А акó...

Ние, хората, наричаме себе си разумни, та даже на квадрат – homo sapiens sapiens! Май, за да се убедим сами в това. Дали и доколко сме разумни се разбира от бегъл прочит на писаната човешка история. Според мен, тя казва еднозначно, че не сме. Жизненият опит сочи същото, но... може да има и други мнения. Поради липса на коригиращ елемент – поне някое извънземно, което да възкликне: „Аферим, брат'чеди, мно'оо сте умни!“, ще трябва да се доверим, предполагам и в бъдеще, на самопреценката си.

Е, няма да крия, че моят¹ пес Чочо понякога ме поглежда доста странно след някои действия, бездействия или изказвания и аха да проговори, но... най-вероятно се заблуждавам от самосъжалителен антропоморфизъм.

От няколко дни гледам как две сойки градят гнездо между клоните на елата. Сламчица по сламчица, внимателно и предпазливо. Междувременно отбиха атаките на семейство свраки, които искаха да се настанят на готово. Сега, преди да се приберат у дома, кацат на някое дърво, оглеждат се, кацат на друго, пак се правят на разсеяни и... така. Живеят и правят това, което са правили стотици поколения сойки преди това. Децата им ще повторят същото...

В какво сме по-различни?!

А акó животинките отдавна са открили и знаят „смисълът на живота“?! Ако са разбрали, че най-важното е да се нахраниш, да се размножиш, да отгледаш себеподобни... Да оцелееш, в крайна сметка, и да се радваш на дните, че и на нощите, докато можеш...

Някой ще възрази, че това е твърде животинско, примитивно, низко. Ще ме обвини, че зачерквам висшите духовни сфери, които ни манифестирали като хора. Къде е поезията, къде е артистизмът, къде е полета на духа...

Аз пък си мисля, че сме заслепени от антропоцентризма си.

Знаем ли защо птиците пеят? А китовете? Как се ориентират скитниците в своите дълги походи по звездите и по наземните нишани? Защо не се избиват и насилват помежду си? Защо Чочо, а и всички други кучета, които съм имал, са ме разбирали какво и защо им говоря², след което очевидно преценяват дали да се съобразят с казаното или не?

Ние, разумните, непрекъснато се раждаме, прераждаме, възкръсваме, израждаме; спасяваме света и вселената; налагаме своя морал и начин на живот на „диваците“; вярваме в щуротии и... все търсим нещо, което го няма...

„Човешко, твърде човешко“, както възкликнал онзи немец преди години...

1Дали той е мой или аз съм негов е друг въпрос...

2Далеч съм от мисълта да се сравнявам със Сизар Милан - „Говорещият с кучета“.

Съботно-вечерни...

Тази вечер реших да послушам новините по bTV-то и ето ти изненада. Гърците, които са в страшна криза, бягали от градовете в селата. Така намалявали разходите си за живот и по-лесно завъртали дребен бизнес. При нас е обратното. Кой откъдето може и както може търчи в София. Последиците са осезаеми, но не към по-добро. Брей, викам си, ето защо толкоз години сме били под гръцко робство, а те под българско никога. Тé заради това ще ядем гръцки, турски и македонски плодове и зеленчуци и ще ни пукат ушите, но няма да ни уври, както се казва, акълът и да си седнем на задниците.

В този ред на мисли същото може да се каже и за турците. Отново ще повторя тезата си, че едва след като са се освободили от нас, турската империя се преобразява в модерна, съвременна държава. Само не ми плачете за кюрди, сериали и т.н. Вижте икономиките и тогава да си говорим...

Още една новина по цитираната телевизия ме разсмя, натъжи и ме накара да прекъсна експеримента „гледане на новини“ овреме. Някаква девойка радостно скандираше, че отново „правителството“ (знаете кой) е изпратило държавния „Фалкон“ да донесе огъня (?) от Йерусалим. Обясни колко е опасно да се превозва открит огън в самолет и т.н. - нещо като оправдание за нуждата от най-квалифицираните правителствени пилоти, а малко след това разказа, че „огъня слизащ от небето“ (знае се от кой е низпослан) бил безопасен, не можел да изгори нищо – демек, напълно безвреден. Тъй, тъй. До тук със смеха. Сетих се, че този PR е донесъл радост на вярващите православни християни у нас. Но, колко са те?! За всички останали това е разхищение на държавни средства. Разбираемо е, ако Синода или „правителството“ бяха извадили сумата от джоба, ама нали се сещате...

Та тъй. Използвах дистанционното по предназначение тъй като ми се стори, че започват жалбите колко е скъпо агнешкото, колко са скъпи яйцата и козунаците. Ми като са ви скъпи, уважаеми, не ги яжте! Колко е лесно! Аз съм голяяям любител на черен хайвер върху малка препечена филийка и хубава руска водка, независимо от количествата, но... като имам пари си угаждам, като нямам пия водката с доматен сок. Това е положението. По правилата на играта в ситуацията, която сме, важи правилото „имаш пари – ядеш агнешко, нямаш пари – спанак и коприва“. Който разчита, че „правителството“ може или трябва да намали цената на която и да е стока е прост глупак и да си носи последствията.

Е, айде стига! И от това писание ползата ще колкото от другите, но... така сме ние малките незначещи паравани на демокрацията, оставени да си пишат/говорят каквото си искат...

Днес, за първи път от много години, чух, че даже и видях гугутка. Бяха изчезнали някъде - поне в София и околностите. Защо ли се върнаха?

Иска ли питане...

Мързел

В къщи редовно има поне един разглобен компютър, но този - очевидно, отдавна е забравен...

Търси...

Преди години обичах да повтарям „Търси жената!“ при всеки подходящ случай. Освен, че звучеше по френски романтично и загадъчно, фразата отговаряше и на моите интереси... Който е живял в онова мрачно време на диктатура и мракобесие знае, че тогава жените трудно се намираха. Имаше комсомолки, комунистки, отечественофронтовки, обединени земеделки и др. и още потръпвам от преживяното с някои от тях...

От двадесетина години ключовата фаза, поне за мен, е друга - „Търси парите!“ и тя по-вярно отразява в безоблачното ни демократично настояще къде са скрити причините за нещата. Всъщност, като „намериш“ парите другите проблеми, които са следствие на липсата им, отпадат. Отпадат в голяма степен, но не напълно, но това е друга тема...

Разсъжденията ми са породени от поведението на медиите през последните дни. Започна активна кампания за реанимиране, рекламиране и популяризиране на днешния ден - 8-ми март, което в началото много ме учуди. Още е пресен спомена как отявлени демократки и по-малко демократи съскаха и плюха от всяка попаднала им трибунка колко жалък, колко унизителен, колко Комунистически (пу-пу) празник е Осми март. По едно време си мислех, че е по-страшно да си празнувал и да празнуваш 8 март, отколкото да си бил доносник на ДС...

Дааа, но палачинката се обърна. Каквото и да говорим за търговците, най-невярно ще бъде да ги наречем глупави. Усетиха се хората, че това е Ден за Бизнес и Печалби и, ето на, отново се заговори с бравурни слова за жената-майка, жената-спътница, жената... и т.н. Започнаха едни реклами за подаръци и подаръчета, за воаяжи и воаяжчета, прически, муцунмейкъри и какво ли не още...

В крайна сметка, за динозавър като мен, това са бурички в чашки вода, които отстъпват само на премиерските такива и по тази причина не трябва да им се обръща много внимание. За мен е по-интересна електоралната нагласа. Когато от някаква трибуна някое чудо на козметиката обяснява, че само прости и неуки селянки и комунистки (!), празнуват 8 март, то голяма част от възрастното население на страната започва да кълне и проклина и да търси вещици. В момента, в който същото чудо или дъщеря му, а вероятно вече и внучката, запеят друга песен (защо ли?), електората отново е сменил „позицията“ си. Уважавам и празнуващите днес, и тези, които не приемат този празник. Моля само за едно – уважавайте се и вие, бе хора!

Въпреки всичко, ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на тези дами, които празнуват и приятен и добър ден за тези, които не празнуват.

.

Отново за отнетите „животчета“

Днес отново медийното пространство е покрито с ГМС (голям медиен скандал) „Бонуси“. Вадят се справки, сочат се с пръсти... Когато гръм удари, как ехото заглъхва... в парламента.

Полителитчиците са ясни. Ще носят от девет дерета вода и по гръб няма да паднат. Нямат да върнат и нито един бонусен лев. Ще плещят и ще се прехласват от собствените си гласове и физиономии по телевизора докато... ехото заглъхне...

Защо ли? Ами, по простата причина, че парите, които са заслужили с труда си са 99,9 % законни – смъквам 0,1 % щото някой може да се е прецакал от простотия... Тъй че – пито-платено.

Шумотевицата вдигат основно тепегьозите, които и баща си да са продали, както в оная народна песен, пак няма да им мигне окото и да заявят пред електората, че са чисти като сълза и невинни като агънца. Другата основна част са тези, за които не е потекло, та даже и не е капнало и сега се чувстват толкоз прецакани, та чак им се плаче. Има и една малка група обикновени мърморковци като мен, но на нас кой ли обръща внимание...

Все пак, въпреки старите и известни постановки все още не мога да разбера едно. Защо електората се възмущава сега? Каквото и да е станало, то е законно. Да, ама не било морално! Боже или там каквото си! Нима има още някой, който вярва, че закон и морал имат нещо общо?! Ако има, те са виновни за този 23 годишен цирк, защото..., но това е друга тема. По моето скромно мнение в междуизборното безвремие трябва да се спазва закона. Добър – лош, но закон. В деня на изборите най-добре да се замислим за морала и който наистина го направи, ще се поогледа стреснато събуден и бързо, бързо ще избяга далеч от изборната урна. Трябва да си дадем сметка, че чрез гласуването и изборите ние възпроизвеждаме политическият елит, който след това си гласува законите, които да спазва (повече или по-малко), а електората тогава се сеща за морала, пляска се у морно чело и вика „Брей! Какво стана! Пак същото...“

Това е положението. Кой каквото правил – правил, кака Пена вече не меси банички...

ПП. Да не забравяме и това, че всеки ГМС е един прекрасен „случай“ да се отървеш от междувременно станалите неудобни...

И аз искам...

Да! Досети се уважаеми читателю! И аз искам Бонус!

Вярно е, че отдавна не съм чиновник, но и чиновника и аз имаме по една уста и по един гъз. Що той взема бонуси, а аз не?! Като разумен препатил човек въобще не питам за началническите бонуси... Тук не става въпрос за уравниловка или Лениновото 1 : 3. Просто питам.

Днес Иван Костов пред някакъв микрофон много точно обясни за какво би трябвало да се дават бонуси (преди години му викаха премии, но все тая...). На публиката тук е известно, че не съм фен на Костов нито в битността му на политик, нито на икономист, но виж като администратор е от най-добрите, та ако не е и най-добрия. Та питам защото, ако чиновниците (не ги наричам държавни защото така, поради нечия глупост, много се стеснява кръгът) бяха изпълнили половината от Костовите изисквания никой нямаше и да се заинтересува защо вземат бонуси.

Четох някъде, че прагът на бедността през тази година се вдигнал от 211 лв. до 2011 г. на 236 лв. месечно през 2012 г. (без коментар). Демек, с 25 лв. се е увеличила цената на човешкият живот. Тъй като „бонуси“ много ми прилича на термин от компютърните игри то ще си позволя да ползвам и друг термин от тази малко позната за мен област.

Но преди това, ето последните новини по темата „бонуси“, които са от Министерствотона земеделието. Там, във фонд „Земеделие“ са раздадени около 1 000 000 лв., а в самото министерство – 800 000 лв., или общо 1 800 000 лв. Ако разделим тази сума на парите, определящи границите на бедността или на живота ако щете, то ще се получи, че по стандарти до края на 2011 чиновниците само от Министерство на земеделието и фонда са получили 8 531 „животчета“, а по цената на човешкият живот през 2012 г. са получили само 7 627 „животчета“. Няма да се учудя ако някой виден политик-тепигьоз нарече това икономия на държавни средства... На който му се занимава лесно може да изчисли колко „животчета“ е получила Нешева, колко този или онзи, колко заедно, колко поотделно, но с това няма да се промени нищо. Това е положението.

Тук лесно бих могъл да завърша, но все пак не мога да не задам въпроса: Защо се прави това?

Отговорът е елементарен. Направете си труда и проверете колко софиянци са на държавна заплата? Колко семейства зависят от нея? Какъв е процентът на държавната администрацията из това, което е останало извън София?

А сега си представете какво ще се върти из главата на един държавен храненик, когато догодина или когато и да е се яви пред избирателната урна; представете си компютърния монитор и наредените в долния (или някой друг ъгъл) „животчета“, които въпросната електорална единица е получила под формата на заплата, бонуси или някаква „далаверка“. Е, за кой ще гласува хранения човек?

По тези и някои други причини Големият Бонусен Скандал след някой ден ще отшуми. Някой ще изгори, на друг ще му подръпнат ушите, вълната на Възмущението ще премине през медии, форуми и блогове и така до следващия Голям ........... Скандал. Но, уважаеми, мисля, че сме наясно. Всеки от нас си е направил сметката и знае с колко „животчета“ разполага, коя ръка да целува за тях и докъде да си простира черджето...

Другото е, ако перифразирам един виден съвременен мозък, „Тути Фрути Аламинути“...

П.П. Не искам да обезценявам ничий труд, но по разкази на очевидци и по мои спомени тези, които наистина работят получават най-малко „животчета“. Така е било и преди 1944 г., и до 1989 г., че и след това...

Още за свободата в мрежата

Даа! Ето част от истината за „свободата“ в мрежата. Повечето неща там са така технологизирани, че обикновен човек - като мен, не може да осъзнае. Та, в тази връзка се чудя дали писаните правила няма да се окажат по-добри в един момент...

Умно село

За тази картинка, наречена помодерному „лого“¹, са броени 240 000 лв. грешни пари. Тя говори сама за себе си, но нищо не казва за обекта, който представя. Няма да падна толкоз ниско и да продължа да обсъждам „художествените“ ѝ качества и информацията, която носи. Очевидно е донесла каквото комуту трябва...Тук няма да спомена и за лудия и зелника, но очевидно е достатъчно да познаваш „точният човек“ и няма да ти е необходимо да играеш тото, примерно.

Както се вижда от статията тук, министерството на икономиката ще хвърли още 2 264 000 лв. за „изработка на стратегия за нов национален и регионални туристически брандове (виж 1)“.

Така е. Докато умниците тук се терзаем за разни АСТА и тем подобни, глупаците си знаят работата... Ха, наздраве! (студената вода е на левия кран!)

1Логото (от гр. λογότυπος = логотипос) е графичен елемент или емблема, представящ по определен начин корпорация, сдружение, организация, продукт или дори отделна личност. Логата са или изцяло графични (символи или икони) или с придружаващ текст, интегриран като част от логото. Често в средствата за масова комуникация, думата лого се използва като синоним на понятията търговска марка или бранд (марка).