като това е история... Съгласен съм, че тя достига до нас най вече интерпретирана.

    ОтговорИзтриване
  2. Преди 1989 г. ако не си член на Партията,(точно така партията с глвно "П" защото друга нямаше), не можеше да се издигнеш в службата, колкото и кадърен да си. Това се опитват да забравят някои, избирателна памет имат...
    Най-много ме ядосва съсипването на селското стопанство. Никъде няма толкова пустеещи и необработвани земи...Не мога да забравя, че това се случи по време на управлението на СДС. Тогава започна главното разграбване.
    Сега се карат кой да води бащината дружина, всеки от тях вади кирливите ризи на другия. Заливат се с помия, оплюват се. Толкова са прозрачни. Който иска да им вярва. Изгубиха моето доверия. Сещат се да се замерят с компромати само преди избори. В останалото време си гледат собствения интерес...
    Не ям доматите с колците...

    krotalka

    ОтговорИзтриване
  3. Сега партиите пак са с главни Пъ-та, но по-малки - п-тата, имам пред вид :)))
    А иначе, имаше още една партия - БЗНС, и в нея се влизаше много по-трудно, отколкото в БКП! Чудно, но днес вече никой не я споменава с лошо - нито партията, нито "дейците" й... Никой не иска рестриктивни мерки срещу тях. Явно станаха голями демократи...
    Ако беше съсипано само селското стопанство - песни да пеем и хора да играем! За съжаление опустошено и разграбено е всичко, а най-вече хората... Същите тези хора, които утре ще се юрнат да гласуват за поредния месия, забравили и за БеКаПе-та и за БЗНС-та, ОФета, Профсъюзи, ДКМС-та и още стотици структури, които лапаха на държавни разноски и сега - с голям процент от номенклатурата си (и наследници), продължават да правят същото, но под друга форма.
    Ще бъда доволен ако поне няколко човека се стреснат, спрат и помислят за кого дават гласа си. Това е достатъчно. Не е важно за кого или как ще гласуват, или няма да гласуват. Важно е да спрат и да помислят!

    ОтговорИзтриване
  4. Докато спорят, кой от кой отбор е ще останат без отбори.Принадлежността към тима личи по делата. Не знам, кога най-после в тази страна ще почне да се гледа, кой какво прави, а не какъв е бил дядо му.

    ОтговорИзтриване
  5. времето ще си минава, а болката по дясното ще си остава :-)))

    и ДСБ-то, и СДС-то са се абонирали за опозиционното дясно и с топ не можем ги разкараме оттам - явно им е комфортно. иначе защо да ни пращат послания: "ами много сме разединени, не можем нещо да се разберем, а и лидер или нямаме, или е Костов, пък той..." и т.н.

    ОтговорИзтриване
  6. @krizt
    Няма да е скоро. Интересното е, че в едно семейство, в едно и също или различни поколения, има представители и на лявото, и на дясното, и... на дявол знае какво! Не знам дали бъркотията в главите ни се пренася около нас или обратното :)

    ОтговорИзтриване
  7. @aria
    в опозиция имаш възможност да бъдеш популист, сиромахомил, та дори и илюзорно принципен :)
    За толкова години се убедих, че няма никакво значение кой е в опозиция - леви или десни, или други... Говоренето и действията са едни същи, само муцуните са различни...

    ОтговорИзтриване
  8. "Печелившите за периода са индивидите "винаги верни на партията". На подходящата, разбира се." - Партията и преди и сега е една, само с повече абвиатури. "Вервайте ми" на възраст съм малко по-малко от царя и винаги съм бил безпартиен и елкторална единица. Срам ме е от простотията и търпението ни.

    ОтговорИзтриване
  9. То си е за срам..., но мисля, че не сме чак толкова прости и търпеливи. При бай Тошо повечето хора си траеха, докопали се до топло местенце някъде. Вземахме малки заплати, много крадяхме и оцелявахме, най-вече "с връзки".
    Сега нещата не са се променили особено...
    Най-лошото е, че хора, които са имали идеи, виждане за по-добър начин на управление, за по-верен път на България, с издигането им във властовите структури много бързо - светкавично, бих казал, променят мнението си и застават на "правилна" позиция.
    Мисля си, че сме прекалено приспособими, та чак безлично безгръбначни...
    Не знам защо е така, но това не е от година, десет или сто. От повече е, но не мога да намеря причината...

    ОтговорИзтриване