20.01.2009 г.

Къде сте братя по разум?

Имаше един период - 60-те и 70-те години на ХХ век, когато очаквахме, че днес или най-късно утре ще стъпим на Марс, в другиден на Юпитер и след това Вселената е наша. Срещата с извънземни беше нещо подразбиращо се и очаквано. Тогава все още четяхме Бредбъри и Азимов, Ефремов и Лем. Хърбърт Уелс беше написал нещо за марсианците, а една млада нация, повярвала на радиото, се изпокри в миша дупка от страх. Тогава извънземните все още не изскачаха от коремите на бременни жени, не ни заробваха, оглозгваха, изсмукваха, обсебваха и т.н. Американската "култура" на контакта я нямаше. Даа... Мина време и сега, всеки изпаднал в контакт с извънземно същество, очаква поне да бъде изнасилен. Иначе може да се обиди... - човека, не съществото.
За да намеря отговор на въпроса: къде са извънземните братя по разум и защо не се обаждат, направих опит да се поставя на тяхно място. Някъде четох, че още първото радио- и по-късно - телевизионно предаване, са полетели в космоса и още си летят нанякъде. С времето нашата планета започна да излъчва милиарди битове информация във всички посоки на Вселената.
Скоро гледах филм за Освиенцим. Не ме шокираха толкова обвитите с кожа скелети, нахвърляни безразборно; гъстият дим над крематориума; детските играчки, женските коси, старческите зъбни протези. Потресоха ме лицата на немските войници, които с широки усмивки отваряха вратите на вагоните пред смъртниците, обикаляха около тях в очевидно добро настроение, пушеха и се смееха... Те пракрасно знаят какво ще се случи с тези хора, как ще бъдат умъртвени. Същите войници вероятно, смеейки се, са хвърляли труповете в общите гробове... Някой ще каже - на война,като на война.
Глупост безподобна!
Аз казвам - въпрос на възпитание и мироглед!
Не от днес, не от вчера, а откакто свят светува!
Смеят се днешните евреи, разрушавайки Газа; смеят се американските войници още от времето на Седящият бик та до "създаването" на най-новата демокрация в Близкият Изток - Ирак. Няма да изброявам още. Не защото германци и руснаци не се избиваха веселейки се, а защото няма да стигне и времето, и мястото.
Аз, земният човек, не разбирам това веселие. Как да го разбере извънземният?!
Как да реагира едно разумно същество, когато след историческият миг, в който някой за първи път е казал "Това е МОЕ", започва едно хилядолетно самоизтребване и унищожение с усмивка на лице. Опитвам се да си спомня някое човешко деяние, продиктувано от разума, а не от желанието да загрбиш, да убиеш, да осакатиш и накрая да кажеш: "Това е мое!". Трудна работа, causa perduta! Спомнете си, че най-великите мъже за една нация са пълководците, не учените и хуманистите. Славата на Александър Македонски още се носи през времето, защото - видите ли, преследвал "мечтата" си да завладее света. Колко романтично! А в преследването на тази мечта, колко хора са загинали? Някой питал ли се е? А ако не се бяхме избивали така целеустремено и целенасочено през вековете, сега не можехме ли вече да сме стигнали далеч зад обозримата Вселена...
В името на имането и състезанието "кой е по- по- най-" се затриваме бавно, но сигурно. Някои даже ги наричат ценности на демокрацията - частна собственост и конкуренция.
Живеем в необясним за нас свят. Как да си го обясни тогава роденият на друга планета?!
Какво ще си помисли, когато чуе днешните "новини" около клетвата на Барак Обама - "наследника на Кенеди"? Какво има да му се наследява на Кенеди сигурно някой знае. Аз не. Но това са подробности. След като малкото зелено човече или страшният пъпчив, с течащи лиги от зейналата паст, звяр чуе за това чудо изгряло на небосклона над най-обетованата от всички земи и за народната любов към него, има да се чуди защо по време на клетвата му ще има най-сериозната охрана около един човек организирана някога? Защо около него ще има толкова бронирано стъкло, колкото никога до сега? Защо... защо... защо...
Дълго още могат да се задават въпроси, които нямат разумен отговор.
Та, ако аз бях на мястото на някой извънземен, щях да припаля незабавно двигателите и щях да избягам там, където дори вълните от радиото и телевизията на нашата "цивилизация" не достигат. А после вечер, пред камината, щях да разказвам на внуците какви ужасии има извън разумната вселена, като силно - ама много силно, смекча истината... Така бих направил аз.
Струва ми се, че разумните извънземни, вече са го направили...
А пропо - защо да са братя по разум? Де го този разум на Земята?!

4 коментара:

  1. Мисля си, че от хилядолетия насам сме поставени под карантина, като вирусоносител на злото.

    И само когато някой буден ум изгрее на хоризонта, едва тогава за кратко карантината пада за да хлопне вратата отново.

    ОтговорИзтриване
  2. Тъй де, ама тези умове са по-малко от пръстите на едната ръка...
    Тук ,може би, е добре да си спомним Ботев и лудите, но не само у нас, а на Земята.

    ОтговорИзтриване
  3. Малко, много ... по-добре с тях, отколкото без тях, въпреки че тенденцията сочи към изчезването им.
    Тотална планетарна дебилизация.
    На която някои й казват технически прогрес ?

    А дефакто, човек е на същото нивo ot развитието си, както в пещерните времена :)

    ОтговорИзтриване
  4. Прав си. Т. нар. "прогрес" е само технически, технологичен и научен. В областта на морала, на отношението към околната среда и хуманитарните науки, сме там - при далечните предтечи. Дори и медицината, за която се говори, че толкова много е напреднала, повече вреди, отколкото лекува. Ако нещо оправи, две разваля. Лошото е, че лекува само тялото. Душата е оставена на различни религии, коя от коя по-безумни. Може би, точно религиите показват къде е спряло развитието на човечеството.
    Трябва по малко, стъпка по стъпка, да започнем да променяме себе си, а от там и живота си, защото този който някога ни е направил, може да се върне и като види какво е надробил набързо да спаси Земята и близкият космос от нас :). Между другото, имаше един хубав научно-популярен филм на ВВС, в който убедително се показваше, че живота е създаден, а не е възникнал по пътя на Дарвиновата теория за еволюцията. Но, това е друга тема...

    ОтговорИзтриване