18.03.2013 г.

Подмяна на вота


Почти през целият „преход“ една от дъвките на видни и по-малко такива демократи е подмяната на народния вот, когато някой депутат, избран с гласовете на определена партия, по някакви причини напусне парламентарната група и стане „независим“. Надава се вой, сочене с пръст, обвинения в предателство...
Какво забравят демократите-обвинители? Забравят нещо, което трябва да знаят наизуст и да спазват, за което са се клели. Ето какво гласи чл.67 от Конституцията:

Чл.67.(1) Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Обвързването със задължителен мандат е недействително.
(2) Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения.“

Какво излиза? Всичките претенции са неконституционни, а в главите на електората се набиват лъжи, които преследват единствено тясно политически цели. Забележете и ал.2. Става въпрос за съвест и убеждения, а не за защита на партийни, да не говорим за частни, интереси.
И друго, уважаеми читатели. Някой може ли да ми посочи в кой текст от Конституцията се визират т.нар. „парламентарни групи“? Навсякъде са визирани единствено и само народните представители и това е правилно във връзка с чл.67, ал.1.
Вижте и „Правилника за организацията идейността на Народното събрание“ и, по-специално, неговата Глава 4 Парламентарни групи. Той изцяло е конструиран върху презумпцията, че народните представители не са независими, а като такива изпълняват и преследват партийни интереси. Действително в чл.13, ал.1 се казва:

Чл.13.(1) Народните представители могат да образуват парламентарни групи, отговарящи на регистрацията им в Централната избирателна комисия за изборите за 41-во НС.“ (правилниците на другите НС не са съществено по-различни - б.м.)

Т.е., те – народните представители „могат“, което значи, че ако искат не правят това, да образуват парламентарни групи, но по-нататък в текста се изисква, ако го направят, парламентарните групи да отговорят на регистрацията им в ЦИК. Няма друг шанс, а и в целия текст на „Правилника...“ нещата са написани така, че никой и да не си помисля да прави нещо по-различно. Максимално са орязани правата на т.нар. независими депутати, което се посочваше като голямо постижение на демокрацията.
Питам се, къде тогава отидоха представителите на целия народ? Как ще се погледне – най-вече в медиите, ако депутат от партийна група А гласува за предложение на депутати от партийна група Б, защото смята, че тяхното предложение е добро (и по-добро от това на „неговата“ парламентарна група) за България. Тук, разбира се, не включвам декларации, обръщения и други каламбури. Става въпрос за закони, които регулират икономиката, съдебната система и т.н. Показателната е гледката, когато се обяви „гласуването по групи“. Обикновено е предопределено, смут настава само когато в редиците се появи „предател“.
Смятам, че тази „практика“ е изцяло порочна и противоконституционна. Не искам да знам, че така е в цял свят и, особено, в най-развитите демокрации – обикновено се посочват Европа и САЩ. Интересувам се само от България в конкретния случай. Всяка страна има своите икономически, политически, исторически и културни дадености, с които трябва да се съобразим. Също, когато се ползват подобни „примери“, не трябва да се забравя, че интересите и целите на политическите елити Там, не са по-различни от тези на нашите депутати. Не мисля, че Там всичко е розово, а у нас – черно, с отенъци на сиво по периферията.
Именно това е подмяната на вота – когато се използва представителната демокрация за тясно партийни и лични цели. Вярно е, че в предизборната борба, кандидат-депутатите стъпват на партийни платформи, но – кажете ми, коя партия, в предизборните си обещания и властови фантазии, вещае лошо за България? Всички обещават като на циганска сватба. Същото се отнася и за така лелеяните мажоритарни кандидати.
Избраният за народен представител трябва да спазва и буквата, и духа на Конституцията. Трябва да защитава и работи за интересите на всички българи, а не само за тези, които са го избрали. Тук трябва да се прибавят и потрошените пари за т.нар. „срещи с избирателите“. Питам: С кои избиратели? От „неговият“ избирателен район? А, защо не с избиратели из цялата страна? Нали, по конституция, е техен представител...
В Народното събрание трябва, и е задължително, да се гласува по съвест – на първо място. Не може да се гласува „против“ само защото предложението е направено от управляващите или опозицията, въпреки че – макар и рядко, то е в полза на държавата...
Очевидно е, че партиите не са (или вече не са) най-добрия начин за реализиране на възможните политики. Трябва да се намери начин партиите да не се капсулират в своите идеологически (доколкото ги има) пашкули. Мисля, че отдавна те не са организации на хора, които искат да постигнат определени икономически и политически цели в името на обществения интерес. Според мен, преди избори, и не само, е необходимо хората да се обединяват около определена идея и начините за реализирането ѝ, но тези структури не трябва да са трайни във времето. Обединили са се, избран е техен кандидат за народен представител, който е убеден в замисленото, гласува съобразно убежденията си и т.н. За следващите избори се организира друга структура с други или подобни цели и задачи, предлага същия човек (ако е свършил работа) или някой друг и така се върви напред...
Това, което предлагам, едва ли е най-смисленото и най-доброто. Вариантите са много. За мен е важно да се разбере, че партиите и партийните групи са тумор в демократичните процедури, преграда за реализиране на представителната демокрация. Трябва да се мисли и по-посока на развитие на пряката демокрация при съвременното развитие на средствата за комуникация и т.н., но не трябва да се забравя, че едно спиране на тока може да провали и най-прекрасните замисли...


Навсякъде в текста под „демокрация“ разбирам начините за участие на гражданите в управлението, а не визирам някаква „западна“ или източна“, „лява“ или „дясна“ такава. Важно е да се знае историята на демокрацията, но трябва да се търсят и нови пътища. А на раделите на „истинската“ демокрация в древна Гърция препоръчвам внимателно да препрочетат за какво става дума.

2 коментара: