13.01.2009 г.

Когато задниците лъсваха...

Началото на 2009 г. - времето, когато задниците лъсват, за пореден път. Следете внимателно медийните изяви на нашите политици и политическите действия на нашите медии и... ще видите как задниците лъсват. Интересна гледка, която не бива да ни пречи да направим една класификация. Твърди задници. На тях ясно личи емблемата на дупеползвателя - звезден флаг на ивици, червено знаме, син флаг на звездички. Меки задници, които - ако наблягаме на психологията, можем да наречем шизофренични. На едната буза едно флагче, на другата - друго. Като го погледнеш отляво - един, като го погледнеш от дясно - друг... Задници за общо ползване. На тях вече не личи телесният цвят. Облепени са със символи и етикети на каквото ти душа иска. Който хване такъв задник, веднага му лепва етикетче. Върху най-омразното друго такова. Като табло за некролози. Последен по време, първи по право - ако леко преиначим римската традиция. Какво прави впечатление? Българското знаменце липсва. По обясними причини. Националните интереси много по-лесно се продават, отколкото отстояват. Тъй де! За съжаление, до изборите това ще е гледката - големи нашарени задници и големи плямпащи усти. Забелязва се корелация между големината на задника и на устата. По-големият задник, носи по-голяма уста, но и малките задничета са зинали яко... Питате се, как може да се види едновременно задника и устата? Може! България е страната на възможностите. Тук всичко е възможно... И трите вида задници - ако читателят забележи нов вид или нюанс на описаните моля, нека е така добър да съобщи, имат поне една обща очевидна прилика - пълно отсъствие на мозък. А, сега се сещам. Има и едни студентски задничета, които са много близки до третия тип, но по-често се използват за вътрешно политически цели. Традицията е от зората на "демокрацията", след това 1997 г., утре... Та тъй. Мислете си от сега - бавно и полека, дали на изборите да не зачеркнем задниците.

Няма коментари:

Публикуване на коментар