4.01.2013 г.

Юрген Граф

Скуката около Краят на света, поредното Раждане на поредния Спасител, Воаяжът на Главния промоутър на „Кока Кола“, или Санта Клаус, или Дядо Коледа, или Дядо Мраз, или комшията Пешо и тем подобни ме накараха да се зачета в една книжка на Юрген Граф - „Митът за Холокоста“, понеже апетитът идва с четенето намерих още една - „Крах мирового порядка“ от същия автор. Признавам си, че те са странен избор, дори за такива скучни дни, но...
Стана ми интересно, защото не се бях замислял по тези въпроси. Приемах нещата като даденост, по инерция, докато Граф не ми представи и друга гледна точка.
Въобще, спора около това, колко точно евреи или неевреи са избити в концлагерите и как или не са, е обикновен цинизъм на пръв поглед. За всеки човек смъртта е еднократен и краен акт, поне тук и сега. Дали са 6 милиона или 6 човека не е ли все едно?!
Въпросът е в друго. Доколко и въобще може да се вярва на който и да е политически елит, защитаващ интересите си. И трябва да се подчертае – не интересите на народа-суверен, който му е поверил да го управлява към светли бъднини, а именно своите – на същият този елит, интереси...
Напинят и размисли за това колко е, да кажем странна, паметта на хората и народите. Хитлер бил човеконенавистник и убиец, а Александър, дори наречен „велики“ имал детска мечта да завладее света! Браво! И Цезар, и Наполеон..., а Хитлер бил убиец и психопат. Другите завладявали света с хляб и сол... Глупости!
Питам се и друго - виновна ли е практиката на свободна продажба на оръжие в САЩ за ставащото там? Май не, защото и книги се продават свободно, но колко ги купуват? Значи е въпрос на възпитанието, а не на предмета на продажба.
А цялата дандания около пушенето не е ли игра на тютюневите компании - забранения плод е по-сладък и увеличава продажбите...
И за лагерите, и за оръжието, и цигарите, и за тероризма става въпрос за въздействие върху масовото съзнание с политически, да ги наречем, цели...
Някой ще възрази, че има граници и в манипулирането, че и в лъженето. Няма. Спомнете си „причините“ за войните във Виетнам, Ирак, Афганистан, а сега е ред и на Сирия и Иран. Спомнете си 11 септември ..., спомнете си...
Някой ще каже, ами България, ами СССР, ами... Не се притеснявайте. И тук има да лъскат задници, но поради естеството на системата нещата се бавят... Всичко ще излезе на яве, но... каква ли полза?!
Честно казано, мен ме вълнуват по ежедневни неща. Примерно, страшната демографска ситуация у нас, но на никой (елитарен) не му пука. По медиите „въртят“ едни и същи тъпотии, а важните неща се замитат... докато е възможно. Какво значение има как ще се развият съдбите на евреи, американци, руснаци или папуаси, щом до някоя година българи и България няма да има?!
Такива работи. Препоръчвам ви тези две книжки не защото съм анти-..., а защото дават и друга гледна точка. Къде е истината? Баналният отговор е „някъде по средата“, но за да намерим „средата“ трябва да знаем за различните мнения.

Няма коментари:

Публикуване на коментар