26.01.2009 г.

Духовност - "Духът на времето"

Духовността за всеки от нас има различно значение. Стандартното определение на духовността е „осъзнаване на смисъла и целта на нашия живот, разбиране на своето „Аз“ и връзка с това, което е по-висше от „Аз“. Днес религията и мистицизма са монополизирали духовния живот на хората. Религията определя отношенията към Бога (Великия Творец), като духовни; мистицизма ги открива като „свръхестествена“ сила или власт. В крайна сметка, духовността се свежда до „взаимоотношения“ на едно или друго ниво. Често тя се асоциира с „положението“ на човека в живота или с неговия „смисъл на живота“, каквото и да се разбира под тези понятия. Всичко това е достатъчно субективно и отдавна се вижда как обществото започва да се отърсва от старите убеждения и не издържащите критиката вярвания. Живеейки днес, ние можем да си спомним какво са разбирали предците ни под „реалност“ и да сравним с нашите разбирания. Повечето „духовни практики“ от миналото вече не съществуват, отхвърлени от съвременните разбирания за природните явления. Тук можем да си припомним за религиите, чиито норми изискват принасяне в жертва на животни за постигане на определена цел. Жертвоприношението е все по-рядко явление поради неговата безсмисленост. Същото се отнася и за различните ритуали, свързани с желани промени на климата. Днес вече знаем как се формира „времето“ и можем да предвиждаме тези изменения, докато ритуалните действия нямат доказан ефект. Идеята за „молитвата“, като индивидуално обръщане към Бога с някаква молба, не доказва неговото съществуване. По-скоро обратното, но това са внушения останали от античните литературни теории и традиции. Става така, че официалната църква е в основата на невярното разбиране на живота. Често религиозните учения ни дават представи, при които човек е над другите природни елементи. Това „духовно его“ води до сериозни конфликти не само между хората, но и между хората и околният свят в продължение на поколения. Все пак, времето върви и науката доказа, че човешките същества са част от природата, равнопоставена с всички останали. Вече е известно, че ние сме изградени от същите субатомни структури, като дърветата, птиците и другите форми на живот и не можем да живеем извън и независимо от тях. На нас ни е необходим чистият въздух, храна, Слънце и т.н. Когато видим тези връзки и симбиоза между природните елементи, тогава ще разберем и колко нашите взаимоотношения и отношенията ни с цялата природа влияят на нас самите. В центъра на това разбиране се намира науката. С помощта на научният метод ние можем да осмислим всички тези природни процеси и да се слеем със самият живот. Това ще бъде Духовното пробуждане. Научната обосновка на тези процеси ще ни помогне да разберем, че хората не се отличават от другите живи форми и нашата цялостност може да се осъществи единствено при сливането ни с природата. Достигането до това умозаключение ни дава съвършено друг, истински „духовен“ поглед върху света, в чиято основа са взаимовръзките и взаимозависимостите между всички негови елементи. Взаимовръзката между всичко живо е неоспорима. Това е вечното взаимоотношение на всеобщите връзки, което не е реализирано от човешката цивилизацията в цялата му пълнота. По този начин нашата система от поведенчески модели и възприятия е далече от природата и, следователно, е деструктивна. Природата е нашият учител. Нашите социални институти и философски учения трябва поставят в основите си тази истина, наравно с „духовното“ разбиране за света. Колкото по-бързо се разпространи това духовно пробуждане, толкова по разумно, мирно и хуманно ще бъде нашето общество.

6 коментара:

  1. към края ми прозвуча познато. асоциациите с културата на индианците и съвременните холистични учения постъпиха паралелно някъде в сивото ми вещество.

    ОтговорИзтриване
  2. :), е още древните са разбрали, че няма нищо ново под слънцето.
    Все пак, предпочитам този поглед върху света - дори с наивизма му. Иначе трябва непрекъснато да се каеш, да се молиш, да се страхуваш от Някой. Същият, в различните му разновидности, е най-умен, най-добър, най-съвършен отвсякъде. Обича ни, наказва ни, прощава ни - въобще отнася се към нас като с деца-идиотчета.
    За мен, в крайна сметка е важно, че тези идеи ти казват: ти си умен, ти си знаещ, ти си можещ и с разума си можеш да направиш този свят по-добър.

    ОтговорИзтриване
  3. не ми звучат наивно - откъдето и да погледна, това са истини. докато ти, да речем, имаш своите доводи против религиите, то аз пък проявявам известна предпазливост къв модерните "ловци на души", да ги нарека така. гладът ми за четиво ме е подтиквал да изгълтам тонове книжнина, а често съм и превеждала.

    това, което ми прави впечатление е, че и в най-"научните" рано или късно се стига до един елемент на вяра в нещо, което не е особено доказуемо и в някого, който е човек.

    интересно е това движение, радвам се че при тебе мога да прочета за него.

    още в първия коментар мислех да се поразпростра върху въпроса религия - учение - вярване, но... живот дълъг, коментар кратък :-)

    ОтговорИзтриване
  4. Духовността свързвам с изкуството, науката и култрата, с църквата вярата. Все пак в началото църквата и науката са били неделими. Почитането на природата е заложено в най древните религии, но е изместено, главно от религии защитаващи определени социални функции. Въпреки това по земите ни съм чувал че още има хора които ги съхраняват. Връзката ни с природата е факт. На верска или научна основа ,но ния сме част от нея и да бъде пренебрегвано това е просто проява на наивност и глупост. Фактът, че дори в 21 век все още не сме разкрили тайните и. И това , че се учим и досега от нея е факт. Както и това , че мнозина го подценяват незслужено и глупаво.

    ОтговорИзтриване
  5. Моля да ме извините, приятели, но 3 дни нямах БТК, а следователно и ADSL, на която съм горд абонат (поради липса на друга възможност).

    :) наистина живота е дълъг, може би не колкото ни се иска, но дано поне към края разберем що е духовност, вяра и какъв е смисълът...

    Връзката и взаимодействието между наука и религия си представям така:
    някога, някога, много някога един умен левент/ка забелязал някои връзки и цикличност в природните процеси и вместо да "даде" знанието на съпещерниците си, решил да го продаде. Качил се юнака на висока скала, над него синьото небе, в краката му съплеменниците, и се провикнал: "Искате ли да знаете кога ще има дъъъжд?". "Искаааме!" - долетяло от низините. "Добреее! - с лека усмивка отвърнал новороденият учен и, по съвместителство, жрец на бога на дъжда. - Оставете вашите дарове за бога на мечата кожа пред скалата, аз ще говоря с него и ще сляза да ви кажа кога ще има дъжд..." - нататък историята е ясна. Тънкият момент е да си достатъчно умен да разбереш (откриеш, анализираш, обобщиш и т.н.) някои неща и второ, но много важно - да не искаш за себе си, а за Него, който... и т.н.
    Така, мислия си, от незнанието и недоимъка тръгват бая бели...

    ОтговорИзтриване
  6. хубавото е, че има възможности да се погледне на живота по много начини.

    и "Духът на времето" дава интересна гледна точка.

    ОтговорИзтриване