21.02.2011 г.

Дежа вю

Спомняте си края на 90-те години на миналия век, когато „нежните“ революции разклатиха и събориха „комунистическите“ режими в Източна Европа. Демокрацията победи в постокомунистическите държави и, една по една, те се присъединиха към НАТО и Европейския съюз. Не мисля, че има наивници, които вярват, че това бе в резултат от „справедливото недоволство“ на хората или някакви други идеологеми, които ви дойдат наум. Тогава една империя се разпадеше и протече нормалния процес на избор на нови господари. Те самите участваха много активно в тези процеси, като се надяваха, че по този начин ще осигурят стратегическо предимство за себе си и източно-европейските страни от буферна зона на СССР ще се превърнат в такава за НАТО и ЕК. Започна процес на политическо присъединяване на „младите демокрации“ към старите такива, който - почти веднага, бе съпроводен и от процеса на отрезвяване от реалността. Присъединяването на източноевропейските държави показа, че с техните икономики и социални системи, развивали се на други принципи през последните десетилетия, те не са нищо друго освен много сериозен икономически, политически и социален товар за „старите демокрации“. Мисля, че разочарованието и в едните, и в другите е голямо, но... кой каквото прави, за себе си го прави. Вижда се, а то трябваше и да се предполага, че не може да се направи жизнен икономически и политически съюз между толкова различни във всяко отношение държави. Особено силно това е изразено в „обединението“ на двете Германии. Въпреки налятите милиарди и въпреки многото общо, което имат помежду си, резултатите не са добри. Разбира се, това е още едно доказателство за тезата, че хората са еднакви в същността си, независимо от етнически, верски, расови и т.н. различия. Несъвместимостта идва от обществено-политическите и икономическите условия, в които те съществуват, но това е друга голяма тема и засега ще я оставя без развитие.
В крайна сметка, в резултат на тези промени в края на ХХ век, Европейският съюз се превърна от развиваща се общност в самодеструктурираща се система с неясно бъдеще. Много е вероятно, това да е била и целта на организаторите на „народното недоволство“. Тук не става въпрос за някаква теория на конспирациите, световни тайни и явни структури и т.н. Процесите в света, особено с развитието на неговата глобализация, са под влиянието на тези, които могат да си позволят - икономически и политически, да ги определят.
Същата картина се наблюдава сега и в страните от Близкия Изток и Магреб.
„Спонтанно“ народно недоволство. Тълпите излизат по площадите и искат демокрация и по-добър живот. Със сигурност ще ги получат заедно с последващите разочарования, но - както е и при хората, всеки трябва да изживее своите грешки. За да се предпазят от тях бе достатъчно да погледнат към Източна Европа и Балканите, но...
Разбира се, има и нюанси, по които „революциите“ се отличават. Те са главно в стотиците жертви, които се дават. Очевидно, тамошните режими не са съгласни бързо да се хванат за палците, както това направиха техните колеги преди двайсетина години. Дърпат се, но така само удължават агонията си.
Показателно за това, че основните играчи в световната политика и икономика са се договорили за бъдещето на региона, са реакциите им, които са повече заради техния имидж на „велики сили“, а нецелят решаването на проблемите в защита на действащите правителства.
Според мен, единствената причина за събитията, които се разигарават не много далеч от нашите граници, е петролът. Не може да се пренебрегне бумът в производството и предлагането на електромобили и строежа на електроцентрали от възобновяеми енергийни източници. Мисля, че това е резултат от сбърканите прогнози за запасите от нефт на територията на тези страни. Очевидно тези запаси ще бъдат изчерпани в съвсем близко бъдеще. От тази гледна точка е нормално поведението на „великите сили“, които се отървават от своите досегашни марионетни партньори, които в бъдеще само могат да им тежат - политически и икономически. Нека не забравяме, че развитието и влиянието на тези страни се определяше единствено и само от петрола на техните територии. Без него те ще се превърнат в крайно изостанали и бедни държави, каквито бяха до преди петдесетина години. Разбира се, когато става дума за Египет, водещ е контрола върху Суецкият канал и безпрепятственото (икономически изгодното) му преминаване...
Лесно е да се прогнозира по-нататъшното развитие на „бунтовете“. Те ще обхванат нови територии и ще продължат докато демокрацията не победи в набелязаните държави. Така вложителите ще запазят интересите си, природните им богатства ще бъдат използвани „до дупка“, а след това... След това ще започне демократичния преход, който ще продължи неизвестно колко години. Народите ще се радват, че вече са демократични и няма да забелязват, че все повече обедняват. Един ден ще им просветне пред очите, но... какво от това?! Те вече вършат това, което се очакваше от тях... Във всеки случай, в този регион се предпоставя една дългосрочна нестабилност. Дали някой ще има полза от нея?

6 коментара:

  1. Наборе, ако ония горе "конници без глава" можеха да мислят като теб...

    ОтговорИзтриване
  2. :) ами преди години точно защото се убедих, че не могат, не им се хванах на хорото...

    ОтговорИзтриване
  3. Хм,за световните залежи от нефт... най-големите находища съвсем не се намират в териториите на най-големите износителки на петрол.
    Спекулата с петрола е основната спънка пред прогреса, много напредничави технологии бяха изкуствено замразени за да бъде подпомогната тя.

    ОтговорИзтриване
  4. Да, така е. Снощи гледах как представят за някакво супер ново откритие правенето на съвременни платноходи. Като си оправя библиотеката ще мога да покажа, че това са идеи с 30 и повече годишна давност. Но, както и друг път съм писал, в края на 70-те всичко изведнъж замлъкна и станахме зависими единствено и само от петрола! Политика...

    ОтговорИзтриване
  5. "хората са еднакви в същността си, независимо от етнически, верски, расови и т.н. различия." всички разлики са грешки на културата на съответния етнос. Какво да се прави, еволюция, доминантност, революция...кръговрат.

    ОтговорИзтриване
  6. Честно да ти кажа, кръговрата все ми напомня за онези коне с капаци, вързани с въже за кол, и вършеят ли, вършеят...
    Предпочитам развитието по спирала - да не спираш да повтаряш грешките си, но всеки път на по-високо ниво :)))

    ОтговорИзтриване